Джеф Груб
Последният пазител (14)

Тринадесет
Втората сянка

Не! — извика Каджар и видението изчезна отведнъж. Отново бяха сами в трапезарията и стояха в центъра на изрисувания кръг. Младежът падна на колене. Зад него прозвуча задавеният глас на Гарона:

— Старецът! Невъзможно…

— Напротив — промълви чиракът на предателя. Имаше чувството, че в стомаха му се извиват змии. Умът му се бореше отчаяно срещу настъпващото просветление, обаче знаеше, че е неизбежно.

— Трябва да е някаква грешка — настоя Гарона мрачно. — Не си уцелил правилното видение. Нали разправяше, че се случвало често…

— Не е същото — поклати глава младежът. — Понякога се случва да не намериш онова, което търсиш, ала виденията показват само истината.

— Дали пък не беше някаква илюзия? — предположи полуорката. — Маскарад, целящ да заблуди любопитните шпиони?

— Не. Сега вече всичко се подрежда — в гласа на Каджар се долавяше униние. — Най-сетне разбрах защо защитните заклинания бяха непокътнати след нападението на демона. Призовал го е от самата кула.

Но пратеницата на Гул’дан продължаваше да се съмнява:

— Сигурно е било някакъв магически трик. Фантомът не приличаше особено на Медив.

— Беше той — заяви младежът и се изправи. — Познавам гласа на учителя.

— Обаче изражението не беше неговото. Жестовете, мимиките… Сякаш някой бе надянал лицето му като маска.

Каджар я погледна. Гласът й трепереше, а очите й бяха изпълнени със сълзи. Личеше си, че отчаяно желае да повярва на своята измислица.

За бога, на него самия му се искаше да е сбъркал…

— Може пък наистина да е било някакъв номер. Сигурно се е опитвал да примами онзи орк в нашия свят…

Сега беше ред на Гарона да поклати глава:

— Не. Гул’дан е тук. Дойде заедно с нас. — Орката въздъхна. — Сигурно си прав. Видението е било частица от миналото. Моментът на първата им среща. И все пак не мога да си обясня какъв интерес има Медив от това да докара орките в Азерот?

— Не зная, но това поне обяснява защо не прави нищо, за да ги възпре.

Каджар тръсна глава. Толкова много необясними факти започваха да придобиват смисъл. Внезапните изчезвания на магьосника. Липсата на интерес към все по-голямата активност на орките напоследък. Дори това, че бе позволил на Гарона да се разхожда свободно из замъка.

Младежът изгледа пратеницата, чудейки се до каква ли степен е замесена в този заговор. Изглеждаше искрено изненадана от неочакваното им откритие и все пак му беше трудно да повярва, че е проста пионка в играта, която бе повел магьосникът.

— Трябва да разберем защо е бил там — рече Каджар накрая. — И какво точно е искал да постигне. Независимо от всичко, той си остава Пазителят. Не бива да го съдим въз основа на едно-единствено видение.

Жената кимна несигурно:

— И какво предлагаш? Просто да отидем и да го попитаме?

Младежът понечи да отговори, но в този миг откъм коридора се чу глас:

— Каква е тази врява?

На вратата се появи самият Медив.

Чиракът се втренчи в него. Опита се да открие някаква разлика в лицето му. В гласа. Дори в походката. Нещо, което да го издаде.

Но нямаше абсолютно нищо. Беше просто Медив.

— Какво сте намислили, деца? — Веждите на магьосника бяха повдигнати въпросително.

Гарона се окопити първа и отвърна:

— Вашият чирак тъкмо ми показваше едно заклинание, което е научил наскоро.

Въпреки всичките й усилия, гласът на полуорката трепереше.

Медив изсумтя:

— Пак ли някое от твоите видения, млади доверенико? И бездруго си ги имаме в излишък. Хайде, излизайте от там, че ни чака работа.

Каджар понечи да се подчини на познатия глас, ала Гарона го хвана за ръката и изсъска:

— Виж сенките!

Младежът примигна и се вгледа внимателно в магьосника. Беше си все така широкоплещест и висок, въпреки годините. Носеше обичайната си червена мантия със сребърните бродерии. Върху лицето му беше изписано нетърпение.

Ала зад него се проточваха две сенки. Едната бе в посока, противоположна на факлата, но другата, също толкова черна и заплашителна, беше под съвсем различен ъгъл.

Колебанието на Каджар започна да изнервя учителя му.

— Какво има, млади доверенико? Да не са ти поникнали корени?

