Кони Мейсън
Спазарената невеста (9)

8

Следобеда Джули се събуди от сиестата — задължителната обедна почивка — доста освежена и след горещата баня се облече в най-привлекателната си рокля и се приготви да се срещне със семейството. Полита, младата девойка, определена за нейна камериерка, направи чудеса с дългата й руса коса и когато Род дойде да я вземе, тя изправи крехките си рамене и смело тръгна към срещата с врага.

Макар че той я поздрави много дружелюбно, не спомена нищо за следобедното прекъсване. Нито пък подсказа, че би искал да продължат оттам, където бяха спрели, преди Елена да се намеси така грубо. Джули се чувстваше като натрапница по време на дългата вечеря. Бързите испански думи летяха наоколо й като пистолетни изстрели. Когато Род се опитваше да обясни нещо на английски, дон Диего или Елена веднага го прекъсваха. Макар че беше гладна, а храната беше превъзходна, Джули можеше само да побутва насам-натам съдържанието на чинията си. Почувства огромна благодарност, когато дон Диего стана, обявявайки с това края на вечерята, и тя можа да избяга от пронизителните абаносови очи на Елена. От тях двамата според Джули по-страшна беше бившата годеница на Род. Не знаеше докъде може да стигне, за да даде израз на неприязънта си към нея.

След вечеря Джули реши да се оттегли веднага в стаята си, докато Род остана да играе шах с баща си. Елена също остана при тях, за да види какъв ще бъде резултатът. Джули чуваше от стаята си високите им гласове, които се издигаха в пристъпи на смях. Покривайки глава с възглавницата си, за да заглуши щастливите, домашни звуци, тя се унесе почти веднага.

Род се въртеше нетърпеливо и правеше случайни ходове. Макар че жаждата му за Джули го подлудяваше, той нямаше намерение да се прави на оглупял от любов младоженец, който няма търпение да се зарови дълбоко в бездните на сладкото тяло на съпругата си. Ненавременното идване на Елена, което беше прекъснало следобеда им, го изнервяше. Едва държеше ума си съсредоточен върху играта, гореше от нетърпение да се втурне при Джули и да доведе до възторжен завършек онова, което бяха започнали следобеда. Започна да става късно, но дон Диего нямаше намерение да става от масата, нарочно удължавайки играта, докато Род не започна да крещи вътрешно от гняв, с напрегнато и неудовлетворено тяло. Сега вече Джули сигурно е дълбоко заспала, изстена той под нос, представяйки си кехлибарената й коса разпиляна върху сладко ухаещата й плът.

Усещайки разсеяността му, Елена взе нещата в сръчните си ръце.

— Не виждате ли, че Родриго се отегчава от играта, дон Диего? — усмихна се тя потайно. — И аз се уморих да седя вътре в такава красива нощ. Хайде, Родриго, да се поразходим навън, в градината. Бракът толкова ли те е променил, че не можеш да отделиш няколко минути на стара приятелка?

Род се размърда смутено. Нямаше желание да се разхожда безцелно из градината с Елена, докато Джули спи толкова близо до него. Но нямаше алтернатива и любезно тръгна към градината с Елена, едва ли не увиснала на ръката му. Дори дон Диего я подкрепи, махвайки с ръка към отворения френски прозорец, и каза:

— Върви, сине. Елена е права. Нощта е твърде хубава, за да стоиш вътре.

После той се изправи грациозно и излезе от стаята, усмихвайки се едва-едва.

Нощта наистина беше прекрасна и Род пое дълбоко чистия, свеж въздух, вкусвайки пикантния аромат на любимата си земя. Единствената дразнеща нотка беше, че не онази жена, която той желаеше, сега се притискаше така собственически към него. Той много обичаше Елена; фактически често си беше представял какво ли ще е да притежава пищното й тяло, да бъде първият, който ще я пробуди за страстта. Но в същото време беше сигурен, че любовта беше чувство, което никога не беше докосвало сърцето му, когато станеше въпрос за Елена.

— Това е първият ни шанс да поговорим насаме, Родриго — каза Елена с прелестно нацупена уста. — Седни тук, до мене — и тя посочи една пейка до ромолящия водоскок, — и ми разкажи защо избра да пренебрегнеш годежа ни и да се ожениш за друга. Поне това ми дължиш, Родриго.

