Кони Мейсън
Спазарената невеста (20)

19

Една сутрин по време на дългото отсъствие на Род Джули закусваше с Брет в почти празната зала, когато забеляза една самотна жена да минава покрай вратата, а после да влиза вътре. Не различи добре чертите й, защото слънцето беше зад гърба й и лицето оставаше в сянка, но отбеляза разсеяно, че е зле облечена и над раменете й се вее облак мастиленочерна коса.

Жената тръгна решително към бара и поговори малко със Зак, който веднага й посочи Брет. Докато се приближаваше към тях, Джули видя, че е по-млада, отколкото беше предположила, фактически момиче.

— Господин Кейси? — запита момичето с треперещ глас. Брет кимна кратко, раздразнен от неканената посетителка. — Дойдох да питам за работа.

Брет огледа с недоволно изражение окъсаните дрехи на непознатата, преди да отговори:

— Съжалявам, нямам нищо за вас.

После се обърна към Джули, без да обръща повече внимание на жената, сякаш беше под достойнството му.

Джули ахна, шокирана. Отначало не позна горкото създание, което не само изглеждаше недохранено, ами и болно. Но тогава младата жена заговори и Джули беше абсолютно сигурна, че я познава, въпреки че лицето й беше подуто от сравнително пресни наранявания.

— Поли? — запита Джули с треперещ от вълнение глас. — Ти си Поли, нали? Не ме ли помниш?

Жената обърна бавно глава и се взря неразбиращо в нея. В този миг Джули вече беше сигурна, че това е нейната приятелка Поли. Нямаше как да сбърка тези огромни зелени очи. Но къде беше съпругът й и как се беше озовала в такова незавидно положение?

— Господи, Поли, какво ти се е случило? — запита най-накрая Джули, изплашена от окаяното състояние на приятелката си.

Поли се вгледа отсъстващо в Джули, преди в очите й да проблесне разбиране.

— Джули? О, Джули, ти ли си наистина?

И се строполи разплакана в приятелската прегръдка.

— Познаваш ли тази… жена? — направи гримаса Брет, явно взел Поли за обикновена непозната от улицата.

— Тя е моя приятелка — изсъска Джули, разгневена от безсърдечното отношение на Брет към окаяното състояние на Поли. — Пътувахме заедно с кораба до Калифорния. Тя се омъжи и замина със съпруга си. Аз… не знам какво е станало с горкото момиче.

Когато научи, че Поли не е това, за което я беше сметнал първоначално, Брет веднага промени отношението си и настоя тя да седне. После нареди да донесат закуска за умиращото от глад момиче. Усилията му бяха възнаградени с благодарната усмивка на Джули.

Когато Поли изяде докрай вкусната храна в чинията си, Джули започна полека да я разпитва какво е преживяла.

— Трябва да поговорим, скъпа — каза тя, хващайки тънката, похабена от работа ръка на Поли в гладката си длан. — Къде е съпругът ти, Поли? Защо те напусна?

Поли обърна огромни, трагични очи към приятелката си, от което сърцето на Джули се сви болезнено.

— Той е мъртъв, Джули. Конър е мъртъв. — И захлипа тихичко.

— Искаш ли да ми разкажеш?

Поли хлъцна, после кимна.

— Конър откри малка, но богата жила злато — започна тя, преглъщайки сълзите си. — Ние… пазехме го в тайна, защото се страхувахме, че някой може да открадне златото, което бяхме събрали, и да ни убие, преди да сме успели да регистрираме участъка си. Когато скри няколко чувала с кюлчета, Конър реши, че е време да го отнесе в кантората и да попълни документите за участъка.

Поли спря, за да си поеме дъх, с блеснали от болка очи.

— В нощта, преди той да поеме към Сан Франсиско, четирима мъже нахлуха в колибата ни точно когато вадехме златото от скривалището.

— О, не! — възкликна ужасена Джули.

— Бяха златокопачи, които работеха на съседния участък. Започнали да ни подозират и решили да разберат дали Конър действително е намерил злато. Не му дадоха шанс да се защити, убиха го, Джули. После си поделиха златото и… и… о, господи, не мога да продължа!

— Всичко е наред, Поли — успокои я Джули. — Не е нужно да казваш нищо повече. Разбирам.

