Кони Мейсън
Спазарената невеста (26)

25

Здрачът вече беше отстъпил пред мрачината, когато Род, Брет и Поли стигнаха Кармел, където бяха излиятелно приветствани от отец Енрике, които веднага се впусна в дълъг разказ за мистериозното пристигане на Джули и последвалото раждане на сина й.

Изразителното лице на Род разцъфна в усмивка, когато изслуша разказа на отец Енрике. Беше намерил Джули и тя беше в безопасност! Той се зарадва и на приятната новина, че съпругата му е родила здраво момченце и че двамата са преминали благополучно през това изпитание.

— Къде е тя, отче? — запита тревожно Род, когато очите му не откриха дребната фигурка на Джули. — Нямам търпение да я видя. Има толкова много неща, които трябва да й обясня.

Отец Енрике го изгледа неразбиращо и Род се обърка. Сърцето му заби лудо в гърдите. Нима се е случило нещо с Джули и детето?

— За бога, отче! Какво има? Казахте ми, че жена ми и синът ми са добре.

— Полека, приятелю — предупреди го Брет, усещайки тревогата на приятеля си. Честно казано, и собственото му притеснение беше не по-малко.

— Аз… исках само да направя каквото трябва, дон Родриго — заобяснява предпазливо отец Енрике. — В мига, когато съпругата ви се появи на прага на мисията и щеше всеки момент да роди, пратих човек до хасиендата ви. Преди няколко дни дон Карлос и един пастир на име Мануел дойдоха и взеха госпожата.

— Бащата на Джули! — Облекчението на Род настъпи незабавно, големи глътки въздух изпълниха дробовете му. — Джули е тръгнала с Карлос и Мануел? Сигурен ли сте, отче?

— Да, дон Родриго. Доня Джули като че ли нямаше търпение да се върне у дома, заминаха тази сутрин. Разминахте се с тях за няколко часа.

— Чухте ли това, Брет, Поли? — възкликна Род. Но внезапно стана сериозен и запита: — Отче, съпругата ми беше ли достатъчно здрава, за да язди толкова скоро след раждането? Пътуването няма ли да й навреди?

— Дон Карлос дойде добре подготвен — побърза да го увери отец Енрике. — Докара фургон, така че съпругата и синът ви да пътуват удобно. Казаха, че ще правят малки преходи, първо ще спрат в мисията Соледад и там ще пренощуват.

Род беше видимо облекчен и готов да тръгне незабавно, но Поли предложи да се нахранят и да пренощуват тук. Джули беше в безопасност с баща си, изтъкна тя, и без съмнение щеше да се нуждае от добра почивка през нощта след първия ден от пътуването.

— Лесно можем да ги настигнем утре — съгласи се Брет, стараейки се да убеди колебаещия се Род. Макар и с нежелание, той се остави да го убедят да прекарат нощта тук, в Кармел, но само след като изтръгна от отец Енрике обещание, че ще ги събуди на разсъмване. Струваше му се, че часовете до утрешното зазоряване са най-дългите в живота му.

Първият сигнал за нещо нередно проникна в съзнанието на Род, когато подът под него започна да се мести и той се събуди от зловещи звуци, наподобяващи гръмотевица. Веднага се сети, че това е началото на земетресение, грабна дрехите и ботушите си и хукна да предупреди спътниците си. Намери Брет да извежда полуоблечената Поли от стаята й. Скоро към тях се присъедини и отец Енрике; всички стигнаха на безопасно място точно когато силният трус, който разруши мисията Соледад, разположена на юг от тях, разтърси и по-солидната Сан Карлос Боромео де Кармело до самите й основи.

По-голяма и по-здраво строена от Соледад, мисията Кармел излезе от земетресението почти непокътната, с изключение на няколко широки пукнатини в кирпичените стени и по-малки повреди в параклиса, които щяха лесно да бъдат поправени. След като помогнаха на отец Енрике да огледа щетите в постройките и да се погрижи за безопасността на паството си, Род, Брет и Поли тръгнаха към Соледад много по-късно, отколкото бяха предвидили. Род беше силно окуражен от прекрасния начин, по който мисията Кармел издържа на земетресението, и макар че силната му тревога за безопасността на Джули и сина си, които спяха сред стените на Соледад, не напускаше ума му, той не се съмняваше в способността на Карл да се грижи за любимите си хора.

Милите между Кармел и Соледад се изминаваха на кон по-бързо, отколкото с бавното превозно средство, с което Джули беше пътувала предния ден. Род усети внезапна паника, когато излезе от завоя на тесния път, водещ към мисията, и видя разрушенията в пейзажа, което го наведе на мисълта, че Соледад не ще да е понесла земетресението така безболезнено, както Кармел. Наоколо си виждаше само разруха. Огромните пукнатини правеха пътя труднопроходим и Род изпита огромен страх, по-голям от всеки, който беше изживявал досега, когато се озоваха пред купчината развалини, където доскоро се издигаше мисията Соледад.

