Джеймс Хадли Чейс
Такъв е животът (10)

Глава десета

Почти обезумял от страх, Едрис се връщаше към Сийкъм по магистралата. Беше толкова погълнат от мисли по спасяването си, че не забеляза прашния форд, които го следваше през цялото време.

Няма и секунда за губене, казваше си той. Може би го търсеха вече. И той имаше връзки по крайбрежието. Най-добрият му шанс е да се качи на кораб за Мексико.

Но ще трябва първо да поеме риска и да се върне в апартамента си. Трябва да си вземе парите от Алжир. Без пари загива! Ще трябва да го убие. Ако не го направи, той ще убие него. Ще трябва да открие, къде е скрил неговия дял от сейфа на Ванеси. Преди да се върне в апартамента си, трябва да се снабди с пистолет.

Достигайки покрайнините на Сийкъм, той зави надолу по една тясна улица, която водеше към морето.

Изненадан Джес натисна спирачки и спря. Слезе от колата и изтича до началото на улицата. Успя да види, че минито зави надясно в края на улицата и изчезна. Върна се бегом и се спусна бавно и внимателно с форда.

Едрис паркира, слезе и тичешком влезе в неугледен бар, който обслужваше предимно екипажите на риболовни кораби, акостирали в пристанището.

Вътре нямаше никой. Собственикът, едър, космат и намръщен, се беше подпрял на бара и гледаше страницата на вестника с резултатите от конните надбягвания.

Щом видя Едрис се усмихна.

— Здравей, Тики! — Сгъна вестника и се взря в пребледнялото и изпотено лице на Едрис. — Какво ти е приятел?

— Загазил съм, Хари, — отговори той, опитвайки се да нормализира неравномерното си дишане. — Не задавай въпроси… неприятности с полицията. Ще ме уредиш ли на кораб за Мексико?

Хари ококори очи. За момент помисли, че Едрис се шегува. Пак го погледна и видя, че е сериозно.

— Може да се уреди, Тики, но ще ти струва скъпо. Тази вечер в десет ще отплава един кораб. Мога да уредя нещо за теб… ще ти струва три хиляди.

Едрис примига.

— Не можеш ли да направиш по-добър пазарлък, Хари? Там ще имам нужда от пари в началото.

— Ще опитам каквото мога, но този момък е доста алчен, разбираш ме нали?

— Ще трябва да свърша една работа и след това идвам при теб. Можеш ли да ме скриеш до тръгването на кораба?

— Разбира се, за теб бих направил всичко, Тики.

— Има още нещо… трябва ми пистолет със заглушител и то веднага.

Морис го погледна втренчено.

— За какво ти е?

— Не ми задавай въпроси, Хари. Трябва ми веднага.

— Добре. Сигурен ли си, че ще се справиш сам?

Едрис оголи зъби, като хищник.

— Ще се оправя сам. Стига, Хари, нямам време.

Морис кимна с глава и мина зад бара. Върна се след няколко минути с пакет от кафява амбалажна хартия. Подаде го на Едрис.

— Чист е, Тики. Не искам да го виждам повече. Заглушителят е добър за три изстрела… не повече. Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?

— Знам — каза мрачно Едрис. — Благодаря ти, Хари. След два часа съм тук. Той излезе и се забърза към минито. Щом влезе в колата, разгъна пакета и разгледа пистолета. Завинти заглушителя и постави пистолета на седалката до себе си. Покри го с шапката си. След това включи двигателя и потегли към апартамента си.

Джес Фар, който беше паркирал наблизо, тръгна след него.

Като пристигна пред блока, Едрис сграбчи шапката заедно с пистолета под нея и без да вади ключовете излезе от колата. Прекоси тротоара и подтичвайки влезе във фоайето, взе асансьора и се изкачи горе.

Когато спря пред входната врата, търсейки ключа си, погледна към часовника. Беше 11:43. Отключи и внимателно влезе в антрето.

— Фил? — Остави шапката на един стол и държейки пистолета зад гърба си, а вестника, който беше купил, в лявата ръка, тръгна към хола.

Алжир стоеше до прозореца с пистолета на Едрис в ръка. Гледаше го предпазливо и с напрегнато изражение. Повдигна пистолета и го насочи към Едрис.