— Наистина ли, Джули? Знаеш ли какво е съпругът ти да падне убит пред очите ти? Аз… държаха ме като пленничка… тези четири чудовища… и ми се изреждаха седмици наред. Знаеш ли какво е да те бият до припадък, защото не си искала да се подчиниш на гнусните им прищевки?

— Толкова съжалявам, Поли — прошепна съчувствено Джули. — Сигурно е било ужасно. Как избяга? Или те пуснаха?

— Да ме пуснат ли? Ха! Ако зависеше от тях, още щях да стоя там вързана и да се моля да умра. Единият, по-млад от другите, започна да ме съжалява. Възползвах се от милостта му, а и от жаждата му за злато. Не само се правех, че ми е приятно, когато дойдеше при мене, но и му предложих едно чувалче злато, само за него, ако ми помогне да избягам.

— Имала си чувалче със злато?

Това беше Брет, който досега не се беше обадил.

— Имаше още едно чувалче, което скрихме под една дъска на пода, малко преди те да нахлуят в колибата. Предложих го на Ханк, така се казваше той, за да ми помогне да стигна до Сан Франсиско.

— Слава богу, че се е съгласил — ахна благодарствено Джули, — и че дойде тук, в игралната зала. Можеш да останеш тук в моята стая. — И тя изгледа настоятелно Брет. — Когато Поли се поправи, ще й дадеш работа, нали, Брет?

Брет изгледа Поли със съмняващ се поглед, но състраданието го накара да кимне утвърдително. И той великодушно предложи:

— Няма защо тя да спи в твоята стая. Горе има много празни стаи. Ще те оставя да я настаниш в една от тях. Когато се възстанови, ще поговорим за работа.

— Благодаря — измърмори признателно Поли, донякъде стресната от внушителната и красива външност на комарджията.

— И аз ти благодаря, Брет — изрече с топъл глас Джули. — Ти си най-добрият приятел, който едно момиче може да си пожелае.

Брет направи гримаса.

— Бих могъл да бъда и повече, Бренди, много повече. Преди тя да успее да отговори, той стана грациозно, извини се и се отдалечи.

Поли се вгледа замислено в него, после в приятелката си.

— Какъв ти е той, Джули? Защо те нарича Бренди? И… къде е съпругът ти?

— Не тук, Поли — предупреди я Джули, оглеждайки се, за да види дали наблизо няма клиенти. — Нека се качим горе и тогава ще ти разкажа всичко, което искаш да узнаеш.

По-късно, когато крехката фигура на Поли беше настанена удобно в леглото, Джули разказа всичко, което се беше случило с нея в изминалата една година. Когато спомена името на Род, Поли не можа да не забележи копнежа в гласа й. Помисли, че в тази връзка има нещо много повече, отколкото приятелката й казваше.

— Обичаш ли го, Джули? — запита нерешително тя. Джули се изчерви, свеждайки изразителните си сини очи, за да не се издаде.

— Аз… да… предполагам, че го обичам, макар че от това нямам никаква полза.

— Той нямаше да дойде в Сан Франсиско да те търси, ако не изпитваше силни чувства към тебе — настоя Поли.

— Грешиш. Аз съм единствената жена, която може да му даде законен наследник. Само това иска той от мене.

— Но се ожени за тебе, нали?

— Само защото проклетата му чест го задължаваше! — Внезапно осъзнала изтощеното лице на Поли и крайната й отпадналост, тя добави: — Ще поговорим за това по-късно, скъпа. Сега си почини. Единственото, което ще искам от тебе, е да пазиш в тайна брака ми. Ако Брет открие това, може да настоява да се върна в ранчото при Род.

— Вижда се, че Брет е обсебен от тебе. Ти… вие двамата…

Джули се усмихна.

— Не, Поли. Ако питаш дали Брет ми е любовник, отговорът е „не“. Никога не сме били и никога няма да бъдем любовници. Брет е приятел. Много скъп приятел.

 

 

Хубаво беше Поли да е при нея, мислеше Джули, когато приятелката й всеки ден се превръщаше в предишното искрящо и жизнено създание. Подутините по лицето й изчезнаха, също както и синините и отоците по тялото. Джули се грижеше приятелката й да си почива и да се храни добре, докато слабата фигура на Поли не започна да възстановява предишните си пищни пропорции. Когато Джули реши, че тя вече задоволително се е възстановила, даде да преправят една нейна рокля и я подготви да я представи на Брет, който не я беше виждал от момента, когато тя влезе в игралната му зала преди няколко дни.

