Карън Робърдс
Робиня на любовта (6)

Шеста глава

— Защо не, по дяволите? — успя той най-сетне да произнесе с одрезгавял глас и я обсипа с горещи целувки, а ръцете му я притискаха така, сякаш никога повече нямаше да я пусне. Беше притиснала глава към рамото му и така трепереше от възбуда, че й се струваше, че краката й няма да я удържат, ако той я пуснеше. Това, което правеше, бе безсрамие, разбира се, но въпреки това тя никак не се срамуваше! Желаеше го прекалено много.

Устните му се плъзнаха по нежната буза и докоснаха ухото й. Лиза тихичко простена, когато той поигра с ухото й, хапейки го лекичко.

— Изкусителка — прошепна Сам дрезгаво и Лиза усети горещия му дъх. Думата беше произнесена като упрек, Лиза знаеше това, но за нея тя прозвуча много възбуждащо.

Устните му следваха своя път по шията и надолу по тялото. Тя усети боцкането на небръснатата брада. Сам я прегърна и обхвана с длан гръдта й. Зърното веднага се стегна и се притисна през ризата и тънкия сутиен към ръката му. Той пое напиращата пъпка с палеца и показалеца и леко я стисна. Краката на Лиза омекнаха.

Той я отпусна на земята и я подпираше с ръце, докато легне сред високата трева. Лиза премига и съзря една умолителна усмивка върху устните му. Беше малко объркана.

— Мисля, че е най-добре да ми го върнеш отново — каза той насмешливо, макар че думите трептяха от страст.

„Го“ беше, както разбра, пистолетът — тя съвсем беше забравила за него. Сам го пое внимателно от ръката й, а тя се питаше унесено наистина ли някога беше смятала, че той не изглежда добре. Това беше най-красивият мъж на земята, който можеше да си представи в момента. Това прорязано от бръчки, несиметрично, невероятно мъжествено лице и това силно загоряло тяло я възбуждаха по начин, който не беше изживявала досега.

Той беше застанал над нея. Лиза наблюдаваше жадно как разкопчава ризата си с бързи, пестеливи движения. Когато я пусна небрежно на земята, погледът й, пълен с желание, се плъзна по широките рамене и здравия врат, след това се спря на мускулестата, окосмена гръд, с препасания кобур на пистолета. Ръцете му посегнаха към колана и разкопчаха токата. Когато разтвори ципа на панталона, Сам спря за момент, подпря ръце в хълбоците и погледна насмешливо към нея и развълнуваното й лице.

— Харесва ли ти представлението? — попита той тихо и Лиза си спомни неясно, че някога тя самата му бе казвала нещо подобно. Кимна без сянка от стеснение. Усмивката му стана още по-широка, но очите му добиха някакво заплашително изражение. Трябваше да приседне, за да си събуе ботушите. После се промъкна до нея, съвсем гол, и се приведе на четири крака над тялото й. С коленете си допираше краката й, а ръцете му бавно, много бавно се заеха с копчетата на ризата й. Лиза искаше да му помогне, но пръстите й не я слушаха. Той ги отстрани и сам разкопча ризата. След всяко разкопчано копче той целуваше бързо и предизвикателно тръпнещото й от желание тяло. Когато ризата най-сетне бе разкопчана, Лиза вече не можеше да сдържа стоновете си. Протегна ръце към него, но той ги стисна и положи отново на твърдата земя. Притискаше я здраво и тя беше принудена да гледа безпомощно как погледът му се опива от вида на тръпнещото й тяло.

Гърдите й се открояваха с белотата си на фона на разкопчаната риза и панталона с цвят каки. Красиво оформеният й бюст прозираше през бледата копринена материя на тънкия сутиен, а точно над колана на панталона се виждаше пъпът й.

Сам се любуваше на тази гледка. Лиза искаше да се освободи, за да го притегли към себе си, но той с лекота спря движението й. Дългата светлоруса коса образуваше около главата й ореол и контрастираше с по-тъмния златист цвят на тревата. Котешките й очи блестяха, сияйно зелени, и го умоляваха.

Сърцето на Сам заби учестено, Лиза наблюдаваше признаците на усилващата се възбуда и усети как тръпки пробягват по гърба й.

Дъхът й секна, когато той приведе глава и докосна гърдите й с разтворени устни. Горещият му, влажен дъх проникна през сутиена, а езикът му играеше със зърното на гърдата й през тънката материя. Тя притвори безпомощно очи и замята глава, обзета от мъчително желание. Желаеше го така бурно, че сама беше изплашена от това.

Устните му не преставаха да подлагат гърдите й на мъчение. Тя изохка, когато ръката му се плъзна надолу, за да докосне пулсиращия корем, изучавайки го, и да мине след това по панталона, за да спре между бедрата й. Когато той я докосна, тя се изви и отблъсна ръката му, за да сложи край на тази мъка.

— Боже мой! — чу тя гласа му. Думите прозвучаха задавено. После ръцете му трескаво задърпаха панталона, треперещите пръсти се опитваха да се справят с връвта, която й служеше за колан. Тя се надигна към него, за да го улесни, когато той се опита наведнъж да съблече панталона, бикините и обувките й. После легна върху нея и тежестта му я притисна към земята, а ръцете му свлякоха сутиена.

