Кора Пърл
Стая за любов (2)

Раждане на удоволствията

Родена съм през 1842^[1] година в Плеймут (Девоншир), Източен Стонхаус^[2]. Дъщеря съм на мистър Ф. Н. Круш, известен композитор. Песента му Катлин Мавурнин е известна в цял свят. Майка ми Лидия беше жена със завиден глас и толкова енергична, че успяваше да крепи многобройното семейство с малкото пари на своя мъж, чийто талант никога не му донасяше добри доходи.

Първите години от живота ми не представляват интерес за читателя, бях една от шестте дъщери. Родителите ми ме кръстиха Емма, бяха добри с мен и ме бранеха от съблазните на този свят, почти винаги безразличен към превъзнасяната нравственост. Големите пристанища са пространства за чести безредици, предизвикани от еуфоричното поведение на моряците, обречени дълго време да бъдат в компанията на собствения си пол. Въпреки това едно момиченце може да расте в подобна обстановка, без обезателно да бъде засегнато. Случи се обаче така, че при първата ми среща с похотливостта аз не можах да я разпозная…

Ето един от първите ми спомени.

Разхождахме се с баща ми по тясна уличка зад Юнион Стрийт (пътя, който свързва Стонхаус със самия Плеймут, най-посещаваното място от веселите моряци). Един от театрите^[3], в който баща ми от време на време изявяваше музикалните си дарби, се намираше именно на тази улица. Седях на стол при оркестъра, за да гледам следобедното представление. Като свърши, излязохме през входа на артистите. Денят си отиваше. Баща ми трябваше да ме заведе вкъщи^[4] и да се върне за вечерното представление.

Вървяхме по дългата и тъмна улица и аз зърнах хора, въргалящи се по земята на двойки, или облегнати на стените, пъшкаха и движеха ритмично телата си. Докато ускорявахме ход, чувах глухи шумове, стенания и шепот с възклицания. Баща ми побърза да свърнем към по-безлюдна уличка и аз така и не разбрах какво ставаше на улицата. Такъв беше, ни повече ни по-малко, моят първи поглед на животинската природа в сексуалния акт. Телата, които видях, бяха на най-долните проститутки от града. По-припрените моряци се задоволяваха с първата женска, която им се предлагаше на евтина цена. Освен шока от тази картина детството ми протече невинно. Нямах братя, които да ми подскажат какви са основните разлики в половете, а и самата аз не ги открих до отиването ми в училището за монахини в Булон. Всъщност тъкмо там започна и моето сексуално обучение. Все още не знам защо ме изпратиха във Франция. Този факт за мен си остана неразгадаема мистерия… Баща ми започна все по-често да отсъствува от дома и накрая съвсем изчезна. По-късно научих, че е опитал късмета си на актьор из лондонските сцени, по-късно заминал за Америка и повече нищо не чухме за него. Известно време майка ми се оправяше сама. Набожна жена, осъзнала колко е трудно да възпита едно момиче да стане жена в пристанищен град с разпуснато поведение, тя последва съветите на своята приятелка. Така в 1849 година тя ме качи на кораба, отплаващ за Франция.

В Булон пристигнах една пролетна сутрин. Посрещна ме облечена в черно от главата до петите монахиня. Така аз се озовах в колежа, в който трябваше да прекарам осем години.

Той представляваше огромна мрачна сграда на улица „Де Пипо“, недалеч от центъра на града, обграден с монументален зид, който изцяло го изолираше. Имаше голяма градина за разходки с овощни дървета и зеленчукови лехи, за които се грижехме. Веднъж седмично ходехме с монахините и до близката църква „Сан Николас“ През останалото време бяхме затворени като неверници.

Още в първите дни за мен беше новост да съм в спалня с дванадесет момичета, и то по-големи от мен. И преди бях споделяла леглото и стаята с две от сестрите ми, но тогава ние бяхме безразлични към тялото и пола. Сега бях свидетелка на необичаен интерес, проявен от новите ми другарки към голото тяло.

В широката таванска стая имаше наредени едно до друго дванадесет легла. Момичетата кърпеха, четяха или бъбреха на непознат език, който разбрах, че е френски. Представиха ме на Лиан — най-голямата, и тя ме хвана за ръка и ме заведе до моето легло. Малко по-късно, след като изпразних съдържанието на скромната си торбичка с лични вещи в личното шкафче, а сестрата си беше отишла, Лиан улови отново ръката ми и излязохме от стаята. Смеейки се, тя говореше нещо на другите момичета и някои ни последваха. Заведоха ме в по-малка стая с голяма вана и след миг слугинята донесе три кани с топла вода.

