Джеф Груб
Последният пазител (6)

Пет
Пясъците на времето

И преди съм виждал такива като тях — рече Каджар.

Бяха изминали седем дни от битката при блатото. Веднага след тяхното завръщане в Каразан обучението му на чирак беше започнало и сега имаше ново дневно разписание. В ранното утро, още преди да са закусили, Каджар упражняваше уменията си под ръководството на Медив. През останалата част от деня помагаше на магьосника в текущите му задачи. Това включваше най-вече воденето на записки и търчането до библиотеката за поредния дебел том. В най-добрия случай му разрешаваха да държи инструментите, докато магът работи.

В момента правеше именно това. Задачата не изискваше особено голяма концентрация и мислите му блуждаеха напосоки. Беше се замислил за своя пръв сблъсък със зеленокожите чудовища от Черното блато.

— Виждал си кого? — промърмори неговият наставник, докато се взираше към поредния си експеримент през голямо увеличително стъкло. Ръцете му бяха въоръжени с напръстници, завършващи с безкрайно тънки игли, играещи около настройката на нещо, което приличаше на мъхеста механична пчела, която помръдваше от време на време с тежките си крила, щом иглите я прободяха.

— Орките — отговори Каджар. — Виждал съм орки и преди.

— Не спомена за тях, когато дойде — уточни Медив. Пръстите му продължаваха да се движат около устройството с изключителна прецизност. — Много добре си спомням, че те питах за расите, които си срещал. Къде си ги виждал?

— Имах видение. Веднага след като пристигнах.

— Аха… Имал си видение. Да ти кажа, много хора имат видения, когато дойдат тук. Вероятно Мороуз вече ти е споменавал за това. Твърде много взе да говори напоследък…

— Моето видение ме отнесе в центъра на някакво бойно поле. Орките ни нападаха. Искам да кажа, нападаха хората, които бяха там.

— Хм… — проточи Медив. Връхчето на езика му се подаде изпод мустаците, докато прокарваше внимателно иглите през медния корпус на пчелата.

— Най-странното бе, че определено не бях на този свят — продължи Каджар. — Не и в Азерот или Лордерон. Където и да бях попаднал, небето беше кървавочервено.

Медив подскочи като ударен от електричество. Иглите докоснаха някакъв деликатен чарк и сложното устройство под увеличителното стъкло проблесна, изпищя тъничко и замря.

— Червени небеса? — повтори магьосникът, като се извърна от работния тезгях и погледна младежа остро. В зелените му очи бушуваше същинска буря, а веждите му се бяха свили заплашително.

— Червени като кръв — потвърди Каджар. Младият чирак смяташе, че вече е свикнал с непостоянните настроения на своя учител, ала внезапното избухване отново го хвана неподготвен и му подейства като удар в лицето.

— Разкажи ми за това. За света, за орките и за небесата — нареди студено магьосникът. — Разкажи ми всичко!

Каджар му изложи подробно своето видение, като се опитваше да спомене всяка подробност, за която се сещаше. Медив го прекъсваше често. Как били облечени орките. Как изглеждала местността. Какво имало в небето и какво — на хоризонта. Какви знамена носели двете армии. Младежът имаше чувството, че подлагат ума му на дисекция.

Пропусна да спомене единствено за приликата, която бе открил между себе си и магьосника воин във видението. Направи го, понеже не смяташе, че има някакво съществено значение, пък и въпросите на Медив се въртяха главно около червеното небе и орките, а не около защитниците на укреплението. Колкото повече подробности описваше младежът, толкова по-спокоен ставаше магьосникът, но заредената с електричество буря в очите му продължаваше да наднича изпод навъсените му вежди. Каджар не искаше да го тревожи повече от необходимото.

— Любопитно — заяви Медив накрая, когато младежът привърши своя разказ. — Това е нещо ново. Наистина ново.

Магьосникът се облегна назад в стола и докосна леко устни със заострения накрайник на върха на своя показалец. В помещението се възцари тежка тишина.

— Сър… — започна Каджар.

— Медив — напомни му магът.

— Сър Медив — започна отново младежът, — откъде идват тези видения? Останки от миналото ли са, или показват бъдещето?

— И двете — рече учителят му. — И същевременно нито едно от тях. Я изтичай до кухнята и налей кана вино. Ясно е, че няма да свършим нищо повече за днес, но така поне ще ни остане време да ти дам някои разяснения.

