Кони Мейсън
Спазарената невеста (10)

9

Следващите дни минаха в трескава дейност около приготовленията за сватбата на Елена и дон Диего. Церемонията щеше да се състои след по-малко от седмица и домашната прислуга настървено чистеше и лъскаше всичко. Готвачката и помощниците и приготвяха храна, достатъчна за цяла армия, или поне така се струваше на Джули. Огромна фиеста беше предвидена непосредствено след церемонията, всички пастири и семействата им също бяха поканени. Тереса каза на Джули, че празненствата ще продължат до късно през нощта, когато и на домашните прислужници ще бъде позволено да се присъединят към празника.

Макар че Джули и Род трябваше да бъдат свидетели на сватбата, тя беше оставена да се справя сама, докато другите трима членове на семейството като че ли се сдружиха. Джули прекарваше повече време с Фелисия и научи, че родителите на детето са умрели, убити от индианци, и тя е била дадена на Тереса и Хосе, когато бебето на Тереса умряло при раждането си. Хубавото момиченце не знаеше нищо повече.

Напоследък Джули виждаше Род едва късно през нощта, когато той идваше в леглото й. И когато го правеше, освободен от тежестта на бащиното си неодобрение и разочарованието на Елена, ставаше съвсем друг човек, нежен и любящ, изпълнен със загриженост. Макар че не споменаваше за любов по време на дългите им нощи на взаимен екстаз, Джули беше сигурна, че той е привързан към нея. Пламенното му любене й казваше това. Но собствените й чувства към динамичния, чувствен мъж, за когото се беше омъжила, бяха по-сложни.

 

 

Джули беше сигурна, че никога няма да може да обича мъж, който не отвръща на любовта й. Но за свое съжаление тя осъзнаваше, че сърцето не следва никакви правила. Против волята си се виждаше безнадеждно влюбена в собствения си съпруг. Огромно учудване будеше у нея фактът, че само един поглед към него караше кръвта й да запее във вените; само едно него докосване я правеше слаба и безпомощна от страст. Една любовна дума от него и тя би разголила душата си, осъзна Джули, усещайки колко е обречена каузата й.

Един ден, когато беше излязла да язди с Фелисия, детето запита невинно:

— Какво ще носите на фиестата, госпожо?

— Не съм мислила много за това, момиче — отвърна Джули, намръщвайки се. Не беше донесла кой знае колко дрехи със себе си в Сан Франсиско, а оттогава не си беше купила нищо ново. — Една от най-хубавите ми рокли, предполагам.

Род рядко я поглеждаше през деня, за да забележи липсата на подходящ гардероб, а нощем я предпочиташе гола.

— Ако ми позволите, госпожо — предложи плахо Фелисия, — бих искала да ви дам една рокля. Тя е много красива.

— Откъде ще я вземеш, момиче? — запита заинтересувано Джули.

— Леля Тереса ми каза, че била на една млада жена, която работела тук. Ще минат много години, преди да мога да я нося — осведоми я Фелисия. — Много ще се радвам, ако я облечете. Когато дон Родриго ви види, не може да не ви обикне.

Джули беше учудена от схватливостта на детето. Толкова прозрачна ли беше, запита се тя разсеяно, че едно дете да надникне в душата й и да види незадоволената любов, пленена там? Още по-учудващ беше фактът, че Фелисия знаеше, че Род толкова малко се интересува от собствената си съпруга. Всички в ранчото ли знаеха, че дон Родриго е влюбен в Елена, въпреки че се беше оженил за една гринга? Че в действителност копнее по друга?

— Ако роклята ми става, на драго сърце ще я нося, Фелисия — каза накрая Джули.

Думите й бяха възнаградени с блестяща усмивка и радостна прегръдка.

Денят на сватбата изгря ярък и чист. Беше топло, но не прекалено. Предния ден навън в двора бяха подредени дълги маси, за да има място за цялата храна, беше построена и платформа за оркестъра на мариачите, нает за събитието. Самата сватбена церемония щеше да се състои на закрито, в малкия параклис, който от години служеше на семейството. Отец Хуан щеше да изпълни ритуалите пред олтар, украсен със стотици цветя и горящи свещи. Седем часът вечерта беше времето, определено за церемонията, непосредствено след което щеше да дойде фиестата.

