Кони Мейсън
Спазарената невеста (5)

4

Дон Родриго Делгадо усещаше само отвращение към себе си, докато връзваше коня си пред пансиона на Мей Паркър. Нямаше никаква причина да се връща в Сан Франсиско сега, когато мисията му беше изпълнена задоволително. Беше прекарал две отегчителни седмици в Монтърей, представяйки документи и плащайки подкупи, докато съдът най-накрая се убеди в законността на претенциите на семейство Делгадо. Беше сметнал, че всичко е уредено, но когато беше пристигнал в Монтърей, му бяха казали, че има още един въпрос, засягащ парче земя, върху което има водни права.

Разбира се, това беше само хитрост, целяща да даде на съда възможност да контролира един ценен участък, за да може постепенно да го прехвърли на някой гринго с добре подплатени джобове. Но за щастие дон Рикардо Делгадо, първият от семейството, получил земя от испанската корона още преди двеста години, беше успял непрекъснато да се позовава на оригиналните документи, посочващи границите, което беше повече, отколкото преобладаващата част от собствениците на стопанства покрай Камино Реал бяха успели да постигнат.

Добре известно беше, че множество горди кастилски земевладелци умираха от глад, след като бъдеха прогонени от земите си. Понякога тези благородници биваха принудени да се наемат като пастири, някой път именно на земята, която им бяха откраднали. Бащата на Род — дон Диего, беше един от щастливците, защото земите, дадени първоначално на семейството му, си оставаха непокътнати.

Бащата на Елена нямаше същия късмет. Хилберто Монтоя точно сега се намираше в Испания, опитвайки се да получи доказателство за дарените му земи. Дон Диего беше предложил на Елена подслон и закрила в отсъствието на дон Хилберто и поради това в последните шест месеца тя живееше в Ранчо Делгадо.

Сега, когато Род стоеше пред дома на Мей, Елена беше последният човек, за когото би се сетил. Греховните му мисли бяха овладени от меднокосата вещица с очи, сини като небето над Калифорния, и стройно, гъвкаво тяло с кожа като бял сатен. Род се беше тревожил непрекъснато за Джули по време на отсъствието си; знаеше, че тя е достатъчно упорита, за да остане в Сан Франсиско, въпреки предупрежденията му. Чувстваше се длъжен да се върне в Сан Франсиско и да се опита да втълпи малко разум в главата й. Ако станеше нужда, той беше готов буквално да я натовари на първия кораб, който отплава на изток. Дългът беше единствената причина да се върне, повтаряше си той, пренебрегвайки трепването в сърцето си, когато си позволеше лукса да се съсредоточи върху онези прекрасни мигове, когато Джули без малко щеше да му се отдаде.

Разтърсвайки глава, за да пропъди тези опасни мисли, Род влезе в къщата, викайки високо името на Мей Паркър.

— За бога, дон Родриго — укори го Мей, изтривайки ръце в престилката си, — трябва ли така да ревете?

Дори да беше изненадана, че го вижда, не показа нищо.

— Къде е съпругата ми, Мей? — запита Род, хвърляйки нетърпеливи погледи към стълбата.

Мей вдигна красивата си вежда, без да пропуска собственическия тон на Род в думите му за Джули, както и нетърпението му да я намери.

— Още я няма, Род, очаквам я да си дойде всеки миг.

— Няма я тук? — възкликна той. — Не ми казвай, че е излязла да броди из улиците по това време на нощта! Как можеш да допуснеш такова нещо, когато знаеш, че не е безопасно?

— Тихо, синко, тихо. Джули не е в опасност.

— Откъде знаеш?

— Тя работи за Марти Слоун — осведоми го Мей. — Работникът на Марти, Уонг Ли, я придружава дотук всяка вечер. И ако познаваш Марти, знаеш, че тя няма да допусне да се случи нещо на това момиче. Седни — покани го тя. — Джули трябва скоро да си дойде.

Пренебрегвайки поканата на Мей, Род каза:

— Надявах се тя вече да е заминала на изток, но сега виждам, че е пренебрегнала съветите ми. Откога работи за Марти? Да не би да е свършила парите, които й оставих?

— Откакто ти замина. И не е пипнала парите; нито цент.

Род изруга.

— Дяволите да я вземат! Още ли иска да търси баща си? Да, но досега не е открила никаква следа. — Мей спря, вгледана замислено в Род. — Ти защо си тук? Не правиш услуга на Джули, като усложняваш живота й. Какво става с анулирането?

— Мей, не искам да навредя на Джули. Само мисля за благополучието й. Аз… не мога да се върна у дома, докато не знам, че тя е на сигурно място, че се връща на изток, където й е мястото.

— Сигурен ли си, че това е единствената причина да се върнеш? — настоя безмилостно Мей.

— Каква друга…

Род така и не довърши изречението.

— Точно в този момент Уонг Ли влезе, залитайки, със замаян вид и с кръв, обилно течаща от рана на главата.

— Майко божия! — възкликна Род. — Кой е този човек?

— Уонг Ли, работникът на Марти — каза Мей и се хвърли да помогне на ранения. — Какво стана, Уонг Ли? Къде е Джули?

