Кони Мейсън
Лед и екстаз (20)

19

— Татенцето ти май много те хареса — говореше тихо Маги, докато кърмеше детето си. — Този голям жилав каубой едва не се разтопи, като го погледна с тия твои огромни сини очи. Но още не е време да му казваме. Трябва първо да разбера какво става между татко ти и племенницата на Кейт.

Нехаейки за тревогата и мъката на майка си, Бет се нахрани и заспа. Маги я остави в средата на леглото и тъкмо закопчаваше роклята си, когато на вратата се почука.

— Влез.

Нямаше никаква представа кого да очаква, но с радост видя Кейт. Тя я погледна и отвори ръце. Маги нямаше нужда от подканване, за да се хвърли в прегръдката на по-възрастната жена.

— Време беше да се появиш — изкикоти се Кейт, притискайки Маги до огромната си гръд. — Не знам какво е ставало между тебе и Чейс, обаче напоследък трудно се живее с него. И мълчи като риба, също като Ръсти, когато става дума за лични неща.

— Чейс ли ти каза, че съм тук?

— Да. Ама не каза нищо повече.

Гласът на Кейт сигурно беше смутил съня на Бет, защото тя избра този момент, за да даде израз на негодуванието си. Вопълът й предизвиква мигновени последици.

— Леле, това бебе ли е?

Кейт зяпна смутена, приближавайки се към леглото, за да погледне по-отблизо. Чейс не беше споменавал за бебе. Точно тогава Бет отвори очи и загука. Смаяно изражение се изписа по лицето на Кейт, когато разбра. Очите на детето имаха синия цвят на баща му. Какво ставаше тук? Каквото и да беше, тя беше решена да разплете нещата до дъно. Дръпна Маги по-далече от леглото, когато Бет пъхна палец в устата си и отново заспа.

— Ще ми обясниш ли защо Чейс те е оставил в Сиатъл сама да отглеждаш детето му?

Маги се изчерви. Трябваше да се досети, че Кейт е достатъчно проницателна, за да разбере истината. Нямаше друг избор, освен да й се довери с надеждата, че по-възрастната жена ще я разбере.

— Чейс ме завари бременна, когато дойде да ме потърси в Сиатъл, и понеже Скот Гордън беше с мене, естествено той допусна най-лошото.

— И каквато си е луда глава, сигурно е избягал, без да дочака обяснение — предположи по-възрастната жена. — Защо не тръгна след него да му набиеш малко разум в главата на тоя див каубой?

Кейт внимателно избягна въпроса какво е правел полицаят при Маги.

— Скот предложи да го намери и да го доведе, но врявата, която вдигнаха двамата, ме разстрои и започнах да раждам. Тогава мислех само за бебето. Скот се опита да намери Чейс по-късно, но разбра, че не е останал в Сиатъл достатъчно дълго, за да узнае за Бет.

— Защо имам чувството, че има още нещо, което не ми казваш?

— Това е дълга история.

— Имам време.

Примирила се с необходимостта да разкрие тайни, за които не искаше да говори, Маги подбра внимателно думите си.

— Като ме видя бременна, това беше голям шок за Чейс.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че вие двамата никога… че не си…

— Не, не исках да кажа това. Бях му казала, че не мога да имам деца.

— Какво! Ако е било вярно, как…

— Не беше вярно — призна Маги. — Нарочно излъгах и сега лъжата ме преследва.

— Но защо, Маги? — запита Кейт, наистина озадачена. — Защо си излъгала за такова нещо? Опознах Чейс и вярвам, че би искал да има собствени деца.

— Тогава това ми изглеждаше правилно. Исках да му кажа по-късно, но някак си все не стигахме до тази тема. Нямах представа, че нося дете от него, когато напуснах Скегуей.

Кейт погледна към спящото дете.

— Значи Бет е на три месеца. Не е ли малко дребничка?

— Точно така каза и Чейс. Това е причината да не подозира, че Бет е от него. Мисли, че е дете на Скот. Никога няма да стане много едра. Прилича на майка ми, тя беше дребничка. Наддадох много малко, докато бях бременна, и когато Чейс ме видя в Сиатъл, не е подозирал, че толкова скоро ще родя.

— Не каза защо си излъгала, че не можеш да имаш деца.

Червенина пропълзя по бузите и шията на Маги.

