Джеф Груб
Последният пазител (10)

Девет
Дрямката на магьосника

Това, което ще ти кажа, е много важно — рече Медив, като залитна леко, докато се смъкваше от гърба на грифона. Лицето му беше изпито и Каджар предположи, че битката с демона е била далеч по-трудна, отколкото магьосникът желаеше да признае. — В продължение на няколко дни ще бъда… неразположен — продължи той. — През това време искам да следиш кореспонденцията ми.

— Няма проблем — отговори младежът бодро. — Мога да се справя.

— Не, не можеш — отсече Медив и заслиза надолу по стълбите. — Ето защо трябва да ти покажа как да разчиташ писмата с пурпурен печат. Пурпурният печат означава, че писмото съдържа нещо, свързано с делата на Ордена.

Каджар реши да не се обажда повече.

В този миг магьосникът се подхлъзна и загуби равновесие. Чиракът се хвърли напред, за да го улови, но Медив вече бе успял да се подпре на стената. Това обаче не му попречи да продължи да дава наставления:

— В библиотеката има един свитък, „Песен за Игуен“. В него е описана битката между майка ми и Сарджерас.

— Онзи, от който Гузба искаше препис? — попита Каджар. Наблюдаваше учителя си внимателно, докато възрастният магьосник слизаше по стълбите.

— Съвсем същият — отвърна Медив. — А ето и причината, поради която не може да го получи: ползваме го, за да шифроваме кореспонденцията на Ордена. Всеки от членовете има подобен свитък в библиотеката си. За да ти стане ясно на какъв принцип работи, представи си какво би станало, ако вземаш азбуката и изместваш буквите така, че първата да бъде представена от четвъртата, втората — от петата и така нататък. По този начин всичко написано би станало неразбираемо за онзи, който не знае правилния порядък. Разбираш ли?

Каджар понечи да отговори утвърдително, но магьосникът просто продължи, сякаш нямаше търпение да му обясни всичко:

— Свитъкът е ключът — повтори той. — В най-горната част на съобщението винаги има нещо, което прилича на дата, но всъщност е препратка за съответната строфа от поемата, за ред и дума, откъдето да започнеш. Първата буква на думата отбелязва откъде започва кодът на писмото. Оттам нататък азбуката се образува по описания начин.

— Разбирам.

— Не, не разбираш — въздъхна Медив, вече съвсем уморено. — Това е шифърът само за първото изречение. Когато стигнеш до края му, вземаш втората буква от посочената дума и приемаш, че тя се превръща в първа буква от азбуката ти. Препинателните знаци не са кодирани. Същото важи и за числата, но тях ги изписваме с думи, а не с цифри… Май имаше още нещо, което трябваше да ти заръчам, но не мога да си спомня какво.

Намираха се пред вратата на личните покои на магьосника. Мороуз вече го очакваше с халат, преметнат през ръката. На масата димеше огромна паница, пълна с топъл бульон.

— Какво да правя, след като дешифрирам писмата? — попита Каджар.

— Да! — спомни си Медив. — Забавяй. Забавяй колкото можеш. Ден или два. Може би дотогава ще успея да стъпя на крака. Ако ли не, започни да увърташ. Отговаряй, че съм заминал по работа и ще се върна всеки момент. Ако нищо не помага, представи се за мен. Пиши им да действат по тяхно усмотрение и че ще им окажа подкрепа веднага щом успея. Те обожават да получават такива указания. Но в никакъв случай не им казвай, че съм неразположен. Последния път, когато сглупих да го направя, тук се изсипа цял куп кандидати за мястото ми. Още не мога да преценя точния брой на сребърните съдове, които изгубихме тогава.

Възрастният магьосник изпъшка и сякаш се смали, подпрян на рамката на вратата. Мороуз пристъпи към него, за да го подкрепи.

Любопитството продължаваше да гложди Каджар:

— А битката ви с демона. Оказа се трудна, нали?

— Имал съм и по-лоши. Демоните са рогати малоумници. Една част сенки и една част огън. По-скоро зверове, отколкото хора. Чиста злоба и остри нокти. Винаги се пази от ноктите им…

Каджар кимна, после се поинтересува:

— Как го сразихте?

— Голямата кръвозагуба обикновено ги лишава от жизненост — каза Медив. — В този случай се наложи да му отрежа главата.

Младежът примигна.

— Но вие нямахте меч!

