Кони Мейсън
Спазарената невеста (6)

5

Когато Джули се облече и двамата изгълтаха оскъдната си закуска, поеха по-нататък на юг. Времето беше по-меко, отколкото в Сан Франсиско, и Джули се наслаждаваше на приятната слънчева топлина, която сгряваше гърба и раменете й. В Ню Йорк сигурно вали сняг, помисли тя лениво.

Род мълча почти през цялата сутрин. Когато тя му хвърляше по някоя изпитателна усмивка, се сблъскваше със студено безразличие. Дори опитите й да подхване разговор не успяваха. Накрая тя се предаде, решавайки, че може да бъде също толкова мълчалива и намусена като него. Как можеше той да очаква, че бракът им ще върви, ако продължава да я обвинява за нещо, за което тя изобщо не е виновна, кипеше вътрешно Джули.

След като Род се беше любил с нея и тя беше разбрала, че от това може да забременее, Джули реши, че ще направи всичко възможно бракът им да бъде успешен. Може би би могла да направи и нещо далеч по-лошо от това, да се омъжи за мъж като Родриго Делгадо. Напълно възможно бе да попадне и на такъв като Брут Кели. В края на краищата, тя сама беше рискувала, тръгвайки на тази авантюра заедно с Поли. Само ако бащата на Род не беше така твърдо против снаха американка, може би те двамата с Род щяха да имат шанс. Но тогава тя си спомни за Елена, жената, за която Род трябваше да се ожени.

— Още малко, и ще стигнем — обяви намусено Род, втурвайки се в мислите й.

— В ранчото ли?

— Не. В мисията в Сен Луис Обиспо. Ще спрем най-напред там.

— Защо? Не трябваше ли да продължим без спиране, ако искаме да пристигнем в хасиендата по мръкване?

Точно тогава Джули зърна мисията да се издига в далечината. Грубата постройка от кирпич с червен керемиден покрив беше построена през 1722 г. от основателя на веригата от мисии — отец Хуниперо Сера, и обградена от своеобразен градец. Той се състоеше от една-две кръчмички, няколко магазина и десетина кирпичени къщи със заплашително изглеждащи ламаринени капаци на вратите и прозорците. Когато Джули запита Род, той й обясни, че бандитите често посещават района и местните жители прибягват до тази надеждна защита.

Когато приближиха към мисията, Джули видя, че тя се нуждае от ремонт и очевидно е доста бедна. Няколко индианчета си играеха в двора, докато родителите им работеха наблизо в полето или се грижеха за животните.

Мисията имаше солидни, масивни, замазани с хоросан кирпичени стени, чиито широки, неукрасени с нищо повърхности образуваха вътрешен двор с градина. Засводени галерии и ниски покриви от червени керемиди с широки, издадени стрехи предпазваха обитателите от дъжд и вятър. Няколко засмени деца изтичаха към Джули и Род, докато двамата слизаха от фургона, и забърбориха нещо на испански. Род се усмихна, раздаде им монети и потупа тъмните главици с лъскави коси.

— Глезите ги, дон Родриго.

Джули вдигна очи и видя дребен, мургав мъж да се приближава по една от галериите. Кафявата му роба издаваше, че е францисканец. От въжето, опасващо кръста му, висеше броеница, обутите му в сандали крака шляпаха шумно по отъпкания пясък. Ивица коса се забелязваше отзад на почти оголения череп, но в приветливото изражение на духовника се четяха следи от страдания и лишения.

— Добър ден, отче, радвам се да ви видя отново — поздрави го любезно Род. — Много души ли спасихте в мое отсъствие?

— Колкото господ допусна — усмихна се монахът. — Но вие знаете, че задълженията ми не са само духовни. За моите хора аз съм фермер, делови човек, търговец, лекар, учител, строител — всичко, каквото е необходимо. Моите деца ме търсят за всякакъв вид напътствия.

— Ах, отче — засмя се малко подигравателно Род, — та вие сте истинско чудо.

— Шегувате се, разбира се, дон Родриго, но кой друг тук ще учи нашите по-неуспели братя да правят одеяла, да щавят кожи, да изработват обувки, да варят сапун, да правят грънци, да мелят брашно и да се грижат за себе си, ако не братята францисканци?

