Карън Робърдс
Робиня на любовта (16)

Шестнадесета глава

Кратко почукване на вратата събуди Лиза. Тя премига, остана за миг неподвижно и не беше съвсем сигурна от какво всъщност се беше събудила. Слънчевата светлина струеше през прозореца и потапяше спалнята й в златисто сияние. До гърба си усещаше блажена топлина. Близо до ухото си чуваше равномерното дишане на мъжа, чиято силна ръка я беше прегърнала с чувство за собственост. Лиза се усмихна и се протегна с наслада, когато си спомни какво се беше случило през изтеклата нощ. Обърна се към него и й се прииска да го събуди с целувка.

— Лиза! — приглушеният глас, придружен от нетърпеливо почукване на вратата на спалнята й, я стресна изведнъж. Тя усети, че Сам се размърдва. Той сигурно също беше чул почукването. Преди тя да успее да каже каквото и да било, вратата се отвори. На прага й застана симпатичен, доста едър млад мъж с кестенява коса, който я погледна изненадано.

Лиза смаяно се втренчи в него. Тя беше също толкова стресната, колкото и той, и съвсем забрави, че беше гола и че както беше седнала, той можеше да види тялото й чак до кръста. Сам се облегна на възглавниците, седна и й подаде одеялото, правейки й знак да се покрие. Тя го стори, изчервявайки се.

— Кой, по дяволите, сте вие? — нахвърли се Сам върху непознатия. Изглеждаше заплашително. Не беше никак зле за един мъж, помисли си Лиза, който бива заловен гол в леглото с жената на друг, и то заловен именно от този друг!

— Аз съм Джеф Колинс — отвърна съпругът й. Скръсти ръцете си и нехайно се облегна на рамката на вратата. За неудоволствие на Лиза изглеждаше развеселен. — А вие вероятно сте Истман.

Сам присви очи. Преди той да успее да отговори, Лиза побърза да се намеси.

— Искаш ли нещо от мен, Джеф? — беше глупав въпрос и сама го разбра. Защо иначе щеше да стои в спалнята й и да й се присмива?

— Донесох ти коледен подарък — отвърна той. Изправи се и пъхна ръце в джобовете на безупречно ушития си панталон. — Съжалявам, че дойдох толкова рано, но очаквах, че си станала. Нали обикновено по това време не си в леглото? Тъй като следобед трябва да пътувам по работа, си помислих, че трябва да дойда сега или никога.

— Добре, добре — каза Лиза и се почувства доста глупаво, стискайки завивката пред гърдите си. — Прав си, обикновено отдавна съм станала. Но тази сутрин… — гласът й замря. Беше прекалено ясно защо продължаваше да е още в леглото. Би ли могъл някой да недовиди войнствено настроената фигура с височина метър и деветдесет и три сантиметра?

— Виждам, че днес си закъсняла — каза Джеф със завидна сериозност и само по доволното проблясване на очите му можеше да се види, че се забавлява от неудобната ситуация, в която беше попаднала. — Съжалявам, че нахълтах тук, без да се обадя. Но не бях предполагал… — неговият глас също замря, когато срещна враждебния поглед на Сам.

— Да, разбра се, че не — каза Лиза, която вече не знаеше какво говори. Осъзнаваше само, че трябва да се отърве от Джеф, преди Сам да е решил да се намеси. — Ще ме почакаш ли в хола? Веднага ще дойда. Трябва само да наметна нещо — докато казваше това, усети как се изчервява отново.

Джеф се ухили и се извърна. Когато се отправи към хола, извика през рамо:

— Ах, всъщност много се радвам, че се запознахме, Истман.

Сам не отговори. Лиза стана от леглото, вдигна нощницата си от пода и с несигурни движения я навлече през главата си. После затвори вратата на спалнята.

— Какво, по дяволите, търси той тука? — изръмжа Сам, докато тя вземаше пеньоара си от канапето и го намяташе върху си.

— Нали чу сам: дошъл е, за да ми донесе подарък за Коледа — за пръв път в живота си Лиза беше така смутена. Защо никога не беше разказвала на Сам какви са всъщност отношенията й с Джеф? Лицето му видимо помрачняваше и Лиза разбра, че ще трябва да изясни някои неща, преди да се върне отново настроението от предишната нощ.

