Хари Стоянов
Мислите в главите (44) (Гимназиален роман)

Пета глава
ПРОВЕРКАТА

Вторият час не беше свършил още, когато в стаята влезе класната им ръководителка.

— Другарю Хубенов, трябва да си проверя класа, дали всички са налице.

— Заповядайте, другарко Стоименова.

— Днеска май всички сте неуниформени.

— Практика, другарко — извика Славчо.

— Искате да кажете, че имате практика по шлосерство или че това ви е редовна практика да идвате не както трябва на училище?

— И двете — обади се Емо.

— Нищо. Досега каквото било, било. След няколко дена идват инспектори от Министерството.

— Нали на екскурзия?…

— След екскурзията.

— Аман от тези инспектори!

— Няма как, ученици. Трябва да има ред.

— В остриганите коси и дългите поли ли е редът? — възмути се Райна, която седеше на последния чин от редицата до прозореца.

— Изглежда.

— А защо и момичетата да се подстригват толкова късо? — запита Милена от първия чин на средната редица.

— Ако не искате да се подстригвате, сплитайте косата си на плитки.

— А ние можем ли? — засмя се Иванчо.

— Не. Що за въпрос!

— Другарко, разрешете на момчетата да си правят плитки — изкикоти се Мерито.

— Я стига сте дрънкали глупости. Вчера другарката заместник-директорка е записала номерата на всички ви. Даже някои от вас, и аз съм сигурна, че това са от момчетата, са й казали грешни номера, които не съществуват в нашия клас. Но, няма значение. Всички искам след екскурзията да сте в най-приличен вид.

— Прилично подстригани — обади се Киро.

— Я не се обаждай! Учете се на дисциплина, ученици, защото момчетата най-много ще страдат от липса на вродена дисциплина. А пък и момичетата. Те няма да ходят в казармата, но в производството, пък и във висшите учебни заведения, е нужна дисциплина. Но за това ще говорим в часа на класния. Другарю Хубенов, казаха ли ви, че петия час ще има час на класния?

— Да, разбира се. Затова и провеждам днес теорията си в училище.

— Сега да направя проверка по дневника. Така… Да. Боряна Иванова Ставрева?

— Тука съм, другарко.

— Не „тука съм“, а ще отговаряте само с „аз“.

— Аз.

— Валентина Георгиева Димитрова?

— Аз.

— Вичка Стоименова Евстатиева?

— Аз.

— Горана Стоянова Кирилова?

— Аз.

— Дора Петрова Пеева?

— Аз.

— Евангелина Ганева Иванова?

— Аз.

— Елисавета Димитрова Станчева?

— Аз.

— Иванка Петрова Георгиева?

— Аз.

— Ина Денева Александрова?

— Няма я.

— Къде е?

— В болницата.

— Защо?

— Изпила една кутийка аспирин.

— Какво?

— Една кутийка аспирин изпила.

— Ти откъде знаеш, Иванке?

— Сутринта отидох у тях да я викам, а майка й ми каза, че е в болницата. Заради някакво момче. Глупачка.

— Искра Иванова Иванова?

— Аз.

— Мариана Енева Блажева?

— Аз.

— Марина Стефанова Димитрова?

— Аз.

— Мария Павлова Тенева?

— Аз.

— Милена Кирилова Иванова?

— Аз.

— Павлина Йорданова Георгиева?

— И нея я няма — извика Станка.

— Защо?

— Не знам.

— Пепа Станева Любенова?

— Аз.

— Райна Лазарова Григорова?

— Аз.

— Росина Филипова Георгиева?

— Аз.

— Станислава Иванова Райчева?

— Аз.

— Станка Георгиева Георгиева?

— Аз.

— Стоянка Тодорова Йорданова?

— Аз.

— Емил Петров Петров?

— Тука съм.

— Иван Василев Атанасов?

— Аз.

— Кирил Андреев Зарев?

— Да.

— Кръстьо Георгиев Пенчев?

— Аз.

— Петър Славов Радев?

— Аз.

— Райчо Димов Нешев?

— Аз.

Румен Георгиев Павлов?

— Аз.

— Слав Димитров Йончев?

— Аз съм, ама звънецът би, другарко…