Джули беше развълнувана и зарадвана от роклята, която Фелисия й даде в деня на сватбата. Никой, дори Род, не я беше виждал, затова щеше да бъде абсолютна изненада за всички. Джули някак си беше стигнала до убеждението, че дори Тереса не знае, че Фелисия й е дала роклята, затова не повика камериерката си, за да й помогне да се облече. В последната минута реши да не вдига косата си, избирайки да я остави свободно пусната по раменете в безредие от къдрици.

Гостите вече бяха седнали, когато Джули влезе в параклиса под ръка с Род. Той беше направо смаян, когато я видя. Тя изглеждаше покъртително красива в тази рокля, която създаваше у него неясното чувство, че нещо не е наред, че вероятно я е виждал облечена от жена, на която много е държал. Но, разбира си, това беше невъзможно. Род остави очите си да бродят свободно по стройната й фигура, съблазнително изложена на показ в памучната рокля, състояща се от две части. Изключително ниско изрязаното деколте на корсажа беше бродирано с тюркоазни и розови цветя, бухналите ръкави стояха ниско смъкнати на раменете, оголвайки сметанено бялата й плът — гледка, която накара кръвта да забушува във вените му. Ярката тюркоазна пола, издуваща се над няколкото фусти, беше бродирана по ръба и талията с розови и сребристи цветчета.

Род беше толкова омаян от вида на Джули, че не помисли за факта, че изборът й на рокля беше съвършено неподходящ за аристократична испанска сватба. Или че една добре възпитана гринга няма да се появи пред хората облечена като метиска. Дори Джули не осъзнаваше какви чувства предизвика появяването й. Повечето гости се бяха приготвили да присъстват на сватбата на Родриго Делгадо и Елена Монтоя и изненаданият шепот, който се надигна в параклиса, когато стана ясно, че не Род ще бъде младоженецът, се превърна в нисък ропот. Но колективното шокирано ахване, когато дон Диего застана пред олтара, осветен от стотиците запалени свещи, беше оглушително.

Елена изглеждаше като крехък магнолиев цвят в традиционната рокля от сметанено бял сатен и дантела, с висока яка и дълги ръкави. Носеше огромен букет от бели цветя, лицето и косата й бяха изцяло закрити от бяла мантиля, прикрепена с висок гребен, украсен със скъпоценни камъни. Джули неохотно призна, че изглежда девствена и необикновено красива. От възхитеното изражение по скулптираното лице на Род личеше, че и той мисли същото. Но ако трябваше да се каже истината, мислите му бяха съсредоточени върху собствената му съпруга, а не върху невестата на баща му.

Дон Диего правилно беше предположил, че приятелите му ще бъдат достатъчно учтиви да не задават въпроси относно странното развитие на събитията. Поздравленията след церемонията, които се трупаха от всички страни върху новобрачните, бяха искрени и безрезервни.

В първия си свободен момент Елена се насочи право към Джули и Род с блеснали в гняв черни очи.

— Как смееш да се появяваш на сватбата ми облечена като някоя никаквица от селото! — изфуча тя сърдито. — Очаквах да се облечеш с достойнство, както подобава на съпругата на испански благородник.

Джули ахна от оскърблението, червени точки избухнаха в мозъка й. Искаше да издере очите на Елена, но се въздържа, за да не злепостави Род с непристойно поведение.

— Мисля, че Джули изглежда очарователно, Елена — намеси се Род, шокирайки и двете жени. — Сигурен съм, че отдаваш прекалено голямо значение на нейния избор на облекло.

Усмивката на Джули беше ослепителна, което още повече очарова Род.

Елена, раздразнена, се обърна рязко и бързо се изгуби сред тълпата от гости, докато Род отвеждаше Джули към друга група хора, с които още не се беше запознала. Тази вечер тя се запозна с толкова много приятели и съседи, че усещаше как главата й бръмчи, пълна с испански имена, от които езикът й се оплиташе.

Малко след това започна фиестата и музиката засвири в градината, осветена от стотици фенери, които висяха на дълги редици над главите на празнуващите. Оркестър от най-добрите музиканти сред пастирите започна да свири лека музика с китари и маримби. Джули се намери въвлечена във вихъра на танците, минаваща от партньор на партньор, когато излиятелните пастири се присъединиха към тържеството. С ъгъла на окото си тя видя Род да танцува с Елена и неохотно допусна в мисълта си, че са привлекателна двойка. Род беше облечен изцяло в черно и сребристо, с къс жакет и прилепнали панталони, които не оставяха нищо на въображението. Джули не обръщаше внимание на нахалството, с което Елена флиртуваше с Род, когато тъмните й очи изпращаха послания, каквито само съпруг би трябвало да получава.