— А защо, по дяволите, ще ти подарява нещо за Коледа? — попита грубо Сам. — Не знае ли този идиот, че се развеждаш с него? Или си „забравила“ да му го кажеш?

— Разбира се, че знае за развода — отвърна притеснено Лиза, слагайки колана на пеньоара си от сива коприна. — Но ние продължаваме да сме приятели. О, Сам, след няколко минути ще ти обясня всичко. Но нека ида първо при Джеф, за да приключа с това.

Сам я погледна. Лицето му продължаваше да бъде мрачно.

— От мен да мине — каза той накрая. — Гледай да го отпратиш. Но ако не се върнеш до десет минути, аз ще имам удоволствието сам да се разбера с него.

Лиза се върна точно след осем минути. Сам беше седнал на ръба на леглото и пушеше цигара. Беше облякъл хавлията си. Вдигна очи при нейното влизане и те блеснаха като кобалт.

— Е? — попита той провлечено, след като тя затвори вратата, без да каже нищо.

Лиза въздъхна, коленичи пред него и го погледна сериозно в помрачнялото лице. Остана в тази поза, докато разказваше за Джеф.

След като свърши, той продължи да мълчи и тя почна да се безпокои. По лицето му не можеше да прочете нищо. Беше абсолютно безизразно.

— Сам? — попита тя тихичко, след като мълчанието му стана непоносимо.

— Значи това е единственият мъж, с когото някога си спала… освен с мен? — поде той замислено.

— Да.

— Не е чудно тогава, че се взриви като фойерверк — каза той с горчивина в погледа. — Като си помисля само, че си въобразявах, че причината е в мен! Ти би се държала така с всеки друг мъж. Не си искала мен, ти си искала само секс!

Лиза го погледна стреснато и не повярва на ушите си.

— Но това е отвратително — нахвърли се тя върху него. Скочи и го погледна разярено. — Сам, ако бях искала наистина само секс, то би имало десетки мъже, с които да съм спала! Аз просто не им обръщах внимание! Но на теб… един бог знае защо! Да не си мислиш, че си единственият мъж, който някога се е опитвал да ме има в леглото си? Не бъди глупав! Ако всичко, което съм искала, е било само секс, то той не би ми липсвал!

— Трябвало е само да опиташ — каза той цинично. — Може би е щяло да ти хареса.

Лиза трябваше да напрегне всичките си сили, за да не го удари така през лицето, че да види звезди посред бял ден.

— Осъзнаваш ли всъщност колко жестоко ме обиждаш? — успя да попита тя, като с мъка владееше гласа си. — Това, което съществува между нас, е много по-особено и такова си беше от самото начало и това ти знаеш също толкова добре, колкото и аз. Твоят проблем се състои в това, че ти се боиш да ми се довериш, ти се боиш да повярваш в това, което е съществувало между нас, защото доверието в другия прави човека уязвим! Никога не бих повярвала, че си страхливец, Сам!

Той не отговори нищо, но Лиза ясно видя, че не му хареса казаното от нея. Сам сбърчи вежди.

— Кажи какво да направя, Сам? — гласът й беше тих, но предизвикателен. — Да ти доказвам, че си нещо по-особено? Бих могла да опитам да спя с друг мъж, с двама, а защо не и с пет-шест, а после бих могла да се върна при теб и да правя сравнение. Това ли искаш?

Сам стисна зъби, а устните му побеляха.

— Бих убил всеки един от тях — призна той, а през свитите му устни думите прозвучаха особено натъртено. — А после най-вероятно щеше да дойде и твоят ред — сините му очи пръскаха искри.

Лиза усети, че гневът й се уталожва.

— Какво тогава предлагаш, Сам? Казах ти, че те обичам. Какво да направя, за да ти го докажа?

Той я изгледа продължително и заплашителният блясък изчезна от очите му. После се усмихна неловко и Лиза установи с облекчение, че всичко се беше обърнало на добро.