Когато младежът се върна, Медив бе разпалил камината и се беше настанил в едно от големите кресла пред нея. Мълчаливо посочи два кристални бокала, оставени на полицата. Каджар ги напълни с червено вино и вдъхна от дълбокия сладък аромат, примесен с мириса на опушено кедрово дърво.

— Пиеш, нали? — сети се магьосникът.

— По малко — отвърна младежът. — По стар обичай храната във Виолетовата цитадела се сервира заедно с чаша вино.

— Едва ли щяхте да спазвате този обичай, ако просто се бяхте отървали от оловната облицовка на акведуктите си — изсумтя Медив. — Но да оставим настрана странните порядки в Даларан. Нали питаше за виденията?

— Да, сър. Мороуз каза… — Каджар се поколеба за момент, чудейки се дали неговите думи няма да навредят по някакъв начин на стария кастелан. — Мороуз каза, че и други хора са имали подобни видения. Всъщност рече, че това се случвало постоянно.

— Така е — съгласи се магьосникът и отпи голяма глътка вино. Премлясна и заяви: — Добро е, от късната реколта… Млади ми чирако, не бива да се изненадваш от факта, че кулата е място, където се завихрят подобни сили. Магьосниците често избират такива места за обиталища. В подобни пресечни точки вселената е изтъняла и се огъва лесно, понякога от само себе си. Тук условията ни позволяват да проникнем в други измерения, които съдържат светове, напълно различни от нашия.

— Значи съм видял именно това? — прекъсна го младежът нетърпеливо. — Друг свят?

Медив вдигна ръка, за да го накара да замълчи.

— Не съм казал такова нещо. Просто ти обяснявам, че има места, концентриращи значителна по-голяма магическа сила отколкото е обичайно. За нас те се превръщат в извори на още по-голямо могъщество. Едно от тези места е в планините Редридж. Много отдавна тук е имало гигантска експлозия. Именно тя е образувала долината и е отслабила реалността около нея.

— И поради това вие сте се заселили тук… — вметна Каджар.

Магьосникът кимна:

— Това е едната възможна теория, но аз предпочитам да вярвам, че мястото е било предопределено за мен още от самото начало.

— Но нали казахте, че експлозията е била много отдавна. Не е възможно да сте били тук по онова време…

— Да — съгласи се магьосникът, — така е, ако вярваш в причинно-следствените връзки. Какво ще стане обаче, ако ти кажа, че експлозията се е състояла именно защото е съществувала вероятност да се появя аз и мястото е трябвало да бъде подготвено за пристигането ми?

Каджар се смръщи.

— Нещата не се случват по този начин.

— Прав си, не и в нормалния свят. Но магията е изкуство да заобиколиш нормалното. Ето защо считам философските дебати в Кирин Тор за куп красиви фрази и безполезни умотворения. Вашите мъдреци се стремят да намерят рационално обяснение на света и да регламентират силите, които го задвижват. Нали се сещаш, звездите винаги се движат по един и същи път през небето, сезоните се редуват, а мъжете и жените живеят и умират. Ако това не се случи, значи имаме всички основания да смятаме, че е приложена магия. Такъв е първият закон на вселената. И ето вашите философи си въобразяват, че за всичко това има някакво разумно обяснение, просто трябва да заобиколят ъгъла и да намерят отговора.

— Но за да се случи подобно нещо, за да може цял участък от земната повърхност да бъде подготвен за вашата поява… — започна Каджар.

— … значи светът определено не се вписва в представата ни за него — отвърна Медив. — И това в края на краищата е самата истина. Знаеш ли как работи времето?

За пръв път от много дни насам младежът не се почувства изненадан от рязката промяна в темата на разговора.

— Времето?

— Ползваме го, измерваме го, но какво е то? — Медив се усмихваше.

— Времето е поредица от мигове. Като песъчинките в пясъчен часовник — отговори Каджар.

— Отлична аналогия — похвали го Медив. — Точно това исках да чуя. А сега нека сравним пясъчния и механичния часовник. Схващаш ли разликата между тях?

Младият чирак поклати глава. Почувства се ужасно невеж.