 

 

Докато Елена и Род говореха тихо до водоскока, Джули се събуди внезапно от някакъв объркан сън, където Род се любеше с нея, а после я изоставяше. Тя погледна с копнеж към затворената врата, която разделяше стаите им, борейки се с импулса да отиде при него. Вместо това реши да излезе в градината, за да размисли над ситуацията, в която неразумно се беше заплела. Подобно на котка се промъкна през френския прозорец, плъзна се безшумно по верандата и веднага потъна в сенките на двора.

 

 

— Няма никаква полза да говорим за причините, поради които се ожених за Джули — каза Род. — Няма да ме разбереш. Знай обаче, че ние с Джули повторихме обета си в съгласие с предписанията на светата ни църква. Нищо не може да ни раздели, освен смъртта. Съжалявам, Елена, не съм искал да те нараня.

Елена беше достатъчно умна, за да разбере, че за нейните цели ще бъде най-добре, ако остави Род да си мисли, че се е примирила с брака му.

— Окажи ми само една услуга, Родриго — замоли го тя пламенно, с блеснали под лунната светлина очи.

— Разбира се, Елена — съгласи се той, нямайки търпение да угаси вътрешния си огън.

— Целуни ме, любов моя. Целуни ме така, както би целунал любима жена, за да знаеш от какво си се отказал.

— Елена! — Род беше шокиран от молбата й. — Защо да се измъчваш?

— Моля те, Родриго. Ако изобщо означавам нещо за тебе, направи това, за което те моля.

— Добре, Елена — вдигна той рамене. — Щом това означава толкова много за тебе.

Прегръщайки стройната й фигура, Род нежно целуна плътните устни на Елена. Но тя искаше не само част от нежността му. Искаше да почувства страстта на Род, да усети твърдото му тяло да пламти от желание. Притискайки се плътно към него, докато гърдите й не се прилепиха към неговите, обвила стегнато ръце около врата му, Елена изстена тихо. Когато меките й устни се отвориха под неговите, Род не можа да направи нищо друго, освен да запълни сладката дълбина на устата й с езика си.

Точно в този момент Джули внезапно се натъкна на интимната сцена.

Елена, задъхана, се облегна в ръцете на Род, взирайки се жадно в замъглените му очи. Целувката му се беше отразила по-силно, отколкото би желал да си признае.

— Обичам те, любов моя — прошепна тихо Елена.

— И аз те обичам, Елена… — Като чу страстните думи на Род, Джули се обърна и избяга към сигурността на своята стая, преди да беше чула останалата част от изречението му — … като сестра или любима приятелка.

Нито Елена, нито Род разбраха, че Джули ги беше чула.

Тя вече не се съмняваше в истинските чувства на Род към нея. Не можа да не се почувства разбита, отхвърлена, макар че и нейните собствени чувства към съпруга й бяха смесени. Колко ли я мрази Род, колко ли се мъчи, уловен, така да се каже, в капана на брака им. Но господ знае, че тя никога не беше имала намерение да го оплита, нито го беше карала да се жени за нея. Накрая изтощението взе връх и обърканите й мисли я отведоха към царството на съня.

Род нямаше сърце да буди Джули, когато Елена най-накрая го пусна да си иде. Тя спеше така кротко, че колкото и да я искаше, той реши, че ще пропусне този път удоволствието си и ще й позволи да си почине. И за двама им денят беше дълъг и изтощителен.

На следващия ден Джули почти не видя Род. Дон Диего хладно я осведоми, че е време добитъкът да се събере и Родриго трябва да бъде на полето с пастирите. След това пък дойде откарването на стадото до Сан Антонио. Беше време на усилена работа в ранчото, имаше много нощи, когато Род изобщо не се връщаше у дома, предпочитайки да прекара нощта на открито заедно с пастирите.

Джули изведнъж се намери с много свободно време и липса на всякаква заетост. Дон Диего си имаше свои работи, Елена не проявяваше особена любезност, а слугите ходеха из къщата мълчаливо, не знаейки как да се отнасят към нея. Един хубав ден Джули излезе в градината и се натъкна на едно дете, момиче на около осем години, седнало на оградата на корала и загледано в пастира, който учеше един кон да свиква със седлото.