Брет отказа да повярва, че тази невероятна чернокоса красавица, облечена в искряща златиста сатенена рокля, е същата онази пребита и изтощена жена, която беше дошла да търси работа при него. Сега, когато отоците бяха изчезнали, Брет се удивляваше на красотата на младата жена, възхищавайки се на облака абаносовочерни коси, обграждащи едно свежо лице с огромни изумруденозелени очи, които го наблюдаваха внимателно през завесата от гъсти тъмни мигли. Без нито миг колебание той се чу как предлага работа на Поли, която тя прие веднага и с изблик на момичешки ентусиазъм, който направо го очарова.

Един ден Джули чу вест, която я разстрои. Ако можеше да се вярва на слуховете, наказателен отряд от американци водил ожесточена битка някъде близо до Сен Луис Обиспо, в планината Санта Лусия, срещу Хоакин Муриета и смелите му бандити. Макар че доста от тях били убити, Муриета избягал и се укрил в тайнствената си планинска бърлога. Възелът около врата му се затягаше и Джули се опасяваше за живота му.

Род се върна неочаквано в Сан Франсиско, след като седмици наред напразно беше търсил Карл Дарси. Джули се уплаши, като го видя. Беше отслабнал, изглеждаше много по-слаб, отколкото когато го беше видяла за последно преди два месеца, и невероятно изтощен — тъмните му очи бяха хлътнали в орбитите. Тя се запита къде ли е бил и защо изобщо си е дал труда да се върне, докато не почувства изгарящия му поглед да я облива с горещо, напрегнато желание. Странно, но желанието му към нея разпали собствената й жажда и погледът, който му отправи, донесе на Род невероятно удовлетворение.

Точно когато той реши да иде при нея и да забрави враждебността и претенциите, които ги разделяха, вън на улицата, тъкмо пред вратата на игралната зала, се разнесе силен шум. Всички очи се обърнаха към мъжа във военна униформа, окичена с капитански нашивки. Той държеше пред себе си голям буркан, в който имаше нещо неопределимо. Дори от мястото си Род чуваше смеха и подвикванията. Хората започнаха да се тълпят около мъжа и странния му товар. Род реши да види каква е работата.

Спря пред външния кръг зяпачи, за да чуе как капитанът, вдигнал високо буркана, се обръща към всички събрали се.

— Натъкнахме се съвсем неочаквано на него — разказваше той. — Патрулът ни ги обгради, преди да се сетят да бягат към скривалището си. Избихме ги до крак, до последния проклет разбойник.

— И Муриета ли?

— Аз сам го убих — похвали се капитанът. — Знаех, че никой няма да ми повярва, затова донесох доказателството.

Смаяният поглед на Род се прехвърли към буркана, който капитанът вдигна гордо над главата си, за да го видят всички. Беше гледка, която никога нямаше да забрави, до края на живота си. В буркана, плувайки гротескно в някаква течност, се намираше главата на бандита Хоакин Муриета. Възторжени викове и аплодисменти се чуваха навсякъде около Род, но той почувства само погнуса. Не можеше да повярва, че някогашният му приятел бива излаган на показ по такъв отвратителен начин. Извърна се от страшната гледка и едва не се сблъска с Джули, която току-що се беше присъединила към тълпата, за да задоволи любопитството си.

Джули никога не беше виждала такова оживление и понеже беше любопитна по природа, стана от масата за „Блек Джак“, за да научи каква е причината за оглушителната врява. Това, което видя, щеше да й даде материал за сънуване на кошмари поне за един месец напред. Ръката, която се вдигна към устните й, не можа да попречи на вика, изтръгнал се от гърлото й. И тя се строполи в ръцете на Род.

Тъй като беше най-близо до нея, той подхвана омекналото й тяло и тръгна нагоре по стълбите. Брет Кейси и Поли го последваха почти веднага. Макар че поздрави Поли с кимване, Род дори не можа да се учуди, че я вижда в игралната зала на Кейси.