— Ние с Чейс не сме се престрували на безразлични. Така, както бяхме затиснати от зимата в Клондайк през всичките онези месеци, щеше да бъде истински ад, ако не можехме да… да се обичаме в пълния смисъл на думата. Той е мъж на честта. Ако бях заченала през онези месеци, щеше да се почувства задължен да ми предложи брак. Лъжата ми го спаси да не поеме ангажимент, преди да е готов. Исках да ме обича заради самата мене, а не заради нежелана бременност. Знаех, че е възможно да забременея, но за късмет не стана така. От самото начало бях сигурна, че го обичам, и не исках да го принуждавам да прави нещо, за което не е подготвен. По-лесно беше да го излъжа, отколкото той да се притеснява, че ще трябва да се грижи за мене и за едно дете. Бях склонна да поема тази отговорност ако и когато дойде. И още съм.

— Тогава защо си тук? — зачуди се Кейт.

— Защото го обичам и… и Бет има нужда от баща. Но само ако той ни иска. Затова не съм му казала все още. Няма да използвам детето, за да си хвана съпруг. Ще понеса Чейс да мисли каквото си иска, докато не разбера какви са чувствата му към нас. Някога ме обичаше, искам да знам дали лъжата ми е превърнала това чувство в омраза.

— Разумно ли е това, Маги?

— Така трябва — изрече упорито Маги. После прехвърли разговора върху тема, която се въртеше в устата й още откакто Кейт беше влязла в стаята. — Какви са отношенията между племенницата ти и Чейс? Изглеждат… близки.

— Отначало той почти не я забелязваше — призна Кейт замислено. — Горкото момиче, аз съм всичко, което си има на този свят, и много се развълнува, когато я поканих да живее с нас в ранчото. Тя е толкова млада и невинна, радвам се, че навреме разбрах за затрудненото й положение. Не е подготвена да се грижи за себе си. Нищо чудно, че се привърза към Чейс… той е много голямо изкушение за младо момиче като Върджи.

— Ами той? Какви са чувствата му към нея?

— Него трябва да питаш.

— Какво да ме пита?

Двете жени се обърнаха, изненадани да видят Чейс опрян на рамката на вратата, със скръстени на гърдите ръце. Макар че адресира въпроса си към Кейт, погледът му фиксираше Маги, очите му се бяха превърнали в гореща, мъглява синева. Маги позна този поглед и се изчерви.

— Тъкмо се чудех дали си се настанил удобно при работниците — импровизира тя.

— Ще се справя. Дойдох да ти кажа, че пратих едно от момчетата в града да купи люлка за бебето ти.

Кейт и Маги размениха многозначителни погледи.

— Аз… не знам колко ще останем, но оценявам жеста ти — изрече тихо Маги. — На Бет ще й бъде много по-удобно в собствено легло. Благодаря ти, Чейс.

Малко смутен, той просто кимна.

— Ще се видим на вечеря.

После излезе, но не преди да хвърли неразгадаем поглед към Бет, спяща в блажено неведение относно проблемите на родителите си.

 

 

Малко преди вечерята Маги получи сюрприз, когато пристигна не само люлката, обещана от Чейс, заедно с подходящи постелки, но и една млада индианка на име Петниста кошута.

Чейс я беше наел, за да се грижи за Бет. Маги се окуражи от първоначалната реакция на Чейс към дъщеря му. Поне я беше забелязал.

Облечена в най-хубавата си рокля, Маги влезе в уютната трапезария точно когато всички сядаха да вечерят. Масата се огъваше под купищата изискана храна, а една индианка, която можеше преспокойно да бъде сестра на Петнистата кошута, се движеше безшумно из стаята и сервираше на вечерящите.

— Маги, колко се радвам да те видя! — приветства я възторжено Ръсти.

— И аз се радвам, че те виждам, Ръсти — усмихна се топло тя.

— Много искам да видя дъщеричката ти. Кейт казва, че била красавица като майка си.

Маги се изчерви от удоволствие.

— По-красива е.

— Седни, Маги — покани я Чейс.

Изражението му беше неразгадаемо, но горещата синева на очите му като че ли проникваше в самата й душа.

Всички в стаята усещаха напрежението между Чейс и Маги, чувстваха вълнението им. Върджи го видя, усети го и почервеня от гняв. Защо никой нищо не й беше казал, запита се тя. Каква беше на Чейс тази жена? Защо името й никога не беше споменавано, когато очевидно двамата с Чейс бяха повече от познати?

Единственият свободен стол беше отдясно на Чейс и Маги се плъзна на мястото, забелязвайки, че Върджи, седнала от лявата му страна, изпраща мрачни послания към нея. Въпреки упоритото мълчание на Чейс и пронизителните погледи на Върджи вечерята беше приятна и разговорът оживен. Маги скоро започна да се смее на остротите на Ръсти. Тогава, уви, твърде скоро, всички се нахраниха и Чейс се изправи.

