Кони Мейсън
Спазарената невеста (18)

17

Род наблюдаваше с присвити очи как Брет изпраща Джули до стаята й, отнасяйки се с крехкото й тяло така, сякаш беше изящно цвете. Трябваше да признае, че Джули наистина изглеждаше крехка с бледото си лице и сините очи, които сякаш поглъщаха всичко останало по деликатното й лице. За него беше съвсем очевидно, че вината на Джули за поведението й през тези няколко месеца беше причината за внезапното й прилошаване. Както и страхът й от него. Тя имаше основание да се страхува от него, помисли с горчивина Род, защото още нямаше представа какво би станало, ако се изправеше лице в лице с невярната си съпруга.

Отбеляза си в коя стая бяха изчезнали Кейси и Джули, както и колко време беше изминало, преди мъжът да излезе оттам сам и да се върне при масата за „Блек Джак“, където зае мястото на Джули. Малка искрица радост проблесна в мозъка на Род, защото Кейси излезе доста бързо от стаята на Джули.

Той изчака малко, докато се увери, че Кейси няма намерение да отиде отново в стаята на съпругата му, после стана и се запъти към стълбите. Съдбата пожела той да има късмет. Точно когато стъпи на първото стъпало, едно от момичетата на сцената падна и всички погледи се насочиха към оскъдно облечените танцьорки, което му позволи да влезе незабелязано в стаята на Джули.

Тя лежеше на леглото, облечена само в една къса риза. Унинието я вцепеняваше и едновременно с това я караше да се чувства напрегната. Понеже познаваше Род, тя знаеше, че е само въпрос на време той да се появи на прага й, яростен и отмъстителен. Какво можеше да й направи? Джули потръпна от лошо предчувствие. Ако можеше да се вярва на Елена, Род искаше тя да се махне от живота му завинаги, може би дори да умре.

Щеше ли да се ядоса, ако разбере, че е жива? Поемайки си дълъг, накъсан дъх, Джули се опита да си представи как ще реагира той на това, че я намира тук, в игралната зала на Кейси.

Тя беше толкова вдълбочена в мислите си, че не видя бавното завъртане на дръжката, нито чу тихото проскърцване на вратата, отваряща се под лекия натиск на Род. Едва приглушеното изщракване на ключа, завъртян в ключалката, я стресна и я накара да осъзнае смразяващия факт, че не е сама в стаята.

Тя моментално седна в леглото и видя високата, стройна фигура на Род, който се облягаше на затворената врата, със сардоничен поглед, оскърбително плъзгащ се по едва прикритото й тяло. Джули почувства скритото насилие в стегнатите мускули около челюстта му. Беше почти като физически удар и тя инстинктивно се отдръпна.

— Род — прошепна тя с едва чут глас, в който треперенето се долавяше съвсем осезателно.

— Ти кого очакваше, любовника си ли?

Джули се изчерви, но Род погрешно взе това за признание за вина.

— Какво искаш? Как ме намери?

Насилвайки се да остане спокоен, Род пристъпи нехайно към леглото, но не успя да заблуди Джули, която го оприличи на пантера, готова да скочи.

— Дойдох да отведа „любящата“ си съпруга у дома, където й е мястото — изрече подигравателно той. — Баща ти сигурно ти е казал, че беше в ранчото.

— Баща ми! — извика Джули, внезапно развълнувана. — Видял си го? О, слава богу! Мислех, че му се е случило нещо ужасно, когато не се върна в Сан Франсиско. Нямах представа къде е отишъл.

Черните очи на Род се присвиха подозрително. Не беше подготвен за този обрат на събитията.

— Баща ти се появи в хасиендата малко преди да тръгна да прекарвам добитък. Остана за малко. — Озадачено изражение се появи на лицето на Джули. — Любимият ти татко не си даде труда да разкрие самоличността си пред мене. Пропусна да спомене и че си жива, след всичките тези месеци, в които те мислех за мъртва.

Джули не можеше да прецени дали Род е доволен или разочарован от това, че я намира жива и здрава.

— Щом баща ми не ти е казал, ти как разбра, че съм жива и съм в Сан Франсиско?

