Гленда Сандърс
Откраднато щастие (13)

Тринадесета глава

Марк затвори менюто и го подаде на келнера.

— Печени ребърца с картофи и гарнитура.

— Внимаваш за холестерола, а? — пошегува се Кайл. Той си поръча пилешки гърди на грил и спаначена салата.

— Положил съм клетва за бедност и целомъдрие, но все още не съм успял да надвия лакомията си. Най-силно се проявява, когато някой ме черпи.

— Добре, че поне единият от нас се радва на добър апетит.

— Знаеш ли, почти бях сигурен, че ще звъннеш.

— Така ли? Да не би вече и пророчески наклонности да си развил?

— Едва ли. Но не е и нужно. Мередит ми звънна през седмицата, за да попита дали не познавам някой, на когото може да се разчита, за да му оставя бебето през почивния си ден. Май беше крайно време да започне да си търси нова работа.

Чакаше Кайл да отговори. Той не каза нищо, но мрачното изражение на лицето му бе достатъчно красноречиво.

— Не ми се виждаш изненадан.

— Вече ти казах миналия път, че нещата не вървят.

— А, да, така беше. Спомена, че Мередит приготвяла кифлички за закуска и подреждала хавлиите по цветове.

— Още по-лошо е.

— Влюбил си се.

— Откъде знаеш?

Марк вдигна очи.

— Само тогава хората изглеждат такива нещастни и объркани.

— Защо ли все ми си струваше, че любовта и обичта трябва да са отговор на всичко.

— Често това, което те прави най-щастлив, притежава силата да те направи и най-нещастен.

— На това ли ви учат в семинарията?

— Защо ме покани тук? Нямаше с кого друг да обядваш или искаше съвет?

— Не знам какво да правя — призна Кайл. За свой ужас забеляза, че Марк се хили. — Много ли ти е забавно?

— Напротив, многообещаващо, защото дотолкова си загрижен за някого, че се чувстваш нещастен. Дълъг път измина, Кайл. Радвам се, че отново си сред нас.

— Какви са тези гатанки?

— Гатанки ли? Беше в емоционална кома, откакто…

— Не намесвай Шенън!

— Рано или късно ще трябва да приемеш смъртта на Шенън, Кайл. Щом можеш да проявяваш загриженост за някой друг, това е знак, че най-сетне превъзмогваш случилото се.

— Ти си луд.

— Така ли? Кога за последен път прояви някаква загриженост за някого?

— Имам си много успешна адвокатска практика и се грижа за всичките си клиенти.

— Сериозно? Или просто се самобичуваше, като унищожаваше бившите съпрузи на клиентките си? Ти се превърна в отмъстител заради случилото се с Шенън.

— Благодаря ти, отец „Фройд“.

— Ти не си отговорен за това, което се случи с Шенън.

— Тя беше твоя сестра — отвърна Кайл. Ти най-много би трябвало да настояваш вината да се стовари върху който я заслужава.

— Така е — съгласи се Марк. — Тя беше малката ми сестричка и аз я обичах. Бях напълно покрусен, когато загина. Дълго се молих, за да разбера защо се случи. Най-лесно щеше да ми бъде да стоваря вината върху теб, Кайл, но истината е, че ти не беше виновен.

Келнерът им донесе поръчката. Кайл го изчака да сервира и да се отдалечи.

— Не трябваше да я оставям, когато бе толкова разстроена.

— Не си оставил Шенън. Тя си е тръгнала, защото така е искала. Виж, Кайл, тя беше човешко същество, а не светица. И то много упорито същество. Беше нещастен случай. Тя никога не е била добър шофьор. Глобиха я за превишена скорост, в мига, в който си взе книжката. Щом се качи в колата, реши, че е недосегаема. — Спря и въздъхна. — А съвсем не беше така.

И двамата замълчаха.

— Животът продължава — каза Марк. — Трябва да приемеш смъртта й като един ужасен нещастен случай.

Кайл бе достатъчно притеснен заради Мередит. Защо Марк настояваше да говорят за Шенън?

— Защо повдигаш този въпрос непрекъснато?

— Само помисли с кого си бил най-груб — настоя Марк. — С мъже, наранили жените си, така, както ти смяташ, че си наранил Шенън.

— Дори и да има зрънце истина в теорията ти, а аз не казвам, че има, просто не разбирам какво общо има всичко това с чувствата ми към Мередит.

— Чу ли се? — попита Марк. — Чувствата ти към Мередит. Та ти имаш чувства отново! Направил си първата крачка, а тя е наистина значителна. — Взе ножа и вилицата, отряза хапка телешко и я изяде с удоволствие. — Разкошно е.

На Кайл му се искаше да цапне Марк през устата заради наглостта му. Вместо това и той хвана приборите си.

— Проблемът не е, че нищо не чувствам към Мередит. Обичам я. Проблемът е, че всичко е толкова объркано, когато става въпрос за нас двамата. Не виждам какво може да се направи.

— Нито една връзка, в която има истинска загриженост не е безнадеждна — отвърна Марк и поля ребърцата и картофите със сос.

— Това са проповеднически приказки. Обстоятелствата са такива, че нищо не може да се направи. Невъзможно е.

— Няма невъзможни неща — заяви Марк, след като сдъвка картофа си.

Кайл нито отговори, нито помръдна.

