Жаклин Рединг
Бяло цвете (25)

Двадесет и четвърта глава

Каретите започнаха да пристигат по обед, като завиваха пред имението на Толи в Кент. До два часа вече цяла редица се бе строила и чакаше да свали пътниците си, проточила се по бялата чакълеста алея чак до завоя зад дърветата.

От Лондон бяха пристигнали купища гости, на слънцето блестяха лъскави кабриолети, двуколки, водени от стегнати кочияши, чиито ярки ливреи изпъкваха отдалеч, и модерни файтони, теглени от подбрани впрягове от по шест коня. Седналите в тези модерни возила бяха също толкова забележителни. Окичени с щраусови пера и фини коприни, всички бяха дошли в имението на Шелдрейк, за да прекарат едно весело парти в провинцията.

Имението Дрейкли бе разположено сред живописна природа, нарисувана сякаш от нечия четка. Самата сграда, както разбра Катриона, била малка според стандартите на аристокрацията, но на нея й се струваше като палат. Къщата била построена от дядото на Толи, както й обясни той, докато я развеждаше предния ден. Дядо му е бил ексцентрик, който явно бе обичал изключително много патици. Доказателства за тази му страст имаше навсякъде.

Над входната врата имаше хералдически герб, на който бе изрисуван ярко оцветен морски паток с корона, обграден с лавров венец. Навсякъде в долната галерия имаше изсечени от мрамор статуи на патици, а някои от спалните бяха наречени на различни видове от тях. Диви патици, воденичарки, северни морски патици, всички те бяха гравирани дори в дървените панели по стените, а на летите гипсови тавани бяха боядисани други, ако човек вдигнеше очи нагоре, за да ги види.

Мерийд щеше да бъде възхитена, помисли си Катриона, ако не бе предпочела да остане в града. Тя се притесняваше да я остави сама, но всъщност Мерийд бе тази, която взе решението.

— Искам ти да си най-красивата булка в Лондон — бе заявила тя. — А като ви няма всички вас в къщата, ще имам възможност да работя съвсем спокойно и да довърша роклята.

Катриона се бе съгласила, като знаеше, че Уигин и останалите слуги ще се въртят около нея, така че тя щеше да бъде в безопасност.

Тъй като се очакваха много гости, Катриона щеше да сподели една спалня с Амелия, срещу което тя нямаше нищо против, тъй като леглото в отредената им стая лесно би побрало пет като тях.

Амелия намираше начин да успокои Катриона, когато й се налагаше да влиза в досег с хора от аристокрацията. Обикновено изтърсваше нещо съвсем необичайно и го прошепваше в ухото й, така че никой друг да не чуе. Веднъж, когато бяха излезли на разходка и на нея й се искаше да потъне в земята от любопитните погледи, които я преследваха навсякъде, Амелия забеляза това и й посочи един особено надут господин, който носел корсет под фрака си, а после плесна юздите, за да могат да се разминат с него, докато Катриона се кикотеше неудържимо при картинката, която си представяше.

Катриона стоеше на прозореца на спалнята им сега и оглеждаше разсеяно задната градина, пълна с разцъфнали цветя. В долната й част имаше лабиринт, оформен от висок жив плет, а от мястото, където стоеше, можеше да види и зелената морава, на която някои от гостите се забавляваха с игра на кегли. От страни една от сестрите на Толи учеше децата си да играят на тази игра и те скачаха от радост, когато успяваха да бутнат някоя от кеглите.

Докато наблюдаваше тази сцена, ръката на Катриона инстинктивно се спусна към корема й, където сега се бе свил мъничкият нов живот. Тя все още не бе казала на Робърт, че е сигурна за бременността си, тъй като може би бе малко глупаво от нейна страна, но все още се надяваше той да я опровергае, да й докаже, че не се жени за нея само заради детето и поради факта, че се чувства задължен, а единствено за това, че иска точно нея за своя съпруга. Всичко това бе пълен абсурд, но тя все пак се бе вкопчила отчаяно в тази надежда. С частичка от сърцето си тя все още не можеше да изостави нереалната си мечта.

