Джеф Груб
Последният пазител (4)

Три
Установяване

Тук задълженията ти няма да бъдат особено трудни — рече Медив. — Огледай библиотеката и се опитай да внесеш някакъв ред в нея.

Каджар кимна.

По време на закуската разговорът се въртеше главно около новините от Даларан — какви бяха последните промени в лордеронската мода и какви клюки се носеха из коридорите на Виолетовата цитадела. Младежът спомена мимоходом, че основният философски въпрос, дискутиран от мъдреците точно преди да замине, е бил, дали когато създаваш пламък по магически път го караш да се появи от нищото, или го призоваваш от някакво негово паралелно съществуване.

Медив измърмори:

— Глупаци! Няма да разпознаят алтернативната вселена, дори да се появи и да ги ухапе по задника. А ти какво мислиш по въпроса?

— Смятам… — Младежът осъзна, че отново се беше оказал на топа на устата. — Смятам, че в действителност нещата стоят по съвсем различен начин.

— Правилно — изрече магьосникът с усмивка. — Когато ти предлагат две възможности, винаги избирай третата. Предполагам, имаш предвид, че когато призоваваш пламъци, всъщност просто концентрираш присъщата на огъня природа на избраното място и така го караш да се появи?

— Именно — отвърна Каджар с облекчение и добави: — Поне така си обяснявам нещата аз.

— Много добре — похвали го Медив и обърса брадата си със салфетката. — Умът ти е остър и явно осъзнаваш принципите, на които е основан този свят. Да видим как ще се справиш с библиотеката. Мороуз ще ти покаже пътя.

Оказа се, че библиотеката заема цели две нива и е разположена високо в кулата, няколко етажа под обсерваторията. На това място стълбището минаваше плътно покрай външните стени, оставяйки обширно свободно пространство в центъра. Тесните прозорци на помещенията бяха препречени с дебели решетки, които не пропускаха и бездруго оскъдната светлина. Върху огромните дъбови маси покрити с прах кристални глобуси мъждукаха със синьо-сива светлина.

Библиотеката приличаше на местност, опустошена от смерч. Навсякъде бяха пръснати разтворени свитъци и книги, подът беше покрит с дебел пласт хартия подобно на почвата в гората, обсипана с окапали листа. По-древните томове, все още привързани към рафтовете си с вериги, бяха изпопадали и висяха като умиращи затворници в някакъв умопомрачителен зандан.

Каджар огледа пораженията и въздъхна дълбоко:

— Никак не е зле като за начало.

— Мога да приготвя багажа ти до час — обади се Мороуз от вратата. Очевидно прислужникът не желаеше да влиза по-навътре.

Младежът се наведе и вдигна избран напосоки къс пергамент. Върху него беше изписано послание, в което от Кирин Тор настояваха Медив да отговори на последното им официално писмо. Гърбът на листа беше белязан от огромно тъмночервено петно, което Каджар първоначално взе за кръв, но после се досети, че е просто стопеният восък от печата.

— Не — рече той, изваждайки торбичката си с принадлежности за писане. — Просто не очаквах чак такова предизвикателство.

— И това съм го чувал — изсумтя Мороуз.

Каджар се обърна към него, за да разбере нещо повече за странния му коментар, но откри, че прислужникът е изчезнал.

Младият помощник въздъхна отново и се зае да си проправя път през хаоса. Библиотеката изглеждаше така, сякаш някой бе водил сражение в нея. Кориците на някои от книгите бяха пречупени, а други направо бяха откъснати. Изобщо не можеше да става дума за каквито и да било сигнатури. Пергаментите, разхвърляни по масите, бяха покрити с многогодишен слой от прах и паяжини. Тук-там бяха хванали мухъл. Свитъците с кореспонденция бяха разпръснати навсякъде. Някои от писмата бяха отворени, но други очевидно бяха останали непрочетени и завинаги забравени под восъчните си печати.

— Явно магът не се нуждае от помощник — измърмори Каджар, — а от детегледачка.

За всеки случай погледна към вратата, за да се увери, че кастеланът не го е чул, после се зае да си разчиства местенце в края на една от масите. Придърпа стол и седна, ала паянтовата мебел се заклати опасно под него. Младежът скочи бързо и след кратък оглед установи, че единият крак е по-къс. За да компенсира това, някой бе подпъхнал отдолу дебел том с метална подвързия. Корицата му бе богато орнаментирана, а страниците бяха поръбени със сребро.

