Кони Мейсън
Спазарената невеста (19)

18

През следващите седмици Род старателно избягваше стаята на Джули. Макар че всяка вечер седеше на обичайната си маса в игралната зала на Кейси, показвайки студено презрение, докато Кейси не изпратеше Джули към стаята й не се върнеше при масата за „Блек Джак“, той не предприемаше никакви опити да говори с нея. Вместо това убиваше времето, пиейки заедно с Рита, която пърхаше около него, докато Джули беснееше вътрешно. Род изглеждаше напълно доволен цяла вечер да седи и да си пие уискито, докато огнената мексиканка буквално го съблазняваше пред очите на съпругата му.

Джули не можеше да не се запита дали Род не се възползва от щедрите прелести на Рита, след като тя се оттеглеше в стаята си късно през нощта. Някак си мисълта, че той се люби с Рита, я притесняваше. Най-вероятно точно такова беше положението, както смяташе Джули, иначе Род щеше да дойде при нея, каквато си беше страстна свиня, мислеше тя с презрение. Първото й чувство беше облекчение. Поне нямаше да иска тя да го задоволява, щом друга жена беше заела мястото й в леглото му. Но съвсем необяснимо, следващото чувство, което я порази, беше ревност. А възможно ли беше това да е ревност? Онова зеленооко чудовище? Макар че Джули порядъчно се упрекна, задето изпитва такива противоречиви емоции, не можеше да си помогне.

Брет Кейси, винаги нащрек, щом станеше дума за любимката му, забеляза нейната разсеяност през тази дълга седмица. Отначало я приписа на продължаващото отсъствие на баща й, но бързо се освободи от тази заблуда, когато забеляза как очите й непрекъснато се отклоняват към красивия испански дон, когото Рита смяташе за своя частна собственост. Какъв беше Родриго Делгадо на Джули, питаше се той. Ревността го изгаряше като развихрен пламък. Макар че никога не му беше давала никакви аванси, Брет лелееше мисълта, че един ден тя ще бъде негова.

Тази вечер той реши, че е дошло времето да постави искането си по по-настоятелен начин, да направи нещо повече, а не само да си седи със скръстени ръце и чака Джули да дойде при него по своя воля. Брет беше решил, че тази нощ Джули ще стане негова любовница. Нямаше да стои безучастно, докато друг мъж не дойде и не я отвлече под носа му. Джули му принадлежеше, самоубеждаваше се твърдо красивият комарджия, на него и на никого другиго. И той веднага започна да се подготвя за една вечер, която смяташе да превърне в начало на нова любовна връзка.

Род се беше отпуснал, седейки на обичайната си маса, отпивайки от обичайното си уиски, когато Рита се присламчи изотзад и обви стройните си ръце около шията му. Меките й гърди се притиснаха чувствено към гърба му, докато тя се облягаше с цялата си тежест на мускулестите му рамене. Род помисли, че шансът е твърде силен, за да му устои, обърна се, хвана кикотещата се Рита за кръста и я дръпна в скута си. Беше опитал всичко, за да вразуми Джули, само не и да й каже колко много се нуждае от нея, така че защо да не я накара да го поревнува? И се усмихна хитро.

Джули беше шокирана и отвратена от игричките на Род с мексиканката. И така, предвид настроението й, тя не се възпротиви, когато Брет небрежно й предложи да си почине и да се присъедини към него за една късна вечеря. Когато тя се усмихна в знак на съгласие, той поръча в стаята й да бъде изпратено нещо специално, за да отпразнуват месеците, прекарани от нея тук с него.

— Наредих на Зак да те замества до края на вечерта — осведоми я нехайно Брет. — Напоследък ми изглеждаш уморена. Трябва ти почивка, заслужаваш я.

Джули беше готова да направи всичко, само и само да не гледа как Род се прави на глупак пред Рита. Не че се интересуваше какво прави той, опитваше се да се самоубеждава тя.

— Предполагам, че си прав, Брет — съгласи се колебливо Джули. — Една вечер почивка сигурно ще ми дойде добре.

— Ела тогава, скъпа — проточи той лениво, докато плъзваше ръка около тънката й талия.

Усмивката му беше заразителна и Джули отговори също с усмивка, която освети лицето й. Двамата тръгнаха нагоре по стълбите. Макар че беше с гръб към него, тя усещаше пронизителния поглед на тъмните, обвиняващи я очи на Род.

