Карън Робърдс
Робиня на любовта (3)

Трета глава

Тези безмилостни, сияйно сини очи я пронизваха като свредел. Очите на Лиза се превърнаха в големи смарагдови езера, когато Сам разкопча ризата си, без да каже нито дума. Когато се съблече и легна до нея, погледът й пробяга със смесица от възхищение и безпокойство по широките, загорели от слънцето рамене, по мускулестите ръце и тъмните косъмчета на гърдите му. Той свали пистолета, поставен в кобур под лявата му мишница. После ръцете му се насочиха към токата на колана. Разкопча я с небрежно движение. Лиза го наблюдаваше като хипнотизирана, а той не я изпускаше нито за миг от поглед, докато разкопчаваше ципа на панталона си.

В този момент Лиза възвърна способността си да разсъждава. Размърдай се! — изкрещя разумът й и тя го стори. Устата й пресъхна, когато разбра на какво изпитание искаше да я подложи. С един скок се изправи, дръпна с треперещи ръце одеялото от походното легло и се загърна с него. Не можеше да допусне да се случи това, което Сам се опитваше да направи тук — не така — като експеримент за проверка на сексуалната й готовност. Ако се стигнеше дотам, силата на физическото му привличане щеше да победи разума й и това щеше да бъде извечната победа над жената от по-силния и по-едър мъж. Защо я тласкаше към това ужасно изкушение?

Когато погледна отново Сам и видя, че е съвсем гол, Лиза прехапа устни и се загърна още по-плътно с одеялото. Той я наблюдаваше безизразно, а ъгълчетата на устните му се свиха в цинична усмивка. Погледът й бързо премина по цялото му тяло — от широките рамене, по стегнатия корем, до дългите, силни крака. Внезапно Лиза осъзна какво прави всъщност. Ужасена откъсна очи от него. Лицето й силно почервеня.

— Малко си позакъсняла да се преструваш на плахо момиченце — присмя се тихо Сам.

Лиза го погледна — лицето му бе твърдо и непреклонно. Тя веднага отмести поглед. Наистина беше плаха, помисли си с мъка. Джеф много беше държал на своя интимен живот и малкото пъти, когато наистина бяха спали заедно, беше ставало при пълен мрак. Джеф настояваше за това и тя никога не го видя гол. Познанията си за това, как изглежда едно мъжко тяло, беше получила само от няколкото снимки, които видя в някакво женско списание, разгърнато по невнимание на една вестникарска будка. Погледът й попадна върху загорелите, окосмени голи мъже, когато тя започна да го разлиства. Почувства се шокирана и същевременно — привлечена. Веднага затвори списанието и го върна на мястото му. После се огледа виновно и се надяваше никой да не я е видял. Но месеци след това в най-различни моменти виждаше отново пред себе си тези объркващи я картини. Неприятното и невероятното в този случай беше, че тя наистина не беше виждала истински гол мъж. Да не говорим пък за такъв, който застава дръзко и небрежно пред нея. Той изглеждаше толкова голям и силен и толкова невероятно мъжествен, че Лиза внезапно осъзна своята собствена женственост така силно, както никога досега. А в момента беше абсолютно ясно, че той я желаеше.

— Ела насам, Лиза! — думите прозвучаха спокойно. Когато тя погледна, видя, че очите на Сам проблясваха лъчезарно сини. Тя преглътна и усети болки в гърлото. После отстъпи инстинктивно крачка назад.

— Знаеш, че и сама го искаш — Лиза мълчаливо поклати глава. Отстъпи още малко назад. Погледът й нито за миг не се откъсваше от лицето му. Когато я видя как отстъпва назад, той стисна устни и челото над сините му очи се смръщи. — Ще се разкайваш, ако ме принудиш аз да дойда при теб! — заплахата прозвуча меко, но недвусмислено си беше заплаха. Лиза усети как сърцето й заби учестено при мисълта, че той наистина имаше възможност да я накара да отстъпи и че тя му беше в ръцете.

