Ричард А. Кнаак
Завещание от кръв (1)

Пролог

Ужасът му нарастваше с всеки изминал миг.

Полуобезумелият воин с мъка се изправи на крака. Около себе си видя високи хълмове, направо планини, над които се показваха първите лъчи на слънцето. Но никой от тях не му изглеждаше дори смътно познат. Никой не наподобяваше върха, под който той и приятелите му бяха открили гробницата. Норек пристъпи напред и се опита да разбере къде се намира.

Неговото движение бе съпроводено от обезпокоително скърцане.

Норек сведе очи и откри, че не само ръцете му бяха обгърнати в метал.

Бе мислил, че неговият ужас не може да стане по-силен, но само един поглед към останалата част от тялото му едва не хвърли непоколебимия някога воин в сляпа паника. Гърдите, краката — сега всичко бе обвито със същата кървавочервена броня. Като връх на подигравката Норек забеляза, че дори бе обут с древните, но все още здрави кожени ботуши на Бартук.

Бартук… Кървавия военачалник, чиято черна магия очевидно бе спасила безпомощния войник, но в замяна бе отнела живота на неговите другари.