В мига, когато Джули изчезна в стаята си заедно с Кейси, Род грубо блъсна Рита на пода и й изръмжа да го остави на спокойствие. Надигайки се с всичкото достойнство, което успя да призове, тя се отдалечи в търсене на по-податлива плячка, като ругаеше нахалния испанец, който явно не знае какво иска.

След като мина един час и Кейси не излезе от стаята на Джули, Род беше готов да нахлуе в стаята на съпругата си и буквално да я изтръгне от ръцете на любовника й. Но вместо това той започна да се налива, изпразни една бутилка и нареди да му донесат друга. Гневът изкривяваше красивите му черти, стомахът му се преобръщаше, като си помислеше как Джули реагира на друг мъж по същия влудяващ начин, по който реагираше на него. Тя е една разблудна кучка, реши той мрачно, която не може да изкара и седмица без мъж в леглото си.

Мина втори час, после трети, а Кейси все още се намираше в стаята на Джули, съвсем сам с нея. Да не смята да прекара там нощта, запита се Род. Мислите му се бъркаха.

А Джули се забавляваше. Брет беше се постарал да подготви специално тържество, гарнирано с подходящо вино, и двамата полека си хапваха от изисканите ястия. Той я забавляваше с комични истории, докато коремът не я заболя от смях. Брет беше в най-добрата си форма, остроумен и очарователен, внимателен и готов да й угоди. Тя отхвърли Род и невъзможните им взаимоотношения далече назад в ума си, започвайки да се отпуска в съблазняващата атмосфера, точно както беше предвидил Брет.

Виното се лееше без ограничения и скоро Джули се почувства връхлетяна от странна леност, защото не беше свикнала със силните напитки. Чувстваше крайниците си натежали, тялото й се носеше в еуфоричен облак. Усещайки в какво настроение е тя, Брет се възползва от размекването й и започна да действа.

Хващайки я за ръцете, той я настани на красив диван за двама и седна до нея, привличайки омекналото й тяло към мускулестите си гърди.

— Добре ли се настани, скъпа? — запита той, отърквайки брадичка в ухаещите й коси.

— М-м-м — измърмори Джули сънено.

Толкова й беше добре така, сгушена до Брет, без да става нужда да води словесни двубои, както с Род. С Род никога не можеше да се отпусне, винаги се страхуваше да свали гарда, какво остава пък да покаже истинските си чувства в някой момент на слабост, когато тялото и умът й изгаряха в страстта. Страстта не беше част от отношенията й с Брет. С Род тя можеше да мисли само за ръцете му, които усещаше по тялото си, за горещата му уста, за твърдите му мускули, които играеха под ласките на нейните пръсти. Фактически тя и сега чувстваше ръцете му върху гърдите си.

Брет действаше внимателно, разкопчавайки миниатюрните копченца по гърба на роклята на Джули. Когато ги разкопча докрай, полека смъкна корсажа по отпуснатите й рамене, оголвайки двете сладки издутини от твърда плът, увенчани от две розови пъпки, които щръкнаха под дланта му като зрели череши в мига, когато ръцете му ги овладяха. Нисък стон неволно се изтръгна от гърлото на Джули, придавайки още смелост на Брет.

Устата му не можеше да се противи на импулса да поеме тези внезапно набъбнали зърна, да ги облизва и засмуква.

— Копнях толкова дълго за този момент, скъпа — измърмори Брет между две нежни захапвания. — Стани и ме остави да те съблека. Нямам търпение да се заровя дълбоко в сладката ти плът. Кълна се, че няма да съжаляваш, Бренди. Обичам те.

Внезапно нещо в Джули като че ли прещрака и тя изтрезня почти мигновено, за да се види съблазнявана от Брет Кейси. Господи, потръпна тя. Ако Род ги завари така, ще я убие! Той сигурно знаеше точно колко време е прекарал вече Брет в стаята й. У нея не съществуваше и капка съмнение, че не може да позволи на Брет да се люби с нея. Единственият мъж, на когото наистина искаше да се отдава, беше собственият й съпруг.

— Не, Брет, недей — започна да се противи Джули, изненадвайки го, като го бутна с внезапно подновена сила. — Не искам това.