— Взе ли ги? — настоятелно попита той. — Не се приближавай!

— Защо е всичко това? — каза Едрис, накланяйки леко глава на една страна. Той махна с палец предпазителя на пистолета зад гърба си.

— Нямам ти доверие, смрадлив изрод — изсъска му Алжир. — Донесе ли парите?

— Разбира се, че ги взех, взех и вестник. На първа страница има голяма, чудесна твоя снимка, приятел.

Едрис му подхвърли вестника, който падайки в краката му се разтвори на първа страница. Алжир, инстинктивно се наведе, видя снимката си и започна да ругае. Това бяха последните му приказки на този свят. Едрис вдигна ръка и стреля в главата му.

Коленете му се подгънаха и той започна да се смъква към пода. Едрис стреля още веднъж — в гърдите.

Алжир се просна по гръб. По лицето му течеше кръв. Съвсем слабо помръдна ръце, устните му продължаваха да се движат. После долната му челюст увисна, а очите му се обърнаха безжизнени.

Едрис си пое дълбоко въздух. Отви заглушителя и го пусна в джоба си. Остави пистолета на масичката. Влезе в спалнята за сака, който беше приготвил.

Започна да търси парите на Алжир. Това му отне десет минути. Намери ги зад репродукцията на Пикасо. Преброи ги и започна да роптае, като видя че са останали само шестнадесет хиляди.

Наблъска ги в задния си джоб. Плика със своя дял постави във вътрешния джоб на сакото. Спря се и огледа тъжно апартамента. Погледна към Алжир. Главата му лежеше в локва кръв. Застиналият ужас на лицето го накара да потръпне. Той взе сака и тръгна бавно към външната врата.

Трудно му бе да си представи, че повече няма да види този дом, но поне имаше пари и шанс да замине в Мексико. Ще започне нов живот. Парите отварят врати. Без тях се загива.

Отвори вратата и спря внезапно.

Отвън в коридора с пистолет в ръка стоеше Джес Фар. Беше насочил пистолета в лицето му.

Едрис затвори за миг очи и после ги отвори. Шокът от появилия се изневиделица дълъг и кльощав битник с пистолет, спря за момент биенето на сърцето му. След малко то лудо се разтупка.

— Връщай се вътре — злобно каза Джес — и внимавай!

Обхванат от болезнено отчаяние, Едрис бавно тръгна обратно. Джес го последва, затръшвайки с крак външната врата. Стресна се от вида на убития Алжир. Досега не беше виждал труп. Уплахата стопи куража му.

— Остави сака и се обърни с вдигнати ръце! — изкомандва троснато той.

— Слушай сега… — започна Едрис, с измъчена угодлива усмивка.

— Хайде… свинска муцуно! — викна Джес, заплашвайки го с пистолета.

Ридание пресече дъха на Едрис. Той пусна сака, обърна се и тъкмо започна да си вдига ръцете, когато Джес направи рязка крачка напред и го удари по главата с дръжката на пистолета.

 

 

Лепски с удоволствие наблюдаваше лицето на шефа си, докато разказваше за потвърждението на разкритието си. Биглър се бе облегнал на стената зад бюрото на Теръл и също изглеждаше доволен.

Лепски с триумфална усмивка подаде снимката и каза в заключение:

— Ето снимката на Норена Девън, шефе. Взех я от колежа. — Той с жест я постави на бюрото пред Теръл.

Теръл и Биглър се наведоха над снимката и заразглеждаха групата момичета.

— Втората отляво… на последната редица — каза Лепски.

— Хубава работа си свършил, Том, — каза Теръл, след като разгледа добре лицето на момичето с очилата. — И така, кое е момичето, което Девън смята за своя дъщеря?

— Айра Марш… сестрата на Мюриъл — обади се Биглър — Получих съобщение от Ню Йорк. Айра Марш е напуснала Ню Йорк на 16-ти вечерта и оттогава не са я виждали. Това не крещи ли, че е тя, шефе.

— Но защо? — намръщено се обърна Теръл към Биглър. — Тук пропускаме нещо голямо. Защо Алжир е сменил Норена с Айра? Трябва да е имал причина.

— Тя ще ни я каже. Да отидем да я приберем.