— Миси няма! — изрече с плачлив напевен глас китаецът. — Миси няма!

— Няма я? — изфуча Род, чувствайки в гърдите си възел от гняв и страх. — Къде е?

— Не знам — изстена китаецът. — Не знам къде миси отиде.

Род искаше да сграбчи дребния мъж и да го разтърси, но се свести. Спря го ръката на Мей на рамото му.

— Това няма да помогне, Род — предупреди го тя тихо. — Нека аз да опитам.

Той кимна.

— Уонг Ли — започна тихо Мей, — започни от началото. Кажи ни какво стана.

— Миси няма — повтаряше Уонг Ли, докато на Род му се искаше да завика от гняв. — Уонг Ли изпраща миси дома, както винаги, но този път не същото. Човек удари Уонг Ли отзад, свести се, види миси няма. Шефка много сърди на Уонг Ли, като разбере. Айе-е, айе-е! — заоплаква се той, поклащайки глава насам-натам.

— Направил си всичко възможно, Уонг Ли — заутешава го Мей. — Имаш ли представа кой те удари?

— Не видял. Уонг Ли никой не видял. Уонг Ли ударен отзад.

— Имаш ли представа кой може да го е направил? — пресече го Род, не можейки да се сдържи.

— Всички обича миси Джули — каза китаецът. — Кой иска да й навреди?

— Не знам — каза Род, стискайки зъби. — Но със сигурност ще открия.

Мей го загледа как изхвръква навън и изведнъж изпита силно съжаление към онзи, който беше отговорен за отвличането на Джули Дарси Делгадо.

Първият, когото Род разпита, беше Марти Слоун, която тъкмо излизаше от палатката си. Когато разбра какво е станало, тя едва не полудя от ярост.

— Кой може да иска да нарани това сладко малко момиче?! — изфуча Марти. — Ще го разкъсам това копеле парче по парче, само да го намеря.

— Ще трябва да чакаш на опашката след мене, Марти — мрачно я осведоми Род. — Защото смятам да го намеря пръв. Помисли, Марти, моля те. Можеш ли да се сетиш за някого, който да иска да отвлече Джули или да я нарани?

— По дяволите, Род, няма никой… — Изведнъж Марти замря и очите й станаха студени като мраморни топчета, когато пред очите й проблесна инцидентът от преди два дни. — Онова грозно копеле! — изсъска тя с блеснали очи, стряскайки Род.

— Кой, Марти? — запита той. — Кажи ми името му!

— Брут Кели, ето кой — беше сърдитият отговор. — Изгоних го оттук, когато го хванах да притеснява Джули. Мислех, че вече няма да го видя този кучи син.

— Брут Кели… Майко божия! — изрече тихо Род.

Страх — жив и давещ, блесна в очите му. Без никакво предупреждение той се запъти към вратата.

— Родриго, чакай! — извика Марти след него.

— Не мога да чакам, Марти. Трябва да намеря Джули, преди да е станало твърде късно. Върви при Мей и й кажи, че няма да се върна, докато не намеря съпругата си.

Марти изруга на висок глас, но нямаше какво друго да направи, освен да се подчини.

Проследяването на пътя на Джули до пансиона излезе безплодно. Хората, които Род разпитваше, или не бяха видели нищо, или поради някакви свои причини предпочитаха да държат видяното за себе си. Род обезумяваше. Нямаше представа къде би могъл да я отведе Кели, какво смята да прави с нея, макар да имаше неясна представа каква съдба очаква Джули в ръцете на Брут Кели. Без съмнение той смяташе да я изнасили. Това беше нещо, макар и неприятно, с което тя би могла да живее. Но онова, от което Род най-много се страхуваше, беше, че онзи изверг може да я убие, след като свърши с нея.

Род нямаше представа какво го накара да надникне в пресечката. Но благодари на бога, че го направи. Но земята, почти скрита в тъмното, лежеше малка черна обувка, която той веднага позна, че е на Джули. Използвайки наученото в детските си години, Род намери пресни следи от кон, впрегнат в четириколка. Духът му се ободри. Качвайки се на коня си, впил очи в земята, той тръгна по следите на фургона, който се беше запътил на юг по Камино Реал, отправяйки благодарствена молитва заради ярката лунна светлина.

 

 

Джули изплува от слоевете чернота в някакъв кошмар, по-ужасен от всеки сън. Брут Кели, с хищно изражение на грозната си физиономия, методично късаше дрехите й и тя потръпна, когато студеният въздух докосна голата и плът. Очите й се отвориха, но й беше трудно да ги фокусира върху нападателя си.

Кели усети, че е будна и се усмихна жестоко, наслаждавайки се на нейната безпомощност.

— Значи най-накрая се реши да се присъединиш към живите — подигра се той. — Но аз така и така щях да почакам. Харесва ми в жените ми да има живот.

Джули започна да се бори, превръзката на устата й пречеше да извика.

— Кучка! — извика Кели и я удари през лицето. — Стой мирно или наистина ще те ударя. Само искам да се любя с тебе.

