Сандра Браун
Дете, родено в четвъртък (9)

Девета глава

Алисън се събуди по-късно. Не можеше да каже от какво и защо се бе пробудила. Усещаше сърцето си на топка в гърлото, а кръвта й пулсираше силно във вените. Изведнъж седна в шезлонга. Горнището на банския й падна незабелязано на палубата.

Спенсър не лежеше вече в шезлонга до нея.

— Спенсър?

Премигна от заслепяващото слънце. Стана и се завъртя, като огледа яхтата, за да го открие.

— Спенсър — извика по-високо тя.

Изтича до другия край на яхтата, викайки името му с нарастваща паника. Къде беше той? Провери в кабината на щурвала и в кухнята, в кабинета и спалнята. Но той не беше на яхтата.

— Спенсър — извика, докато се качваше нагоре и въртеше обезумяло главата си наляво-надясно. — Спенсър!

— Тук съм, Алисън.

Сърцето й тупкаше силно, но тя чу гласа му през шума в ушите си.

— Спенсър — прошепна с голямо облекчение, преди да се провикне. — Къде си?

— От дясната страна на яхтата. Нещо не е наред ли?

Алисън изтича до лявата страна на яхтата, но не го видя. В този момент той повтори името й, но сега в гласа му звучеше безпокойство.

— Алисън, добре ли си?

Тя проследи посоката на звука и за първи път забеляза стълбата, закачена върху едната страна на яхтата. Изтича до бордовата ограда, погледна надолу и го видя да се изкачва по стъпалата. Морската вода се сцеждаше от тялото му.

— Ти си плувал! — възкликна тревожно тя. — Плувал си?

— Какво мислеше, че правя? Всичко наред ли е?

Той прехвърли дългия си крак и стъпи на палубата.

— Нещо нередно ли? Изплаши ме почти до смърт. Събуждам се и не знам къде си. Намирам се съвсем сама посред Атлантическия океан, без да знам как да карам тази проклета лодка или дори как да запаля мотора. И, за бога, има акули и господ знае още какво във водата. И…

Лицето й се сбръчка и тя се разплака. Спенсър я обгърна със студени и мокри ръце и я придърпа към себе си. Обхвана с длан главата й отзад и притисна лицето й до гърдите си. Ръцете й се обвиха около кръста му.

— Извинявай, че те изплаших. Всеки път плувам в океана. Не мисля, че съм ти го споменавал. Никога не се отдалечавам на повече от шест метра от яхтата. По-добре ли си сега?

Ръката му повдигна нежно главата й. Вода капеше от косата му и падаше като дъжд върху лицето й.

— Чувствам се идиотски. Не знам защо се паникьосах. Просто се почувствах загубена и… — Остана мигновено смаяна от настоятелния му любовен поглед и сериозното изражение, докато той я гледаше в лицето. — Загубена и самотна без теб — довърши, шепнейки.

И двамата осъзнаха едновременно, че са се вкопчили в прегръдка — голите му гърди бяха прилепнали до нейната гола гръд, а голите им бедра се бяха вплели. Капчици вода се процеждаха по космите на гърдите му, преди да паднат, стичайки се в бисерни поточета надолу по извивките на гърдите й. Тя беше събрала пети, а неговите крака бяха стъпили здраво от двете страни на нейните. Коремите им се повдигаха в унисон при всяко тяхно вдишване и издишване. Телата им се допълваха взаимно.

Кожата й бе поглъщала слънчевите лъчи в продължение на часове. Неговата кожа бе току-що охладена от океанската вода. Сега топлината й се просмукваше от тялото му, сгрявайки го. Контрастът беше възхитителен.

Сякаш по даден знак главите им се наклониха в различни посоки. Тя повдигна ръце, за да ги обвие около врата му, докато неговите ръце обгърнаха кръста й. Алисън се повдигна на пръсти, когато Спенсър придърпа смело тялото й по-близо до себе си.

В мига, в който устните им се срещнаха, стонове от удоволствие и болка се сляха, за да образуват един звук, изпълнен с копнеж, звук на взаимна нужда. Устните му бяха студени, но топлина се излъчваше от устата му. Това беше дълга и страстна целувка, която премахваше ограниченията и подкосяваше краката.

