Кони Мейсън
Спазарената невеста (23)

22

Джули не беше единствената, която знаеше, че Род закъснява всяка вечер или че някои вечери спи при пастирите на полето, вместо да се върне у дома след събирането на добитъка, когато беше прекалено уморен, за да си наложи подобно усилие. Род не знаеше, че движението му из хасиендата от известно време беше под непрекъснато наблюдение.

Мануел Рохас беше останал в Сен Луис Обиспо, след като от страх напусна Ранчо Делгадо, защото беше убеден, че Род непременно ще научи, че е бил връзката между Елена и Педро в плана й да се отърве от доня Джули, и разбира се, щеше да го накаже.

Тогава той случайно научи, че Елена е напуснала хасиендата и се намира в мисията. Посети я и шокиран научи, че тя е бременна. Съдейки по наедряването й, Мануел разбра, че детето може да е само от него, защото дон Родриго дори не беше в ранчото по времето, когато Елена трябва да е заченала.

По принцип Мануел не беше лош човек, фактически, по нищо не приличаше на братовчед си Педро. Почти толкова висок, колкото и Род, с широки рамене, едър и здрав, той много приличаше на него. Именно тази прилика беше привлякла Елена към него в началото. Мануел не искаше да прави зло на Джули, но се остави да бъде убеден от Елена, която използва сексуалната си привлекателност, за да го вкара в коварния си заговор.

Така че, когато Мануел видя Елена и научи, че ще става баща, той започна да моли високомерната испанка да се омъжи за него заради детето им.

Резкият смях на Елена изкара гневна червенина по мургавото лице на Мануел.

— Да се омъжа за тебе! — изфуча тя презрително. — Аз съм Монтоя, а ти си мексиканец — каза тя, сякаш това обясняваше всичко.

— Бях достатъчно добър в леглото — изтъкна сърдито Мануел. — Кой ще се погрижи за тебе и за детето? Родителите ти са още в Испания. Мислиш ли, че ще те приемат с копеле?

Мануел не знаеше нищо за парите, които Род така великодушно беше дал на Елена, а ако зависеше от нея, нямаше и да научи.

Седмиците минаваха, а Мануел непрекъснато убеждаваше Елена, че ще е в нейна полза да се омъжи за него. Едва когато отец Хуан я осведоми, че Род се е върнал в Ранчо Делгадо с бременната си съпруга, Елена най-накрая даде съгласието си. Два дни след набързо сключения брак с Мануел тя роди здраво момченце. След като прекара в мисията две седмици, през които се възстановяваше, тя и детето се преместиха при Маунел в една малка къща в селото.

Елена ненавиждаше новия си живот. Загубата на положение — от господарка до жена на прост селянин — беше унизителна и вбесяваща. Цялата й ненавист беше съсредоточена върху Джули, върху която хвърляше цялата вина. Ако Джули не й беше откраднала Родриго, разсъждаваше Елена, сега тя щеше да бъде глезената съпруга на богат дон вместо другарка на безимотен селяк. Изглеждаше й несправедливо тази мръсна гринга да заема онова място, което по право принадлежеше на нея, на Елена. Скоро омразата й се пренесе от Джули към Мануел и даже към невинния й син. Тя започна да крои планове за отмъщение и да мисли за деня, когато щеше да стовари мъстта си върху Джули и да изостави Мануел, вземайки, разбира се, грижливо скътаните пари.

Един ден й хрумна нещо, което със сигурност щеше да шокира и да нарани Джули, и то много жестоко. Но за да изведе докрай плановете си, й трябваше помощта на Мануел. Така че след една нощ на интензивни сексуални наслади тя постави въпроса пред задоволения си съпруг.

— Струва ми се, че е време да се махаме оттук, Мануел — каза тя, чувствено прокарвайки ръце по раменете и гърдите му.

— Мислех, че искаш да останеш в Сен Луис Обиспо — отвърна той лениво.

— Вече не.

— Къде ще отидем?

Елена безгрижно вдигна рамене.

— Може би в Сонора. Някъде, където никой не ме познава и не знае… не знае нищо за мене. Вече не мога да понасям ехидните погледи и жестоките подмятания на тези… тези селяни.

Мануел въздъхна уморено.

— Вероятно си права, Елена. Ако напуснем това прокълнато място, може би няма да се караме толкова много и ще станеш по-любяща съпруга и майка.

Какъв глупак, помисли Елена, извивайки презрително уста. Мануел беше луд, ако смяташе, че тя някога ще му бъде истинска съпруга. А детето му! Това копеле си беше жива спънка за нея. Един ден щеше да се отърве и от двамата.