— Фелисия ми каза — изрече той с кисел тон. — Тя прекарваше много време с баща ти и отгатна истината. Когато му изложила съмненията си, той признал кой е и й разкрил, че ти си жива и си в Сан Франсиско. Обещал й, че ще те върне в ранчото, и тя беше невероятно щастлива. Но не се върна и Фелисия много се разстрои. Тя ми разказа цялата история, след като се върнах от прекарването на добитъка. Няма нужда да казвам, че веднага тръгнах за Сан Франсиско.

Той спря, за да си поеме дъх, но Джули беше още замаяна от новината, че баща й е трябвало преди седмици да се върне от посещението си в ранчото. Къде беше той сега?

— Откъде разбра, че работя в игралната зала на Кейси?

— По чиста случайност. Наблюдавах ви цялата вечер, тебе и твоя любовник. Да не мислиш, че нямаше да разбера, че си любовница на Кейси, след като всеки в този град го знае?

— Род, аз не съм…

— Джули — прекъсна я той сурово, — времето за лъжи отдавна мина. Сега искам само истината. Започни от самото начало, от момента, когато беше похитена, до момента, когато си станала любовница на Кейси. Беше ли любовница и на Муриета?

Разкошно обзаведената стая беше осветена от две високи свещи, поставени на нощната масичка, и от огъня в камината на отсрещната стена и Род едва не загуби контрол над сетивата си, когато видя как сиянието на лампата хвърля отблясъци върху русо червеникавата й коса, оцветявайки я в златисти и медни тонове. Не беше забравил копринения допир на тези блестящи плитки, когато галеха тялото му, докато двамата правеха любов. Нито завесата на гъстите й тъмни мигли, когато тя неуспешно се опитваше да скрие желанието, припламващо в яркосините й очи, когато го искаше, или съблазнителните извивки на тялото й, когато беше заситена от любов. Тя беше неустоимо създание и Род отчаяно се бореше да обуздае надигащите се чувства, затова лицето му изглеждаше каменно и непрощаващо, а очите — студени и празни.

Джули усети паника, гледайки суровите черти на Род, но решена да не отстъпва, възрази сърдито:

— Знаеш за отвличането ми повече, отколкото аз!

— Какво искаш да кажеш?

— Приеми го както искаш!

И тя нарочно обърна глава настрани.

— По дяволите, Джули, отговори ми! — настоя Род, сграбчвайки малката й остра брадичка с палеца и показалеца си, за да я накара да го погледне в очите.

— Добре, Род, знам, че си по-силен от мене — сви рамене тя, победена за момента. — Можеш да ме накараш да направя какво ли не. Ако искаш да ти кажа как ти и Елена сте замислили смъртта ми, така да бъде.

— За какво, по дяволите, ми говориш? Дори не съм бил в ранчото, когато са те отвлекли хората на Муриета.

Пръскаща сини пламъци от очите си, Джули го нападна безмилостно:

— Елена ми каза, че си искал да се махна от живота ти, да ме няма, когато се върнеш от Сан Антонио. Само защото тя е направила всичко вместо тебе, не значи, че си освободен от всякаква вина. Имаш ли някаква представа какво беше намислил да прави Педро с мене, преди да ме убие?

— За бога, скъпа, не мислиш… Сигурно не вярваш, че имам пръст в нещо толкова отвратително? За какво чудовище си ме взела?

Мисълта за Джули в ръцете на Педро беше непоносима, но да знае, че тя го обвинява, че е заповядал да я отвлекат и може би да я убият — това беше прекалено страшно дори и да си го помисли.

Тя се вгледа продължително и неотклонно в ужасените очи на Род и прочете истината за себе си. Случилото се с нея беше изцяло дело на Елена, но това не променяше нещата помежду им.

— Род, може би си невинен, както твърдиш — призна с лека неохота Джули, — но не мога да забравя какво ми причини твоята любовница. Или болката, която ми причини ти, когато нарочно спа с Елена.

Род премигна.

— Педро… ужасно ли беше, скъпа? Разкажи ми. Познавам Муриета и ми е трудно да повярвам, че може да се държи толкова жестоко, особено към една красива жена.

— Хоакин не беше там. Педро командваше.