За мое учудване Лиан започна да ме съблича и това не продължи дълго. Беше лято и носех малко дрехи. Изпитах срам, пред никого досега не бях се показвала гола, освен пред майка ми. Бях прекалено изплашена, за да откажа или да се опитам да ги разубедя. Момичетата започнаха да изследват тялото ми, като плъзваха ръце по слабите ми рамене, бедра и гърди, все още неразвити. Тази интимност ме изненада. Изненадата ми нарасна още повече, когато ме вкараха във ваната и изляха върху мен топлата приятна вода! Лиан също се съблече и влезе при мен. (Привилегия, която, както разбрах по-късно, се предоставя по обичая на най-възрастната от спалнята.) Лиан взе парченце сапун и грижливо покри тялото ми с пяна. Тя отделяше специално внимание на нежната вдлъбнатина между краката ми — все още неокосмена, но точно там почувствах едно топло усещане и приятен гъдел, непознати от мен досега.

След като изсипаха още вода за изплакване, Лиан сложи сапуна в ръката ми и ме накара да мина по гърдите й. Въпреки моята необщителност, не ми беше неприятно да изучавам тялото й. За първи път виждах абсолютно голо момиче, и то по-голямо от мен. Оформените й гърди ме заинтригуваха и с удоволствие усетих допира до зърната, които се втвърдяваха, като прокарвах дланта си върху тях. После проврях ръце между краката на Лиан и забелязах, че имаше меки, начеващи косми.

Несъмнено на Лиан й харесваше да я мият и си направих извода, че най-много й харесваше да й го правят между краката. С жестове и движения тя ме въодушевяваше да търкам повече, като притискаше това място с дланта ми. Изведнъж с известна грубост отблъсна ръката ми и сама започна да се разтрива, като ме притегли към себе си. Останалите момичета не изпускаха нито една подробност, а някои от тях мачкаха бельото си, което се виждаше от мърдането под полите.

От Лиан се изтръгна внезапна, рязка въздишка, спря движенията и без да каже нито дума, излезе от ваната, изсуши се набързо с единствения пешкир и напусна стаята, последвана от другите. Смаяна, аз се подсуших добре и зърнах едно друго големичко момиче да ме гледа с огорчение. Представете си изненадата ми, когато тя ми заговори на английски.

Каза ми, че е от Бристол и че е в колежа от две години.

— Хареса ти, нали? — попита ме тя доста сърдито.

Отговорих й, че не ми се е сторило неприятно и че ми харесва изискването на колежа за чистота, на което Бет (така се казваше момичето от Бристол) се изсмя и си тръгна, а аз трябваше сама да намеря пътя до спалнята.

От този ден започна и моето възпитание в най-различни области. През деня учех френски език, който бързо овладях прилично, математика, история и други дисциплини, а нощем научавах за удоволствията от тялото. След около две години имах такива познания, че бях убедена, че са глупави онези, които не им се отдават. Това бяха изключително женски удоволствия, защото естествено сестрите полагаха усилия да нямаме контакти с мъже. Въпреки това имаше две монахини, които не отбягваха удоволствията, за които говоря, макар че през годините, които прекарах в Булон, нито една от тях не наложи похотливостта си над някое младо или неопитно момиче, което би реагирало с възмущение. За мене беше изненадващо откритието, че зрелите жени също намират наслада в плътта, защото през първите месеци мислех, че това е просто само детско развлечение. Не говорех за тези неща с другите момичета. И през ум дори не ми минаваше да ги споделям с учителките.

Но един ден, осемнадесет месеца след престоя ми тук, влязох в една класна стая, за да взема едни забравени куки. Там изненадах Бет на колене пред сестра Роза, една от най-младите и хубави монахини, с глава под полите й, и макар че сестрата се дръпна, като ме чу да влизам, можах да видя по лицето на момичето онова изражение, което ми беше познато от лицата на моите другарки в момент на взаимно удоволствие. После по мое настояване Бет ми довери, че на сестра Роза много й харесва да я целуват по онези места, на които аз невинно придавах едно-единствено значение.

Така продължаваше моето обучение.

Лесно е човек да си представи нашите нощни експерименти в спалнята. Жанет, най-добрата ми приятелка, като научи за сцената между Бет и сестра Роза, реши да ме научи на удоволствията, които произлизат от устните и езика. В началото не чувствувах наслада, а само отвращение, но оттогава си дадох сметка, че едно от най-големите удоволствия в живота е да усещаш, че доставяш удоволствие на партньора си. Тогава бях поотраснала и готова да експериментирам сама за себе си целостта на наслаждението, което доставях и на другите. Общо взето, ние се чифтосахме и между много от нас съществуваше искрена и дълбока признателност, която никога по-късно не изпитах. Понякога, когато бяхме много нежни, се събирахме по три, четири, пет, за да изпитаме различните видове удоволствия, които бяхме способни да получим. Това бяха експерименти, чието значение се отрази на бъдещата ми професия, защото разбрах, че не трябва да се отказвам от нищо, което доставя наслада.