— Здравей, момиче — каза Джули на неуверен испански. — Тук ли живееш?

— Да, госпожо — отвърна тържествено детето. — Живея в една къща в ранчото с леля и чичо. Говорите много добре испански за гринга.

— Ако говориш бавно, мога да те разбера — усмихна се Джули, очарована от ангелското личице на детето. — Как се казваш?

— Наричат ме Фелисия, госпожо. Леля ми Тереса е икономката на дон Диего. Чичо е ковач.

— Защо не съм те виждала досега?

— Повечето време имам уроци с отец Хуан — отговори момичето. После бързо се обърна и скочи вътре в корала. — Нали е прекрасен, госпожо? — запита тя, имайки предвид чистокръвния бял кон, когото обучаваха да привиква към седлото.

— Да — съгласи се Джули. — Наистина красиво животно.

— Яздите ли, госпожо?

— Не — отвърна тя със съжаление. — Никога не съм имала възможност да се науча.

— Аз мога да ви науча, госпожо — изчурулика детето. — Яздя много добре. Дон Диего ме оставя да яздя неговите коне, когато пожелая. Искате ли да бъдем приятелки, госпожо?

Джули се усмихна дружелюбно. Какво сладко дете, мярна се в ума й, докато мислеше за децата, които можеха да имат те двамата с Род. Трябваше да не забрави да поздрави Тереса заради очарователната й племенница. Запита се къде ли са родителите на детето и защо живее при чичо си и леля си. Изведнъж осъзна, че Фелисия чака отговора й.

— За мене ще бъде чест да бъдеш моя учителка и приятелка, Фелисия — каза Джули съвършено сериозно. — Ще попитам дон Диего дали мога да използвам един от неговите коне и можем да започнем уроците веднага щом твоето учение позволи.

Фелисия се усмихна широко, прегръщайки Джули.

— Ще изненадаме дон Родриго, госпожо. Леля ми каза, че вие сте съпругата на дон Родриго, че той е предпочел вас пред доня Елена. Аз… мисля, че е направил мъдър избор, госпожо — изрече плахо детето. — Вие сте… много по-мила… и по-красива.

— Много ти благодаря, Фелисия — отвърна Джули, трогната от искрените думи на детето.

Това красиво, но очевидно самотно създание я накара да се почувства добре много повече, отколкото всички други в Ранчо Делгадо, включително собственият й съпруг, който напоследък я пренебрегваше, сякаш изобщо я нямаше тук.

По-късно същия ден Джули се натъкна на дон Диего и Елена, сближили глави и заети в сериозен разговор. Когато я забелязаха, веднага млъкнаха и се взряха в нея като в нежелан посетител. Смутена, Джули избъбри молбата си да язди един от конете и разсеяният дон Диего навъсено даде благословията си, а после отново поде тайнствения си разговор с Елена — още в мига, когато Джули тръгна да излиза от стаята.

Фелисия се оказа сръчна наставничка и след няколко дни Джули вече можеше да язди в бърз тръс из двора. Фелисия беше доволна от ученичката си и й каза, че е родена ездачка. Джули искаше да покаже на Род новото си постижение, но него вече цяла седмица го нямаше у дома. Странно, но той й липсваше. Сардоничното повдигане на тъмните му вежди, подигравателната му усмивка, дори изражението на очите му, което и казваше, че я намира желана. Род може и да не я обичаше, но не можеше да се отрече, че я желае.

След два дни той се върна. Бяха събрали добитъка и сега го угояваха в очакване на пътуването до Сан Антонио. Джули яздеше с Фелисия и го видя едва по-късно, когато се беше изкъпал и седеше на верандата с Елена, видимо очаквайки появяването й.

Род гледаше жадно как Джули, придружена от едно привлекателно дете, се доближава яздешком към хасиендата. Възхити се на стройната й фигура, на изправената й стойка на седлото, на начина, по който медноцветната й коса се развяваше зад нея. Красива е, помисли той, наблюдавайки напрегнато как тя разменя няколко думи с детето, а после вдига глава и се разсмива. Звънтящият й смях беше като музика за ушите му.

— Съпругата ти прекарва цялото си време с това глупаво дете — забеляза презрително Елена. — Но пък и тя не е нещо повече от дете.

