Бевърли Бартън
Белези по сърцето (5)

4.

— Разказват, че главата му била така смазана, че и собствената му майка не би могла да го разпознае. — Арлийн Дотън вдигна нагоре сребристорусата коса на Джаки Къмингс и я зави в спретната френска плитка. — Господ ми е свидетел, че Кент Грейъм не бе сред любимците ми, но цялата настръхвам само като си представя как е умрял.

— Ако питаш мен, момчето е в основата на всичките проблеми между Лейн и Кент. Хората говорят, че Кент и Уил се мразели като куче и котка. Ето това обикновено се получава, когато човек си осинови дете. — Джаки завъртя глава пред огромното огледало, поставено на стената пред фризьорския стол. — Никой не знае какви хора са били истинските му родители.

— Така и няма да разбера защо Лейн и Кент осиновиха това дете толкова скоро след сватбата си. — Арлийн забоде няколко фиби в косата на Джаки, за да закрепи плитката по-здраво. — Чувала съм хората да говорят, че според тях Кент е бил стерилен. Ти какво мислиш по този въпрос, Джаки? Не може да не си чула нещо, след като вече живееш на Магнолия авеню и се грижиш за бедничката Мери Марта.

— Нямам и най-малка представа дали Кент Грейъм е бил стерилен — отвърна Джаки. — Със сигурност обаче зная, че мис Едит отказва да повярва, че момчето не е неин внук. Тя като че смята, че Уил е син на Кент, роден от някоя от бившите му приятелки. Точно в този момент обаче Мери Марта е основната й грижа. Нали знаеш, че тя не е промълвила и една свързана дума от деня, в който погребаха Кент. Тя, разбира се, е лабилна от години, пък и ние всички знаем, че обожаваше онзи свой брат. Нищо чудно, че смъртта му я извади напълно от равновесие.

— На времето си мислех, че малкият Уил Грейъм е едно много щастливо момченце, защото е имал късмета да бъде осиновен от Лейн и Кент и да стане член на тези две семейства — отбеляза Арлийн. — Нали знаеш, че има много хора в Ноубълс Кросинг, които вярват, че Уил може да е едно от незаконородените деца на Джон Грейъм, който принудил собствения си син да осинови момчето, за да може то да остане член на семейството.

— Никога не съм вярвала в тези приказки — възрази Джаки. — Вярно е, че Джон Грейъм изобщо не можеше да държи ципа на панталоните си затворен и сигурно из целия щат живеят негови непризнати деца, но той никога не би си направил труда да въведе някое от тях в семейството.

Арлийн взе един флакон с лак за коса.

— Знаеш ли, от време на време виждам малкия Уил и смятам, че той е едно красиво момче и истински млад джентълмен.

— И е силно привързан към Лейн — додаде Джаки. — От нея излезе чудесна майка. Това, разбира се, не е изненада за никого, нали? Но виж, Кент изненада всички ни с това, в което се превърна. Никой не беше очаквал това, нали?

— Някои хора обвиняват Лейн за случилото се. Твърдят, че той започнал да пие още повече, след като тя го напусна преди четири години. Обаче аз мисля, че не са прави да хвърлят вината върху нея. Тези хора си нямат и най-малка представа с какво точно е била принудена да се примирява Лейн през десетте години, през които беше омъжена за него. — Арлийн поклати глава, оплаквайки съдбата на Лейн. Тя знаеше какво означава за една жена да живее с лош мъж — мъж, който не би се поколебал да използва лицето на съпругата си като боксова круша.

— Всеки, който познава Лейн, знае, че не тя е убила Кент. Тя просто не е такъв тип и никога не би могла да убие човек.

— Разбрах, че, предвид дадените обстоятелства, тя се държи много достойно — рече Арлийн. — Предполагам, че не може да не си чула и другия слух, който се разпространява из града — че момчето убило Кент, а сега Лейн прави всичко възможно, за да го прикрие.

— Тя го разглези ужасно много, това поне не подлежи на съмнение. А и хорското мнение не може да не се повлияе от факта, че хлапето изглежда толкова добре и е такъв чаровник, пък макар и едва на четиринадесет години. Хората обикновено изпитват завист към момчета като него, които сякаш са получили всичко наготово.