Джули изстена, когато дрехата й беше сцепена на две и захвърлена настрана. Обзе я черен, непоносим страх.

Кели започна да мачка гърдите й, смеейки се триумфално, когато зърната й, реагиращи на страха, както и на ледения въздух, се стегнаха като малки розови пъпки. Устата му се впи в едната и зъбите му я захапаха силно. Болезненият вик, заглушен от парцала на устата й, така и не можа да излезе от гърлото й, докато Кели се мъчеше да свали стягащите го дрехи, проклинайки тясното пространство. Едва тогава Джули разбра къде се намира, осъзнавайки, че лежи на дъното на някакъв фургон сред разни сандъци и чували с храни.

Накрая Кели успя да смъкне панталоните си и се надвеси над стройното тяло на Джули. Преряза с ножа си въжетата, стягащи краката й, и ги разтвори широко.

— Аз съм много по-добър от оня мазен испанец, за когото се омъжи — похвали се той. — Когато усетиш истински мъж между краката си, ще ме молиш за още.

Усещайки краката си отново свободни, Джули започна да се мята и да рита с всичка сила. Докато се опитваше да я обездвижи, Кели набоде опакото на ръката си на една остра тресчица, стърчаща от нерендосаната стена на фургона. Тресчицата се заби дълбоко, разкъсвайки кожата, и от раната бликна ярка кръв.

— Мамка му! — избухна Кели, стреснат от внезапната болка. — Проклета кучка такава!

Беше толкова вбесен от продължаващата съпротива на Джули, че й нанесе оглушителен удар със здравата си ръка, от който тя изпадна в несвяст.

След като пречупи съпротивата й, Кели се зае да довърши акта, който беше така внезапно прекъснат само преди броени мигове. Ръцете му отново се насочиха към краката на Джули, вече безволево отпуснати, и кръв от раната на ръката му се размаза по кадифената вътрешна повърхност на бедрата й. Мъжествеността му, набъбнала и пурпурна, пулсираща нетърпеливо, потърси входа към девствените порти, където никой мъж не беше влизал.

Брут Кели така и не разбра какво го е ударило, толкова задълбочен беше в предвкусването на собственото си удоволствие. Без никакво предупреждение той беше вдигнат и изхвърлен от фургона, понесено от някаква неописуемо развихрила се сила. Когато най-накрая позна нападателя си, той само изстена името му.

— Делгадо, дяволите да те вземат!

Род, експерт по проследяване, дори в тъмното, скоро беше намерил фургона, спрян в бодливите храсталаци край пътя. Отначало не видя признаци на живот, но когато дочу шум от борба вътре във фургона, той слезе от коня и се промъкна внимателно; накрая, издавайки див крясък се хвърли върху мъжа, надвесен над отпуснатото тяло на жената на дъното на фургона. Огромният гняв придаваше още сили на Род, който с лекота вдигна внушителната фигура на Кели и го изхвърли без усилие от фургона, нахвърляйки се върху него. Единственото, което спаси живота на Кели, беше задавеният стон, долетял откъм фургона. Страхувайки се, че Джули може да е сериозно наранена, Род остави Кели проснат на земята, по-скоро мъртъв, отколкото жив, и се хвърли да помогне на съпругата си.

Джули лежеше неподвижно сред останките от разкъсаните си дрехи, натъртеното й тяло се белееше под процеждащата се лунна светлина. Род бързо взе одеялото, прикрепено на седлото му, и нежно уви измръзналата й плът, шепнейки успокоителни думи. Когато забеляза размазаната кръв по вътрешната повърхност на бедрата на Джули, се разрази в свирепи ругатни, вземайки това като явно доказателство, че е била похитена от Брут Кели. Отчаян стон се изтръгна от гърлото му, когато се обърна с гръб към съпругата си, възнамерявайки да се разправи с отвратителния изнасилвач на невинни девици.

Но когато Род се извърна към мястото, където Кели лежеше на земята, стреснат осъзна, че мъжът се е изправил достатъчно, за да отпълзи в сенките и да изчезне, докато той се беше занимавал с Джули. Още един стон, долетял откъм фургона, го убеди да не тръгва подир злодея и той побърза към съпругата си, която беше се свестила от припадъка и го гледаше с широко отворени очи и подплашено изражение на лицето.

Като коленичи до нея, Род внимателно прегърна треперещото й тяло.

— В безопасност си, скъпа — зауспокоява я той, люлеейки я като наранено дете. — Вече никой няма да ти причини зло. Аз ще се погрижа за тебе.

Замаяният мозък на Джули отбеляза факта, че мъжът, когото не се беше надявала повече да срещне, я държеше в прегръдките си и й шепнеше нежни, успокояващи думи. Ако това беше сън, тя не искаше да се буди.

— Род? — успя да изрече Джули със слаб глас. — Ти ли си това? Как… Не разбирам как…

— По-късно ще ти отговоря — увери я той. — След като се върнем в пансиона. Ще ти бъде ли добре тук, във фургона?

Джули кимна, прекалено смаяна и разтърсена, за да говори.