Род обърна очи към малкото момиче, което яздеше заедно с Джули. За миг го порази някакъв бегъл спомен, сякаш у това малко момиченце имаше нещо странно познато. Но каквото и да беше, то бързо се изгуби, когато видя как съпругата му и детето се разделят. Джули слезе от коня и тръгна към мястото, където седяха Елена и Род.

— Нямах представа, че можеш да яздиш, скъпа — проточи лениво Род.

— Фелисия ме научи — отвърна Джули, усмихвайки се гордо.

— Привлекателно дете — призна замислено Род. — Да не е дъщеря на някой от пастирите?

— Племенница е на Тереса. Много се привързах към нея.

— Щом е племенница на Тереса, значи е метиска — изсумтя пренебрежително Елена.

Джули замръзна от снизходителния тон на Елена, но преди да успее да й отговори както трябва, се появи дон Диего.

— Значи, сине, работата ти на пасището е свършена. Добре. Ще угояваме добитъка няколко седмици, преди да тръгнем към Сан Антонио.

— Да, татко. Стадата тази година са добри. Пастирите работят неуморно и им трябва почивка, преди да тръгнат на път. Ще ни придружиш ли до Сан Антонио?

— Имам други планове, Родриго — каза загадъчно баща му. — И сега, когато всички сме се събрали заедно, ще ти кажа какви са те.

Той погледна многозначително към Елена, после застана зад стола й, полагайки ръце на раменете й. Тя се изчерви красиво, докато Род чакаше баща му да продължи. Джули вече се досещаше какво ще им каже дон Диего.

— След като ти се върна от Сан Франсиско, Родриго, потърсих начин да възмездя Елена заради нехайното ти отношение към семейната чест. Още когато Елена се роди, беше уговорено, че някой ден тя ще влезе в рода Делгадо.

— Татко, аз…

— Не, Родриго, позволи ми да довърша — укори го строго дон Диего. — Както казвах, Родриго, ти нарочно реши да пренебрегнеш дълга си, когато се ожени за друга против желанието ми. Фактът, че плановете за сватбата вече бяха започнали да се осъществяват, че поканите бяха разпратени, не означаваше нищо за тебе. Но аз не се отнасям толкова лекомислено към въпросите на честта.

Род се намръщи, но не каза нищо.

— Отменянето на сватбата би унижило Елена и би било оскърбление, нанесено на стар и добър семеен приятел. Сватбата ще се състои, както беше уговорено.

— Татко! — изпъшка Род, скачайки тревожно на крака. — Нима искаш да извърша изневяра?

Хвърляйки унищожителен поглед към него, дон Диего спокойно продължи:

— Елена се съгласи да се омъжи за мене. Нищо няма да се промени, с изключение на името на младоженеца.

— За бога, татко, да не си полудял? — избухна Род. — Вече не си млад.

— Не, сине, ти си полудял. Знам какви са отговорностите на дълга. Елена трябваше да стане Делгадо и ще стане. Свободен съм да се оженя и със сигурност не съм толкова стар, че да не мога да създам още един наследник — каза той възмутено, изправяйки се гордо в цял ръст.

— Какво ще си помислят приятелите ти? — запита Род, все още не можейки да приеме шокиращото решение на баща си. Обърна се отчаяно към Елена. — Това ли искаш? Да се омъжиш за старец?

Тази мисъл му се виждаше някак си неприлична. Елена се усмихна потайно. За нея беше съвсем очевидно, че Род ревнува, точно каквото беше искала да постигне.

— Баща ти ми оказа голяма чест, а и ме спаси да не се изложа — сви тя рамене, свела скромно очи.

Джули беше дълбоко наранена от очевидния изблик на ревност от страна на Род. Това само подсили убеждението й, че той е влюбен в прелестната Елена.

За Род беше съвсем очевидно, че Елена и баща му са готови да преодолеят всички препятствия и да се оженят въпреки разликата във възрастта и независимо от това, което можеха да си кажат приятелите им. Но той се чувстваше задължен още веднъж да се опита да убеди баща си да не се впуска в подобна лудост. Елена беше твърде млада, твърде жизнена за един улегнал мъж с установени навици. Според него бракът между дон Диего и Елена беше чисто безумие.

— Какво ще си помислят приятелите ти, когато заемеш мястото ми като младоженец? Няма ли да се почувстваш… неудобно, татко?