Усети соления вкус на устните му. Спенсър простена името й и притисна кръста й, извивайки я като дъга към тялото си. Косъмчетата върху гърдите му я галеха като коприна и тя прошепна името му, когато възбудата премина по цялото й тяло.

Спенсър усети напрежението, което напираше в нея, и разбра какво означава това. Отдръпна се достатъчно, за да обгърне с длани лицето й. Очите му я пронизаха с поглед, в който се четеше кардиналният въпрос.

Тя докосна с треперещи пръсти устата му, после скулите и накрая веждите. Като спусна погледа си надолу, стисна здраво очи и прошепна:

— Люби ме, Спенсър.

Той не загуби време, пое ръката й и я поведе надолу по стълбите към каютата. В спалнята беше хладно и полумрачно, а бризът подухваше през прозорците.

— Първо тук — каза Спенсър, насочвайки я към предната част на яхтата.

— Защо?

Той отвъртя кранчетата на душа.

— Защото цялото ти тяло е хлъзгаво от плажното масло, а когато посягам към нещо, искам да мога да го хвана.

Намигна й закачливо и това успокои нервите й. Алисън се засмя — гърлено, секси и сама не можа да повярва, че звукът излезе от нея.

— А аз съм покрит със солена вода и ще започне да ме щипе, когато изсъхне, а не искам нещо да ме разсейва. Мушни се тук.

Той влезе в кабината на душа и я дръпна вътре. Стояха толкова близо един до друг, че само нещо течно като водата можеше да си пробие път между телата им. Спенсър повдигна един сапун и й го подаде.

— Ако ми направиш уважението, аз ще ти върна услугата.

Тя насапуниса ръцете си и ги сложи от двете страни на врата му. Спусна ги внимателно надолу, плъзгайки пръстите си по раменете му, и без да бърза, започна да го изучава. Хареса й трапчинката в основата на гърлото му. Когато се наведе напред, за да я целуне нежно, Спенсър постави пръста си под брадичката й. След това доближи устата си до нейната и я целуна проникновено и нежно, преди Алисън да продължи да го мие.

Ръцете й се спуснаха по гърдите му, разресвайки насапунисаните косми върху тях, масажирайки мускулите. С нехарактерна за нея дързост тя му се усмихна, когато докосна с любопитство едното от гръдните му зърна.

Спенсър изръмжа заплашително, след като то реагира.

— Само помни, че ще е честно, ако действам по същия начин.

Тази закана, изречена с дрезгав глас, не я възпря и тя продължи да изучава тялото му с възглавничките на пръстите си, спускайки ги надолу по ребрата и корема, за да си поиграят с пъпа, скрит в гнездо от косъмчета.

— Алисън, сега ще сваля плувките си.

Тя дръпна бързо ръцете си назад.

— Добре.

След като сви палци от двете страни на кръста си, той смъкна плувките.

Алисън притаи дъх, надявайки се, че няма да я помоли да направи нещо, за което все още не бе подготвена. Но той само протегна ръка към сапуна.

Тя му подаде ароматното калъпче. Бялата и лека сапунена пяна се открояваше върху мургавите му ръце. Спенсър изми първо гърба й. След като беше свършил, я обърна нежно към себе си. Очите й се затвориха плавно, усещайки вълна от удоволствие, когато ръцете му обгърнаха гърдите й.

— Добре ли ти е? — попита той.

— Да.

— И на мен.

Натърка я отпред със сапун, като я миеше грижливо, старателно, чувствено. Дори вдигна ръцете й и изми мишниците й с гладко плъзгащи се длани. Пръстите му се спуснаха бавно покрай гърдите й, после се върнаха обратно нагоре, след това отново надолу, докато цялото й тяло се олюля в еротичен ритъм. Той ги подхвана отдолу, повдигна ги и започна да ги масажира с леко притискащо движение. Прокара палци по натърканите със сапун връхчета и я доведе до кулминационната точка на възбуда.

Тя подпря ръце върху раменете му и хлътна напред.