Каджар се наведе и вдигна книгата. Веднага щом я разтвори, нещо между листовете сякаш се размърда. Приличаше на капка живак, плъзнала се през стъклена тръба. Някакво устройство вътре изщрака и започна да цъка като часовник.

Младежът бързо хлопна корицата и тиктакането престана. Последва остро избръмчаване и механизмът вътре като че ли се пренави.

Каджар внимателно остави тежкия том на масата. Едва тогава забеляза, че столът и подът около него са обгорени.

— Е, поне е ясно защо са им нужни толкова много помощници — изрече той, разхождайки се бавно из стаята. Колкото по-навътре влизаше, толкова по-ясно ставаше, че нататък положението е дори още по-лошо. По облегалките на столовете и металните парапети висяха отворени книги. Навсякъде се виждаха разхвърляни писма. На един от рафтовете имаше гнездо на полски мишки. Когато младежът измъкна оръфаните томове, отнякъде се изтъркаля мъничък череп и изтрака на пода в краката му.

На горното ниво цареше още по-голям хаос. Помещението приличаше повече на обикновен склад. Книгите изобщо не бяха стигали до рафтовете и просто стояха струпани на купчини, прерастващи в хълмове, които пък водеха до недостижими върхове.

Каджар забеляза едно сравнително чисто място, но след по-внимателен оглед установи, че някой беше запалил огън там, сигурно воден от отчаяното желание да намали по някакъв начин ужасяващите количества хартия, които го бяха очаквали. После младежът забеляза, че не бяха горели само книги. Имаше и парчета плат, може би от мантията на поредния послушник.

Каджар поклати глава и се върна при масата, където беше оставил принадлежностите си за писане. Отвори торбичката и извади своята тънка перодръжка, шепа метални писци, точило за подострянето им, ножче за остъргване на пергаменти, блокче мастило от октопод и малка порцеланова мастилница, връзка с плоски шперцове, лупа и нещо, което на пръв поглед приличаше на щурец играчка.

Взе щуреца, обърна го по гръб и го нави, ползвайки един писец с малко по-особена форма. Механизмът му беше подарък от Гузба по повод успешното завършване на курса по краснопис. Беше му свършил чудесна работа по време на обиколките из по-затънтените коридори на Кирин Тор. Вътре бе втъкано просто, но ефикасно заклинание, което предупреждаваше за наличието на скрити капани.

Още при първия оборот на ключа металният щурец издаде тъничък писклив звук. Изненадан, Каджар едва не го изпусна, но постепенно проумя, че устройството просто го предупреждава за наличието на потенциални заплахи навсякъде около него.

Младежът огледа накамарените томове и измърмори тихо проклятие. Отстъпи към сравнително чистото пространство край входа на библиотеката и чак тогава нави щуреца докрай. След това донесе книгата, която бе взел най-напред — онази, която тиктакаше.

Насекомото запя тихичко. Каджар остави тома от едната страна на вратата, после избра друга книга и я подложи на същата проверка. Този път механизмът мълчеше.

Младежът си пое дъх дълбоко и разтвори дебелите корици, надявайки се, че майсторът, изработил щуреца, си е свършил работата добре.

Оказа се, че държи безобиден трактат върху политиката на елфите отпреди триста години, написан с красив, женствен почерк. Каджар остави тома от другата страна на вратата и отиде за поредната книга.

 

 

— Май те познавам отнякъде — заяви Медив на следващата сутрин, докато закусваха.

— Каджар, сър — рече младежът.

— А, да, новият помощник — сети се магьосникът. — Разбира се. Съжалявам, но паметта взе да ми изневерява напоследък. Твърде много работа ми се струпа.

— Имате ли нужда от помощта ми, сър? — попита Каджар с надежда.

Магът се замисли за миг, след което отсече:

— Библиотеката, млади доверенико. Как стоят нещата там?

— Доста добре. Вече започнах да подреждам книгите и документите.

— По теми? По автори? — поинтересува се учителят му.

„Смъртоносни и несмъртоносни“ — помисли си Каджар, но на глас каза:

— Мисля си за тематична подредба. Много от заглавията са от анонимни автори.