— Ще трябва да се задоволя с думите ти — отвърна той сухо. — За всичко друго е вече твърде късно. Ти си моя и да съм проклет, ако ти дам някаква възможност да се отметнеш. Ако ти трябва секс, ще трябва да се задоволиш с мен.

Лиза го гледаше мрачно и се люшкаше между настроенията си. Не знаеше кое ще надделее — дали ядът й, или чувството й за хумор. Накрая се засмя високо.

— Ще се насиля — каза тя с престорена сериозност. — Но теб мога само да те посъветвам да не проявяваш небрежност в това отношение. Иначе ти ще трябва да носиш последствията.

— Не, ти ще трябва да ги носиш — заяви той мрачно. Протегна ръце към нея и я притегли върху коленете си. — Само да те хвана някога, че дори само поглеждаш друг мъж, така ще ти насиня здравото малко задниче, че после една година да не можеш да седнеш на него. А после ще те любя, докато изчерпиш силите си и си така отпаднала, че да не можеш да погледнеш нищо друго, освен мен.

— Заплахи ли, Сам? — прошепна Лиза в ухото му, докато езикът й се плъзна по меката му част.

— Не — отвърна той. Отдръпна я от себе си и притисна устни към гърдите й. — Обещания.

Обедът отдавна вече беше минал, когато те най-сетне излязоха от стаята.

Следващата седмица сякаш всичко помежду им беше наред — поне външно. Но Лиза, чиято обич я беше направила свръхчувствителна спрямо настроенията на Сам, имаше чувството, че долавя някаква бдителност у него, която по-рано не беше съществувала, някаква склонност мълчаливо да се пита за мотивите й, вместо да приема това, което тя вършеше, като такова, каквото си беше всъщност. Когато в леглото я доведеше до оня стадий, в който да го желае особено силно и да изгаря до него, той я обладаваше като че ли с известна доза цинизъм. Имаше подозрението, че Сам продължава да таи гризящи го отвътре съмнения по отношение сериозността на нейната обич към него, и й идваше сама да се напляска за това, че не му беше казала още в самото начало истината за Джеф. Сама по себе си цялата история бе твърде глупава и ако не беше толкова лудо влюбена в Сам, би могла да умре от смях, задето той си мисли, че държи само на тялото му или на това, на което беше способен в леглото. Но така, както стояха нещата сега, на нея не й беше до смях. Обаче се боеше да засегне тази тема, защото тогава би могло да се стигне до спорове, които само биха влошили положението. Ако сега загубеше и Сам, най-добре би било да умре. Обичаше го, така, както сама не вярваше, че е възможно.

От нощта, в която бе дошъл при нея, Лиза прекарваше нощите в леглото му. Внушаваше си, че го прави, само за да предотврати повторно рисковано изкачване до стаята й, но тайно в себе си осъзнаваше, че го прави, защото не искаше да го оставя сам прекалено дълго, тъй като през това време той би могъл да реши, че не си заслужава заради нея да изпада в такива вътрешни конфликти. Опитваше се да бъде дискретна и се промъкваше при Сам, когато всички бяха вече в леглата си, и излизаше оттам, преди някой да е станал, но въпреки всичко имаше усещането, че цялата къща — от Джей и Еймос, та чак до прислужничката, която идваше само веднъж седмично, знаеше за тях двамата. Във време, когато беше съвсем нормално за жените да си имат любовници, беше направо смешно да се крие, че спи с един мъж, за когото и без друго щеше да се омъжи. Това й беше известно и все пак се чувстваше неудобно.

Всеки следобед Лиза откарваше Сам за допълнително лечение в болницата и го чакаше там по два часа. Той искаше да й спести тези усилия, но тя се радваше на всяка минута, която можеше да прекара с него. В това беше шансът й да запази обичта му към нея. Искаше той да чувства нужда от нея, както тя от него. Само тогава би била уверена в любовта му. Така, както стояха нещата, тя имаше неприятното усещане, че ако двамата се разделят, тя щеше да загуби повече от него и тази мисъл я плашеше до смърт.