— Няма да бързаме — каза Теръл. — Първо ще говоря с Девън. — Той се намръщи. — Не ми харесва това джудже… Сигурно той е поставил снимката в спалнята на Мюриъл. Той е пробутал Алжир на д-р Греъм. Отивай да го прибереш, Джо! За него отивай!

— Той трябва да е в Ню Йорк — каза Биглър.

— Алармирай полицията там. Може да е блъф и още да е тук. Потърси го у тях, Джо.

Биглър кимна и излезе бързо от стаята.

— Да се блокира летището и пътищата, Том, — продължи Теръл. — Както виждам нещата, няма да е стигнал далеч, но не искам да поемам рискове с тая опасна змия. — Теръл се изправи и взе снимката от бюрото си. — Отивам при Девън.

Лепски се пресегна за телефона. Ако сега не получа повишение, каза си той, никога няма да го получа.

 

 

Джес слезе долу с асансьора. Не губи време, за да брои парите, които взе от изпадналия в безсъзнание Едрис. Знаеше, че са повече, отколкото се бе надявал да намери. Ще остави наетата кола и ще изчезва бързо от Флорида. Ще вземе влак за Атланта и ще остане там, докато разбере накъде духа вятърът. С толкова пари няма да има никакви проблеми.

Въпреки радостната възбуда Джес още не бе превъзмогнал шока от вида на убития Алжир. Очевидно, направил го е Едрис, когото остави проснат на пода в безсъзнание. Когато се качваше във форда си мислеше за него. Какво ли ще прави и къде ли ще ходи?

Така му се пада, мислеше Джес, като завъртя ключа, за да тръгне. Плати си за Айра. Какво ли прави тя? Намръщи се при мисълта за нея. Почти се изкуши да я потърси. Ще е по-забавно да са заедно. После тръсна глава. Не, по-добре не. Няма да мине много и ченгетата ще стигнат до нея. Тогава и той ще се накисне заедно с нея. Не, ще пътува сам. Ще има време за момичета в Атланта.

Караше към Маями. Движението по обяд беше доста натоварено и придвижването извън Сийкъм, досадно бавно. Но Джес владееше, обзелото го нетърпение.

Каква сладка работа, мислеше си той, отнемайки газта. Пред него ставаше задръстване. Едрис няма да посмее да го издаде, Алжир е мъртъв. Айра не знае, че парите са у него. Чудо! Обир приказка!

Задръстването се оправяше и Джес превключи от втора на трета. Погледна към близкия светофар и помисли дали ще успее да го хване. Колата пред него рязко увеличи скоростта си и се отдалечи от него. Джес не устоя и натисна газта. В този момент светофарът светна червено.

Псувайки, той натисна рязко спирачки, колата се занесе и спря на метър след маркировката. Преди да даде заден, следващата кола връхлетя върху него с трясък и го изхвърли напред.

Джес се обърна, побеснял от яд. Видя шофьора, дебел възрастен мъж, който в този момент излизаше от колата. Тогава чу звука, от който най-много се страхуваше… полицейската сирена.

Сърцето му се разтупка, измъкна пистолета от задния си джоб с намерение да го скрие в жабката. В този момент, груб полицейски глас избоботи:

— Не мърдай!

Той повдигна поглед. През страничното стъкло го гледаше, едър, червендалест полицай. Беше се появил без Джес да го забележи и беше насочил пистолета си към него.

— Пускай пистолета долу! — каза полицаят с безкомпромисен глас. — Бързо!

Целият треперещ, Джес пусна пистолета на седалката и вдигна ръце.

Вратата до него рязко се отвори. Друг полицай го сграбчи и измъкна навън. Чуваха се клаксони. Хората спираха и любопитно гледаха.

— Внимавай! — изрева първият полицай. — Въоръжен е! Полицаят замахна и го удари по лицето. Джес се олюля.

След това се протегна и преди да осъзнае какво става, белезниците щракнаха на китките му.

Почувства, че пакетът с парите, който бе пъхнал в ризата си, се изхлузи и преди да успее да го спре, парите започнаха да се сипят на улицата.

— Ей, виж какво става! — извика червендалестият полицай с ококорени очи. — Този негодник сипе пари!