— Разбира се, че ще стана по-любяща — излъга тя, усмихвайки се приятно. — Но и ти трябва да направиш нещо за мене в замяна. Трябва да докажеш, че ме обичаш.

Очите на Мануел се присвиха подозрително.

— Какво си намислила?

— Не мога и няма да замина оттук и да започнем наново живота си, докато не въздам правосъдие. Съпругата на дон Родриго трябва да бъде наказана. Тя трябва да усети същата болка, която причини на мене.

— За бога, Елена! Не причинихме ли вече достатъчно вреда? Сигурно съзнаваш какво е изстрадала от ръцете на Педро. Не можеш ли да се задоволиш с това?

— Не! — извика Елена, разкъсвана от бяс. — Ти чу отец Хуан. Родриго му казал, че бащата на Джули я спасил, преди Педро да й направи нещо. Веднъж! Само веднъж искам тя да почувства същата болка, която аз изстрадах заради нея. И ми трябва помощта ти.

— Жената е бременна, Елена. Нямаш ли милост?

— Ако ми помогнеш, Мануел, обещавам, че няма да я докосвам и няма да й навреждам физически. Нероденото й дете няма да пострада от ръцете ми.

Елена беше много убедителна, но Мануел не се поддаваше толкова лесно. Той не мразеше Джули, не й желаеше злото. Само искаше да осигури добър живот за съпругата си, която като че ли никога не беше доволна, каквото и да й предложеше. Тогава Елена изведнъж разбра, че единственият начин да си осигури сътрудничеството на Мануел е чрез сина му, затова го заплаши, че ще вземе детето и ще го отведе там, където той никога няма да го намери. Горкият мъж, чиято интелигентност беше доста по-малка от тази на съпругата му, най-накрая се съгласи. С радост в сърцето Елена изложи пред него простичкия си план и му каза каква е неговата роля. След това тя го възнагради с невероятен изблик на страст, която остави и двамата без дъх.

Мануел започна да изпълнява своята част от сделката, като наблюдаваше внимателно движението на Род. Отначало с разочарование разбра, че той рядко напуска границите на хасиендата. Но когато започна събирането на добитъка, положението драстично се промени само за една нощ. Бившият му господар започна да прекарва дълги часове на полето, вземайки активно участие в работата, която, както Мануел знаеше от собствен опит, щеше да трае няколко седмици. Когато Елена узна, че някои нощи Род се връща в хасиендата едва на разсъмване, а често пъти и изобщо не се връща, тя се зарадва, защото знаеше, че моментът за нейното отмъщение най-накрая е дошъл.

Предвид настроението на Джули, тази сутрин тя би повярвала на всичко. Не беше виждала Род за повече от двадесет минути на ден, Фелисия беше заета с уроци, дори и баща й като че ли нямаше особено много време, което да посвещава на бременна жена с толкова променливо настроение, че е готова да избухне в сълзи и при най-малкото предизвикателство. Най-хубавите й моменти в безкрайните отегчителни дни бяха в средата на сутринта, когато правеше гимнастика на двора, преди слънцето да стане прекалено силно и да я накара да влезе вътре.

Тази сутрин не беше изключение. Сама в двора, без никого за компания, само със спомените. Джули живо си припомняше всичките отминали прекрасни месеци, когато двамата с Род станаха едновременно приятели и любовници. Допреди няколко дни, помисли тя тъжно, когато той започна да се държи така, сякаш не са нищо повече от повърхностни познати. Да не би да е срещнал друга, питаше се тя ревниво. Нима любовта му към нея беше охладняла, докато фигурата й се разрастваше в чудовищни пропорции и тя вече не бе в състояние да задоволява страстта му? Дълбоката й въздишка беше повторена от ветреца, който раздвижи листата над главата й. Бебето се размърда неспокойно и Джули тромаво се отправи към далечния ъгъл на двора, за да отговори на безмълвната заповед на детето.

Без тя да забележи, една дребна, забулена фигура се отдели от сенките и зачака Джули да стигне до нея, преди да се изстъпи дръзко на пътя й.

— Добър ден, Джули.

Тя замръзна. Нямаше начин да сбърка чий е този дрезгав глас. Какво прави тук Елена, запита се тя и тръпка на необясним страх, стягащ мускулите й, пробяга през нея, докато тялото й не се вцепени. Прикривайки бушуващите емоции, тя запита:

— Какво искаш, Елена?

— Да поговорим, Джули, нищо повече.

Елена не можа да не отправи презрителен поглед към изпъкналия корем на съперницата си, мислейки, че издънката на тази гринга не биваше да бъде наследникът на рода Делгадо.

