Велда Шерууд
В плен на любовта (5)

Глава четвърта

Елиз отиде до масата за миене, наля вода в легена и изми лицето и ръцете си. Тя се избърса и се втренчи мрачно в огледалото. Досега беше извадила късмет. Май и юни бяха минали и никой не бе открил тайната й. Баща й и доведената й сестра бяха имали способността да променят живота на другите хора така, че да отговаря на собствените им цели. Сега тя можеше да прибави и името на Тед Бърк в този списък.

Когато на вратата се почука, й се стори, че той беше побутнал вратата с крак.

— Хей, отвори.

Тед влезе в стаята, когато тя го покани, и хвърли няколко кутии върху леглото. Когато се обърна с лице към Елиз, присви вежди и остави погледа си да се плъзне надолу, от което тялото й се стопли, сякаш я беше докоснал.

— Знам, че купуването на всички тези нови неща отне по 4. В плен на любовта вече, отколкото ти очакваше, но сега вече няма да ти се налага да носиш старите дрехи на Веспер. Тези ще ти стоят по-добре, но за ботушите не знам. Да се купуват ботуши за жена, е все едно да се подковава кобилка.

В това отношение поне и двамата бяха съгласни.

— Аз имах нужда само от един чифт дрехи — каза тя. — Барабанист загуби надбягването с жребеца. Затова ще работя да си платя за ботушите.

Тед вдигна един пакет, разкъса хартията и я захвърли встрани, след което й подаде кутията.

— Преди да започнеш да работиш, провери дали ти стават.

Опитвайки се да спаси остатъците от решителността си, Елиз седна и обу меките кожени ботуши. Откъде беше научил Тед размера на обувките й?

— Стават ми.

Той изглеждаше твърде самодоволен.

— Сега пробвай и дрехите. — Когато тя вирна предизвикателно брадичка, той добави: — На размер.

Елиз извади една копринена рокля от кутията, вдигна я пред себе си и се завъртя с лице към огледалото. „Прекрасна е“ — прошепна тя, докато държеше дрехата с едната си ръка, а с другата я притискаше към кръста си. Тя изпълни кратък танц, след което се обърна и внимателно остави роклята върху леглото.

— Не мога да я приема.

— И защо не? — попита грубо той и усмивката изчезна от лицето му. — Ако ти харесва и ти е по мярка, защо, по дяволите, не я искаш? Пък и цветът подхожда на цвета на очите ти.

В очите й напираха сълзи от унижение и това заплашваше да я постави в още по-неудобно положение.

— Вярно е, че имам нужда от нови дрехи, но това не включва бална рокля.

— По дяволите, Лий. Няма да позволя да се разхождаш наоколо с вид на изоставено сираче. Ами другите неща — зелената рокля и бялата блуза? Те би трябвало да са достатъчно ежедневни. — Той удари челото си с длан. — Никога няма да разбера жените. Моля те, за бога, облечи нещо друго, освен онзи парцал, с който дойде тук.

Тя го възнагради с поглед, който беше в състояние да прониже желязо.

— Не приемам заповеди от никого. Ще обличам каквото си искам. — Внезапно Елиз осъзна колко детински и неблагодарно се държеше и се усмихна. — Мисля, че ще облека зелената.

На лицето на Тед бавно се появи озадачена усмивка.

— Ти си упорита жена, Лий. Не съм сигурен защо промени решението си, но се радвам, че го направи. А, за малко да забравя нещо. — Тя му хвърли подозрителен поглед, но той вече бе отворил поредната кутия. — Ето ти въглена.

Вълнението, което я обзе, когато хвана молива в ръка, я накара да забрави за всичко останало.

— От търговския пост ли го купи? Той кимна.

— Мълдун поръча всичко — хартията, въглена и някои други неща. Изпрати ги по дилижанса.

Ръцете й трепереха, докато вдигаше принадлежностите за рисуване и прокарваше пръсти по скицника. Както винаги, когато я обземеше желанието — баща й го наричаше мания, — тя изгаряше от нетърпение да започне. Нуждата да създава бе заложена дълбоко в нея, там, където се намираше и страхът й.

Елиз се обърна да благодари на Тед и погледите им се срещнаха и се задържаха един върху друг. Настъпи тишина. След малко Елиз си пое въздух и каза:

— Ще сляза долу веднага щом се облека.

Объркана и зачервена, тя наблюдаваше как вратата се затваря зад него. Какво ставаше между тях, какво беше това ново, непознато чувство, което й пречеше да намери точните думи? Давайки й въглена, Тед беше докоснал една друга част от живота й, едно място, където тя криеше спомените, сълзите, мечтите си. Тя винаги се беше гордяла със своята честност, но беше прибягнала към измама и въпреки че належащата нужда оправдаваше това, Елиз се чувстваше засрамена.