— Ако на приятелите ми това се стори странно, ще го запазят за себе си. Те са твърде възпитани, за да унизят домакина си с въпроси. След по-малко от две седмици Елена и аз ще се оженим, а по това време догодина може да имам още един наследник. Който ще се съобразява с желанията ми.

Джули още веднъж беше накарана да се почувства като натрапница, защото напълно я игнорираха. Не поискаха мнението й, нито пък тя го даде. Незабелязана от тримата, увлечени в разгорещения разговор, тя се вмъкна тихо в къщата и отиде право в стаята си, след като помоли Тереса да разпореди да й докарат там вана с топла вода.

Докато Джули се отпускаше в горещата вана, се опита да си представи живота си в тази къща с Елена като господарка. Достатъчно зле живееше тук и сега, когато Елена беше просто гостенка. Животът й щеше да стане непоносим, помисли тя тъжно. Макар че красивата испанка се омъжваше за дон Диего, явно се виждаше, че иска сина, а не бащата. Колко време щеше да трябва на Род и Елена, за да се поддадат на взаимното си желание и да станат любовници? Постоянното присъствие на Елена в този дом щеше да се превърне в огромно изкушение за страстен мъж като Род, бързо осъзна Джули, особено след като той не изпитваше силни чувства към собствената си съпруга.

Колкото повече мислеше Джули за ужасния триъгълник, в който се беше заплела, толкова повече се разстройваше. Знаеше, че Род иска деца, че няма търпение да ги има. Така че той щеше да продължи да изпълнява задълженията си към нея, да се люби с нея, но през цялото време щеше да желае Елена да лежи под него. Е, тя нямаше да се бори с никоя жена, закле се Джули в пристъп на сурова решителност. Нека дон Диего да си има своите наследници. Род можеше да намери удоволствие другаде, нея това малко я интересуваше. Джули беше сигурна, че Елена с радост ще му осигури удоволствието, след като се омъжи.

— Не се ли страхуваш, че кожата ти може да се отлепи, скъпа? — запита лениво Род със сардонична усмивка, повдигнала едната му вежда.

Джули беше толкова потънала в собственото си нещастие, че не беше чула Род да отваря междинната врата и не го беше забелязала да се обляга на рамката на вратата, наблюдавайки я през присвитите си очи.

— Какво правиш тук, Род? — запита тя троснато.

— Така ли се поздравява съпруг, когото не си виждала почти две седмици? — отвърна той, налагайки си измъчено изражение. — Нараняваш чувствата ми, скъпа.

— Върви си, Род.

Вместо отговор той излезе от привидното си вцепенение и се приближи към нея, озовавайки се на един инч от ваната. Джули ахна възмутено, когато той с лекота я вдигна от изстиващата вода и я остави да стъпи на пода. Вземайки кърпата, оставена наблизо, той започна да я подсушава методично, докато тялото й не заблестя в розово и в плътта й не започна приятно смъдене. Тя отново се опита да избяга от ръцете му, спомняйки си решението, което беше взела само преди мигове, да се държи далече от него, но Род беше твърде силен и плътта й отново я предаваше. Въздъхвайки в пристъп на възбуда, Джули му позволи да прави каквото иска, стиснала зъби, за да не реагира на приятната фрикция, предизвикана от грубата кърпа по внезапно изтънялата й кожа. Род се ухили дяволито, знаейки точно какво й причинява.

Накрая той хвърли настрана кърпата, изчерпал вече търпението си, и я накара да отстъпи назад, така че коленете й се опряха в ръба на леглото и тя тежко се отпусна долу.

Джули веднага скочи на крака, но Род нежно я бутна пак да седне, като този път я задържа на място с тежестта на собственото си тяло.

— Да не искаш да кажеш, че ми отказваш, скъпа? — запита той развеселен. — Вече ти казах, бракът ни няма да бъде само на хартия. Липсваше ми, любов моя. Намирам, че съм развил вкус към копринената ти плът.

— Това ли съм аз за тебе, Род? Топло тяло? Ако е така, тогава би могъл да се оправиш и с някоя лека жена от селото.

Род беше озадачен. Какво искаше тя от него, запита се той.