— Остави нещата на мене, скъпа — ухили се Брет. — Да не мислиш, че нямам опит с жените? Само си погледни гърдите — и той докосна с пръст едно от розовите зърна. Когато то набъбна под допира му, той се засмя многозначително. — Тялото ти казва нещо съвсем друго.

Джули се изчерви и се разгневи.

— Жената невинаги може да контролира тялото си — осведоми го тя хладно. — Особено когато мъжът е изкусен в съблазняването.

Тя мислеше не само за Брет, но и за Род, който свиреше на нея като на фин инструмент, използвайки тялото й по такива начини, че реакциите и никога не бяха вяли, а интензивни до болка.

Брет се разкъсваше. Господ знае, че искаше Джули, повече от всяка друга жена. Но освен това той я обичаше. Никога не би направил нарочно нещо, с което да предаде доверието й към него. Знаеше, че никога няма да може да я насили, макар че копнежът му по нея го тласкаше към точката, от която нямаше връщане назад.

— Бренди — измърмори той с мъка, изписана на красивото му лице. — Надявах се тази нощ да бъде специална, да стане ново начало за нас. Но виждам, че не си в настроение. Няма да те насилвам, скъпа. Означаваш толкова много за мене. Но няма да се откажа лесно от тебе.

— Брет, съжалявам — прошепна Джули. — Не ни е писано да сме заедно. Моля те, иди си сега, искам да поспя.

Зелените очи на Брет станаха тъжни, усмивката му — меланхолична, но той успя да целуне нежно челото й, преди да тръгне към вратата.

— Бъди винаги мой приятел, Брет — помоли го Джули, внезапно трогната до сълзи. — Някой ден може да имам нужда от помощта ти.

— Винаги, скъпа — обеща Брет. — Винаги ще бъда до тебе.

И излезе, оставяйки Джули със странно усещане за празнота. Макар че беше доста изтрезняла, тя още се чувстваше замаяна и се досъблече полека, плъзвайки се гола между чаршафите, твърде уморена, за да облече нощница. На долния етаж пък Род беше в още по-лошо състояние. Ръцете му вече трепереха, когато вдигна отново бутилката и се опита да си налее още едно питие. Но в нея нямаше нищо. Той изруга полугласно, хвърли я и започна да се надига от мястото си, когато забеляза Кейси да слиза полека по стълбите. На лицето на комарджията беше изписано странно изражение, което Род не мога да разгадае. Със сигурност не изглеждаше като мъж, прекарал последните три часа в любене с привлекателна жена, помисли мрачно той.

Сядайки отново на стола си, Род зачака нетърпеливо, докато танцьорките не излязоха на сцената, привличайки вниманието на цялата зала. Тогава, както и предния път, той се възползва от врявата, за да се промъкне на горния етаж. Не помисли, че съпругата му може да е заключила вратата си, когато дръжката се обърна леко и безшумно под натиска му.

В тъмната стая той различи очертанията на спокойно спящата Джули. Проклинайки сенките, които го объркваха, Род внимателно се промъкна към нощната масичка, надявайки се да е запомнил къде точно се намира тя, и запали лампата, която намери там. Стаята веднага се освети в приглушена светлина и помътените очи на Род се насочиха към леглото, където Джули лежеше увита в чаршафите, извадила насън изпод тях единия си изящно оформен крак. Дълги къдрици кехлибарена коса, върху която лампата хвърляше бронзови отблясъци, закриваха лицето и едното сметанено бяло рамо. Изтощена от любенето на Кейси, помисли горчиво Род, бързо сваляйки собствените си дрехи, като изруга, когато копчетата на ризата внезапно отказаха да му се подчиняват. Но дори звукът от събличането не събуди Джули.

Поглеждайки с едно око към сенките в стаята, Род забеляза остатъците от ядене, изстиващи на масата. Може би любовна вечеря, помисли той с горчивина, като видя отворената бутилка превъзходно вино и празни чаши отстрани на двете чинии. Пристъпи бос към масата, взе бутилката и чашите, занесе ги на нощната масичка и сипа вино и в двете, разливайки доста от него. После обърна вниманието си към спящата си съпруга, дръпна предпазливо чаршафите и между тях двамата не остана нищо, освен дългите й копринени къдрици.