Джули не обърна внимание на високия стон на Род и продължи, разказвайки му всичко, което знаеше. Когато стигна до появата на Карл, той я прекъсна.

— Значи ето къде е бил баща ти. Слава богу, че е бил там, когато си имала нужда от него.

— И едва не загина тогава заради мене. Хоакин пристигна навреме, за да спаси живота на баща ми. Винаги ще му бъда благодарна. Когато се поправи, напуснахме лагера на Муриета и дойдохме направо тук, в Сан Франсиско.

В очите на Джули се появи замислено изражение, което Род нямаше желание да изследва тъкмо в този момент. Вместо това запита:

— Защо баща ти е отишъл в Ранчо Делгадо?

— Не знам. Каза само, че имал работа. Очаквах го да се върне след една-две седмици. Но това беше преди месеци.

— Предполагам, че е искал сам да научи за какъв отвратително разюздан мъж си се омъжила — не можа да се въздържи Род. — Особено след като си му казала, че съм планирал отвличането ти.

— След това, което ми каза Елена, как бих могла да мисля другояче?

— Можеше да имаш вяра в мене, скъпа — изрече Род с горчива убедителност; после внезапно смени темата. — Откога си любовница на Кейси?

Джули кипна в безсилна ярост. Ако Род беше решил да мисли, че тя е любовница на Брет, нямаше да го разубеждава. Беше му изгодно да смята така. Понеже много добре познаваше гордостта и арогантността му, беше сигурна, че той няма да повярва, ако узнае истината.

— Разбра ли за Мей Паркър? — запита тя, ловко избягвайки въпроса на Род.

— Да, първо там отидох — отвърна той мрачно. — Беше… беше голяма трагедия.

Джули кимна тъжно.

— Щеше да е жива, ако тогава не беше хукнала към горящата къща да спасява ценностите си. И аз можех да свърша като нея, но Брет ме спря, когато се опитах да последвам Мей в пламъците. След това, като разбра, че нямам къде да отида, а парите, които баща ми ми беше оставил, бяха изгорели в пожара, както и всичко, което имахме. Брет ме доведе тук, предложи ми работа, докато баща ми се върне, и се отнесе много добре с мене. Много съм му задължена.

— Можеше да си дойдеш у дома, Джули, вместо да му ставаш любовница — каза Род и в тихо изречените думи се промъкна стоманена нотка.

— Вярвай каквото си искаш, Род. Не мога да те разубедя. Виждам, че няма да имам никаква полза, ако отричам да съм била в интимни отношения с Брет.

— Така е, никаква полза.

— Не е ли по-добре да си тръгваш? Върни се в ранчото. Елена без съмнение се тревожи за тебе.

— Тя вече не е в хасиендата.

— Не е в хасиендата? — повтори неразбиращо Джули.

— Точно това казах, скъпа. Аз… я отпратих. Когато се върнем, тя вече няма да се меси в живота ни.

— Да се върнем ли? Нямам намерение да се връщам с тебе. Така, както изхвърляш жените след употреба, нищо чудно вече да си сменил Елена с някоя друга.

— Ти си моя съпруга, Джули. Ожених се за тебе според ритуалите на църквата и докато си жива, не мога да те заменя. Твой дълг е да се върнеш с мене и да изпълняваш задълженията си.

— Задълженията ми?

Защо трябваше да повтаря всичко казано от Род, запита се неловко Джули.

— Искам да имам наследник. Като моя съпруга ти си единствената жена, която може да ми го даде. Говоря за законен наследник.

Червени гневни точки експлодираха пред очите на Джулн.

— Никога! — избухна тя. — Няма да ти бъда разплодна кобила! Когато баща ми се върне, ще ме отведе обратно на изток, където ми е мястото.

Джули нямаше намерение да напуска Калифорния, но и не желаеше да признава това пред Род.

— Твоето място е при мене. Ами ако баща ти не се върне? Тогава какво ще правиш?

— Имам работа. Брет се отнася добре с мене. Мога да остана тук колкото искам.

