Кони Мейсън
Лед и екстаз (18)

17

На Скот му се струваше, че е спал само минути, когато се събуди от настойчив шум, подобен на биене на барабан. Трябваха му няколко минути да се разсъни, за да разбере какво означава това. Някой чукаше на вратата, и то доста настоятелно. Той запали лампата, но без да си дава труда да облича риза, отиде да отвори. Мърморейки под нос нещо за неканени гости, Скот отвори, като смяташе, че ще види Джени или някой друг от съседите.

Чейс пристъпваше нетърпеливо пред вратата на Маги. Толкова искаше да я види, че не можа да изчака до сутринта. След като корабът му пристигна, той остана там няколко часа, за да събере багажа си и да уреди златото му да бъде депозирано в банка. После настани новобрачните Ръсти и Кейт в хотел, погрижи се да даде багажа си за съхранение и веднага се запъти към апартамента на Маги, очаквайки, че ще прекара нощта с нея. Беше обещал, че след сватбата ще заминат заедно за Бют, Монтана.

Вече се беше стъмнило, но тъй като не беше късна вечер, Чейс реши да не чака до сутринта, а да отиде незабавно при жена си. Тялото му изпитваше познатия болезнен копнеж, който никоя друга жена не можеше да утоли. Маги му липсваше толкова много, така силно се нуждаеше от нея, че трепереше, като знаеше какво ще му донесе тази нощ — двамата щяха да се любят по всички възможни начини. Възбудата туптеше във вените му в ритъм с чукането на юмруците му по вратата. Когато тя най-накрая се отвори, му трябваха няколко минути, за да възприеме факта, че някакъв мъж със сънен поглед, голи гърди и разрошена коса му отваря вместо Маги. Още повече се смая, когато позна мъжа.

— Гордън! Какво, по дяволите, правиш тук?

— Крайно време беше да се появиш — измърмори ядосано Скот.

— Какви са тия забележки? Къде е Маги? Какво правиш тук по това време на нощта, и то почти гол?

— Кой е, Скот?

Маги беше чула чукането, но се движеше по-бавно от Скот. Както стоеше така в коридора, с прилепнала тънка нощница, подчертаваща всяка извивка, не беше трудно да се разпознае състоянието й. А Чейс не беше нито сляп, нито глупав.

Ужасен страх обхвана Скот. Той внезапно осъзна, че ще изгуби много скъп човек.

Чейс, изпаднал в паника, съсредоточи вниманието си върху издутия корем на Маги. Как е възможно? Нали е безплодна? Но ето я тук, бременна с детето на Гордън. Поради някаква необяснима причина тя нарочно го беше излъгала, беше го накарала да мисли, че не може да зачене. Толкова ужасно ли беше за нея да роди дете от него, че би направила всичко, би казала всичко, за да го предотврати?

— Слава богу, Чейс, ти дойде! — въздъхна тя разтреперана.

С напредването на деня ставаше все по-ясно, че раждането наближава. Появата на Чейс, когато най-много имаше нужда от него, беше истинско чудо.

— Струва ми се, че съпругът ти е единственият човек, от когото имаш нужда сега — проточи Чейс с глас, в който се усещаше силното му огорчение.

— Съпругът ми ли? Знаеш, че не съм омъжена. — Веждите на Маги се вдигнаха учудено.

— Ако Гордън не се е оженил за тебе, със сигурност трябва да го направи. Кога, Маги — два месеца? Три? Най-малкото, което трябва да направи, е да даде име на детето си.

— Неговото дете ли?

Тя се задави, озадачена от думите му.

— Нямаш право да й говориш така — избухна Скот с почервеняло от гняв лице.

Как можа този каубой да я нарани така ужасно?

— По дяволите, не те обвинявам, Гордън — продължи Чейс с презрителен тон. — И аз не можах да си държа ръцете далече от нея. Тя е невероятна жена. — И се обърна към Маги. — Това, което наистина искам да разбера, е защо ме излъга. Значи един нищо и никакъв каубой не става за баща?

— Чейс, не знаеш…

— Сега съм богат, Маги. Ужасно богат — продължи той, без да обръща внимание на напразните опити да Маги да му обясни. — Може да съм недодялан каубой, но мога да те купя и да те продам заедно с твоя полицай.

Изплашена от начина, по който Чейс си вадеше прибързани заключения, Маги потърси начин да му обясни, тъжно осъзнавайки, че той е прекалено разгорещен, за да приеме истината.