— Слушай, та това е глупаво. По този начин и без това нищо няма да докажеш — произнесе тя с треперещ глас. Надяваше се да успее да отклони вниманието му, защото се боеше, че ако я докосне, няма да може да му устои.

— Казах да дойдеш тук! — нямаше съмнение, че го казва сериозно и очаква тя да му се подчини. Въпреки това Лиза опита още веднъж.

— Ако ти…

— Ела тук, по дяволите!

Лиза го погледна внимателно. Сините му очи бяха станали леденостудени, ъгълчетата на устата потрепваха предупредително и тя разбра, че го беше докарала до границите на търпението му. По-нататък нямаше да отстъпи. Да продължава да му се противи в този момент, беше твърде рисковано.

— Да, добре — промърмори тя недоволно. Тръгна към него с високо вдигната глава. Спря едва когато го наближи така, че да може да протегне ръце и да я докосне. — А сега би ли… — „се вразумил“, искаше да каже тя, но той безмилостно я прекъсна.

— Пусни одеялото!

Лиза го погледна в очите.

— Н… не! — съпротивляваше се по инстинкт. Когато той сви очи, тя осъзна, че би било по-добре да беше формулирала отговора си малко по-дипломатично. Въпреки това не можеше да изпълни заповедта му. Беше изключено. Трябваше да сложи край на тази безсмислица. Той трябваше да разбере, че тя не беше някой, с когото можеше да се отнася както си иска и когото да командва безогледно. Зелените й очи го гледаха дръзко, докато обмисляше как да го накара да разбере коя е тя. Стискаше здраво одеялото, сякаш от това зависеше животът й.

— Пусни одеялото!

Заповедта прозвуча като изстрел от пистолет. От уплаха Лиза изпусна одеялото и то се свлече в краката й. Тя стоеше пред него смутена и безмълвна. Голотата й и въздействието, което оказваше върху мъжа, който я оглеждаше, достигнаха съзнанието й, когато съзря в очите му проблясъците на нескрито желание. Докато Сам оглеждаше с невероятна педантичност голото й тяло, Лиза усети, че по бузите й пропълзява червенина. Сама знаеше, че е детинско и глупаво да се смущава така. В края на краищата, този мъж по някакъв каприз на съдбата вече й беше любовник, а и преди обяд също я видя гола. Въпреки това й беше трудно да преодолее смущението. Идваше й да се скрие в миша дупка, за да не я разглежда така студено. Да бъде проклета, ако вземе да се стряска като някоя превзета стара мома. Тя го погледна предизвикателно и гордо.

— Това, което си мислиш, е напълно погрешно — каза тя, държейки се така, че да изглежда убедително. — Дали ще повярваш или не — но аз не съм примамвала тези животни да ме нападат. Просто се къпех в реката…

Гласът й замря, когато видя, че той не я слуша. Очите му жадно се бяха втренчили в кръглите й гърди. Той внезапно вдигна ръка и погали с върха на пръстите си извивката им.

— Прекрасно — прошепна дрезгаво. След допира му Лиза се усети предадена от слабото си тяло. Малките й зърна й с цвят на ягода внезапно щръкнаха като войници. Тя пое въздух, за да продължи това, което беше искала да каже.

— Опитаха се да ме изнасилят — произнесе отчетливо, но в този момент разумът й я напусна, защото една мазолеста ръка обгърна едната й гърда и нежно погали с палец зърното. Лиза усети болка ниско в корема си. Ръцете й неволно стиснаха китките му и се опитаха да сложат край на милувките. Когато дланите й го докоснаха, той вдигна поглед и видя унесено как тя навлажнява с върха на нежно розовото си езиче долната си устна.

