Мел Одом
Черният път (1)

Пролог

— Това е работа на демона — изръмжа Палат. — Той знае, че сме тук.

В този миг от канала се надигна ужасяваща фигура. Оформено от костите на плъхове, създанието се извисяваше на осем стъпки височина, четвъртито и с широк като на маймуна гръден кош. Белотата на кривите му крака прозираше през мрачните води. Вместо две имаше четири ръце, до една по-дълги от краката. Юмруците му, обрасли с рога от ребра и зъби на плъхове, приличаха на смъртоносни боздугани. Заострените шипове сякаш бяха създадени с единствената цел да пронизват и разкъсват. Лицето на създанието беше образувано от цели кокали и натрошени костици.

— Това е голем от кости! — изкрещя Тарамис. — Оръжията ви няма да го наранят!

Големът разтегли устните си в отвратителна усмивка и гласът му се извиси като среднощен гробищен вой:

— Глупци, елате да срещнете смъртта си…