— Аз ще я поема, Делгадо — настоя Брет, посягайки към Джули. — Знам къде е стаята й.

Поли отправи безмълвен поглед към Род и той разбра, че Джули се е доверила на приятелката си. Но вместо да създава паника в момент, когато това би било вредно за здравето на Джули, Род нерешително положи скъпоценния си товар в очакващите ръце на Брет.

Нищо не можеше да му попречи да последва Брет и Поли в стаята на Джули, реши войнствено Род, готов да се бие с всекиго за това си право. Ако нещо не беше наред със съпругата му, той искаше да знае, независимо от собственическия вид на нейния любовник Брет Кейси. Когато Джули се намери настанена на леглото, Поли ги изгони от стаята. Двамата мъже излязоха, но не и без да изкажат гласно протестите си.

След петнадесет минути Поли се появи пред вратата, набръчкала загрижено чело, и се обърна към Брет:

— Мисля, че трябва да повикаш лекар. Не мога да я свестя.

Брет хукна по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж. Род нахлу в стаята на Джули.

— Къде отиваш? — опита се да му препречи пътя Поли.

— Тя е моя съпруга — настоя упорито Род. — Имам право да бъда при нея.

Думите му извикаха скрита усмивка на устните на Поли.

Когато Брет се върна след около петнадесет минути с пълничкия лекар, който пухтеше, мъчейки се да не изостава от него, той шокиран и разтревожен видя Род да седи до леглото на Джули, притиснал почти безжизнено отпусната й ръка до устните си. Преди да беше имал време да протестира, доктор Игнасио Вега с рязък тон помоли всички присъстващи да излязат незабавно от стаята.

В мига, когато вратата се затвори зад тях, Брет се обърна гневно към Род с опасен блясък в очите.

— Какво означава това, Делгадо? Каква ти е Бренди?

— Въпросът е на тебе каква ти е, приятелю — отвърна с въпрос Род.

— Бренди е жената, която обичам. Надявам се да я направя своя съпруга — отвърна разгорещено Брет.

Род се засмя тихо, опасен звук, който накара Брет да застане нащрек.

— Тя съгласи ли се да стане твоя съпруга?

— Не, но…

— Тогава не разчитай на това, Кейси — изрече провлечено Род, впивайки в него стоманения си поглед.

— Кажи ми, Делгадо, защо толкова се интересуваш от Бренди? Защо избягваш въпросите ми?

Гласовете им вече бяха станали толкова високи, че Поли реши да се намеси, преди да са се хванали за гушите.

— Спрете! И двамата! — извика тя. — Помислете за Джули. Ами ако ви чуе как се карате?

— Ще продължим този разговор по-късно, Кейси — изръмжа Род. — Мисля, че има някои неща, които трябва да уточним.

— Като например? — изсумтя Кейси, внезапно застанал нащрек.

Преди Род да успее да отговори, доктор Вега се появи на прага на стаята и спорът веднага беше забравен, когато късогледият възстар мъж заоглежда внимателно ту Брет, ту Род.

— Кой от вас е съпругът на дамата? — запита той простичко. Когато не получи отговор, добрият доктор сви рамене и се опита да перифразира въпроса си:

— Кой е бащата на детето, която носи тя?

— Дете? — изрекоха в един глас двамата мъже.

— Вярвам, че точно това казах — отговори, вече малко ядосан, докторът.

Род изгледа Кейси с присвити очи, преди да отвори уста. В края на краищата, Джули беше негова съпруга и независимо кой беше бащата на детето, по закон то беше негово.

— Аз, дон Родриго Делгадо, имам честта да бъда съпруг на дамата — заяви той високомерно.

Брет беше невероятно изумен от дръзкото и изненадващо изявление на Род. Възможно ли беше това да е вярно, запита се той мрачно. И ако беше така, защо Джули го беше лъгала през цялото време? Мислите му спряха вихрения си бяг, когато лекарят отново отвори уста, обръщайки се към Род:

— Свестих съпругата ви, дон Родриго, и я прегледах щателно. Тя е в добро здраве, но трябва да знаете, че игралната зала не е място за бъдещи майки. — Род кимна тържествено в знак, че приема думите на доктора. — Предлагам да я отведете оттук и тя да се съсредоточи върху задачата бременността й да мине без усложнения.