Род бързо върза собствения си кон отзад на фургона, метна се на капрата и подкара толкова бързо, колкото му позволяваше тъмнината и грижата за удобството на Джули. Зазоряваше се, когато най-накрая внесе спящата Джули в къщата.

Трима души моментално изтичаха да ги посрещнат.

— Слава на бога, че я намери — въздъхна облекчено Мей. — Тя… дали е… наред ли е всичко?

— Онова копеле направи ли й нещо? — запита Марти, свила яростно устни.

Уонг Ли стоеше до нея мълчалив, с угрижено изражение.

— Джули спи — каза тихо Род, люлеейки неподвижното тяло в ръцете си. — Вярвам, че ще се оправи, щом се свести от шока. Тя е силна и скоро ще забрави онова, което й е сторил онзи негодник.

Макар Род да не го изрече с думи, беше съвършено ясно какво иска да каже.

— О, не! — възкликна тихо Мей, закривайки уста с ръка. — Как е могъл? Как е могъл изобщо да нарани такова невинно създание?

Марти експлодира буреносно.

— Надявам се да си убил тоя гаден скункс — изфуча тя на висок глас със зачервено от гняв лице. — Накара ли го първо да страда?

— Той избяга, Марти — призна кисело Род, — аз трябваше веднага да се погрижа за Джули и Кели се измъкна в тъмното, докато бях с гръб. Но сега не мога да се занимавам с него. Трябва да се погрижа за съпругата си.

— Ще ти помогна — предложи веднага Мей.

— Не! — каза Род, стреснат от усърдието й. — Аз… аз сам ще се погрижа. Ти си седяла будна цялата нощ, а другите наематели скоро ще си поискат закуската. Просто ми прати гореща вода.

— Добре — каза скептично Мей, — щом така казваш.

— Аз ще се справя — повтори мрачно Род, изкачвайки се по стълбите с лекия си товар.

— И аз да взема да се връщам на работа — заяви Марти, оглеждайки се за Уонг Ли.

Но китаецът беше изчезнал мистериозно още преди няколко минути, с невероятно сериозна физиономия на жълтото си лице.

Джули се събуди, докато Род я къпеше.

— Род — простена тя със слаб глас, — не сънувам. Ти си това. Ти беше там.

— Тук съм — каза мрачно той. — Но, господи, Джули, закъснях!

— Закъснял си? — запита смаяно тя. — Ако не беше дошъл, Кели щеше да ме убие. Сигурна съм.

— Не мисли за това, скъпа — зауспокоява я Род. — Ако не те бях оставил сама, този звяр нямаше да те изнасили. Трябваше да бъда по-настоятелен. Трябваше да те кача на първия кораб.

— Изнасилил ли ме е? — повтори Джули, смаяна от думите на Род. — Не е възможно! Щях да разбера, ако съм изнасилена! Сигурна съм, че грешиш, Род.

— Той искаше да й каже за кръвта по бедрата й и за другите признаци, сочещи, че Брут Кели я е изнасилил, но беше твърде добре възпитан, за да разгласява такива жестоки факти.

— Боли ли те? — запита той нежно.

— Не. Аз… нищо не чувствам. Той… Кели ме удари и аз припаднах. Можел е да ме изнасили, но съм сигурна, че не е. Възможно ли е… възможно ли е да си се объркал? Със сигурност мога да разбера дали собственото ми тяло е било наранено.

— Може би — съгласи се той, отказвайки да срещне въпросителния й поглед. — Може би е най-добре да забравим Кели и всичко случило се.

Ако тя не искаше да се изправя срещу това, което беше станало с нея, реши Род, значи така щеше да бъде. Той разбираше, че изнасилването е ужасно нещо за една жена, и беше твърде почтен, за да заговори отново за това.

— Отпусни се, скъпа — подкани я той с нежно изражение на лицето, докато миеше натъртената й плът. — Кели никога повече няма да те нарани. Аз ще се грижа отсега нататък за тебе.

Той приключи с миенето и се отдръпна леко, изучавайки Джули с тиха загриженост. Дясното й око беше започнало да се подува и да става мораво, тъмночервено петно личеше на едната й скула.

— Да се грижиш за мене ли? — повтори неразбиращо Джули. — Какво искаш да кажеш?

— Скъпа, усещам се отговорен за тебе — заобяснява търпеливо Род. — След като Кели те из… след като те нарани, вече не мога да бягам от отговорността си. Дългът ми е съвършено ясен.

— За какво говориш, Род? — запита Джули, все още не разбирайки.

— Отвеждам те със себе си у дома, Джули. В Ранчо Делгадо. Ти си моя съпруга и ти дължа закрила.

Джули ахна, шокирана от изненадващото му заявление.

— Ами Елена? Какво ще каже баща ти? Какво…

— Едно по едно, скъпа. Няма значение какво мислят хората. Когато пристигнем там, ще бъдем наистина женени.

Думите му смутиха Джули. Нима не бяха вече женени? Сигурно беше още твърде рано за анулиране. Тя го запита, но отговорът му я смая.

— Аз… не съм говорил още с адвоката си за анулирането — призна Род смутено.