— Хммм… — проточи Медив. — Никога не се доверявай на нещо, под което никой не иска да си остави името и репутацията… Я ми кажи сега какво е мнението на съвета за крал Лейн? Споменават ли го изобщо?

 

 

Не след дълго Каджар привикна към порядките в кулата. Всяка сутрин започваше по един и същи начин — магьосникът се изненадваше леко от присъствието му и след като обсъждаха известно време отбелязания от него напредък, бързо променяха темата на разговора. Работата се влачеше като планински ледник, ала явно това не притесняваше Медив.

— Като говорим за библиотеки — рече той една сутрин, — с какво се занимава Кориган напоследък?

Друг ден попита:

— Какво мислят хората в Лордерон за елфите? Някой от тях виждал ли е истински елф през последните сто години?

На следващата сутрин, ни в клин, ни в ръкав, магьосникът изтърси:

— Разказват ли се легенди за бикоглав човек из коридорите на Виолетовата цитадела?

Един ден, около седмица след пристигането на Каджар, Медив не се появи на закуска.

— Замина — отвърна Мороуз, когато младежът се поинтересува къде е господарят.

— Къде?

Старият кастелан сви рамене и помощникът почти успя да чуе как костите му изтракаха.

— Не ми каза.

— По каква работа? — продължи да настоява младежът.

— Не ми каза.

— Кога ще се върне?

— Не ми каза.

— И ме е оставил съвсем сам в кулата? — Каджар не можеше да повярва. — С всичките тези магически текстове, без да ме наглежда никой?

— Мога да ти хвърлям по едно око от време на време — предложи услугите си Мороуз. — Стига да искаш.

Младежът поклати глава.

— Мороуз?

— Да, млади господине?

— Тези видения…

— Наочници? — предложи прислужникът.

Каджар поклати глава отново.

— Бъдещето ли показват или миналото?

— И двете, доколкото съм забелязвал, но обикновено избягвам да го правя — отвърна Мороуз.

— А онези, от бъдещето, случват ли се в действителност?

Икономът въздъхна скръбно.

— Доколкото мога да съдя от собствения си опит, да. В едно от виденията си готвачката бе видяла как изпускам кристален глобус, затова ги беше изпокрила всичките. Изминаха месеци и накрая господарят пожела да му занеса един от тях. Тя го извади от скривалището и само миг по-късно аз го изпуснах на каменния под и той се пръсна на хиляди парчета. — Мороуз въздъхна отново. — На следващия ден готвачката си направи онези ужасни розови лещи. Ще желаете ли нещо друго, млади господине?

Каджар се върна в библиотеката и огледа струпаните на камари книги. Беше напреднал в тяхното подреждане дотолкова, доколкото смееше. Не можеше да продължи без по-нататъшни указания. Неочакваното заминаване на Медив го поставяше в затруднено положение.

От едната страна на помещението бяха томовете (и останки от такива), които щурецът бе определил като „безопасни“. Другата половина беше пълна с книги, заредени с някакъв вид капан. Върху големите маси бяха наредени всички откъснати страници и кореспонденцията на магьосника, също сортирани на две купчини. Рафтовете бяха съвсем празни, а веригите висяха хлабаво, лишени от дългогодишните си затворници.

Разбира се, можеше да се заеме и с подреждането на единичните документи, но му се искаше първо да приключи с книгите, за да ги върне по местата им. Уви, повечето от тях не бяха озаглавени или пък кориците им бяха в толкова ужасно състояние, че изобщо не можеха да бъдат разчетени. Единственият начин, по който можеше да установи какво се крие вътре, бе да ги прочете. Ала това би задействало капаните, скрити в някои от тях.

Каджар погледна към следите от огън по пода и поклати глава.

Изведнъж се сети за една от своите находки. Започна да рови сред купчините на пода, докато не откри книгата, която търсеше. За щастие тя се намираше сред безопасните томове. Върху металните й корици бе нарисуван ключ. Беше пристегната с дебела стоманена лента, която я държеше здраво затворена.

Досега Каджар не беше открил подходящ ключ за нея. Всъщност не бе открил никакви ключове, макар това да не го изненадваше особено, имайки предвид в какво състояние се намираше библиотеката. Сега реши да опита по друг начин.