— Сигурен съм, че усилията ви ще бъдат възнаградени от господа — отвърна съвсем сериозно Род.

През цялото време, докато той говореше с монаха, Джули стоеше мълчаливо до тях. Целият разговор се водеше на испански, който тя почти не разбираше. Пристъпваше смутено от крак на крак, докато те продължаваха да говорят, без да й обръщат никакво внимание.

Ако Джули мислеше, че двамата мъже нарочно я пренебрегват, тя би била шокирана да разбере, че сега говореха за нея.

— Искам да ви помоля за една услуга, отче — каза Род, заговорнически снишавайки глас.

— Това свързано ли е с жената, която водите със себе си? — запита отецът, хвърляйки кос поглед към Джули.

— Да, отче — призна Род. — Искам да ни ожените.

— Не! Невъзможно! Нима сте забравили? Вие вече сте сгоден за доня Елена.

Род почервеня виновно пред шокираното изражение на монаха. Разбра, че свещеникът няма да бъде дори наполовина толкова изненадан, колкото собственият му баща, когато научи какво е направил той.

— Нима искате детето ми да се роди като копеле? — запита той тихо.

— Но тя е гринга — изфуча добрият отец. — Познавам ви откакто сте се родили, дон Родриго. Какво ви прихвана, че сте взели тази жена? Да, красива е, признавам, но такива жени, които идват в Калифорния, може да бъдат само… само проститутки.

— Грешите, отче — възрази твърдо Род. — Джули е невинно младо момиче. Аз взех девствеността й и честта ме задължава да се оженя за нея.

— Но, Родриго, та тя е гринга! — протестира монахът. — Може би дори не е от нашата вяра. Няма ли да е по-добре за твоята чест да оставиш друг да се ожени за нея?

Род изфуча възмутено:

— А ако от нашия съюз се е заченало дете? Трябва ли да позволя друг мъж да вземе това, което е мое?

Свещеникът безпомощно вдигна рамене.

— Това много ще разсърди баща ти, да не говорим за доня Елена, но ще направя каквото трябва. — После той се обърна към Джули, протегна мазолестата си ръка и изрече на завален английски: — Добре дошла в мисията на Сен Луис Обиспо, дете. Аз съм отец Хуан.

Джули се усмихна плахо, приемайки с благодарност протегнатата ръка.

— Благодаря ви, отче Хуан. Мисията ви е внушителна.

Род видимо се отпусна, усещайки, че първото препятствие е преодоляно, тъй като отецът прие Джули.

— Името на… на съпругата ми е Джулиет, отче — каза той, запъвайки се леко на думата „съпруга“.

— Чудесно — измърмори отец Хуан, мислейки за злощастните Ромео и Жулиета. — Елате вътре, деца и си починете, докато се приготвя за церемонията.

Джули спря на място.

— Каква церемония?

— Аз трябва да ви оженя с дон Родриго — осведоми я свещеникът.

— Но ние вече сме женени — протестира Джули.

Тъмните очи на отец Хуан се стрелнаха обвинително към Род.

— Може да сте женени, но не и в очите на бога. Дон Родриго добре знае, че баща му никога няма да приеме брак, сключен от друг, а не от свещеник според ритуалите на светата ни църква. Дори тогава трудно ще спечелите благословията му.

Джули още се колебаеше, но Род сграбчи ръката й и я дръпна вътре в хладната постройка. Свещеникът ги отведе в малка, оскъдно мебелирана стая; покани Джули да влезе и да си почине, докато стане време да я повикат. Когато вратата се затвори, Род беше отишъл с монаха и тя се озова съвсем сама.