— Тогава казвай и си тръгвай — изрече нетърпеливо Джули, не можейки да контролира издайническото потреперване на гласа си.

Не можеше нито да забрави, нито да прости на тази жена, заради която едва не беше загубила живота си.

Елена се усмихна вътрешно, усещайки страха на Джули, и се поздрави за надмощието, което печелеше над съперницата си.

— Няма да ми отнеме много време, за да кажа каквото имам да казвам. То засяга Родриго и мене.

— Ти и Род? — повтори Джули неразбиращо. — Какво искаш да кажеш?

— Ти може да си каквото и да е, Джули, но не си глупава — изрече подигравателно Елена. — Ние с Родриго… се виждаме от няколко седмици.

— Не ти вярвам! — възкликна Джули, внезапно обзета от страх.

— Вярно е. След като напуснах хасиендата, си взех малка къща в селото. Малко след като ти се върна, Родриго осъзна, че не може да живее без мене, и дойде при мене. Станахме любовници.

— Не! — ахна Джули и издутият й корем потрепна.

— Да! — усмихна се победоносно Елена. — Знаеше ли, че носех детето на Родриго, когато напуснах хасиендата? — При вида на ужасената Джули тя добави: — Питай Тереса, ако не ми вярваш.

Джули беше прекалено шокирана от злостните разкрития на Елена, за да отговори, затова само гледаше невярващо предполагаемата любовница на Род.

— Трябва ли да приема спокойно думите ти? Къде е това дете, което било на Род?

Без нито дума Елена се обърна и се запъти към едно уединено място, обградено с храсти, и вдигна от меката трева едно бебе, видимо на няколко месеца.

— Знаех, че няма да ми повярваш, затова донесох сина си. Казва се Родриго, като баща си. Не е ли красиво дете?

Джули започна да се поти обилно и залитна към пейката, когато усети, че краката й се огъват. Елена я последва, държейки в ръцете си бебето като доказателство за любовта на Род към нея.

Очите на Джули, против волята й, постоянно се връщаха към детето. Към сина на Род, ако можеше да се вярва на Елена. Съдейки от ръста му, сигурно Род го беше създал по време на дългото й отсъствие. Много приличаше на Елена, но това, което наистина я убеди, беше къдравата му черна коса и здравото тяло, толкова подобно на това на Род, че сърцето й се сви болезнено, като го видя.

Елена усети несигурността на Джули и нанесе финалния удар.

— Ако не ми вярваш, ела в дома ми довечера и ще видиш със собствените си очи онова, което умът ти отказва да приеме.

— Какво… какво искаш да кажеш?

— Родриго ще дойде довечера при мене. Мога да му дам това, което ти не можеш. Когато се люби с мене, не съществува нищо друго, освен нас двамата и любовта ни един към друг. Много пъти ми е казвал, че иска ти да се махнеш, за да може да признае нашия син и да ме върне в хасиендата.

Ако Джули не беше толкова разстроена, щеше да разбере колко ирационални са думите на Елена. Но всичко, за което можеше сега да мисли, беше внезапното охладняване на Род към нея и бебето, което Елена държеше в ръце. Нима всички тези месеци щастие са били илюзия, запита се тя горчиво. Липсваше ли й нещо, че Род се беше върнал при Елена?

— Ще дойдеш ли довечера, Джули? — чу тя въпросителните думи на испанката. — Достатъчно смела ли си, за да научиш истината? Сигурно боли, когато се почувства нежелана, когато разбра, че в действителност си само пречка за Родриго, а той изобщо не биваше да се жени за гринга.

— Къде? — прошепна Джули. — Къде живееш?

С дяволска усмивка, скрита в ъгълчето на устата, Елена й разказа точно как да стигне до нейната къща.

— Бъди там точно в десет часа — побърза да добави тя, — ако искаш да откриеш какво прави съпругът ти всяка нощ. Върви по верандата, докато стигнеш до спалнята.

Лекото трепване на гласа на Елена подсказа на Джули какво се разиграва в спалнята й.

След като съперницата и изчезна така тайнствено, както се беше и появила, Джули не можа да накара краката си да се задвижат, затова остана седнала на пейката по-дълго от обичайното. Толкова дълго, че Тереса дойде да я търси.

— Доня Джули — изрече жената с лек укор, когато намери господарката си в далечния ъгъл на двора, — разтревожих се, когато не се върнахте навреме за обяд. Фелисия ви чака в трапезарията.

Джули я изгледа неразбиращо, сякаш не можеше да вникне в думите й, и това силно разтревожи икономката.

