Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
- Година
- 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,3 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне
Единадесета глава
САМ
За пръв път тази сутрин Емо се почувства така безпомощен и безсилен. Но и затова бързо се примири с мисълта, че няма да вижда повече Марина. Сякаш всичко беше далечен спомен, дори прощалната целувка преди няколко часа.
Емо пусна радиото. Не искаше да слуша магнетофонните записи, които така натрапчиво извикваха спомени в него.
Изведнъж, като че ли на пук на всичко, иззвъня телефонът.
— Да? — извика отегчено в слушалката Емо.
— Емиле, Елисавета се обажда.
— Е?
— Предлагам ти мир.
— И?
— Не ми се сърди.
— Да?
— Искам да ти кажа, че Искра, Мариана и Киро щом се махнат, аз оставам сама и не мога да се обявя срещу вас.
— И?
— Просто те моля.
— Не!
— Емо, защо?
— Ей, така.
— Виж какво, ако ти преча, ще се преместя в друга гимназия.
— Прави каквото щеш и ме остави на мира. С теб няма да се занимавам. Ясно ли ти е?
— Емо, моля ти се, не ми се сърди, искам да се сдобрим.
— Общата ни работа свърши. Няма нищо общо между нас!
— Емо, ще дойда у вас.
— Имам среща в три и половина.
— Защо си отмъщаваш така жестоко? Виждаш, че никой не ме разбира. Само ти можеш да ме разбереш. А не искаш. Само ти можеш да ми помогнеш. Но не искаш. А и ще ти кажа, че Марина вече няма да учи в нашата гимназия.
— Кой ти каза?
— Взе си всичките документи.
— И класната?
— Не й беше добре. А ти изненада ли се, като ти казах?
— Не, защото два часа преди теб знаех.
— И искаш да й останеш верен? Това е безсмислено.
— Защо? Аз си имам приятелка.
— Онази деветокласничка ли? Тя е толкова несериозна.
— На мен ми трябва такава, Да не би да искаш да се женя за нея!
— Не, не, Емо, аз исках да ти кажа съвсем друго. Но щом не искаш да бъдем приятели, то поне да не бъдем врагове.
— В края на краищата, съгласен съм и не ме закачай за нищо повече! Довиждане.
— Довиждане, Емо.
А Емо остави слушалката и въздъхна с облекчение.
„Кандидатките се появяват веднага за вакантните места“ — помисли си той и весело се засмя. После погледна часовника си. Беше два часа.
„Още е рано“ — си каза той и се изтегна на дивана. След един час стана и се запъти към киното. Точно в три и половина беше купил билети и чакаше Галя.
Към четири без петнадесет към него се приближи едно момиче и каза:
— Галя няма да дойде, защото не й се идваше.
— Как така? — учуди се Емо.
— Ами, така — вдигна рамене момичето и влезе в киното.
Емо изтича до един телефонен автомат. Първата му мисъл беше да извика Славчо. Но той живееше далече. Изведнъж му хрумна да извика Елито. Защо не?
— Ало, Елисавета, Емо се обажда.
— Да, Емо, аз съм.
— Ще те чакам пред кино „Свобода“ до четири и петнайсет. Ще дойдеш, нали?
— Не, Емо, няма да дойда.
— Защо?
— Защото аз не съм заместител.
— Но, Ели.
— Сигурно твоята несериозна приятелка те е оставила сам пред киното? Колко комично! Емо, сега можеш да се поставиш на моето място.
— Да, Ели, ние сме квит.
— Не, не още.
— Защо?
— Защото това е нещо незначително. В понеделник Галя ще заприпка подире ти в коридора.
— Запотрябвала ми е.
— Много бързо се отказа от нея.
— Бързо се и запознах с нея.
— Нищо. Сега побързай, да не изгори поне единия ти билет.
— Доволна ли си?
— Прекалено.
— Внимавай, да не се пръснеш от доволство.
— А ти внимавай да не се пръснеш от яд!
— Защо да се караме? Няма смисъл.
— Аз пък намирам смисъл именно в този момент.
— В другиден ще съжаляваш.
— Няма, защото ти ще се нуждаеш от утеха. Самотата я изисква. Ако искаш, след киното намини у нас. Ще те запозная с едно много очарователно девойче.
— Довиждане, Ели.
— Довиждане. Непременно ела!
И Емо остана сам на улицата. Извади от джоба си двата билета и ги накъса със злоба. Много му се събра този ден. Но нищо! Всеки ще си получи заслуженото. И онази глупава Галя, и онази пълна с гадни мисли Ели, и всички, които му правят кални номера. Но, както и да е!