— Не е каквото си мислиш — каза тя с тихо достойнство.

— Тогава ми кажи какво е — изсъска той. — Толкова ли те сърбеше, че не можа да се сдържиш? Кога дойде Гордън тук? Не е чудно, че не го видях в Доусън. Знаеше ли, че бях твърдо решил да не издавам колко много бях разочарован от неспособността ти да имаш деца? Заклех се никога да не говоря за това и да не те обвинявам.

— Но… ти каза, че не искаш деца!

— Всички мъже искат да създадат наследници по свой образ и подобие. Аз не съм по-различен. Детето ни дава безсмъртие. Но бях склонен да те приема такава, каквато си, защото те обичах. Ти беше всичко, което исках в този живот, но успя да разрушиш всичките ми мечти!

— Проклет да си, Чейс Макгарет, защо не искаш да ме изслушаш! — извика Маги, съкрушена от болката, която лъжата й й беше навлякла.

В началото тя беше предназначена, за да облекчи вината на Чейс и да го спаси от необходимостта да се ангажира с нещо, за което по-късно може и да съжалява. Как такава дреболия можа да превърне живота й в хаос?

— Защо да слушам още лъжи? Струва ми се, че не съм те познавал. След това ще се опиташ да ме убедиш, че детето е мое. Защо любовникът ти не се е оженил за тебе? Защото ти вярва не повече от мене ли?

— Ще се оженя за Маги още утре, ако ме иска — изфуча Скот извън себе си.

Беше така вбесен от несправедливите обвинения на Чейс, че мускулите му се свиха в готовност да се нахвърли върху него заради оскърбленията му. Само уважението му към Маги и загрижеността му за деликатното й положение го възпираха.

— Бих приел предложението му, ако бях на твое място, скъпа каза Чейс със стегнато гърло. — Не ставаш по-млада. Бракът с Гордън е за предпочитане пред това, да отглеждаш копеле.

Болка запулсира в цялото му тяло като отворена рана, която пуска отровата си.

Утре можеше и да съжалява, но точно сега много искаше да се накрещи на някого. Дори това да е жената, която обичаше безмерно.

Лицето на Маги доби болезнено зеленикав оттенък, докато се взираше в Чейс, не вярваща на ушите си, че той я напада толкова яростно без никаква причина.

— Подла змия такава! — изрева Скот, вече излязъл от кожата си. — Ти си единственото копеле в тая стая! Ако използваше разума, който господ ти е дал, щеше да разбереш…

— Скот, недей! Няма смисъл, той няма да ти повярва — замоли го Маги, примирила се с това, че Чейс я отхвърляше.

Нима не го беше заслужила? През всичките тези месеци се беше молила той да разбере и да се зарадва на детето им, но съзнаваше, че той е твърде наранен, объркан и припрян точно сега, за да мисли ясно. Може би, когато се поуспокои и размисли, ще разбере, че детето е негово, и ще я приеме заедно с него.

— Но, Маги — настоя Скот, — той мисли, че…

— Знам какво мисли Чейс. Знам и защо го мисли. Аз… вече не издържам.

— Последното, което искам, е да разстройвам бременна жена — изрече подигравателно Чейс с жестокост в гласа. — Честита да ти е вещицата, Гордън.

Безсърдечното му оскърбление отприщи гнева на Скот, който изпрати едно силно дясно кроше право в незащитената му брадичка. Това беше толкова неочаквано, че Чейс залитна назад през вратата, която Скот затръшна зад него с такава сила, че едва не я извади от пантите. Никога досега не беше получавал такова задоволство от някоя своя постъпка. Когато се обърна към Маги, я намери просната на пода и почти примряла. Изпаднал в ужас, той коленичи до нея и започна да разтрива ръцете й, докато тя не изпъшка и не отвори очи.

— Чейс? — запита тя с треперещ глас.

— Отиде си, както се надявам. Смятай се за късметлийка, че се отърва от него.

— О, господи! — изстена тя, разстроена и съкрушена от неразбирането на Чейс.

Но не можеше да обвинява само него.

— Не виждаш ли, че не те иска, скъпа? — укори я меко Скот. — Забрави го.

— Да забравя Чейс? — запита смаяна Маги. — Никога! Може да се науча да живея без него, но никога няма да го забравя.

