Лиза Джексън
Богинята на любовта (28)

27

Камбаните забиха тревога. Отекна гръм. Чуха се забързани стъпки. Закрещяха хора.

Ейприл се хвърли към вратата и отчаяно затропа с юмруци по дебелите дъбови дъски.

— Пуснете ме да изляза! Моля ви! Да дойде някой! — Господи, какво ставаше навън?

Пред прозореца се стрелкаха светкавици. Вратата към параклиса се отвори с трясък.

— Елате! — извика Джейл. — Лейди Ейприл, моля ви, побързайте!

Момчето изчезна в шкафа и Ейприл го последна надолу по извитата стълба. Минаха през алкова на свещеника и се озоваха в празния параклис. През отворената врата се чуваше звън на оръжия, цвилеха коне, ревяха разярени мъже.

Господи, изплака вътрешно Ейприл, когато излезе в двора и видя бъркотията от биещи се воини. Сякаш беше попаднала направо в ада.

Девлин блъсна брат си с лакът и се завъртя светкавично с изваден меч в ръка. Колин се олюля, но камата му бе улучила целта. Остра болка прониза рамото на лорда, но той не се забави нито секунда, а заби острието на меча в хълбока на Колин.

Брат му се свлече на колене и сърцето на Девлин се сгърчи от дива болка. Колин! Защо?

— Повикайте лекар да го превърже! — заповяда гневно той, но когато Колин се отпусна на земята и камата падна от скованите му ръце, Девлин зърна Ръдиърд, който се бе освободил от въжетата и сега препускаше право срещу него с гол меч в лявата ръка. Жребецът се устреми напред и Ръдиърд замахна. В смъртоносното острие се отрази светкавица.

Девлин се приведе и вдигна меча си. Оръжията се сблъскаха с оглушителен звън. Лордът усети как дръжката на меча потрепери в ръцете му.

— Върви в ада, нещастнико! — изрева Ръдиърд и обърна коня си така рязко, че животното се изправи на задните си крака.

В същия миг се чу писък на стрела.

Ръдиърд се сгърчи, изрева дрезгаво, изхърка и падна напред. Главата му попадна в една локва и Девлин видя, че от гърба му стърчеше стрела. С ъгълчето на окото си лордът забеляза прекрасна жена в бяла рокля, която тичаше през двора с развяващи се коси и размахваше огромен лък.

— Джейл! — извика тя. — Джейл!

Стреснат до смърт, лордът се огледа и откри сина си. Застанал върху една празна каручка, с меч в ръка, Джейл връхлетя като хала върху едър войник с мрачен вид, който очевидно се готвеше да го прободе. Девлин позна Спенсър и сърцето му спря да бие.

Не!

Девлин се хвърли напред като безумен. Прескочи няколко ранени, които се гърчеха на земята и се опитваха да затискат с ръце зеещите рани, от които струеше кръв. Отекна гръм, вятърът изрева и битката забушува с нова сила. Ревове, звън на оръжия, цвилене на обезумели коне — ужасяваща какофония от шумове. Сладникавата миризма на кръв му причини гадене.

Спенсър размахваше в едната си ръка боздуган, а в другата — меч. Беше съвсем близо до момчето му.

— Моля те, господи, не допускай да го убият! — прошепна пламенно Девлин и се устреми на помощ на сина си.

Момчето се отдръпна, завъртя умело малкия си меч и смело погледна смъртта в очите. Лицето на Спенсър беше разкривено от гняв, очите му искряха с дива омраза. Девлин направи огромен скок и се озова върху каруцата точно в мига, когато воинът вдигна оръжието си за последен удар.

— Махни се оттук! — изкрещя Девлин и блъсна сина си от каруцата. Мечът му посрещна острието на Спенсър, ала едрият рицар размаха боздугана. Девлин умело избягна удара, хвърли се отново към противника си и с все сила заби меча си в гърдите на Спенсър. Отекна пронизващ женски вик — и боздуганът разтроши колелото на каруцата.

Джейл! Къде, по дяволите, беше Джейл? Ами Ейприл! Бог да й е на помощ! Девлин завъртя меча си и Спенсър падна на колене. Лордът извади оръжието от гърдите на противника си, кръвта пръсна на фонтан и земята наоколо се обагри в червено. Едрият воин изхърка и падна по лице. От устата му също плисна кръв. Мъчителният вик на жената сякаш нямаше край.

Девлин се огледа и откри сестра си. С разпуснати коси и безумен поглед тя тичаше по окървавената трева към падналия воин.