— И откъде реши, че ми е необходим? — усмихна се слабо магьосникът. — Стига вече. Ще отговоря на останалите ти въпроси, когато отново бъда в състояние да мисля трезво.

С тези думи Медив влезе в стаята си, а верният Мороуз затвори вратата под носа на Каджар. Последното, което чу младежът, беше доволният стон на изморен старец, най-сетне открил място, където да си почине.

 

 

Измина цяла седмица, през която магьосникът така и не се появи. Мороуз всекидневно предприемаше пътешествия нагоре по стълбите, понесъл обичайната купа с топъл бульон. Най-сетне Каджар събра достатъчно смелост и надникна в стаята на Медив. Кастеланът не възрази, но даде едносрични отговори на въпросите на младежа.

Магьосникът бе много блед. Очите му бяха затворени и сякаш цялото напрежение се беше оттекло от неподвижното му тяло. Лежеше облегнат на купчина възглавници с отворена уста и побеляло лице, облечен в дълга нощница, която мъчно можеше да прикрие колко е отслабнал. Мороуз внимателно поднасяше лъжицата с бульон към устата му. Магьосникът преглъщаше, без да се буди. Когато приключи с храненето, икономът смени завивките и се оттегли.

Във всичко това имаше нещо странно познато. Каджар се зачуди дали дните на магьосника не са протичали по същия начин и по времето, когато е бил в кома и Лотар се е грижел за него. Зачуди се колко ли време щеше да му отнеме да се възстанови този път.

Обичайната кореспонденция не секваше. Повечето от писмата бяха на съвсем обикновен език. Някои пристигаха с грифона и неговия ездач, други от вестоносците идваха на коне и само в много редки случаи писмата достигаха до кулата с редовните доставки на минаващите кервани, които попълваха припасите на Мороуз. Общо взето съдържанието им засягаше съвсем светски теми — придвижване на кораби, военни учения, доклади за изпълнени поръчки. От време на време някой откриваше древна гробница или отдавна забравен артефакт, възстановяваха някоя легенда, съобщаваха за странно атмосферно явление, огромна морска костенурка или кървав прилив. Имаше детайлни описания на различни представители на фауната, които биха заинтересували някой начинаещ, но отдавна бяха класифицирани из многото бестиарии в библиотеката.

Освен това непрекъснато пристигаха съобщения за появата на орки, главно по източните земи и най-вече в областта на блатата. Имаше много нападения, грабежи и мистериозни изчезвания. Керваните вече не тръгваха на път, без да подсилят двойно и тройно охраната си. Забелязваше се и силно увеличаване на броя на бежанците, търсещи закрилата и сигурността на градовете и техните крепости. Най-интересни бяха историите на оцелелите, които разказваха за срещи със създания с ниски чела и масивни челюсти, включително и детайлните описания на мощната мускулатура на съществата, които можеха да бъдат направени само в случай, че някой ги бе подлагал на вивисекция^[1]. Каджар придоби навика да се занимава с кореспонденцията на магьосника в личните му покои. Често му четеше на глас по-интересните и забавни откъси, макар да бе съмнително, че Медив може да ги оцени в сегашното си състояние.

После дойде първото писмо с пурпурен печат. Младежът беше объркан. Успяваше да разчете някои от буквите, но други не му говореха абсолютно нищо. Колкото повече мислеше по въпроса, толкова повече се паникьосваше, уверен, че не е разбрал правилно правилата за дешифриране на кода. След като прекара цял ден сред хаоса на собствените си бележки и провалени опити, най-сетне осъзна какво изпуска — интервалът между отделните думи също се смяташе за буква, която променяше кодовете на следващите знаци. Щом преодоля тази последна трудност, разчитането на посланието му отне само няколко минути.

Сега, когато безсмислените буквени съчетания се бяха превърнали в разбираеми думи, цялата работа не изглеждаше толкова впечатляваща. Съвсем обикновена бележка от далечния юг, от някакъв полуостров, наречен Улмат Тондър. В нея се съобщаваше, че всичко било спокойно и нямало признаци за нашествие на орки, но пък се умножили троловете в джунглата. Освен това се споменаваше и за появата на нова комета над южния хоризонт. Към бележката бяха приложени резултатите от проведените астрономически измервания. Тъй като писмото не изискваше отговор, Каджар го остави настрана.