Страстта, лумнала изведнъж в очите му, разтърси Лиза до мозъка на костите й. Тя притвори очи, за да се брани мълчаливо, но още в следващия миг разбра, че е допуснала тактическа грешка. Вече беше твърде късно. Устните му, жарки и настойчиви, докосваха нейните и той я целуваше така неистово, че тя не можеше да си поеме дъх. В първия момент Лиза се опита да се съпротивлява, но това беше повече от безсмислено. Срамните спомени от този ден бързо бяха пометени от мисълта за това здраво, силно тяло, което я привличаше така, че я докарваше до състояние на върховна възбуда.

Беше загубена. Разбра го още преди устата й да се отвори, за да приеме езика му. Когато ръцете му обгърнаха кръста й, за да я привлекат, нейните ръце се сключиха зад тила му, притиснаха главата му към нея и пръстите й се заровиха в гъстата черна коса. Отвърна бурно на целувката. Беше пламнала от желание по него и се опиваше от насладата да усеща косъмчетата на тялото му върху нежните си гърди, по корема и бедрата. Изпадаше във възторг от яките мускули по гърба и раменете, когато ръцете й трескаво ги галеха, и беше опиянена от мъжкия мирис на тялото му. Това здраво мъжко тяло изцяло владееше малкото й женско същество.

Ръцете му бяха груби, но се плъзгаха така умело по кожата й, че Лиза се задъхваше. Галеше гърдите й с леки докосвания и спираше при всяко щръкнало зърно. После дланите продължаваха пътя си надолу, милваха тясната талия и корема, сякаш разполагаше с цялото време на света. Накрая пръстите му докоснаха мекия й скут и се заеха да го изучават. Лиза постепенно се отпусна. Разтапяше се в ръцете му. Облегна се на него и го остави да прави с нея каквото си иска.

— Желаеш ли ме? — чу тя гласа му. Забравила всякакъв разум и срам, само рязко кимна. — Кажи ми го — заповяда той тихо.

Лиза се поколеба. Задържаше някаква последна капчица гордост. Сам галеше гърдите й.

— Да, о, да! — изохка тя.

— Какво да? — гласът му беше само дрезгав шепот. — Да, ти ме желаеш или…

Устните му изкусително се бяха впили в едната й гърда. Лиза изпита дива страст.

— Да, желая те! — тя се предаде без съпротива. Желаеше го, помисли си тя, и то как…

Сам я взе на ръце и я притисна към гърдите си. Лиза се вкопчи в него, докато той измина няколкото крачки до леглото. Главата й лежеше на рамото му. Лиза му поднесе лицето си. Беше затворила очи, върху бузите миглите й образуваха трепкащи тъмни полукръгове. Желанието й се засилваше, сърцето й биеше все по-учестено и тялото й пламтеше в очакване.

Той спря и продължи да я държи притисната до гърдите си с чувството на собственик. Лиза очакваше да я пусне на леглото, но нищо такова не се случи. Тя отвори объркано очи и видя, че той я наблюдава със странно, почти жално изражение. Не можа да разбере този поглед, но и не беше настроена в този момент да мисли за това. Шепнеше му нежности, подканваше го и без всякакъв срам притискаше гърдите си към неговата здрава, окосмена гръд. Беше нетърпелива, повече от нетърпелива, защото не можеше да дочака момента, в който отново ще преживее екстаза, до който той можеше да я доведе. Обсипваше с леки целувки тила му. Той продължаваше да стои неподвижно. Объркана, тя го погледна въпросително. Той отвърна на погледа й, като подигравателно разкриви устните си и се изсмя.

Когато я остави, Лиза застина и продължи да го наблюдава с леко отворена уста. Падна върху леглото и остана да лежи замаяна. Премига шокирано един, два пъти, без да разбира нищо, а в този момент той се обърна и почна бавно да се облича.

— Сам…?

Той отново облече панталона, придърпа нагоре ципа, закопча колана и едва тогава вдигна очи към нея. Лиза беше изумена от враждебността, която се криеше в тези сини очи.

— Съкровище, при момиче от твоята порода и при най-добро желание не би могло да се говори за изнасилване — заяви той. После вдигна ризата и пистолета си, завъртя се на тока си и излезе от палатката.