— Господи! — възкликна Брет, оглеждайки се наоколо с широко отворени от шок и ужас очи.

Никога не беше виждал такова разрушение.

— Майко божия, майко божия! — повтори Род с отчаян глас.

Поли първа забеляза покритото с одеяло тяло на Карл, лежащо на земята. Макар и в безсъзнание, той беше жив и една глътка вода от манерката на Род го свести достатъчно, за да може да говори.

— Карл, какво стана с Джули и бебето? — запита тревожно Род. — Тя в безопасност ли е?

— Добре… е… Род — увери го Карл, опитвайки се да се усмихне. — Отиде да търси помощ.

После способността да говори свързано го напусна и той отново изпадна в безсъзнание.

— Как е той? — запита Брет. — Тежко ли е ранен?

— Има лоша рана на главата — каза Род, след като погледна бързо тъста си. После вдигна одеялото, за да продължи с огледа. Когато докосна лявата ръка на Карл, от устните на ранения се изтръгна неволен стон. — Като че ли и ръката му е счупена. Може да има и вътрешни наранявания. Не мисля, че е разумно да го местим, преди да намерим друг фургон. Няма да може да язди в това си състояние.

— Аз ще остана при него — предложи Брет. — Ти върви да търсиш Джули и сина си. Тя може вече да е стигнала на безопасно място.

— Ще ти помогна да погребем Мануел и после ще тръгна — каза Род, навеждайки се, за да се увери, че Мануел е наистина мъртъв. — Ако има и други под тези купове развалини, трябва да почакат, докато пристигне помощ.

— Няма ли да е по-добре, ако тръгнем утре сутрин? — намеси се Пали с практично предложение. — Ако Джули е някъде по пътя, може да я пропуснете в тъмното.

Род неохотно се съгласи да изчакат до разсъмване и тримата се свиха под одеялата, които измъкнаха изпод седлата, за да си починат поне няколко часа. Погълнат от мислите си за Джули, Род не забеляза, че Брет и Поли са се поотдалечили и са се настанили да спят прегърнати.

Поли реши да придружи Род и двамата тръгнаха още призори, без да закусят, пътувайки бавно, за да могат да претърсват местността от двете страни на пътя и да не пропуснат дори най-малкия знак, който би могъл да ги отведе до Джули. Периодично се натъкваха на следи от кръв, която Род позна, че не може да е от повече от двадесет и четири часа. Но дали беше човешка — това вече не можеха да определят.

Когато денят започна да отминава, с него взе да угасва и куражът на Род. Ако Джули беше някъде наоколо, трябваше вече да са се натъкнали на нея. Колко далече би могла да стигне една жена, слаба и с бебе на ръце, и то пеша, измъчваше се той. Скоро стигнаха малкия поток, където Джули беше спряла предния ден, за да си почине и да облекчи изранените си крака. Продължиха напред, надявайки се да я намерят в мисията Сан Антонио де Падуа в селото Холан. Възможно беше някоя добра душа да я е намерила и да й е предложила да я заведе до святото място.

Към средата на сутринта те спряха да си починат и да похапнат малко сушено месо и сухари, които носеха в дисагите си от Сан Франсиско за в случай на нужда. Тъкмо щяха да се качат отново на седлата, когато Поли внезапно замря и се обърна към хълмовете.

— Чакайте! Чувам нещо.

От днешния ден до смъртния си час Род щеше да благославя острия слух на Поли, защото след няколко минути и той чу същия слаб, мяукащ звук, който долиташе до тях с повеите на слабия бриз. Отначало помисли, че го издава някакво животно, но настойчивостта на Поли надделя и той се вслуша по-внимателно.

— Това е бебе! О, Род, сигурна съм, че чух бебешки плач! — извика Поли, треперейки от вълнение.

Тримата последваха слабите звуци до едно от близките възвишения, където две големи скали образуваха нещо като плитка вдлъбнатина. Род веднага коленичи и надникна вътре. Устата му пресъхна, когато помисли какво може да намери там.

— Какво виждаш, Род? — запита с трепет Поли, не можейки да скрие вълнението си.

Род протегна ръце, напипа едно дребно телце, увито в одеяло, и с лекота го изтегли през тесния отвор.

— Той добре ли е? — запита Поли, като видя вързопчето в ръцете на Род. — Джули… Джули вътре ли е?

— Бебето изглежда добре — отговори Род с треперещ глас, след като огледа сина си. — Но Джули като че ли е в безсъзнание. Надявам се, че ще мога да я измъкна оттук, без да я нараня.

Гласът му трепереше от емоции, докато нежно люлееше малкия си син в мускулестите си ръце.

— Аз съм достатъчно дребна, за да се провра — каза Поли, отбутвайки Род настрана. — Нека ти помогна.