— Естествено, че не означаваш само това за мене. Ти си моя съпруга. Не се ли отказах от годеницата, която отдавна ми бяха определили, заради тебе? Възпротивих се на баща си заради тебе; нараних една любяща, нищо неподозираща жена заради тебе. Какво повече мога да ти предложа?

За първи път в живота си Джули се почувства наистина победена. Според Род той й беше дал всичко, което можеше да й даде. Любовта му беше запазена за Елена, а за нея оставаха трохите. Той щеше да продължи да се люби с нея, защото това беше негово задължение и защото беше мъжествен, обичаше жените… но поради никаква друга причина.

— Ти си прав, Род — призна неохотно Джули. — Нямам право да очаквам нещо повече от тебе.

— Тогава мълчи, скъпа, и ме остави да те любя — каза той с омекнал глас. — Тялото ти е създадено за любов. Всичко у тебе ми харесва. Коприненото усещане за кожата ти срещу устните и ръцете ми, начинът, по който реагираш на докосването ми, нежните ти викове, когато ти доставям наслада. Господи, Джули, изгарям от желание.

Джули беше изгубена — още от момента на първата му ласка. Нежните любовни думи на Род й подсказваха, че той не е тотално неуязвим спрямо нея, че изпитва към нея определени чувства, макар и чисто физически. Поне това беше някакво начало.

— О, Род — въздъхна замечтано Джули. — Само ако нещата между нас се бяха случили по-различно…

— Говориш твърде много, скъпа, и то безсмислици. Нека просто да се наслаждаваме един на друг и да забравим всичко останало. Ти си толкова красива и аз те желая отчаяно. Нека това да ни е достатъчно.

Той започна нежно, грижливо и търпеливо да я възбужда, оказвайки специално внимание първо на едната гърда, после на другата, облизвайки умело двете зърна, докато те не щръкнаха като розови пъпки, пълни с преливащ огън. Джули ахна високо, когато той поемаше всяка розово зърно дълбоко в устата си, а после го засмукваше лакомо. Когато ръката му се пъхна между влажните й бедра и намери малкия възел на женствеността й, сгушен между къдравите косъмчета, Джули вече не можеше да сдържа неспокойното движение на хълбоците си и се заизвива под търсещите му пръсти.

Устата му заглуши нежните й стенания, разтърсвайки усещането за реалност, което все още съществуваше у нея. Опияняващите му целувки изискваха отговор и тя го даде свободно, потъвайки в желанието, което той беше създал.

— Господи, Джули — изстена пресипнало Род. — Ти си толкова сладка. Имаш вкус на мед.

Сякаш за да докаже тези думи, устните и езикът му изведнъж се озоваха навсякъде, никоя част от свежата й плът не остана недокосната, той дразнеше, вкусваше и изследваше всяка линия и извивка на тялото й. Едва когато тя започна да се моли за избавление, Род леко се отмести от нея и бързо хвърли стесняващите го дрехи, преди отново да се настани между разтворените й крака. Въпреки засилващите се усещания, Джули не можа да не се възхити на гладкостта на загорялата му кожа, посягайки колебливо, за да погали мускулестия му гръб. Род потръпна, докосването й пръсна тресчици желание по вените му. Той стисна ръката й и я стресна, поставяйки я върху огромната си ерекция.

— Чувстваш ли жаждата ми, скъпа? — прошепна дрезгаво Род. — Отвори крака, любов моя. Въведи ме в рая.

И докато бавно навлизаше в нея, телата им се сляха в сладка хармония, движейки се отначало предпазливо, а после по-бързо, докато тялото му започна да трепери от течащия в него огън. Изведнъж тя се озова възнесена до точката, откъдето нямаше завръщане, и радостното й изкрещяване се смеси с острите викове на Род, когато и той се понесе в един свят отвъд реалността, където нямаше никой друг, освен тях двамата.

След това Джули се почувства обзета от учудващо усещане за пълнота, докато слушаше равното дишане на Род. Макар че беше изразил задоволство от брак, основаващ се само на желанието, тя искаше повече, много повече. Твърде много ли беше да се надява на любов, запита се Джули, докато се сгушваше по-удобно в извивката на тялото на Род. Да спечели любовта на съпруга си — толкова непостижима ли беше тази цел? Как би могла да очаква той да я обича, когато обичаше Елена? С тази горчива мисъл Джули се отпусна в очакващите я обятия на съня.