Род стоеше и я гледаше прехласнат, може би цяла вечност, пиейки жадно от гладкото съвършенство на младото й гъвкаво тяло. Никъде не виждаше никакъв белег и ръцете му сами посегнаха и леко я обърнаха по гръб. Джули продължаваше да спи, докато замъглените от страст очи на Род се наслаждаваха на набъбналите й зърна, които сякаш подканваха сънувания от нея любовник. Очите му бавно се отместиха към медноцветната горичка от къдрави косми, скриваща прелестните листенца на секса й.

Като виждаше Джули така разголена и уязвима, това възбуди Род така, както никога досега. Спазми на еротично удоволствие се надигнаха от пулсиращите му слабини, докато цялото му същество не се превърна в кълбо от оголени нерви. Когато преди малко се изкачваше по стълбите, беше гневен, дори способен да я нарани физически, ако бъдеше предизвикан. Но сега, като виждаше Джули така, сладка и невинно съблазнителна, облечена в мантия от съблазняваща голота, той искаше само едно — да й достави наслада, повече наслада, отколкото някога беше познала.

Очите на Род попаднаха върху чашата с вино, която беше налял, и той се отпусна на леглото до Джули. Бавно потопи пръст в рубинената течност и леко намокри зърната на гърдите й с нежни кръгови движения. И тогава влажните от виното палци на ръцете му полека приближиха зърната към устата му, която нежно засмука надигащите се розови пъпки.

Джули изви гръб под ласката, сънувайки невероятно еротични картини, само да открие, че сънят й в действителност не е сън, когато един глас прошепна дрезгаво до ухото й:

— Събуди се, скъпа. Не искам да пропуснеш удоволствието, което сега ще ти дам.

Очите й внезапно се отвориха и в слабата светлина тя видя съпруга си да лежи гол до нея, а по чувствената му уста имаше рубинени петна.

— Род — прошепна тя сънено, — помислих, че си само сън.

— Не, скъпа, никакъв сън не може да се сравни с истинското.

— Род, за Брет…

— Шшт, не говори, Джули. Нека се наслаждаваме на тази нощ без конфликти и кавги. Сега не е време за изповеди. Време е за любов.

По ирония на съдбата Джули не можа да каже нито дума повече, защото Род потопи пръсти във виното и започна да го разнася с кръгови движения по гърдите й, снишавайки уста, за да отпива капките, събрали се в браздата между тях. После устата му покри кадифените й устни, пленявайки нейния вик на наслада, докато ухаещият му на вино език вкусваше ароматните й дълбини. Вдигайки глава, той прокара с пръст ленива пътека от пикантната течност по вътрешната повърхност на устните й, а после мина отново по нея с езика си.

— О, господи, Род! Какво правиш с мене? — извика Джули в агония.

— Тази нощ искам да извлека душата от тялото ти — прошепна той с пресипнал глас.

Нежните ръце на Род се спуснаха надолу, за да погалят гърдите й, използвайки отново виното, за да масажират и загреят плътта й. Течността се оказа невероятно еротична и когато изсъхна, сякаш взриви сетивата й. Очите й излъчваха наслада, подутата от прилив на удоволствие уста блестеше мокро от изсъхналите винени капчици. Тялото й се притисна възбудено към топлата твърдост на голите му бедра и гърди.

— Още не, скъпа — каза Род, дишайки тежко. — Но… скоро… скоро.

В неспокоен делириум на възбуда Джули усети как той започва бавно и мъчително да слиза по корема й надолу към пъпа и към твърдата плът на вътрешната повърхност на бедрата й, движейки се в бавни, лениви кръгове по сметанено гладката й кожа. Тогава тя ахна, когато той потопи пръсти във виното, пъхна ги в нея и започна да я овлажнява, докато нежните му манипулации не я докараха почти до финала. Без да обръща внимание на полугласните й протести, той бързо се отдръпна преди бурната й експлозия.

Силната възбуда на Джули разпали и неговата. Род целуваше и галеше всяка частица от тялото й. Тя замря в наслада, когато той леко я разтвори, разделяйки светлите косъмчета, и горещият му език се вмъкна в нея, за да започне да я изследва и да попие всяка следа от виното. Вик на тих екстаз се изтръгна от устните й, когато той започна да гали гърдите й, а езикът му създаваше смут в нея, отново и отново, докато отпиваше от виното, примесено със сладостта на нейните сокове. Джули искаше той да спре, но знаеше, че ще умре, ако това стане.