Зачуди се защо членовете на Ордена не използват магически шифър. Един от възможните отговори бе, че не всички са магьосници. Другата причина може би се криеше в стремежа им да не привличат вниманието на любопитните странични наблюдатели като Гузба. Едно заклинание лесно би могло да насочи подозренията на шпионите в правилната посока. Ала най-вероятно Медив просто бе използвал властта си, за да накара Ордена още веднъж да признае значимостта на Игуен, като използва за ключ поема в нейна чест.

По някое време пристигна и голяма пратка от Лотар, в която имаше детайлна карта на всички места, където са били забелязани орки. Съдейки по нея, от Черното блато изглежда се изливаха цели армии от противните създания. Придружаващото писмо отново не изискваше непосредствен отговор.

Младежът обмисли идеята да изпрати бележка на Лотар, в която да го уведоми за състоянието на Медив, но след това се отказа. Какъв смисъл имаше да тревожи първия рицар? Все пак му написа няколко реда, благодарейки за информацията. Подписа отговора със собственото си име.

Изминаха почти три седмици, ала нещата си оставаха все същите — учителят спеше непробудно, а ученикът провеждаше занятията си сам. Въоръжен с правилния ключ за шифъра, Каджар се зае да преглежда всички по-стари писма, които успя да издири в библиотеката. Някои от тях все още бяха неразпечатани.

Колкото по-навътре навлизаше в материята, толкова по-ясно разбираше двойственото отношение на Медив към Ордена. В повечето от писмата имаше искания — за съвет, за информация или за незабавна помощ, защото млякото на кравите в дадена околия се било вкиснало. В други от посланията зад словесния водопад от цветисти изрази прозираше явното желание на автора да научи от Пазителя тайната на някое могъщо заклинание или магическа книга. В трети се превъзнасяха несравнимите качества на поредния кандидат за чирак и точно те най-често се оказваха неразпечатани.

Каджар погледна към възрастния мъж и се зачуди какво ли го беше накарало да откликне положително на молбата да приеме ученик от Виолетовата цитадела.

Докато се приближаваше към по-скорошните писма (макар да липсваха дати, младежът ги беше сортирал по степента на пожълтяване на пергамента), отегчителните доклади за липсата на новини постепенно бяха заменени от тревожни текстове, свързани с появата на орките и зачестилите нападения над керваните. Но и тук преобладаваха предимно искания — за обяснение, за съвет, за помощ…

Разбира се, имаше и такива писма, които си оставаха загадъчни. От време на време Каджар попадаше на съвсем кратки съобщения — благодарности, отпратки към непознати текстове или лаконични отговори от типа на „Да“, „Не“ и „Разбира се“. Такова бе и посланието, което пристигна към края на третата седмица от бдението му край постелята на неговия учител. Дословното съдържание беше:

„Пратеникът идва. Подгответе място за нощуване“.

Младежът сви рамене и остави пергамента настрани. Нямаше никаква идея за какъв пратеник става дума.

На другия ден някакъв пътуващ търговец остави още две писма. Първото беше с пурпурен печат, а другото — с най-обикновен червен и бе адресирано до самия Каджар. И двете идваха от Кирин Тор.

Писмото до чирака бе написано с изискан почерк:

С дълбоко прискърбие Ви известяваме за внезапната кончина на учителя Гузба.

Предполагаме, че двамата сте били в близки отношения, предвид кореспонденцията, която сте поддържали помежду си напоследък, и напълно споделяме мъката Ви от огромната загуба.

Ако случайно при Вас са останали някакви вещи на учителя и най-вече книги или други текстове, ще оценим желанието Ви да ги върнете на адреса, даден по-долу.

Следваше нечетлив подпис с множество завъртулки.

Каджар се почувства така, сякаш го бяха ударили право в корема. Гузба мъртъв? Прочете писмото още веднъж, после го остави и разтвори онова с пурпурния печат. Беше написано със същия почерк, но веднага след като го декодира, нещата започнаха да се изясняват.

Бяха открили магьосника в библиотеката в навечерието на Празника на писарите. Пред него бил разтворен трактатът на Денброуз върху поемата „Песен за Игуен“ (Каджар усети леки угризения, задето не беше изпратил на бившия си учител препис на свитъка). Очевидно някой или нещо го бе изненадало, докато е изучавал книгата. Гръдният кош на учителя бил разпорен от горе до долу. Смъртта настъпила бързо, но по изключително болезнен начин, а описанието на състоянието, в което го бяха намерили, граничеше с лошия вкус. Каджар си даде сметка, че случката твърде много наподобява епизода в Стормуинд. Гузба се беше забъркал с демони.