После той се обърна рязко и остави тримата насаме. Излизайки от шока, Род извика след отдалечаващия се доктор:

— Съпругата ми знае ли?

— Оставих съпругът да й каже това — отвърна докторът, без да спира, докато слизаше по стълбите.

Брет имаше нужда да получи отговори. И то колкото може по-скоро. Сдържайки галопиращите си емоции, той погледна към Поли за обяснение, като знаеше, че може да й вярва, че ще каже истината.

— Е, Поли — каза той с тон, който не търпеше възражения, — какво знаеш за тази работа? Този (без малко не каза „мазник“, но мъдро премисли подбора на думите си) мъж женен ли е за Бренди… Джули?

Поли никак не искаше да наранява Брет, защото беше започнала да го уважава и да го харесва през седмиците, откакто се беше запознала с него. Винаги беше любезен с нея и я уважаваше, дори след като беше научил, че е била използвана като курва от четирима мъже. Но Поли знаеше, че той заслужава да разбере истината, затова си пое дълбоко дъх, за да се успокои, и се изправи пред него.

— Да — призна тя. — Джули и дон Родриго се ожениха преди една година.

Брет като че ли се стопи вътрешно и заприлича на човек, преживял жестоко поражение!

— Трябва да поговорим, дон Родриго — каза той, събирайки всичките си сили.

— И аз мисля така — отвърна Род, тръгвайки подир Брет по коридора и към стаята, която предположи, че е неговият кабинет.

— Мисля, че и двамата имаме нужда от това — изрече Брет, сипвайки две чаши уиски, като подаде едната на Род.

Глътна своята на един дъх и си сипа още една, докато Род замислено отпиваше от чашата си.

— Времето за гневни думи отдавна отмина, дон Родриго. Господи, човече, не разбираш ли, че аз едва не съблазних съпругата ти? Защо никой от вас двамата не си даде труда да ми каже истината?

— Караш ме да се смея, Кейси — изсъска презрително Род. — И двамата знаем, че си съблазнил съпругата ми още преди месеци. Откога е твоя любовница?

— Вие с нея не си ли говорите? — отправи му презрителен поглед Брет. — Ако го бяхте направили, щеше да знаеш, че никога не сме били любовници, макар да не е било поради липса на желание от моя страна.

Род усети прилив на радост, премисляйки думите на Брет. Но не беше съвсем убеден.

— Останах с впечатлението, че вие с Джули сте в интимни отношения.

— Ще ти го повторя още един път, Делгадо, защото ти явно не разбираш положението. Никога не съм имал интимни отношения с жена ти. Не сме любовници и не сме били.

— Вярвам ти, Кейси — усмихна се Род, усещайки прилив на приятелски чувства към красивия комарджия, каквито не беше смятал, че ще е в състояние да изпита. — Сега ми трябва твоята помощ.

— Моята помощ ли?

— За да убедя Джули, че най-доброто място за нея е при мене, в Ранчо Делгадо.

— При тези обстоятелства съм съгласен с тебе. Мястото на една бременна жена е при бащата на детето й, макар че се чудя как си успял да го направиш, защото имах впечатлението, че вие с Джули никога не сте се срещали, какво остава пък да сте прекарвали известно време заедно.

Род пусна една хитра усмивка.

— Повярвай ми, Кейси, правили сме го повече от един път, докато бях в Сан Франсиско. Достатъчно често, за да направя дете на Джули. А сега ще използваш ли влиянието си над нея, за да я убедиш да замине заедно с мене?

— Няма да ти обещавам нищо, Делгадо, но ще се опитам. Знаеш колко упорита може да бъде съпругата ти, когато си науми нещо. Мислиш ли, че подозира, че е бременна?

— Не знам, но смятам да й кажа при първа възможност. — Род сподави една прозявка. — Денят беше изтощителен, Кейси. Ако не възразяваш, бих искал да се оттегля.

Брет кимна разсеяно. В странната връзка на Джули и съпруга й все още имаше много неща, които той изобщо не разбираше.

— Кейси — повика го Род, стиснал дръжката на вратата, — ще прекарам нощта при съпругата си.

И излезе преди Брет, надигайки се в знак на протест, да беше успял да го спре.