Лина Лаутън
Пиратът лорд (1)

Пролог

Шумящ пергамент, хвърлен гневно от носовата палуба на „Уейвърли“ полетя стремително надолу и неговите грижливо изписани с наклонен почерк думи се изкривиха и размазаха, когато той докосна сребристите вълни и бавно се плъзна по тях. Самотна пристанищна чайка се изви над него, спусна се ниско, надипли сбръчканото, изплакнато от морето съобщение и плавно се устреми към небето, напускайки водната шир. За миг чайката се извиси и осъзнавайки необикновената си грешка, тя остави документа отново да падне. Години ни делят от носещото се в морето послание и капитана, наблюдаващ с мрачен поглед изчезващите в морската шир думи.

Райън Диверъл държеше здраво с мургавите си жилести пръсти парапета на горната палуба на фрегатата „Уейвърли“ и слушаше ритмичното поскърцване на котвата, която сякаш протестираше против приковаването й към земята. Мрачният му поглед се рееше между каменистия залив и линията, където небето и морето се докосваха. Плаването от Лондон донесе добра печалба. За известно време морето щеше да го очаква. Неизбежно.