Катриона погледна надолу, когато чу познато мяукане до краката си.

— Здрасти, госпожице Мати — поздрави тя и я вдигна нагоре, потърквайки лице в пухкавата й козина. — Помислих си, че гониш мишките на тавана или в мазето.

От онази нощ, в която бе прочела последното писмо на Полковника до нея, бе разбрала основанията му да се оттегли така, и като съзнаваше, че никога вече няма да го види, Катриона се привърза още повече към котката. Толи великодушно се бе съгласил Мати да ги придружи за уикенда в провинцията. Мати спеше в краката на Катриона през нощта и се свиваше на кълбо в скута й, когато четеше, като непрекъснато й напомняше за търсеното съкровище. Тя очакваше с нетърпение деня, в който можеше да се върне в Росморай и да поднови търсенето на книгата, която съдържаше текста за съкровището. Въпреки че вече не се нуждаеше от него и имаше пари, тя бе твърдо решена да го намери в името на Полковника.

Още повече че щеше да има помощник в търсенето, тъй като Робърт бе точно толкова запален, колкото и тя. И двамата бяха решили да довършат започнатото поотделно от баща му и от Полковника, само че щяха да търсят заедно.

Но преди да могат да тръгнат, преди да се върнат в Росморай, Робърт трябваше да разкрие причините за пожара. А това празненства може би щеше да му предостави тази възможност.

Лорд Кингсбург щеше да бъде сред многото поканени в имението гости. Толи бе уредил всичко много ловко, давайки да се разбере, че Робърт ще бъде там и ще кавалерства на загадъчната си годеница. Това щеше да даде възможност на маркиза да опита отново да притисне Робърт за закупуване на колекцията, а на Робърт щеше да предложи подходяща възможност да открие доказателството за вината на лорд Кингсбург.

Освен това имаше и една друга цел на празненството, тази да се възстанови доброто име на Робърт пред обществото. От Толи, Катриона разбра, че бе заинтересувала аристократичния каймак. Доста глупаво й се струваше, но според него тя бе отговорила на цяла поредица от изисквания, за да бъде счетена за „оригинална“ от тях.

Тя бе непозната за другите, освен за своя малък и задружен кръг близки приятели, така че по този начин бе загадка и сензация за тях. Предстоеше й да се омъжи за херцог със скандална репутация, човек, когото бе спасила от заточение, а безусловната й вяра в него вече бе започнала да променя мнението на предишните обвинители. Последното нейно постижение бе, че носеше тъмни цветове, което противоречеше на модните тенденции в момента, но които благодарение на умението на Мерийд да шие имаха забележителен собствен стил. Но каквото и да носеше, независимо дали бе фина бална рокля или шапка за езда, накривена на една страна, то тя винаги се придружаваше от превърналото се в неин символ трицветно каре на Макбрайън.

За краткото време, през което Катриона бе в Лондон, тя бе направила модерно да си шотландец. Карирани шалове бяха започнали да обгръщат млечнобели рамене, а бонета, украсени с ивици каре, стояха гордо върху елегантни фризури. Дори сега, когато погледна групите гости, стоящи долу на моравата, тя забеляза няколко джентълмени да носят карирани жилетки под саката си. Това разкриваше само лекомислието на висшето общество и преди да се извърне от прозореца, тя се замисли мимоходом дали някой от тях би рискувал да облече и шотландски килт.

Катриона се стресна, когато се обърна и видя Робърт да стои на вратата.

— Робърт?

— Намерих нещо, което мисля, че би искала да си върнеш.

Той държеше нещо малко, бяло и квадратно в ръката си. Катриона го погледна и разпозна кърпичката, която бе загубила онази нощ, в която се опита да го прогони от Росморай. После вдигна очи към него.

— Ти си знаел, че е моя?