Джули нямаше представа как звучаха думите й. Ако Род беше имал някакви съмнения, нейното избухване окончателно потвърди, че тя е любовница на Кейси, точно както намекваше Рита. Освен това, Джули нито веднъж не отрече обвиненията му.

Сега беше негов ред да изгуби самообладание.

— Мръсница! Кучка! Не си по-добра от Елена. Толкова добър любовник ли е Кейси, че го предпочиташ пред мене?

Думите му я удряха като камъни.

— Да! Да! — извика Джули в желанието си да го нарани, както той я беше наранил. — Той е много по-добър любовник, отколкото ти някога можеш да се надяваш, че ще бъдеш!

— Може би си забравила, скъпа? — изрече Род с измамно спокойствие. — Може би трябва да ти припомня как те карах да се чувстваш, как страстното ти тяло оживяваше под моя допир. Ела, съпруго моя, нека отново изживеем блаженството, което някога споделяхме.

Джули не се остави думите му да я заблудят.

— Остави ме на спокойствие, Род. Просто си иди и ме остави. Имаш позволението ми да кажеш на всички, че съм мъртва.

Тя си пожела да можеше да хвърли още думи върху му, защото знаеше, че ако той я докосне, е загубена.

Род се изсмя сардонично, усещайки объркването й.

— Страх те е, че може да харесаш това, което ще направя с тебе, скъпа, така ли е? — Един дълъг пръст прокара нежна пътека от челото към челюстта, а след това по-надолу, към бледата кожа над тънката й риза. — Страхуваш се, че Кейси може повече да не ти хареса, след като свърша с тебе?

— Арогантно копеле такова! — изскърца със зъби Джули. Трябваше ли да се бори с възбудата на собственото си тяло, както и с приканващия глас на Род и мъжественото му привличане, помисли тя унило.

Дяволска усмивка изви чувствените му устни. Пръстите на Род безсрамно се свиха около тънката материя, прикриваща гърдите й, и я раздраха в миг. Джули ахна, когато той хвърли ризата настрана и горещият му дъх започна да гали нежната плът, която беше оголил пред жадния си поглед.

— Не го прави, Род — замоли се Джули, припомняйки си последната им нощ, когато той я взе с жестокост, която я остави наранена и обезверена. — Сгрешихме още от самото начало.

— Ах, скъпа, не помниш ли какво ни харесваше? — Тя помнеше. — Можеш ли да отречеш магията на нашето любене? — И не можеше да отрече. — Нямам желание да те похищавам, но ако ми се противиш, ще го направя. Покажи ми какво кара Кейси да лудее по тебе.

Твърди пръсти започнаха да галят раменете й и се плъзнаха уверено надолу, за да обхванат гърдите й. Устата му жадно плени нейната, езикът му се пъхна между устните й, за да я обладае, напомняйки й, че тя му принадлежи и той смята да я има изцяло, по всякакъв начин. Езикът му се отдръпна, после отново се плъзна между нежните контури на устните й като жив пламък, а след това изведнъж задълба между тях, за да отпие жадно от неповторимия й нектар. Той я галеше и милваше, пръстите му подпалваха кожата на шията й, играеха си с гърдите й, за да продължат надолу по тръпнещия стомах и до къдравите косъмчета, скриващи нейната женственост.

Джули изстена, борейки се с надигащата се страст, проклинайки начина, по който тялото й набъбваше и пулсираше под търсещите му пръсти.

— Моля те, Род, не ми го причинявай.

— Какво да ти причинявам, скъпа? — запита той невинно. — Да те карам да се чувстваш като жена? Обичам да наблюдавам сините ти очи да блясват в пламъци, стройното ти тяло да почервенява от желание.

Той се засмя, разпръсвайки магията, която беше пленила сетивата й.

— Мразя те, Род! — изсъска Джули, задавяйки се от тази лъжа. — Не те искам! Не искам това!

— Тялото ти казва друго, скъпа. Не виждаш ли как зърната ти се пресягат към устните ми?

Езикът му галеше чувствителното зърно и Джули усети как то оживява под ласките му. Устните му не можеха да устоят на нежната розова пъпка и той я взе в устата си, дразнейки я леко с език, засмуквайки я с влудяваща прецизност. Когато започна да прави това и с другото зърно, Джули изстена високо, защото в слабините й започна да пулсира болка, издигаща се като спирала из цялото й тяло.