Арлийн прекара лекичко долната си устна и сведе поглед надолу към Джаки. Жената беше постоянна клиентка, а и се познаваха от много години, и поради това Арлийн предпочете да не оспорва мнението й за ужасно разглезения син на Лейн.

— Уил Грейъм е едно много красиво момче. Това никой не би могъл да го отрече. А когато го видях за последен път, ми се стори, че ми напомня за някого. Имаше нещо ужасно познато в лицето му. Не мога да се сетя на кого точно ми прилича, но, рано или късно, и това ще стане.

Входната врата се отвори. Струя горещ въздух нахлу в приятно охладеното помещение на фризьорския салон на Арлийн Дотън.

— Глен! Подранил си — оплака се Джаки. — Арлийн все още не ме е направила достатъчно красива за довечера.

Глен Манис, нисък и набит мъж, който се потеше обилно, избърса лицето си с бяла носна кърпа и тръсна дебелия си задник на изплетеното от ракита канапе в чакалнята.

Арлийн познаваше Глен още от времето, когато бяха деца. Той беше свестен мъж и имаше добра работа като техник, обслужващ целия Ноубълс Кросинг. Напоследък си бе изгубил ума по Джаки. Двамата излизаха заедно вече почти цяла година.

— Аз не бързам. — Глен се усмихна на приятелката си и на изумителното младеещото му лице се появиха още няколко характерни бръчки. На четиридесет години Глен почти нямаше видими бръчки, а някога русата му коса сега бе потъмняла до светлокафява. — Ако питаш мен, ти и без друго си достатъчно красива.

— И защо идваш толкова рано? — попита Джаки.

— Идвам право от кабинета на кмета, където научих някои новини, които двете с Арлийн може да сметнете за интересни.

Арлийн изпръска толкова много лак върху косата на Джаки, че дори и ураганен вятър не би могъл да развали прическата й.

— Да не би да си научил нещо за убийството на Кент Грейъм, а? Кълна се, че това е единствената тема, която се обсъжда в града.

— Не бих могъл да споделя с вас някоя поверителна информация без по този начин да застраша работата си в общината, но тъй като Пени Уолш също е подочула нещо, то няма начин новините да не се разпространят из целия град още преди залез-слънце. — Глен преметна набития си десен крак над лявото си коляно. — Ако ме почерпите една кола, може и да се съглася да споделя с вас онова, което зная.

Арлийн потупа Джаки по рамото.

— Не мърдай от мястото си. Ще оправя маникюра ти веднага щом дам една кола на Глен.

Докато Арлийн се занимаваше с автомата за безалкохолни напитки, Джаки се завъртя със стола и изпитателно изгледа приятеля си.

— Клюката наистина ли е чак толкова пикантна?

Арлийн отвори кутийката и подаде колата на Глен.

— Ето го твоят подкуп. А сега разказвай.

Лицето на Глен леко поруменя от вълнение.

— Никога няма да се досетите кой може съвсем скоро да се върне в града. — Той допря колата до устните си и отпи няколко глътки от освежителната напитка.

— Това пък що за новина е? — Джаки се изправи, свали покривалото от врата си и го захвърли на най-близкия стол. По пода се посипаха кичури от блестящата й платиненоруса коса. — Хайде, Арлийн, оправи ми ноктите.

— И кой ще си дойде в града? — Арлийн последва Джаки към масичката, за да се погрижи за маникюра й.

— Искате ли да отгатнете, а, момичета?

— Господи, ама ти какво, ще ни караш да задаваме въпроси ли? — Арлийн седна срещу Джаки и потопи ръката й в купичка с топла сапунена вода. — Игрички ли ще си играем сега?

— Новината е много интересна — заяви Глен. — Хайде! Ще ви помогна малко.

— Ама ти се държиш наистина странно. — Джаки нацупи пълничките си розови устни.

— Става дума за един мъж, който напусна града преди петнадесет години. — Глен отново отпи от кутийката с кола. — Навремето живееше в къмпинга за каравани Майър. Ти си излизала един-два пъти с него, Арлийн. Ти също, Джаки.

— Нямаш предвид Джони Мак, нали! — Големите лешниковокафяви очи на Арлийн се разшириха недоверчиво; долната й устна увисна от изумление.

— Джони Мак се връща отново в града? — уточни Джаки, а гласът й потрепери едва доловимо. — Но защо му е да се връща след всичките тези години?