На Лиза й се струваше, че са й нанесли удар в корема, който я е смазал. Сам отдавна вече беше излязъл, а тя продължаваше да лежи свита на кълбо и се чувстваше ужасно. Бяха необходими само секунди, за да си спомни отново, че Сам съзнателно я беше подложил на изпитание — за да я унижи! И това наистина му се беше удало! При това по-успешно, отколкото би могъл да планира или да си измисли. Идваше й да се измъкне, да се скрие зад някоя скала и да не се показва никога вече на бял свят. Той беше я пожелал, тя знаеше това. Не беше все пак толкова наивна и невинна, за да й убегне такова нещо. Но той овладя собствената си страст, а нея докара до състояние да го желае така, че доброволно да пожертва гордостта и самоуважението си, само и само да получи физическото удовлетворение, за което тялото й неистово жадуваше. Доведе я до състояние да го умолява, а после се изсмя и се отвърна. Всяка отделна дума, всяко докосване и всяка въздишка живо и с всички подробности се връщаха отново и отново в паметта на Лиза. Тя простена и легна по корем, за да скрие лице във възглавниците. Стискаше здраво очи, сякаш да оттласне обратно картините, които я връхлитаха. Беше я възбудил с хладнокръвна пресметливост, повтаряше си тя с нарастващо отчаяние. Никога нямаше да може да преживее това, никога. Щеше да го мрази до края на живота си. Само ако можеше някога да забрави спомена за това, как се беше гушила гола в обятията му и как се беше вкопчвала в него, целувайки го по соления, загорял врат!

След известно време осъзна, че продължава да седи в палатката на Сам, върху леглото му, и беше така гола, както майка й я е родила. Ако имаше нещо сигурно в този побъркан свят, това беше обстоятелството, че Сам щеше да се върне. Противно на досегашното й мнение, тя почна да мечтае за собствената си палатка. Това малко зелено убежище сякаш й предлагаше сигурността, от която имаше такава нужда сега. Изправи се рязко и реши да се прибере в палатката си, преди Сам да се е появил отново. Ако я намереше гола тук, сигурно щеше да реши, че го очаква. Дори само като си представи това, на Лиза й стана горещо. Какво отвратително, арогантно чудовище! Преметна крака през леглото и стана, за да се махне незабавно оттук. Огледа се за нещо, с което да се завие. Освен одеялото нямаше нищо друго. Когато осъзна, че трябва да мине през лагера загърната само в едно одеяло, тя се разколеба малко в силното си желание да изчезне оттук. И без това вече сигурно всички й се присмиват. Но какво друго й оставаше? Всичко друго беше за предпочитане, отколкото да остане тук до завръщането на Сам.

Тя смело се загърна с одеялото и все се канеше да излезе навън, но дочу стъпки и най-лошите й опасения се потвърдиха, когато влезе Сам — носеше в ръка дрехите и обувките й.

— Ето — каза Сам и й ги подхвърли.

Те паднаха на земята пред нея. Лиза се изчерви, а Сам се ухили отвратително. Усмивката му й помогна да се овладее отново, тъй като се ядоса, а това й беше по-приятно, отколкото смущението, което беше изпитала преди. Сдържа гневните думи, които й бяха на езика, защото само щеше да го развесели, като му покаже колко много я беше разстроила тази специална форма на наказание. Заради себе си тя трябваше да му даде да разбере, че това не я беше засегнало, както очевидно и него.

— Благодаря — каза Лиза със спокоен глас, доволна от небрежната си реакция. Погледът на Сам беше насочен към нея. Тя видя, че очите му се присвиха. Беше го изненадала със спокойствието си.

— Облечи се! — заповяда й отсечено.

Лиза го погледна с отвращение.

— Разбира се — гласът й беше смразяващ. — С най-голямо удоволствие, но само ако ти излезеш.

— Пак ли се правиш на стеснителна? — изпръхтя Сам. — Мислех си, че вече сме се разбрали колко късно е за това.