— Искаш ли да се разходим, Маги? Навън е много приятно.

— Аз…

— Аз бих искала, Чейс — подхвърли Върджи прекалено ентусиазирано.

Хвърляйки строг поглед към сияещата Върджи, Чейс като че ли не знаеше какво да каже, когато Маги се намеси, за да запълни паузата.

— Трябва да видя как е Бет.

После тя учтиво се извини и побърза да излезе.

— Хайде, Чейс — подкани го Върджи, усмихвайки се към отдалечаващия се гръб на Маги. — След тази вечеря една разходка е точно това, от което имам нужда.

Чейс искаше решително да откаже, но това би прозвучало твърде грубо. Затова неохотно предложи на миниатюрната брюнетка ръката си и двамата излязоха навън в сгъстяващия се здрач. Но той не слушаше глупавото бърборене на Върджи, нито пък обръщаше внимание на явната покана във виолетовите й очи. Маги владееше мислите му. Маги и нейната интригуваща дъщеря. Чейс беше напълно сигурен, че преди да е свършила нощта, ще разбере какво е довело Маги в Монтана и точно какво иска тя от него.

— Чейс, ти изобщо не ме слушаш — оплака се нацупено Върджи.

— Извинявай, Върджи, имам да мисля за много неща. Страхувам се, че не съм много добра компания.

— Заради Маги Афтън е, нали? Каква ти е тази жена?

Челото на Чейс се набръчка, той силно се смути от въпроса на Върджи. Отговорът не беше толкова прост. За известно време Маги представляваше целия му живот, фактът, че не бяха женени и не живееха в брачно блаженство, беше изпяло решение на Маги. Поради някаква необяснима причина тя беше избрала друг мъж. Но за Чейс същественият й грях се състоеше в това, че го беше излъгала за такова важно нещо като децата. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се убеждаваше, че трябва да поговорят. Имаше твърде много въпроси без отговор.

— Чейс, не ме ли чуваш? Защо Маги Афтън е тук? Защо не е омъжена за бащата на детето? Изненадана съм, че можеш да бъдеш приятел с… такава жена.

Гняв експлодира в мозъка на Чейс.

— Маги е най-смелата жена, която познавам, и върховна репортерка. Тя преодоля препятствия, при каквито повечето жени не оцеляват и на каквито мнозина мъже не се решават. Не мисли, че като е родила дете без брак, е развалена жена, защото нищо не е по-далече от истината. — Господи, как говоря само, помисли той поразен. Защитаваше Маги поради същите причини, заради които я беше осъждал. — Да влезем вътре, Върджи, тази вечер не ставам за компания.

Избухването на Чейс остави Върджи съвършено объркана.

— Никога не си казвал къде сте се запознали с Маги — упорстваше тя.

Трябваше да разбере защо точно тази жена има такова странно влияние върху Чейс.

— Запознахме се на кораба по пътя към Скегуей през лятото на 1897 година — каза неохотно той. — Тя ми помогна, когато имах нужда, и аз я заведох в Юкон със себе си.

— Вие… сте пътували заедно? — запита Върджи, повече от шокирана от разкритието на Чейс.

Двамата вероятно се познаваха по-интимно, отколкото беше предполагала.

— Да, и това е всичко, което ще кажа по въпроса — заяви троснато Чейс. Вече я беше докарал пред предната врата. — Лека нощ, Върджи.

Тя се забави при вратата, а той се обърна и изчезна в нощта.

— Чейс, къде отиваш?

— Спя при работниците, забрави ли?

 

 

Маги чу Кейт и Ръсти да влизат в своята стая, която беше срещу нейната, а по-късно разпозна тихата походка на Върджи, когато мина по коридора към стаята си в другия край. После настана тишина. След като накърми Бет и я настани в люлката й, тя се съблече и си легна, мислейки сънено, че Чейс е спал тук снощи и главата му е била на същата възглавница. Представи си, че усеща отличителния му аромат в постелките, пикантен мирис с лек дъх на тютюн и чист въздух. Месеци наред беше мислила какво ли ще е да бъде отново с Чейс, да споделя живота му, неговите надежди и мечти… любовта му. Сега се питаше дали това не е някаква глупава фантазия. Защо ще я иска, когато има красива млада девойка като Върджи? Тя беше невинна, сладко приветлива, безпомощна и с една дума, всичко, което един мъж би могъл да иска от една жена.