— Трябва да почистим тук — излъга младежът със свито сърце. — Не искаме Мороуз да се преуморява. Ще ви настигнем ей сега…

— Колко пъти да ти обяснявам, че чираците не спорят с учителя си? Тръгвай веднага!

Никой не помръдна. Гарона попита:

— Защо не влезе в стаята, магьоснико?

„Защо, наистина?“ — запита се Каджар и после, подобно на светкавица, пронизваща мрака, внезапното просветление го осени.

Все пак реши да направи една последна проверка:

— Мога ли да ви попитам нещо, учителю?

— Казвай каквото си наумил и да приключваме с тези глупости — изръмжа магьосникът.

— Защо посещавахте сънищата на вещера Гул’дан? — Чиракът почувства как струйките пот се стичат по гърба му. — Защо показахте на орките как да проникнат в нашия свят?

Пронизващият поглед на Медив се премести върху Гарона:

— Не очаквах, че Гул’дан ще сподели подобно нещо с теб. Нямах впечатлението, че е толкова глупав…

— Не ми го каза той. Току-що го научих.

Медив се намръщи:

— Както и да е. А сега излезте оттам. И двамата.

— Защо доведохте орките в Азерот? — попита Каджар почти умолително.

— Не е твоя работа, дете. Излез оттам! Веднага! — лицето на Медив се изкриви от ярост.

— Не, сър, няма — възрази младежът и думите му прозвучаха като удари с кама: — Не ви вярвам достатъчно, при цялото ми уважение към вас.

Магьосникът побесня.

— Сега ще ти дам да се разбереш, нахално пале такова… — рече той и пристъпи в помещението.

Моментално се издигнаха искри, които го окъпаха в ярка светлина. Медив политна назад, вдигна ръце, за да се предпази, и измърмори някакво проклятие.

— Това пък какво беше? — възкликна Гарона.

— Двойният кръг на защитата — обясни Каджар. — Целта му е да предпазва заклинателя от демоните, които понякога съпътстват неговата работа. По-интересното е, че магьосникът не може да го пресече.

— Но защо? Нали предназначението на защитата е да предпазва единствено от демони? Освен, ако… — Тя погледна Каджар ужасено: — Втората сянка! Ще го удържи ли кръгът?

Чиракът си спомни сламката, паднала напряко през защитните линии в Стормуинд, и поклати глава. После извика на мага:

— Така ли постъпихте с Хуглар и Хугарин, учителю? С Гузба и останалите?

— В сравнение с теб те бяха твърде далеч от истината, дете мое — отвърна окъпаният в светлина Медив. — Но с тях внимавах… — Магьосникът изръмжа, вбесен от поредния неуспех да преодолее защитното заклинание. — А на теб прощавах любопитството, присъщо на младостта, тъй като смятах, че лоялността все още означава нещо в този свят…

Защитата загоря още по-ярко, когато Медив навлезе в нея за пореден път. Младежът можеше да види как жилавите нишки на магическото поле се нажежават около протегнатите пръсти на магьосника. Явно искрите бяха подпалили брадата му, защото над неговото чело се изви дим, подобен на двойка рога.

Каджар потрепери, внезапно осъзнал, че това не е просто пушек, а друг образ, наложен върху лицето на учителя му. Образ, принадлежащ на втората сянка.

— Ще успее ли да премине? — прошепна Гарона.

Младежът изскърца със зъби.

— Той е Пазител на Тирисфал. Може да направи каквото си поиска. Просто му трябва малко време.

— Как ще се измъкнем оттук?

— Единственият път навън минава край него.

— Взриви някоя стена! Създай нов проход! — орката беше започнала да се паникьосва.

Каджар огледа дебелите каменни стени на кулата и поклати глава.

— Поне опитай!

— Ще пробвам нещо друго — отвърна младежът.

Помъчи се да се успокои и започна да концентрира магията около себе си. Извърши същите движения, които бе направил няколко минути по-рано, произнесе думите, отдавна забравени от всеки смъртен, и когато най-сетне енергията на заклинанието се събра в една-единствена нажежена точка, заповяда:

— Покажи ми някой, който и преди се е борил със звяра пред нас!

За момент двамата изгубиха ориентация. Каджар вече си мислеше, че заклинанието не е проработило и вместо това ги е прехвърлило в обсерваторията на върха на кулата, когато забеляза, че навън е нощ. Чу се властен, гневен женски глас:

— Как смееш да удряш собствената си майка?!

Лицето на Игуен бе пламнало от ярост.