Магьосникът го изгледа, после отпи от виното си и рече:

— Не, моето момче, не си глупав. Просто концепцията е твърде сложна за твоя неукрепнал ум. Ето, ще ти го обясня. Механичният часовник е симулация на времето. В него отместването на стрелките се контролира от превъртането на зъбчатите колела. А ти го поглеждаш и знаеш, че времето напредва след всяко следващо тиктакане. Знаеш колко продължава един час, отмерен от него, защото неговият създател го е изработил именно по този начин.

— Добре — предаде се Каджар. — Времето е като механичен часовник.

— Да, но освен това времето прилича и на пясъчен часовник — заяви по-възрастният магьосник. Пресегна се, взе един такъв от полицата над камината и започна да го подхвърля в ръката си. Младежът се опита да си припомни дали часовникът е бил там по-рано същия следобед. Започна да подозира, че всъщност устройството се беше материализирало преди миг.

— Пясъчният часовник също измерва времето, нали така? — рече Медив. — И все пак при този вид конструкция никога не знаеш кога дадено зрънце пясък ще се придвижи от горната в долната половина. Дори ако успееш да ги номерираш, редът на преминаването им през стеснението си остава трудно предвидим и винаги коренно се различава от предходния. А крайният резултат винаги е един и същ — пясъкът е изтекъл от върха към дъното. Редът, по който се е случило това, няма никакво значение. — Очите на магьосника засияха от задоволство. — В такъв случай какво излиза?

— В такъв случай излиза, че е без значение дали сте построили кулата си, защото долината е била образувана от случайна експлозия, променила природата на реалността около нея, или сте го направили, понеже естеството на вселената е искало да ви даде необходимата причина, за да се установите на това място.

— Започваш да схващаш.

— Следователно тези видения са просто песъчинки — рече Каджар. Медив се намръщи леко, но младежът продължи уверено: — Ако кулата е пясъчен, а не механичен часовник, значи през нея непрекъснато протичат отделни парченца време. Лишени от контекст или причина, но съществуващи реално, макар и по твърде неясен начин. Някои са части от миналото, а други, от бъдещето. Възможно ли е да има и трети вид, на такива от други светове?

Могъщият магьосник се замисли дълбоко над тази идея.

— Възможно е, Каджар. Браво, улучи право в десетката. Все пак най-важното е да помниш, че това са просто видения, които блуждаят напред-назад. Ако кулата беше механичен часовник, тяхното поведение щеше да бъде предсказуемо, но след като не е така, всякакви надежди за разумно обяснение отпадат. Очевидно времето тук се движи по свои собствени закони и ни предизвиква да обясним хаотичната му природа. — Медив се облегна удобно назад. — Лично мен това ме устройва. Едва ли бих могъл да се примиря с някоя добре замислена и подредена вселена.

Каджар бе готов с поредния си въпрос:

— А не сте ли се изкушавали да потърсите някое конкретно видение? Дали няма начин да се предскаже точно определено бъдеще и след това да се направи всичко възможно то да стане реалност?

Настроението на магьосника се помрачи изведнъж:

— Или точно обратното, да се предотврати. Не, има неща, с които дори майсторите в магията предпочитат да не се занимават. И това е едно от тях.

— Но…

— Никакво но! — отсече Медив, после се изправи и остави празния бокал на полицата. — А сега, след като пи достатъчно, да видим как се отразява това на контрола ти върху магията. Накарай чашата ми да се издигне във въздуха.

Веждите на Каджар се свиха:

— Но алкохолът пречи…

— Именно — рече магьосникът. — Точно това е най-важният урок, който трябва да усвоиш тази вечер. Никога не можеш да бъдеш сигурен коя именно песъчинка ще запрати вселената в лицето ти. Можеш да стоиш трезвен до края на живота си и да се лишиш от всички негови радости, но ако решиш да му се наслаждаваш, трябва да бъдеш готов да платиш цената за това. А сега пробвай да издигнеш чашата във въздуха!

До този момент младежът не си беше давал сметка колко много е пил. Все пак се постара да прочисти съзнанието си, после вдигна тежкия кристален бокал от полицата.

Няколко секунди по-късно тичаше към кухнята, за да вземе метла и лопата.

