Гленда Сандърс
Откраднато щастие (1)

Първа глава

Кайл Сойър Брукс вървеше по застланата с каменни плочи алея към дома на енорийския свещеник, без дори да забелязва малките гущери, които се стрелкаха между облите камъни на бордюра. Натисна звънеца и чу многогласния му звън. Докато чакаше някой да отвори вратата, се чудеше защо Марк го бе извикал толкова спешно. Някога бяха като братя, но през последните години се отчуждиха и вече не се случваше някой от тях да вдигне телефона и да предложи да се видят просто така.

Марк му отвори.

Благодаря ти, че дойде.

— А ти какво очакваше да направя след загадъчното ти обаждане?

Кайл с нетърпение очакваше да чуе какво е чак толкова неотложно, но Марк явно не бързаше да му обясни.

— Какво, по дяволите, става? И не се опитвай да вдигаш авторитетно вежди, отче!

Двамата приятели бяха израснали заедно. Прекарваха горещите лета на Флорида до басейна на семейство Дарби или играеха бейзбол и баскетбол. В гимназията се записаха заедно на шофьорски курс, заедно изпиха първата си глътка бира, заедно излязоха на първата си среща с момичета, заедно прекараха абитуриентския си бал.

Кайл бе изумен, когато след завършването Марк се записа в семинарията. Кайл постъпи в юридическия факултет, но останаха близки приятели… До смъртта на Шенън.

Марк се опита да разсее лошото настроение на Кайл.

— Май трябва да те каня по-често, Кайл. Ще ми помогнеш да запазя вярата и смирението си.

Кайл прокара пръсти през косата си.

— Я остави тези религиозни приказки. Не се познаваме от вчера. Казвай направо какво е толкова неотложно, че ме накара да зарежа всичко и да дойда.

Марк стисна раздразнено устни и се поколеба, преди да отговори.

— Не бих казал какво, а кой.

— Сигурно някой е приплакал за развод — предположи Кайл, а виновното изражение на Марк му подсказа, че е познал. Адвокатът се намръщи.

— Откога влиза в задълженията на свещениците да осигуряват адвокати по бракоразводни дела?

— Не става въпрос за развод — обясни Марк. — Нали си се занимавал с… как е точният термин… дела за издръжка?

— Странен въпрос.

— Имал ли си случаи на предявени искове за бащинство?

— Да — отвърна Кайл. — Имал съм.

Марк продължи тържествено:

— Този път справедливостта трябва да възтържествува!

Кайл се готвеше да го обсипе с въпроси, но Марк вдигна ръка и го спря:

— По-късно. Нека първо да пийнем по нещо.

Кайл последва Марк в кухнята. На масата седеше млада жена, надвесена над димяща чиния супа. Тя стрелна с поглед влизащите и отново се наведе над чинията.

Непознатата имаше доста занемарена външност. Косата й висеше на несресани, безформени кичури. Дори грим, макар тя да не носеше никакъв, не би заличил бледостта й. Личеше, че животът я е смазал, а тя самата се е примирила. Отчаяние прозираше в отпуснатите й рамене и сведения поглед.

Кайл се замисли. Тя несъмнено бе един от „случаите“ на Марк.

Пое си дълбоко въздух, притеснен, че приятелят му има намерение да стовари на раменете му непоносимо тежък товар. Всеки ден се срещаше с отчаяни жени, но те поне слагаха бързо подпис на договора, преди да излеят пред него сълзливите си истории.

— Здравей, Мередит — поздрави я Марк бодро.

— Отче — прошепна жената, без да вдига глава.

— Това е един мой приятел — продължи Марк. — Кайл Брукс. Кайл, това е Мередит.

— Здравейте — поздрави я на свой ред Кайл.

Жената го погледна за момент. Сивите й очи бяха зачервени, пълни с мъка и болка. Поздрави го, без да го погледне.

— Здравейте.

Марк отвори хладилника и се обърна към Кайл.

— Искаш ли бира?

— Ами… — започна разсеяно Кайл. — Защо не? Каквото предложиш.

Марк му подхвърли кутия. И двамата се пренесоха мислено в скромния апартамент, който деляха като студенти. По това време все още бяха приятели, не предполагаха, че ще се сродят, камо ли, че съдбата би могла така жестоко да преобрази живота им.

— Искаш ли бира, Мередит? — попита Марк.

— Не, благодаря — отвърна тихо тя. — Кърмя и не трябва да пия алкохол.

Сякаш в потвърждение на думите й от стола до нея се чу тих бебешки плач. Кайл премести поглед върху детската количка. Мередит се наведе и докосна бузката на бебето, шепнейки успокоителни думи. То премлясна и отново заспа.

— В кабинета сме — каза й Марк.

Кайл седна срещу приятеля си. Марк се отпусна зад бюрото и отпи от бирата, без да обръща внимание на смръщените вежди на адвоката.