Докато Род държеше сина си, Поли се промъкна в тясната пещера и вдигна раменете на Джули. Род хвана краката й и двамата я изтеглиха през тесния отвор. Подавайки детето на Поли, Род прегледа Джули, за да види дали няма рани, и изруга на висок глас, когато видя окаяното състояние на стъпалата й, целите окървавени и покрити с дълбоки порязвания.

— Сигурно много я е боляло — сви вежди Поли и бързо започна да дере фустата си за превръзки. — Нищо чудно, че е припаднала. Странно как е успяла да стигне толкова далече в такова състояние: Имаш ли вода в манерката, Род?

— Джули притежава повече смелост от всички жени, които познавам — призна с обич той, подавайки на Поли манерката си.

Тя изми лицето на приятелката си и намокри устните й; след няколко минути Джули като че ли започна да излиза от вцепенението си. В мига, когато се раздвижи, Род се отпусна на колене и я прегърна, за да може неговото лице да бъде първото нещо, което да види, след като се свести.

— Карлос — беше първата дума на Джули. Род побърза да я увери, че синът им е добре.

— Род? — изстена тя със слаб глас, най-накрая осъзнавайки в чии ръце се намира. — Баща ми… трябва да му помогнеш.

— Намерихме го, скъпа — каза Род. — Брет е при него. Когато стигнем в следващата мисия, ще пратим фургон да го вземе.

— Брет е дошъл с вас?

— Да, и Поли дойде.

Поли се приближи и се усмихна на приятелката си.

— Ние с Брет много се разтревожихме за тебе, Джули. Настояхме да придружим Род.

— Съжалявам, толкова съжалявам, че ви причиних такива неприятности — изпъшка Джули.

— Не мисли сега за това, скъпа — посъветва я нежно Род. — Ще имаме цялото време на света, за да си приказваме, когато стигнем у дома. Мислиш ли, че ще можеш да яздиш, ако те кача на коня си?

Джули кимна. Щом Род беше при нея, значи щеше да може всичко. Той нежно я вдигна и я настани на седлото пред себе си, а после грижливо уви голите й рамене с одеялото си. Поли се зае с бебето. Тъкмо щяха да тръгнат, когато силните викове на детето известиха на Джули, че синът й не е ял от часове и вероятно е много гладен.

— Гладен е, Род — усмихна се тя извинително на притеснения си съпруг. — Трябва да го нахраня.

Челото на Род веднага се проясни, той взе Карлос от ръцете на Поли и го подаде на Джули.

— Можеш да го кърмиш, докато яздим — изрече той с нежен глас. — Ще ми достави голямо удоволствие да ви гледам. Съжалявам, че не бях при тебе, за да те успокоявам, когато той се роди.

Когато Джули сложи бебето на гърдите си, тя усещаше как очите на Род изгарят оголената й плът и се изчерви красиво. Род се наслаждаваше на гледката на своя син, който жадно сучеше от щръкналото зърно на Джули, докато малките му ръчички свиваха и разпускаха юмручета над бялата плът, която доскоро беше вкусвал само той. Колко беше копнял да изследва и гали тази нежна плът, но знаеше, че ще минат седмици, преди Джули да може отново да се люби с него. Щеше ли още да го желае, питаше се той. Или Елена най-накрая беше успяла да промени чувствата й към него?

Стигнаха мисията Сан Антонио де Падуа по здрач и Джули веднага беше настанена на легло, след като я изкъпаха и нахраниха, а угриженият отец намаза стъпалата й с лечебен мехлем, цъкайки с език над окаяното им състояние. Дадоха им фургон, за да докарат Карл, и Джули най-накрая се успокои, знаейки, че баща й ще пристигне скоро и раните му ще бъдат излекувани.

Род внимаваше да не наруши спокойствието на Джули, докато влизаше в малката стаичка, предназначена за тях. Толкова беше благодарен за щастливото й избавление, че не можеше да откъсне очи от спящата й фигура, взирайки се дълги минути в нея, възхитен от непомръкналата й красота, издържала на всичките досегашни изпитания. Коя друга жена би могла да прояви такава сила и смелост пред лицето на опасностите, както тази малка чувствена жена, за която беше имал невероятното щастие да се ожени, питаше се той. Леката извивка на бузата й, толкова младежка, толкова невинна, караше сърцето му да, се свива от любов и копнеж. Струваше му се истинско чудо, че тя е отново при него, живо и здрава, и той се закле никога повече да не я изпуска от очи.

Отделяйки се нерешително от Джули, за да я остави на заслужената й почивка, Род внимателно се приближи до малката люлка, донесена от отеца. Гордост и любов извираха от сърцето му, докато очите му се наслаждаваха на гладките розови бузки, къдравата черна коса и малките извити устица на това малко човече, произлязло от слабините му. След като помисли малко, реши, че е по-щастлив, отколкото имаше правото да бъде. Чудото на раждането на неговия син и оцеляването му в невероятните обстоятелства щеше невъзвратимо да промени живота му.