Луксът, който Тед й осигуряваше — хубави дрехи, материали за рисуване, собствен кон — едновременно я привличаше и отблъскваше. Нежността, която той показваше към Тоди, беше невероятна. Не можеше да бъде отречена семейната прилика между двамата. Устните на бебето дори се свиваха в ъгълчетата както при Тед.

Тя си спомни как се бе прозявала, докато бе слушала безбройните рецитали на сестра си забелените очи на Патрик. Лий беше споделила с Елиз всичките си тайни, или поне онези, които бе искала да бъдат узнати.

 

 

Елиз започваше да трепери, когато си помислеше какво щеше да се случи, когато Тед узнаеше истината. Несигурността само увеличаваше тревогата й и тя се чувстваше повлечена от буря, която сама беше създала.

С натежало сърце осъзна, че нямаше избор. Беше готова на всичко, за да остане с Тоди — дори ако това означаваше да лъже и пак да лъже, дори ако това означаваше да се бори с нарастващото привличане на Тед Изкуството на лицемерието се бе удавало толкова лесно на сестра й. На Елиз й се искаше то да не й беше толкова чуждо.

Тед говореше приятелски, но очите му постоянно търсеха и опипваха и на нея й се струваше, че силата на чувствата му се криеше под повърхността. Ако той не се беше появил след торнадото, тя сигурно щеше да бъде принудена да си изкарва прехраната, като пере дрехи за някой кавалерийски полк и се опитва да се измъкне от потните ръце на някой зажаднял за женски ласки войник; или пък, боже опази, можеше да тръгне по стъпките на сестра си.

Тя разопакова всички пакети, смачка хартията и я захвърли встрани, след което пръсна дрехите по леглото. Те бяха толкова много, а и Тед не бе забравил Тоди и бе купил дрешки и за него. Бузите й пламнаха, когато Елиз осъзна, че Тед й беше избрал дори бельо.

След няколко минути беше забравила неудобството си и беше облечена в копринена долна риза. Тя се огледа в огледалото, надигна се на пръсти, направи дълбок реверанс. От колко време й се искаше да танцува и да пее?

Тед разроши косата на Тоди.

— Не яж тревата, млади момко. Играй си с играчките. Мълдун се потруди доста, за да ти ги намери. — Той погали детето по бузата и повдигна брадичката му. — Когато Веспер те охрани, аз ще те науча да яздиш. „Мързеливото Б“ е голямо ранчо и ще ти се наложи да се научиш как да се държиш на седлото. Някой ден може би ти ще бъдеш собственик на ранчото. — Той чу затръшването на кухненската врата и вдигна нетърпеливо глава. — Ето, че и майка ти идва.

Елиз вървеше към тях и ярката рокля се полюшваше предизвикателно около глезените й. Тя носеше въглена и скицника, сякаш бяха тамян и светена вода. Горната част на блузата й откриваше възбуждаща розова плът и това накара очите на Тед да се задържат там, преди да огледат цялото тяло на Елиз. Когато стигна до сянката, под която седяха Тед и бебето, тя се отпусна безгрижно на тревата, придърпа единия крак под себе си и остави другия да лежи опънат на тревата. Тед протегна импулсивно ръка към нея.

— Ти си красива жена, Лий. На един мъж няма как да не му се прииска да те докосне. Предполагам, че и преди са ти казвали това.

В очите й проблесна гневно пламъче и тя се отмести гордо от ръката му.

— Имам лоша памет по отношение на тези неща.

Той си помисли, че да се държи на разстояние от него вероятно беше мъдро решение от нейна страна.

Тед насочи вниманието си към Тоди. Със своите зелени очи и тъмна коса, момчето беше истински Бърк чак до миниатюрната каубойска риза и триъгълна кърпа, които носеше.

Усмихнат широко, Тоди изписка и запълзя към Елиз, хванал играчка в едната си ръчичка. Когато я наближи, тя го вдигна на ръце.

— Обичам те, бебчо. — Тя го целуна по брадичката. — Сега мама ще те нарисува. Имаш ли нещо против?

Детето изглеждаше развеселено. Изгука нещо и залепи мръсната си длан върху бузата на Елиз.

— Тогава да започваме — измърмори тя.

Тед наблюдаваше сцената. Жената с детето пред него беше съвсем различна от описанието, което му бяха дали за характера на Лий Дюбоа.