Извади връзката шперцове от торбичката си с принадлежности, ала никой от тях не беше по мярка за огромната ключалка. Най-накрая, ползвайки върха на ножа си, Каджар успя да провре една от тънките метални пластини под езичето и след миг от ключалката се разнесе удовлетворително изщракване.

Младежът погледна за всеки случай щуреца, който държеше до себе си върху масата. Насекомото мълчеше.

Изгарящ от нетърпение, младият магьосник отгърна тежката корица и бе възнаграден с възкиселия мирис на мухлясала хартия.

— За Капанитии и Ключалкитии — прочете той на висок глас, произнасяйки с мъка архаичните думи. — Бидейки Трактатъ за природността на обезопасителните способии.

Придърпа стола (вече доста по-нисък, след като беше изрязал с трион трите по-дълги крака) и започна да чете.

Медив отсъства само три седмици, но това време се оказа достатъчно, за да може младежът да обяви библиотеката за своя територия. Всяка сутрин закусваше набързо, разказваше на Мороуз за свършената работа (към която кастеланът не проявяваше никакво любопитство) и отново се заравяше сред книгите. Често пропускаше вечерята и оставаше да работи до късно под мъждивата светлина на пламтящите глобуси.

Постепенно започна да свиква със странностите на кулата. Често му се случваше да види нещо с крайчеца на окото си, ала образът се изпаряваше в мига, когато погледнеше към него. Всеки път му се струваше, че това е все същата призрачна фигура, загърната в одрипавяла пелерина, която бе зърнал в деня на пристигането си.

Понякога го лъхваше внезапен студ, като от промяна в налягането, сякаш някъде наблизо бяха отворили таен проход. Друг път се случваше цялата кула да зашуми, сякаш древните камъни искаха да разкажат своите спомени от хилядолетната история, на която бяха станали свидетели.

Лека-полека Каджар успя да преодолее капаните, пазещи по-ценните томове, и да се добере до тяхното съдържание. Първоначалните му усилия започнаха да се отплащат и съвсем скоро младежът се превърна в експерт по заобикалянето на предпазни механизми и защитни заклинания, точно както навремето се беше научил да се справя със заключените врати и скритите тайни на Виолетовата цитадела.

В повечето случаи номерът бе да убедиш заключващото устройство (механично или магическо), че ключалката не е била докосвана, а битката можеше да се счита за наполовина спечелена, щом успееше да установи на какъв принцип работи капанът — дали използва натегната пружина, противотежест или пък реагира на светлина или излагане на въздух.

Разбира се, имаше и такива книги, които си оставаха загадка въпреки острия връх на ножа му и нестандартните методи, които използваше. Тези томове отиваха по най-високите рафтове на горния етаж от библиотеката, но Каджар бе твърдо решен да открие какво се крие в тях — със собствени сили или с помощта на Медив.

Силно се съмняваше, че второто би било някакво решение, тъй като отдавна бе започнал да се пита дали магьосникът не използва библиотеката си главно като склад за досадната кореспонденция и унаследените текстове, които притежаваше. Повечето магьосници от Кирин Тор поддържаха поне привиден ред в колекциите си, като най-интересните книги неизменно оставаха скрити от любопитните очи на някое тайно място. Медив обаче беше събрал всичко на едно място, сякаш изобщо не се нуждаеше от него.

А може би това беше някакво изпитание? Нещо като тест за кандидат-чираци?

Най-сетне всички книги бяха подредени по лавиците, като най-ценните (а също и онези, в които не бе успял да надникне) бяха закрепени с вериги към по-горните рафтове, докато трактатите по история и военно дело, алманасите, дневниците и всички останали безобидни текстове бяха подредени отдолу, сортирани по тематика. Там бяха и свитъците, като съдържанието им варираше от стокови разписки и списъци за покупки до преписи на епични поеми. Последните бяха особено интересни, понеже в някои от тях името на Магна^[1] Игуен, предполагаемата майка на Медив, се споменаваше твърде често.

„Ако наистина е живяла повече от осемстотин години, сигурно е била невъобразимо могъща магьосница“ — помисли си Каджар. Може би щеше да открие повече сведения за нея в недостъпните книги на горния етаж, ала до този момент те бяха издържали успешно всеки магически или физически подход, който бе успял да измисли, а щурецът буквално крещеше от ужас всеки път, когато предприемеше поредния опит.