Уморените пътници прекараха два дни в почивка и възстановяване, преди да продължат към Ранчо Делгадо. Ръката на Карл беше наместена от свещеника, а раната на главата му беше превързана. Макар още неукрепнали, краката на Джули вече бяха започнали да оздравяват, а и бебето се чувстваше добре, въпреки всичко, което беше преживяло след раждането си. Поли и Брет се оставиха да ги убедят да останат още малко на гости в ранчото, и всички тръгнаха на път с голям ентусиазъм. В деня, когато потеглиха, Джули беше облечена адекватно, макар и недотам красиво в селска носия и сандали — всичко това предвидливо осигурено от свещеника. Род мислеше, че тя изглежда божествено, и й го каза, радвайки се на ярката червенина по бледите й бузи, предизвикана от комплимента му.

— Надявам се да не възразяваш, че нарекох детето на баща си — каза плахо Джули, яздейки удобно на седлото пред него.

Можеше да пътува във фургона при баща си, но вместо това реши да измине разстоянието в прегръдките на съпруга си.

— Това е име, с което детето ни може да се гордее — отвърна съвсем искрено Род.

— Чувствам се отговорна за това, което стана — изповяда се тъжно Джули. — Макар да не харесвах Мануел заради това, което ми причини, смъртта му ме натъжава. Изпитвам дори още по-голямо съжаление към невинното дете, което той остави.

— Недей, скъпа, не се обвинявай. Каквото и да си направила, била си подтикната към него от една алчна и отмъстителна жена. И аз нося част от тази вина, макар че също бях отдушник на гнева на Елена. Баща ти се поправя бързо, а ти трябва отсега нататък да се съсредоточаваш само върху приятни неща. Като мене и детето ни.

Джули искаше да каже още нещо, но думите заседнаха в гърлото й като суха слама. Може би по-късно, помисли тя, когато се почувства по-уверена в любовта му към нея. Наистина ли не й се сърди, задето беше избягала и беше застрашила живота на сина им? Само времето щеше да покаже. Възможно беше сега той да се отнася нежно с нея, защото беше очарован от Карлос, призна колебливо Джули.

Пристигането й у дома беше радостно, точно както се беше надявала. Фелисия изпадна в екстаз, щом зърна бебето и Джули го положи в ръцете й. Веднага се прояви като покровителка на малкия си племенник и заяви, че никой друг, освен нея няма да се грижи за него.

— Може ли да спя в стаята му, Родриго? — замоли се мило Фелисия. — Джули трябва да си почива, известно време няма да може да се грижи за него както трябва.

— Не, дете — усмихна се снизходително Род. — Ти самата си още много малка. Карлос ще си има бавачка, но ти можеш да го виждаш винаги, когато поискаш.

Макар че беше донякъде разочарована, Фелисия не остави духа си да спадне и започна да задава безкрайни въпроси, на които Род отговаряше, доколкото му беше по силите. Накрая я прати да повика Нола, младата съпруга на един от пастирите, която той и Джули бяха избрали още преди месеци за кърмачка на бебето си. Тя наскоро беше родила и спокойно можеше да поеме кърменето от Джули, ако станеше нужда.

Рамона се засуети около Карл и той скоро се почувства дори задушен от нежните й грижи. След известно време те двамата отидоха в собствената си къщичка, Брет и Поли бяха отведени в стаите им, а Род и Джули най-накрая останаха насаме.

Той не позволи на никого да изкъпе Джули и да я настани в леглото в първата й вечер у дома. Независимо че тя протестираше, изтъквайки, че може и сама да се погрижи за себе си, Род свали дрехите й и я занесе във ваната с димяща вода, която беше поръчал да донесат. Стъпалата на Джули, макар че заздравяваха бързо, все още бяха твърде нежни, за да може тя да върви, ето защо трябваше да бъде носена на ръце като дете — задължение, което Род нямаше абсолютно нищо против да изпълнява.

— Още си много слаба, скъпа — констатира той с леко намигване. — Предпочитам моите жени с малко повечко месце по костите.

— Още ли съм твоя жена, Род? — запита с трепет Джули, широко отворила тревожните си сини очи.

Той беше видимо разтърсен от въпроса й.

— За мене никога не е имало друга жена, скъпа — отвърна той търпеливо, обличайки в думи онова, което Джули отдавна копнееше да чуе.

Но имаше да се изрекат още много неща.

— Род, относно Елена… — започна колебливо Джули. — Аз…

— Ще поговорим по-късно за това, Джули, когато наистина се възстановиш. Засега забрави Елена, тя вече не може да те нарани. Съсредоточи се върху нашия син и върху оздравяването си.

