Бевърли Бартън
Белези по сърцето (4)

3.

Джони Мак паркира взетата под наем кола пред тухлените колони. Ръждясалите железни панти, които придържаха очуканите крила на отворената порта, се клатеха несигурно в гнездата си. Лек августовски ветрец повяваше над буренясалия терен, люлееше избуялата трева, но листата на храстите и високите дървета оставаха неподвижни. Преди петнадесет години тези пет акра земя в покрайнините на Ноубълс Кросинг бяха заети от паркинг за каравани. Сега единствено засипаните с чакъл алеи напомняха за това.

Джони Мак бе споделял десетгодишна каравана с една спалня с Уили Питърс, алкохолизиран ветеран от Виетнам, който бе загубил лявото си око и половината от лявата си ръка във войната. Уили, един от многото любовници на Фейт Кейхил, се бе оказал единственият човек в града, готов да вземе при себе си бунтарски настроеното тринадесетгодишно хлапе, останало без никакви роднини след смъртта на майка си. Уили не беше кой знае какъв настойник, но пък, от друга страна, никой в Ноубълс Кросинг не даваше и пет пари за това. Джони Мак Кейхил не беше стока и това се знаеше още от деня на раждането му. Непокорен, враждебно настроен и изпълнен с гняв и горчилка, за хората от града той не бе нищо повече от презрян бял боклук. Уили бе осигурил покрив над главата на Джони Мак, а след всяка своя епизодична печалба на карти му купуваше храна и по някой нов чифт дънки. През повечето време обаче Джони Мак разчиташе единствено на себе си и работеше на всевъзможни места, за да оцелее.

Точно в този паркинг в една гореща лятна вечер Джони Мак за пръв път откри секса. Тогава беше на четиринадесет години — едро, буйно и свадливо дете, което изгаряше от желание да загуби девствеността си. Първата му любовница беше тридесетгодишна — проститутка в паркинга, чийто съпруг излежаваше присъда от десет до петнадесет години за въоръжен грабеж. През онова лято двамата се чукаха до полуда. А после дойде есента, тя премести караваната си и малко след това напусна града с един бивш любовник, който имал добре платена работа в Мобайл.

Лаура. Не, Лори. Или може би Лорна! Мамка му, изобщо не можеше да си спомни! А и защо да го прави? Това се бе случило преди двадесет и две години. По онова време той дори не се интересуваше от името на момичето, с което преспиваше. Младият Джони Мак Кейхил беше закоравял негодник и напълно заслужаваше репутацията си на лошо момче.

Той отвори вратата на синия ескорт, слезе и застана край наетата кола. Можеше да пристигне от Хюстън със собствения си ягуар, вместо да лети със самолет, а след това да взема кола под наем, но не му се щеше още с първата си поява в града да даде повод за клюки и спекулации по отношение на финансовото му благополучие. Искаше новината за неговия успех да бъде изненада за всички. Това пътуваше щеше да бъде далеч по-интересно, ако съгражданите му останат известно време в неведение за факта, че той е мултимилионер. Освен това все още се намираха хора, които вярваха, че е мъртъв.

Джони Мак тръгна по алеята, застлана с пръст и чакъл, като се чудеше дали ще може да разпознае мястото, на което на времето бе паркирана караваната на Уили. Беше толкова отдавна… Преди милион години. Той се спря пред едно високо дърво, протегнало клони високо в небето подобно на нюйоркски небостъргач. Караваната на семейство Хикман бе паркирана точно до това дърво. За пръв път бе изчукал Шарън, притиснал гърба й към ствола му. Двамата бяха две постоянно възбудени хлапета, и двамата прекалено развити и твърде опитни в секса за възрастта си, сприятелили се благодарение на общия си произход. Отношенията им никога не бяха включвали любов, но пък двамата се радваха на добър и страстен секс от момента, в който станаха на шестнадесет, та чак до деня, в който той напусна града.

Ако Джон Уилям Грейъм наистина е негов син, дали нямаше да се окаже, че Шарън е истинската му майка? От първоначалните разкрития на частния детектив Джони Мак бе научил, че Лейн и Кент Грейъм са осиновили Уил малко след раждането му на двадесети април преди четиринадесет години. Това означаваше, че детето вероятно е било заченато в края на юли. Пайк го бе уверил, че детективът ще направи всичко възможно, за да научи името на истинската майка на момчето. Беше заявил пред Пайк, че иска тази информация и че трябва да я получи независимо на каква цена.