Всъщност, той беше имал много време, за да говори с адвоката си, но някак все го отлагаше, докато не стана твърде късно и вече беше тръгнал за Сан Франсиско. Причината за това бавене му убягваше, но развилите се събития го оправдаваха.

— Не разбирам — каза Джули, по-объркана от всякога. — Ти каза…

— Забрави какво съм казал — изрече Род малко по-рязко, отколкото имаше намерение. — Ти си моя отговорност. Не трябваше да се женя за тебе, но го направих. Отсега нататък аз ще се грижа за всичко.

Въпреки огромната си умора, въпреки натъртеното и бодящо я тяло, Джули избухна гневно.

— Отказвам да се превърна в нечия „отговорност“! Няма да бъда третирана като някаква собственост, и то нежелана. — Тя кипеше, вбесена от липсата на чувствителност у Род. — Не ми трябва твоето покровителство. Ти не ме обичаш и аз със сигурност не те обичам! Мислиш ли, че баща ти ще ме приеме като твоя съпруга? Не. Нито пък Елена. Невъзможно е, Род. Цялата тази ситуация е невъзможна — продължи тя. — Не може да бъде и ти го знаеш.

— Ще бъде, скъпа — възрази сурово Род. — Няма да говорим повече за това. Бракът ни няма да се обсъжда. Строгият кодекс на честта, по който съм възпитан, изисква да го направя. Ти си моя съпруга и нищо или никой няма да промени това.

Джули въздъхна тежко, твърде уморена, за да протестира отново. Усещайки изтощението и, Род стана, за да излезе.

— Сега спи, скъпа — посъветва я той. — Когато се събудиш, всичко ще ти изглежда като лош сън. Щом се възстановиш изцяло, тръгваме за моята хасиенда.

След два дни Джули със сълзи си взе сбогом с Мей Паркър и Марти Слоун. Независимо от възраженията й беше принудена да се съобрази с желанията на Род. Дори настояването й, че ще продължи да търси баща си, не можа да надвие неуместното му чувство за дълг към нея. Според Джули техният брак без любов щеше да им създаде повече неприятности, отколкото и двамата бяха подготвени да посрещнат.

В двата дни и нощи преди заминаването Род не предявяваше никакви изисквания към нея, оставяйки я в способните ръце на Мей, докато той подготвяше пътуването им по Камино Реал към Сен Луис Обиспо. Може би нямаше намерение да консумира брака им, помисли смутено Джули, внезапно припомняйки си как тялото й беше реагирало на ръцете и устните му. Без съмнение той сега мисли, че тя не е достатъчно добра за него и не я иска. Е, нямаше нищо против това, реши тя уклончиво. Нямаше желание да изпитва страстта на някой мъж. Брут Кели с опита си да я изнасили я беше излекувал от романтичните момичешки схващания; Джули знаеше, че той не беше довършил ужасното си действие.

Накрая двамата се сбогуваха с всички и Род натовари нещата й във фургона, където беше сложил и различни храни, необходими за пътуването им на юг. Тъй като Джули не можеше да язди, фургонът беше абсолютно необходим. Конят на Род беше вързан зад неугледното, но солидно превозно средство.

— Готова ли си, скъпа? — запита той, опитвайки се да ускори потеглянето. — Става късно.

— Ще я върнете тук, дон Родриго, нали? — заповяда Мей, изтривайки очи с коравата си длан. — Не е толкова далече, ще идвате на гости от време на време.

— Обещавам — засмя се Род, настанявайки Джули на твърдата седалка.

Скоро фургонът вече пътуваше по застланата с греди улица, която извеждаше от разкаляния фабричен квартал на Сан Франсиско и свършваше внезапно на Шестнадесета улица. Скоро следите от колела и стъпки на диви животни се загубиха във високата трева. Дюните в дъното на пейзажа бяха обрасли с бодливи храсталаци. Джули гледаше безстрастно как добитъкът покрай пътя пощипва тревата, докато отминаваха миля подир миля между хълмовете на полуострова и широкия южен ръкав на залива на Сан Франсиско.

Камино Реал беше името, дадено на стария път на мисионерите; Джули знаеше това от разказите на Род. По-голямата му част се състоеше от едва различаващи се пътеки, свързващи Сан Франсиско и Сан Диего, по които разстоянието се изминаваше за шест до осем дни усилен ход. Щяха да им трябват четири дни и четири нощи, за да стигнат едва до Сен Луис Обиспо.

Покрай Камино Реал бяха разположени мисиите, издигнати от францисканците още от 1769 година. Сега веригата от кирпичени постройки се простираше от Сан Диего до Сан Франсиско. През 1833 г. Секуларизационният акт даде половината от процъфтяващите мисии и стопанства на държавата и това силно намали броя на мисиите. Другата половина от имотите им беше разделена между индианците, които можеха да живеят, независимо от мисиите. Така францисканците бяха сведени до прости управители на мисиите, превърнати в обикновени енории.