— Не издържам повече, Спенсър.

— Ние току-що започнахме, любима.

Той я целуна. Водата продължаваше да се процежда по телата им, докато устните им правеха това, което те искаха да направят с телата си — да се свържат, обединят и да се превърнат в едно цяло.

Спенсър пъхна ръце под долнището на банския й и ги притисна към тялото й.

— Може ли?

След това смъкна леко банския надолу.

Тя кимна с глава, опряна върху рамото му.

Той издърпа бикините от хълбоците надолу по бедрата и покрай коленете й. Оттам те сами паднаха леко на пода. И двамата бяха голи.

Спенсър я прегърна нежно. Наклони се към нея, като я държеше само за горната част на ръката. Алисън изпъшка тихо, когато го усети, сгушен в нея.

— Аз съм мъж, Алисън. Това е всичко. Не трябва да се страхуваш от мен.

— Знам.

Той се изви и затвори кранчетата. Алисън излезе от кабината и посегна бързо към хавлията. Обаче Спенсър беше точно зад нея и взе хавлията от ръцете й.

— Аз ще те изсуша.

Хавлията беше пухкава и мека. Ръцете му бяха като на благоговеен слуга. Той попи водата от кожата й, преминавайки от раменете и гръдния кош до гърдите, надолу по стомаха до бедрата. След като коленичи, прекара кърпата по дължината на краката й. После се изправи.

— Обърни се.

Избърса и гърба й със същите любящи грижи. Коленичи отново, за да изсуши краката й отзад. Когато свърши, хвърли хавлията настрана и обви ръце около хълбоците й. Пръстите му притиснаха корема й. Тя ги покри с ръце — Алисън всмукна рязко навътре въздуха си, когато той разтвори уста върху кръста й и направи кръгче с езика си около трапчинките от двете страни на гръбнака й.

— Днес следобед исках да вкуся това място — каза той, като се изправи на крака. — Това е едно много интригуващо място.

— Ръцете ти винаги са ме завладявали — обърна се тя към него.

Спенсър се засмя.

— Ръцете ми?

Алисън поясни, като хвана мускулите му:

— Те са тънки, но силни. Мускулите са много добре оформени, а кожата е опъната. Погледни вените.

Проследи с върха на пръста си ясно очертаната синя линия. Целуна твърдия мускул, а после стисна леко зъбите си и го захапа.

— Сякаш гризвам ябълка.

Спенсър я прегърна плътно до себе си.

— Хайде да си лягаме.

Алисън отиде в спалнята. Той се забави още малко в банята, за да се избърше набързо с хавлията. Беше легнала между сатенени чаршафи, когато Спенсър се присъедини към нея. Косата й бе разпиляна върху възглавницата като буен огън. На фона на белите чаршафи кожата й светеше от здраве и от слънцето. Ясните й зелени очи блестяха.

Докато той се приближаваше, Алисън държеше високо погледа си, без да го помръдва, като не се решаваше да зърне долната част на тялото му. Спенсър легна до нея. Тя беше надиплила благоприлично чаршафа над гърдите си. Той не се опита да се завие и я притегли в прегръдката си.

Отпусна се охотно в ръцете му, но Спенсър усети свенливостта й. Той отметна назад кичурите червеникавокафява коса, паднали върху бузите й, и целуна леко устните й.

— Кажи ми, ако направя нещо, което те дразни или наранява, или не ти харесва. Разбра ли?

— Да.

Дари я с ленивата усмивка, която тя обожаваше.

— Знаеш ли, че откакто танцувах с теб за първи път, те желаех точно тук — гола, легнала до мен?

— Ти си безсрамен. В деня, когато дойде в лабораторията, ми каза, че искаш да вкараш Ан в леглото си.

— А ти ме изпръска с кафе.

Тя се засмя и зарови нос в мокрите къдрави косми върху гърдите му.

— Това трябваше да бъде първата улика, че нещо не е наред.

— О, Алисън, великолепна си.

Въздъхна, а погледът му се плъзна по лицето й и той повдигна с ръка брадичката й.

— Непохватна съм.