 

 

Порядките в кулата позволяваха на Каджар да разполага с времето си след вечеря по какъвто желае начин. Докато магьосникът се занимаваше със своите мистериозни задачи, младежът можеше да упражнява наученото или да провежда свои собствени изследвания. Естествено, често се питаше какво ли прави Медив през това време, но скоро започна да подозира, че магьосникът посвещава по-голямата част от вечерите си на своята кореспонденция. Два пъти седмично в кулата се появяваше джудже, яздещо грифон, което носеше огромна пощенска чанта на гърба си. Винаги си тръгваше два пъти по-натоварено, отколкото бе пристигнало.

Магьосникът бе позволил на Каджар да се рови на воля из книгите в библиотеката и да извлича от тях каквито сведения сметне за нужно, включително и по въпросите, които вълнуваха бившите му учители от Виолетовата цитадела.

— Единственото ми условие — бе казал Медив с усмивка — е да ми показваш написаното, преди да им го изпратиш. — Явно Каджар се беше смутил, защото магьосникът бе добавил: — Не се страхувам, че би скрил нещо от мен, млади доверенико. Просто не искам да се получи така, че те да знаят нещо, което аз съм забравил.

Окуражен от тези думи, младежът се хвърли смело в морето от книги. За Гузба откри древна епическа поема, чиито строфи обрисуваха в детайли битката между Магна Игуен, майката на Медив, и някакъв безименен демон. За лейди Делт състави предълъг списък на всички налични книги, описващи историята на елфите. За да изпълни поръчката на Алонда, момъкът прерови огромно количество бестиарии^[1] (поне онези от тях, които успя да разчете), но така и не можа да докара бройката на видовете тролове до повече от четири.

Голяма част от времето си Каджар прекарваше и в занимания с шперцовете и заклинанията си за отваряне на ключалки. Продължаваше да се надява, че все някой ден ще успее да надвие тези от книгите, които бяха устояли на предишните му опити да ги отвори. За съжаление заключените в тях магии бяха твърде могъщи и понякога прекарваше цели вечери само за да разпознае вида на заклинанието, което ги охраняваше.

Най-сетне открит оставаше и въпросът с Пазителя. Любопитството на младия магьосник се беше разпалило след намеците на Медив и хитроумния разпит на сър Лотар.

Пазителят беше фантом не по-реален от изкривените видения, които преминаваха през кулата. Някои от елфическите томове, занимаващи се с историята на Азерот, споменаваха бегло за него. Описваха го като ключова фигура при някои ритуали, нещо като помощник, който винаги присъства, ала рядко бива разпознат. Каджар не успя да схване дали става въпрос за някаква длъжност или за едно-единствено митично същество.

Около Пазителя се навъртаха и други фантоми. Често се говореше за някакъв орден. В едно от полетата за бележки на някаква книги беше изписано името „Тирисфал“, след което думата бе изтрита толкова усърдно, че само умението и търпеливото изучаване под лупа помогнаха на Каджар да разчете едва забележимите следи от натиска на перото върху пергамента. Беше ли това името на определен Пазител, или на ордена, свързан с него, или пък на нещо съвсем различно? Може би в края на краищата наистина ставаше дума за един-единствен човек, вероятно някой свят рицар?

Същата нощ, когато откри загадъчната дума (а това бе четири дни след инцидента със счупения бокал), младежът бе споходен от ново видение.

Първо дойде мирисът — лек аромат на растителност, носещ се сред смрадта на загниващ пергамент, ухание, което постепенно изпълни помещението. Каджар почувства топлина, която не му се стори неприятна — беше като затоплено влажно одеяло. Внезапно стените потъмняха и се оцветиха в зелено, а по рафтовете плъзнаха дълги увивни растения. Книгите изчезнаха и на мястото им се появиха огромни листа. Между подредените свитъци израснаха огромни бледи хризантеми и алени орхидеи.

Каджар си пое дълбоко дъх, но по-скоро изпитваше нетърпение, отколкото страх. Това не бе светът, който беше очаквал да види. На мястото на суровата пустош и оркските армии имаше джунгла.

Изведнъж масата пред него изчезна и ето че чиракът седеше край лагерен огън заедно с още трима други младежи. Изглеждаха горе-долу на неговата възраст и явно бяха тръгнали на поход. Одеялата им бяха разпънати до тях, а празното гърне от вечерята стоеше измито до огъня, за да се изсуши. И тримата бяха облечени като за езда, ала си личеше, че дрехите им са от качествена материя и са ушити добре.