— Да, и аз се питах същото — заяви Глен. — Докато сменях една от крушките в кабинета на Пени, подслушах кмета да разговаря по телефона с областния прокурор. Доколкото схванах, някакъв тип, твърдящ, че е Джони Мак, се обадил на прокурора и започнал да му задава въпроси за убийството на Кент Грейъм. — Глен допи колата си и метна празната кутийка в кошчето за боклук. — Този телефонен разговор ужасно разстрои Джеймс Уеър. Той веднага се обади на мис Едит. А ние с Пени чухме всяка негова дума.

— Чудя се какъв ли е бил животът на Джони Мак… — Арлийн се усмихна, а след това въздъхна. — Ето за него може да се каже, че е истински мъж. Беше едва на двадесет години, но показа, че е човек, с когото всички трябва да се съобразяват, нали? Хората в ония години говореха, че човек като него не може да не свърши в затвора.

— Но аз продължавам да се чудя защо му е да се връща в Ноубълс Кросинг след всичкото това време… — повтори въпроси си Джаки. — Той мразеше този град точно толкова, колкото градът мразеше него.

— Е, по всичко личи, че Джони Мак се интересува не само от убийството на Кент Грейъм — информира ги Глен. — Чух Джеймс Уеър да пита областния прокурор от какво би могъл да бъде породен интересът, който Джони Мак Кейхил проявявал по отношение на Уил Грейъм.

— Много добър въпрос. Защо той би се интересувал от Уил Грейъм? — попита Арлийн.

— Да не би да казваш, че Джони Мак Кейхил се връща в Ноубълс Кросинг заради онова момче? — Джаки извади ръката си от водата. — Но защо?

— Ти не ме ли слушаш какво говоря, сладурано? Точно това иска да разбере и кметът. — Глен кръстоса ръце пред масивните си гърди и се облегна назад.

— Защо му е на Джони Мак да се интересува от детето на Кент Греъм? — попита Арлийн. — Тези двамата се мразеха до смърт на времето. — Арлийн се присегна да хване ръката на Джаки, но тя я отдръпна и се обърна да погледне Глен.

— Това момче не е никакво на Джони Мак. И изобщо не мога да проумея интереса му към него.

— Да не би да се окаже вярна старата клюка, че Джони Мак и Кент са братя? — замислено подхвърли Арлийн. — Ако това наистина е така, то тогава Уил се пада племенник на Джони Мак.

— Възможно е — кимна Глен. — Аз обаче имам свое мнение по въпроса и смятам, че той се връща в града, защото вярва, че Уил и Лейн имат нужда от него. — Глен погледна първо приятелката си, после Арлийн и след това отново приятелката си. — Всички ние знаем, че Уил е осиновен, което означава, че Уил все пак си има и истински родители, нали така?

— Точно така — съгласи се Арлийн. — Милостиви боже! Сетих се на кого ми прилича Уил. Той изглежда точно така, както изглеждаше Джони Мак като дете. И защо не сме забелязали тази прилика по-рано, Джаки? Ти и аз бяхме толкова близки с Джони Мак…

— Говори само за себе си — процеди Джаки.

— Извинете ме, госпожо Къмингс, но истината е, че двете с теб излизахме с Джони Мак.

— Всички знаят, че ти излизаше с него години наред и все в случаите, в които той нямаше друга мадама под ръка, но аз никога не съм излизала с него. Той ме преследваше… а аз го избягвах.

— Недей така, че господ ще те порази с гръм, Джаки Джо Къмингс. — Арлийн се разсмя с дрезгавия си, гърлен смях на дългогодишен пушач. — Ти беше толкова влюбена в Джони Мак колкото и всяко друго момиче в града.

— Не е вярно! Смятах го за недодялан, груб и…

— Вълнуващ — прекъсна я Арлийн. — Всички го намирахме вълнуващ. Той беше момче, за което си фантазираха дори и момичетата от Магнолия авеню.

Глен се изкашля.

— Е, обяснете ми това, дами. Ако Джони Мак е биологичният баща на Уил, защо, за бога, Кент и Лейн са го осиновили? — Глен поклати глава и изсумтя. — Джони Мак и Кент изобщо не бяха приятели, пък и не може да се каже, че имаха обща среда.

— Никой не беше приятел с Джони Мак — отбеляза Джаки. — Той беше самотник.

