Гленда Сандърс
Откраднато щастие (2)

Втора глава

— Няма да ви окрада. — Прозвуча глупаво, но Мередит чувстваше, че трябва да каже нещо. Тишината потискаше. Кайл бе елегантен и привлекателен. Обърна глава, когато чу думите й и я погледна. За пръв път тази жена привличаше вниманието му.

— Наистина съм бездомница, но не съм крадла — добави тя.

— Не исках…

— Не ви обвинявам. И аз на ваше място щях да съм доста подозрителна. — Не издържа под силата на погледа му, отвърна очи и наведе глава.

Той не отговори и Мередит се замисли над последните си думи. Разбира се, че щеше да е подозрителна на негово място. Очевидно бе, че на този мъж — опита се да си спомни името му, но не успя — имаше какво да му се открадне. Свещеникът обясни, че имал и помещение за персонала. А в къщите с по три спални, които никнеха като гъби в покрайнините, никой нямаше подобни помещения.

Тя опря глава на прозореца. Хладното стъкло й напомни на влажна кърпа, поставена на челото й.

Въздъхна тежко. Защо се бе съгласил да я вземе на работа? Защо бе приел една бездомна жена и бебето й? Какво ли не й мина през ума. Християнското милосърдие, отдавна изгубило едновремешния си смисъл, й се стори най-неприемливата причина. Той също бе напрегнат и не по-малко притеснен. Очевидно не принадлежеше към онези щедри хора, които с готовност посрещаха болките на другите. Създаваше у нея впечатление, че по-скоро би се подложил на средновековни мъчения, отколкото да прекара дори час в нейната компания. Беше сигурна, че свещеникът го е принудил. Често пъти външният вид лъже, но мъжът до нея не изглежда да бе от тези, които човек лесно може да убеди. Новият й работодател бе твърде…

Мередит се опита да намери подходяща дума, но не успя. Бе изтощена. Имаше нужда от почивка, за да се възстанови, но й се налагаше да се свива на задната седалка на колата си. Нямаше никакви удобства, не можеше да се спи спокойно заради жужащите насекоми, светлините на фаровете и шума на клаксоните и рязко натиснатите спирачки на профучаващите коли.

Въпреки че самият свещеник бе препоръчал непознатия, тя се притесняваше от предстоящото им съжителство толкова, колкото и самият домакин. Но след като бе живяла дни наред скована от страх за себе си и детето, подобно притеснение изглеждаше нищожно. Всеки ден търпеше намеците и сладострастните погледи на недодялани шофьори на камиони и разпасани мотоциклетисти. Думите им я караха да се чувства омърсена и евтина. Стряскаше се насън, уплашена, че някой може да я убие, докато спи, да я изнасили или пребие, да отвлече дъщеря й. Изпитваше ужас, че ще умре от глад или ще се разболее и никой няма да я погледне, нито нея, нито детето.

Да се настани в дома на непознат, макар и приятел на свещеника, не бе толкова страшно, в сравнение с преживяното. Поне я очакваше истински дом, топло легло, а утре — закуска.

 

 

Кайл погледна към жената. Нямаше представа как да постъпи. Бе заспала спокойно, с глава, отпусната на прозореца. Надяваше се, че ще се сепне, щом изключи двигателя или отвори вратата. Дали да я събуди?

Не му се искаше да я побутне. Въобще не искаше да я докосва. Марк го бе въвлякъл в нещо твърде неудобно. Не искаше да го обвини, че я е нападнал. Много лесно би могла да обърне и най-малката му грешка срещу него.

Едва сега Кайл осъзна колко е уязвим. Марк дори не се беше замислил, когато го натовари да се грижи за нея, и то в собствения си дом. Едва ли когато приятелят му е полагал клетвата си за целомъдрие, е забравил за съществуването на женските хитрости. Нямаше да позволи на тази изпаднала госпожичка да го обвини в каквото и да било. Слаби високи жени с тъжни очи не бяха негов тип. Не изпитваше никакво желание да поема отговорност за хора, които не могат сами да се погрижат за себе си.

Тя се стресна, когато Кайл отвори вратата.

— Стейси? — Уплашена и сънена, Мередит се извърна рязко към бебето, което спеше дълбоко на задната седалка.

— Извинявай, че те събудих, но пристигнахме.