Без да поглежда към Тед, тя взе скицника и го подпря на коляното си. След това очерта главата, наклона на брадичката. Когато на хартията се появи тържественото изражение на Тоди, тя се поколеба, след което добави лека усмивка на лицето на бебето, а след кратък размисъл и по едно петънце под всяко око.

Тед се възползва от вглъбението й и приклекна до нея, когато тя спря за малко, за да прибере един кичур коса зад ухото си.

— Как се справяш с маслените бои?

— В Боги Крийк нямах време за това. Нито пък средства. Затова не можех и да си помисля за истински картини. Татко — тя вдигна очи — доведеният ми баща — страдаше от това и вероятно по тази причина се пристрасти към хазарта. — Тя спря внезапно, оттегли се зад хладно изражение и вдигна скицника. — Мислиш ли, че си прилича?

Тя беше успяла да улови чертите на Бърк в детското личице, също както няколкото думи, които бе казала за семейството си, му бяха позволили да надникне зад резервираното й отношение.

— Доста голяма прилика. Как знаеш къде да нарисуваш линиите, за да го накараш да се усмихва или да се мръщи?

— Татко казваше, че имам дарба.

— Съгласен съм с него.

Той се наведе напред и погледът му се плъзна по гъстата коса, към влажните устни, а оттам и към извивката на едрите й гърди. Как ли щяха да се чувстват те в ръцете му? В лицето му? Какъв беше цветът на ореолите им? Какъв беше вкусът на връхчетата им? Потънал в мислите си и картините, които те предизвикваха в съзнанието му, Тед бе разтърсен от емоциите, които бяха обзели цялото му тяло.

— Сигурно се чувстваш самотна, след като стоиш тук по цял ден само с една готвачка и едно бебе.

Тя отвори уста да каже нещо, но се поколеба и сви рамене.

— Понякога.

— Наблизо няма много жени, а фермерите са настроени приятелски, но те нямат много свободно време и не могат да си ходят на гости. Понякога жените и дъщерите им не виждат други жени в продължение на месеци и може цяла година да не отидат в града.

Тя кимна, без да вдига очи.

— Но мъжете им успяват да отидат.

Коментарът й беше напълно лишен от злоба или укор и Тед се разсмя.

— Права си, разбира се. — Той си помисли, че на светлината, която се процеждаше през листата над главите им, тя беше най-красивата жена, която Тед беше срещал през живота си. — Мислех си за нещо. Може би тази неделя бихме могли да отидем на църква в Хай–Медоу. Аз не съм много набожен, но ще ви заведа с Тоди. Там можеш да се запознаеш с други хора, с други жени.

— Ще ми бъде приятно.

— Значи се разбрахме. — Той се запита дали тя смяташе всички Бърк за лукави койоти. Можеше ли тя да разбере, че всичко това беше трик, че той искаше да се сприятели с нея, за да не започне тя да настоява да си тръгне, ако Патрик не се завърне? Ако се запознаеше с жени на нейната възраст и започнеше да се среща с тях — това може би щеше да му бъде от полза. Със сигурност нямаше да навреди да опита. — Ще трябва да тръгнем рано.

— Тоди ще бъде готов. Чудя се какво ли ще кажат хората, когато заведеш Тоди и мен и ни настаниш на пейката на семейство Бърк.

Той сви рамене и повдигна вежди.

— Има само един начин да разберем това, нали? — искаше му се тя да почувства неговата сила, подкрепа и да бъде уверена, че той ще бъде до нея.

— Прав си — каза тихо Елиз. — Има само един начин да разберем това.

Той протегна ръка и не й даде друга възможност, освен да я улови. След това й помогна да се изправи.

— Ще очаквам да те видя в онази копринена рокля. Била е поръчана от жената на някакъв армейски офицер, но тя забременяла, преди да си получи поръчката.

Елиз се изчерви. От време на време Лий Дюбоа се държеше като невинно момиче, докато всичко, което се случваше с нея, не беше нито почтено, нито прилично.

— С Тоди ще бъдем добре облечени.

Той за малко да се усмихне и за миг му се стори, че тя беше забелязала триумфа, който бе изпитал. Тед хвърли още един поглед на скицата, намръщи се и погледна към Тоди.

Беше хубав, слънчев юнски ден. Идеален за неделя, както си мислеше Тед, докато караше двуколката към входа на къщата, където го чакаха Лий и Тоди. Лий беше облякла копринената рокля. Косата й беше събрана на кок ниско на врата, което позволяваше на бонето да прилепне плътно. Тя беше стройна и ако се изключеше почти бунтовно вирнатата й брадичка, бе грациозна и елегантна. Кожата й беше загубила от тена си, а устните й имаха цвета на розови листа. Колко любовника бе имала? Каквато и да беше тя, Лий предизвикваше у Тед треска, която го изгаряше.