— В какво, по дяволите, се опитваш да ме забъркаш?

Спокойствието на Марк го дразнеше.

— За втори път днес използваш името на лукавия.

— Не ми чети проповеди! Извика ме на пожар, а после ме каниш в кухнята и ми предлагаш бира, все едно че съм дошъл да гледаме мач. Говори направо.

— Дяволът и адът са доста интересни проблеми — продължи Марк, без да обръща внимание на думите на другия мъж. — Някои хора възприемат ада буквално, като място, където мъките им ще са вечни. За други това е неприятно място, понякога състояние. Може да го наречем и кошмар. — Кайл направи гримаса. Марк го дразнеше умишлено. — Ако говорим за ада като състояние, причинено от човек, то жената, която видя, със сигурност го е преживяла.

— Не се опитвай да ме впечатлиш — тросна се Кайл. — Едва ли можеш да ми разкажеш нещо, което не съм чувал. Особено когато е замесен мъж.

Марк се усмихна загадъчно. Погледът му накара Кайл да се почувства неудобно.

— Не вярвам да си станал толкова безчувствен, колкото се опитваш да се представиш.

Кайл потръпна. Марк сякаш надничаше в душата му и виждаше неувереността и вината, стаили се там.

— Ти си свещеник и твое задължение е да търсиш доброто у хората.

— А ти си загубил доверието си в хората, Кайл, но колкото и да си се променил, не си станал жесток. Не можеш да ме убедиш, че би проявил жестокост към някого.

— Животът е жесток. Аз просто съм намерил най-добрия начин да оцелея.

Марк не отговори на забележката и отново отпи от бирата си.

— Жената, която видя, дойде днес следобед в църквата и помоли за помощ. Живяла е в колата си, хранила се е само с фъстъчено масло и хляб. Вчера не издържала. Бебето й било гладно, защото нямала мляко.

— Мен какво ме засяга? — Кайл подозираше, че Марк ще му прехвърли отговорността за непознатата.

— Много пъти сме говорили за работата ти.

— Не сме говорили, а сме се карали — поправи го Кайл. — Ти проповядваш, а аз защищавам хората в съда.

— И ти проповядваш в името на справедливостта. — По дяволите! Излиза, че си ме слушал?

— Едва ли някой се е нуждаел от повече справедливост и защита, отколкото жената оттатък.

— Естествено, майка кърмачка и бебето й. Истинска Мадона…

— Не ти прилича да говориш така, Кайл!

Кайл не обърна внимание на забележката и посегна към бирата си.

— Бащата не иска да чуе нито за нея, нито за детето — продължи Марк.

— Е, и?

— Ти се занимаваш с подобни случаи — напомни му Марк. — Можеш да го накараш да си плати.

— Да си плати? — повтори Кайл невярващо. — Отец Дарби, та това звучи доста отмъстително.

— Отмъщение… Справедливост… Това е просто игра на думи. Ако предпочиташ да се изразя по друг начин, тогава накарай го да изпълни задълженията си. Помогни им!

— Не искаш ли твърде много заради приятелството ни? — промърмори Кайл. — Само подготовката ми по такъв случай ще излезе няколко хиляди.

— Но ти ще го направиш в името на общественото благо.

— Да, разбира се. Общественото благо преди всичко! — отвърна кисело Кайл.

— Мисля, че трябва да го направиш заради себе си.

— Все още ли се опитваш да ме отклониш от пътя на алчността и безскрупулността? И какво те кара да мислиш, че ще приема?

— Това, че аз те моля.

— Минаха доста години от времето, когато бяхме близки приятели.

— Не е моя вината, че вече не сме. Ще поемеш случая, защото си честен човек. — Кайл изсумтя презрително при тези думи. — Не си длъжен да го правиш, Кайл. Още по-малко заради мен — настояваше Марк. — Чувството ти за справедливост, макар и малко изкривено, няма да ти позволи да откажеш. И двамата знаем причината. — Кайл шумно остави празната кутийка бира на масата. — Не можеш да се отърсиш от чувството за вина. Тя те гложди още от… — Остра болка сгърчи лицето на Кайл. — Наблюдавам те от години. Самообвиняваш се, самобичуваш се. Този случай е шансът ти да се отърсиш поне малко от вината.

— Какъв смисъл има…

— Искаш опрощение, нали? Това е добра възможност. — Думите на Марк звучаха убедително. — Каквото и да сториш, не можеш да върнеш Шенън. Можеш да се предадеш на чувството за вина, можеш да я оставиш да превземе всяка частица от сърцето ти, но това няма да върне Шенън.

Кайл го погледна гневно.

— Няма ли най-сетне да ми обясниш защо ме извика?

— Жената в кухнята — продължи Марк, наблягайки на думите си. — Тя е жива и някой трябва да й подаде ръка. Нахраних я, наистина, но това е нищо. Ти си най-добрият в професията си и можеш да й помогнеш истински.