— Още ли не ме искаш, скъпа? — засмя се Род с нисък, гърлен звук.

— Да! Да! — изпъшка Джули, борейки се отчаяно да не падне отвъд ръба на лудостта.

Явно не бързаше да засити собственото си желание, Род плъзна ръце надолу, за да обхване мекото хълмче в основата на бедрата й, масажирайки го леко с дланта си. Когато пръстите му я намериха отворена за него, когато разбра, че ножницата й е готова той да проникне в нея, прошепна тихо:

— Влажна си от желание, нали, любов моя? Още ли настояваш, че не ме искаш?

Джули изведнъж се видя просната на леглото, а Род лежеше до нея. Тя се обърна към него, заравяйки лице на гърдите му, подтиквана от желание като див жребец.

— О, Род, побързай! — изхлипа тя, извивайки се под ръцете и устните му.

— Още не, скъпа — прошепна дрезгаво той. — Твърде дълго чаках това. Искам да те докосвам, да те вкусвам, да те изпълня със себе си, когато дойде моментът.

Тежестта му се отмести от нея и Джули изстена смутено. Отново чу развеселения му кикот и ако не беше в такова отчаяно положение, на драго сърце би го удушила.

— Само ще си сваля дрехите, любов моя — засмя се тихо Род. Тя чу шумоленето на кожа, а после тежестта му отново я притисна към мекия дюшек, притискайки пълните й гърди към широката му гръд, покрита с нежни косми.

Мъжествеността му стърчеше дръзко срещу мекия й корем, гладък като сатен, но втвърден и молещ. Той започна от устата й, прокарвайки пътека от течен огън по тялото й до болезнено чувствителните я гърди; поемаше ги една по една в устата си, играейки си с тъмните зърна, докато не настръхнаха и връхчетата им запълниха приятно устата му. Когато ръцете му разтвориха краката й и устните му слязоха, за да намерят най-чувствителното й място, Джули протестира яростно.

Род плъзна тялото си нагоре, за да се взре в очите й.

— Този път печелиш, скъпа, но следващия път няма да ми се изплъзнеш толкова лесно.

Изгарящият му поглед я държеше в плен, докато той навлизаше с рязък тласък в копринената й влажност. Дългите й крака се вдигнаха, за да притиснат хълбоците му и да го привлекат още по-дълбоко в нея. Жаждата му я надмогна и Джули се усети увлечена в порой от наслада, която я поглъщаше и я издигаше в небесата с вик на избавление, разтърсващ я със спазми от диво удоволствие, в абсолютен синхрон с неговия ритъм, докато той я водеше през все по-растящата страст към върха на експлодиращото желание.

Род усещаше как нейната магия го обхваща и обгръща заедно с горещата й плът, чуваше острите й викове на наслада и позволи на собствената си страст да го овладее. Яхна гребена на желанието и радостните му викове се смесиха с нейните, изпълвайки осветената от огъня стая.

Останаха известно време да лежат един до друг, Джули беше положила глава на гърдите му. Сърцето му биеше силно в ушите й и той прокара нежно ръка по гърба й, обсипан със ситни капчици пот. Джули беше толкова успокоена, че сякаш плуваше в някакво еуфорично състояние, докато не чу подигравателния смях на Род, който моментално я върна на земята.

— Е, скъпа, още ли предпочиташ любовника си пред мене?

— Да, дявол такъв, да! — извика тя, без да мисли. — Той поне не се опитва да извлече душата от тялото ми. Когато свършиш с мене, не ми остава нищо. Изцедена съм, волята ми е унищожена.

Прибързано изречените й думи веднага вледениха настроението на Род. Нямаше никакво желание да слуша за Брет Кейси.

— Облечи се — нареди той рязко. — Тръгваме.

— Как ли пък не! — възрази Джули. — Оставам тук.

— Връщаш се в Ранчо Делгадо заедно с мене.

— Само през трупа ми!

— Това може да се уреди, скъпа.