Когато тя вдигна очите си, за да срещне погледа му, той пропъди похотливите мисли, които неизменно изпълваха съзнанието му, когато тя беше наоколо.

— Тази сутрин изглеждаш необикновено добре. — Той протегна ръце към Тоди. — А и малкият каубой също.

Тя го поздрави с широка усмивка.

— Добро утро. Хубав ден за църква, както и за всичко друго, за което се сещам.

Мускулите на стомаха му се стегнаха. Той си помисли за някои не твърде прилични неща.

— Можем да измислим нещо друго. Интересуваш ли се от риболов?

— Не съм много добра в това.

Тед си спомни как го беше накарала да си мисли, че не може да язди.

— Можеш ли да закачаш примамка на кука?

Елиз му хвърли една обезоръжаваща усмивка и попита дяволито:

— Искаш ли да се обзаложим?

Той я погледна със строгост, която контрастираше с веселието в очите му.

— Да, но за да направим залога безопасен, искам всички карти да бъдат свалени на масата. — И не само по отношение на риболова, тъй като Тед се интересуваше повече от нейната хубост, отколкото от репутацията й.

Той помогна да се качи в двуколката и й подаде Тоди.

— Отдавна не съм ходил на църква в Хай-Медоу. Майка ми не пропускаше служба. Но въпреки това не е успяла да ме научи да правя същото.

— Баща ми изобщо не ходеше на църква. — Тя не говореше за себе си, но той се съмняваше, че тя не е пропуснала да отиде на църква нито веднъж в живота си.

Въпреки че бяха тръгнали рано, когато пристигнаха, църквата вече беше пълна. Докато вървяха в коридора между редиците пейки, всички присъстващи ги оглеждаха. Свещеникът вече беше заел мястото си и беше готов да започне службата, но изчака, докато те двамата седнаха на местата си.

След петнадесет-двадесет минути Елиз изгуби интерес към думите на свещеника и започна да се оглежда. Тед си помисли, че сега е подходящ момент да промени положението си, и притисна бедрото си до нейното. На тревожния й поглед той отвърна с извинителна усмивка, след което отново се загледа в свещеника, но не премести крака си.

Службата свърши и присъстващите се изнизаха навън с въздишки на облекчение. В двора на църквата Тед и Елиз скоро се оказаха център на вниманието.

Тед я представи като бъдещата съпруга на Патрик. Той се ръкува с няколко души.

— Госпожица Дюбоа и Тоди ще останат известно време в „Мързеливото Б“. Елате да ни посетите, когато пожелаете каза той, след което добави великодушно: — Можете да останете да нощувате при нас. Скоро ще имаме барбекю. Вероятно веднага след като свършим с прибирането на стадата.

Висок говор и някакво разбъркване накара групичката да се раздвижи и внезапно Тед осъзна, че двамата с Елиз са в центъра на вниманието. Мъжът, който се появи пред тях, говореше така, че присъстващите да не изпуснат нито една негова дума.

— Предполагам, че много от нас за чували за Лий Дюбоа. Имам приятели, които живеят близо до Боги Крийк. Те я познават като Кралицата на Боги, особено из бара. Не е ли така, госпожице Дюбоа? А това тук е хубавото ви дете. Чудя се кой ли е баща му? Бърк, без съмнение, но кой Бърк?

Тед усети как у него се надига гняв.

— Би ли повторил тези думи някъде другаде?

— Ти си я довел да живее с теб в твоето ранчо. Не е ли вярно?

От тълпата се чуха възбудени възклицания. Дори свещеникът, изглежда, не можеше да каже нищо смислено.

— Хайде, сега, господин Путнам — заекна той, преди да се обърне към Тед — Вярно ли е това, господин Бърк? Наистина ли сте осквернили божия дом, като сте довели в него жена с лоша репутация?

Тед изръмжа заплашително. Той хвърли убийствен поглед към мъжете, които стояха наблизо и оглеждаха Лий с подновен интерес.

— Путнам, следващия път, когато те срещна, ще те разкъсам на парчета и ще направя от теб примамки за койоти. Бих го направил още сега, но се намираме в църква и ще предизвикам скандал.

Путнам побесня, но не отговори. Подмятанията и лицемерно набожните забележки ставаха все по-високи. Тед огледа паството с презрение, като от време на време погледът му се спираше върху лицата на хората, които познаваше.