Джули започна да се разхожда нервно; минаха няколко минути, без тя да обръща внимание на нещата, които я заобикаляха. Защо Род трябва отново да се жени за нея, запита се тя. Ако не е смятал, че са наистина женени, защо сега се женят в църква? Колко по-прости щяха да бъдат нещата, ако просто я върнеше в Сан Франсиско, където можеха да живеят отделно, все едно никога не са се познавали. Шансът тя да е забременяла от единственото им любене изглеждаше толкова малък, че все едно не съществуваше. Всичко, което Род трябваше да направи, беше да изчака един месец, за да разбере дали семето му се е захванало в нея, преди да я отведе пред свещеника. Джули знаеше достатъчно за католическата религия, за да й е ясно, че щом разменят клетви пред свещеника, ще се свържат окончателно и безвъзвратно. Тя не разбираше кодекса на честта, който налагаше те да се оженят само защото Род беше взел девствеността й, особено пред такива неразрешими различия. Най-малкото от които беше неодобрението на бащата на Род и измамената му годеница.

Едно безмълвно индианско момче донесе голям съд с вода и Джули престана да се разкъсва вътрешно, за да се наслади на лукса на банята. След като се изкъпа, полегна на твърдото, но чисто легло, намери го учудващо удобно и веднага заспа. Събуди се от това, че една пълничка индианка разтърсваше рамото й. Навън беше тъмно, на нощното шкафче светеше самотна свещ.

Жената каза нещо на испански и махна към стола, усмихвайки се широко. Джули погледна нататък и с учудване видя там една красива бяла дреха. Стана, потърка очи и внимателно огледа дрехата, направена почти изцяло от фина дантела. Жената, която, както научи Джули, се казваше Роса, нарече блузата „камиса“. Тя имаше къси, бухнали ръкави, завършващи при лакътя, и ниско изрязано деколте, украсено с широк набор. Полата се състоеше от ярдове набрана дантела, завършваща при глезена, което Джули сметна за неприлично. Дантелена мантиля за покриване на главата и ниски бели обувки довършваха тоалета, който навярно трябваше да бъде венчалната й дреха. Джули не можеше да си представи откъде Род е успял да намери такива красиви неща за толкова кратко време.

След като Роса помогна на Джули да се облече и среса дългата й коса, тя заведе булката в параклиса. Джули го намери чудесно украсен, дори богат, като се има предвид бедното положение на останалата част от мисията. Отгатна позлата в блясъка на високите свещници, потира, статуите и огромния кръст, който красеше стената над олтара.

Род излезе от сенките и Джули ахна при вида на внушителната му фигура, облечена изцяло в черно и сребристо. Приличаше на красив пират в тесните си черни панталони, къс черен жакет, обилно украсен със сребро, и високите лъскави ботуши от скъпа кожа. Макар да не можеше да разгадае изражението на лицето му, Джули помисли, че вижда одобрение в тъмните му очи, когато пристъпи към олтара, където отец Хуан ги чакаше, за да започне церемонията.

Когато Джули стигна до Род, напрежението между двама им се чувстваше осезателно. Каквото и да изпитваха един към друг, със сигурност не беше апатия. Когато отец Хуан започна церемонията, краката на Джули се разтрепериха. Мисълта, че този арогантен, плашещ мъж, често пъти в непредсказуемо настроение, но способен да я сведе до състоянието на желе, ще има пълен контрол над живота й, беше наистина застрашителна.

Сякаш долавяйки мислите й, Род стисна ръката й и прошепна тихо:

— Смелост, скъпа. Нима искаш отчето да си помисли, че булката се колебае?

Джули му хвърли изпитателен поглед, но все пак изправи крехките си рамене, докато даваше необходимите отговори по време на благословено кратката церемония, чиито свидетели бяха неколцина души от паството на отеца. Вдигна шокирано очи към Род, когато той хвана ръката й и сложи тежък златен пръстен на пръста й. Изведнъж всичко свърши и тя последва Род на излизане от параклиса към малката трапезария, където отец Хуан се присъедини към тях за набързо приготвеното сватбено пиршество.

— Изглеждаш чудесно, скъпа — каза Род, докато галантно я настаняваше на мястото й.

— Дрехата е много красива — призна Джули. — Откъде я намери за толкова малко време? Сигурно не е роклята, която твоята… Елена… е трябвало да облече.

— Дори аз не бих направил такова нещо — каза Род, донякъде наранен от ниското й мнение за него. — Дрехата, която носиш, скъпа, дори моите дрехи са предназначени за друг кабалеро и годеницата му. Те ще бъдат почистени и върнати навреме за тяхната сватба. Не бих искал булката ми да бъде облечена в дрипи по време на това важно събитие.