По-нататък писмото продължаваше в същия студен и анализиращ тон, от който направо го побиваха тръпки. Авторът посочваше, че това е седмата смърт на магьосник от Кирин Тор за последната година, включвайки и архимаг Арексис. После отбелязваше, че това е първият убит, който не е бил член на Ордена на Тирисфал. Освен това искаше да знае дали Медив е поддържал някаква връзка с Гузба, независимо дали непосредствена или чрез своя чирак (странно, но докато гледаше името си изписано на пергамента, Каджар имаше чувството, че всичко това вече му се е случвало). По-нататък в съобщението неизвестният автор стигаше дори още по-далеч в спекулациите си и загатваше, че доколкото Гузба не е бил член на Ордена, вероятно именно той е стоял зад скорошните злощастни инциденти, което пък означавало, че Медив трябва да бъде особено внимателен със своя нов чирак, тъй като в миналото е бил ученик на библиотекаря.

Последното изявление предизвика силния гняв на Каджар. Как смееше този драскач, независимо колко високо седеше в йерархията на Кирин Тор, да злослови така безсрамно по негов адрес и да зачерня името на покойния му учител! Всеки, включително и самият автор на посланието, би могъл да е отговорен за нещастията!

Каджар поклати глава и въздъхна дълбоко. Каква полза имаше да си къса нервите? Прекрасно знаеше какви са порядките във Виолетовата цитадела. Просто съветът на Кирин Тор не можеше да овладее ситуацията и сега си търсеше поредната изкупителна жертва. Седем магьосници бяха загубили живота си, но единственото, за което се сещаха оцелелите, беше как да сипят клевети с отчаяната надежда, че заплахата ще отмине от само себе си.

За пореден път младежът си припомни бързите и решителни действия на Медив по време на кризата в Стормуинд. Никой от маговете в Кирин Тор, които познаваше, не можеше да стъпи и на малкия пръст на учителя му.

Отново вдигна преписа на кодираното писмо и го изучи на бледата светлина на свещта. Празникът на писарите се беше състоял преди повече от месец и половина. Точно толкова време бе отнело на известието да прекоси морето и да пристигне в Каразан. Цял месец и половина.

Излизаше, че Гузба е бил убит малко преди да се случи нещастието с Хуглар и Хугарин. Ако между двете събития имаше някаква връзка, ако в цялата работа беше замесен един и същи демон (или пък един и същи заклинател), тогава как бе успял да се придвижи толкова бързо между Кирин Тор и Стормуинд? От видението си Каджар знаеше, че някои от демоните имат криле, но все пак се чудеше дали е възможно подобно чудовище да се промъкне незабелязано на такова разстояние.

Внезапно в помещението повя хлад. Каджар настръхна и вдигна поглед точно навреме, за да забележи как в средата на стаята се материализира зловеща фигура.

Първо се появи пушекът. Червен като кръв, бълбукаше и извираше от съвсем мъничка дупчица в тъканта на вселената. Димът се сгъсти и от него изплува познат силует.

Сарджерас.

Онзи, който не знае страх.

Разбира се, сега имаше далеч по-малки размери от последния път, когато го бе видял в средата на широкото заснежено поле. Сигурно се беше смалил, за да се побере в тясното пространство на спалнята, но плътта му си оставаше все така бронзова, бронята му беше черна и лъскава, а брадата и косата му пламтяха ярко. От челото му изникваха чудовищни извити рога. Не носеше оръжие, ала Каджар не беше уверен, че изобщо му е необходимо.

Младежът го гледаше втрещено. Нима не действаха магическите защити, които Медив бе поставил навсякъде из кулата? Защото нямаше съмнение, че демонът беше влязъл в самото сърце на цитаделата със същата лекота, с която благородникът влиза в сламената колиба на обикновения селянин.

Без дори да се огледа, господарят на Пламтящия легион пристъпи към леглото и се втренчи в спящия мъж. Огънят в брадата и косата му се извиваше беззвучно. Магьосникът продължаваше да спи.

Затаил дъх, Каджар огледа работната масичка. Освен разхвърляната кореспонденция, отгоре имаше няколко дебели тома, свещ и малък нож за писма, който беше използвал, за да разчупва печатите. Стараейки се да не привлича вниманието на демона, младежът протегна бавно треперещата си ръка и стисна дръжката на ножа. Кокалчетата му моментално побеляха от напрежението.

Сарджерас продължаваше да стои пред леглото. Изминаха още няколко дълги секунди, докато младежът събираше кураж да помръдне. Не знаеше дали да избяга, или да атакува.

