Линда Милър
Съпругата янки (25)

Епилог

Три години по-късно…

Лидия наблюдаваше с обич двете момчета, едното тъмнокосо, а другото русо, седнали на дървения под на магазина, недалеч от топлината на печката, увлечени в безгрижно бърборене, докато строяха своята крепост от разноцветни кубчета. Край прозореца прелитаха едри, тромави снежинки, а из въздуха в помещението се разнасяше ароматът на топъл ябълков сайдер.

— Девън, — каза тя, когато русокосият й син протегна ръка да открадне кубчето на братовчед си, който се казваше Бригъм. — Ти ми обеща да споделяш играчките си, помниш ли?

Поли, натежала от второто бебе на Девън, се поклащаше щастливо на люлеещия се стол наблизо, докато бродираше фината украса на една мъничка нощница. Тя изглеждаше ведра и лъчезарна като мадона, седнала там. Лицето й излъчваше сияние, а очите й грееха от щастие.

— Не се тревожи напразно, Лидия — добродушно каза тя. — Бригъм и Девън трябва да се научат да разрешават споровете си сами.

Едно тихичко гласче от детското кошче до Лидия отвлече вниманието й и тя протегна ръка към по-малкия си син, Сет, който сега бе на осем месеца. Тя сложи в скута си малкото, меко одеяло, разкопча корсажа и поднесе на бебето гръдта си.

То пое лакомо зърното, като че ли нямаше търпение да изсмуче всичките хранителни вещества, които би могло да поеме, за да порасне бързо и да отвоюва собственото си място в живота. Косата на Сет бе светла, като тази на Лидия, но очите му имаха същия оловносив цвят като на Бригъм и той вече започваше да проявява характер, доста подобен на този на баща си.

Вратата се отвори и наред с Бриг, вътре нахлу вълна от мразовит въздух. Той кимна с приятелски поздрав към Поли и сръчно вдигна на ръце по-големия си син, но очите му останаха приковани в Лидия още от влизането. Обля я гореща вълна, докато той стоеше там и я наблюдаваше така, сякаш можеше да прониже с поглед одеялото, покриващо бебето и гръдта й.

Той се усмихна на ответното изчервяване на Лидия и вдигна сина си на рамо. Поли промърмори набързо някакво извинение, че трябвало да провери списъка на разни стоки и изчезна в дъното на стаята, без да се бави.

— Време е да се прибираш в къщи, г-жо Куейд — каза Бригъм, а сивите му очи закачливо проблясваха. — В снежен ден като този един мъж има нужда от топлината на жена си.

— Шшт! — сепнато го спря Лидия, въпреки че тайничко се зарадва. Тя намираше толкова радост и удовлетворение в брачното легло, колкото и съпругът й. — Тук има деца!

Бригъм протегна ръка и погъделичка малкото момченце, яхнало рамото му, а детето се заля от смях.

— Девън разбира само това, че мама и татко се обичат — каза Бриг. После лекичко издърпа одеялото, за да надзърне към другия си син и към наедрялата гръд на Лидия. — А що се отнася до Сет, ето, той сега не мисли за нищо друго, освен за зърното ти. И не мога да кажа, че го обвинявам.

Лидия се изчерви.

— Бригъм Куейд!

Все още с Дев на рамо, Бригъм приклекна до стола на Лидия и пъхна един пръст под одеялото. Погали мъничката глава на Сет, после гръдта на Лидия, като се постара да го направи преднамерено възбуждащо.

— След като синът ни се насити — тихо й обеща Бригъм, — аз мисля да те отведа в леглото, г-жо Куейд и сам да вкуся от теб.

Това вбесяваше Лидия — фактът, че Бригъм с такава лекота успяваше да накара тялото й да запулсира от горещо желание. Достатъчно бе просто да я погледне по един определен начин, да я докосне, да й проговори с ниския си, дрезгав глас и тя бе готова да се подчини на всеки негов каприз. Дори животът й да зависеше от това, пак не би могла да му се възпротиви.

Тя премести Сет на другата си гръд и затвори очи, когато Бригъм сега пъхна цялата си ръка под одеялото и загали зърното, което синът му току-що бе освободил.

— Аз имам малко работа в дъскорезницата — безгрижно каза той. — Шарлот и Мили няма да се върнат от Сиатъл преди утре следобед, а момчетата ще са заспали преди вечеря.