Дон Диего не обръщаше внимание на простъпките на Елена. За всички беше очевидно, че е напълно обсебен от младата си съпруга. Но той далеч не се чувстваше увереният младоженец, за какъвто се представяше. Отдавна не беше спал с жена. И още по-отдавна не беше имал такава млада и красива жена като Елена. Години наред желанието му към жените беше вехнало, така че сега практически почти не съществуваше. Тоест, докато не реши да се ожени за Елена. Сега единственото му изгарящо желание беше да консумира брака си, отново да стане любовникът, какъвто беше в младостта си, да създаде още един наследник с младата си невеста и да докаже мъжествеността си пред целия свят.

За да укрепи куража си, дон Диего пиеше на воля от алкохола, който предвидливо беше осигурил за гостите си, така че когато те започнаха да се разотиват, гордият испанец трябваше да бъде отведен до брачната си стая от един от доверените си приятели. Елена го последва смирено, извила чувствените си устни в загадъчна усмивка.

Когато останаха сами в стаята си, тя се насочи към бутилката вино, която беше поръчала да бъде оставена тук. Дон Диего посегна към плъзгащата се покрай него фигура, но не успя да я хване и това го накара да се намръщи объркано.

— Искам да вдигна тост насаме със съпруга си — каза весело Елена, подавайки му препълнена чаша бургундско.

— Не мисля, Елена — започна нерешително дон Диего, — че имам нужда от още една чаша. Видът на красивата ми съпруга достатъчно ме опиянява и без помощта на алкохола.

— Само една, съпруже — замоли го Елена, правейки красива гримаса. — Моля те, направи ми това удоволствие.

— Как мога да откажа на такова приятно предложение?

Дон Диего безпомощно вдигна рамене и прие чашата. Ръката му, обикновено толкова уверена, трепереше така силно, че капна няколко капки на чисто бялата си риза.

Докато той отпиваше от виното си, Елена започна бавно да се съблича, спирайки от време на време, за да напълни празната чаша на съпруга си. Дон Диего, толкова омаян от вида на полуоблеченото тяло на съпругата си, не забелязваше, че равнището на виното в бутилката драматично спада. Когато Елена надяна една прозрачна нощница, която разкриваше повече, отколкото скриваше, възстарият мъж буквално онемя.

— Легни си, съпруже — измърка с кадифен глас Елена. — Аз ще дойда при тебе веднага щом среша косата си.

Дон Диего нямаше нужда от второ подканване; свали дрехите си и се заклатушка пиянски към леглото, плъзвайки се уверено между чаршафите. Беше сигурен, че ще се прояви възхитително тази нощ с младата си съпруга. Елена нарочно държеше погледа си извърнат от голото тяло на съпруга си, нямайки желание да съзерцава застаряващата плът, толкова различна от тази на мъжественото тяло на сина му.

Дон Диего моментално се унесе в сън, напълно безчувствен към замръзналото тяло на Елена, която лежеше неподвижно до него. В сънищата си той отново беше младият жребец, мъжествено отнемащ девствеността на съпругата си, възторгнат от радостните й викове, които извикаха усмивка на устните му.

В друга част на огромната къща Джули се беше оттеглила за сън сама. Род имаше работа, трябваше да се погрижи за удобството на гостите, които бяха останали да нощуват тук. Джули беше изтощена, защото тази вечер и благородници, и пастири я канеха непрекъснато, нямайки търпение да се завъртят с нея в буйните танци. Няколко пъти беше забелязала как Род поглежда намръщено към нея, докато тя се въртеше из двора в ръцете на някой красив мъж. Когато той влезе тихо в стаята й късно през нощта, тя вече беше заспала дълбоко. Ужасно му се искаше да я събуди, за да се люби с нея, но въпреки това реши да не я разбужда и се върна в стаята си, изгаряйки от желание към магьосницата с кехлибарена коса, за която така нерешително се беше оженил.