Може би беше грешка да води Бет тук, помисли тя. Със сигурност не искаше да се натрапва там, където не е желана, и нямаше да остане тук, ако нямаше, макар и малка надежда за помирение. Прекалено неспокойна, за да заспи, Маги стана от леглото и започна да се разхожда, спирайки се накрая пред прозореца, за да погледне навън към обляната в лунна светлина нощ. Върховното спокойствие на пейзажа пленяваше и примамваше. Сякаш изпаднала в транс, тя излезе от стаята си, тихо се спусна по стълбите и излезе на верандата; огромната й нощница се развяваше около краката й, подухвана от лекия нощен ветрец.

Тя си пое дълбоко дъх, тишината като че ли замайваше главата й. Смяташе да остане само няколко минути, но хладният ветрец беше толкова приятен за разгорещената й кожа, че тя не бързаше да влезе, взирайки се в мастилено синьото небе и пръснатите по него звезди.

— Невероятна нощ, нали?

Трепвайки силно, тя ахна и се обърна, намирайки Чейс застанал само на броени крачки от нея.

— Изплаши ме. Как смееш да се промъкваш така!

— Спокойно, Маги, не съм се промъквал. Бях тук, преди да излезеш.

— Защо не каза нищо?

— Явно съм бил погълнат от гледката.

Маги по-скоро усети, вместо да види оценяващата му усмивка и се изчерви, разбирайки как трябва да изглежда с тънката си нощница. Макар че беше покрита от глава до пети, липсата на бельо под нощницата я правеше открита и уязвима.

— Какво правиш тук впрочем? Мислех, че в ранчото хората си лягат рано.

— Седях и се опитвах да реша дали да се кача в стаята ти.

— В стаята си — поправи го тя.

— Не исках да събудя детето, но знаех, че не мога да заспя, докато не поговорим.

— Приятна ли беше разходката?

Чейс се намръщи, озадачен от това, че Маги така рязко сменя темата.

— С Върджи. Тя е доста привлекателна. Разбирам, че повечето мъже искат млади, невинни съпруги.

— Какво трябва да означава това?

— Направил ли си й предложение?

Чейс се изчерви, отказвайки да срещне погледа на Маги от страх, че тя ще види колко близо е до истината.

— Има само една жена, на която съм предлагал брак, единствената жена, която обичам достатъчно, за да се оженя за нея.

Дъхът заседна болезнено в гърлото на Маги, тя зачака Чейс да продължи, но той замлъкна. Когато проговори, ловко насочи разговора към по-безопасна почва.

— Защо дойде, Маги? Какво искаш от мене?

Точно тогава един от работниците излезе от бараката, за да се облекчи, и като чу гласове, любопитно погледна към тях.

— Не можем да говорим тук — каза Чейс с предупреждаващ поглед.

Хващайки я за ръката, той я дръпна да слезе от верандата и двамата заобиколиха къщата. Светлината на пълната луна направляваше стъпките им, Маги вървеше непосредствено след него, опитвайки се да избягва острите камъни и клоните, нападали по пътеката. По едно време удари палеца си и се спъна, а стонът й накара Чейс да замре на място. Стискайки зъби, тя го повика. Той беше спрял до тесния поток, където беше завел Върджи в деня, когато се беше опитала да го съблазни. Маги се отпусна с благодарност на брега, потопила крака във водата.

— Съжалявам, забравих, че си боса — каза Чейс, клякайки до нея. — Боли ли те?

— Не, добре съм.

Хладната вода беше прекрасна за стъпалата й и тя въздъхна, изкушена да свали нощницата и да се гмурне в потока.

Чейс навярно беше чул въздишката й и беше прочел мислите й.

— Давай, тук няма кой да ни види. Не си свикнала с летата в Монтана. Понякога горещината е направо непоносима.

Маги се изкушаваше, но благоразумно отклони предложението му.

— Дошли сме, за да поговорим, не помниш ли?

— Трудно ми е да помня каквото и да било — призна Чейс, — когато ти си тук до мене.

Жаждата да я прегърне и да вкуси сладките й целувки беше толкова силна, че дори и името си не помнеше.

— Попита ме защо съм дошла в Монтана.

— Хич не ми пука защо — изстена пресипнало Чейс, — важното е, че си тук. Имаш ли изобщо някаква представа на какво ме подложи в последните няколко месеца, какви въпроси съм си задавал, каква мъка изживях? Проклятие, Маги, ти ме съсипа!

Ох, Чейс, помисли Маги в безмълвна молба, ти сам си го причини. Не поиска да изслушаш обясненията ми, а избяга. Отвори уста, за да проговори, но изкушението беше твърде силно, когато Чейс плени устните й, вкусвайки сладостта и с горещия връх на езика си.