Смутен от мъката на Маги и съзнавайки, че е отчасти отговорен за това, Скот каза единственото, което му дойде на ума:

— След като те настаня в леглото, отивам да потърся Макгарет. Ще го накарам да разбере, дори това да е последното, което ще направя. Точно сега той е наранен и разстроен, че ни намира заедно, и е шокиран от бременността ти. Избухливият му характер е лишил мозъка му от способността да разсъждава. Ако още го искаш, ще ти го доведа, каквото и да ми струва. Полицаят винаги намира онзи, когото търси.

Когато Скот помогна на Маги да се изправи, видя, че лицето й е станало смъртнобледо. Мъчителна гримаса изкриви побелелите й устни и тя конвулсивно се хвана за корема.

— Какво има, Маги? От падането ли се нарани?

Поклащайки глава в яростно отрицание, тя успя да изпъшка:

— Детето… Мисля, че е време.

— Господи! Какво да направя?

— Най-напред извикай Джени, а после иди за лекаря. Побързай, Скот.

 

 

Чейс се простря на пода пред вратата на Маги, разтърквайки брадичката си там, където беше попаднал ударът на Скот. Дълбоко в сърцето си знаеше, че ударът си е напълно заслужен, но беше толкова наранен и разочарован от онова, което беше видял в апартамента на Маги, че не можа да си сдържи езика. През всичките мрачни, самотни месеци в Юкон Маги беше единственото постоянно нещо в живота му, единственото, което пазеше здравия му разум в тази земя на лед, сняг и невъобразима тишина. Беше живял заради деня, когато щеше триумфално да се завърне в Сиатъл и да положи богатството си в краката й.

Ужасно го заболя, когато разбра, че тя не го е дочакала, както му беше обещала. Гордън сигурно бе дошъл в Сиатъл след един-два месеца, ако можеше да се съди по бременността й. Струваше му се, че ще роди след един-два месеца. Ако беше в по-напреднал стадий или вече беше родила, щеше да е друго. Като отброи девет месеца назад, той естествено щеше да приеме, че детето е негово, заченато преди заминаването й от Скегуей през юли. Но всеки глупак можеше да види, че тя няма скоро да роди. Не, детето беше на Скот Гордън; неговото присъствие в апартамента на Маги затвърждаваше увереността на Чейс, че полицаят е бащата на детето й.

Той би дал цялото си богатство, за да има дете от Маги, и беше разочарован, когато научи, че това никога няма да стане. Лъжи, само лъжи. Защо? Дори да доживееше до сто години, пак нямаше да разбере защо Маги не иска дете от него. Надигайки се от пода, Чейс побърза към хотела си, където намери Ръсти и Кейт да се готвят за лягане. Помислиха, че си е загубил ума, когато настоя да тръгнат незабавно и да вземат първия влак за Монтана. Беше така непреклонен, явно толкова разстроен, че те се съгласиха, вместо да правят сцени, зарадвани, че има влак, който заминава в полунощ.

Чейс отказа да отговори на въпросите на Ръсти. Отказа да говори за Маги или за това, което се беше случило и го беше накарало да хукне към гарата в този късен час. Само каза, че не му е мястото в голям град като Сиатъл. Маги нямаше нужда от него — по дяволите, та тя не го искаше. А той не беше такъв, че да се върти около нея и да остави сърцето му да бъде смазано на каша.

Когато Скот изскочи от апартамента на Маги, за да търси лекаря, Чейс вече беше заминал.

 

 

— Тя е красива, Маги — каза Скот, взирайки се в съвършеното личице с върховно благоговение.

Малкото вързопче в любящите ръце на Маги се размърда, размаха две пухкави юмручета, прозя се широко и доволно се върна към съня. Маги изпитваше огромна благодарност към Чейс, задето й беше дал такъв скъпоценен дар. Беше имало моменти, когато тя не се бе надявала, че ще изпита радостите на майчинството, тъй като най-хубавите й години бяха отминали. Със сигурност не бе очаквала, че ще бъде самотна майка, но ето я тук, изоставена от бащата на детето си, но по-щастлива, отколкото някога си беше представяла.

Тъй като тежеше едва два килограма и половина, Бет се беше родила сравнително лесно и присъствието на лекаря едва ли беше наложително. Но Маги беше спокойна, защото знаеше, че ако й потрябва, той е наблизо. Раждането трая почти дванадесет часа. През това време Скот нервно крачеше напред-назад през вратата на спалнята й, правейки всичко, което се очаква от бъдещ баща. В действителност, и Джени, и лекарят предполагаха, че той е бащата, затова той не направи нищо, с което да ги разубеди.