Преди тя да успее да отговори, Роса поднесе яденето на големи подноси и Джули се посвети на обикновеното, но много вкусно ястие. Освен фасула, намачкан и изпържен с парченца бекон, имаше енчилади, кесадили и тортили — тънки питки от царевично брашно, увити и напълнени с парченца месо, фасул и сирене, някои с богат червен сос, други без сос. Вечерята завърши с ронлив маслен сладкиш и чашки с тъмен, сладък шоколадов крем.

Джули едва беше погълнала последната хапка от десерта, когато Род изведнъж се изправи.

— Отец Хуан предложи да прекараме нощта в мисията и аз приех, Джули — осведоми я той, докато отместваше назад стола й. — Става късно. Да пожелаем лека нощ на добрия отец.

Джули усети, че се затопля от горещия му поглед, докато ставаше сковано от стола и излизаше, след като набързо беше разменила една-две думи с озадачения свещеник.

Род беше на една крачка след нея, когато тя влезе в малката стая, предназначена за тях. Стомахът й се сви конвулсивно, щом чу ключа да изщраква в ръждясалата ключалка. Обърна се да го погледне. Близостта му й действаше физически и тя усети как я обхваща замайване и безтегловност. Странни, екзотични фантазии започнаха да се вмъкват в мислите й, докато тъмните му очи видимо я събличаха.

Род не направи никакво усилие да прикрие възхищението си, когато горещият му поглед дръзко се плъзна от лицето й по нежните, бързо повдигащи се гърди до изящната издутина на ханша под тънката дантелена рокля.

— Ти си толкова красива, скъпа — изстена той с неравен глас, натежал от страст. — Тялото ти е едно от благата на този брак, на които искам да се насладя изцяло.

Джули изсумтя, изстрелвайки сини пламъци с очите си.

— А ако ти откажа? — възрази тя саркастично. — Тогава какво?

— Нямаш избор, скъпа — ухили се Род, извил развеселено чувствените си устни. — Казах ти и преди, че няма да живея като евнух. Очаквам деца от този съюз. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Сега той вече стоеше съвсем близо до нея и усещаше лекия й дъх по бузите си.

— Арогантно копеле аз…

Изречението замря в гърлото й, когато Род уви една ръка около тънката й талия и рязко я дръпна към твърдото си, мускулесто тяло. Другата му ръка се придвижи нагоре към средата на гърба й, притискайки гърдите й до неговите, докато устните му пленяваха нейните с властна настойчивост.

Сякаш светкавица прониза устните й и проникна дълбоко в тялото й. Странно меки, но невероятно властни, непозната смесица от свирепост и нежност, устните му покриха нейните и тя потръпна, безмълвно проклинайки себе си заради това, че се поддава на настойчивата му уста. Сетивата й изпаднаха в замая, сякаш внезапно изключени, когато той разтвори устните й с езика си, за да похити меденосладката вътрешност на устата й.

Сякаш като по магия, красивата сватбена рокля на Джули легна подобно на дантелена пяна в краката й. Тя не усещаше нищо, само огнените длани на Род по трескавата си плът. Той полека я положи на леглото и остана прав за момент, наслаждавайки се на съвършено оформеното й тяло, докато бързо събличаше собствените си ограничаващи го дрехи.

Макар отчаяно да се бореше да запази контрол върху усещанията, които я връхлитаха, Джули не можеше да не се възхити на широките гърди и рамене на Род, развити до съвършенство. Бедрата му бяха като две колони от сила, очите й се разшириха, когато се спуснаха към гнездото от тъмни къдрави косми, от което стърчеше набъбналата му мъжественост, пурпурна и пулсираща. Тя ахна, привличайки вниманието му.

Забелязвайки накъде гледа Джули, Род се засмя и се изтегна до нея на леглото.

— Виждаш ли какво правиш с мене, скъпа — пошегува се той. — Този брак няма да бъде толкова лош, колкото си мислех.

Необмислените му думи подействаха като плисване със студена вода в лицето на Джули. Тя се опита да стане, но той се оказа по-бърз от нея.