— Що се отнася до целуването, не си.

Знаеше, че този „разговор под юргана“ бе само за да я ласкае, да я предразположи, да я размекне, бе една прелюдия към любенето.

И това наистина действаше. Ако се размекнеше още повече, завивките щяха да я попият.

— Аз ли се целувам добре? — попита тя, прокарвайки пръст около изпъкналата му брадичка, издаваща решимостта му.

— Хм — промърмори Спенсър, като захапа леко устните й. Притискайки устата си до ухото й, прошепна: — Дори да не правим нищо друго, освен да се целуваме, аз пак ще се възбудя.

— Вече си възбуден — прошепна в отговор тя.

— Това не означава, че ще се откажа от етапа на целуването.

И като каза това, устните му се разтвориха около нейните. Усети сладостта на устата й, която го поглъщаше. Спенсър се приближаваше сантиметър по сантиметър. Когато тялото му срещна нейното, това, което тя знаеше вече, се потвърди.

Беше възбуден и излъчваше топлина. Вместо да се отдръпне от такава явна проява на мъжественост, Алисън бе притеглена от нея.

Устните им си играеха чувствено, докато целувките вече не бяха достатъчни. Той отхвърли завивките и видя топлото й възбудено тяло, жадуващо за ласките му.

Връхчетата на пръстите му изпитаха удоволствието от допира с гладката й кожа и пълнотата на гръдта й. Първото докосване изтръгна тих стон от устните й. Босите й крака започнаха да мърдат неспокойно покрай неговите, а бедрата й се движеха напред-назад.

— Позволи ми да усетя вкуса ти — каза той, като зарови глава в гърдите й.

Алисън усещаше всяко негово движение дълбоко в утробата си и още тогава разбра, че ще забременее от този мъж. Тялото й не можеше да се разтвори с такова очакване, да изпита толкова силен копнеж, да реагира така решително, ако не се подготвяше за него. То щеше да поеме драгоценната му течност — да я поеме и да я отхрани в едно дете. За нея това ще е дете, създадено от любов.

Спенсър продължи да я милва толкова изкусно, че й се наложи да отвори очи, за да се увери, че прелестните усещания не са продукт на собственото й въображение. Но това наистина беше той. Почувства как се потопява в една забрава, която я ужасяваше, но и която жадуваше.

— Спенсър, моля те — изрече задъхано, като не беше сигурна за какво го молеше. Да задоволи копнежа й или да я пусне? Но не бяха ли те едно и също нещо?

Той повдигна главата си и се обърна да огледа цялото й тяло. Нямаше да бъде подложена на внезапно нападение. Не бързаше. Искаше да погълне жадно всеки важен детайл, всяка прекрасна извивка, всяка очарователна вдлъбнатина.

— Толкова си красива, любов моя.

Целуна точката, в която се срещаха двете страни на ребрата й. После прокара една линия с езика си надолу по плитката вдлъбнатина чак до пъпа й.

Хъркащи звуци излизаха от гърлото на Алисън.

— О, боже!

Тя простена. Никога не се беше смятала за чувствителен човек. Тялото й излъчваше чувственост при всяка негова покана. Той отваряше един по един много малки капани и тя усещаше как потъва в безбрежен океан от всепоглъщаща страст.

Пъпчето й също беше девствено, но той го дефлорира с език. Хващаше цели шепи от косата му, извивайки кичурите между пръстите си, докато той продължаваше да се спуска надолу и да прави разкрития.

Спенсър обгърна вътрешната част на коляното й и го сви. Дланта му погали бедрото й отдолу — от коляното до ханша. След това разшири пространството между бедрата й и започна да милва чувствителната плът там. Докосването никога не ставаше по-силно от допира на крилце на пеперуда.

— Кожата ти е като коприна. Топла коприна.

Усети дъха му върху корема си. После той потърка носа си на същото място, докато пръстите му милваха бедрата й.

— Толкова е приятно.

Алисън простена тихо името му.

— Боли ли? — попита той, като укроти незабавно гальовните си пръсти.