— Май твърдо си решил да ме убедиш — измърмори Кайл.

— Никога не съм се сблъсквал с двама души, които така отчаяно се нуждаят един от друг — отвърна Марк.

— Не може да бъде! И защо ли ми е притрябвала тази жена?

— Ти трябва отново да повярваш в собствената си доброта — обясни му меко Марк.

— Колкото вярвам в Дядо Коледа и щъркела с бебето — изръмжа Кайл. — Не се опитвай да ми пробутваш проповедническите си приказки, Марк. Не се познаваме от вчера.

— Добре — отвърна Марк и вдигна безпомощно ръце. — Няма да настоявам повече. Помолих те за помощ съвсем приятелски. Не мога да те накарам насила. Или ми помогни, или си тръгвай. Няма да се обидя.

Тишината отново се изпълни с напрежение.

— Върви по дяволите! — каза най-сетне Кайл.

Марк се подсмихна.

— Защо не оставим онзи отгоре да взема подобни решения.

— Добре де! Ще се заема със случая — обеща Кайл, раздразнен, че Марк бе постигнал своето.

— Нека да ти кажа какво точно ще направим. Все още ли си търсиш икономка?

— А-а-а, няма да стане! — поклати категорично глава Кайл. Не можеше да повярва, че Марк говори сериозно. — Съгласих се да поема случая. Щях да приспадна разходите по подготовката на делото от данъците. Добре, нямам нищо против да я представлявам в съда, но няма да ми я натресеш и в извънработно време. При това има и дете!

— Тя няма къде да живее.

— Не давам стаи под наем.

— Само преди две седмици хленчеше пред майка ми, че имаш нужда от икономка, която да внесе малко живот в новата ти къща. Имаш помещение за персонала, точно зад кухнята, ако не се лъжа?

— Имам нужда от икономка, а не от усложнения.

— Мередит има нужда от помощ, а не от милостиня.

— Казах, няма да стане!

— Тя може да се справи с работата, Кайл. Три години е учила управление на дома, преди да й се наложи да прекъсне колежа.

— Няма да позволя домът ми да се превърне в приют!

— Тя иска да работи. Била е сервитьорка, но по време на бременността й възникнали усложнения. Тогава започнали проблемите с парите. Не е имала сигурна работа със здравна осигуровка и отпуска по майчинство.

— Направо ми се къса сърцето като те слушам.

— Радвам се да чуя, че все още имаш сърце — отвърна остро Марк. — Вече започвах да се чудя дали е така.

— Не се опитвай да ме представиш като злодея от филмите! Не съм виновен, че има проблеми. И просто защото не искам да се набърквам…

— Тя иска да работи — повтори Марк. — А ти имаш нужда от икономка. — Трите години в колежа са достатъчна препоръка.

— А бебето?

— Заради него не работи. Няма на кого да го оставя. Та то е на няколко седмици!

— Няма ли да пуснеш и музика в унисон със сълзливата си историйка? — Кайл повдигна подигравателно вежди.

— Сам каза, че нямаш време да си търсиш икономка. Ето, че аз ти предлагам кандидатка. Плащай й заплата, за да може да се грижи за себе си и за бебето. Не е нужно да я караш да се чувства, сякаш й подхвърляш милостиня.

— А ти какво знаеш за тази жена? Как можеш да си сигурен, че всичко, което ти е разказала, е истина?

— Нали я видя?

— Да, съвсем е изпаднала, но това не значи, че прелива от честност.

— Готов съм да заложа живота си, че всяка дума от разказа й е самата истина.

— Ти си свещеник, затова вярата и доверието са част от теб. А за един адвокат скептицизмът се превръща във втора природа. Само след седмица може да обере цялата къща.

— Аз поемам пълната отговорност — заяви Марк.

Кайл се разсмя.

— Ако се чупи със сребърните прибори, към теб ли да се обърна за компенсация? Как ще ми платиш? Може би ще направиш някое библейско чудо? Защо ме въвличаш във всичко това?

— Просто разчитах, че у теб все още е останала човещина и състрадание, за да подадеш ръка на някой друг, особено когато и ти самият имаш полза от цялата работа. — За момент се умълчаха. Най-сетне Марк вдигна поглед. — Живяла е в колата си, Кайл, но не е просила по улиците. Ако я изпратим в приют за бедни, това ще я довърши. Не й е там мястото. Само помисли, и Шенън не би издържала подобно нещо.

— Престани да използваш чувствата ми, за да ме шантажираш! Шенън няма нищо общо.

— Както кажеш. Помогни на тази жена, Кайл! Помогни й, защото е човешко същество, изпаднало в беда.

Кайл се поколеба.

— Много добре знаеш, че си единственият човек, на когото не мога да откажа.

— Няма такова нещо. Аз просто ти помогнах да вземеш правилното решение.

Кайл тихо изруга. Марк сякаш не го чу. Бе доволен от победата си.