Джони Мак свали от главата си своята светлокафява шапка Стетсън, отпусна я край крака си и прекара ръка през косата си. По време на полета от Хюстън се бе опитал да систематизира ограничената информация, с която разполагаше за момчето, което можеше да се окаже негов син. На четиринадесет години. Пълен отличник. Тренира бейзбол и футбол. Осиновен още като бебе от току-що оженилите се Кент и Лейн Грейъм. Родителите му се развели преди четири години. Уил предпочел да остане при майка си.

От всички мъже на земята, които можеха да отгледат момчето, което може да е негов син, това да направи точно Кент Грейъм! Още от първи клас в училище двамата се превърнаха в съперници. Кент, златното момче, винаги побеждаваше, неизменно го превъзхождаше. До момента, в който пораснаха. Тогава Джони Мак си извоюва уважението, или страха, на всички свои връстници от мъжки пол, както и неувяхващото обожание на всяка фуста в града. Кент започна да му завижда и го намрази за това.

След това до ушите на Кент стигнаха грозните слухове, които се носеха из Ноубълс Кросинг от години. Прошепнатите намеци, споделените под сурдинка клюки за Джон Грейъм, който всъщност бил истинският баща на сина на Фет Кейхил. Мисълта, че двамата може би са полубратя бе развеселила Джони Мак, но Кент се бе изпълнил с ярост и гняв.

Смъртната присъда на Джони Мак обаче бе подписана в деня, в който Кент установи, че Лейн Ноубъл, момичето, което бе избрал за себе си, си пада по презрения от него враг. Момчешкото им съперничество прерасна в жестока война, която по никакъв начин не можеше да бъде потушена. Пламъците на омразата им се нажежиха до бяло през нощта, в която Кент завари Джони Мак с майка си. Едит Грейъм бе решила да си отмъсти на развратния си съпруг. И бе стигнала до извода, че най-добрият начин да стори това е като преспи с незаконородения му син.

След всичко, което му бе причинил този град, Джони Мак се закле никога повече да не се връща в Ноубълс Кросинг. Знаеше го тогава, сигурен бе в това и сега — ако си бе позволил да се върне, неминуемо щеше да убие Кент Грейъм.

Дали Кент бе подозирал, че Джони Мак е биологичният баща на осиновения му син? Очевидно не. Кент никога не би приел неговото дете в престижното и уважавано семейство Грейъм. А госпожа Едит сигурно щеше да удави момчето още при раждането му, ако знаеше, че то е било заченато от него. Освен ако… Възможно ли беше Едит да е истинската майка на Уил? Преди петнадесет години тя бе в началото на четиридесетте. Не беше в първа младост, но пък бе достатъчно млада, за да забременее.

 

 

Едит Грейъм Уеър, стиснала слушалката на преносимия телефон с тънката си и елегантна ръка, се взираше през френските прозорци, които водеха към вътрешния двор и градините. Мери Марта седеше абсолютно неподвижно под сянката на една върба и тънеше в мълчание. Все още бе силно травмирана от смъртта на Кент. Джаки Къмингс, частната медицинска сестра, която бяха наели наскоро, седеше срещу Мери Марта и й четеше от една от любимите й книги. Въпреки че денят беше много горещ, Едит смяташе, че един час, прекаран на чист въздух, може да се отрази добре на дъщеря й. Ако не друго, щеше поне да позачерви малко бледите бузи на момичето.

Едит мразеше да чака и фактът, че секретарката на съпруга й я накара да чака на телефона, само допълнително засили раздразнението й. Как се бе осмелил Джеймс да позвъни и да остави едно толкова скандално съобщение на телефонния им секретар!

„Някой, използващ името Джони Мак Кейхил, е телефонирал на областния прокурор и е задавал въпроси за убийството на Кент и за участието на Лейн в престъплението. Освен това разпитвал и за Уил.“

— Съжалявам, госпожо Уеър, но кметът излезе на обяд и се боя, че не спомена къде точно смята да се храни — информира я Пени Уолш. — Може би ще успеете да се свържете с него по-късно.

Едит затвори телефона без дори да й благодари и захвърли слушалката на едно кресло в стил Чипъндейл вляво от нея. Джони Мак Кейхил, моля ти се! Не беше възможно Джони Мак да е все още жив, нали? Кент беше толкова сигурен, че неговият полубрат е мъртъв. Дори и Бъди Лоулър се бе съгласил, че не би могъл да оцелее. Ами ако все пак бе оживял? Ако бе разбрал истината за Уил? Ако бе дошъл, за да търси отмъщение?