Първият ден по пътя беше изтощителен и изнервящ за Джули. Род не само държеше пистолета си готов, но и беше сложил заредена пушка до краката й, за повече сигурност. Той търпеливо й обясни нуждата от предпазни средства.

— Разбойници и бандити често минават по този път в търсене на лесна плячка, скъпа. Никой не знае колко точно хора са загинали от насилствена смърт по Камино Реал. Грабежи, убийства, дори линчувания — това се случва тук непрекъснато.

Джули потисна едно потреперване, представяйки си как бандити се крият зад всяка дюна и скала в очакване да се нахвърлят върху тях. По пладне на първия ден обядваха в „Гризли“ известен крайпътен хан. За през нощта Род намери стая в хана „Славей“. Джули изпита облекчение, когато той си стъкми постеля на пода, легна и веднага заспа.

На следващия ден, след като обядваха в „Имението“, Род я осведоми, че цивилизацията за тях ще свърши след хана „Червената къща“. Оттам нататък до края на пътуването щяха да спят във фургона.

Пътят беше труден, от време на време вървеше по извисяващи се планински склонове, през придошли потоци и сред мили почти суха пустинна земя. Джули затаяваше дъх всеки път, когато започнеха поредното стръмно изкачване или слизане, но Род винаги умело прекарваше фургона до безопасно място. В края на краищата, клопките по Камино Реал не му бяха непознати.

Тази вечер той стъкна огън и Джули приготви проста вечеря от боб, бекон, питки и кафе. Докато тя разчистваше, Род приготви легла сред чувалите и бъчвите, постилайки на пода дебел слой одеяла. Когато стана време да се оттеглят за сън, той се обърна с гръб, докато Джули сваляше роклята си и се пъхваше между одеялата, облечена само в тънката си риза. Тя направи същото за него, преди да го усети как се пъхва под завивките до нея, мъчейки се да се настани удобно.

Понеже бяха много близо един до друг, Джули усещаше топлината му да я изгаря. Почувства го как потръпва от допира и се изчерви, погрешно смятайки реакцията му за отвращение. Още ли мислеше за Брут Кели и как той беше я докосвал, запита се тя. Мислеше ли, че тя е харесала грубия му допир? Накрая Джули се отпусна и позволи на съня да я завладее.

По едно време през нощта излезе вятър и Джули инстинктивно се сгуши до Род, търсейки топлината му. Сякаш за да я задържи на място, той прехвърли крак над нейния и тялото му я прикри наполовина. Джули се събуди с трепване, внезапно осъзнавайки тежестта, която я притискаше. Извика, преживявайки отново в ума си ужасния момент, когато Брут Кели я нападна, макар да не си спомняше почти нищо от него.

— Не! Не! — изкрещя тя, мятайки се диво. — Моля те, не ме наранявай!

Род се събуди и намери Джули в ръцете си, разплакана и мъчеща се да отблъсне въображаемо нападение.

— Джули, аз съм, Род — каза нежно той. — Никой няма да те нарани, любов моя. Кели е мъртъв. Вече никого няма да нарани.

Думите му сигурно бяха успели да проникнат до ума й, защото тя веднага се успокои.

— Кели е мъртъв? — повтори тя замаяно. — Откъде знаеш? Ти ли… ти ли си…

— Не, скъпа — призна мрачно Род, — но ми се иска аз да бях прекъснал нишката на безполезния му живот.

— Тогава кой…

— Никой не знае. Намерили го на пътя в деня, след като… след като те отвлече. Езикът му липсвал, както и… гениталиите.

— Божичко! — ахна Джули, скривайки глава на рамото на Род.

— Умрял е от загуба на кръв. Някои смятат, че са го направили бандитите, но аз съм по-склонен да мисля, че Тонг има пръст в тази работа.

— Тонг ли?

— Тайно китайско дружество, което отмъщава с жестоки, почти нечовешки методи. Вярвам, че твоят приятел Уонг Ли е замесен в това.

— Не съжалявам, че е мъртъв — направи гримаса Джули. — Но по този начин… това е…

Тя потръпна, не можейки да продължи.

Внезапно осъзнавайки оскъдно облеченото тяло, потърсило сигурност в обятията му, Род реагира силно. Дни наред се беше борил срещу жаждата си за тази меднокоса вълшебница, нарочно се беше обръщал с гръб към нея, спейки възможно най-далече, за да не се възбужда от близостта й. Господи, колко я искаше! А сега ето я тук, притисната към набъбващата му твърдост. Ръцете му инстинктивно я притиснаха и Джули извика леко.

Без никакво предупреждение устните на Род намериха нейните в тъмното. Отначало целувката му беше нежна, но бързо стана жадна, властна, езикът му навлизаше в устата й, за да похити кадифените й дълбини. Целувките следваха една след друга, докато не се сляха в една и телата им се разтопиха едно в друго. Против волята си тя разтвори устни пред горещия, сладък напор на езика му. Целувката беше като магия, която отключи реакцията й.

Телата им се докоснаха, слепиха се, устните му се плъзнаха от устата й и слязоха по дългата колона на шията й, спирайки се на ямката, където пулсът биеше диво. Джули въздъхна, докато Род нетърпеливо смъкваше ризата от раменете чак до талията й. Когато жадната му уста намери набъбналото зърно, тя се размекна от желание, докато твърдият му език нежно дразнеше розовата пъпка.