— Тъй като всички вие сте абсолютно праведни, чудя се как така още не сте започнали да събирате камъни.

Той обърна гръб на тълпата и даде с кимване знак на Елиз, че е време да си тръгват. С удоволствие забеляза как тя хвърли презрителен поглед на тълпата, преди да се отправи с величествена крачка към двуколката. Тед я изчака да се качи на седалката и да нагласи роклята около краката си и едва тогава й подаде бебето. Елиз сведе поглед, но не и преди той да бе успял да забележи болката в очите й.

Когато се отдалечиха достатъчно, той изруга цветисто.

— Отказах да назнача Путнам на работа в ранчото и сега той си го връща. Няма да му се размине на това копеле.

Тя заговори бавно:

— Моля те, не се притеснявай за мен. Радвам се, че Тоди е твърде малък, за да разбере какво каза онзи мъж. И съжалявам, че те поставих в неудобно положение.

Той сви рамене с безразличие.

— Мога да се оправя.

Елиз не се разплака и Тед изпита възхищение от нея. Същевременно той нямаше как да не се чуди какво знаеха хората в Боги Крийк за нея. Какво друго беше направила тя, по дяволите, освен че бе родила незаконното дете на брат му? Да не би да беше обрала банка? Или бе управлявала публичен дом? Истината беше, че това изобщо не го интересуваше и той не искаше да го знае. Но беше длъжен да попита.

Той уви ръка около нея, оставяйки я да почувства стабилната му подкрепа.

— Искаш ли да поговорим за това? Тя потръпна нервно и се отдръпна.

— Че за какво има да говорим? За това, че някакъв мъж, когото никога през живота си не съм виждала, казва лоши неща за мен и Тоди в църква пълна с хора, които искат да му вярват и не биха пропуснали забавлението, дори ако им предложат цялата сума, събрана в дискоса?

Тед се сети за дивите чувства, които го бяха обзели, когато Путнам се бе изправил пред него.

— За първи път ми се случва наистина да желая да убия човек.

Тя притисна пръсти към слепоочията си и прошепна толкова тихо, че той едва успя да долови думите й:

— Не искам да стана причина за смъртта на никого, но го мразех заради Тоди.

Той я погледна с ъгълчето на очите си. Тя беше свалила бонето си и вятърът се опитваше да развърже кока й, който се държеше на няколко игли за коса. Погледът му се премести към гладкия й врат. Като се изключеше неспокойното й дишане, нейният отказ да обсъжда обвиненията на Путнам излъчваше гордост и сила.

Какво ли ставаше в тази красива глава? Ангел или курва беше Лий? Тед погледна към спящото дете в ръцете й и бе обзет от гняв към Патрик, към себе си и към жената, че не беше онова, което изглеждаше.

Когато се върнаха в ранчото, той спря двуколката пред стълбите на входа и слезе, за да помогне на Лий. Веспер се появи от кухнята, пое бебето и го отнесе в къщата, като му говореше нежно.

Лий се беше надигнала от седалката и Тед вдигна ръце, за да обхване кръста й. Той я свали на земята и гърдите й докоснаха неговите. Лицето й беше толкова близо до неговото; устните й бяха разтворени изкусително. Той само трябваше да се наведе и да впие своите в тях. Когато забеляза въпросителния й поглед, Тед я пусна.

— Ако следобед искаш да пояздиш, можем да отидем до каньона.

На лицето й се появи подигравателна усмивка.

— А трябва ли да си сложа алено „А“ на дрехата?

— Забрави какво се случи тази сутрин, както и за аленото „А“. Малцина биха разбрали смисъла му, дори ако можеха да четат.

Те бяха стреснати от вика на Босуел, който галопираше към тях откъм корала.

— Тед, Сивият ястреб е тръгнал насам с неколцина от войните си. Петима или шестима. Зад тях може да чакат и други. Не мисля, че търсят неприятности. Не си носят щитовете.

Тед изруга и стисна ръката на Елиз.

— Влез вътре. Дръж Тоди далеч от прозорците. — Зелените му очи се втренчиха в нейните. — Сивият ястреб ми е приятел и аз му вярвам, но не знам какъв ефект може да има русата ти коса. На войните му могат да им дойдат лоши помисли. Бащата на Сивия ястреб е бил ирландец, който живял при команчите толкова дълго, че станал воин. По някое време Сивият ястреб е живял с баща си в Ирландия, но въпреки всичко той е индианец и като такъв е непредвидим. Когато пораснал, се върнал тук, за да поведе хората си.