Първият й вкус породи трескаво безумие и целувката му стана по-дълбока, насилвайки я да му отговори, макар и нерешително. Тя колебливо докосна езика му със своя и той реагира мигновено, дръпвайки я към себе си, стискайки гърдите й, докато ръцете му се плъзваха надолу, за да притиснат стегнатите извивки на седалището й. Целувката като че ли нямаше край и тялото на Маги пламна и експлодира.

— Толкова те искам, скъпа — изохка Чейс. — Никоя друга жена не може да ме накара да горя така, само ти. Позволи ми да угася пламъка си в тебе, Маги.

Той отметна полите на нощницата и ги отметна нагоре до кръста й, нямайки търпение да се наслади отново на изключителното удоволствие, което споделяха, усещайки, че всеки момент може да се разпадне.

— Колко други жени си имал, Чейс? Колко други жени те карат да гориш? — запита тя със стегнато гърло. — Смяташ ли да прибавиш и Върджи към списъка?

— А? — изсумтя той, думите на Маги го разсеяха за момент. — Какво, по дяволите, трябва да означава това? Бях ти по-верен, отколкото ти на мене, и детето ти е живо доказателство. Сега ще млъкнеш ли и ще ме оставиш ли да те любя?

— Не. Трябва най-напред да поговорим, преди да ни разсеят… други неща.

Когато Чейс отказа да я пусне, тя го отблъсна с две ръце, силата на удара й го хвана неподготвен и той политна назад. Преди да успее да се изправи, започна да се свлича по хлъзгавия бряг право към водата. Развеселена от объркания му вид, Маги се разсмя, но веселостта й не трая дълго. Преди да разбере намеренията му, Чейс сграбчи дългата й развяваща се нощница и я дръпна при себе си във водата.

— Не, Чейс!

Но беше прекалено късно, когато двамата се търкулнаха презглава в потока.

Маги се изправи, плюейки вода, и видя Чейс да й се смее.

— Може да си дива котка, но с мен шега не бива!

И пак я потопи във водата, за всеки случай. Маги изписка протестиращо и си го върна, като го дръпна за краката. Той потъна, повличайки я със себе си. Някак си намери устата й под водата и двамата изплуваха слети в целувка, която внезапно сложи край на играта им.

— Вдигни ръце, скъпа, ще те освободя от това.

Той дръпна нощницата й и Маги охотно вдигна ръце. Стъпи здраво в плиткия поток, който й стигаше едва до кръста, докато Чейс сръчно сваляше единствената й дреха и я хвърляше на брега, където тя остана да лежи като подгизнала купчинка. После тя му помогна да свали дрехите си, които бързо се присъединиха към нейните.

Когато той я целуна отново, между тях нямаше нищо друго, освен хладната ласка на водата.

— Почти бях забравил колко е хубаво — изстена той и потърси устата й.

Ръцете му забродиха нетърпеливо по копринената й плът, сгрявайки водата, която струеше около тях. Никога досега не бе усещал нещо толкова прекрасно, а Маги го насърчаваше с нежния си шепот и тихите си въздишки. Хващайки я през талията, той я вдигна и полека я спусна така, че гърдите й се озоваха само на инчове от лицето му. Предложението беше прекалено изкусително, за да му устои, и той взе в устата си едното розово зърно и го засмука нежно. На лицето му се изписа шок, когато усети в устата си гореща струя мляко. Нерешително се отдели от гърдите й, мислейки колко ли е приятно за мъничката Бет да се наслаждава на това лакомство по няколко пъти на ден.

— Никога не съм вкусвал нещо толкова сладко — изрече той, докато езикът му поемаше капчицата, която се стичаше по зърното й. — Отвори крака, скъпа.

Жаждата му беше спонтанна и неизбежна, и твърде пламенна, за да бъде отложена.

Той знаеше, че трябва да навлезе дълбоко в Маги, да я почувства плътно около себе си, като топла пулсираща ножница за копието на страстта му. Озова се в нея, обсебвайки я така плътно, че и двамата политнаха в екстаз.

— Не е много скоро, нали? — изпъшка той, когато се сети, че Маги неотдавна е родила. Честно казано, не беше сигурен, че може да спре, дори и ако тя беше отговорила „да“.

Тя обви крака около кръста му, докато той полека я спускаше върху набъбналия си член. Изпълни я докрай и блаженството на обладаването породи милиони мънички експлозии у нея. Тогава думите й го изненадаха.

— Недей, моля те, недей…

Мислейки, че тя го моли да спре, Чейс изпусна нисък стон на върховна наслада.

— Ох, скъпа, не ме моли да спра.

— Никога — изстена Маги. — Накарай ме отново да чувствам. Чейс… толкова отдавна беше.