— Не, не, не спирай… ти проникваш в мен… Спенсър… Спенсър…

— Ш-ш-т, ти си великолепна. Чуваш ли ме, Алисън? Ти си прелестна.

Продължи да я милва.

Светът под нея започна да се разпада. Мънички парченца отначало, а после големи късове от земното кълбо, което познаваше, се изплъзнаха. Потърси да се хване за нещо и попадна на косата му — гъста и мека като коприна. Вплете пръстите си в нея. Устните му бяха неумолими в целувките и движението им караше цялото й тяло да се облива с топли вълни… докато… докато това, което беше останало от нея, се разби на отрязъци ослепителна светлина и се разпръсна в една нова вселена.

Когато и последният шок от удара беше утихнал, тя отвори очи и видя Спенсър да лежи върху нея, усмихвайки се срещу лицето й с някаква нежност, която граничеше с неподправена любов. Отвори уста, за да проговори, но беше обхваната от друга поредица от блажени чувства.

Затваряйки очи, усети пронизваща болка в долната част на тялото си.

— Толкова си голям — промълви тя.

— А ти си идеална за мен. Стегната и мека като кадифе.

Той изстена и сведе лице в благоуханната топлина на шията й.

— Алисън, мога да посея животворните семенца веднага, но… но бих искал да… да те любя първо.

Пръстите на ръцете й се разтвориха широко върху накъдрените като вълни мускули на гърба му.

— Спенсър, искам да изживея всичко. Не се въздържай от нищо.

Повдигайки глава, той потърси устата й със своята и започна да движи тялото си. Отначало колебливо, но след това — бавно и продължително, докато облада и най-отдалеченото кътче от тялото й.

Алисън почувства отново как изворът, който беше отприщен наскоро, започва да криволичи дълбоко в дебрите й. Без да може да повярва в това, което ставаше, премигна срещу Спенсър, когато той се опря върху нея с една ръка. Усмихна й се и започна да гали гръдта й със свободната си ръка. При всяко негово плавно движение телата им се приплъзваха и това засилваше блаженото усещане. Скоро главата й се мяташе напред-назад върху възглавницата и тя се повдигаше, за да срещне тялото му.

— Спенсър! — извика Алисън, когато вълните на удоволствие се разбиха отново върху нея.

Той достигна връхната точка и стисна зъби, за да преодолее силата на чувството, което връхлетя тялото й заедно с неговия устрем.

 

 

Изтощени, те лежаха с преплетени тела. Главата й бе отпусната върху извивката на лакътя му. Погледите им се събираха на разстояние от няколко сантиметра.

— Много си далеч — оплака се той.

— Ако легна по-близо, няма да мога да те виждам.

— Това е тежък компромис — отстъпи Спенсър, а очите му пребродиха тялото й до долу. Изсмя се тихо.

— Толкова смешно ли изглеждам?

— Не — отговори той, като хвана ръката й и я поднесе към устата си, за да я целуне. — Само си спомних една груба шега за това как може да се различи истинска американска водна патица^[1] от консервирана американска водна патица.

Кожата й поруменя и той се засмя на глас.

— Виждам, че и ти си я чувала.

— Да. И тя наистина е груба.

Един пръст се смъкна лениво надолу по тялото й и се приюти на уязвимото място, където той желаеше.

— Но ние знаем, че си истинска, нали?

Целуна я. Когато целувката им стана страстна, Спенсър оформи ръката си, следвайки очертанията на тялото й и притискайки нежно венериния й хълм.

— Толкова добре се чувствам вътре в теб.

— Всъщност откъде си? През целия си живот съм се бояла да отдам девствеността си поради страха от болката. А дори не я усетих, когато ти… ъ-ъ…

— Беше заета — каза самодоволно той.

Искаше да се престори на обидена, но откри, че се смее и се притисна по-близо до него.

— Не бях, нали?

— Не-е. Мисля, че знам откъде произлиза изразът „нарушавам равновесието“^[2].

— О-о!

Седна в леглото и го плесна по бедрото.

— Ох!

Изпита наслада, гледайки гърдите й, които подскочиха, и гневния блясък в искрящите й очи.

— Вече получих няколко рани на бойното поле.