Елиз стисна устни.

— След като армията нападнала и опустошила едно от селата им, индианците изгориха дома на Трокмортън и го сравниха със земята. Татко казваше, че са избили цялото семейство. Семейство Трокмортън живееха на около двадесети пет мили северно от Боги Крийк. Всички Боги бяха уплашени, че същото може да се случи и с тях.

— Команчите искат отмъщение. Макензи бавно ги докарва до глад. Сивият ястреб води със себе си няколко души, за да вземат припаси от „Мързеливото Б“.

— Татко казваше, че команчите са крадци. Тед я наблюдаваше внимателно.

— Аз уважавам вожда, въпреки че с него живеем по различни правила.

Тя посочи към кухнята.

— Не трябва ли да им дадем нещо за ядене, докато са тук? Има боб и бисквити.

— Не — отвърна бързо той. — Няма време за това. Ти просто се погрижи за Тоди.

Тя се обърна и подметна през рамо изпълнените с неприкрит сарказъм думи:

— Радвам се, че ми напомни за това.

Тази жена никога не се колебаеше да използва острия си език. Тед изчака, докато тя не се прибра в къщата. Когато Сивият ястреб и бойците му пристигнаха, Тед вече беше дал заповед от складовете да бъдат донесени брашно, бекон и тютюн. Той тръгна напред, за да посрещне вожда.

— Добре дошъл, Сив ястреб.

Индианецът слезе леко от коня си. Той беше висок почти колкото Тед, раменете му бяха широки, ръцете и краката му — мускулести. Той вървеше с величествената походка на крал.

— Радвам се да те видя, приятелю.

Войните на Сивия ястреб останаха на конете си и наблюдаваха безмълвно как вождът им разговаря с ранчерото. Погледите им непрестанно сновяха между корала, къщата и двамата мъже.

— Моите хора не са готови да се приберат в резервата, Тед Голяма част от храната, която правителството дава на индианците, не може да се яде. Белите мъже обещават толкова много, но лъжите им са много повече от обещанията.

— Ще се обиди ли моят приятел, ако му предложа храна за него и хората му?

— Команчите са горди, но жените и децата им са гладни. Сърцето ми плаче от мъка.

— Ще кажа на хората си да докарат няколко крави в типито на Сивия ястреб. — Тед посочи към торбите, които каубоите му бяха донесли от складовете. — Войните на Сивия ястреб могат да отнесат тези подаръци.

— Команчите няма да забравят това.

В този момент Лий отвори вратата на кухнята. Не погледна към тях, а тръгна забързано към кладенеца. Беше обърната с гръб към тях и носеше боне, което криеше косата и част от лицето й. В двете си ръце държеше кофи, но нищо не можеше да прикрие стройния й кръст, полюшващите се бедра и грациозната й походка. Защо беше пренебрегнала предупреждението му? Тед знаеше, че тя се страхува от индианците. Защо беше необходимо да се прави на смела? Той се ядоса много.

Гласът на Сивия ястреб прекъсна мислите му.

— Не ми каза, че имаш жена, Тед Тя върви с лекотата на сърна.

Тед замълча за малко, търсейки подходящите думи.

— Не е моя жена. Тя е жената на Патрик. — Защо беше казал това? Брат му беше мъртъв. Тед погледна към индианските войни. Те седяха на конете си, клатеха крака, а гарвановочерните им очи не изпускаха Лий, докато тя вадеше вода от кладенеца и се отправяше обратно към къщата. По заповед на Сивия ястреб те скочиха от конете си и събраха припасите.

— Патрик има намерение да се ожени за нея, Сив ястреб. — Поредната лъжа.

— Патрик смята ли да се върне бързо?

— Очакваме го скоро.

Сивият ястреб се качи на коня си. Гласът му беше изпълнен с присмех.

— Няма да бъде твърде скоро, страхувам се. — С тези думи той поведе войните си в колона по един.

Изпълнен със студен гняв, Тед тръгна към къщата. Лий стоеше близо до голямата печка и разбъркваше съдържанието на някаква тенджера. Леденостуденият му поглед я огледа от главата до петите и се спря на синьо — червеното й боне.

Тед бутна шапката си на тила и се приближи достатъчно, за да я погледне право в очите. Едно мускулче на челюстта му потрепваше нервно. Внезапно той дръпна рязко бонето от главата й.

— Независимо колко голямо удоволствие щеше да ми достави това, предполагам, че не мога да те метна през коляното си, да ти вдигна полата и да те напляскам хубаво.

Тя го погледна изненадано и видя гнева в очите му.