Въпреки огромния напредък все още не можеше да се каже, че младежът е останал без работа, защото трябваше да се пребори и с огромното количество хвърчащи листове, както и да възстанови онези от книгите, които бяха почти унищожени от неумолимото влияние на времето. Освен това трябваше да сортира кореспонденцията на мага. Това се очертаваше като поредния проблем, защото голяма част от написаното използваше някакъв вид таен шифър.

Печатите на писмата бяха учудващо разнообразни — повечето от тях произхождаха от познати места, като Азерот, Каз Модан и Лордерон, например, но имаше и послания от страни, които просто не фигурираха в атласа. Като правило, последните винаги бяха шифровани.

Естествено, Каджар познаваше съществуващите системи за тайнопис (като разместване на буквите или използване на специфичен жаргон), но това не му помагаше особено при разчитането на тези текстове. Може би подателите им бяха измислили някакъв нов, неизвестен досега метод.

Като резултат, младежът се оказа затънал до шия в работата по дешифрирането на различните кодове, елфически и джуджешки наречия. Бързо изнамери съответните учебници и ръководства и посвети дните си на това ново предизвикателство.

Една вечер Медив се завърна внезапно в кулата си.

Каджар долови присъствието му веднага. Усещането навяваше асоциация за черен буреносен облак, надвиснал над хоризонта, вещаещ появата на страшен ураган. Младежът се обърна. Широките плещи на неговия учител изпълваха рамката на вратата, а полите на мантията му се развяваха зад него.

— Сър, аз… — започна помощникът с усмивка и понечи да стане от стола. После осъзна, че излъчващите зелена светлина очи на Медив гледат гневно и подивяло.

— Крадец! Нарушител!

Магьосникът обвинително заби пръст в Каджар и започна да чертае символи и да реди думи, които очевидно не бяха създадени за човешки език.

Младежът несъзнателно вдигна ръка пред себе си и изписа във въздуха руната за защита, но със същия ефект можеше да покаже и среден пръст на страховития си противник и могъщото му заклинание. Внезапно го връхлетя вълна от сгъстен въздух. Учебниците и бележките край него се разлетяха като горска шума под напора на вятъра и се посипаха по пода на стаята.

Сякаш гигантска ръка зашлеви Каджар и го запрати с все сила към библиотечните лавици. През главата му мина нелепата мисъл, че целият труд, който беше вложил в подредбата на книгите, щеше да отиде по дяволите.

Яките дъбови шкафове устояха, ала ребрата на младежа изпращяха от внезапния удар. Магьосникът се приближи към него, без да отслабва натиска си нито за миг.

— Кой си ти? — прогърмя гласът му. — Какво търсиш тук?

Послушникът проговори с мъка:

— Каджар. Помощник. Почиствам библиотеката. По ваша заповед. — Запита се дали това не бе причината, поради която Мороуз говореше толкова лаконично.

При тези думи Медив примигна и разтърси глава като човек, който току-що се събужда от сън. Съвсем леко помръдна китката си и силата, която притискаше Каджар, изчезна незабавно. Момчето рухна на колене и започна да диша като риба на сухо.

Магьосникът прекоси делящото ги пространство и му помогна да се изправи на крака.

— Съжалявам — започна. — Бях забравил, че си тук. Предположих, че е влязъл крадец.

— Нима сте виждали крадец, който първо подрежда заварения хаос, преди да реши какво да отмъкне? — полюбопитства Каджар. Болката в ребрата му бе започнала да отшумява.

— Хм… — Медив огледа разчистеното помещение и кимна одобрително. — Досега никой не беше постигал такъв удивителен напредък, струва ми се.

— Подредил съм всичко по тематика — обясни младежът, продължавайки да диша тежко. — Историческите проучвания са вдясно. Вляво са естествените науки. Легендите и преданията са в центъра, заедно с речниците и алманасите. Теоретичните проучвания, посветени на алхимията и магьосничеството, са на горния етаж заедно с онези от книгите, които са отвъд моите възможности. Последните ще трябва да прегледате сам.

— Да, да… Отлична работа… Справил си се чудесно. — Медив се озърна още веднъж разсеяно, после се насочи към вратата. — А сега ме последвай!

Магьосникът спря на прага, обърна се и го подкани:

— Идваш ли?

