Кора Пърл
Стая за любов (10)

В Лондон и отново в Париж

Предположих, че Лондон е залят от френски бежанци, но не се оказа вярно. Телеграфирах на директора на хотел „Гросвенор“ близо до гара Виктория да ми запази малък апартамент на първия етаж. Платих за три месеца. Два дни след като пристигнах, на вратата ми се почука. Влезе директорът и попита аз ли съм Кора Пърл. Потвърдих и той ми съобщи, че не мога повече да остана в хотела и че няма да ми върне парите! Ясно беше, че някой е искал да предизвика скандал, и че в Англия господства моралът на средната класа — морал на престъпността и порока.

Успях да се свържа с принц Наполеон. Той опита и в други хотели, но беше пълно с германци. Тогава ме настани в една къща в Кемпдън Хил. Това е прекрасна селска зона на изток от Кенсидън Гардънс. Плати пет хиляди лири за пет седмици. Къщата беше обзаведена блестящо, а спалнята — по-луксозна и от много други английски спални. Принцът отиде лично в хотел „Гросвенор“ и успя да върне почти всичките ми пари. Беше станал меланхоличен човек и без настроение. Обикаляше без цел из Лондон и търсеше френски бежанци, за да разбере какво се е случило с близките и приятелите му. Никога повече нямаше да е същият. Щеше да се върне в Париж на кратко посещение след обсадата, но пак да го изгонят. Един бежанец — веднъж в Милано, после в Швейцария или Лондон.

Аз никога не спах с него, докато бях в Лондон…

Чувствах се особено, че съм отново в този град. Разхождах се из стари, познати места; някои от тях бяха затворени или не съществуваха. Лондон ми изглеждаше скучен и безжизнен в сравнение с Париж от преди една година и спокоен пак в сравнение е Париж по време на бомбардировките. Новините, които идваха от Франция, бяха за мизерията на населението. По-голяма част от времето прекарвах сама. Мъжете, с които разменяхме погледи на обществени места, ми изглеждаха по-нерешителни от времето, когато бях в Аргил.

Въпреки това имах приятна авантюра.

Един следобед бях в театър „Гайъти“ — приятно място, открито преди две-три години в Странд. На креслото до мен седеше хубав младеж, тъмноок, очевидно по-млад, отколкото искаше да изглежда със светските си маниери. Беше възбуден от представлението — личеше си, че за първи път ходи на театър. С интерес следеше разсъблечените на сцената момичета (не толкова провокиращи като в Париж) и за моя изненада, докато четяхме програмата и светлините угасваха, усетих да слага ръка върху бедрото ми и да го стиска. Отвърнах, защото бяха минали три месеца, откакто се разделих с Юрион във Франция, а и принцът не идваше при мен, откакто бях в Лондон.

И така пуснах крак на младия обожател и след малко се оставих да хване ръката ми.

Запалиха лампите. Беше стройно момче, с тънки мустаци, тъмни очи и блестяща широка усмивка. С удоволствие приех поканата за вечеря и след представлението се срещнахме на входа на театъра. Извика файтон и се отправихме за кафе „Роял“. Вечеряхме сито и изпихме една или две бутилки вино, но бях разочарована, защото нямаше къде да отидем. Отдадох това на неопитност или липса на пари. Свободно говореше за Лондон и Париж. Беше заинтригуван, че съм била в Париж по време на обсадата. Каза ми, че възнамерява да замине за Америка, но не изясни подробности за семейството и положението си. В края на вечерята се замисли и призна:

— Мадам Пърл, много бих искал да ви поканя да пием вино при мен, но съм с роднини и не разполагам с къщата.

Отвърнах, че ако желае, можем да пийнем и у дома. Прие с блеснали очи. Взехме файтон и се отправихме към Кемпдън Хил.

По пътя ме целуна за първи път.

Стигнахме до Кемпдън Хил, той плати файтона и веднага влязохме в спалнята. Още не бях запалила свещниците и го видях гол в леглото. Вмъкнах се при него и зачаках като от млад мъж веднага да ме прегърне, но за моя изненада облегна се на едната ръка и ме загледа. С другата започна треперещо да ме гали, като от време на време се навеждаше и целуваше гърдите ми. Въпреки огромната възбуда той се сдържаше, а аз беснеех. Беше срамота да се покажа по-нетърпелива от момчето. Имаше големи ръце и нежни китки, тесен кръст и широки рамене.