В момента се смееха за нещо, макар младият магьосник да не можеше да различи думите им. Русият в средата бе стигнал до средата на пикантната история, която разказваше, и от жестовете му личеше, че описва приятните пропорции на някаква дама.

Онзи вдясно се засмя и удари с ръка коляното си. Каджар имаше чувството, че го е срещал някъде, но се досети кой е едва когато младежът прокара пръсти през оредяващата си коса. Беше още юноша и брадата му бе черна и гъста, ала несъмнено беше сър Андуин Лотар.

Младият магьосник погледна към третия авантюрист и веднага разпозна своя бъдещ учител. Медив бе наметнат с тъмнозелена ловна пелерина със свалена качулка, разкриваща младо и весело лице. На светлината на огъня очите му искряха в нефритенозелено и явно беше мъничко засрамен от разказа на своя другар. Изглежда, историята ги засягаше твърде лично.

Сигурно русият беше Лейн, понастоящем владетел на Азерот. На младини тримата бяха кръстосвали заедно кралството надлъж и шир, водени от желанието да се забавляват, преследвайки разбойници и чудовища. Историите за тяхното приятелство бяха намерили отражение дори в хрониките на Виолетовата цитадела.

Лейн завърши своя разказ и Лотар се разсмя така, че щеше да падне. Медив прикри усмивката си с ръка, преструвайки се, че кашля.

Веселбата тъкмо бе започнала да утихва, когато Медив добави нещо, разтваряйки ръце извинително. Този път Лотар наистина падна, а Лейн се хвана за корема. Очевидно думите на Медив ги бяха развеселили неимоверно.

Внезапно Каджар долови присъствието на някакво зло същество, спотаено в джунглата край лагера в очакване на сгоден миг за нападение. Тримата младежи притихнаха — явно също бяха усетили опасността.

Лотар грабна огромния меч с плоско острие, който лежеше до краката му. Лейн скочи на крака, стискайки своята огромна бойна брадва. Магьосникът остана привидно безучастен, ала Каджар забеляза познатия пламък в очите му. Макар и с голи ръце, Медив бе най-опасен от тримата млади авантюристи.

Бъдещият крал тръгна през джунглата, отдалечавайки се от лагерния огън. Стъпваше шумно, без да се старае да остава незабелязан. Сигурно целта му бе да накара противникът да се открие.

И отговорът не закъсня. Нещото излетя от храстите.

Съществото бе много по-високо от хората и за момент младият чирак си помисли, че тримата са нападнати от великански орк. После си спомни, че бе виждал рисунка на подобно създание в бестиариите, които бе изчел заради Алонда.

Беше трол от вида, който се среща в джунглите, със синкава кожа, която лъщеше мазно на лунната светлина. Имаше дълга чорлава коса, която се спускаше чак до раменете му. Подобно на орките, от долната челюст на чудовището стърчаха грамадни бивни. Ушите и носът бяха силно издължени и приличаха на подигравка с нормалните човешки пропорции. Съществото бе облечено в кожи, а на гърдите му потракваше ризница, направена от човешки кости.

Тролът оголи зъби, нададе предизвикателен рев и замахна с копието си. Лейн успя да избегне острието, ала това разяри съществото още повече. Лотар побърза да се притече на помощ, а по ръцете на Медив затанцува мистична светлина.

Чудовището се наведе ловко под брадвата на Лейн, после отстъпи няколко крачки назад, за да избегне и меча на Лотар. Стъпките му бяха широки и двамата бойци хукнаха след него, за да не му позволят да се измъкне.

Тролът стискаше дръжката на копието с две ръце и го ползваше по-скоро за отбрана, отколкото за нападение. Каджар осъзна, че създанието не иска да влезе в пряка схватка с хората, а се опитва да ги увлече навътре в джунглата.

Явно Медив бе стигнал до същото заключение, защото извика някакво предупреждение към другарите си.

Ала го направи прекалено късно. Иззад дърветата изскочиха още два трола и се хвърлиха върху младежите. Почти веднага един от тях успя да прободе изненадания Лейн в дясната ръка. Бъдещият крал изкрещя диво проклятие и изтърва широката си брадва на земята.