— Госпожо, да не сте болна? — запита по-възрастната жена. — Нещо с бебето ли? Ще пратя за дон Родриго.

— Не! — извика Джули, когато споменаването на съпруга й пробуди сетивата й. — Добре съм наистина — прибави тя вече по-меко.

— Тогава елате, госпожо, обядът ви ще изстине.

Джули се изправи малко несигурно с помощта на загрижената Тереса, но внезапно си спомни думите на Елена.

— Тереса — запита тя рязко, — Елена беше ли бременна, когато напусна хасиендата?

Жената не се усъмни във въпроса на Джули. С изключение на господарката й всички знаеха, че Елена сега живее в Сен Луис Обиспо със съпруга си Мануел. Голямо падение за високомерната испанка, изсумтя вътрешно Тереса.

— Да, доня Джули. Когато замина оттук, само дон Родриго и аз знаехме за състоянието й. Той я откара в мисията и я предаде на грижите на отец Хуан, докато се роди детето. Не след дълго всички научиха, че има дете. Особено след като напусна мисията и отиде да живее в селото с…

— Стига! — извика Джули измъчено. — Не искам да чувам нищо повече. Не искам вече да чувам името й!

Тереса беше озадачена от явното отвращение на Джули спрямо Елена, защото не знаеше как испанката беше наранила господарката й, както и какво беше научила преди малко тя в двора. Но беше достатъчно умна, за да разбере, че ако говори за Елена, това няма да се отрази добре на Джули.

— Не сте на себе си днес, госпожо — изрече икономката на глас. — Защо не си идете в стаята и да ви донеса поднос с храна? Фелисия е умно дете. Тя знае, че скоро ще родите, затова ще разбере, ако не обядвате с нея.

Джули позволи на Тереса да я преведе през двора до френския прозорец, който водеше към спалнята й. Не протестира, когато добрата жена й помогна да се съблече и я настани в леглото. Слез малко Фелисия й донесе поднос с храна. Безстрастният тон, с който Джули отговаряше на въпросите й, скоро убеди момиченцето, че снаха й се нуждае от почивка, и то излезе, за да си потърси друга компания.

Джули се чудеше какво да направи. Наистина ли искаше да узнае дали Елена и Род са любовници? Нямаше ли да е по-добре да мисли, че Елена е лъжкиня, вместо да се изправи срещу болката от предателството на Род? Наистина ли искаше да види изневярата му с очите си? Да, реши тя с болка, не можеше да вярва на думите на Елена. Трябваше да остави на Род благото на съмнението, докато не се докаже истината. Джули имаше много ясна представа за измамната природа на Елена, прекрасно знаеше по колко много начини тази горда испанка й беше показвала омразата и презрението си. Това беше нещо, което трябваше да направи, реши Джули. Някак си щеше да се озове в дома на Елена точно в десет часа тази вечер.

Джули знаеше точно колко време ще й трябва, за да стигне до Сен Луис Обиспо, и си направи план. Присъедини се към Фелисия, Рамона и баща си на вечерната трапеза. Род, който не беше вечерял от доста време с тях, имаше работа някъде извън къщата. След като се нахрани, тя се извини и се запъти към стаята си, казвайки, че ще си легне. Не след дълго чу как баща й и Рамона си тръгват. След малко Фелисия дойде да й пожелае лека нощ. Дори да си беше помислила, че Джули се държи малко странно, малката не каза нищо. Сякаш мина цяла вечност, преди къщата да утихне. Едва тогава Джулн излезе от стаята си и крадешком се промъкна през вратичката на двора.

Тя благодари на бога, че луната се беше издигнала нависоко и ясно осветяваше местността и пътя й към обора. Почти всички коне бяха заети с пастирите в събирането на добитъка, но Джули с благодарност видя, че Род предвидливо беше оставил коня, който обикновено впрягаха в малката карета, купена специално за нея, когато тя вече не можеше да язди на седлото си.

С тромави движения Джули успя да впрегне каретата и доста трудно се намести на седалката. Вземайки юздите, тя цъкна леко с език и конят потегли бавно напред. По друго време не би излязла незабелязана от хасиендата и най-вероятно някой щеше да я спре. Но всички работници бяха заети в събирането на добитъка, така че в хасиендата не беше останала жива душа, с изключение на Карл Дарси, чиято къщичка се намираше недалече от господарския дом.

Така че Джули излезе незабелязано и тръгна през безкрайните акри на Ранчо Делгадо, без да срещне никого от пастирите, които лагеруваха из околните хълмове.