Лиза напрегна цялото си самообладание, за да не се нахвърли със зъби и нокти срещу това подигравателно лице. Веднъж вече го стори, но резултатите не се оказаха удовлетворителни. Можеше да си представи радостта му, ако се беше поддала на този импулс. Щеше да има още един предлог, за да я унижи отново, а Лиза имаше усещането, че това му доставя удоволствие.

— Да, ти, разбира се, си прав — отвърна тя колкото се може по-спокойно и се надяваше той да не забележи горчивата враждебност в погледа й.

Сам не отвърна нищо. В сините очи блесна нещо, само за миг, и после пак станаха непроницаеми, когато я погледнаха. Лиза не можеше да проумее какво можеше да означава това бегло припламване. Приведе се с несъзнателна грациозност, за да вземе дрехите си от земята. Тъй като това бяха дрехите, които беше облякла, преди да се изкъпе, тя предположи, че Сам си е направил труда да измине още веднъж пътя до потока и обратно, за да й ги донесе. Надяваше се той да не очаква благодарност от нейна страна, тъй като това бе последното нещо, което щеше да получи от нея.

Лиза хвърли дрехите на леглото и погледна Сам с крайчеца на очите си. Той стоеше по средата на палатката, там, където можеше да застане изправен. Беше скръстил ръце пред гърдите си, а около устните му пробягваше ехидна усмивка. Сякаш очакваше, че тя ще поиска да се обърне или дори да излезе от палатката, за да може да й откаже и по този начин отново да може да демонстрира кой е неоспоримият началник тук. Да бъдеше проклета, ако му доставеше това удоволствие! Тя вирна брадичка, погледна твърдо в присмехулното му лице и пусна одеялото.

Погледът му се плъзна по тялото й, сякаш не можеше да устои на изкушението. По лицето му ясно се изписа учудване и още нещо. Желание? Лиза триумфираше вътрешно, докато обуваше бикините си. Значи силният сърдит войник не беше чак толкова недосегаем, колкото искаше да се представи — трябваше да го запомни за в бъдеще. Тя нарочно се бавеше, докато обличаше останалите дрехи. По лицето му не можеше да се прочете нищо повече, но Лиза знаеше, че беше успяла да го разколебае. Това й помогна да преодолее част от досегашното унижение.

Закопча сутиена около кръста си и после се зае с умели движения да го придърпа нагоре, докато го облече както трябва. Съзнателно прекара длани по гърдите си, които изпълваха почти прозрачната материя, с цвят на праскова, и хвърли отстрани поглед на Сам. Очите му бяха втренчени в едва-едва прикритите заоблености. Лиза се усмихна и задържа за момент ръце върху гърдите си. После бавно се дооблече. Погледна го едва когато закопча и последното копче на оръфаната и прекалено дълга риза. Лицето му пак беше придобило познатата безизразност. Не мигаше и не даваше да се разбере, че видът на тялото й го беше смутил, но Лиза беше видяла припламването на страстта в очите му и се чувстваше несравнимо по-добре.

— Налюбува ли се на спектакъла? — попита тя язвително и доби увереността, че най-сетне може да му върне за някои неща.

— Доста мило — отвърна той провлечено и закова поглед върху лицето й. — Но за петдесет цента съм виждал и много по-вълнуващ стриптийз. Е, разбира се, това тук беше точно обратното. Затова и беше нещо по-особено…

— Ти си… — изфуча Лиза, без да се замисли. Беше бясна, че я сравнява с ония жени, които работят в заведенията. По лицето му мина доволна усмивка и Лиза изведнъж млъкна. Идеше й сама да си удари един ритник. И вторият рунд бе в негова полза, помисли си тя ядосано.

— Ако бях на твое място, сладурче, бих си спестил ругатните — посъветва я той и пристъпи към нея. Лиза се дръпна инстинктивно крачка назад. Сам вдигна подигравателно вежди и се отправи към едно приспособление, което използваше като маса, в единия край на палатката, където бяха нахвърляни купища документи. — Не си ли спомняш старата поговорка за ония, дето сами са затънали в нечистотии? Похотлива малка твар като теб не бива да си позволява безнаказано да ругае другите!