Сякаш всяко нервно окончание беше съсредоточено в слабините й, помисли тя, докато се извиваше и гърчеше, разтърсвана от тръпки. Внезапно едно усещане между болка и екстаз се съсредоточи под неуморния език на Род и Джули усети как се извива безпаметно срещу горещата му уста. Беше невероятно, не приличаше на нищо, което дотогава беше изпитвала, когато вълни от пулсираща наслада и интензивно удоволствие се пръснаха от слабините й по цялото й тяло и тя захлипа конвулсивно, омеквайки под ръцете му.

Слизайки полека на земята, Джули отвори широко очи пред доказателството за любовта на Род, което жадуваше да получи удовлетворение. Великолепната му мъжественост стърчеше от тъмната гора, увенчаваща слабините му, като колона от деликатно прошарен с пулсиращи жилки мрамор. Той прошепна името й с дрезгав глас, натежал от желание, докато се придвижваше нагоре и навлизаше в нея гладко и дълбоко. Джули ахна и Род се засмя, отдръпвайки се леко, за да навлезе още по-дълбоко. Искаше да експлодира заедно с нея, но нарочно се въздържаше, заравяйки пръсти в меката плът на седалището й, за да освободи напрежението.

За свое учудване, след първата кулминация, която беше изпитала само преди секунди, Джули усети как отново отвръща на настойчивите тласъци на Род, които неотклонно я повеждаха по пътеката на горещите спазми на възторга. Род усети реакцията й, наслади й се, остави се на силата й и вече не можеше да контролира експлозията, която заплашваше да го пръсне на парчета.

— Свърши заедно с мене, любов моя — подкани я той дрезгаво, шепнейки на ухото й, докато ръцете му я притискаха към него.

И тогава великолепната сила в него избухна и отнесе двамата над ръба на пропастта, екстазът им се превърна в бял пламък, твърде ярък, за да гледат в него. Когато той омекна и се изплъзна леко от нея, тя въздъхна в изтощена отмала и скоро заспа.

Когато Джули се събуди на следващата сутрин, Род го нямаше. И за нейно огромно объркване не го видя цял месец. Нямаше представа, че е заминал да търси баща й — от златоносните участъци на север, близо до Америкън Ривър, до планината Санта Лусия, където прекара седмици наред в бродене из хребетите с надежда да открие неоткриваемия баща на Джули. Ако се беше сетил да се отбие в собственото си ранчо, щеше да намери Карл Дарси, вече напълно възстановил се, да чака с нетърпение завръщането му, надявайки се той да доведе и дъщеря му.

Междувременно Джули правеше всичко възможно, за да прикрие наранените си чувства от Брет. Привидно изглеждаше същата, приятелски настроена, блестяща, щастлива. Но Брет усещаше, че под повърхността на красивата му служителка се таи промяна. Тя като че ли съвпадаше по време с изчезването на испанския дон, който беше постоянен посетител от няколко седмици насам, а сега изведнъж изчезна. Брет почти беше решил да запита Джули какво има между нея и дон Родриго, но мъдро реши да се въздържи и да не играе ролята на ревнив глупак. Доколкото знаеше, Джули не беше говорила с красивия испанец, нито се беше сближавала с него по някакъв начин през цялото време, което той беше прекарал в игралната зала.

Колкото до Джули, тя беше сигурна, че никога повече няма да види Род, и се почувства връхлетяна от угризения заради внезапното му изчезване след всичко, което бяха споделили. Усещаше се дълбоко наранена от това, че означаваше толкова малко за Род, та той дори не реши да се сбогува с нея. Поне остана със спомена за една неповторима нощ, който щеше да пази навеки.

Нямаше никаква представа защо Род беше решил да си тръгне, преди тя се събуди. Той се страхуваше, че след тази нощ на неописуем екстаз ще загуби контрол и ще започне да настоява тя веднага да се прибере с него в Ранчо Делгадо, далече от Брет Кейси. Беше достатъчно умен, за да разбере, че ако постъпи по този начин, ще внесе повече раздор помежду им и ще отслаби и без това тънката разделителна линия между любовта и омразата, които ги свързваха. Единственият му шанс да отклони чувствата й от Брет Кейси, разсъди той, беше да намери баща й и да го доведе в Сан Франсиско. Надяваше се, че тогава Джули ще се върне у дома заедно с него. И най-вече Род искаше любящата си съпруга, която да е доволна да бъде завинаги до него. Нямаше нито желание, нито склонност да държи пленница в хасиендата си.