Каджар се почувства така, сякаш го бяха поразили с още едно заклинание.

— Да, идвам? Но къде?

— На покрива — отсече Медив. — Побързай, времето е от решаващо значение!

За мъж на неговата възраст магьосникът се движеше учудващо бързо — взимаше стъпалата по две-три наведнъж.

— Какво има на покрива? — попита Каджар задъхано, когато най-сетне успя да го настигне.

— Превоз — отвърна Медив лаконично, после спря и сякаш се поколеба за миг. Внезапно раменете му се приведоха, а огънят в очите му угасна. — Трябва да ти се извиня за случилото се преди малко.

— Сър? — не успя да схване младежът, стъписан от внезапната промяна в поведението на своя учител.

— Паметта ми не е онова, което беше, млади доверенико. Трябваше да си спомня за теб, а не да ти се нахвърлям…

— Сър — прекъсна го Каджар, — казахте, че времето е от съществено значение.

— Времето… — повтори Медив, после кимна и напрегнатото изражение отново се появи на лицето му. — Да! Хайде, не се мотай!

Изричайки това, по-възрастният мъж се обърна и продължи да тича нагоре по стълбите. Младежът го последва с удвоени усилия, чудейки се дали призраците в кулата и ужасното състояние на библиотеката бяха единствената причина повечето от помощниците да се отказват още в самото начало.

В обсерваторията ги очакваше старият кастелан. Тримата излязоха на обширната кръгла тераса, заемаща по-голямата част от покрива.

— Мороуз — прогърмя гласът на Медив. — Златната свирка, ако обичаш!

Прислужникът измъкна от джоба си тънък цилиндър. По повърхността му бяха изрязани джуджешки руни, проблясващи загадъчно на светлината на факлите.

— Позволих си да ги повикам вместо вас, сър. Вече са тук.

Над тях изплющяха огромни крила. Стреснат, младежът погледна нагоре.

От небето се спускаха две огромни птици. Крилата им грееха на лунната светлина.

Не, поправи се момъкът бързо, не бяха птици. Бяха грифони. Имаха телата на големи котки, но главите и предните им лапи наподобяваха тези на скалните орли, а перата им сякаш бяха златни.

Медив му подаде чифт юзди и нареди:

— Яхвай единия и да тръгваме!

Каджар се втренчи в огромния звяр пред него. Грифонът нададе остър писък и удари каменните плочи с ноктестата си лапа.

— Но, сър… Никога не съм… — запелтечи послушникът. — Не зная…

Магьосникът се намръщи.

— На нищо ли не ви учат вече в Кирин Тор?! Нямам излишно време за губене… — Вдигна пръст, докосна челото на Каджар и промърмори няколко думи.

Младежът се олюля и извика от изненада. Имаше чувството, че някой е пробол мозъка му с нагорещен железен шиш.

— Сега вече знаеш — рече Медив. — Хайде, мятай се на грифона!

Каджар обхвана челото си с длан и възкликна ужасено. Наистина знаеше как да нахлузи юздите на грифона и как да го язди — и със седло, и на голо, както правеха джуджетата.

Главата му пулсираше, сякаш придобитото насила знание се опитваше да намери полагащото му се място, ала младежът се зае да изпълнява нарежданията на магьосника.

— Готов ли си? — извика Медив. — Следвай ме!

Огромните зверове забиха яростно с крила във въздуха, за да наберат височина. Създания като тях можеха да носят с лекота дори облечени с ризници джуджета, но макар и само по тънки мантии, далеч по-тежките хора ги затрудняваха.

Каджар дръпна юздите и сръчно накара ездитното си животно да се наклони на една страна, следвайки магьосника, който вече пикираше стремглаво към тъмните върхове на дърветата. Главоболието, предизвикано от докосването на Медив, се беше усилило и в момента цялото чело на младия послушник гореше. Въпреки това той не изпитваше затруднение да управлява звяра, сякаш бе прекарал по-голямата част от живота си на гърба на грифон.

Опита се да настигне магьосника, за да го разпита къде отиват, но после се отказа, осъзнавайки, че свистящият край тях вятър няма да им позволи да разменят нещо повече от неразбираеми викове. Накрая просто се задоволи да следва своя наставник на изток, право към планините, които приемаха все по-застрашителни размери.