Род остана доволен едва когато щателно изми всеки инч от слабичкото тяло на Джули. После изми и изплакна дългата й медноруса коса, докато тя не заблестя от чистота. Вече се беше толкова възбудил, че знаеше, че трябва да измъкне Джули от ваната и да я занесе в леглото, иначе щеше да се изкуши да се люби с нея, макар че беше минало много малко време, откакто тя беше родила.

Джули усещаше как възбуденият му член пулсира срещу кожата й, докато той я вдигаше от ваната и я отнасяше в леглото, където грижливо я изсуши с голяма мека кърпа. После я облече в нощница, скъта я под завивките и седна до нея.

— Удобно ли ти е скъпа? — запита той загрижено.

— Добре съм, Род, наистина. Не трябва толкова да се въртиш около мене.

— Нека аз да преценя. Трябва да останеш на легло, докато стъпалата ти оздравеят напълно — нареди той със строг глас. — Нола ще се грижи за Карлос, Фелисия може да й помага. Поли и Брет ще те забавляват, докато пазиш леглото. Ще ме послушаш ли, Джули?

Макар лицето му да изразяваше безкомпромисност, лека усмивка се мярна в ъгъла на устата му, щом се сети за всичките пъти, когато тя нарочно беше проявявала силната си воля и чувство за независимост.

— Да, Род — отговори покорно Джули. — Стига ми вече скитане, поне засега.

Род се изкикоти и хвърли кос поглед към съпругата си. Дали не долавяше двусмислие в думите й?

— Това е хубаво — пошегува се той, — иначе щях да се принудя да те вържа за леглото.

И погали леко с пръст една изплъзнала се къдрица, която се спускаше на бузата й, преди да докосне треперещите й устни с твърдия си пръст.

Джули реагира силно на нежното докосване на пръстите му до плътта и, когато един пулсиращ възел започна да се стяга дълбоко в нея. Нещо в очите й трепна и накара Род да положи измъчваща целувка в ямката на шията й. Но това не му беше достатъчно и устата му хищно се спусна да плени нейната, докато езикът му леко разделяше устните й, изследвайки я, изтегляйки неповторимия и вкус.

Гласът му долетя до нея като дрезгаво мъркане.

— Джули, Джули, толкова отчаяно те искам, но знам, че е още рано. Трябва да тръгвам, любов моя, иначе няма да отговарям за действията си. Искам да те пазя, винаги да те пазя, дори от себе си.

И излезе, оставяйки Джули да копнее да бъде обладана от единствения мъж, когото някога би могла да обича.

Тя се възстановяваше бързо, младежката й жизненост й върна здравето само за две седмици. Род бързо се вживя отново в ролята на господар веднага щом пое юздите на управлението на Ранчо Делгадо. Скоро щяха да прекарват добитъка, но тази година той щеше да си остане у дома. Свободното му време отиваше в развличане на гостите и изливане на специално внимание върху съпругата и сина му. Беше силно окуражен от бързото възстановяване на Джули и щастливо планираше огромна фиеста, за да отпразнува кръщенето на малкия Карлос. Брет и Поли се съгласиха да станат кръстници на момченцето и вече го глезеха ужасно. Беше определена дата, за след една седмица, след което те двамата щяха да се върнат в Сан Франсиско, за да поемат задълженията си в игралната зала.

Първият ден, в който Джули отиде сама на обед в трапезарията, се превърна в малък празник. Род не можеше да откъсне поглед от стройната й фигура, понапълняла от раждането, и от сияещото й лице, което грееше от радост и щастие. Тя се беше облякла специално за събитието и знаеше, че изглежда прекрасно. Нежните грижи на Тереса й бяха помогнали да възстанови загубеното си тегло и сега тя блестеше от неподправена жизненост. Беше избрала да облече яркосиня рокля от тежка коприна, с огромни буфан ръкави и широко, ниско изрязано деколте, което оголваше горната част на заоблените й гърди. Полата се спускаше красиво над стройните й хълбоци. При вида й Род почувства как адреналинът започва да бушува в слабините му.

Обедът минаваше приятно, с духовити забележки, когато Поли изведнъж каза:

— Брет ме помоли да се омъжа за него.

Погледът, който отправи към него, беше звездно сияен и изпълнен с любов, като не оставяше дори и най-малкото съмнение какъв е бил отговорът й. Този поглед, както Джули забеляза, получи своето отражение. Тя не би могла да бъде по-доволна.

— О, Поли! — възкликна щастливо Джули. — Точно на това се надявах през цялото време! Крайно време беше Брет да си намери добра жена, с която да прекара живота си.

След последвалите излиятелни поздравления Род направи едно предложение, което като че ли се хареса на всички:

— Защо да не направим двоен празник? Отец Хуан може да ви венчае, когато дойде да кръсти Карлос. Знам, че Джули ще бъде много щастлива да присъства на сватбата на двама свои добри приятели.

