Хари Стоянов
Мислите в главите (9) (Гимназиален роман)

Девета глава
ГОСПОДАРИ НА ПОЛОЖЕНИЕТО

Оставаше само часът по химия, но нашите приятели както винаги използваха междучасието да се налудуват. Закачаха „зайците“, показваха превъзходството си над тях, като ги караха да минават през определено място — нито сантиметър настрани. Който не се подчиняваше, беше връщан да мине отново, само че през разрешеното място, а не през забранената зона, строго охранявана от садистичните единадесетокласници.

— Всеки да минава през вратата! — извика Киро и накара няколко „заека“ да се подчинят на заповедта му.

— Не се опитвай да правиш нарушения!

— Само през вратата!

— Ей, я се върни!

— Минавай само оттук!

— Не се отклонявай!

И много такива възгласи и заповеди се чуваха в коридора, където единадесети „Б“ беше единственият единадесети клас. Останалите бяха в другите краища на гимназията и по другите етажи. В този коридор нашите приятели бяха господари на положението.

— Ей, един заек мина отзад!

— Дръж го!

— Стой!

— Я се върни!

— Връщай се!

— Няма пък! — извика „заекът“ и избяга.

— Единадесети „Б“ клас са хулигани! — извика едно момиченце. Емо се обърна и видя, че е онова „зайче“, което предното междучасие беше извикало същото.

— Дръжте заека! — извика Киро и Емо с едно протягане хвана непокорната.

— Охо! Тя имала и учебник! Конфискува се! — каза Емо и издърпа от ръцете на смаяното момиченце един учебник по машинознание. — Я гледай! Тези зайци са влюбени в машинознанието. Много го учат. Даже и в междучасието.

— Ти пък откъде знаеш в кого съм влюбена! — озъби му се „зайчето“.

— Ха-ха! Не се гледа колко е малко, ами много знае!

— Знам пък!

— Ти освен уроците си, друго не трябва да обичаш — каза Киро и се захили.

— Обичам пък!

— Кого? — запита през смях Емо.

— Тебе!

— Я, гледай! Малко си още.

— Не съм пък!

— Върви при майка си да ти даде млечице!

— Няма! Вие всички сте лоши! Хулигани!

— Славчо, я остави учебника в стаята. — Емо даде конфискувания учебник на приятеля си и каза — Ти знаеш ли какво значи хулигани?

— Знам. Такива като вас! — извика „зайчето“.

— Малко, пък много знае.

— Пусни ме!

— Върви по дяволите! Никакъв учебник няма да ти върна.

— Ще се оплача на класната.

— Знаеш ли колко само ме е страх от твоята класна!

— Дай ми учебника!

— Накрая на годината ще ти го дам

— Ами аз откъде ще уча?

— Откъдето намериш.

— Моля ти се!

— Щом ми се молиш, ще ти го дам.

— През това време останалите „въдворяваха“ ред. Райчо и Румен конфискуваха пет-шест гъби, за да има с какво да се изтрива дъската. „Зайците“ протестираха, но не можеха да направят нищо.

Изведнъж Райчо, който беше влязъл погрешно в един девически десети клас, изхвръкна без горната си дреха, а след него като гарги се разкрещяха десетокласничките.

— Гъби ще крадеш, а! Няма да ти върнем сакото!

— Дайте ми сакото!

— Вижте го! Краде, а иска милост!

— Ей, рагаци, помагайте! — извика Румен и излетя от същата стая с един стол.

— Стола срещу сакото! — извика Райчо.

— Кретени! — извика една десетокласничка.

— Дръжте го! Него срещу стола! — извикаха няколко други и хванаха нещастния Райчо, преди да е успял да се опомни. Вмъкнаха го в стаята, като го държаха яко, така че той не можеше да се измъкне.

— Надя, отиди да преговаряш.

— Отивам. Какво да им кажа?

— Всичките гъби, дето ги взеха от деветите класове и стола срещу този кретен.

Надя отиде и се върна с празни ръце.

— Какво стана?

— Оня идиот Емо каза, че Райчо щял да се оправи сам. Вика, че интересите на класа му не били интереси и на Райчо.

— А! Виждаш ли какви приятели имаш!

— Много са си добри рагаците.

— Виж какво. Ще те пуснем, само че ще работиш за нас.

— Я гледай! ЦРУ!

— Аз ти казах! — това беше най-нахаканата от всички.

— Я си гледайте работата!

— Виж какво! Ако не вербуваш за нашите момичета достатъчно момчета от гимназията, ще ти строша главата!

— Бре, че страшни!

— Аз казах!

— Пък и важни!

— До утре ако не вербуваш вашите, как ги каза, а, да, рагаци, ще ти счупя лично главата.

— Това е наказуемо от закона.

— Ще видиш ти един… закон!

— Хайде, че би звънеца!

— В събота трябва да направим джумбаре с твоите рагаци.

— Моите рагаци си имат с кого.

— Разкарай се сега и утре те искам да докладваш! Хайде, изчезвай.

— Откачени! — каза Райчо и излезе от девическия клас, обличайки сакото си.

— Какво стана? — срещна го Емо.

— Майтап!

— Какъв майтап?

— Искат да правят оргия с нас.

— Каква оргия?

— Джаболо.

— Какво джаболо, бе!

— Джумбаре.

— То наистина било майтап. И какво искат друго?

— Да запазя рагаците за тях.

— Ха-ха-ха-ха! — изсмя се Емо и то така, че започна да се превива от смях. — Явно не познават единадесети „Б“ клас!