Магьосницата стоеше в единия край на обсерваторията, а синът й — в другия. Беше онзи Медив, когото младежът познаваше отпреди: висок, горд и явно разтревожен. Двамата не обръщаха никакво внимание на Каджар и Гарона.

Изведнъж чиракът си даде сметка, че Медив от настоящето също присъства, застанал на няколко крачки от тях. Личеше, че е силно заинтригуван от видението.

— Но, майко, помислих си, че губиш контрол… — рече Медив от миналото.

— И реши, че една мистична мълния ще ми върне здравия разум? — изсъска Пазителката. Каджар забеляза, че вече изглежда много по-стара. Русата й коса беше побеляла, а покрай очите и устата й имаше дълбоки бръчки. Независимо от това присъствието й можеше да бъде разпознато безпогрешно. — Е? — настоя тя. — Отговори на въпроса ми!

— Майко, просто не виждаш нещата в правилната светлина…

— Отговаряй! — настоя Игуен. — Защо доведе орките в Азерот?

— Нищо чудно, че старецът се нервира толкова, когато го попита същото… — обади се Гарона. Каджар й изшътка, без да сваля очи от настоящия Медив. Магьосникът бе престанал да атакува защитния кръг и наблюдаваше сцената потресен.

— Майко? — промълви сегашният Пазител. Приличаше на човек, който се е изгубил внезапно.

— Нямаш отговор, нали? — продължаваше да беснее Игуен. — Нима си мислиш, че това е някаква игричка? Поредното предизвикателство, с което да се забавляват Лотар и Лейн? Могъществото на Тирисфал не е игра, дете! Дочух, че нападенията край Черното блато са зачестили напоследък. Някой новак би могъл да не разпознае твореца на портала, откъдето излизат орките, но не си мисли, че родната ти майка яде доматите с колците! Отново те питам, дете, какво си мислиш, че правиш?

Гневния тон на старицата накара Каджар да се свие неволно. Вече очакваше Медив от миналото да избяга от стаята посрамен, но вместо това магьосникът се изсмя.

— Нима те забавляват моите обвинения? — изплющя гласът на Игуен.

— Не. — Зъбите на мага проблеснаха в хищна усмивка. — Забавна ми е твоята глупост.

Младежът видя как настоящият Пазител трепва от собствените си думи.

— Как смееш! — кресна Игуен и вдигна ръка. От дланта й изригна нажежен до бяло лъч, ала младият Медив го отклони с небрежно движение на пръстите.

— Смея, майко — заяви призракът от миналото, — защото мога да си го позволя. Благодарение на могъществото, с което си ме надарила още при самото ми зачеване. Могъщество, за което никога не съм те молил!

Магьосникът изписа сложна руна във въздуха и цялата обсерватория се обля в синкава светлина. Изтрещя могъща мълния, която порази Игуен право в гърдите. Пазителката просто попи енергията, но Каджар забеляза, че й се наложи да отстъпи няколко крачки назад.

— Но защо? — просъска старицата. — Защо пусна орките в Азерот? Не виждам никакъв смисъл… Излагаш целия свят на опасност! Докъде води всичко това?

— До прекъсване на цикъла, разбира се — отвърна младият Медив. — До разруха на прекрасно смазания часовников механизъм, който си ми завещала. До края на пиесата, в която си ме осъдила да играя безсмислена, пък макар и централна роля…

Магьосникът от настоящето бе паднал на колене и наблюдаваше позорната сцена. Устата му несъзнателно повтаряше думите, които изричаше неговото „аз“ от миналото.

Гарона дръпна Каджар за ръкава и младежът кимна неохотно. Двамата напуснаха центъра на защитния кръг и тръгнаха да заобикалят мага, като се стремяха да стоят колкото се може по-далече от него.

Игуен все още не се беше отказала от опитите си да вразуми своя син:

— Но рискът, който поемаш, дете мое…

— Риск? — засмя се Медив. — За мен не съществува никакъв риск. Не и с цялото могъщество на Тирисфал зад гърба ми.

— Синко, играеш си със сили, които надминават твоите възможности — прошепна старицата. Каджар и Гарона бяха успели да стигнат съвсем близо до вратата. Медив от настоящето не ги забелязваше, погълнат изцяло от видението.

— Вземам пример от теб, майко — отвърна иронично магьосникът от миналото. — Черпя вдъхновение от твоя легендарен опит да премериш сили със самия господар на демоните.

Бегълците се бяха озовали зад коленичилия Медив и полуорката посегна към ножа си. Каджар я хвана за ръката и поклати глава. Двамата се плъзнаха безшумно зад гърба на сегашния Пазител. В очите на възрастния мъж се виждаха напиращи сълзи.