— Сега! — извика тя. Простена и бедрата й се разтвориха, за да го приемат. — Сега, Сам, о, моля те, сега!

Той я облада бурно. Тя охкаше, стенеше и викаше името му, а краката й се увиваха около хълбоците му. Пръстите й стискаха здраво гъстата коса, стигаща до раменете.

Ръцете му я стискаха с такава сила, която щеше да бъде болезнена, ако Лиза беше в състояние да възприема и нещо друго, освен отчаяното желание на тялото си. Стенанията му се смесваха с тихите й викове, докато той я водеше към връхната точка на екстаза. Ноктите на Лиза се забиха в стегнатите му мускули. Тялото й, натегнато от страст, се движеше в синхрон с неговото…

— Да, да, да! — изхлипа тя, когато той най-сетне проникна в нея с мощ, която би могла да я разкъса на парчета. Сам простена в отговор, зарови лице в чудно ухаещата й коса, потрепери от глава до пети и тя усети пулса му дълбоко в себе си. Лиза се впи, здраво вкопчена в него, и простена. После изпита такава сладост, каквато не беше преживявала никога досега.

Може би бяха минали часове, а може би и само минути, когато тя отново се върна на земята и усети слънцето да пари по кожата й. Отвори очи и видя, че сянката, където бяха лежали, се е преместила и сега бяха изложени безмилостно на жарките лъчи на следобедното слънце. Огледа продължително тялото си и се чудеше, че то беше способно на подобни вълшебни усещания. И насън не беше мислила, че ще може да преживее някога такава страст…

Тя се изчерви леко, като осъзна колко сладострастно изглеждаше така, легнала гола в тревата, докато яркото слънце на Африка жареше тялото й. Надигна се и седна изтощена. Сутиенът й, все още закопчан, се беше вдигнал до подмишниците, тя го дръпна надолу и с неуверени движения го навлече върху гърдите си. Ризата й висеше от раменете, измачкана и пропита с пот. Тя я облече.

После се огледа за Сам.

Той лежеше на половин метър от нея, проснат по корем. Лицето си беше скрил с ръце и се виждаше само тилът му. Дългите му крака бяха леко разтворени. Слънцето огряваше силно загорялата кожа на гърба му.

Лиза се усмихна, когато го видя. Какъвто и да беше иначе, но си оставаше фантастичен любовник. Тя протегна не смело ръка, за да го докосне, и пръстите й погалиха здравите мускули на ръката му. Искаше да я погледне. Искаше да разбере дали и той се чувства така превъзходно, както и тя. Той не се помръдваше. Тя още по-смело погали ръката му от рамото до китката, а после пръстите й докоснаха тила му. Изведнъж той стисна ръката й, хвана я за китката, обърна се настрана и се подпря на лакът. Собствената му голота сякаш изобщо не го притесняваше.

Сините му очи я огледаха с такъв израз, който трудно можеше да се определи. Като си спомнеше сега какво беше казвала и правила в обятията му, й ставаше малко неудобно и тя беше доволна, че ризата скрива от погледа му най-интимните части на тялото й. Дългите й, стройни крака бяха голи. Очите му я оглеждаха от петите до горния край на бедрата.

Той внезапно вдигна очи и я погледна в лицето. Лиза усети топлина по бузите си, когато погледът му опипа лицето й и се спря на устните. Беше уверена, че е още зачервена и подпухнала от целувките му. Усмихна му се неуверено. В отговор той пое ръката й и притисна устни към дланта й. Побиха я тръпки чак до петите.

— Не мога да отрека, скъпа — каза той провлечено и целуна последователно върховете на пръстите й. — Ти си наистина най-доброто парче, което ми е минавало през ръцете.

Тя остана слисана и не можеше да повярва на ушите си. После подскочи от възмущение и изтръгна ръката си. Как се осмеляваше…? В нея се надигна вик. Как можеше да я оскърбява така? Като видя слисаното й лице, той се засмя — един подигравателен смях, който отразяваше цялото му огромно задоволство. После се изправи.

— Какво очакваше — лунна светлина и цветя? — подигра се Сам брутално.

Лиза трепна. Не можеше да е вярно… същински кошмар… Тя вдигна поглед и болката се отрази в очите й.

— Мразя те — прошепна тя със злост. Усмивката му стана още по-широка, но очите му бяха твърди като диаманти, когато се плъзнаха по полуголото й тяло, свито в тревата.

— Твоята форма на омраза страшно ми допада, съкровище — подигра се той. Лиза затвори очи, за да не вижда повече този иронизиращ варварин, който току-що й беше любовник. Хапеше устни, за да не изкрещи безполезните си обвинения. Идваше й да го убие — но не можеше да го стори. Искаше да го накара да страда — но не беше във възможностите й. Беше безпомощна пред този садистичен мошеник…

— В косата ти има трева — каза той с презрителен глас. Когато се наведе да махне стръкчетата от косата й, Лиза блъсна ръката му и се изправи с един скок. Без да размишлява, замахна и го удари право в злорадата физиономия.