След две седмици Маги вече беше на крака и толкова влюбена в дъщеричката си, че не можеше да се застави да мрази бащата на детето си. Чейс беше създал едно съвършено човешко същество и я болеше, като знаеше, че той никога няма да познае задоволството или радостта да прегърне дъщеря си. Макар че Маги нямаше нужда някой да й напомня, че малката й дъщеря е красива, думите на Скот предизвикаха усмивка на устните й.

— Това е най-красивото дете, което някога съм виждала — съгласи се тя напълно искрено, — но трябва да призная, че съм малко пристрастна.

— Изглежда също като майка си.

Загледана в дъщеря си, Маги се съгласи. Руси къдрици с цвета на узряло жито покриваха малката главичка, а носът и устата на детето показваха определени признаци на сходство с красивата й майка. Очите й щяха да се променят, вероятно нямаше да бъдат сини, както на всички бебета, но Маги се надяваше да не стане така. Искаше нещо да й напомня за Чейс.

— Сигурно съм побъркана майка, но не си представям живота без нея — въздъхна замечтано Маги.

— Не мога да си представя живота без вас двете — каза Скот с глас, задавен от тъга. — Но най-накрая осъзнах, че в сърцето ти няма място за мене.

Зачака Маги да възрази, но когато това не стана, продължи:

— Затова реших да се върна в Юкон. Отпуската ми свърши и е време да се върна към живота си. Сега има телеграф в Доусън и ако ти или кръщелницата ми имате нужда от мене, знаете къде да ме намерите.

— Ти винаги си бил до мене, когато съм имала нужда от тебе — изхлипа Маги. — Беше по-добър приятел, отколкото заслужавам, и ще ми липсваш. Толкова много можеш да дадеш на една жена, но аз не съм за тебе. Моля се скоро да я намериш.

— Ще се оправите ли двете с Бет? Финансово, искам да кажа. Имам средства и ако…

— Благодаря, но съм добре — усмихна се топло Маги. Защо не бе способна да обича този изключителен човек? — Още мога да се издържам от писане. Статиите ми за Юкон се продават добре и почти съм завършила романа си. Благодарение на главния редактор, който ме разбира, още имам работно място, което ме чака да се върна. Джени е повече от съгласна да наглежда Бет, когато реша да се върна на работа. Просто още не мога да се принудя да я оставя.

— Ще приемеш ли един добронамерен съвет от човек, който не е безразличен към тебе?

— Ако е от тебе, ще изслушам всичко, което имаш да ми кажеш.

— Преглътни гордостта си и иди при Чейс. Един от вас трябва да направи първата стъпка. Ти го обичаш и колкото и да не ми се иска да го призная, мисля, че и той те обича. Дай му възможност да опознае детето си. Сега вече първоначалният му гняв е минал и той ще бъде по-благосклонен към обясненията ти. Вие двамата сте един за друг. Не хвърляй на вятъра възможността да станете семейство. Когато Бет бъде в състояние да пътува, събери си багажа и иди в Монтана.

Маги не знаеше колко му беше струвало да изрече тези думи.

— Аз… страх ме е — прошепна Маги, притискайки Бет до гърдите си. — Ами ако не ни иска?

— Тогава няма да загубиш нищо друго, освен гордостта си, а това е малка цена в сравнение с всичко, което можеш да спечелиш. Тази Маги, която познавам и обичам, е достатъчно смела, за да се бори за онова, което иска. Тя е храбра и има повече кураж от мнозина мъже, които познавам.

— Обичам те, Скот Гордън. Ти си братът, който винаги съм искала да имам, и най-добрият приятел, който едно момиче може да си пожелае. Сега ме целуни и излизай, преди да съм се разревала.

Той докосна устните й с нежен копнеж, после положи лека целувка на гладкото чело на Бет.

— Не забравяй съвета ми — изрече на излизане — и ми се обаждай. Ако нямам новини от тебе, може да ме намериш някой ден пред вратата си.

После излезе, оставяйки Маги с усещане за празнота в стомаха.

В следващите два месеца тя се колебаеше дали да последва съвета на Скот, или да забрави, че на света изобщо е имало човек, наречен Чейс Макгарет. Бет растеше под нежните грижи на майка си, макар да беше ясно, че никога няма да стане много едра. На два месеца беше колкото повечето новородени. Скоро щеше да бъде в състояние да пътува и Маги разбра, че е дошло време да вземе решение. Или трябваше да се изправи пред Чейс, или да го забрави.