— Няма нищо — отвърна тя. Слезе бавно, олюлявайки се, и отвори задната врата, за да поеме детето и багажа.

— Ще взема сака — предложи Кайл.

— Благодаря — отговори тя, без да смее да го погледне. Сакът се оказа по-тежък, отколкото Кайл предполагаше.

Зачуди се как е успявала да носи и него, и бебето.

Влязоха в къщата през задната врата, направо в кухнята, а оттам в едно странично помещение.

— Това е стаята за персонала. Не е обзаведена, но можеш да купиш легло, гардероб, ако искаш дори картини и всичко, което трябва за бебето. Дотогава ще останеш в стаята за гости. Ела да ти я покажа.

Запали лампата на спалнята и изпита неудобство, докато тя оглеждаше обстановката. Опита се да прецени всичко през нейните очи. Нямаше усет към обзавеждането и един от продавачите в мебелната къща го бе посъветвал как да комбинира мебелите и цветовете. Сега стаята му се струваше уютна и приятна.

— В банята има кърпи. Можеш да разгледаш всичко.

— Истински душ! — възкликна Мередит.

Кайл усети, че го обзема паника. Тя едва се сдържаше да не се разплаче. Жените, които представляваше в съда, непрекъснато плачеха, дори и тези, обзети от гняв. Не минаваше и ден, без да стане свидетел на горчиви сълзи, сълзи на болка и разочарование.

 

 

В офиса му бе лесно да се справи с тях. Но в собствения си дом не знаеше как да се оправи с жена, загубила самообладание. Къщата бе убежището му от останалия свят, неговото райско кътче и не искаше точно тук да се сблъсква с чужди проблеми.

— В банята има всичко, което ще ти трябва — каза той, за да не й остави възможност да се разплаче.

— Четката за зъби и шампоана останаха в колата ми.

— Марк… отец Марк е откарал колата на автосервиз за поправка. В банята има всичко.

Тя кимна.

— Ако имаш нужда от нещо тази вечер или утре, докато съм на работа…

— Мога ли да използвам сешоара? — В гласа й се прокрадна нетърпение.

— Разбира се — отвърна Кайл. — Двамата… ъ-ъ-ъ… утре вечер ще обсъдим условията за назначението ти.

Брадичката й потрепери, но тя кимна отново, а Кайл за втори път почувства, че го обзема паника. Не знаеше какво друго да направи, освен да я остави, за да не я види как плаче. Беше се съгласил да я вземе на работа, да я представлява в съда, но нямаше намерение да я успокоява.

— Лека нощ — каза рязко той и бързо се измъкна от стаята.

Мередит му пожела тихо „лека нощ“ и изчака малко, преди да затвори вратата. Стисна очи и въздъхна. Собствена стая, само за нея, сигурна и неприкосновена. Откога не се бе чувствала толкова спокойна и в безопасност? Сякаш цяла вечност. Отново въздъхна този път от облекчение. Вече нямаше да чува клаксоните на профучаващите коли и пищенето на рязко натиснати спирачки. Нямаше да покрива очи, когато я осветяваха дългите светлини на превозните средства. Нямаше да се сблъсква с отвратителните шофьори на камиони и разни перковци по пътищата.

Сега дори имаше душ. Самата мисъл за това удобство я накара да надникне в банята. Когато влезе, я обгърнаха меки пастелни цветове, докосна леко пухкавите хавлии и помириса сапуна. Около душа бе издигната прозрачна преграда. Не можа да сдържи сълзите си. Спря в средата на банята и заплака само от вида на обикновените неща, които съществуваха във всеки дом.

Отпусна се на пода, обгърна коленете си с ръце и сведе глава. Раменете й се разтърсиха от ридания. Сама не знаеше колко време е останала така, потънала в сълзи на облекчение и самосъжаление.

Плачът на Стейси я върна към действителността. Откъсна малко тоалетна хартия и си издуха носа. Скочи, втурна се към дъщеря си и я взе на ръце.

— Горкото детенце! Милинката Стейси! Събуждаш се на непознато място, а мама я няма. Нали не си гладна?

Стейси спря да плаче, щом усети майчината топлина.

— Не, мисля, че все още не си. Биберонът е пълен, виждаш ли?

Свещеникът бе помолил някой да донесе бебешка храна, биберон и памперс.