Тя онемя от ярост, но веднага осъзна, че е по-добре да не противоречи. След няколко минути се овладя отново.

— Ако нямаш нищо против, сега се връщам в палатката си — произнесе тя с ледена учтивост. Сам, който се беше привел над книжата си, отвърна само с „м-м“, без да се обърне. — Какво значи това? — попита предпазливо Лиза.

— Точно това, което казах — той обърна лице към нея, после седна в края на масата и залюля крака, докато говореше. Лиза се молеше от душа масата да се срути под тежестта му.

— Би ли могъл да ми обясниш по-подробно?

— Изключено — изглеждаше леко развеселен. Меките устни на Лиза се свиха заплашително. — Няма да се върнеш в палатката си. Не мога да рискувам да се повтори това, което стана днес при реката. Една побъркана за мъже малка мръсница е истинска заплаха в нашето положение. Наложи се вече да накажа двама заради теб и резултатът е, че моите хора не са твърде благоразположени към нито един от двама ни. Такива неща изобщо не бива да се случват тук.

Очите на Лиза хвърляха искри, но тя се овладя.

— Ако не си ида в палатката, къде ще отида тогава? Да не би пък да искаш да кажеш, че възнамеряваш да ме изпратиш вкъщи? — когато мисълта за тази възможност й мина през ума, тя засия. Досега още не беше имала удобен случай да разговаря със Сам за завръщане в Америка, но Райли й беше дал да разбере, че ще стои в това забравено от бога и от хората място, докато се осъществи планът на тези бандити, какъвто и да бе той. Но може би вече беше успяла да причини толкова неприятности, че Сам е размислил.

— Казах, че никъде няма да мърдаш! — той я погледна твърдо и видя разочарование в очите й. За един миг тя наистина беше изпитала някаква надежда.

— Какво означава това „никъде“? — гласът й беше отпаднал, но когато се сети за една възможност, която не й беше идвала на ума, тя избухна: — По никой начин няма да остана с теб в палатката ти!

— Няма? — гласът му беше толкова саркастичен, че изпита желание да му удари плесница.

— Няма! По никой начин няма! — войнственото й настроение се отразяваше в очите й. Беше застанала в нападателна поза и ръцете й бяха свити в юмруци.

— А аз пък казвам, че ще останеш тук! — той я наблюдаваше развеселен, но въпреки закачливия тон тя навреме усети непреклонната му твърдост.

— Ако смяташ, че ще дойда да живея при теб, за да… за да задоволяваш чрез мен плътските си желания, когато ти се ще, то най-добре е веднага да си го избиеш от главата! — страните й горяха от ярост, но Сам само се изкиска.

— Що за изрази са това! — присмя й се той и поклати с престорена изненада глава. Когато видя пронизващия й поглед, усмивката слезе от лицето му. — Изпускаш от внимание една подробност, която обаче е съществена — каза той студено.

— И каква е тя?

— Не ти командваш тук, а аз.

За какъв, по дяволите, се мислеше той? Как можеше да се осмелява да я командва? Сега пък очакваше от нея да му стане метреса и да се настани в палатката му само защото беше решил да има винаги едно женско тяло на разположение? Какво си въобразяваше всъщност този човек, който за момента беше водач на тази сбирщина, но не беше нищо повече от един платен наемник, стремящ се с гнусната си работа да припечели някое и друго пени! Тя обаче беше внучка на един от най-богатите мъже в Мериленд, може би дори и в целите Съединени щати! И тя сметна, че е време най-сетне окончателно да изясни това съсловно различие.