— Спенсър, не! О, любими мой, не, не, не! — заобиколи каруцата и падна върху умиращия мъж. — Не ме напускай — изплака тя и по изстиващото тяло закапаха сълзи. — Имам нужда от теб. Браунвин също има нужда от теб. Остани с нас… — Тя приглади мокрите му коси и сложи главата му в скута си — но само за да види как светлината в очите му угасна завинаги.

Девлин я остави да тъгува за загиналия любим, който едва не бе убил сина му. Най-сетне откри Джейл и Ейприл, застанали един до друг, готови за бой. Момчето стискаше меча в десницата си, дългият лък на Ейприл беше готов за стрелба. Смъртоносната стрела беше насочена право към сърцето на дребен, набит мъж с червена брада, който му беше непознат.

— Кажи им да се предадат, Роджър, всички — заповяда тя. — И ми кажи къде е брат ми.

— Направете, каквото ви казва дамата, човече — предложи миролюбиво Девлин. Когато видя, че повечето мъже бяха прекратили боя, че онези, които живееха и работеха в Блек Торн, бяха взели връх, той изкрещя гръмогласно: — Битката да спре, веднага! Стражите да бият камбаните!

Роджър отпусна оръжието си.

— Всичко свърши — промърмори неохотно той.

— Вие сте предател и ще бъдете обесен — отговори спокойно Ейприл. — Къде е Пейтън?

— Мъртъв е, милейди — отговори почтително мъжът, който стоеше до Роджър. — Ръдиърд го прониза с меча си.

— Какво? Не… — Лицето на Ейприл побеля като роклята. — Не, лъжете ме… Не може да е вярно… — Бойният дух изведнъж я напусна и тя се олюля. Девлин пристъпи по-близо, за да я подкрепи, ако стане нужда. Ала тя събра цялата сила на волята си и вдигна глава. По лицето й се стичаха сълзи. — Воините, които убиха брат ми, и онези, които дойдоха да отмъстят на Блек Торн, да се наредят пред мен — заповяда тя. — И никой да не е помислил да се скрие.

Девлин се обърна към победените врагове. Повечето бяха свели оръжията си, някои дори ги бяха хвърлили на земята.

— Край на битката!

В края на двора стояха група предатели, които войниците, подпомогнати от няколко селяни и свободни занаятчии, държаха в шах с мечове и ножове. Месарят размахваше брадвичката си, ковачът се бе въоръжил с дебело желязо, а секачите — със своите секири.

— Отведете предателите в подземието и кажете на лекарите да превържат ранените. Ще ни трябват превръзка и…

Усети ръката на Ейприл върху рамото си и потръпна.

— И за вас трябва превръзка — пошепна нежно тя и му показа ръката си, изцапана с кръвта му.

— Това не е всичко — пошепна в ухото й той и я привлече към себе си. — Имам нужда от вас, мадам.

— Сигурно защото сте възбуден от битката и от раняването си — подразни го тя.

— Все ми е едно какво мислите за мен — заяви той с крива усмивка и одобрително потупа сина си по рамото. — Аз съм лордът. Вие сте моя пленница.

— Нима не съм заслужила свободата си? — попита уплашено тя и той ухилено поклати глава.

— Разбира се, че не, милейди. За всичко, което ми сторихте, заслужавате да прекарате остатъка от живота си във вериги.

— Какво? — Ейприл гневно хвърли лъка си на земята. — От всички проклети, диви, невъзможно упорити… О! — Устните му завладяха нейните и той я целуна с такава страст, като че животът му зависеше от това. Тя се олюля в ръцете му и той вкуси солените сълзи, които бе проляла за проклетия си брат. Окончателно му стана ясно, че предпочита да умре, но не и да я загуби.

Вдигна глава и я погледна право в очите.

— Ожени се за мен, Ейприл от Сереног — каза просто той.

— Но аз…

— Нека сложим край на проклятието, което обрича родовете ни на вражда, нека се обединим в мир. Нека от днес нататък Блек Торн и Сереног станат едно.

Ейприл прехапа устни. Поколеба се. Той я погледна с безкрайна нежност.

— Аз те обичам. — Гласът му беше страстен шепот, но отекна в главата й като камбана. Тъмното небе се озари от светкавици. — Ожени се за мен, Ейприл. Вземи сърцето и живота ми. Стани майка на децата ми. Остани завинаги с мен.

Очите й се напълниха със сълзи. Можеше ли да не му вярва? Как да не повярва на чувство, което извираше от дълбините на душата му?

— Какво ще кажеш, Ейприл? — попита нетърпеливо той и тя не можа да удържи повече радостта си.

— Добре, ще се омъжа за теб — извика тя и го прегърна с цялата си страст. — Да, да, да!

— Тогава да кажем на всички — отсече Девлин и се обърна към множеството, което следеше сцената със зяпнала уста. — Ейприл от Сереног ще бъде моя съпруга!