— Значи отговорът може би не се крие у Джони Мак. Може би е свързан с истинската майка на Уил — подхвърли Глен. — Дали Лейн и Кент не са знаели още преди да се оженят, че никога няма да могат да имат собствени деца? Може някой в града да им е споменал за бременно момиче, готово да даде детето си за осиновяване? Никой в града не знае откъде взеха момчето тогава.

Арлийн започна да потропва с дългите си нокти по масата.

— Изпитвам съжаление към Уил. А също и към Джони Мак, ако се окаже, че Уил наистина е негов син.

— Ами бедното момиче, което е трябвало да се откаже от детето си? — вметна Глен и замислено погледна Арлийн.

— Ама вие много започнахте да фантазирате. — Джаки постави и двете си ръце на масата. — Направи ми ноктите, Арлийн! Глен и аз трябва да сме в Хартбрейкърс в седем часа, а преди това трябва да си отида до вкъщи и да се преоблека. Това е единствената ми свободна вечер през седмицата и искам да се позабавлявам добре.

— Предполагам, че бихме могли да стесним кръга на заподозрените — продължи да размишлява Арлийн. — През онова последно лято Джони Мак не спеше с много момичета от града. По онова време той се мотаеше предимно с момичетата от Магнолия авеню.

— Всяко що-годе умно момиче от Магнолия авеню би направило аборт. — Джаки измъкна ръката си и огледа оформения маникюр. — А това означава, че майката на Уил вероятно е била някой боклук. Също като Джони Мак. Ама и това ако не е ирония! Незаконороденият син на някакъв бял боклук да бъде отгледан в разкош като дете на Лейн Ноубъл Грейъм. Ако мис Едит заподозре нещо подобно, сигурно ще получи инфаркт и ще се катурне в гроба. Можете ли да си представите тя да се примири с факта, че детето на Джони Мак Кейхил е неин единствен наследник?

— Струва ми се, че има още една възможност, която всички ние пропускаме — обади се Джаки.

— И каква е тя? — попита Арлийн.

— Че Лейн Ноубъл може да е истинската майка на Уил.

 

 

Джони Мак отседна във Форуей — чист, но сравнително евтин мотел от другата страна на реката. Мотелът не бе претърпял особени промени през годините. Малко нови мебели. Прясна боя. По-голям неонов надпис.

Джони Мак погледна часовника си. Наближаваше шест и половина. Искаше да се изкъпе и преоблече, преди да се обади на когото и да било в Ноубълс Кросинг. За момента не искаше никой да знае в какъв преуспяващ бизнесмен се бе превърнал. Колко беше богат и влиятелен. По-късно, когато реши, че е в негова полза да разкрие истината, той ще позволи на всички тях да разберат с кого точно си имат работа.

Вдигна куфара си, сложи го на леглото, отвори капака и извади любимия си чифт избелели черни дънки. Макар да бе свикнал с шитите по поръчка костюми, с ризите от чист лен и копринените вратовръзки, той продължаваше да се чувства най-комфортно облечен с дънки и ботуши. Въпреки вродената си способност да общува и да върти бизнес с каймака на обществото, той беше най-щастлив, когато можеше да прекара няколко дни в ранчото си. И макар че Хил Каунтри беше безлюдно и спокойно място, там никога не се чувстваше толкова самотен, колкото когато беше в Хюстън, наобиколен от народ.

Беше прекарал петнадесет години от живота си, опитвайки се да избяга от миналото, опитвайки се да се превърне в човек, нямащ нищо общо с лошото градско момче. А през последните десет години се бе опитал да изкупи грешките, допуснати от него в ранната му младост, когато беше твърде глупав и не си даваше сметка, че всяко негово действие влече след себе си сериозни последици.

Мили боже, нима някое момиче бе забременяло от него през онова последно лято в Ноубълс Кросинг? Наистина ли бе оставил дете след себе си?

Тъкмо събличаше дрехите си, когато клетъчният му телефон иззвъня. Той се наведе към леглото, пъхна ръка във вътрешния джоб на сакото си, взе телефона и отговори.

— Кейхил.

— Джони Мак, на бюрото ми има един доклад, към който сигурно ще проявиш интерес — заяви Бентън Пайк.

— Нова информация от частния детектив?

— Да.

— Намерил ли е информацията, която исках?

— Можеш да си сигурен в това. Вече знаем коя е биологичната майка на Джон Уилям Грейъм.