— Искам те, любов моя — прошепна дрезгаво Род. Гласът на Джули трепереше, но тя успя да отвърне:

— Аз… мислех, че… че не ме искаш, че не съм достатъчно добра за тебе.

— Искам те от първия момент, когато те видях — призна Род в изблик на прозрение. — Но знаех, че нямаме бъдеще заедно. Кели успя да ни събере така, както нищо друго не успя. Сега, когато се принудих да се оженя за тебе, се чувствам свободен да те взема, без никакви съжаления.

Джули замръзна, думите му я обляха със студена вода. За нея беше съвършено ясно, че Род не изпитва към нея други чувства, освен страст. Той я искаше, това поне беше съвсем очевидно, и чувстваше задължение, беше под натиска на строгия си кодекс на честта. Чувстваше се задължен да я закриля, но с изключение на това не изпитваше никакви други чувства към нея. Обичаше Елена. В този момент бъдещето й се виждаше неясно и тя започна да се бори срещу страстта на Род и срещу собствения си надигащ се пламък.

— Не се бори, скъпа — каза той, когато я усети да замръзва в ръцете му. — И двамата го искаме. Отпусни се, няма да те нараня така, както Кели. Не съм се приближавал досега към тебе, защото исках да ти дам време да се съвземеш от изпитанието.

— Грешиш, Род. Не искам това. Нека да бъде брак само по име — настоя Джули.

Род се изсмя рязко, прокарвайки внезапно ръка по гърдите и ханша й.

— Ще ми откажеш ли красивото си тяло? Не мисля така, скъпа. Нямам намерение да живея като евнух. Искам да имам семейство. Ти ще служиш на целта, за която те е създал господ, независимо дали ти харесва или не. Ще видиш, че съм доста опитен в правенето на любов.

Сърдитият отговор на Джули потъна в гърлото й, когато устата на Род се впи в нейната, опустошавайки сладката кадифена вътрешност с набезите на езика си. Джули изстена протестиращо срещу огъня на страстта му, но без никаква полза. Беше безсилна пред превъзхождащата я сила на Род. Ако той решеше да упражни съпружеските си права, имаше правото да го стори и цялата й съпротива нямаше да й послужи за нищо.

След минути Род беше свалил ризата до кръста й и я беше съблякъл от нея. Панталоните му я последваха. И той предприе нежна атака срещу сетивата й, стремейки се да докаже сръчността си като любовник. Ръцете му дразнеха гърдите й, докато те не се превърнаха в средоточия на чувствено осъзнаване, допирът му беше целенасочен, но гладък като мед, докато ръцете му слизаха надолу към ханша и по-нататък. Против волята си Джули усети да се изпълва с треска, родена от нарастваща страст.

— Скъпа, кожата ти е като гладък алабастър, толкова хладна и толкова гореща под пръстите ми — прошепна Род, докато устата му създаваше мелодия от невероятна наслада върху разгорещената й плът. — Как съм мечтал да се заровя дълбоко в тялото ти. Магьосница… вещица такава. Само вещица може така да ме омае.

Дългите пръсти на Род, леки и неспирно движещи се, се приближаваха към меднозлатистия триъгълник, сгушен между бедрата й, заплитайки се в копринените косъмчета, преди да продължат изследването си. Джули не можа да потисне една въздишка на наслада. Едва не изпищя, когато пръстът му погали плътта й с кръгови движения, които я накараха да подлудее от страст. Всяка тръпка, която се зараждаше в дълбините на стомаха й, изпращаше мълнии по нервите към всяко кътче от тялото й. Когато сметна, че тя е достатъчно влажна и готова за него, Род леко разтвори коленете й.

Настанявайки се между бедрата й, той започна да прониква в нея, отначало колебливо, после по-устремено. Джули изви гръб, докато не почувства остри пристъпи на болка, излъчващи се от дълбоките му тласъци. Неконтролируеми стонове изскочиха от устните й, очите й се замъглиха. Агонията пропъждаше всички мисли за страст от тялото й, тя се чувстваше изпълнена с объркване и отвращение.

Когато Род накрая разбра, че навлиза в място, където никой мъж преди него не е влизал, беше твърде късно да спре. Тънкият воал на нейната девственост беше всичко, което стоеше между него и най-голямото удоволствие, което някога беше познавал.

Излизайки почти изцяло, той навлезе рязко навътре, изтръгвайки заглушен стон от Джули, докато стегнатата й ножница го обгръщаше целия. Усещайки, че болката от дефлорирането е убила страстта й, Род свърши бързо.

Разочарование се четеше на лицето на Джули, когато Род бързо стигна до кулминацията си и легна неподвижно до нея. Как може това, което беше започнало толкова красиво, да завърши в такава болка, запита се тя.

— Ти беше девствена — обвини я безсмислено Род, забравяйки за миг, че именно той си беше извадил погрешното първо впечатление.