— Чуй ме, мистър, чуй ме добре! — каза тя ожесточено. — Не приемам никакви заповеди от теб. Не знам за какъв се смяташ и изобщо не ме интересува, но мисля, че е време да изясним някои неща. Преди да се омъжа, се казвах Лиза Бенет. Това да ти говори нещо? Ако не, нека ти обясня. Моят дядо е А. Хърман Бенет, да, точно така, А. Хърман Бенет и ако все още не си разбрал, тогава ще ти кажа, че той е един от най-богатите хора в Съединените щати. Вероятно междувременно е пратил цялата армия да ме издирва. И когато ме намерят, не бих искала да съм на твое място. Кажа ли как си се отнасял с мен, сигурно ще те разстрелят на място.

Когато Лиза свърши кратката си реч, тя го изгледа със задоволство и зачака промяната, която неизбежно щеше да настъпи при споменаване името на дядо й. Обикновено тя не обичаше да се възползва от влиянието му за своя изгода, но вече й беше дошло до гуша. Крайно време беше да почнат да се отнасят към нея с малко повече респект.

Изглежда обаче изясняването на произхода й не впечатли особено Сам. Той продължаваше да седи, както и по-рано, клатеше крака и наблюдаваше разгорещеното й лице по-скоро с любопитство, отколкото с тревога.

— Значи си била една богата глезла? — попита той накрая и гласът му изразяваше доста умерен интерес. — Би трябвало да се досетя. Никоя нормална жена няма да избухва така, сякаш е десетгодишно дете. Дядо ти е трябвало да ти нашари задника, когато си била още малка, и всичко е щяло да се оправи. Но тъй като не го е сторил, също както и мъжът ти впрочем, когато се върнеш отново у дома, не забравяй да предадеш на бедния човек моите съчувствия… Тъй че на твое място не бих си позволявал да прекалявам с нищо.

Лиза го гледаше, без да разбира. Той отвърна с любопитство на погледа й. Опитът да го заплаши с последствията от действията му отиде нахалост, провали се. Но може би имаше и друга възможност… Той беше в Родезия, защото му плащаха. Може би щеше да приеме да му се плати повече за това да се махне оттук и да я вземе естествено със себе си.

— Добре, значи ти е все едно кой е дядо ми — призна тя с най-деловия тон, на който беше способна. — Но това не променя нищо от обстоятелството, че той е много, много богат. И ме обича. Какво ще кажеш, ако ти предложа той да ти плати каквато сума поискаш — трийсет хиляди долара, четирийсет хиляди… кажи само сумата, но ме заведи вкъщи… и то веднага.

Тя подхвърли примамката с надежда.

— Бих казал не, благодаря — отвърна той студено.

Лиза го погледна слисано.

— Но защо? — попита тя. — Ти не ме искаш тук. Аз не искам да съм тук. Ти искаш пари. Аз имам пари. Защо тогава не?

— Защото така реших — думите прозвучаха доста нетърпеливо.

— Добре, можеш и да не заминаваш оттук, щом не искаш — продължи тя отчаяно да се пазари с него, защото виждаше как губи най-големия си шанс да се измъкне здрава и читава от тази ужасна бъркотия. — Ако можеш да накараш някого — може би Райли — да ме заведе до най-близкото летище, аз ще се погрижа да получиш парите си. Заклевам се. И ти ще се отървеш от мен.

— Не! — тази единствена дума прозвуча грубо. Сам се изправи и насочи вниманието си отново към книжата. Даде ясно да се разбере, че смята разговора за приключен.

— Няма да остана при теб в палатката ти! — Лиза почти изкрещя тези думи. Той не отвърна нищо. Сякаш изобщо не я беше чул. — Не можеш да ме накараш насила!

Сам се извърна и я погледна. Изразът на помрачнялото му лице беше всякакъв друг, но не и дружелюбен.

— О, не, мога — произнесе той тихо. — Но няма да го направя. Оставям те просто на избора ти: или ще държиш проклетата си уста затворена и ще правиш каквото ти се казва, или можеш още сега да изчезнеш от лагера и да се помъчиш сама да се спасиш. Решението е твое.