— Да не би твоите приятели диваци да са ти давали уроци как да се държиш с една жена? И какво те кара да смяташ, че ще се измъкнеш без драскотина, ако се опиташ да направиш това?

Тя се дръпна далеч от него само за да бъде завъртяна и притисната плътно до гърдите му. Тед видя меката й, изкушаваща уста.

— Защо не остана вътре? — попита той близо до ухото й. Тя започна да се извива, за да се измъкне от прегръдката му, но без резултат.

— Нещо не е наред с рамото на Веспер, така че беше естествено аз да отида за вода. Водата ни трябваше. Пък и ние не знаехме колко дълго ще останат индианците тук. Дори ти самият не знаеше това.

— Тревожех се за теб, Лий.

Когато се опита да избегне тихия му глас, Елиз случайно повдигна глава и лицето й се озова на няколко сантиметра от неговото. Тед се поколеба, след това бавно наведе глава и устата му докосна възхитителните й устни. Те не се разтвориха. Той изръмжа раздразнено и това наруши крехкото докосване.

Тед я пусна бавно, след което отиде до прозореца пъхнал ръце в джобовете си. Все още чувстваше възбуждащата мекота на тялото й и не можеше да се отърве от разочарованието, което беше изпитал, когато тя не бе отвърнала на опита му да я целуне.

— Не приемам с готовност заповеди особено когато има нужда от нещо толкова важно, каквото е водата.

Когато се обърна отново с лице към нея, Тед затаи дъх. Лий прокарваше ръце през косата и я разпускаше свободно върху раменете си. Очите й блестяха предизвикателно. Той едва се насили да заговори.

— Свикнал съм хората край мен да изпълняват указанията ми.

— Твоите указания не бяха ясни. Мислех, че се тревожиш за русата ми коса. — Тя сви елегантно рамене. — Затова и взех съответните предпазни мерки, преди да тръгна към кладенеца.

Незадоволителен отговор, но той не можеше да направи нищо по въпроса.

— Ти не вярваш, че същите тези индианци могат да убиват, изнасилват и крадат, нали? — Той беше достатъчно близо до нея, за да успее да хване брадичката й и да я принуди да погледне нагоре. Тед присви очи. — Господи — прошепна той. — Ама ти наистина не го вярваш.

— О, аз вярвам, че индианците вършат всички тези неща.

Но ти сам каза, че тези индианци са твои приятели. Пък и те са на път за резервата.

Той отхвърли отговора й с поклащане на главата.

— Дори и с това студено копеле Макензи и разбойническата му армия, пак ще бъде необходимо доста време, преди това да се случи. — Той плъзна ръце надолу и обви нежно пръсти около предмишниците й. — „Мързеливото Б“ има нужда от жена, Лий.

— Уверена съм, че Патрик скоро ще се появи с друга жена — може би дори почтена.

Думите й го подразниха, Отново Патрик, но Тед знаеше, че тя имаше предвид сцената в църквата.

— Рядко обръщам внимание на онова, което мислят хората. Ако знаех, че тази сутрин…

Тя го прекъсна, като безуспешно се опитваше да се усмихне.

— Те се забавляваха и аз вече забравих за случката. Почти.

— Така е най-добре. — Той се зачуди дали тя ще успее да забрави Путнам. Той нямаше да го забрави — не и преди да си беше уредил сметките с него.

През нощта задуха силен вятър, който караше прозорците да дрънчат, но той утихна на сутринта. Тед тръгна, когато провери стадата си, и пристигна навреме, за да види как свещеникът от Хай-Медоу слиза от откритата си двуколка.

— Господин Бърк. Тед, мислех, че ще можем да поговорим и да оставим гневните думи от вчера в миналото.

— Помниш ли, когато имаше нужда от пари за църквата, отче? Или може би си дошъл лично да видиш красивата дама?

Обидата накара свещеника да се почувства, сякаш му бяха ударили шамар.

— О, не. Дойдох по съвсем друга причина, господин Бърк, по причина, която вие и младата дама може би бихте искали да обсъдите, особено след като е замесено и дете.

Това привлече вниманието на Тед.

— Така ли? И какво си намислил?

Мъжът се изкашля дискретно; след това започна речта си.

— Репутацията на дамата се поставя под въпрос и има мъже, които биха я сметнали за лесна плячка. Тъй като детето определено прилича на вас, мислили ли сте да решите проблема, като се ожените?

Свещеникът и паството му не бяха повярвали на историята, че Патрик ще се върне, за да се ожени за Лий. Освен този объркващ факт, в съзнанието на Тед нахлу и споменът как Лий Дюбоа лежи, положила глава на възглавницата му, с голи рамене и разпусната върху гърдите коса.