Той нямаше нужда от по-нататъшни насърчения, когато хвана съвършено заобленото й седалище и започна да я движи с преднамерена бавност нагоре-надолу по дължината на члена си. Възбуждащото триене изтръгна стон от устните й, в който се чувстваше нетърпението й да стигне до онзи връх в екстаза, където само Чейс можеше да я отведе.

— Не бъди ненаситна, скъпа — предупреди я той, усещайки жаждата й. — Ще се опитам да издържа колкото мога, докато имаш нужда от мене.

— Сега, Чейс, сега имам нужда от тебе! — извика Маги, отмятайки глава, за да го накара да ускори движенията си, защото ритъмът му й се струваше твърде бавен.

Стремителната страст на Маги подтикваше неговата и той започна да се движи в нея с диви тласъци, докато потокът се пенеше около тях в беснеещ водовъртеж.

— Ох, господи! О, Чейс!

Потребността да излее семето си в нея се превърна в ужасна болка, в него, докато едва се задържаше на ръба на кулминацията си.

— Дръж се, скъпа, искам да свършиш заедно с мене.

Дъхът му бучеше в гърдите, когато един тъничък стон излетя от устните на Маги и насладата я сграбчи. Тялото й се разтресе в диви тръпки, ръцете й стискаха раменете му. Едва тогава Чейс отприщи яростта на собствената си кулминация. Беше минала повече от една година, откакто за последно беше притежавал Маги, прекалено дълго целомъдрие за един мъж…

Краката й се спуснаха от кръста му. Все още прекалено разтреперана, за да остане изправена, тя се облегна на него.

— Можеш ли да излезеш на брега? — запита той, все тревожейки се, че може да я е наранил.

— Само да си поема дъх.

Загледа я как се плиска във водата, опитвайки се да се измие, после внезапно се обърна и излезе на брега, взе ризата си и се върна там, където я беше оставил.

— Нека да ти помогна.

Намокри долния край на ризата си, прекара я напред-назад между краката й, докато всички следи от любенето им не бяха премахнати. После я грабна на ръце и я изнесе на брега. Вместо да я остави да стъпи долу, той я положи на меката земя.

— Сега готов ли си да говорим? — запита Маги, все още трепереща след замайващото преживяване отново да бъде любена от Чейс.

— Още не — ухили се той; изглеждаше точно като мъжа, когото беше обичала в Юкон, и това едва не разби сърцето й.

— Гладният яде, докато се насити.

— Гладен? Ти?

Не й изглеждаше възможно мъж като Чейс да се е въздържал през всичките тези месеци.

— Май мислиш, че лъжа — намръщи се той. — Никога не съм си и помислял, че ще доживея деня да видя жена да ме направи на глупак. След тебе не исках никаква друга жена.

— Ами Върджи… тя очаква ли да й предложиш брак?

— Може би — отвърна той искрено, — но нищо не съм й обещавал. Признавам, че е апетитно парче, по едно време наистина мислех да се оженя, защото ти очевидно не беше на разположение. След време кой знае какво щеше да се случи. — Той вдигна рамене. — Върджи не се притеснява да ми показва, че ме иска. И е страшно привлекателна.

— Ами сега? Още ли изпитваш същите чувства към нея? Възможен ли е съюз между вас?

— Не мога да мисля, когато си ми в ръцете — заяви той дръзко. — В сравнение с тебе Върджи е просто дете. Има толкова неща, които искам да те питам, толкова неща трябва да узная, но да не разваляме този момент. Нищо неприятно няма да ми попречи отново да те любя.

Този път целувката му беше нежна, подканваща, бурята от преди малко бе поутихнала. Той целуваше очите, носа, бузите, откривайки чувствителните точки на пулса зад всяко ухо и в основата на шията й. После обсипваше с ласки и целувки гърдите й.

Маги спусна ръце по плътните мускули на гърба му. Дръзките й ласки изследваха извивката на хълбоците му, стегнатата плоскост на корема му. Предизвикателните й докосвания тръгнаха нагоре, за да погалят всяко ребро, под бронзовата му кожа. Галенето се превърна в наслада, която я плени. Тя се възхита на усещането за мускулестата му плът и заплашителната сила, която лежеше скрита в нея. Изстенвайки, усети как пръстите му се плъзват в нея и раздвижи хълбоци, за да отговори на ритъма на движението им.

— О, Чейс!

Разтърсен от реакцията й, Чейс потърси по-дълбока интимност, за да накара Маги да забрави Скот Гордън и който и да било друг мъж в живота си. Устата му се спусна надолу и намери триъгълника от златисти косми между краката й. Блещукащата лунна светлина позлатяваше нежната и тръпнеща плът; никога не беше виждал по-възхитително нещо.