След кратка консултация щастливата двойка се съгласи. По-късно, когато Поли и Джули останаха сами, Поли каза плахо:

— Толкова много го обичам, Джули. Знам, че никога няма да мога да заема твоето място в сърцето му, но ще му бъда добра съпруга.

— Поли — укори я нежно приятелката й, — Брет може да ме е обичал едно време, но в мига, когато ти влезе в живота му, всичко това се промени. Всеки глупак може да види, че е омагьосан от тебе. Моето бъдеще е с Род и винаги е било.

— Как… как са нещата между вас двамата?

Джули се поколеба.

— Не съм сигурна. Още не сме говорили за Елена. Или за основанията ми да напусна ранчото. Но той се отнася много добре с мене, може би прекалено добре — изрече тя замислено. — Още не се е опитвал да се люби с мене, откакто се върнахме, макар да съм сигурна, че иска.

— Знаеш колко се безпокои за здравето ти, Джули — отвърна Поли. — Сигурна съм, че изчаква точния момент. Само ако можеш да го видиш, когато те търсеше, нямаше да се съмняваш в любовта му.

— Ще се почувствам по-добре, ако той ми го каже — възрази Джули с явен скептицизъм. — Не мога да чета мисли.

— И Род не може, Джули — напомни й Поли. — Ти казвала ли си му колко държиш на него?

Джули се изчерви, осъзнавайки, че и тя, както Род, си е държала устата твърде плътно затворена.

След разговора си с Поли Джули реши, че е дошло времето за разговор между нея и съпруга й. Инстинктивно чувстваше, че първата стъпка трябва да дойде от нейна страна. С тази мисъл в главата тя се постара да се приготви за лягане същата вечер. Нощницата, която облече, обгръщаше тялото й като фина паяжина, разкривайки цялото великолепие на високите и гърди и заобления ханш. Тъмнозлатистото гнездо между бедрата й се превръщаше в изкусителна сянка, забулена от тънък воал. Дългите и кехлибарени къдрици се спускаха като копринени нишки към тънката й талия — резултат от цял час енергично четкане, и Джули хвърли поглед към огледалото, доволна, че изглежда прекрасно. И тъй като беше лишена от каквато и да било суетност, тя не можеше да знае каква изкусителна картина представлява или колко драматично ще се отрази външният й вид върху Род. Поемайки си дълбоко дъх, за да се успокои, Джули събра смелост и тихо влезе в затъмнената спалня на Род през вратата, която я свързваше с нейната стая.

Той не спеше. Болезненото туптене в слабините му и копнежът по красивата му съпруга го държаха буден. Погледна жадно към междинната врата, после премига бързо, сигурен, че изгарящото му желание за Джули е извикало красивото видение, което да го възбужда и измъчва. Луната грееше, пълна и ярка, лъчите й влизаха през отворения прозорец и обливаха Джули в потоци разтопено сребро, карайки бледозлатистото й тяло да изпъква под прозрачната материя на нощницата. Род изстена, когато призрачната фигура на неговата любима се облегна предизвикателно на рамката на вратата.

— За бога, Джули, ако си истинска, не ме измъчвай така! — извика той и тревогата накара гласа му да трепне издайнически. — Но ако си плод на въображението ми, надявам се никога да не се събудя от този сън.

С изкусителна бавност Джули пристъпи една стъпка навътре в стаята и движението на стройните й хълбоци разпали лудо желание у него.

— Истинска съм, Род — прошепна тя, когато се приближи към него. — Докосни ме, от плът и кръв съм.

Род нямаше нужда от повече подканвания, когато ръцете му потърсиха нежните хълмове на гърдите й, настанявайки ги нежно в дланите си, търкайки леко зърната им с върховете на палците си, докато те не щръкнаха почти веднага. Джули усети, че се топи от възбуда, когато топла, всепроникваща умора плъпна из тялото й. Толкова отдавна не беше усещала ръцете на Род по себе си, че коленете й заплашваха да се огънат под нея. Изчерви се от удоволствие, когато почувства как тъмните му очи бродят по нея от главата до петите. Докато пламенният му поглед се плъзгаше по нея, езици от пламък сякаш подпалваха тънката материя на нощницата и я оставяха оголена под дивия си напор.

— Ела при мене, скъпа — подкани я Род с осветено от предчувствие лице. — Ако не се любя с тебе още сега, сигурно ще умра.

И той без никакво усилие я отнесе в леглото, сръчно събличайки ефирната нощница от тялото й.

— Трябва първо да поговорим, Род — принуди се да каже Джули, но интонацията на гласа й му подсказваше, че говоренето е последното нещо на света, което желаеше да прави тъкмо в този момент.

— Ще поговорим, любов моя — изстена Род в прилив на едва потискано желание. — По-късно, Много по-късно.

