Хари Стоянов
Мислите в главите (2) (Гимназиален роман)

Втора глава
РАЗБУНТУВАЛИЯТ СЕ КЛАС

Мина се една минута след биенето на звънеца, но физичката не идваше. Шумът в класа се усилваше. Слухът, че в няколко други класа са правили контролно по астрономия се беше разпространил и в този клас. Много искаха да правят контролно, но повечето бяха против, най-вече момчетата, които се заканваха да направят скандал.

Мина се още една минута и шумът стана още по-силен. Всички се горещяха, размахваха ръце, отправяха закани по адрес на физичката; някои държаха на контролното, защото можеха да препишат нещо от учебника, други бяха съгласни с него, защото можеха да се изразяват по-добре писмено или бог знае защо, а мнозинството беше против, защото ставаше дума за принципа, а не за контролното. В такива случаи учениците стават много задружни и се поддържат.

Измина и третата минута от часа. Учениците започнаха да викат по-силно, тебеширите пак захвърчаха, гъбата също полетя из стаята, чуваше се изкънтяването от удари с учебници или с чанти, някой усилено се тренираше да бие барабан на един от чиновете, момичетата пронизително пищяха и се гонеха из стаята, закани и ругатни валяха като порой. В такива случаи учениците са много невъздържани и не мислят какво правят.

Минаха се четири минути, а физичката я нямаше все още. Някой се провикна, че ще има свободен час по астрономия, друг започна да вика, че лъже, а в стаята беше станал ад.

— Чакаме още десет минути и излизаме! — се провикна Киро.

— Идва!!! — изрева дежурният и в стаята нахлуха десетина души, които бяха в коридора, защото в училището никой ученик не обичаше да стои в стаята, когато имаше малко междучасие, а през голямото — напротив — насила ги измъкваха навън.

Физичката влезе. В стаята все още беше хаос. Почти никой не беше станал, а някои само се понадигнаха от местата си, но учителката, която се беше ухилила до ушите, защото беше в много добро настроение, каза всички да си седнат по местата и да извадят по два листа.

— Много сте шумни днеска — каза тя. — Бях в дирекцията и чак там се чуваше.

— Никакво контролно! — извика Емо.

— Няма да правим контролно! — подкрепи го Славчо.

— По физика не се прави! — изкрещя някой от другия край на стаята.

— Не искаме да правим! — извика по-силно Емо и започна да удря по чина.

Другите също заудряха по чиновете и се вдигна такава олелия, че ако някой беше в коридора, щеше сигурно да си помисли, че е станало кой знае какво. Ама и наистина беше станало, защото физичката не можеше да се изкаже.

— Ама… ученици — мъчеше се младата учителка да усмири разбунтувалия се клас. Тя беше едва за втора година в тази гимназия, но правеше неща, които извикваха голямо недоволство у учениците. Може би, защото не я считаха за толкова опасна като другите, затова я принуждаваха много пъти да се съгласява и примирява с тяхната воля. Но този ден тя явно беше решила да не се предава.

— Тихо, ученици! Моля ви! — помъчи се отново да въдвори ред, но без резултат.

— Извикайте директора! — изкрещя Емо. — Той ще каже дали да правим контролно или не!

— Няма да правим! — провикна се някой над всички.

— Това е безобразие!

— Подлост!!!

— Хайде да я набием!

— Контролни по физика не се правят! Това е нареждане на директора!

— Няма да правим! Няма да правим!

— Ама, ученици! Моля ви! Ученици! — усмивката на физичката се беше помрачила, но лицето й не беше отчаяно, а изразяваше твърдост и показваше, че този път нямаше да отстъпи. — Ученици, цял час ще го правите. Ще ви дам и междучасието!

— Не!!!

— Ама няма начин да ви изпитам за толкова кратко време всичките!

— Не!!!

— Пишете! Първа група до прозореца, втора към вратата, първа група, втора група, първа група, втора група. Така! Първа група да пише за…

— Няма да пишем! — възпротиви се Емо. — Това е насилие!

— Първа група…

— Няма!!!

— … да пише…

— Няма!!!

— … за въртенето на Луната…

— Това е безобразие!!!

— … около Земята и около собствената си ос.

— Ще се оплачем на класната!

— Това е първата задача. Втората е…

— Класната каза, че по физика не се прави контролно!

— Втората задача е средно слънчево време — явно физичката беше решила твърдо да проведе контролното си, независимо при какви условия.

— Леле! Нищо не знам! — се обади някой от средната редица.

— Търси си белята тази другарка! — обади се високо Киро.

— Трета задача на първа група…

— Е-е-ех! Чакайте, бе, другарко. Ние не сме професори. Две са достатъчно! — провикна се Славчо.

— Трета задача ще пише който иска. Ще държа на първата и на втората — каза физичката и продължи: — Третата задача на първа група е основни точки и линии на небесната сфера.

— Аман вече! — извика Кръстьо, който седеше два чина пред Емо. — Другарката няма да се вразуми!

— На втора група задачите са релеф и фази на Луната…

— И за двете заедно ли?

— Да, и за двете заедно. Втората задача е звездно време…

— И-и! Нищо не знам!

— … и третата е за календар. Повтарям ви пак, че за третата задача не държа много, но за първите две — вие знаете. Ще имате достатъчно време…

— Глупости!!!

— Е, тридесет минути малко ли са ви?

— Малко са я!

— Колкото напишете. Само да бъде изчерпателно и вярно.

— Пък и изчерпателно иска!

— Намерило пък замерило!

— На чужд гръб и сто тояги са малко!

— Стига сте философствали, защото наистина няма да ви стигне времето.

— Другарката не обича философите.

— Аман вече от тези контролни — извика Емо, — тази седмица тъкмо три!

— Хайде, пишете!