Тя усещаше тялото си чудесно натежало, сякаш потъваше в море от вибрираща страст. Той я изпращаше право в небесата, когато я докосваше по този начин. Маги въздъхна, когато устата му започна да гали най-нежната част от нея, а езикът му разделяше и изследваше горещия й център. Когато той намери чувствителната пъпка на нейната женственост, Маги изкрещя пронизително, вплитайки пръсти в изгорялата му от слънцето коса, за да го задържи на място. Но Чейс още не беше удовлетворен. Хващайки седалището й, той я притисна още по-близо до себе си, докато тялото й не започна да трепери от силата на кулминацията й. Тогава се плъзна дълбоко в нея, отвеждайки я с ласките си до още по-зашеметяващи висоти, докато търсеше собствената си награда.

Отпусната в силните му ръце, Маги разбра, че съществуванието без този изключителен мъж щеше да бъде непоносимо безцветно. Разбира се, тя щеше да има детето му, но животът без него щеше да бъде празен. Но не искаше да се натрапва там, където не я желаят. Причината да дойде в Монтана беше, за да разбере дали все още има шанс за нея и Чейс, без той да се чувства задължен заради детето.

 

 

Сладкото удоволствие още се разливаше като река из всяка част от съществото на Чейс, държейки го в плен на прекрасното си криволичещо течение. Ако никога не беше вкусвал хипнотичната магия на Маги, можеше и да се научи да живее без нея, но след като отново вкуси от сладостта й, никога нямаше да се задоволи с която и да било друга жена. Малко двойки изобщо изпитваха това, което те току-що бяха споделили. Дали тя се е осъзнала, след като Гордън я е изоставил, и е решила, че пак го иска? Той самият беше ли склонен да бъде на второ място? Можеше ли да приеме детето на друг мъж? Никак не му се искаше да го признае, но това дребно човече вече му беше влязло под кожата.

— За какво мислиш? — запита Маги, наблюдавайки играта на чувства по изразителното му лице.

— Питам се дали пак ще ми кажеш, че не можеш да имаш деца. Направила ли си нещо специално, за да не заченеш дете от мене?

— Заслужила съм си упреците — каза Маги със съжалителен тон. — Излъгах те, защото не исках да се чувстваш длъжен да се ангажираш. Не исках да те карам да правиш каквото и да било, за което не си готов, и знаех, че ще се чувстваш задължен, ако зачена, докато сме заедно.

— Господи, Маги, аз те обичах!

— Влюбихме се, вярно, но тогава любовта и бракът нямаха място в плановете ни. Аз приех това и поех риска, вместо да прекарам всичките онези седмици в Юкон без любовта ти. Ако бях заченала дете, бях готова да го отгледам сама. Искам мъж, който ме обича заради самата мене, а не по задължение.

Чейс помисли известно време над това, решавайки, че макар и схващанията й да бяха погрешни, наистина не би могъл да я обвини за решението й. Но това, което го болеше ужасно, беше фактът, че я беше открил с друг мъж.

— Ако бяхме създали дете, щях да се оженя за тебе дори ако не те обичах — призна той.

Не точно това Маги искаше да чуе. Тя имаше нужда да бъде сигурна, че Чейс я иска заради самата нея.

— Каза, че нямаш нужда от деца.

— Казах го, за да не се чувстваш зле, задето не можеш да имаш деца. По дяволите, разбира се, че искам деца. За какво са ми всичките тия пари, като няма на кого да ги оставя?

— Щеше ли да се ожениш за мене, за да признаеш детето ни, ако бях заченала, докато бяхме заедно? Даже ако не ме обичаше?

— Какъв е този въпрос? Аз наистина те обичах.

— Но ако не ме обичаше? — заупорства тя.

— Бих направил и бих казал всичко, за да призная детето си — заяви той накрая.

Маги замря, не можейки да вземе решение. Трябваше да чуе Чейс да казва, че още я обича, че никога не е преставал да я обича. Току-що я беше искал отчаяно, но дали е било, защото дълго време е бил без жена? Това беше още един шок. Защо беше останал целомъдрен? Нима заради нея?

Ако сега му кажеше за Бет, помисли Маги, никога нямаше да разбере дали я иска заради самата нея, или защото иска детето си. Следователно изглеждаше логично да запази тайната си, докато не го накара пак да я заобича или докато сам не открие истината.

— Не искаш ли да ми кажеш за Гордън? — запита Чейс, осъзнавайки, че темата не може повече да се отлага. — И защо си в Монтана вместо с бащата на детето ти? Напуснал ли ви е?