Скоро изгуби представа за времето. Умората от дългия ден започна да си казва думата и Каджар взе да клюма. Въпреки това ръцете му стискаха юздите здраво, а грифонът сам поддържаше темпото, водейки се по този на магьосника. Момъкът се отърси от дрямката едва когато завиха рязко надясно и полетяха на юг. Главоболието му бе изчезнало почти напълно; само лекото пулсиране в слепоочията напомняше още за неприятните последици от приложеното върху мислите му заклинание.

Отдавна бяха отминали планинския район и вече летяха над обширна равнина. Безброй малки езерца проблясваха отдолу, посребрени от лунната светлина. Каджар осъзна, че се намират над огромно блато. Ако можеше да съди по светлата ивица над хоризонта вдясно, навярно скоро щеше да съмне.

Медив пикира рязко надолу и вдигна двете си ръце над главата — правеше някаква магия. Каджар се възхити на невероятните му ездачески умения, ала умът му го увери, че също знае как да направлява грифон само с колене. Все пак момъкът се надяваше, че няма да му се налага да прилага подобни рисковани трикове.

Зверовете се спуснаха още по-ниско. Внезапно Медив бе обгърнат от ярка аура, която очерта силуета му на фона на нощта.

Чудейки се какво прави неговият учител, младежът хвърли поглед надолу. В блатистата местност под тях забеляза някакъв военен лагер. Когато прелетяха над него, до ушите на Каджар долетяха виковете на бойците, разбудени от плясъка на огромните крила на грифоните. Прозвучаха рогове и се чу трясъкът на припряно грабнати оръжия.

Медив дръпна юздите и направи широк завой. Помощникът му го следваше плътно. Отново прелетяха над стана, вече осветен от пламъците на факли. Каджар си даде сметка, че под тях лагерува значителна по размера си армия. Палатката на командира беше голяма и богато орнаментирана; на върха й се вееше флагът на Азерот.

„Съюзници“ — помисли си момъкът, припомняйки си предполагаемите връзки на Медив с крал Лейн и с първия рицар на кралството Лотар.

Очакваше магьосникът да се приземи, но вместо това учителят му пришпори грифона си безмилостно. Звярът се понесе на север, а на Каджар не му оставаше нищо друго, освен да го последва.

Отново полетяха над блатистата местност. Младежът забеляза широка тъмна лента, прекосяваща мочурището. Беше прекалено права, за да е река. Повече приличаше на коларски път, прокаран през тресавищата.

Теренът отпред започна да се издига, оформяйки малък остров. Върху него бе разположен още един бивак. И тук горяха огньове, ала те бяха пръснати безразборно из храсталаците. Когато се приближиха достатъчно, младият магьосник разбра, че всъщност това бяха десетки преобърнати и подпалени каруци. Товарът им бе разпилян наоколо, навсякъде лежаха човешки тела.

Медив прелетя над разрушения лагер, после направи рязък завой и се спусна ниско над земята. Каджар се наведе встрани, за да огледа по-добре местността. Струваше му се странно, че нападателите не бяха отнесли със себе си стоката от кервана. Откога бандитите бяха престанали да се интересуват от своята плячка?

Отговорът на този въпрос дойде съвсем скоро. Чу се вик и към тях полетя рояк стрели.

Грифонът на Медив издаде остър писък. Магьосникът реагира мигновено, дръпна юздите и отклони създанието встрани.

Каджар се опита да направи същата маневра, ала новопридобитите му ездачески умения го подведоха. За разлика от своя наставник той бе възседнал животното си много по-напред и това му попречи да опъне поводите достатъчно силно.

Грифонът му се наклони, но не успя да избегне всички стрели. Едно от назъбените остриета прониза десния му хълбок. Звярът изкрещя, сгърчи се и запляска неистово с крила, мъчейки се да набере височина.

Сварен неподготвен, Каджар изтърва юздите. Усетил липсата на контрол, грифонът започна да се извива, за да се освободи от своя товар.

Младият магьосник се уплаши не на шега. Опита да обуздае създанието с колене, обаче усети как краката му се хлъзгат по окървавените хълбоци, на звяра. Посегна панически към поводите, но каишите шибнаха пръстите му болезнено и изчезнаха в нощта заедно с животното.

А Каджар полетя надолу.