— Ако не ти се яде, защо не ми разкажеш какво се е служило между вас и защо всичко ти изглежда толкова безнадеждно.

Кайл му разказа. Издържа на неодобрителния му поглед, когато призна, че двамата с Мередит са се любили и описа враждебността й. Сякаш чуваше неизречените думи на възмущение.

Разказа и за гостите.

— Нещата вече бяха достатъчно объркани — завърши нещастно той. — А после Джордж й говореше като някой сваляч, а Рейчъл искаше да я „вземе“, сякаш е някаква робиня, която съм си купил. И когато си тръгнаха ме попита дали съм им казал, че…

Марк преглътна и отпи от чая.

— И ти мислиш, че всичко е безнадеждно? Просто ми се струва, че усетът ти по отношение на хората е малко ръждясал.

— И какво, по дяволите, трябва да означава това?

— Означава, че си свикнал да обвиняваш мъжете в съда, но не можеш да се оправиш, когато става въпрос за теб самия.

— Не съм се отнасял лошо с нея.

— Никой не те обвинява.

— Когато се любихме, беше… Мислех, че сме се сближили, но вместо това май се отчуждихме още повече.

— Наистина ли сте се любили или просто ми говориш за добър секс?

— Доста неудобен въпрос за свещеник.

— Ако го беше задала Мередит нямаше да е неудобен, така ли да разбирам?

Кайл поклати глава.

— Не, но…

— Да предположим, че тя те попита същото. Какво ще й отговориш?

— Че сме се любили. Но и тя беше там, сигурно знае, че…

— Каза ли й какво означава всичко това за теб? Какво означава тя за теб?

— Не съм употребил толкова много думи, но…

— А някакви думи изобщо употреби ли?

— Не, но…

— Но какво, Кайл? Да не би да си мислиш, че като случилото се има значение за теб, тя е длъжна по някакъв свръхестествен начин да прочете мислите ти?

— Забравил ли си какво е да прегръщаш жена, Марк? Или усещането, когато тя те докосва?

— Не, не съм, въпреки че щеше да е много по-лесно, ако бях. Откакто станах свещеник научих много за жените и взаимоотношенията им. И основното оплакване е, че мъжете им не разговарят с тях, не споделят чувствата им.

— Някои неща няма нужда да се казват.

— От всичко, което съм чул, това, което мъжете смятат, че няма нужда да се казва, обикновено се оказва най-важното. Ти, например, каза ли на Мередит какво си изпитал, че е било любов, а не секс?

— Но тя беше с мен, трябва да го е разбрала.

— Ако е била сигурна, че има значение за теб, щеше ли да те попита дали си казал на приятелите си?

Кайл пребледня.

— Помисли, Кайл. Връзките са най-добри, когато има взаимност и разбирателство. Ти не само си й шеф, но си и неин благодетел и адвокат. Тя е като слугиня, разчита на благоволението ти, а също ти е и клиентка. Човек в нейното положение, трябва да е много силен.

— Да не мислиш, че не разбирам? Защо според теб исках да поговорим и да ми дадеш съвет? Много добре разбирам къде е проблемът. Само че не знам как да го разреша.

— Като начало можеш да споделиш чувствата си.

— Точно сега няма да има смисъл — изрече уверено Кайл. — Ще й се стори… Ще го приеме като лъжа и нещата ще се усложнят още повече.

— Бъди тактичен — настояваше Марк. — Това, че си загрижен за нея не е лъжа, няма да я нарани, а ще й вдъхне увереност.

— Все още не е готова.

— Ти все си мислиш, че тя знае.

— Поне усеща — намръщи се Кайл.

— Какво те притеснява най-много?

Кайл се замисли.

— Че ще я изгубя. Тя ще си отиде, Марк. Говори, че ще си търси нова работа и квартира. Ако получи издръжка от онзи тип, с когото се е забъркала, много е вероятно бързо-бързо да я загубя. Точно сега се суети около онова парти и то ще й даде началния тласък.

— Какво те плаши, Кайл? Че ще си отиде или че няма повече да зависи от теб?

— Не искам да я изгубя.

— Постави се тогава на нейно място. Ако си Мередит, какво би те плашило най-много? Че ще бъдеш обичана или че ще зависиш от някого?

— Че ще завися. След всичко, което й се е случило, няма да позволи отново да изпадне в същото положение.

— Тогава, вместо да се страхуваш, че тя ще бъде достатъчно самостоятелна и ще те напусне, помогни й да се почувства добре от това, че те обича.

— Ами ако въпреки това си отиде и ме остави?

— Какво предпочиташ, връзка, в която тя е зависима, или в която всеки свободно преценява и решава?

Кайл бе твърде разтревожен, за да отговори.

— Искаш тя да зависи от това, което й предлагаш или да остане с теб, защото те обича? — настоя Марк.

— Искам, разбира се, да ме обича.

— Тогава ще трябва да пренебрегнеш нуждите и желанията си заради нея. Помогни й сама да направи избора си.

Кайл се почувства така, сякаш някой го бе ударил.

— Това си е чисто залагане, Марк.

Марк хитро се усмихна.

— Но ти залагаш на любовта. Отстрани погледнато, нямаш по-добра алтернатива. — Погледна загрижено почти недокоснатата чиния на Кайл. — Изяж си яденето, Кайл. Идва количката с десертите и чувствам, че ще бъде изключително преживяване.