— Ах, ти малка… — изсъска той и я стисна за китката като в менгеме. Лиза знаеше, че има всички основания да се страхува, но не се боеше. Беше напълно извън себе си…

— Заслужи си го — процеди тя през зъби и го изгледа гневно. За наказание той стисна още по-силно китката й.

— Защо? — попита тихо. — Затова ли, че взех само онова, което отдавна искаше да ми дадеш? Ти беше тази, която се разкъсваше от желание. И днес ти беше тази, която започна, а не аз, скъпа! Беше по-похотлива от разгонена кучка и ако си честна, ще си го признаеш.

Лиза го стрелна с поглед и го намрази повече, отколкото изобщо някога беше мразила някого. Ако можеше със силата на волята си да го умъртви, би го сторила незабавно. Ужасното беше, че той имаше право. Тя предизвика случилото се и тя го желаеше — но трябваше ли той да се държи така, че да звучи толкова… невероятно скверно?

— Глътна ли си езика? — присмя се той.

Лиза тръсна къдрици и вирна гордо брадичка.

— Би ли освободил ръката ми? — попита тя с ледена учтивост. — Причиняваш ми болка.

— Ти ми удари плесница — напомни й той тихо.

Лиза видя следите от ръката си върху загорялата му буза. Надяваше се със злоба, която иначе й беше чужда, че наистина го боли.

— Заслужи си я — повтори тя упорито.

Той се усмихна, но лицето му имаше враждебен израз.

— Би трябвало да те набия за това.

— Напълно в твой стил — отговори Лиза с презрение, равно на неговото.

Очите му се смалиха. Дръпна я рязко за китката и тя политна към него. Той я притисна насила до себе си. Лиза яростно заудря по гърдите му, но със същия успех би могла да удря и по някоя стена. Той не отстъпи нито с милиметър.

— Можеш да ме обезщетиш с това, с което най-много те бива — заяви той тихо.

Лиза го изгледа разярено. Когато прочете намеренията му в очите, тя извърна лице. Сам се изсмя невъздържано и продължи да я притиска с едната ръка до себе си, докато с другата повдигна брадичката й. С невероятна лекота обърна лицето й. Лиза разбра какво възнамеряваше и в каква насока щеше да бъде отмъщението му, но не можеше да се противопостави. Той беше толкова силен, че в сравнение с него тя приличаше на дете. Сам й се присмиваше и се наслаждаваше на безпомощността й. Лиза застина неподвижно пред него, когато устните му бавно се сведоха към нейните. Беше свила ръце в юмруци и всяко мускулче на тялото й беше напрегнато до болка от разочарованието.

Той я целуна грубо. Причини й болка, сякаш наистина искаше да я боли. Тя се остави на целувката му, защото нищо не можеше да направи. Но когато ръката му се пъхна под ризата й и докосна гърдите й, тя се опита да се съпротивлява и малките й юмруци заудряха без всякакъв ефект по тялото му, а краката й го ритаха по глезените.

Той се засмя доволно, когато усети реакцията на гърдите й.

— Хайде, скъпа, помоли ме — промърмори той, долепил устни до тялото й. — Може би ще ти се удаде да ме уговориш да те удовлетворя още веднъж.

Лиза изохка. Гневът и разочарованието й придадоха нова сила, докато се бореше да се освободи. Той се бранеше без всякакво усилие. Когато тя най-сетне спря да удря, изпръхтя и се предаде, оставайки все така вцепенена от ярост, ръцете му се заеха бавно и дръзко да проучват тялото й. Наблюдаваше я, милвайки най-интимните части на тялото й, и то с такава увереност, която беше направо оскърбителна. Лиза се тресеше от унижението, очите й мятаха искри.

— Мразя те — успя да прошепне тя, когато пръстите на ръката му, търсейки, докоснаха най-скритите места на тялото й. — Не!

Беше твърде късно.

Огромният гняв на Лиза заглуши всяка страст, която тя в друг случай би могла да изпита. Прокле го, докато той я обладаваше, и заудря с юмруци по него.

След първия удар в лицето той изви тялото й назад, за да предпази лицето си от ръцете й, а самият той я прегърна през кръста. Облада я бързо и брутално. Беше груб и агресивен акт. На Лиза не й оставаше нищо друго, освен да се примири.

Тя напрегна всичките си сили, за да се откъсне от него. Той не й попречи. Тя отстъпи няколко крачки назад. Погледът й попадна върху пистолета, който продължаваше да лежи там, където го беше захвърлил във високата трева.

Лиза се промъкна незабелязано до него. Когато се приближи достатъчно близко, тя изостави престорената отпуснатост, хвърли се върху оръжието, грабна го и го насочи срещу Сам. Държеше пистолета здраво с двете си ръце пред себе си, както я беше научил, а дулото беше насочено право към плоския му корем. После го погледна с усмивка. Желание за мъст се четеше в очите й и изпълваше сърцето й.