Елена слушаше с досада противните звуци, носещи се откъм спящия й съпруг. Къщата беше утихнала, когато тя стана от девственото си брачно легло и се промъкна боса по тихите коридори, спирайки пред една затворена врата, наострила уши, за да чуе и най-слабите звуци, долитащи отвън. Завъртайки полека дръжката, тя отвори вратата, чиито панти бяха извънредно добре смазани, и надникна вътре с вече свикнали с тъмнината очи. Като не видя никакво движение близо до леглото, тя се промъкна неусетно в стаята, затваряйки безшумно вратата зад себе си. Подобно на котка се добра до леглото и се изтегна до спящия мъж.

Макар и упоено от съня, тялото на Род реагира силно на нежните извивки на плътта, притискаща се така настоятелно към него. Раздвижвайки се неспокойно, в състояние средно между съня и будуването, ръцете на Род се сключиха около топлата женска плът и той измърмори нежно:

— Ах, скъпа, радвам се, че дойде при мене. Тялото ми копнее за тебе.

Ръцете на Род започнаха бавно да възбуждат тръпнещата плът на Елена, докато устата му я вкусваше жадно и я поглъщаше. Без да се колебае, той дръпна тънката нощница през главата й и я хвърли на пода.

— Миришеш на рози — измърмори Род, заравяйки устни в меката ямка на гърлото й.

Елена изстена тихо.

Устата й беше отворена и готова, когато устните на Род страстно я плениха. Търсещият му език накара тръпки на екстаз да пропълзят по нея и тя се притисна към широките му рамене, страхувайки се, че ще се удави в прилива на желание. Устните му бавно слязоха надолу, за да погалят чувствителното набъбнало зърно. За първи път в живота си Елена изпитваше истинска страст, докато тялото й се извиваше под неговото. Вземайки ръката й, той я отведе към себе си, докато собствените му ръце бродеха свободно между разтворените й крака, а пръстите му изследваха скритите бездни на нейната женственост. Елена беше наелектризирана от твърдостта му и стон на екстаз се изтръгна от устните й.

Род възприе звука като сигнал за взаимно задоволяване на страстта им, надигна се и проникна дълбоко в нея. Елена замря, потискайки един вик на болка, когато той брутално атакува девствеността й, и Род замръзна на място. Но Елена не му позволи да спре, окуражавайки го с думи и притискайки го здраво с ръце и крака, за да не може да се изплъзне.

Дори да искаше, той не можеше да спре. Беше стигнал точката, откъдето няма връщане, и тялото му взе нейното в пристъп на насилие, със свирепи тласъци, заравяйки се докрай в нежната й плът. Елена беше също толкова настоятелна като него, задоволявайки отдавна подклажданата си страст. Измъченият стон на Род беше замайваща подкана и скоро двамата достигнаха върховната наслада, понесени във вихрушката на един свят, който сами бяха създали.

— Родриго, любов моя — прошепна Елена, когато задиша достатъчно бавно, за да може да говори. — Истинският ми съпруг. Знаех, че няма да ми откажеш сватбената нощ, за каквато винаги съм си мечтала.

Род уморено разтърси глава, болезнено осъзнавайки, че току-що беше дефлорирал съпругата на баща си. Но му беше трудно да мисли ясно, когато едни жадни устни облизваха изкусително шията и гърдите му, когато едни малки ръце изследваха плътта му. После изведнъж думите, които жената в обятията му изрече, придобиха кристална яснота. Сватбена нощ? Истински съпруг? Той осъзна какво точно беше извършил тази нощ и дъхът излезе от дробовете му с мощен тласък.

— За бога! — извика той. — Майко божия! Елена, какво правиш в леглото ми? Къде е баща ми?

— Татко ти спи блажено, Родриго — изрече снизходително Елена. — Не трябва да се безпокоим за него още няколко часа. Страхувам се, че дон Диего здравата се напи.

— Това не ти дава правото да търсиш чуждо легло точно тази нощ — укори я ужасеният Род.

— Заслужавам истинска сватбена нощ, Родриго — отвърна Елена нацупено. — Години наред мечтаех само какво ще бъде, когато се любя с тебе. Не можех да оставя един старец да вземе това, което е твое по право.

— Това е невъзможно, Елена. Аз имам съпруга, а ти си омъжена за баща ми. Върни се в леглото му. Забрави, че това се е случило, и се дръж като почтена съпруга.

— Копеле! — извика Елена с опасно блеснали черни очи.