— Ти настоя, че съм била изнасилена! — отвърна Джули. — Опитах се да ти кажа, че не е така. Става дума за моето тяло и аз знам дали съм била изнасилена.

— За бога! — изруга Род. — Нямаше да те докосна, ако мислех, че си още девствена. Нито щях да настоявам да изпълня задълженията си към тебе.

Джули кипеше в безсилен гняв.

— Върни ме в Сан Франсиско и направи проклетото анулиране. Можем да забравим, че това изобщо се е случило. Струва ми се, че това правене на любов е доста пресилено и нямам желание да участвам и по-нататък.

Род се усмихна дяволито.

— Свършено е, скъпа. Ако след девет месеца се роди дете, няма да имам съмнения относно бащинството му.

— Дете ли? — ахна Джули, сякаш мисълта за това я отвращаваше. — Аз… не съм мислила за това.

— И за твое разочарование — продължи Род, — винаги е така първия път. След малко ще се погрижа за това.

Джули се изненада, когато той отново започна ритуала, но още повече се учуди, когато тялото й реагира с готовност, докато умът й се бореше срещу прекрасните усещания, предизвиквани от ръцете и устата му. Тя нямаше желание да бъде използвана само за удоволствие, но с ръцете на Род по нея и с устата му, която търсеше всяка вдлъбнатинка и извивка, Джули само можеше да се надява, че той няма отново да я остави празна и незадоволена.

Не трябваше да се тревожи. Този път, когато Род влезе, нямаше болка, а когато започна да се движи, тялото й с лекота научи ритъма и започна да отговаря на тласъците му. Този път той я доведе до края. Топлина се набра в слабините й и се разля по тялото й в неспиращи вълни; когато стигнаха до гърлото й, тя изля насладата си във вик. Едва тогава Род позволи на страстта си да избухне в кулминация, каквато никога досега не беше преживявал. Ако беше погледнал, щеше да види почуда в изражението на Джули.

Тя беше наполовина будна, когато отхвърли задушаващото я одеяло, покриващо голото й тяло. Слънцето вече беше изгряло и пот блестеше по кожата й. Игрив ветрец погъделичка влажния й корем, Джули въздъхна и се обърна, за да потърси по-удобно място. Това я постави в уязвима позиция, защото закръгленото й задниче щръкна предизвикателно нагоре. Възмутен вик се надигна в гърлото й, когато една загрубяла ръка силно тупна оголената й плът.

— Ставай — дочу тя дрезгав мъжки глас. — Спа достатъчно. Имаме още една спирка, преди да те отведа у дома.

Джули се обърна и съзря един намръщен Род. Нямаше и следа от нежния любовник от предната нощ — нито в суровото му изражение, нито в студения му глас. Сякаш предната вечер не беше съществувала. Още ли смяташе, че тя някак си го е подмамила да се оженят, запита се Джули. Той трябваше да й повярва, когато му беше казала, че Брут Кели не я е изнасилил. Освен това, Род беше виновен, че се беше любил с нея. Тя още щеше да бъде девствена, ако не беше неговата неконтролируема страст.

— Не ме ли чу, Джули? — повтори Род. — Казах да ставаш. Искам по пладне да бъдем в мисията.

Макар гласът му да беше студен, очите му се сгряха, продължавайки да гледат към нея — от гърдите към корема и по-надолу.

Едва тогава Джули осъзна, че е съвсем гола, и се изчерви силно, защото усети гърдите си твърди и стърчащи дръзко напред под пронизителния му поглед. Посегна със закъснение към одеялото. Род изруга полугласно, обърна се и я остави да се облича на спокойствие.

Ако Джули беше смутена от странното му поведение, той беше още по-объркан и от нея. Беше се събудил малко преди зазоряване, усещайки се по-спокоен и отпуснат от когато и да било. Голото тяло на Джули се гушеше спокойно в прегръдките му, главата й почиваше под брадичката му. Той отново преживя всеки миг от любенето им предната нощ и толкова се възбуди, че едва не я събуди, за да се наслади отново на страстта, разгоряла се между двама им.

Но тогава си спомни, че се беше оженил за нея поради едно недоразумение. Че тя не е изнасилена от Кели, както беше сметнал. Поемайки отговорността за Джули, той съзнателно беше пренебрегнал едно много по-голямо задължение; и то много по-отдавнашно. Баща му никога нямаше да му прости, че е довел у дома една гринга, а и със сигурност си беше навлякъл омразата на Елена, задето беше нарушил споразумението за брак помежду им.

Защо, запита се той с горчивина. Род знаеше отговора на този въпрос. Заради страстта си към меднокосата вещица се беше оженил за нея едва ли не изпаднал в несвяст, а после глупашки я беше изоставил на произвола на мъже като Брут Кели. Дори ако не той я беше дефлорирал, отговорността за благополучието й все още тежеше върху него. По дяволите, изруга той под нос. Ако Джули се беше върнала на изток, това нямаше да се случи. Както излезе, сега имаше на главата си съпруга, която не е искал, един разгневен баща и годеница — или бивша годеница, — която най-вероятно щеше да му пререже гърлото.