— Какво? Къде?

— Десет издълбани места във формата на полумесец върху задника ми. Наистина трябва да си изрежеш ноктите на ръцете.

— Как можеш да кажеш нещо толкова нетактично и невъзпитано! — смъмри го тя, като сложи юмруци на хълбоците си.

Спенсър погледна с благоговение позата й, изразяваща възмущение, след което я дръпна надолу и я прикова под себе си.

— Не ставай много дръзка, — предупреди той, преди да я целуне звучно. — Освен това знам, че всичко е само игра. Ти слагаш маската на превзета стара мома, когато през цялото време в леглото се проявяваш като червенокоса дива котка.

Алисън преживя още една целувка, преди да го погледне сериозно.

— Такава ли съм?

— Такава си — той дръпна чаршафа над тях и я придърпа към себе си. — Имам намерение да те попитам нещо.

— Какво?

Беше събрала достатъчно кураж и дръпна космите на гърдите му.

— Щом като двете с Ан сте еднакви и ти смяташ, че съм се увлякъл по нея, защо не помисли, че може и ти да ме привлечеш?

— Знаеш ли, че Ан и аз имаме различни рождени дни?

— Предполагам, че въпросът ти е свързан с това, за което разговаряме.

— Да, свързан е. Тя е родена минута преди полунощ в сряда, а аз съм родена тридесет секунди след полунощ в четвъртък.

— Това обяснява всичко — каза иронично той.

— Така е в известен смисъл. Нали знаеш стихотворението за „дете, родено в понеделник“ и прочие?

— Да.

— Добре. Дете, родено в сряда — Ан, има щастлива звезда. Дете, родено в четвъртък — аз, имам много път да извървя.

Той наведе главата си назад и я погледна отвисоко.

— Аз тълкувам думите така, че на дете, родено в четвъртък, успехът му е сигурен. Не че вярвам в тази глупост, нали разбираш? Поддържам разговора само за да те прикоткам и да мине време, докато възвърна силите си.

Алисън усети, че се изчервява и реши, че това е проклятие, което ще я следва, докато е жива. Кой би си помислил, че може все още да се изчервява?

— Аз го разбирам по различен начин — каза тя, подхващайки отново темата. — Мисля, че това означава: детето, родено в четвъртък, трябва да измине дълъг път, за да се изравни с другите. Поне такава се оказва интерпретацията на стихчето в собствения ми живот.

— Би ли ми обяснила?

— Вярно е, че Ан и аз сме еднакви, но при нея нещата се уреждат лесно. Тя можеше да танцува; аз не можех. Тя се научи да свири на пиано като виртуоз; аз едва разчитах нотите. Тя се разбираше с хората; аз не се интересувах от ничия компания. Майка ни искаше да ни направи съвършени дами от Юга. Ан можеше да налее чай на двадесетина гости, без да разлее и капка. Аз бях като някакво нещастие, което всеки очакваше да се случи. Ан можеше да излъже и да се отърве безнаказано, дори и да беше извършила убийство. Аз никога не можех да извъртам и резултатът беше шест към едно наплясквания в моя полза. Разбираш ли какво искам да кажа?

— Но ти си два пъти по-умна от Ан — възрази Спенсър.

— Хората не се интересуват колко интелигентна е една жена, щом като е очарователна, весела и красива. Освен това и двете имаме един и същ коефициент на интелигентност. Ако Ан се беше захванала с работата, която върша аз, вероятно щеше да е получила Нобелова награда досега.

Той се засмя и я прегърна по-плътно.

— Мисля, че едва ли е така.

Замълчаха за известно време, размишлявайки, и тогава Спенсър каза:

— Предполагам, че си пренесла всички тези неуспехи в любовта си.

Алисън се подпря, за да може да се наведе над него и погледите им се срещнаха.

— Точно така, Спенсър. Знам, че Ан без съмнение ще има великолепен брак и образцови деца. Мен вероятно ще ме оставят да чакам пред олтара в деня на сватбата ми. Вместо да рискувам с нещо, което е обречено на провал, аз дори не съм опитвала. Откъснах се изцяло от мъжете, докато…

Спря и отмести очи настрана.