Откакто Лиза се помнеше, Еймос винаги организираше в дома си новогодишен бал, който Лиза планираше и в който играеше ролята на домакиня. Тя изпитваше удоволствие от организирането на такива празници, а Еймос беше използвал възможността да наблюдава хората, които заемаха ръководни постове във фирмата му, в една непринудена обстановка, а не в канцелариите им. Неведнъж беше помагал в кариерата на някой млад политик, като го въвеждаше по време на подобни тържества във влиятелните финансови среди. Гостите биваха винаги най-разнородни и обикновено от новогодишните балове на Еймос се получаваха хубави празници, които допадаха на всички.

Не можеше да се каже, че Сам беше въодушевен, когато чу за приема, а още повече, когато Лиза му каза, че трябва да се яви в смокинг, но все пак се съгласи да бъде представен на приятелите, роднините и познатите й. Джей предпочете да яде пица и да гледа мач. Лиза имаше усещането, че Сам с удоволствие би се присъединил към сина си и че не се противопостави, само за да не я наскърби. Въпреки всичко тя беше доволна, че се съгласи да се представи на гостите. Изгаряше от нетърпение да го покаже. Лиза беше уверена, че щеше да изглежда чудесно в смокинг.

Когато тя най-сетне се освободи, за да се преоблече за бала, колата от парти сервиза спря пред къщата, а оркестрантите се заеха да настройват вече инструментите си. Беше закъсняла и реши да вземе набързо един душ, вместо да влиза във ваната. После се гримира припряно и набързо оправи косата си, а знаеше, че повечето от поканените дами бяха прекарали целия следобед при фризьора.

След като облече балната си рокля и се погледна за последен път в огледалото, се отправи загрижено към Сам. Безпокоеше се, че може би въпреки всичко беше решил да предпочете мача.

Когато влезе, видя, че телевизорът наистина е включен и че двамата мъже бяха насочили всичкото си внимание към екрана, но докато Джей, в дънки и спортна риза, се беше изтегнал на канапето, то Сам беше седнал до него, облечен в смокинга.

— Закъснях ли? — попита той изплашено Лиза. — Реших да погледам само няколко минути от мача.

— Не, дойдох само малко по-рано, за да видя дали не мога да ти помогна с нещо. Бих могла например да ти вържа вратовръзката.

— Сякаш четеш мислите ми — каза Сам. — Канех се вече да помоля Джей за това, но всъщност той съвсем наскоро се научи да връзва самостоятелно връзките на обувките см.

— Ха, ха — разнесе се от канапето. — Да не се каните да си гукате цялата вечер?

Лиза откъсна поглед от Сам, който изглеждаше фантастично, и смутено се зае да му връзва вратовръзката. Когато приключи, той пое ръката й, поднесе я към лицето си и нежно я целуна.

— Благодаря — каза й глухо. Лиза усети как дъхът й секва, щом погледна в сините му очи. Ако очите наистина бяха огледало на душата, то тя разбра в този момент колко много я обича Сам. Погледна към него с премрежен поглед.

— Да не мислите да стоите цяла нощ така и да се зяпате един друг? — попита недоволно Джей. Сам пусна ръката на Лиза.

— Внимавай, приятелче, иначе ще те продам на първия срещнат арабин, който те поиска — обърна се Сам през рамо към Джей. Джей прихна, а Лиза задърпа усмихнато Сам да излизат от стаята.

Празникът беше много успешен, но всъщност нищо друго не можеше и да се очаква. Лиза обикаляше от група на група и се стараеше колкото се може по-често да има Сам до себе си, за да не се почувства изоставен в тази тълпа. Той не познаваше никого, освен нея и Еймос. Лиза се гордееше с впечатлението, което Сам направи на гостите. Мъжете реагираха инстинктивно на властното излъчване, на естественото поведение на по-силния, докато жените пък се възхищаваха на безупречната фигура в елегантното вечерно облекло. Лиза прекалено добре осъзнаваше завистливите погледи на другите жени, които биха дали какво ли не, за да се докоснат до Сам. Тя се поддаде на човешката си слабост да се наслади на завистта на останалите. Трябваше обаче да се признае в полза на Сам, че той очевидно не забелязваше прекалено откритите опити на някои от гостенките да привлекат вниманието му към себе си. Реакцията му беше най-често една вежлива усмивка.