След малко цялото му тяло трепереше от наслада…

Можеше да се каже, че аз съм начинаещата, а той курвата, толкова добре се контролираше, докато (стори ми се цяла вечност) почувствах как мускулите му се напрегнаха, последен тласък и изля топлото си семе в мен. Останахме прегърнати, облени в пот. За разлика от другите, не се прекатури настрани, а остана плътно до мен, като положи глава върху извивката на ръката ми, а с връхчето на езика докосваше капките пот по кожата ми.

Поздравих го за умението и го попитах как се казва. Стана по-разговорлив, казваше се Франк и му беше за първи път. Очевидно облагодетелстван от природата със способността да прави любов. Сподели, че от четири-петгодишна възраст влизал под масите, за да гледа краката на момичетата. Обожавал жените, но в училище се занимавал със спорт (какъв англичанин!) и само през ваканцията се приближавал до момичетата, без да успее да срещне някоя, която да се остави да бъде овладяна напълно. Говори ми за Етел или Едит, не помня добре, която на тринадесет години му позволила да я пипа под полата по време на репетиция на хора, в който пеели и двамата. Но нито тя, нито другите, които му позволявали известни волности (пак типичен англичанин!), го допуснали да стигне до нещо повече. Не са знаели какво губят, защото беше най-експертният любовник и не се нуждаеше от никакви напътствия като тези, които дадох на младия Марсел в Босежур.

Франки ми се довери, че любовта го интересува повече от всичко друго в живота, с изключение на литературата, защото второто му влечение са книгите. Тръгваше за Америка с надеждата, че новата страна и новите неща ще повлияят положително на темперамента му.

— Трябва да спечеля пари, ако искам да си пробия път! — каза Франк.

* * *

На другия ден си отиде и повече никога не го видях. Знаех само името му — Франк.

За да се поразсея, реших да участвам в лов. Във Франция едно от най-големите ми развлечения беше ездата, но в Англия още не бях яздила. Говорих с лейди Гребър, съседка от Кампдън Хил, добродетелна и мъжествена. За моя изненада тя ми отговори, че мога да яздя на сто метра от мястото, където живея, и че ако се отбия в дома й в десет сутринта, ще се разходим заедно. В уречения час почуках на вратата й. Въведоха ме в зала в задната част, чиито стени бяха целите с лисичи глави, а на пода имаше странна квадратна машина с четири крака, с нещо като дръжка отпред и седалка отзад.

Лейди Гребър ми обясни, че това е механичен кон за ободряване и укрепване. Същият имаше и галската принцеса. Качи се на апарата и го пусна. Устройството започна да имитира тръст и галоп, както беше обяснено в брошурата, която ми показа и където се споменаваше още „укрепва организма, стимулира мозъчната дейност; комплексно лечение на затлъстяване, истерия и подагра“.

Не се впечатлих и казах на лейди Гребър, че предпочитам да извършвам тази дейност с компания. Даде ми представителна картичка за приятелите й — господин и госпожа Ръндъл от Бригтон, активни членове на клуба за лов на лисици.

Свързах се с тях. Бяха много любезни и ме поканиха да прекарам края на седмицата в езда и плуване.

Не познавах морските бани. Плувах колкото е възможно по-често в реката на Босежур. Не носех костюм за къпане (вкъщи не ми трябваше), но госпожа Ръндъл или Сара, както ме помоли да я наричам, ме заведе в магазин и можех да си го купя.

Беше висока, красива жена. Каза, че нейният костюм е същият като първия, който ми показаха — от тъмносин серж, груб и не много привлекателен плат, подходящ за прислужници. Беше с квадратно деколте, много над бюста, и бели обшивки със седефени копчета, които не отиваха на нищо.

Не се решавах, но Сара настоя да го облека и ме придружи до пробната с огледала. Като се съблякох, тя се възхити на красотата ми и с удоволствие ми помогна да облека странния костюм с панталон до колене и върху него огромна пола. Споделих, че сигурно е неприятно, след като се намокри всичко това. Сара призна, че се издува, а понякога се смъкват раменните подложки, както се е случило на нейна приятелка. Била с малки гърди и пред всички останала гола от кръста нагоре.