— Докато се появих аз — довърши тихо той.

— Да.

— Но аз не те оставих да се отдръпнеш в тази черупка и да се криеш зад онези ужасни дрехи.

Брадичката й се повдигна предизвикателно.

— Не, не ме остави. Продължи да идваш отново и отново. И погледни в каква каша си се забъркал сега.

Той се преобърна няколко пъти с нея, докато се оказа отново върху й и се усмихна.

— Да. Само погледни. О, сладурче, така съм го загазил, че едва издържам. Виждаш ли колко много страдам?

Разположи така тялото си върху нея, че тя разбра какво искаше да каже. Когато очите й се уголемиха отново и се замъглиха от подновеното желание, Спенсър наведе глава и я целуна по врата.

— Мислиш ли, че сам бих си навлякъл беля, след като бях абсолютно решен да те имам, ако не виждах в теб най-красивата и най-желаната жена, която съм срещал някога?

Без подготовка — всъщност нямаше нужда от нея — той отново я облада.

— Може би ще е по-добре… а-а, Спенсър, точно там… да продължаваш да го повтаряш, за да… о, господи… мога да го запомня.

— Толкова често ще ти го казвам, че ще ти омръзне да го слушаш.

Тя сплете краката си около него и го придърпа по-плътно към себе си.

— Съмнявам се в това, Спенсър Рафт. Много се съмнявам.

 

 

Следващите пет дни на борда на „Дабъл Дийлър“ бяха окъпани от слънцето, галени от луната и потопени в любов. Спенсър извеждаше яхтата в океана всяка сутрин.

— За да можем да лудуваме голи — каза, усмихвайки се похотливо и сграбчвайки я за дупето със закачлива развратност.

Кога голотата се бе превърнала в такова чудесно състояние? Алисън се чудеше. Привикна напълно към тези условия на живот. Всичките й сетива бяха разбудени. Обожаваше да усеща соления въздух, който минаваше през косата й или охлаждаше лъскавите им от пот тела след лудо любене. Храната беше много вкусна. Харесваше тръпчивото искрящо вино и миризмата на морето, примесена с тази на лосиона на Спенсър.

Понякога ходеха да вечерят в Харбър Таун, понякога си правеха пикник на палубата, друг път споделяха храната в спокойната обстановка на осветената от свещи мъничка кухня.

Една вечер обиколиха острова с кола, за да разнообразят ежедневието си. Спенсър вярваше, че човек трябва да се наслади на природата до краен предел дори като я използва. Откри едно частно имение с широка поляна, която се спускаше надолу до брега. По всичко изглеждаше, че семейството, което обитаваше къщата, беше заминало някъде за известно време.

Излязоха от колата и започнаха да се разхождат по плажа, хванати за ръце, наблюдавайки как луната се показва на небосклона. Огромни дървета покриваха поляната на имението като голям чадър. На връщане към колата Спенсър придърпа Алисън под пурпурната сянка на един вечнозелен дъб, отрупан с туфи мъх. Подпря я на един нисък клон и я целуна със страст, която тя бе опознала, страст, която сякаш не отслабваше никога. Ръката му се плъзна под полата й и започна да си играе с дантелите на бикините й. Когато понечи да ги свали надолу, Алисън освободи устата си и попита:

— Какво правиш?

— Мисля, че е очевидно.

Той коленичи и започна да целува гърдите й през тънката блуза.

— Спенсър, спри. Моля те, скъпи. Не можем. Не тук. Но тя прекрачи бельото си, когато той го свали през краката й. След като я наведе отново върху ниския клон, той я пое удобно, сякаш попадна в някаква прегръдка. Тогава Спенсър я облада — нежно, чувствено, силно… всеобхватно… спиращо дъха… любящо…

Беше толкова отпусната след това, че той я занесе на ръце до колата.

— Имаш такова влияние върху мен — промълви тя, докосвайки врата му.

— Добро или лошо? — попита Спенсър, като се подсмихна.

Въздъхвайки, Алисън отговори:

— Не съм решила още. Но каквото и да е то, харесва ми.