— Знаех това още онази нощ в библиотеката в Росморай, но никога нищо не ти казах. Когато Мери ми разказа всичко за произхода ти, тя спомена за кърпичката. Обясни, че била на майка ти — на Катерина. Щом разбрах това, си помислих, че сигурно би искала да си я върнеш.

Катриона го погледна замислено. Той е знаел през цялото време, че точно тя се бе опитала да го уплаши през онази нощ, и никога не беше й казал нищо. Но все пак бе запазил кърпичката. Онова зрънце надежда, скътано в сърцето й, започна да расте.

— Благодаря ти.

— Всъщност носната кърпичка не бе единствената причина, поради която дойдох. Исках да си поговоря насаме с теб, преди да започне празненството.

— Да, разбира се. — Катриона се отпусна на стола зад себе си и зачака.

— Катриона, знам, че се чувстваш така, сякаш си изгубила контрол над собствения си живот. И съжалявам много, че те накарах да се почувстваш по този начин. Надявам се, че знаеш, аз никога не бих направил нещо, с което да те нараня. Исках само да те предпазя. Така обикновено действат съпрузите. Никога не съм искал да кажа, че ще живееш като затворник в нашия дом.

Нашият дом. Катриона го погледна сериозно в очите.

— Мислиш ли, че бихме могли да започнем отново на чисто? — попита той.

Това все пак бе нещо и тя се вкопчи здраво в предложението му.

— Разбира се, Робърт.

Тогава той влезе по-навътре в стаята и й се усмихна. Седна в края на леглото е лице към нея.

— Толи ме предизвика да се състезаваме на южната морава. Решил е окончателно да победи Баярд с новия си жребец, който току-що е купил от Татърсол. Помислих си, че би искала да дойдеш.

Катриона се изправи и сложи Мати на стола. Празнотата вътре в нея сякаш понамаля.

— Добре, Робърт.

 

 

Точно пред къщата на ливадата се беше събрала цяла тълпа зрители, за да наблюдават Робърт и лорд Шелдрейк. Толи проверяваше коланите на седлото на коня си, красив тъмнокафяв жребец на черни петна. До него стоеше Баярд, също толкова впечатляващ с изпъстреното си сиво тяло, тупащ нервно по тревистата морава и очакващ Робърт.

— Готов ли си да посрещнеш достойно загубата, приятелю мой? — Лорд Шелдрейк попита Робърт, щом застанаха един до друг.

Робърт се изкикоти.

— Ти по-добре си дръж устата затворена, милорд, за да не би буците пръст, хвърлени назад от копитата на моя кон, да влязат вътре в нея и да те задавят.

Хората наоколо се разсмяха на приятелската престрелка, а зрителите продължаваха да се увеличават.

Толи яхна коня си, който нетърпеливо затанцува, щом той се намести в седлото.

— Условия?

Робърт също се метна на гърба на Баярд и погледна приятеля си със суха усмивка.

— Сто гвинеи.

Тълпата издаде едно дълго и звучно „Ооо“. Толи засмяно поклати глава.

— Хайде, приятелю. Ти можеш да си позволиш повече от това. Какво ще кажеш да удвоим?

Околните също залагаха, като залозите бяха почти поравно за всеки от участниците. Катриона се огледа и точно тогава забеляза лорд Кингсбург да стои в края на групата. Той гледаше право в Робърт.

— Приемам условията ви, милорд — отвърна Робърт. Той го поздрави галантно. — И нека печалбата стане собственост на победителя.

— Чудесно! — каза Толи. — Тогава нека да започваме. — Двата коня застанаха един до друг в края на тълпата. — Маршрутът на надбягването е следният. — Толи посочи напред. — През моравата, над оградата в отдалечения край, около езерцето, през потока и отново назад.

— Изглежда доста лесно — отговори Робърт, като се огледа.

— Ще видим дали все още ще мислиш така, след като те победя. — Той се намести на седлото. — Готов ли си вече?

— А ти?

Те се приготвиха и зачакаха сигналния изстрел на Ной.

— Почакайте!

Катриона разполови множеството, за да се добере до Робърт. Тя махна карираната ивица, която носеше забодена на роклята си.