— Ами ако тези орки все пак успеят да надделеят? — попита Игуен. — Те почитат мрачните богове и сенките. Защо искаш да дадеш Азерот точно на тях?

— Когато успеят да надделеят — подчерта Медив от миналото, — ще ме направят свой водач. За разлика от останалата жалка част от човечеството, те знаят как да боготворят силата. А благодарение на теб, аз съм най-могъщият магьосник, стъпвал някога по тази земя. И смятам да разчупя оковите, които си ми поставила.

В света на видението настъпи мълчание, което накара Каджар и Гарона да замръзнат, затаили дъх. Опасяваха се, че настоящият Медив може да се отърси от своя унес и да забележи бягството им.

Обаче Игуен, дори през дългите години, които ги деляха, продължаваше да задържа вниманието му:

— Ти не си мой син!

Сегашният Пазител скри лицето си в шепи и заплака.

— Не, никога не съм бил твой син в истинския смисъл на думата — рече безмилостно младият Медив и се засмя. Каджар беше чувал този ехтящ и гръмогласен смях и преди, когато двамата пред него се бяха срещнали за последен път сред заснежените степи на севера.

Игуен изгледа ужасено изчадието пред себе си.

— Сарджерас!? — разпозна го тя най-сетне. — Но аз те погубих!

— Погуби само тялото ми, вещице! — изсмя се още един път Медив и младежът съвсем ясно видя как образът на съществото вътре в него започна да взема превес над истинския магьосник: демон от сенки и пламък, с брада от огън и огромни, абаносовочерни рога. — Съвсем незначителна победа над тленното… Наистина, заключи тялото ми в оная гробница на дъното на морето за вечни времена, но аз така или иначе бях склонен да направя подобна жертва в замяна на нещо далеч по-ценно.

Игуен несъзнателно притисна ръка към корема си.

— Да, скъпа „майко“ — продължи да издевателства Медив. Пламъците вече изригваха открито от неговата брада, а рогата се очертаваха съвсем ясно над челото му през виещия се дим. Сега магьосникът бе едновременно и Медив, и Сарджерас. — Скрих се в утробата ти и навлязох в самата тъкан на нероденото ти дете. Като рак, като злокачествено образувание, за което така и не успя да разбереш. Беше невъзможно да те убия и твърде малко вероятно да успея да те съблазня. Ето защо се превъплътих в твоя наследник.

Игуен изруга грозно и вдигна ръце. Гневът й се изля в думи, недокосвали човешки език. Във въздуха се изви гръбнакът на пъстроцветна мълния, която порази Медив/Сарджерас право в гърдите.

Призракът от миналото отстъпи назад, после вдигна ръка и улови цялата енергия на удара. В помещението се разнесе миризма на печено човешко месо. Медив/Сарджерас мигом изтъка свое собствено заклинание и запокити Игуен през стаята.

— Не мога да те убия, майко — отсече демонът. — Частица от мен все още милее за теб… Но ще те пречупя! Ще те пречупя и ще те прогоня толкова далеч, че докато се възстановиш и успееш да се върнеш тук, всичко, цялата земя ще бъде моя. Земята и могъществото на Тирисфал!

От гърлото на сегашния Пазител се изтръгна воят на погубена душа, пищяща към небесата за опрощение, което обаче никога няма да я застигне.

— Наш ред е. — Гарона дръпна Каджар за мантията. — Да се измъкваме, преди да е успял да ни попречи!

Младежът се поколеба за миг, но я последва към стълбището.

Втурнаха се надолу, като вземаха по три стъпала наведнъж. Едва не се сблъскаха с Мороуз.

— Изглеждате развълнувани — отбеляза той спокойно. — Проблем ли има?

Гарона го подмина безмълвно и продължи да слиза, обаче Каджар го сграбчи за ръкава и изрече на един дъх:

— Учителят се е побъркал!

— Повече от обичайното? — осведоми се икономът.

— Не се шегувам — отвърна младежът. Внезапно му хрумна перфектен план: — В теб ли е свирката за призоваване на грифони?

Прислужникът извади инкрустираната с руни вещ от джоба си:

— Искате ли аз да ги повикам?

— Остави на мен — отсече младежът и грабна свирката от ръката му. — Медив ще тръгне след нас, ала по-добре и ти да се спасяваш. Вземи готвачката и бягайте колкото ви държат краката!

С тези думи Каджар хукна надолу след Гарона.

— Да бягаме? — запита се Мороуз. — Но къде?