Сега той я гледаше с хладни и същевременно развеселени очи, които като че ли проникваха в душата й, докато устните му се извиваха в кисела усмивка. Макар че думите му бяха произнесени с привидно спокойствие, заплахата се усещаше съвсем ясно.

— Род — заекна Джули, вече с по-мек глас, — позволи ми да остана тук, докато се върне баща ми. След това пак ще поговорим.

— Да не ме мислиш за луд, скъпа? На баща ти може да му се е случило нещо и изобщо да не се върне. Ти си моя отговорност.

— Род, моля те — изрече нежно Джули, — нима можеш да бъдеш толкова безсърдечен?

— Безсърдечен ли? Така ли наричаш мъжа, който иска съпругата му да се върне при него въпреки факта, че е топлила леглото на друг мъж?

Род още искаше Джули, независимо от всичко, но искаше тя да се върне при него по своя воля. Само като си представеше живота без нея, някаква жестока болка отваряше огромна бездна в него — бездна, която нищо не можеше да запълни. Само свирепата му гордост не му позволяваше да признае колко много му е липсвала тя, колко е имал нужда от нея. Нямаше да бъде толкова глупав да изрече на глас любовта си, докато не се увери, че Джули му отвръща със същото. А в този момент изглеждаше, че Брет Кейси е заел сърцето й.

— Аз… не мога да тръгна с тебе, Род — повтори Джули. — Още не, във всеки случай. Не мога да оставя работата при Брет. Той зависи от мене. Дължа му най-малкото това заради всичко, което е направил за мене.

— Бих казал, че му е било добре заплатено — намекна сухо Род, оглеждайки най-безсрамно голото й тяло.

Джули се изчерви сърдито.

— Род, ние с Брет не сме… не сме били…

— Недей, Джули, лъжата не ти приляга. Но ще ти предложа сделка. Ще ти позволя да останеш още малко, ако — в което се съмнявам — баща ти се върне. В замяна очаквам да държиш възхитителното си тяло далече от твоя любовник. — Джули кимна енергично. Това беше обещание, с чието изпълнение нямаше да има проблем. — Чакай, не съм свършил — добави той сухо. Джули зачака търпеливо с въпросителен поглед. — За да не бъдеш прекалено самотна, каквато си страстна кучка, ще продължа да те посещавам тук, в стаята ти, от време на време… когато стане нужда.

И той се изсмя на остроумието си.

— Копеле! — извика възмутено Джули. — Трябваше да знам, че ще си поискаш порцията плът.

— Грешиш, скъпа, една порция няма да ми стигне. Искам всичко. Всеки възхитителен инч от тебе ми принадлежи. Не го ли доказах вече достатъчно?

— Доказа, че си сръчен в любенето. Винаги съм го знаела.

Очите на Род блеснаха гневно и той хвърли пронизителен поглед към Джули.

— Внимавай, скъпа, отиваш твърде далече.

Устните на Джули залепнаха сърдито една о друга, но убийственият й поглед беше невероятно красноречив.

По-късно, след като Род излезе тихо от стаята, Джули даде воля на мъката си. Чиста истина беше, че тя все още се водеше съпруга на Род и той можеше да я принуди да се върне с него, когато си реши, но имаше ли нужда да я унижава, да я третира като някакво притежание? Още повече я угнетяваше това, че той щеше да продължи да се държи с нея по този отвратителен начин, ако тя продължеше да отказва да се върне заедно с него в Ранчо Делгадо.

Какъв живот обаче щеше да води там с него, запита се мрачно Джули. Не беше казал много за Елена, само това, че вече не е в ранчото. Щеше ли един ден да се върне и да внесе отново смут в живота им?

Само ако Род я обичаше, въздъхна тъжно Джули, тогава тя би могла да му прости почти всичко. Само да й беше казал, че се интересува от нея, поне мъничко. Изпитваше ли друго чувство към нея, освен страст? За Джули беше съвсем очевидно, че той я смята за свое притежание, а Род не се разделяше лесно с притежанията си. Дори да не я искаше, никога не би позволил на друг мъж да я притежава. Но тя някак странно съзнаваше, че независимо колко често беше заявявала, че мрази този свой мъжествен съпруг, независимо колко унижения беше понесла от него, тя го обичаше.