— Моля те, Елена — изрече Род. — Джули спи зад онази врата. Необяснимо как, но стройната фигура на Джули изникна пред него, за да му се подиграе, и красивото й лице го осъждаше заради възмутителния му грях.

— Хм — изфуча презрително Елена, — ако съпругата ти е жена на място, щеше да спи при тебе, а не в друга стая. Не ми казвай, че я обичаш, защото знам, че не е така.

Род беше твърде зает да сваля галещите го ръце на Елена от различни части от тялото си, за да отговори. Но накрая си възвърна дар слово.

— Елена, за бога, престани да ме измъчваш, преди да забравя, че си съпруга на баща ми!

— Люби ме отново, Родриго, беше прекрасно, точно както съм си мечтала — изпъшка Елена, стискайки здраво раменете му.

— Не си ли забравила нещо, Елена? — изскърца Род с пресипнал глас, бързо губейки самоконтрола си в кадифения капан на омайната испанка. — Как ще обясниш на съпруга си липсата на девственост?

Елена се изсмя високо и звънливо.

— Съвсем просто. Когато се събуди на сутринта, ще му разкажа какъв невероятен любовник е. Дори ще има капки кръв на чаршафа, за да докажат думите ми, както и да потвърдят собствената му мъжественост.

— Проклятие! Всичко си планирала!

— Да, любов моя — отвърна кадифеният шепот на Елена. — Всичко, само не и как да те убедя да се любиш отново с мене.

— Съпругата ми…

— Няма нищо общо с това. Този момент във времето беше предопределен много отдавна. Нищо и никой не може да промени факта, че те обичам и че принадлежа само на тебе, Родриго. Никой друг мъж няма право да иска това, което винаги е било твое.

Страстните думи на Елена като че ли събориха задръжките на Род, когато той почувства копринената й плът да се плъзва по отново втвърдяващото се негово тяло и всяка свързана мисъл изчезна сякаш в поток гореща лава. Тогава той изведнъж като че ли си възвърна здравия разум и грубо я отблъсна. Как можеше тази жена да се държи по такъв отвратителен начин?

— Върни се при баща ми, Елена. Ще се опитам да забравя случилото се, ако и ти го забравиш.

Решавайки да не го притиска твърде много тази нощ, Елена послушно стана и излезе от стаята, усмихвайки се потайно. Тихо се плъзна в леглото, което споделяше с дон Диего, но не преди да убоде пръста си с една игла и да накапе малко кръв по чаршафите. Вината на Род заради случилото се тази нощ беше толкова огромна, че му отне куража да се яви пред Джули на закуска следващата сутрин. Разговорът им беше кратък и замря, когато Елена нахлу в трапезарията, искрейки от щастие. Дългият, изпълнен с любов поглед, който отправи към Род, не мина незабелязан за Джули.

— Бракът като че ли ти се отразява добре, Елена — забеляза тя кисело.

— Така е, когато имаш великолепен любовник — измърка Елена, хвърляйки кос и многозначителен поглед към Род.

Джули някак си не можеше да си представи, че застаряващият дон Диего може да бъде великолепен любовник. Но пък Елена вероятно нямаше основа за сравнение.

— Къде е дон Диего тази сутрин? — запита Джули.

— Още е в леглото — отвърна с хитро изражение Елена. — Горкият, изтощен е след… след всичките събития от вчера.

Род внезапно скочи на крака и излетя от стаята, като едва не преобърна стола си в бързината. Озадаченото изражение на Джули го проследи до вратата, докато Елена внезапно прояви силен интерес към храната в чинията си.

Дон Диего влезе точно в този момент, положи нежна целувка на челото на съпругата си и зае мястото си начело на масата. Джули помисли, че той изглежда изтощен и по-стар от годините си, и се запита дали Елена е причината за тази промяна. Възможно ли беше дон Диего да е неспособен да задоволява тази страстна млада жена, запита се Джули, прикривайки едно изкискване в шепата си. Реши да остави новобрачните насаме и излезе, за да потърси Фелисия.

В мига, когато останаха сами, дон Диего започна да се извинява на съпругата си.

— Елена, любов моя, трябва да ми простиш.

— Да ти простя ли? — запита тя невинно. — За какво?

— Че пих твърде много. Че заспах в такава важна вечер. Сигурно много съм те разочаровал.