— Но на тебе това не може да ти се случи — каза тя и любовно сложи ръка върху една от гърдите ми.

Стана ми ясно, че съпругът й (или който и да е друг мъж) получава ограничено количество обич от нея. Погали и бедрата ми. Пробвах друг, по-приемлив костюм, също от серж, но черен и почти същия модел. Разбрах, че няма да намеря друг, с който да мога нормално да плувам, и го купих.

На другия ден ме заведоха на плажа. Влязохме в кабина на колела и облякохме костюмите. Обясни ми, че това е нова мода, защото още по онова време на някои отдалечени плажове мъже и жени се къпели голи, но в Бригтон постъпили оплаквания от дамите и властите задължили носенето на костюми. Впоследствие много жени слагали костюми от по-фин плат, прилепнал до тялото, и мъжете имали възможност отблизо да гледат гърдите, зърната и всички извивки на тялото. Това им се струвало по-интересно, отколкото ако се къпели голи.

Поддържало се почетно разстояние.

Скочихме във водата от самата врата на кабината. Беше студена и бурна. След малко излязохме с настръхнала кожа. Треперех. Свалихме костюмите и Сара се зае да ме разтрива с твърда кърпа толкова внимателно и толкова ентусиазирано, че си помислих дали не е планирала всичко това предварително. Специално внимание отдели на гърдите, задницата и интимните ми части. Покани ме да я „загрея“. Не можех да откажа — бях нейна гостенка. Беше мускулеста и яка жена, с твърди гърди и снага, наподобяваща на някои мъже, които познавах…

Същия ден вечеряхме заедно. Направи ми впечатление, че господин Ръндъл не си беше вкъщи — заминал по работа и щял да се върне следващата сутрин. На вечерята нищо не липсваше. Имаше и отбрани вина и ликьори. Казахме си лека нощ и се оттеглихме по стаите. Тъкмо си бях легнала, когато вратата се отвори и се появи Сара, увита в огромен пеньоар.

— Да кажеш дали е хубав.

По навик (когато съм сама) бях облякла копринена камизола. Много й се възхити и отдръпна чаршафа да я види по-добре. Заопипа плата по краката ми и други места.

Веднага подуших, че иска да сподели леглото. В началото призна, че не може да спи сама, но после съвсем искрено се изповяда. Малко след като се омъжила, открила, че мъжете й действали ако не отблъскващо, то поне не я възбуждали, докато от женската плът се възхищава и удивлява.

След авантюрата с Франк водех монашески живот и макар че нямам влечение към дамската компания в леглото, имах желание за физическа наслада и приех предложението на Сара. Веднага си припомних нощните преживявания в спалните на Булон и не мога да кажа, че тя го направи зле. Истината е, че почти всички любовници са ми доставяли удоволствие, дори и да е трябвало да ги обучавам. Истина е също, че жената трябва да знае как сама да може да изпита задоволство и как да задоволи партньор от същия пол. Сара, разбира се, прекрасно го знаеше. Не мога да кажа, че бях щастлива в прегръдките й, но не отричам, че се насладих на вниманието й… На разсъмване ме остави и поспах един час, преди да стана. Беше ми посочила една баня в дъното на коридора. В осем часа излязох от стаята и се отправих към банята. Чух шум от вода и помислих, че е прислужничката. Отворих вратата, влязох, заключих и видях съвсем гол мъж, сапунисан и прав във ваната. Беше със светла коса, добре сложен, е типично английско лице и мустаци. Гледахме се няколко секунди и той най-невъзмутимо каза:

— Мадам Пърл, предполагам — и подаде ръка.

Обожавам тази невъзмутимост. Направих крачка и се поклоних.

— Съжалявам! Бях наредила на прислужницата да приготви ваната, но…

— Не се сърдете, трябваше да се сетя, че вие използвате тази баня. Няма да се бавя. Седнете да си поговорим, моля. Не мисля, че ви е чуждо мъжкото тяло и се надявам да не ви преча, ако продължа да се къпя.

Отправи ми усмивка, която разсея всяко подозрение за обида в думите му.