— Няма нужда да се правиш на нерешителна булка, скъпа — продължи той, сякаш нехайно.

— Не и след снощи. Отказвам да бъда твоя играчка, Род! — настоя разгорещено Джули, разпръсвайки аурата на мъжественото му обаяние. — Нито пък ще бъда твоя разплодна кобила!

— Нямаш избор, скъпа. Легни тук и се наслаждавай — възрази Род със суров глас.

Едната му ръка се плъзна по копринената повърхност на корема й, докато другата започна да гали едното малко кълбо, накарвайки розовото зърно да щръкне под дланта му. Събирайки цялата си воля, Джули заповяда на тялото си да не се поддава на магията на търсещите му ръце, но посланието на сетивата й настояваше тя да се подчини.

Движенията му бяха по-скоро лениви, той си играеше с тялото й, езикът му измъчваше зърната й, които бяха набъбнали невероятно много. Джули изстена от удоволствие, рефлексивно притегляйки Род към себе си, докато прокарваше ръце по дължината на гърба му. По своя воля устата й се разтвори под натиска му, когато той прокара езика си по очертанията на пълните и устни и навлезе в устата й. Изведнъж устата му се отдели от нейната, прокарвайки огнена пътека надолу по корема и към бедрото й. Джули замръзна, не знаейки докъде ще го отведе това.

— Има много начини да се любим, скъпа — каза Род, усещайки объркването й. — Ще те науча на това, че удоволствието може да идва от много източници.

И преди тя да успее да протестира, устата му продължи неспирното мъчение, докато той не намери набъбналата пъпка на нейната женственост и Джули изстена на висок глас от еротично удоволствие, каквото никога дотогава не беше изпитвала.

— Род! Моля те, спри! — извика тя, извивайки се под страстната му атака. — Не мога да го понеса!

В отговор той я стисна още по-здраво през кръста, за да я задържи до себе си, и отново започна да дразни с език светлия триъгълник от къдрави косъмчета, който го примамваше с обещание за наслади, на които той не можеше да устои. Той усещаше какво невероятно удоволствие й доставя, чувстваше как тялото й потръпва и искаше да й дава още и още. Джули усещаше напрежението, което се натрупваше в дъното на стомаха й, излъчващо се към слабините, което всеки момент щеше да избухне като вихрушка от усещания, които я караха да вика и отчаяно да се бори да си поеме дъх. Едва когато тя се отпусна, Род се надигна леко нагоре и започна всичко отново, целувайки устата, шията и гърдите й, докато тя не започна да се извива под него. Ръцете му властно бродеха по бедрата й, потапяха се между тях, докосваха влажността й, докарваха я до бездиханна възбуда, която й се струваше невъзможна след експлозивната кулминация само преди броени мигове. Опияняващата сладост отново я обви и тя беше изгубена… изгубена…

Тялото й се изви рязко нагоре, за да срещне неговото, притискайки се още и още по-близо. Той изстена и плени устата й. Двамата се прилепиха един о друг, взаимно усещайки и възбуждайки се. Ръката му се спусна към коленете й, но тя нямаше нужда от подканване, те се разделиха по своя воля. Той започна да прониква в нея със силни тласъци, топлината й го обхващаше отвсякъде и едва не го доведе до преждевременно освобождаване. Поемайки си дъх дълбоко, за да възстанови контрола над разпалващата се страст, Род започна да се движи, отначало бавно, докато тя не влезе в ритъм, а после по-бързо, задавяйки се от липса на въздух. Тя извика и го усети как възсяда нейната вълна с дълги, дълбоки тласъци.

За втори път тази нощ Джули не можа да прикрие реакцията на тялото си пред умелото любене на Род, докато се отдаваше изцяло на изгарящата жажда, която той беше породил с ръцете и устата си. Тя стенеше в сладка агония, присъединявайки се към него в полета към звездите, и виковете им се сляха в неизразима мелодия. След това тя се отпусна задоволена в ръцете на Род и дълбоко чувство на заситеност се разля из измъчената й душа. Сексът щеше ли да бъде достатъчен, за да изгради върху него живота си, запита се тя в броените мигове, преди да заспи. Само ако той се научеше да се интересува от нея…