Джули ахна, когато той обхвана нежната плът на зърното й със зъби и започна да го облизва с подлудяващи движения на езика, докато тя не почувства как някакво напрежение изпълва слабините й и става все по-непоносимо. Дълга минути единственият звук в стаята беше задавеното дишане на две тела, вплели се едно в друго в изгаряща страст, накъсвано само от дълбоки стонове на наслада.

Устните на Род се плъзнаха нагоре, за да пленят устата й, и Джули усети нежната топлина на езика му да нахлува в меденосладките й дълбини, докато мокрият му връх свободно се разхождаше по очертанията на устните й. Леките целувки валяха като дъжд по ъгълчетата на устата й и покрай гладката линия на челюстта и, преди да се спрат на нежното място, където шията се срещаше с раменете.

— Любов моя, животът ми щеше да бъде празен, ако те нямаше до мен — прошепна той, за огромно удоволствие на Джули. — Обичам те.

Когато думите, които толкова мечтаеше да чуе, излязоха без никакво усилие от устата на Род, всичките съмнения на Джули изчезнаха като пепел по вятъра и това отключи цялата й сдържана до момента страст. Род изстена от удоволствие, когато ръцете й свободно забродиха по твърдите очертания на раменете и гърба му, притискайки след това стегнатите полукълба на седалището му, за да се озоват на хълбоците и да обгърнат възбудената му мъжественост. Тя прокара леко ръката си нагоре-надолу, но Род изстена и я спря.

— Нощта едва сега започва, скъпа. Ако продължиш така, ще стигна до внезапен край. Толкова много месеци бях без тебе, че едва се сдържам. — Джули се изкикоти, но махна ръката си. — Легни — каза той — и ме остави да те любя.

Джули преглътна конвулсивно, когато жадната уста на Род проправи влажна пътека по тялото й, раздразвайки със зъби първо едното зърно, а после другото, докато той, обхванал гърдите й в дланите си, не накара кораловите зърна да се втвърдят под допира на езика му. Засмука ги нежно, докато млякото й не започна обилно да тече, после се плъзна надолу, мърморейки нежно:

— Храна за богове. Надявам се синът ми да осъзнава какъв щастливец е.

Джули се напрегна, когато езикът му затрептя срещу ребрата й, спирайки за кратко на пъпа, а после с влудяващи движения го обиколи, докато ръцете му се пъхнаха между бедрата й и пръстите му влязоха в нейната влажна топлина. Джули изви гръб, поддавайки се на магията на сексуалния масаж, а когато Род стисна с ръце талията й, за да я приближи още повече към себе си, започвайки да гали с нежни движения на езика триъгълника от руси косъмчета, който го приканваше с обещание за неизмеримо блаженство, тя извика високо. Той изстена удовлетворено, когато почувства как великолепната наслада, която й даваше, кара стройното й тяло да се разтърсва, и искаше само едно — да й даде още повече. Когато езикът и устните му завладяха нежната пъпка, сгушена сред златистата горичка, тя го замоли да продължи, сигурна, че ще умре, ако той не я послуша, готвейки се да умре, ако той наистина го стори.

Но Джули нямаше защо да се страхува. Род не спря, а напротив, усили нежното мъчение, докато тя не се вцепени, усещайки как напрежението в нея расте, и в същото време езикът му изстрелва огнени стрели към източника на горчиво-сладкия копнеж, който заплашваше да я удави. После великолепното насилие на устата му я запрати отвъд ръба на реалността във водовъртеж от избухващи звезди и изригващи планети.

Издавайки вик, който едва ли би могъл да се вземе за човешки глас, Род подскочи рязко нагоре, навлизайки отново и отново във влажната й топлина, обладавайки я яростно и пламенно, с все по-дълбоки тласъци. Взрив от усещания избухна заедно с неговото проникване и Джули усети, че е отговорна за неговия плам, въпреки силното удоволствие, което беше изпитала само преди минути. Лишен твърде отдавна, желаещ и копнеещ, Род влизаше и излизаше, сливайки тялото си с нейното, с дъх, който стържеше в гърдите му, с кръв, която биеше като полудяла по слепоочията му. Джули още веднъж се чу да вика за освобождение, докато вълни на екстаз пробягваха през нея. И тогава той я освободи в пристъп на усещания, които преминаха като светкавица помежду им, докато неговата кулминация не затъмни собствената й раздираща реакция.

Джули усети как Род омеква и се изплъзва от тялото й, и въздъхна в прилив на приятна умора.

— Доволна ли си, любов моя? — запита той лениво.

— Извънредно — изчерви се Джули, осъзнавайки спокойствието на задоволството, което се разливаше между тях. — Винаги ли ще бъде така, Род?

— Винаги — закле се той тържествено, целувайки я игриво по върха на носа. — Но само ако не ми поставяш прекалено големи изисквания.

Тя отговори на закачливата му усмивка.

