Хари Стоянов
Мислите в главите (34) (Гимназиален роман)

Десета глава
ДЖАБОЛОТО

Наближаваше пет и половина и затова Киро трескаво се приготовляваше. Чудеше се как по-екстравагантно да се облече и беше разхвърлял целия гардероб. Най-накрая успя да се хареса и натъпка дрехите си обратно по местата им. След това среса косата над ушите си, разтърси главата си и направи няколко модерни танцови движения пред огледалото.

— Довечера ще танцуваме рок — си каза той. — Ех, че кеф!

Точно в шест часа звънецът се чу и Киро, летящ в небесата от щастие, изскочи в коридора и отвори входната врата. Навън стоеше Мерито с оклюмала физиономия.

— Какво е станало? — на Киро веднага му направи впечатление посърналото лице на Мариана.

— Провал.

— Какъв провал?

— Ей такъв.

— Ама кажи ми по-ясно.

— Какво ще ти разправям! Провал. Провал! Разбра ли? Провал!

— Нищо не съм разбрал.

— Кретен!

— Е-е! Не обиждай, де!

— Класната знае всичко. Сега разбра ли?

— За джаболото ли?

— Ама аз ти казах, че си кретен!

— Тогава за какво?

— За медицинските бележки!

— Леле! Ами сега?

— Май се паникьоса? А?

— Какво съм се паникьосал! Глупости! Не виждаш ли себе си, ами за мен говориш? Ще ни изключат, и толкова.

— То да е само толкова. Трябва след това да бачкаме и да учим вечерно.

— Ще бачкаме и да учим вечерно, щом се наложи.

— Глупак!

— Ти май обиждаш?!

— Хайде да вървим. Ще се повеселим и ще забравим.

— И аз съм на това мнение. Ама кой ли ни е издал?

— Не зная, но предполагам, че никой.

— Как така никой?

— Ей така. Открадват печата от поликлиниката и класната тръгва да проверява всички съмнителни бележки и загрява как стои работата.

— А кой е откраднал печата?

— Някой идиот.

Докато стигнаха до Джонсъна, не си казаха повече нито дума.. И двамата не знаеха вече какво да правят. Но щом се заизкачваха по стъпалата към Симови, те чуха звуците на „Дийп пърпъл“ и се въодушевиха.

— „Инту дъ файър“! — извика Мерито.

— Ех, че кеф! — каза редовното си възклицание Киро.

На вратата ги посрещна Симо.

— Хайде де, много се забавихте! — извика той.

— Ти пък! — отвърна му Мерито.

— Жаклината, Кенеди, Джесито и Никсъна са отдавна тука.

— Олрайт! Ще се повеселим! — засмя се Мерито и вмъкна Киро през вратата. Вътре, в гостната, под такта на музиката, се изменяше цвета на светлината. Киро се стъписа.

— Охо! Цветомузика! — възкликна той.

— Да, моето момче — отвърна Никсъна, който приличаше на хипи. — Мери — продължи той, — запознай ме с твоето гардже.

— Какво гардже бе, глупчо! Гадже — поправи го Джесито, чиято рокля беше с голямо деколте отзад, достигащо до кръста.

— Той май наистина ми прилича на гардже — засмя се Жаклината, която имаше прическа ала Анджела Дейвис.

— Ами ти на какво приличаш, ма! — разсърди се Киро.

— Охо! Мери, твоето аверче нещо се разлюти! — извика Джонсъна.

— Нищо, ще го усмирим — каза Никсъна. — Я пусни Алис Купър.

— Окей.

Киро почувства, че музиката започна да му действа и докато се усети, започна да се кълчи на средата на стаята.

— Добре! — изкрещя Жаклината.

След няколко песни започнаха да изпадат в екстаз.

— Хайде да пийнем по нещо — провикна се Никсъна.

— Моля, уиски! — изкрещя Мерито.

— Драй джин! — изрева Киро.

— Ром! — изпищя Жаклината.

— Коняк! — задъхано извика Джесито и седна на пода.

Симо донесе от всичко по бутилка и сипа на всеки каквото желаеше. След това пусна записите на „Лед Цепелин“.

Киро беше изпаднал в екстаз. Мерито се гърчеше пред него като че ли в агония. Джесито пищеше, коленичила в средата и се тресеше.

— Стриптийз! — изкрещя Никсъна.

— Стриптийз! — подеха и останалите.

Пръв започна да хвърля дрехите си Никсъна. Той остана съвсем гол. Мерито крещеше и не искаше, но Киро, който беше понаправил главата от джина, се беше хванал здраво за роклята й я дърпаше.

Джесито започна под такта на музиката да смъква дрехите и постепенно да се изправя, докато остана съвсем гола. Тя се доближи до Никсъна и сплете с него вдигнатите си ръце.

Жаклината крещеше и разхвърляше на всички страни дрехите си. Симо не беше назад. Той остана гол и започна със страст да прегръща Жаклината.

Само Мерито не искаше и крещеше адски, защото Киро постоянно я дърпаше за роклята. Джонсъна и Никсъна също я задърпаха и, след като тя не се съгласяваше пак, я събориха на пода и започнаха насила да я събличат. Тя се дереше от крясъци, но Киро й биеше шамари и й затискаше устата. Виеше се в ръцете им като змия. Но най-накрая се успокои и се предаде. Съблякоха я и Киро, който също беше вече гол, легна отгоре й. Ала веднага скочи и изкрещя, като сочеше към Мерито.

А тя бавно се изправи, като в ръцете й блесна кухненския нож. Как беше попаднал в нея, на Киро не му остана време да мисли за това.

— Ще те убия като куче! — изкрещя Мерито.

— Ама, чакай де! — уплаши се още повече Киро.

— Ей, Джонсън, хвани я, ще направи някоя глупост тази… — не се доизказа Жаклината, защото Мерито изкрещя и се хвърли с ножа върху Киро. Но за щастие той, отстъпвайки назад, се спъна в една табуретка и падна по гръб. Мерито заплете краката си и, като се просна на пода, изпусна ножа. Джесито го ритна и така предотврати един нещастен случай, който можеше да спре завинаги техните оргии.

Мерито се изправи, ритна падналия, примиращ от страх Киро, и започна трескаво да се облича. Никой не й попречи. Когато стана готова, тя каза:

— Киро, обличай се!

— Не искам.

— Обличай се, защото…

— Ей сега.

Киро се изправи. Олюляваше се страшно. Беше пиян и едва се крепеше на краката си.

— Хайде, по-бързо — извика Мерито, — по-бързо, защото ще те вземат дяволите!

-Ама вие да не би да си тръгвате? — запита плахо Джесито.

— Тръгваме си — отсече Мерито и я погледна на кръв.

— Окей! — извика Никсъна. — Тяхна си работа.

— Хайде, по-бързо! — Мерито продължи да подканя Киро.

— Ей сега! Готов съм.

— Гуд бай! — извика Симо Джонсъна.

— Вървете по дяволите! Изкрещя Мерито и задърпа Киро надолу по стъпалата.

— Я виж ти! Обноски! — закикоти се Жаклината.

— Такива морални момичета не са за нашата компания — извика Джесито.

— Окей! — възкликна Никсъна и смени ролката на магнетофона.

А в същото време Мерито мъкнеше пияния Киро по улицата и проклинаше нещастията, които я бяха сполетели.