Седнах на стола, на който беше сложил кърпите, а той започна да търка ръцете и раменете си. Предложи ми да пояздим заедно. Попита ме дали ми харесва Бригтон и разгледала ли съм града. Не обичал морските бани, но Сара ги обожавала. Отговорих му, че предишния ден сме ходили на плаж, но водата е толкова студена, че не ми се ходи повече, макар че Сара ме е затоплила. Стори ми се, че това доста го изненада, но тъй като знаеше за живота ми, му обясних, че в продължение на няколко седмици съм била лишена от мъжка компания и отдавам голямо значение на човешките контакти.

— Тогава няма значение… хм…!

— Абсолютно — казах. — Сара беше любезна и се надявам, че съм отвърнала с взаимност.

Той се изправи и му дадох кърпата. Подсуши се, без да се крие.

— Ако не е нахалство от моя страна, осмелявам се да ви отдам гостоприемството си за компенсация на това, което би могло да ви е липсвало при грижите на Сара!

Завърза хавлията на кръста си и ме придружи до спалнята, където веднага ме убеди, че стопанинът на къщата е не по-малко чувствителен от съпругата си към женските прелести.

Вратата се отвори и влезе прислужницата. Като срещна погледа ми, изръмжа укорително, измърмори, че ще отиде да приготви ваната, и се оттегли, без ни най-малко да бърза. Господин Ръндъл ми обясни, че слугинята не се учудва на нищо, което вижда в къщата, свързано с любовта. Очевидно прислугата на Ръндълови беше свикнала, както и моята, да вижда и да мълчи и нито стопанинът, нито стопанката поддържаха връзки с тях.

… Веднъж млад лакей, погрешно разбрал привичките на Сара, появил се гол и връхлетял върху нея, като помислил, че би я задоволил по-добре от господин Ръндъл. Тя му се отдала. След това прислужникът поискал пари, заплашил я, че ще каже на съпруга й. Научил от Сара за случилото се, Ръндъл отмъстил на слугата — задължил го да се съблече и гол го откарал с файтон в центъра на града, като го оставил да си търси късмета.

Прекарахме приятен ден. Сара разбра от съпруга си, че сме се запознали и не се показа ревнива. Всеки един от двамата живееше свой живот, но интересите им по отношение на удоволствието съвпадаха и нямаше пречки да не му се наслаждават. Денят приключи, като си легнахме тримата заедно. Забавлявахме се и всички бяхме доволни. Често съм била с двама мъже в едно легло и поради парични причини съм се съгласявала да си поиграя и с жена за радост на някой от тях. Този път го правех за чисто удоволствие и го получих, защото господин и госпожа Ръндъл ме омаломощиха от внимание и ласки.

Нежността, с която се прегърнаха след това, ме убеди, че действително се обичат и че природата им е изиграла лоша шега.

На другия ден сутринта, макар и уморени от толкова упражнения, станахме рано и отидохме в Дитчлинг с ловците от клуба. Жалко, че същата вечер трябваше да взема влака. Моите приятели и домакини ме изпратиха с протести, изпълнени с обич и съжаление. От своя страна, ги поканих да ми гостуват във Франция.

Когато изтече срокът на наема за къщата, принцът ме покани да замина с него за Швейцария. Приех, защото не познавах тази страна, но останах разочарована. Чудесните пейзажи се помрачиха и от това, че принцът не излизаше от меланхолията си и ми отдели оскъдно внимание. Швейцарците не ме поглеждаха, жените също. След една седмица настоях да се върна в Париж. Принцът се опита да ме разубеди, но не успя и уреди да отпътувам с един френски дипломат. Сърцето ми се изпълни с радост въпреки че дипломатът беше седемдесетгодишен и не ми обръщаше внимание. През февруари на 1871 година пътувах за Париж, натоварена с продоволствени стоки за гладуващото население. Вкъщи заварих само празни и безлюдни стаи. Нищо не беше откраднато, а мебелите бяха почти непокътнати. Сигурно някой е пазил отвън. След двадесет и четири часа се върнаха четирима мои слуги, а прислужницата ми показа скривалището, където беше прибрала бижутата, които не бях взела със себе си. Много скоро всичко тръгна, както преди.

След като оправих къщата, започнах де се занимавам със себе си.