Лидия преглътна. От една страна, тя се ужасяваше, че в магазина можеше да влезе някой, но от друга й се искаше Бригъм да продължи да я гали.

— И?

— И аз бих искал да сервираш вечерята в спалнята ни, г-жо Куейд.

Лидия си представи какво щеше да се случи: щяха да вечерят до разпалената камина, а в тъмнината щяха да трепкат само пламъчетата на свещите, докато снегът навън се стелеше по первазите на прозорците. Бригъм щеше да настоява да се хранят бавно, щеше да се наслаждава с разточителство на всяка хапка, а пиенето на виното му щеше да се превърне в еротичен ритуал. И когато наистина започнеше да я люби, сетивата й вече щяха да са достигнали до такъв експлозивен стадий на желание, че най-обикновеният му допир би я запратил неудържимо отвъд ръба.

— Аз не съм някой от водачите на волове, така че ще ти бъда благодарна, ако не ми даваш нареждания.

Тя никога не успя да убеди Бригъм да затвори локала Сетин Хемър, но знаеше, че той не посещаваше това място, освен за случайната си чаша уиски; както и никога не успя да го накара да се извини за това, че по време на войната бе продавал дървен материал както на Конфедерацията, така и на Съюза. Независимо от всичко това, обичаше да мисли, че бе постигнала известен напредък при смекчаването на властната му натура; той бе нежен и внимателен съпруг и бе искал съвета й отново и отново, когато се строеше новата сграда на училището. Той беше добър, любящ баща и на четирите си деца и на Лидия й се струваше, че го обичаше все повече и повече е всеки изминал ден. Нещо повече, той без задръжки признаваше, че също я обича и въпреки че не беше от хората, способни да творят поезия — както и всъщност, да я рецитират — Лидия често намираше върху тоалетната си масичка някоя от любимите му книги. В тези случаи тя отваряше книгата на страницата, отбелязана от него с хартийка или с някое красиво обагрено листо и намираше пасажа, който обикновено я трогваше до сълзи.

Именно поради всички тези причини, Лидия почти винаги се подчиняваше на съпруга си, поне що се отнасяше до интимните им взаимоотношения. Когато той отвори вратата на спалнята им тази вечер, Лидия го очакваше, облечена във феерична нощница от сатен, дантели и панделки.

Беше запалила свещите, огънят в камината бумтеше, а завивките на леглото бяха леко отметнати и разкриваха чисти ленени чаршафи, ароматизирани е розова вода.

Бригъм затвори вратата и се спря загледан в нея с тихо благоговение. Гласът му, когато проговори, беше глух и възбуден:

— Винаги си мисля, че съм свикнал и съм подготвен за красотата ти, но когато вляза тук и те намеря да ме чакаш, а ти изглеждаш като слязъл от небето ангел, дъхът ми неизменно спира.

Лидия му се усмихна кокетно, но нейното сърце също преливаше от любов и тя не можеше да си представи как изобщо би могла да изчака да свърши вечерята, преди да се забрави в прегръдките на съпруга си.

— Днес в магазина ти се държа като абсолютен нехранимайко — каза му тя. Дъхът й спря в гърлото, когато той се приближи до нея и леко повдигна с ръка брадичката й.

— А пък ти оттогава досега си мислиш само за мен — отвърна той. Бавно, съвсем спокойно, той плъзна едната презрамка на нощницата й надолу, по млечно бялото й рамо. — Не е ли така?

За да защити гордостта си, на Лидия й се искаше да отрече думите му, но не можеше.

— Да! — каза тя. — По дяволите, да!

Той свали другата презрамка, плъзна върха на пръста си по набъбналата над корсажа й плът и й се усмихна, когато по шията й се разля червенина и после плъзна и запулсира по бузите й. Тогава, с едно-единствено възбуждащо движение, той освободи едната й гръд и я погали, с израз на безкрайно удивление в очите. Тя протегна ръце и обхвана в длани лицето му — чисто, но с набола леко от сутрин за брала — и го придърпа към себе си за целувка.

Контактът бе продължителен и чувствен — коленете на Лидия омекнаха и сърцето й ускори ритъма си. Бригъм свали другата половина от корсажа й и погали втората гръд, докосвайки с палец набъбналото от нетърпение зърно.

— Моля те — простена тя, неспособна повече да чака, когато Бригъм най-после освободи устните й.

Той продължи да я гали още няколко божествени, възхитителни мигове, после посочи с жест към масата.

