Хари Стоянов
Мислите в главите (50) (Гимназиален роман)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,3 (× 3гласа)

Информация

„Софтис“, Варна, 2003 г.

Източник: http://softisbg.com

История

  1. —Добавяне

Единадесета глава
САМ

За пръв път тази сутрин Емо се почувства така безпомощен и безсилен. Но и затова бързо се примири с мисълта, че няма да вижда повече Марина. Сякаш всичко беше далечен спомен, дори прощалната целувка преди няколко часа.

Емо пусна радиото. Не искаше да слуша магнетофонните записи, които така натрапчиво извикваха спомени в него.

Изведнъж, като че ли на пук на всичко, иззвъня телефонът.

— Да? — извика отегчено в слушалката Емо.

— Емиле, Елисавета се обажда.

— Е?

— Предлагам ти мир.

— И?

— Не ми се сърди.

— Да?

— Искам да ти кажа, че Искра, Мариана и Киро щом се махнат, аз оставам сама и не мога да се обявя срещу вас.

— И?

— Просто те моля.

— Не!

— Емо, защо?

— Ей, така.

— Виж какво, ако ти преча, ще се преместя в друга гимназия.

— Прави каквото щеш и ме остави на мира. С теб няма да се занимавам. Ясно ли ти е?

— Емо, моля ти се, не ми се сърди, искам да се сдобрим.

— Общата ни работа свърши. Няма нищо общо между нас!

— Емо, ще дойда у вас.

— Имам среща в три и половина.

— Защо си отмъщаваш така жестоко? Виждаш, че никой не ме разбира. Само ти можеш да ме разбереш. А не искаш. Само ти можеш да ми помогнеш. Но не искаш. А и ще ти кажа, че Марина вече няма да учи в нашата гимназия.

— Кой ти каза?

— Взе си всичките документи.

— И класната?

— Не й беше добре. А ти изненада ли се, като ти казах?

— Не, защото два часа преди теб знаех.

— И искаш да й останеш верен? Това е безсмислено.

— Защо? Аз си имам приятелка.

— Онази деветокласничка ли? Тя е толкова несериозна.

— На мен ми трябва такава, Да не би да искаш да се женя за нея!

— Не, не, Емо, аз исках да ти кажа съвсем друго. Но щом не искаш да бъдем приятели, то поне да не бъдем врагове.

— В края на краищата, съгласен съм и не ме закачай за нищо повече! Довиждане.

— Довиждане, Емо.

А Емо остави слушалката и въздъхна с облекчение.

„Кандидатките се появяват веднага за вакантните места“ — помисли си той и весело се засмя. После погледна часовника си. Беше два часа.

„Още е рано“ — си каза той и се изтегна на дивана. След един час стана и се запъти към киното. Точно в три и половина беше купил билети и чакаше Галя.

Към четири без петнадесет към него се приближи едно момиче и каза:

— Галя няма да дойде, защото не й се идваше.

— Как така? — учуди се Емо.

— Ами, така — вдигна рамене момичето и влезе в киното.

Емо изтича до един телефонен автомат. Първата му мисъл беше да извика Славчо. Но той живееше далече. Изведнъж му хрумна да извика Елито. Защо не?

— Ало, Елисавета, Емо се обажда.

— Да, Емо, аз съм.

— Ще те чакам пред кино „Свобода“ до четири и петнайсет. Ще дойдеш, нали?

— Не, Емо, няма да дойда.

— Защо?

— Защото аз не съм заместител.

— Но, Ели.

— Сигурно твоята несериозна приятелка те е оставила сам пред киното? Колко комично! Емо, сега можеш да се поставиш на моето място.

— Да, Ели, ние сме квит.

— Не, не още.

— Защо?

— Защото това е нещо незначително. В понеделник Галя ще заприпка подире ти в коридора.

— Запотрябвала ми е.

— Много бързо се отказа от нея.

— Бързо се и запознах с нея.

— Нищо. Сега побързай, да не изгори поне единия ти билет.

— Доволна ли си?

— Прекалено.

— Внимавай, да не се пръснеш от доволство.

— А ти внимавай да не се пръснеш от яд!

— Защо да се караме? Няма смисъл.

— Аз пък намирам смисъл именно в този момент.

— В другиден ще съжаляваш.

— Няма, защото ти ще се нуждаеш от утеха. Самотата я изисква. Ако искаш, след киното намини у нас. Ще те запозная с едно много очарователно девойче.

— Довиждане, Ели.

— Довиждане. Непременно ела!

И Емо остана сам на улицата. Извади от джоба си двата билета и ги накъса със злоба. Много му се събра този ден. Но нищо! Всеки ще си получи заслуженото. И онази глупава Галя, и онази пълна с гадни мисли Ели, и всички, които му правят кални номера. Но, както и да е!