 

 

Тики Едрис отвори очи. Болката в главата беше толкова силна, че издаде тих стон. Лежете неподвижно и се опитваше да си спомни станалото. После се окопити.

Минаха няколко болезнени минути, докато се приповдигне и седне. Стисна главата си с ръце, докато вътре нещата започнаха да се избистрят и острата разяждаща го болка поутихне. Клекна, а след това бавно се изправи. Залитвайки направи няколко крачки. Лявата му обувка шляпна в засъхващата локва кръв и той се потресе от отвращение. Опита да се изчисти от килима. Движеше се, едва-едва. Сякаш през последния половин час, докато беше лежал в безсъзнание му се бяха трупнали още петдесет години. Домъкна се до барчето, отвори го с трепереща ръка и извади бутилка. Махна тапата, пусна я на пода и започна да пие направо от бутилката. Пи дълго и ненаситно, докато почувства приток на топлина и енергия, даващи му живот.

Остави бутилката задъхан и опипа задния си джоб. Знаеше, че беше излишно да го прави. Парите липсваха.

Влезе залитайки в банята и обля главата си със студена вода. Мозъкът му бе толкова вцепенен, че отказваше да действа. Погледна се в огледалото и сърцето му се сви от жалост. Приличаше на съсипан старец, на път да умре.

Върна се в хола. Взе бутилката и отпи от нея още една дълга глътка. Оригна се и седна в миниатюрното си кресло. Вдигна краката си на табуретката отпред.

Свърши се с парахода за Мексико, мислеше той. Без пари, стари приятелю, си затънал до гуша. Ще трябва да си поемеш вината. Няма смисъл да бягаш. Не си струва да правиш планове. Затънал си и измъкване няма.

Погледна към Алжир. Устните му се отдръпнаха и оголиха стиснатите от омраза зъби.

Само защото тази купчина мърша, този копелдашки, лъскав боклук е бил твърде мързелив и твърде глупав, за да я зарови както трябва. Само това… това фаулира най-съвършения сценарий за голям обир.

Едрис пийна още малко. Вече беше пиян, пиян и самосъжаляващ се. Започна да плаче. Сълзите се стичаха по съсухрилото се лице.

Така го намериха Биглър и Хес, когато разбиха външната врата и влязоха вътре.

Тики Едрис тръгна с тях без да оказва съпротива. Какво от това, мислеше той, слизайки едва-едва по стълбите към чакащата полицейска кола. Какво значение има сега, никакво… Правиш планове, играеш си картите както трябва и после някаква отрепка проваля всичко…

— Такъв е животът… — полугласно каза той, влизайки в колата. Закри лицето си с ръце и продължи да плаче.

 

Скъпи Мел,

Не бих могла да те наричам повече, татко! Пиша ти, за да се сбогувам и да ти кажа: — „Съжалявам!“

Не очаквам да повярваш, но честно казано, аз не знаех, че са убили твоята дъщеря. Казаха ми, че се е удавила.

Зная, че не е трябвало да заема нейното място. В живота си направих толкова много неща, които не е трябвало да върша. Получих много щастие при теб… странно щастие, което знаех, че няма да продължи дълго.

Отивам да плувам. Ще плувам навътре в морето, докато имам сили. Надявам се с това да ти помогна поне малко в цялата тази бъркотия. Много бих искала да ти липсвам поне мъничко. Радвам се за Джой. Тя ще те направи щастлив, а ти го заслужаваш.

Сбогом… Моля те, опитай се да повярваш, че не бих го направила, ако знаех за Норена.

С обич, Айра.

Тя остави химикалката и прочете написаното. Беше в бунгалото на плажа, облечена с бял бански костюм, в сравнение с който кожата й изглеждаше по-тъмна отколкото беше в действителност.

Спокойно постави бележката в плика и го запечата. Написа отгоре името на Девън, подпря плика на вазата върху масата.

Изправи се, огледа се наоколо и излезе навън в топлия летен ден.

Видя къпещи се хора в далечината, но те бяха твърде далеч, за да се безпокои. Отправи се към морето с широки и леки крачки, с високо вдигната глава, със стиснати устни и пресъхнали очи. Влезе във водата и започна да плува с енергични движения, които я отнасяха далеч от брега и от новия живот, който намери, но който не беше за нея.