На тези, които се осведомяваха за Джеф, Лиза съобщаваше само, че пътува служебно. Реши, че една такава голяма компания не е най-подходящото място да оповестява, че те двамата с Джеф са в развод и че тя възнамерява да се омъжи за мъжа, застанал до нея. Представяше Сам единствено по име и смяташе, че е излишно да дава по-подробни обяснения в какви отношения се намира с него. Знаеше, че се правят най-различни предположения сред дамите, но не възнамеряваше да удовлетворява ничие любопитство и до този момент никой не беше проявил смелостта да я заговори директно за това.

Когато балът започна точно един час преди полунощ.

Лиза трябваше да поеме своите задължения на домакиня и промърморвайки някакво извинение, остави Сам при някакъв господин, който не можеше или не искаше да танцува. Докато се въртеше на танцовата площадка в ръцете на всевъзможни господа, Лиза усещаше погледа на Сам върху себе си. Когато го погледна, след като тъкмо се беше освободила от някакъв гост, който бе пийнал малко повечко шампанско и я беше притискал прекалено близко и прекалено сладострастно към себе си, тя установи развеселено, че веждите на Сам се бяха свъсили. Хареса й, че искаше да я има единствено и само за себе си.

След още един танц тя реши да приседне за малко при Сам и да проучи по-отблизо ласкаещата самолюбието й възможност той да я ревнува. След като той си го признаеше открито, което впрочем щеше да му коства известни усилия, тя щеше да го увери, че е най-възхитителният мъж в цялата зала.

— Лиза, мила, никога не съм те виждала така доволна — изчурулика нечий женски глас зад нея.

Лиза се обърна с усмивка и се озова пред Елайза Сътън, стройна блондинка на около трийсет години, облечена в червена рокля, открита почти до пъпа. Беше силно гримирана и Лиза знаеше, че тъкмо сега се развежда с четвъртия си съпруг. Лиза познаваше Елайза от години, тъй като и двете едновременно се бяха домогвали някога до Джеф. Изразът от лицето на Елайза й се стори познат. Той показваше, че на хоризонта се е появил мъж, който й допада.

— Сигурно защото се чувствам добре — отвърна подигравателно Лиза.

— Имаш пълни основания за това — Елайза си беше сложила очарователната, нищо незначеща усмивка, която се появяваше върху лицето й винаги когато разговаряше с други жени. Тя беше не по-малко фалшива от цвета на косата й. — Сдобила си се с много симпатичен коледен подарък. Кажи ми къде го намери? Изглежда напълно мой тип.

Лиза се усмихваше не по-искрено от Елайза.

— На най-горния рафт на магазина за играчки — отвърна тя сериозно. — Но за съжаление беше единствен, Елайза.

Елайза сви рамене със заучено движение.

— Щом е така, дай ми все пак знак, когато се поизхаби новата ти играчка. И аз бих си поиграла с нея.

Лиза се усмихна отново неискрено.

— Ще ти дам знак, щом ми омръзне — обеща тя и си помисли: „Има да чакаш до куковден, преструванке“.

Елайза й се усмихна отново, но този път усмивката й се насочи малко над главата на Лиза и в погледа й се появи нещо прелъстително.

— Знаех си, че ще го направиш за мен. В края на краищата, винаги сме си поделяли играчките, нали, скъпа? — пропя тя. После отплува нанякъде, след като хвърли още една предизвикателна усмивка през рамото на Лиза.

Лиза вече се беше усъмнила на кого Елайза се беше усмихвала така съблазнително и когато се извърна, установи, че подозрението й е било основателно.

— Още отсега ли планираш как да ме пробуташ на приятелките си, Лиза? — устните му се усмихнаха, но очите му бяха ужасяващо студени. — Трябваше само да ми кажеш, че ти е скучно с мен. Сигурен съм, че щяха да ми хрумнат още някои нови трикове. В края на краищата, е доста неприятно коледният ти подарък да не изтрае до Нова година, нали?

— Сам, не бъди глупав — промърмори недоволно Лиза. — Та на теб би трябвало да ти е ясно, че това са само глупости, които се говорят просто така по партита. За мен това не означаваше нищо, а вероятно и Елайза го е приела така несериозно.