— Трябва да носиш това за късмет. — Тя се протегна нагоре и го върза на най-горното копче на жакета на Робърт.

— Цветовете на милейди за нейния рицар, който с тръгнал към нови приключения? — тихо попита той.

Тя се усмихна.

Той взе ръката й и я целуна.

— Ще отнеса със себе си добрите пожелания на милейди в битката.

Докато говореше, Робърт се протегна надолу и повдигна Катриона без никакво усилие от земята, слагайки я пред себе си на седлото. Тъмнозелените й копринени поли се разпериха с шумолене върху краката му.

— Една целувка ще подпечата съдбата ми — каза той и преди Катриона да може да отговори, обхвана устните й със своите.

Катриона едва чуваше какво става около нея, тъй като главата й се маеше, а сърцето й биеше лудо, докато Робърт я изпиваше с устните си.

Когато той се отдръпна, тя едва се задържа за реверите му, зашеметена и удивена.

— Ще смачкаш символа на моята дама — каза той, а после леко я отпусна отново на земята. Краката й трепереха доста време, докато успее да се овладее.

— След малко ще се върна, за да открадна целувката за победителя.

Катриона се изправи и се приготви да наблюдава надбягването. Тя почти не чу трясъка от сигналния изстрел.

Те препуснаха, пресичайки моравата в пълен галоп, а изпод копитата летяха чимове и буци пръст. Робърт притисна здраво колене към гърба на Баярд и се наведе ниско над шията му, когато стигнаха до каменната ограда. Той чуваше Толи да язди близо до него, но не си позволи да се обърне и да погледне.

Толкова вълнуващо бе отново да язди, вятърът да шиба лицето му, а мощните гърди на жребеца да се свиват и разпускат под него. Те заобиколиха първата извивка на тихото патешко езерце и точно тогава Робърт забеляза, че Толи започва да го изпреварва. Той зашепна окуражителни думи на Баярд, щом смигнаха до втората извивка.

Когато отново се добраха до прав участък, Робърт отпусна Баярд да препуска с пълна сила. Той чувстваше напъна на жребеца и как краката му поглъщат земята под подкованите копита. Когато наближиха потока, Робърт си помисли да го позадържи малко. Но не го направи. Конят на Толи се забави и пристъпи несигурно през водата, докато Баярд с мощно изпръхтяване прескочи потока и изскочи на финалната пряка с луд галоп.

Вече наближаваха финала, когато Робърт внезапно почувства нещо да изсвистява близо до ухото му. Вторият изстрел, идващ някъде отзад, лизна рамото му.

Той стегна юздите на Баярд и го спря. Като забеляза рязкото му спиране, Толи направи същото и се извъртя към него. Имаха най-много десетина метра до финала.

Този път Робърт чу изстрела. Куршумът попадна в земята близо до предните копита на Баярд. Конят стреснато подскочи.

— Някой стреля! — чу се вик от тълпата.

— Доколкото знам, никъде наоколо не се ловува — обади се Толи. — Ей там! — Той посочи на запад към върха на хълма. Там имаше фигура на мъж, яхнал кон, който се виждаше само като сянка на фона на слънчевата светлина. — Да го настигнем!

Робърт и Толи се спуснаха след другия ездач, който се извъртя и препусна бързо към дърветата. Няколко от гостите, които също бяха на коне, се присъединиха към преследването.

Катриона гледаше тревожно след тях, а стомахът й се бе свил на топка от страх за Робърт, когато той изчезна от погледа й.

Чакането бе непоносимо. Като се има предвид преднината на Робърт пред Толи в надбягването, нямаше никакво съмнение, че изстрелите бяха предназначени за Робърт. Няколко от дамите, стоящи близо до Катриона, се опитаха да я успокоят. А Амелия стисна ръката й окуражително.

— Той ще се оправи. Ще открият кой направи това.

Кой направи това… Катриона се обърна и погледна към мястото, където преди малко стоеше лорд Кингсбург. Но него го нямаше.