— Точно така. Мама няма мляко. — Но няма да е все така, помисли си тя, решена да промени нещата. Знаеше, че щом започне да се храни нормално, ще има достатъчно кърма.

— Ще те нахраня по-късно, съкровище — каза тя на Стейси, боцна я по нослето и й се усмихна. — А сега ще вземем душ. Истински душ! Има колкото искаш топла вода. — Извади от сака бебешкия сапун, който й бяха дали в родилното. — И знаеш ли какво ще направим? Мама ще се измие с хубавия сапун, а за теб остава същият. Няма да се сърдиш, нали? После, ще се увием в хубави, пухкави, чистички кърпи. Хайде, трябва да свалим пелените. А-ха, ето защо е сърдита Стейси. Трябва да сменим всичко. И знаеш ли? Не можеш да познаеш! Утре ще изперем всички дрешки. Няма вече да ги киснем в мръсни мивки със студена вода. Ще ги сложим в истинска пералня.

Мередит се съблече. Пое дъщеря си с лявата ръка, а с дясната пусна водата. Стейси се размърда неспокойно, щом усети струята от душа, но когато чу спокойния глас на майка си, се отпусна. Мередит я уви я в една от кърпите и я остави на килимчето до ваната.

— Ако имаш нужда от нещо, съкровище, извикай ме — каза тя и се върна под душа. Пусна гореща вода и въздъхна от удоволствие. Насапуниса се с ароматния сапун и реши, че до края на живота си ще се къпе всеки ден без изключение.

Балсамът за коса бе гъст и уханен като шампоана. Достави й удоволствие топлите струи да се стичат по тялото й.

Гърдите й бяха станали тежки и Мередит с удивление наблюдаваше промените у себе си. Само почакай, Стейси! Дай ми три дни! Като започна да се храня нормално, ще си най-ситото бебе в целия град!

Почувства се по-женствена, почувства се нормална жена. Точно така! Чувстваше се като нормален човек. Сякаш си имаше свой дом.

Стори й се, че и парата от душа излъчва аромат, докато плакнеше косата си. Ако има рай, реши тя, той сигурно е пропит със същото ухание. Или може би раят представляваше пухкава мека хавлиена кърпа, в която човек да се увие, помисли си тя няколко секунди по-късно, докато се бършеше. Искаше й се да се облече в сатен и дантела. Със съжаление се пресегна към старата фланелка, която бе носила цял ден, защото багажът й беше в колата. Но така и така нямаше копринени дрехи. Бе купувала само евтини фланелки.

Пови и облече Стейси и я сложи в преносимото й легълце. Изпра и просна бельото си, а когато се върна в спалнята, детето вече спеше дълбоко.

Мередит отметна покривката на леглото и остана загледана в красивите разцветки на чаршафите. Бяха обточени с дантела, целите на цветя. Кой би предположил, че високомерният собственик си е купил спално бельо на цветя?

С нескрито удоволствие прокара ръка по гладкия хладен чаршаф. Откога не бе спала на гладено бельо?

Отпусна се на леглото и се протегна. Миришеше на чисто и прано. Беше толкова приятно след натрапчивата миризма на бензин, с която бе напоена задната седалка на колата й.

Протегна ръка и докосна бузката на Стейси. Нагласи и собствената си възглавница и усети, че очите й се пълнят със сълзи. Затвори ги и бавно се унесе.

Само след няколко минути вече спеше дълбоко.

Час по-късно я събуди плачът на Стейси. Мередит я вдигна на леглото до себе си, гушна я и я зави с одеялото.

— Това е легло — прошепна тя, докато бебето налапваше гърдата й. — Истинско легло. Един ден и ти ще имаш такова легло. Но първо ще ти купим люлка. Да, знам. Нямаш си и понятие какво е това люлка. Отец Марк ще провери дали на някой от паството не му се намира.

Намести Стейси до гърдата си.

— Щом отец Марк каза, че ще ни намери люлка, можем да сме сигурни, че ще я имаме в най-скоро време. Виж как бързо ни намери дом и работа. Бих казала, че е истински магьосник, а ти как мислиш? — Мередит въздъхна. — Скоро ще си имаш истинско креватче, ще го изчистим, ще постелем чисти чаршафи на малки зайчета и ще забравиш, че си живяла в колата. — Засмя се тихичко. — И ако това не е чудо! Та ние дори не сме католици!