— Наистина не искам да говоря за Скот, само ще кажа, че не пожелах да се омъжа за него. Мисля, че се е върнал в Доусън Сити.

— Издържа ли детето си?

— Защо смяташ, че Бет е от него? — изфуча сърдито Маги. Дощя й се да хване този инат и да го разтърси така, че да се освести.

— Искаш да кажеш… по дяволите! Каква жена си ти? — извика той, допускайки най-лошото. — Защо си тук? Пари ли ти трябват? Имаш право на дял от спечеленото от участъка ми.

— Проклет да си, Чейс, нямам нужда от парите ти! Справям се много добре с писането. Не искам нищо от тебе.

— Сигурно искаш нещо, иначе нямаше да дойдеш.

— Ще замина утре сутрин — изрече тя сурово.

— Чакай малко. Ами ако носиш дете от мене?

— Ще го отгледам сама, както Бет.

— Как ли пък не! Оставаш. Не ми пука какво те е довело тук, но тъй като си дошла и се любихме, няма да те пусна да си идеш, докато не разбера със сигурност, че не си бременна. Този път никакви лъжи.

Признанието, че я обича, беше на върха на езика му, но той беше достатъчно разумен, за да каже такова смело нещо, без да е сигурен, че чувствата му намират отговор. Нещо беше докарало Маги тук при него и щом не бяха парите, той със сигурност смяташе да разбере какво е. Ако тя го обича, той искаше да чуе думите със собствените си уши, преди да се обвърже. Беше изстрадал много през всичките тези месеци, за да я приеме без резерви. Твърде много въпроси все още оставаха без отговор. Пък и детето…

Ядосана, Маги се дръпна от него и хукна пак към потока, надявайки се да охлади гнева си, както и да измие от себе си миризмата на Чейс. Искаше той да я обича, но не по този начин. Не защото би могла да носи дете от него, или защото силно я желае. Маги сериозно се съмняваше, че е заченала само от един път, и тържествено се закле, че Чейс няма да я докосне отново, докато не каже, че я обича. Дори определи граница във времето. Ако той не се ангажираше с нея до два месеца, тя щеше да се върне в Сиатъл и да се научи да живее без него. Един плисък наблизо я изтръгна от мислите й и тя се обърна, за да види как Чейс излиза от водата точно до нея.

Торсът му блестеше като разтопен бронз под лунната светлина. Напрежението му се усещаше в стегнатите мускули и жилите, които играеха под гладката кожа.

— Вече никога не ми бягай така — предупреди я той строго. — Не сме свършили.

— Казах всичко, което исках да кажа — отвърна тя, запътвайки се към брега.

Една ръка я дръпна рязко.

— Ако не искаш да говориш, можем…

— Не! Не отново… може би вече никога.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

— Не съм дошла, за да ти бъда лична курва.

— Защо дойде? Как мога да ти помогна, като не ми казваш?

— Сега мисля, че трябваше да си остана в Сиатъл. Остави ме да си отида, трябва да се погрижа за Бет. Ще вдигне врява, ако не съм там да я нахраня. Не искаме да смущаваме Върджи, нали?

Чейс я отпусна, не можа да намери аргументи срещу майчината загриженост на Маги.

— Отговори ми само на един въпрос. Защо ти е толкова неприятно да имаш дете от мене? Може да съм недодялан каубой, но съм достатъчно богат, за да издържам всички деца, които ми дадеш, както и твоето дете.

— Това предложение ли е?

— По дяволите, Маги, не ми приписвай думи.

— Тогава не ми заповядвай, Чейс — подметна тя през рамо. — Ще остана два месеца и ако дотогава разберем, че не е останало нищо от нашата любов, ще си отида и никога повече няма да те безпокоя.

— Не разчитай — измърмори той под нос.

Имаше повече от един начин да направи така, че Маги никога да не си тръгне от Монтана. Скоро щеше да я накара да го обича и да го желае толкова, колкото и той нея. Макар че гореше от ревност всеки път, когато зърнеше дъщеричката й и си представеше Маги с другия мъж, оставаше си факт, че тя е дошла при него по собствена воля и поради причини, които не му бяха известни. Сметна, че тя съжалява за грешката си и е дошла, за да се сдобрят. Щом признаеше това, щеше да й прости, разбира се, макар че щеше със сигурност да направи така, че тя повече никога да не му изневери.

Той загледа жадно как Маги се отдалечава от него и тялото й се подава над водата като позлатена Венера, излизаща от вълните. Стегнатите овални хълмчета на седалището й и примамващата извивка на гърба й накараха тялото му да изтръпне от възбуда и той се учуди, че може пак да я желае, след като беше вкусил ненадминат екстаз два пъти само за един час.