Изведнъж някой извика.

— Ето ги!

Катриона гледаше напрегнато как групата ездачи се приближава към тях. Когато видя Робърт сред тях, тя затвори очи и въздъхна тежко.

Всички започнаха да задават едновременно въпроси. Кой бил стрелял? Къде изчезнал? Катриона едва чу Толи да обяснява, че ездачът бил мъж и го загубили в гората. Тя бързо си проби път към Робърт, който току-що бе слязъл от коня. Прегърна го, отпусна глава на гърдите му и затвори очи.

— Всичко с наред — каза тихо той.

Катриона отвори очи. Тя видя през сълзи карето все още да виси вързано на жакета му, но нещо не бе съвсем наред в него. На фона на синьо-бяло-зеленото парче плат избиваше червено петно.

— Робърт, но ти кървиш.

— Добре съм. Изстрелът само ме близна. Нищо сериозно.

Катриона разтвори предницата на жакета му. Не можа да види раната веднага, тъй като връхната му дреха бе тъмносиня. Но като я разтвори, Катриона видя, че нараняването бе много повече от нищо.

Катриона ахна изплашено при вида на яркочервената кръв, която бе избила през ризата му там, където куршумът бе влязъл в рамото му.

 

 

Докторът, когото Толи бе изпратил да повикат, пристигна почти след час. Катриона вече бе завела Робърт в най-близката отворена стая — библиотеката — и бе започнала да сваля ризата му, разкопчавайки копчетата от горе на долу, когато той сграбчи ръката й.

— Катриона, докторът ще се погрижи за раната ми.

— Глупости, поне мога да я почистя. Но трябва да свалим ризата и…

— Катриона — прекъсна я Робърт тихо, — ние все още не сме женени…

Той погледна към прага на стаята, където в коридора стояха и гледаха почти всички гости.

Докторът пристигна точно в този момент, като по този начин спорът се прекрати от само себе си.

— Госпожице, зная, че се притеснявате за негова милост, но ви уверявам, че той се намира в сигурни ръце. От местните ловци съм извадил доста куршуми. Но вероятно раната няма да е много приятна гледка и няма смисъл да припадате и вие.

Да припада? Катриона никога досега не бе припадала. Тя единствена бе стояла и помагала на майка си, когато Мери заши крака на Ангъс, след като той го бе порязал с косата. Но въпреки това сега погледна към вратата и любопитните очи на тези отвън. Реши, че вече бяха осигурили достатъчно материал за разговор на гостите.

— Ще ви изчакам в салона.

Катриона седеше с Толи и Амелия, когато докторът дойде да ги види след около час. Ной се бе изправил до прозореца зад тях. Те обсъждаха възможните заподозрени, които бяха сведени всъщност до двама — лорд Кингсбург и Деймън.

 

 

— Лорд Шелдрейк — обади се докторът от вратата, — моля за малко внимание, за да ви разясня състоянието на херцога.

Толи погледна към Катриона.

— Предполагам, че годеницата на негова милост е тази, с която трябва да разговаряте.

Докторът кимна и се приближи.

— Госпожице?

— Може да говорите спокойно и тук, докторе — каза тя. — В тази стая са най-близките приятели на Робърт и семейството му.

— Много добре. Куршумът е влязъл в мускула на рамото и не е засегнал костта. С известно усилие успях да го извадя. Поизмъчих малко негова милост. Раната бе почистена и превързана, като преди това го упоих с лауданум, за да не чувства болката. Помолих двама от лакеите на лорд Шелдрейк да го отнесат в спалнята му горе. Ще трябва да поспи тази нощ. Утре вероятно ще може да излиза и да се разхожда наоколо, но трябва да не прекалява и да не се натоварва излишно.

Катриона кимна с глава.

— Аз ще се погрижа за това, сър.

Докторът й връчи едно шишенце.

— Ето ви още една доза лауданум, ако почувства нужда. Ще дойда утре сутринта, за да проверя превръзката и да почистя отново раната.