Това позволи на другите двама нападатели да съсредоточат усилията си върху Лотар. Воинът въртеше меча си със завидно умение, отбивайки ожесточените удари, ала постоянно му се налагаше да отстъпва назад, притискан от по-дългите оръжия на своите противници.

Най-сетне тактиката на чудовищата бе станала ясна — те се опитваха да разделят младежите един от друг. Така на Медив му се налагаше да избира на кого да помага по-напред.

Магьосникът избра Лейн. Каджар предположи, че постъпва по този начин, защото бъдещият крал беше ранен. Медив вдигна ръце, около тях се заизвиваха светкавици…

И внезапно получи съкрушаващ удар от дръжката на копието на единия трол. След като нокаутира магьосника, чевръстото създание се завъртя и нанесе елегантен удар с юмрук право в челюстта на ранения Лейн. Бъдещият суверен се строполи на земята, изтървавайки брадвата си за пореден път.

Тролът се поколеба за миг, сякаш се чудеше кого да убие пръв. Явно Медив му допадаше повече. Чудовището се надвеси над него и вдигна копието си. Обсидиановият връх засия злокобно на лунната светлина.

Младият магьосник излая задавено поредица от неразбираеми слова. От земята се надигна малко прашно торнадо, завихри се в лицето на трола и го заслепи. Чудовището посегна към очите си с лапа.

Медив се нуждаеше от точно толкова време, за да се озове отново на крака, готов не със заклинание, а с най-обикновен нож. Острието се вряза в бедрото на трола, чудовището изрева и се запрепъва неуверено. Копието прониза пространството, където допреди миг бе стоял магьосникът, ала той бе отскочил встрани, а около пръстите му отново припукваше енергия.

Промърмори някаква дума, между дланите му се оформи кълбовидна мълния и полетя напред. Тролът се разтресе, поразен от мощния електрически заряд. Строполи се на колене, но дори сега не искаше да се признае за победен. Разтърка своите насълзени от прахоляка червени очи, пламтящи от дива омраза, и понечи да се изправи.

Ала не успя. Зад гърба му се възправи сянка и брадвата на Лейн проблесна за кратко сред сумрака на джунглата. Острието й разцепи главата на чудовището като зряла любеница. Създанието се просна по очи, а младежите (в това число и Каджар) се обърнаха, за да видят какво става с Лотар и останалите тролове.

Бъдещият първи рицар на Азерот със сигурност заслужаваше своята слава на ненадминат боец, но си личеше, че силите го напускат. Чудовищата бяха успели да го изтласкат чак до другия край на лагера.

Чули предсмъртния писък на своя другар, троловете се разделиха бързо, като единият продължи да атакува Лотар, а другият се впусна към неговите приятели. Връхлетя ги с рев, понесъл копието си като рицар на кон.

В последния възможен миг Лейн отскочи, за да избегне дългата пика. Повлечено от инерцията на огромното си тяло, създанието пристъпи още няколко крачки напред, които го отведоха в непосредствена близост до лагерния огън и изпълнения с очакване Медив.

Сега вече магьосникът изглеждаше напълно подготвен. Жаравата осветяваше чертите му, придавайки на лицето му демоничен вид. Беше протегнал ръце напред и рецитираше нещо с ритмичен глас.

Внезапно огънят подскочи и мигом придоби формата на огромен лъв, който се хвърли към трола. Нещастното създание изквича ужасено, когато въглените, горящите съчки и пепелта го обвиха като дреха и стегнаха хватката си. Хвърли се на земята и започна да се търкаля, опитвайки да угаси изгарящите пламъци, ала напразно. След мъчително дълга агония чудовището най-сетне замря; гладният огън запращя по-силно и го погълна за секунди.

Междувременно Лейн се беше хвърлил в помощ на Лотар. Брадвата му се спусна безмилостно към оцелелия трол. Звярът изкрещя и отстъпи. Краткият миг на колебание бе достатъчен за шампиона на кралството. Той се шмугна под копието, мечът му описа прецизна дъга и гладко отдели главата на трола от раменете му. Грозното лице се мярна още веднъж-дваж, докато се търкаляше към храстите, после изчезна в тях.

Въпреки че кървеше от нанесените рани, Лейн потупа рицаря по гърба. Явно се опитваше да го подразни, задето се е замотал толкова дълго с някакъв прост трол, обаче Лотар го усмири с жест, сочейки Медив.