— От името на паството ли говориш, отче? Свещеникът пристъпи от крак на крак.

— Ние сме богобоязлива общност, господин Бърк. Не искаме да създаваме грешни представи у нашите младежи.

Тед бръкна в джоба си и извади необходимото за свиване на цигара.

— Когато жената е красива, винаги се създават грешни представи. Това дава работа на клюкарките.

И двамата се обърнаха, когато чуха затръшването на врата. Лий тръгна към тях, поколеба се, когато разпозна свещеника, но след това продължи да върви напред. Едрите й гърди се очертаваха ясно под ризата. Стройните й бедра се подчертаваха от панталоните, които Тед й беше купил в търговския пост.

Тед хвърли поглед на свещеника, който не можеше да свали очи от красивата жена. Когато тя ги наближи, лицето на свещеника почервеня като домат.

— Трябва да си вървя — измънка той. — Става късно.

Тед се наслаждаваше на неудобството му и се направи на гостоприемен.

— Няма нужда да си тръгваш, отче. Още е рано. Пък и аз съм уверен, че ще искаш да поговориш с госпожица Дюбоа. — Тед изтръска пепелта от цигарата си. — Нали помниш свещеника, Лий? — Той й се усмихна леко, оставяйки я да се пита каква беше причината за посещението на свещеника, след което насочи вниманието си към някаква точка над главата на посетителя. — Той ни е дошъл на гости.

Тед наблюдаваше как Лий се обръща с тържествено изражение към свещеника.

— Познах пастора от Хай-Медоу. Бих го познала навсякъде. Надявам се, че не прекъсвам нещо, което няма отношение към мен.

Пасторът от Хай-Медоу остави погледа се да се спре върху мъжките й дрехи. Той извади кърпичка от джоба си и избърса потта от челото си.

— Не, съвсем не, госпожице Дюбоа — каза бързо той, — но мисля, че вече трябва да си тръгвам.

Когато Тед заговори, думите му бяха прекалено любезни.

— Няма нужда да бързаш, отче. Ние сме гостоприемни и повечето хора са добре дошли тук.

Това беше достатъчно за свещеника. Без да погледне към Лий, той се качи в двуколката си и взе юздите в ръце.

— Обмислете предложението ми, господин Бърк. — Той завъртя двуколката и се отдалечи, оставяйки зад себе си облак прах.

— Ти даде интересна картина на свещеника. Предполагам, той си представя, че повечето жени яздят странично на седлата.

— Свещеникът донесе тази картина със себе си. Облеклото ми нямаше как да я промени. — Тя се разсмя, но смехът й не беше весел. — Дойдох да оседлая Барабанист, но точно сега нямам настроение за езда.

Мъжкото желание да я защити го обзе отново.

— Не се оставяй да бъдеш наранена от онова, което казват хората.

— А ти не се ли оставяш?

— Обикновено не.

— Тоди не може да се грижи сам за себе си.

— Не те ли притеснява, че хората в Хай-Медоу си задават въпроси за сина на Патрик?

Той наблюдаваше влажните й устни и забеляза тайните, които се криеха зад кафявите й очи. Трябваше да й каже истината.

— Мислил съм за това.

Думите му не я накараха да потръпне, но в погледа й Тед долови болезнена самота.

— И аз съм мислила за това.

Той не свали очи от нея, докато тя не изчезна обратно в къщата. Лий бе казала, че ще си вземе Тоди и ще си тръгне. Какво щяха да правят те двамата с Тоди, ако той не се беше появил в Боги Крийк след торнадото? Къде щеше да отиде тя? При кого? При Патрик ли?

Тед ритна силно един стрък плевели. Лицемерният свещеник го беше принудил да се изправи срещу действителността. Колко още можеше да чака, преди да й съобщи за смъртта на Патрик? А какво щеше да се случи, ако, по изказаните от свещеника причини, той се оженеше за Лий Дюбоа — ако тя се съгласеше на това — и тогава се окажеше, че Патрик не е мъртъв и брат му се върнеше в ранчото?

Тед отиде до дървената ограда, подпря единия си крак на най-долната напречна греда и започна да си свива цигара. Той посипа тютюн в хартията и я зави, след което я залепи с език. Нямаше смисъл да се самоласкае. Когато Патрик задрънчеше с шпорите си, жените се втурваха към него. Какво щеше да направи Лий, ако Патрик беше жив и някой ден се появеше на входната врата? Кого щеше да предпочете — съпруга или любовника?