 

 

Откакто се беше върнал в Монтана, Чейс беше човек, подтикван от нуждата да изтрие изминалата една година от мисълта си. С парите, спечелени от участъка, той и Ръсти полека превръщаха ранчото в първокласна ферма, купувайки най-добрите чистокръвни коне, които можеха да намерят. Надяваха се след време да могат да предлагат жребци за разплод, както и да обучават коне за езда и за надбягвания. Сърцето на Чейс се пръскаше от гордост при вида на охранените животни, пасящи по склоновете, и нивите с царевица и овес, от които долините зеленееха. Слава богу, в земите му имаше доста реки и потоци, така че през по-голямата част от годината разполагаха с изобилие от вода. Имаше и много дивеч, а Кейт беше направила градина зад къщата, от която да берат зеленчуци за нуждите на домакинството.

Макар че Кейт беше протестирала, Чейс нае две индианки — едната да готви, другата да чисти. Това беше добре предвид голямото домакинство, което сега включваше и Върджи, племенницата на Кейт, която се беше присъединила към тях скоро след като се бяха върнали в Монтана.

Ръсти строеше нова къща и очакваше да я завърши през есента, така че Чейс отново щеше да остане сам. Не че възразяваше в дома му да живеят гости. И Ръсти, и Кейт бяха приятна компания, а лековатото бъбрене на Върджи го забавляваше през повечето време. Друг път пък дребната брюнетка му късаше нервите.

Върджи беше неочаквана добавка към семейството. Когато Кейт се опита да се свърже със семейството си в Сейнт Луис, научи от адвоката им, че сестра й и зет й са починали в разстояние на няколко месеца и са оставили дъщеря си Вирджиния без никакви видими средства за съществуване. След като получи благословията на Чейс, Кейт веднага покани племенницата си да живее с тях. Блестящата млада красавица беше пристигнала един месец след получаването на поканата и веднага бе хвърлила око на Чейс. Освен богат, той беше и красив, мъжествен — въплътената мечта на всяка девойка.

Разчитайки на забележителния си чар, Върджи преследваше неуморно Чейс, смущавайки го с обожанието си. Не му трябваше много време да разбере, че тя е всичко, което Маги не беше. Беше съвсем млада, само на осемнадесет години, любвеобилна, възхитително невинна и абсолютно несамостоятелна. Огромните й виолетови очи се открояваха сред съвършения фон на бялата като магнолиев цвят кожа и коса, черна като най-тъмната нощ. Струваше му се, че устните й винаги са подканващо нацупени, сякаш молят за вниманието му. До момента се бе съпротивлявал, но не беше светец. Всеки път, щом се обърнеше, намираше Върджи край себе си, изпъчила младите си твърди гърди и премигваща е мигли, твърде дълги, за да бъдат сметнати за скромни. Горещата подкана на виолетовите й очи подсказваше на Чейс, че може да я вземе, когато поиска. Той се питаше колко ли време щеше да мине, преди Върджи да стигне твърде далече и мъжката му природа да изпусне контрола над тялото и ума му. Изпъшка на глас, когато видя обекта на размислите си да пресича двора на път към него.

— Чейс, знам, че ме мислиш за глупаво момиче, но имам нужда от помощта на един голям и силен мъж.

Виолетовите й очи бяха топли и подканващи и Чейс не можа да откаже на такова очарователно създание.

— Какво мога да направя за тебе, Върджи? — запита той, отправяйки й подкупваща усмивка.

Напоследък рядко се усмихваше.

— На печката ври вода, а няма кой да ми я донесе догоре. — Пълната й горна устна трепна и една огромна сълза се плъзна от ъгълчето на окото по бузата й.

Чейс намери нямата молба в очите й вълнуваща, а на невинния й чар не можеше да се устои.

Върджи беше жена, която винаги щеше да има нужда от някого, който да се грижи за нея. Тази мисъл веднага извика представата за Маги, която се бореше с прохода Уайт Хорс, облечена в размъкнати мъжки дрехи и нарамила товар, какъвто повечето мъже биха намерили за непосилен. За разлика от Върджи, Маги беше напълно способна да се грижи за себе си. Той си представи Маги как върви, без да се оплаква, в сняг и лед, решена да докаже, че е способно колкото който и да било мъж. Щеше ли някога да забрави Маги или екстаза, който споделяха през всичките мразовити дни и нощи в Клондайк? Находчива, смела, умна, възбуждаща, огнена и предана на идеята, че жените имат пълното право да бъдат и да правят всичко, което искат да бъдат и да правят. Лед и екстаз. Никакви други думи не можеха да опишат твърде краткото време, което бяха прекарани заедно. Никакво друго описание не даваше вярна представа за страстта им. Лед и екстаз.