— Моите изисквания ли? — пошегува се Джули на свой ред с привидно възмутен тон. — Искаш да ти лежа като някоя покорна госпожичка, докато ти си вземаш удоволствието и не ми даваш моето?

— Искам те точно каквато си, вещице моя. Много отдавна бях омагьосан от пикантното ти държание и дива природа, особено в леглото.

Джули изведнъж стана сериозна.

— Наистина ли? Тоест, когато каза, че ме обичаш?

— Никога повече не бива да се съмняваш в мене, скъпа. Обичам те страстно, с цялото си сърце и душа. Ти ме направи най-щастливия мъж на земята, когато ми роди син. Но дори да не ми беше дала Карлос, пак щях да те обичам, въпреки че си такова диваче.

— Винаги съм те обичала, Род. Дори… дори когато имах причина да те мразя. Дори когато спа с Елена и тя ми каза, че си искал да изляза от живота ти.

— Никога вече няма да ти причинявам тревоги, Джули — закле се Род, стискайки слабите й рамене. — Вярваш ли ми?

Да, Род. Вярвам ти. Можеш ли да ми простиш, че те напуснах, без да ти дам шанс да ми обясниш? Никога не съм искала да излагам сина ни на опасност.

— Няма за какво да ти прощавам, любов моя. Знам колко убедителна може да бъде Елена, когато иска нещо. Мануел ми разказа всичко. Ще призная, че бях наранен, когато сметнах, че не ми вярваш достатъчно, за да ми кажеш какво те тревожи. Но после имах прекалено много грижи, за да мисля за нещо друго, освен за благополучното ти завръщане.

— Род, аз…

— Не — прошепна той, слагайки пръст на устните й. — Остави ме да продължа. Твърде късно осъзнах, че така съм се увлякъл в грижите около добитъка, че на тебе вероятно ти се е сторило, че нарочно те пренебрегвам. Но не беше така. Тъкмо напротив. Толкова те исках, че не можех да си вярвам. Тереса ме предупреди, че ако продължаваме съпружеските си игри при толкова напреднала бременност, това ще застраши детето ни. При тези обстоятелства, като знаех колко силно те желая, помислих, че ще е най-добре да пазя здравето ти, като се отдалеча от изкушението. Нарочно се отделих от леглото ти, работех дълги часове, докато не падах изтощен и не заспивах веднага. Разбирам на колко погрешен път съм бил, като те оставих така уязвима пред измислиците на Елена. Трябваше да ти кажа истината, а не да смятам, че ти без друго я знаеш.

— Ако ми го беше обяснил, щях да родя Карлос в собственото си легло — изказа мислите си Джули. — Никога повече няма да позволя на Елена или на когото и да било да изрови пропаст помежду ни. А ти, съпруже, вече никога не поглеждай друга жена — предупреди го тя заканително.

— Как бих могъл с такава магьосница като тебе, която осъществява и най-дивите ми фантазии? Нарекох те вещица и ти си си такава, защото ме държиш омагьосан още от първата ни среща, макар да знаех, че е лудост да те искам толкова много. — После устните му сътвориха песен от любов в срещата си с нейните и той прошепна: — Жаждата ми за тебе е толкова голяма, скъпа, че те искам отново. Ела при мене, любов моя.

Много по-късно, след като се бяха любили отново и временно се почувстваха задоволени, Род подхвана темата, по която, поне според Джули, навярно много беше мислил.

— Говорих днес с отец Хуан. Той ми каза, че повече не може да задържи сина на Елена и Мануел. Помоли ме да му намеря дом.

— И намери ли? — запита тя тихо.

— Джули, чувствам известна отговорност към момчето. Семейството на Елена и моето семейство са приятели от край време. Кръвта на Монтоя тече в неговите вени. Но не го правя заради Елена. Мануел искаше да се реваншира заради злото, което ти е причинил, и умря, опитвайки се да осигури твоята безопасност. В името на честта съм длъжен да намеря добър дом за това дете.

Джули мисли дълго и стигна до заключението, че греховете на майката не могат да бъдат приписвани на невинното й дете.

— Говорих с Тереса и тя се съгласи да вземе момчето — продължи Род. — Но първо исках да съм сигурен, че няма да се дразниш от присъствието му в ранчото.

— Не, Род — каза твърдо Джули и последвалите й думи го смаяха. — Не искам Тереса да отглежда момчето.

— Джули! — възкликна той. — Знам, че Елена искаше да ти навреди, но това бебе е невинна душичка.

— Не ме разбра, Род — възрази меко Джули, обвивайки ръце около врата му. — Искам сама да го отгледам. Ще се отнасям към него като към собствения си син. Можем да го осиновим, ако искаш. Аз съм Делгадо и твоята чест е и моя.

— Обичам те, любов моя — прошепна Род разчувстван от великодушното й предложение.

Нежният й дъх погали бузата му и устните им запечатаха любовта им за вечни времена.