— Напротив, Диего. Ти беше всичко, което една жена може да си пожелае за съпруг. Нежен любовник, страстен, умел. Беше прекрасен. Истински тигър.

Ако Елена се съмняваше, че думите й звучат истински, трябваше само да погледне сияещото лице на дон Диего.

— Не си спомням… всичко, което се случи — призна плахо дон Диего, премигвайки бързо. — Но тази сутрин… кръвта по чаршафите… Аз… надявам се, че не съм ти сторил нещо лошо, скъпа.

— Казах ти, Диего, ти ме направи извънредно щастлива — увери го Елена. — Беше много нежен.

Късно през нощта, в усамотението на спалнята им, дон Диего неуспешно се опита да легне със съпругата си. Но колкото и да се мъчеше, усилията му се проваляха. Елена не можеше да бъде по-щастлива от този развой на събитията.

— Може би едно питие ще ти помогне, съпруже мой — подсказа му тя хитро. — Ще те отпусне. След снощи може би си изтощен.

Дон Диего с благодарност прие предложението на съпругата си. Едно питие доведе до второ и така, докато главата му се отпусна на гърдите и той започна шумно да хърка. Когато лекото разтърсване не можа да го събуди, Елена стана от леглото, обилно се поля с любимия си парфюм и тръгна на пръсти по тъмния коридор към стаята на Род. Някак си беше уверена, че ще е сам.

След като грижливо беше избягвал Джули през по-голямата част от деня, Род отчаяно искаше да отиде при нея през нощта. Но се страхуваше, че по някакъв начин тя ще открие възмутителната му тайна, че е сложил рога на собствения си баща, макар и без да иска. Затова остана в собственото си легло, въпреки факта, че искаше да се сбогува както трябва с нея. Само след няколко часа пастирите щяха да подкарат добитъка и той трябваше да тръгне с тях.

Докато денят напредваше, Джули беше озадачена от студеното държание на Род. Струваше й се, че той нарочно прави така, че да не се срещат. Тя знаеше, че той трябва да замине на следващия ден, а не беше идвал в леглото й още отпреди сватбата на баща си. Дали си въобразяваше, или пък нежеланието му да се люби с нея беше пряко свързано с това събитие? Джули не можеше да не си зададе този въпрос. Елена със сигурност изглеждаше щастлива от брака си. Тези дни направо цъфтеше.

Когато наближи краят на деня, Джули реши, че ако Род не дойде при нея тази вечер, тя ще отиде при него. В края на краищата, нямаше да го има няколко седмици и тя не можеше да му позволи да тръгне, без да научи причината за отчуждението му. И така тя отвори вратата между стаите им точно когато Елена хвърли нощницата си и се вмъкна в леглото на Род. Нито той, нито тя видяха как Джули се мярка в очертанията на вратата. Но Род беше оставил една свещ на нощната масичка и Джули без никакви затруднения разпозна прегърнатите им тела в леглото.

Изпаднала в безмълвен бяс, тя чу как Род се надига на лакти и казва:

— Елена, какво правиш с леглото ми?

— Баща ти беше по-любвеобилен от обичайното тази вечер, любов моя — изсмя се Елена, — и му трябваше доста повече вино, за да го упои. Поне има утехата на сънищата си, в които още е силният любовник, а не един импотентен глупак.

— Ти си глупачката, Елена, ако си мислиш да продължаваш с това… това възмутително поведение. Омъжена си за баща ми, а аз нямам желание да предавам съпругата си. Измами ме веднъж, но никога повече.

— Не, Родриго, не го казвай. Ти взе девствеността ми и аз ти принадлежа. Люби ме. Изгарям за тебе.

Високото възмутено ахване на Джули издаде присъствието й и двамата обърнаха глави към нея, но тя беше твърде смаяна, за да се помръдне. Явно Род и Елена се бяха любили и друг път. Откога беше всичко това? Виждайки потресената й физиономия, той изстена, обзет от паника. Но не и Елена. Триумфалното й изражение накара Джули да действа. Тя се извърна рязко, нощницата се развя около глезените й, показвайки чифт изваяни прасци, и ръката й затръшна вратата така силно, че звукът отекна в стихналата къща.

— Върви си в стаята, Елена — заповяда рязко Род. — И не идвай отново тук. Вече наранихме достатъчно много и баща ми, и съпругата ми.

Не дочака да види дали Елена ще се подчини, скочи и нахлу през вратата между двете спални, затваряйки я зад себе си с решително затръшване.