— Чейс, чуваш ли ме?

Жалният глас на Върджи накара мислите на Чейс да спрат и нерешително да се върнат към настоящето.

— Какво? Съжалявам, Върджи, какво казваше?

— Ама и ти си един отнесен. Ако не те познавах, щях да кажа, че чезнеш по някоя.

— Много неща ми се въртят в главата, Върджи. Ако повториш молбата си, ще се радвам да ти помогна.

— Молех те да занесеш една кофа вряла вода в стаята ми. Няма никого и искам да се изкъпя.

— По това време на деня?

— Защо не? — вдигна рамене Върджи, препридайки с дългите си мигли към Чейс.

— Ако искаш да се охладиш, защо не използваш потока? По-освежително е.

Върджи спотаи една усмивка, преструвайки се на ужасена. Невинната забележка на Чейс беше точно това, което й беше необходимо.

— Знам, че е глупаво, но се страхувам. Може да има змии или мечки, или индианци. Няма да се чувствам в безопасност, освен ако не дойдеш с мене — добави тя привидно невинно. — Напоследък всички са толкова заети…

Не довърши изречението, но това беше достатъчно, за да подскаже, че е била пренебрегвана още от пристигането си в ранчото. И че Чейс е един от основните виновници.

Той осъзна, че има още какво да се желае, що се отнася до гостоприемството му спрямо Върджи, но беше работил неуморно в последните няколко седмици. Задълженията му оставяха малко време, за да забавлява една жизнена девойка… или мислите за Маги да се промъкват неканени в съзнанието му. Вината го накара да предложи нещо, което не би казал, ако разсъждаваше разумно.

— Вземи си кърпа, Върджи, ще дойда с тебе до потока. Възхитена, че Чейс най-накрая се е поддал на чаровете й, миниатюрната брюнетка буквално влетя в къщата, за да вземе кърпа, сапун и чисти дрехи, връщайки се дори преди той да беше довършил работата си.

— Готова съм — усмихна се тя щастливо.

Беше толкова хлътнала по него, че би направила всичко, за да привлече вниманието му. На драго сърце би се разделила с девствеността си, ако това означаваше Чейс да бъде принуден да направи „каквото трябва“ и да й предложи брак. Освен това тя беше повече от готова да се раздели с тази досадна ципа, на която повечето момичета държаха с упорство, което Върджи смяташе за забавно. Тя искаше да познае любовта, да разбере какво означава да бъде жена — и искаше Чейс да бъде мъжът, който да й го покаже.

Докато вървеше след него, романтичните й фантазии се развихриха. Всичко беше възможно в уединението край потока, тя знаеше достатъчно за мъжете, за да й е ясно, че те са страстни животни и лесно се възбуждат, особено когато за по-дълго време им е била отказана утехата на женското присъствие. А и беше сигурна, че Чейс не е напускал ранчото седмици наред, за да задоволява сексуалните си импулси.

Макар че Върджи технически още беше девствена, знаеше за секса повече от младите жени на нейна възраст. Кейт и не подозираше, че навременната й покана беше спасила племенницата й от проституция. Останала фактически без пукната пара след смъртта на майка си баща си, Върджи, разглезена от снизходителните си родители, не беше подготвена да си изкарва прехраната. Един приятел на баща й, който винаги беше харесвал красивото младо момиче, й предложи да потърси госпожа Нора Сандърс, която приемала бездомни и безпарични млади жени. Върджи скоро разбра, че Нора Сандърс не прави нищо без отплата. В замяна на получавания пансион и облекло нейните момичета се очакваше да обслужват господата, които идваха в дома да търсят женска компания. Това беше един вид приличен публичен дом, ако можеше да съществува такова понятие.

Всяка новопристигнала минаваше през интензивен тренировъчен период, за да се подготви за професията. Върджи почти беше приключила с уроците, когато дойде поканата от Кейт. Бяха изпратени и достатъчно пари, за да може тя да възнагради богато госпожа Сандърс заради разходите, които беше направила за нея, макар че Кейт никога нямаше да узнае за какво са били изразходвани повечето от парите й. Тя предполагаше, че Нора Сандърс е добросърдечна вдовица, която приютява бездомни млади жени. Върджи беше напуснала покровителството на мадам с недокосната девственост, но с повече знания за нуждите на мъжете, отколкото някоя млада девойка би имала право да притежава.