Магьосникът продължаваше да стои край огъня с протегнати ръце, ала пръстите му се бяха изкривили като ноктите на граблива птица. Очите му отразяваха пламъците, а челюстта му беше стисната здраво. Внезапно тялото му омекна и Медив се строполи по гръб. Двамата мъже се втурнаха към него.

Магът започна да диша тежко, взирайки се в бледата луна с разширени зеници. Когато воините се наведоха над него, а заедно с тях и призрачният им наблюдател, Медив се напрегна и произнесе едва чуто:

— Грижи се за мен. — Странно, но не гледаше към някой от своите другари, а право в Каджар.

Сетне магът се отпусна безжизнено. Лотар и Лейн започнаха да правят опити да го съживят, ала чиракът отстъпи назад и се замисли. Кого бе имал предвид Медив? И защо молбата му беше прозвучала толкова ясно, след като всички останали звуци бяха съвсем приглушени?

Внезапно видението изчезна като рязко дръпната завеса. Отново се намираше в библиотеката на кулата и едва не се препъна в самия Медив от плът и кръв.

— Добре ли си, млади ми доверенико? — попита магьосникът, вече далеч по-възрастен от онзи, който лежеше на земята във видението. — Повиках те, но не ми отговори…

— Съжалявам, Мед… сър — отвърна Каджар, като си пое дълбоко въздух. — Имах видение…

Тъмните вежди на Медив се сключиха.

— Надявам се, че не са били поредните орки и червени небеса? — попита той сериозно и младежът долови зараждащата се буря в зелените му очи.

Чиракът поклати глава. Подбра внимателно думите си, преди да отговори:

— Този път бяха тролове. От джунглата. А небето беше досущ като нашето.

Напрежението на Медив се разсея.

— Срещал съм такива на юг, в долината Стрънгълторн^[2].

За кратко лицето на магьосника се отпусна, сякаш самият той се беше изгубил в някакво свое видение. Помълча за миг, после поклати глава и попита:

— Но този път нямаше орки, нали?

— Не, сър — отговори Каджар.

Не му се искаше да разказва за битката, на която бе станал свидетел. Предполагаше, че споменът е твърде мъчителен за неговия учител, защото беше твърдо убеден, че именно тези събития бяха довели до изпадането му в кома.

Гледайки мъжа пред себе си, лесно можеше да забележи колко много от предишния младеж е останало в него. Сега бе по-висок, но леко прегърбен от годините напрегната работа. И все пак от него продължаваше да струи все същото момчешко излъчване. Сякаш зад маската на възрастен мъж се криеше палав юноша.

„Все пак ще трябва да му разкажа всичко“ — помисли си Каджар. Зачуди се дали появата на видението беше чиста случайност, или то бе възникнало под въздействие на разговора с Лотар. Може би самият факт, че младежът беше научил за болестта на своя учител, бе предизвикал ответна реакция…

Магьосникът зададе някакъв въпрос, прекъсвайки размишленията на Каджар.

— Извинете, сър?

— Питах къде е „Песен за Игуен“. Поема, посветена на майка ми — повтори Медив раздразнено. — Кълна се, че откакто те пуснах да влезеш в библиотеката, не мога да намеря нищо!

— Сигурно е при останалата епическа поезия, сър — сети се младежът. — Ей там, на онзи рафт.

Медив прекоси помещението и противно на собственото му изявление веднага намери ръкописа, който му трябваше. Разви го и сравни нещо вътре с написаното на парче хартия, което извади от джоба си, после заяви:

— Трябва да тръгвам. Още тази нощ.

— Къде ще ходим, сър? — поинтересува се Каджар.

— Този път ще пътувам сам — обясни по-възрастният магьосник и се запъти към вратата. — Ще инструктирам Мороуз за това как трябва да продължи обучението ти, докато отсъствам.

— А кога ще се върнете? — извика младежът подире му.

— Когато успея — долетя отговорът иззад вратата. Медив пое нагоре, прескачайки по две стъпала наведнъж. Каджар беше сигурен, че на покрива на кулата го очакват старият кастелан, понесъл руническата свирка, и опитоменият грифон, готов за път.

— Добре тогава — промърмори младежът. — Просто ще си седя тука и ще се опитам да открия как мога да променя хода на пясъчния часовник.