— Първо вечерята, г-жо Куейд, а десертът след това.

Бригъм придружи замаяната, пламнала от вълнение Лидия до малката масичка пред камината и я настани на стола й така галантно, сякаш се намираха в луксозен ресторант в Париж или в Ню Йорк, а не в собствената си спалня. Смутено и непохватно, тя придърпа нощницата си, за да покрие отново гърдите си, а Бригъм само се усмихна. Той беше търпелив мъж.

И точно както бе очаквала Лидия, Бригъм не бързаше, вкусваше с наслада всяка хапка от храната си, всяка глътка от виното си. Тя вече едва удържаше желанието си, когато той най-после отмести чашата си настрани и протегна ръка към нея.

Той нежно я придърпа от стола й, постави я на скута си, спусна краката й от двете страни на бедрата си. Дишането на Лидия се учести, когато отново свали корсажа й.

— Толкова си красива — каза той, срещайки погледа й. Докато тя, почти изпаднала в транс, не откъсваше очите си от него, той потопи единия си пръст в крема на конячния кейк, останал върху масата. Бавно покри зърното й със сладкото, пухкаво вещество, после се наведе, за да го поеме от там с езика си, без да бърза, без изобщо да бърза.

Лидия се опита да чака — тя винаги се опитваше да чака — но тази нова игра запали пожар в кръвта, втурнала се по вените й. Тя извика, отхвърлила глава назад, както кобилата отправя любовен зов към жребеца си и впи пръсти в раменете на Бригъм. Краката й се стегнаха от двете страни на бедрата му.

— Бригъм! — извика тя.

Той сложи крем на другата й гръд, наслади се бавно, докрай.

В този момент Лидия вече безсрамно се надигаше и спускаше върху скута му. Бригъм плъзна ръце под нощницата й — с едната ръка обхвана хълбоците й, с другата загали вътрешната страна на бедрата. Когато, без предупреждение, пръстът му нахлу в нея неочаквано дръзко и трескаво, тя изпъна тяло, като внезапно отпуснала се от прекалено стегнатата си намотка пружина. Бригъм не преставаше да пие шумно от гръдта й, докато тя конвулсивно се замята около пръста му, като знаеше прекрасно, че нощната им любовна игра едва започва.

Той я прегърна здраво, когато първата й вълна на възбуда премина, обхвана тялото й като в обръч в ръцете си, докато главата й почиваше върху твърдото му, топло рамо. Гали я и й говори утешително, докато тя се успокои отново, докато дишането й стана равномерно, а сърцето й възвърна нормалния си ритъм.

Тя въздъхна, когато я отнесе до леглото и я положи върху него, когато разтвори широко бедрата й и се зарови между тях, за да й се наслаждава, с устните и езика си. Както винаги, тя го моли за удовлетворение, както винаги, той се подчини на молбите й, въпреки че я преведе през всяка отделна нота на една велика симфония, преди да й позволи да се понесе на върха на кресчендото.

Бригъм отново успокои Лидия, когато тя спря да трепери и когато жегата от пожара бе изсушила капчиците пот по тялото й. Тя ценеше тези периоди на нежност точно толкова, колкото лелееше и висините на екстаза, и й се искаше тази нощ да не свършва никога.

Той й дари една безкрайна, настойчива целувка, когато се почувства готов да я преведе през последните сладостни фази на страстта — по някое време бе свалил дрехите си — после я обърна, опряна на колене и длани пред него. Лидия възкликна в морна наслада — удоволствието бе винаги пълно, когато Бригъм я вземаше по този начин — дланите му обхващаха гърдите й, докато той се потопяваше дълбоко в гальовната топлина на женствеността й.

Първото продължително, бавно проникване, доведе Лидия до върха. Тя силно потръпна, изхлипа от необикновения чар на освобождаването си, но само за да установи, че всяко следващо нахлуване на Бригъм я отвеждаше към нов връх. Накрая, най-после, когато вече беше сигурна, че щеше да припадне, ако тялото й реагираше още само веднъж в отговор, Бригъм проникна дълбоко и застина, стенейки името й, докато изливаше соковете си в нея.

Двамата се отпуснаха безсилни на леглото, преплели тела, борейки се да си поемат дъх и лежаха неподвижни, загледани в снежната вихрушка зад прозореца. Щеше да бъде студена нощ, но в тази стая можеше да има само топлина за Бригъм Куейд и неговата съпруга янки.