С немалка изненада разбрах от Жанет и другите, че момчетата и мъжете изпитват същите силни емоции, както и ние — аз си мислех, че те са прекалено заети с работа, за да отделят време за развлечение и дори почувствах срам, когато ми казаха, че мъжете си създават тези удоволствия не само между тях, а и с противоположния пол — нещо, което за мен беше противоестествено. С част от моето обучение се беше заела Хортензия, Тя ми обясни, че била любовница на млад фермер от Дювил, който отишъл да живее в тях…

* * *

Разказът на Хортензия ме накара да изгарям от желание да опитам тялото на мъж. Същото изпитваха и другите момичета. Но монахините не откъсваха очи от нас и по време на седмичната разходка ни пазеха като затворници. Единственият мъж, който виждаха очите ни, беше един стар градинар, който, освен че беше изключително грозен, но и, както казваше добре информираната Хортензия, сигурно прекалено стар, за да го „направи“ (така се изрази тя).

Животът беше скучен. Уроци и уроци ден след ден с такава потискаща монотонност, че аз се заканвах в бъдещия ми живот да няма никога толкова скучни дни (за щастие това се сбъдна).

Един ден с изненада видяхме, че старецът, който се занимаваше с тежката градинска работа, беше заместен от внука си. Момче на седемнадесет години, той беше здрав и силен, с руса къдрава коса и широк гръб. Него ден четири от нас плевяхме бурените от лехите с тиквичките, когато мярнахме с крайчеца на окото си как сваля ризата и копае на няколко крачки от нас. Слънцето осветяваше почернелите му рамене, а мускулите изпъкваха под кожата.

Мислех си дали не е прекалено млад, но Хортензия ми прошушна, че трябва да опитаме. Тя ръководеше начинанието. Тръгна директно към Гастон и го поздрави. По-късно научих, че е напълно възможно един мъж и една жена да се разберат за тънките работи, без да си казват дори дума… Хортензия изглежда имаше естествена дарба, защото беше достатъчно само да сложи ръка на гърба на момчето и младежът да тръгне към сайванта. Гастон я следваше, сякаш го дърпаха с невидимо въже. Жанет и аз отидохме отзад, затворихме вратата и я затиснахме с чувал, пълен със зърно. Хортензия вече прегръщаше момчето без никакви заобикалки. Целуваше го в устата и галеше тялото му. Изведнъж се отстрани, непринудено съблече роклята си и събу гащичките си, докато Гастон, оглупял, зяпваше все повече с уста от удивление, че тя посяга с ръка към панталоните му…

И така Жанет и аз за първи път видяхме тази част на мъжа, която през следващите години на мен ми достави толкова удоволствия.

Като ни видя и трите, Гастон доби изплашен вид и си пролича, че е по-несведущ и от нас. Хортензия се хвърли върху една камара чували в ъгъла на сайванта и разтвори краката си. Като насън Гастон застана на колене между тях и й се качи с ентусиазъм. В тъмнината не можахме да различим добре подробностите на това сплитане, но виждахме Гастон да се движи енергично.

След миг чухме и страстното пъшкане.

* * *

В този момент чухме блъскане по вратата и гласа на сестра Роза, която ни викаше.

Облякохме се за секунди, Гастон обу панталоните си и излязохме на светлото като овчици пред строгия поглед на сестра Роза. Тъкмо щеше да каже нещо, когато Гастон излезе, натоварен с чувал семе. Всичко стана толкова бързо, че сестра Роза не успя да попита защо роклите на Жанет и Хортензия са разменени, а моята пола е скъсана.

Изгарях от гняв, че не успях да консумирам непознатото за мен удоволствие, още повече че двете ми приятелки твърдяха, че е прекрасно. С какво нетърпение очаквах друга възможност да закарам Гастон в сайванта! Изглежда и той беше нетърпелив, защото винаги отговаряше на погледите ми. Веднъж го видях да се пипа по панталоните и ми направи впечатление, че е издут отвътре — убедително доказателство за желанието му, но от този ден сестра Роза ни пазеше с по-голямо внимание от обичайното. Друга възможност не ми се удаде. Старият градинар се върна и повече никога не видяхме пламенния Гастон.

Безкрайно беше времето до заминаването ми от Булон и въпреки че ми беше мъчно за Хортензия и Жанет, огромна беше радостта ми, когато разбрах, че с навършването на седемнадесет години^[5] ще се върна в Англия, но не в Плеймут, защото майка ми не ме, искаше. Щях да отида в Лондон, при баба ми, г-жа Уатс от Кобънпг Гардън. Бях сигурна, че там ме очаква нов живот и бях готова да го посрещна с цялата енергия на младежкото си тяло.