Медив помръдна леко и измърмори едва чуто няколко неразбираеми думи. Демонът вдигна ръка, сякаш се готвеше да благослови магьосника.

Каджар изкрещя задавено и скочи от стола, все така стиснал отвореното писмо. Едва сега забеляза, че е хванал ножа в неправилната ръка.

Демонът погледна незаинтересовано към атакуващия чирак и се усмихна. Миг по-късно младежът заби острия нож в гърдите му…

… и прелетя през него. Инерцията понесе Каджар право към отсрещната стена. В последния момент се извъртя, ала вече бе прекалено късно. Блъсна се силно и падна на пода, а ножът издрънча върху каменните плочи.

Внезапно очите на Медив се отвориха и Пазителят седна в леглото.

— Мороуз? Мороуз? Тук ли си?

Каджар се изправи на крака и се огледа замаяно. Демонът беше изчезнал, сякаш бе сапунен мехур, спукан от върха на камата му. Двамата с Медив бяха съвсем сами в стаята.

— Какво правиш на пода, момко? — попита магьосникът. — Сигурен съм, че Мороуз е можел да ти приготви някакво легло.

— Учителю, магическите ви защити… — запелтечи младежът. — Пропукали са се… Тук имаше… — за момент се поколеба, чудейки се дали да назове Сарджерас. — Тук имаше демон!

Медив се усмихна. Изглеждаше отпочинал, а лицето му беше възвърнало цвета си.

— Демон? Едва ли… — Магьосникът притвори очи, после кимна. — Не, защитите са на местата си. Изобщо не са изтощени. Какво точно видя?

Каджар описа накратко облака врящ червен дим, появата на демона и начина, по който бе вдигнал ръка над учителя му. Медив поклати глава.

— Мисля, че е било едно от твоите видения — рече накрая. — Изгубена песъчинка време, попаднала случайно в кулата.

— Но демонът…

— Точно този демон не съществува вече — отсече магът. — Бил е унищожен още преди да се родя, а останките му са погребани на дъното на океана. Описанието ти приляга съвсем точно на Сарджерас от „Песен за Игуен“… Аха, виждам въпросния свитък на масата. Сигурно това е призовало видението. — Медив се намръщи, сякаш се чудеше дали има достатъчно основания да се разгневи. — Не е трябвало да работиш в стаята ми, докато спя!

— Съжалявам… Мислех, че е по-добре да не ви оставям сам… — Едва след като бе произнесъл последното изречение, Каджар осъзна колко глупаво бе прозвучало.

Медив се изкиска и усмивката се завърна отново на лицето му.

— Е, никой не ти е забранявал, пък и предполагам, че Мороуз също не е имал нищо против. Отървал си го от досадното задължение да се грижи за мен по цял ден. — Магьосникът поглади брадата си замислено. — Само за да те успокоя, ще проверя още един път защитите на кулата. Дори ще ти покажа как става. А сега, освен за срещите ти с демони, има ли още нещо, за което трябва да ме информираш?

Каджар резюмира накратко съдържанието на писмата, които бяха пристигнали през последните три седмици. Не пропусна да спомене и загадъчното послание за пристигането на пратеника, нито новината за смъртта на Гузба.

Медив изсумтя презрително, когато младежът му разказа за подозренията на съвета.

— Ще забравят за това в мига, когато видят вътрешностите на поредния глупак, призовал демони. — Магьосникът поклати глава и добави: — Празникът на писарите… Не беше ли малко преди инцидента с Хуглар и Хугарин?

— Да, около седмица и половина по-рано — отговори Каджар. — Достатъчно, за да може един демон да прелети разстоянието между Даларан и Стормуинд.

— А също и за човек, яздещ грифон — вметна Медив. — Млади момко, не всичко на този свят е свързано с магията и демоните. Запомни, че понякога и най-сложните въпроси имат съвсем прост отговор. Нещо друго?

— Изглежда орките стават все по-многобройни и опасни — рече младежът. — Лотар твърди, че напоследък са започнали да нападат и селища, а не само кервани. Малки селца, наистина, но в резултат към Стормуинд и другите по-големи градове са започнали да прииждат все повече бежанци.

— Лотар се тревожи от всяка дреболия.

— Просто е загрижен. Не знае какво да очаква занапред.

— За сметка на това аз знам — въздъхна Медив. — Ако е вярно онова, което ми разказа, нещата се развиват според най-лошите ми предвиждания…