— Не мога да търпя да се превръщам в тема за „разговори по партита“ — заяви Сам, а плашещата усмивка още не беше изчезнала от устните му. — А и цялото това парти не ми допада. Ако ме извиниш, предпочитам да се оттегля — той направи ироничен поклон, който подчерта саркастичната вежливост на последните му думи.

— Сам! — извика Лиза, когато той се отдалечи от нея. Гласът й привлече върху нея любопитните погледи на доста от стоящите наоколо, затова тя стисна устни и забърза подир Сам.

Настигна го на стълбите и забеляза с ужас, че той изобщо не внимава и лесно би могъл да си счупи главата, ако падне.

— Сам! — Лиза бързаше подире му. — Внимавай, за бога!

Сам не й обърна никакво внимание.

— Какво има, Лиза? — попита той язвително, когато стигна до първата стълбищна площадка. — Да не се страхуваш, че играчката ти ще се счупи, преди да си поискала да се отървеш от нея?

— Сам, та това е смешно! — Лиза трябваше почти да подтичва, за да може да го следва. — Ще се спреш ли за малко да ме изслушаш? Всичко това беше само една шега.

— Не понасям да бъда поантата на твоите шеги! — той рязко спря, но Лиза разбра, че не го направи заради молбата й. Гласът му беше пълен със злоба, а той стоеше изправен и я гледаше мрачно. Всеки, който тръгнеше към стълбището или излезеше от кухнята, можеше да ги чуе. Но в момента на Лиза й беше напълно безразлично. — Също така не понасям да ме наричат играчка — добави той злостно.

— Ти съзнателно искаш да изтълкуваш погрешно един напълно безобиден разговор! — избухна Лиза, която сега също се ядоса. — Елайза говори за мъжете винаги по тоя начин. Струва ми се, че го намира за много оригинално.

— Съзнателно нищо не тълкувам погрешно — отвърна Сам с режещ глас. — Наблюдавах те тази вечер как танцуваше с мъжете в залата и как ги въртеше всичките на малкия си пръст. Точно така си играеш и с мен. И мисля, че приятелката ти улучи право в целта. Точно това съм за теб: играчка, с която ще се позабавляваш, докато ти омръзне, а после ще я захвърлиш в някой ъгъл и ще почнеш да се оглеждаш за друга! Не съм съгласен да ме използват по такъв начин, мила моя глезло! Не с мен! Да, скъпа, с парите си можеш да си купиш някой друг! А аз повече няма да участвам в тази игра!

Лиза беше толкова слисана от оскърбленията му, че се задъха. Не беше в състояние да мисли трезво и преди да успее да разбере какво става, тя го беше ударила през лицето. Бузата му пламна, но иначе цялото му лице побеля от ярост, когато я стрелна със сините си очи, мятащи гневни мълнии.

— Как се осмеляваш да разговаряш по този начин с мен! — изсъска Лиза, не по-малко ядосана от него. — За кого, по дяволите, се смяташ изобщо? Няма да търпя подобни обвинения от твоя страна! Все още не сме женени!

— Не, все още не сме — каза той провлечено и погледите им се срещнаха войнствено. — Дори за тая малка милост трябва да благодарим на бога!

При тази забележка Лиза кипна окончателно.

— Щом като мислиш така, негодник такъв, можеш да си получиш обратно проклетия пръстен и да си го завреш не знам къде! — изкрещя тя. Почна да дърпа пръстена, изливайки яда си върху него, докато го извади от пръста си. После му го запрати в лицето. Той вдигна автоматично ръка, за да го улови, но патериците му попречиха. Камъкът го удари по бузата, разкъса кожата и от раната се появи капка кръв. — Няма да се омъжа за теб, дори и на колене да ме молиш за това!

— Значи и ти си на същото мнение, както и аз — каза той. Обърна се и се отдалечи, без да вдигне от земята пръстена, който остана на пода, обкръжен от зеленикаво бялото сияние на светлината на полилея.

Лиза погледна първо към пръстена, после към вратата, която Сам тъкмо тръшваше зад гърба си. Както стоеше, така неподвижно, дочу как в балната зала надуха роговете и десетки гласове извикаха едновременно:

— Щастлива Нова година!