— Джули — изрече Род нежно, — кълна се, не съм искал нещата да се развият така.

— Кажи го на баща си! — възрази Джули, все още ядосана.

Род има благоприличието да се изчерви.

— Не мога да залича направеното, но мога да кажа, че съжалявам, че никога не съм искал да те нараня. Когато Елена дойде при мене първия път, аз спях и помислих, че си ти. Тя ме измами и всичко беше само тогава, онзи единствен път.

— Върви си, Род. Нямам какво повече да ти кажа. Още от началото ти даде съвсем ясно да се разбере, че за тебе не съм нищо повече от пречка, че Елена е истинската ти любов. Е, честит да си й. Ако баща ти не възразява срещу връзката ви, и аз няма да възразя.

— Джули, скъпа, Елена не означава нищо за мене.

— Затова ли станахте любовници? Откога е всичко това? Бяхте ли любовници, когато ме доведе тук?

— Не, кълна се. Беше само веднъж. След…

— След сватбата? Е, няма значение, тази игра е за двама — намекна тя, искайки да го уязви така, както той я беше наранил. — Щом ти си свободен да си вземеш любовница, и аз ще го направя.

— Никога! — изкрещя Род с типична мъжка самомнителност. — По-скоро ще те видя мъртва, отколкото да позволя това да се случи! И за да не стане така, че в мое отсъствие да забравиш, че си омъжена жена, ще ти оставя едно напомняне.

Преди Джули да разбере какво смята да прави Род, той сграбчи предната част на нощницата й и я раздра, хвърляйки двете половини в двата ъгъла на стаята. Джули със страх започна да отстъпва назад, внезапно изплашена от мрачния, гневен непознат, за когото се беше омъжила. Но… страх ли караше гърдите й да туптят по този необичаен начин, когато той я докоснеше? Страхът от него ли караше бузите й да се зачервяват? Затова ли зърната й набъбваха и ставаха извънредно чувствителни, когато той ги поглъщаше с арогантния си поглед? Страхът ли караше интензивна топлина да се разлива в корема й? Род стигна с един скок до нея, грабна я и я метна на леглото стоварвайки се тежко върху й.

Целувката му беше жестока, наказваща, устните й се сплескаха болезнено срещу зъбите му, докато в устата й не се появи вкус на кръв.

— Ти си моя, скъпа. Никога не го забравяй — изрече той с безмилостен тон.

Проникващият му език имаше вкуса на кръвта й и той усети за миг пристъп на вина, но тя отмря, когато в ума му отново изникна заплахата й.

— Моля те, Род, недей. Не така — замоли се Джули.

До момента тя не знаеше на какво е способен, когато го възбуди ревността.

— Ще оживееш, съпруго моя, а когато свърша, ще знаеш, че не е разумно да ме дразниш с приказки за други мъже.

— Тези правила не важат ли и за тебе, съпруже мой? — възрази сърдито Джули, вече нехаейки докъде може да го докара бесът му.

Род не отговори. Вече силно възбуден, той искаше само да излее гнева си върху жената, която се гърчеше под него, да я бележи завинаги.

Ако не беше толкова разпален, щеше да си даде време да подкладе желанието й докрай, да свири на тялото й като на фино настроен инструмент. Но гневът на Род беше двоен. Разгорещените нападки на Джули не само бяха го извадили от кожата му, но се дразнеше и от собствените си недостатъци, а именно от това, че беше извършил изневяра със съпругата на баща си. Според него Джули трябваше да понесе яростта му, защото беше открила тайната му. По някакъв извратен начин той смяташе да се оневини пред себе си, като унизи съпругата си, макар че тя нямаше никаква вина.

Искаше да я вземе насила, да нахлуе брутално в неподготвения й проход с все по-дълбоки и по-дълбоки тласъци, нарочно разпалвайки собствената си страст, докато тя не усети, че му реагира против волята си. Устните и ръцете му дразнеха и разпалваха, разбуждайки я, докато и тя не експлодира в пристъп на наслада в същото време, когато и той достигаше собствения си зенит.

— Копеле такова! — изхлипа Джули, отблъсквайки го от себе си. — Никога няма да ти го простя!

— Но ще ме помниш — възрази той сардонично.

И излезе, оставяйки я като купчина развалини в средата на омачканото легло.