Като се изключи факта, че младият мъж определено бе притежавал някакъв чар — в леглото, Джони Мак неизменно бе означавал неприятности и проблеми за семейството им. А ако сега по някакво чудо се окажеше, че той е все още жив, неприятностите им щяха да станат още по-сериозни. Всъщност, той можеше да се окаже ужасно опасен.

Ако беше жив и решеше да се върне у дома и да помогне на Лейн, щеше да се наложи Едит да се намеси и да го възпре. А тя можеше да го стори. В края на краищата тя беше Едит Ноубъл Грейъм Уеър и живееше в Ноубълс Кросинг. Нейният град. Тя все още притежаваше достатъчно власт, за да съсипе Джони Мак и подобните му. Всички хора с власт и положение в Ноубълс Кросинг бяха нейни роднини, или пък й дължаха някакви услуги.

Джони Мак щеше дълбоко да съжалява, ако се окаже, че наистина е жив и възнамерява да се върне в града и да създава неразбории. Тя лично щеше да се погрижи за това.

 

 

— По-силно, скъпи, по-силно — задъхано шепнеше Арлийн, забила дългите си червени нокти в бутовете на своя любовник. — Хайде, дай ми го, Джими! Дай ми го, момче!

Кметът Джеймс Уеър продължи да шляпа със заобленото си шкембе по плоския, осеян със стрии корем на Арлийн, опиянявайки се от близостта на пищната жена, легнала под него. Господи, колко обичаше да чука Арлийн… Тя беше стопроцентова жена и го караше да се чувства като истински мъж.

— Ти имаш най-сладкото котенце в целия щат и го знаеш, Арлийн…

Арлийн се понадигна от леглото и обви дългите си, стройни крака около кръста на Джеймс. Един последен тласък и той се изпразни в нея. Тя заби дългите си нокти в задника му и бутовете му пламнаха от болката. Той простена, разтресе се целият от удоволствие, а после, почувствал треперенето й и чул силния вик, съпътстващ оргазъма й, се усмихна доволно.

Той се преметна и се изпъна край нея на тясното легло в стаичката зад фризьорския й салон, но половината му задник остана да виси отвън. Притисна се по-близо до нея, взе я в прегръдките си и я целуна по рамото.

— Не мога да ти се наситя, захарче — прошепна й Джеймс, а след това лекичко я гризна по ухото.

Арлийн потрепери.

— Ще трябва да се облечеш и да се разкараш от тука, Джими. Имам клиентки, които трябва да дойдат веднага след обедната ми почивка.

— Бих могъл да се измъкна през задния вход. — Джеймс облиза с език влагата, избила по лявата гърда на Арлийн.

— Някой ден ще те видят да се измъкваш от тук и ще кажат на мис Едит. — Арлийн прокара острия си маникюр по гръбнака на Джеймс.

— Никой няма да ме види. Освен това винаги мога да измисля някакво извинение за пред Едит. Точно сега тя е така погълната от убийството на Кент, че няма време да се занимава с нищо друго.

— Ако бях на мястото на Лейн, щях да дам банкет, за да отпразнувам смъртта на онова копеле. И изобщо не мога да я виня, ако наистина го е убила.

— Какво толкова ти е направил Кент? — Джеймс с такава сила притисна Арлийн към себе си, че тя чак ахна от изненада.

— Абсолютно нищо. Никога не съм имала нещо общо с Кент Грейъм, но няма човек в града, който да не знае защо Лейн го напусна.

— Майка ти не те ли е учила, че не е учтиво да се говорят лоши неща за мъртвите? — ухили се Джеймс.

— Единственото нещо, на което мама винаги ме е учила, е, че любовта на един мъж минава през стомаха му. — Арлийн пъхна ръка между лепкавите им от пот тела и погали увисналия пенис на Джеймс.

— Не познавам друга жена, която толкова да обича да прави секс, колкото теб. Освен, може би, Шарън Хикман.

— Да, предполагам, че на времето Шарън е разтваряла краката си за всички вас, момчетата от Магнолия авеню, нали?

Джеймс се изхили, припомнил си изуменото изражение, изписало се на лицето на Едит, когато Кент каза на семейството за писмото, което Шарън Хикман му бе изпратила. Писмо, писано на смъртния й одър.

— За какво се замисли, Джими? За времето, когато си чукал Шарън?

— Не, мадам, мислех си за следващия път, когато двамата с теб ще бъдем пак заедно — излъга Джеймс.

Не беше чак такъв глупак, че да си признае, че мисли за Шарън. Освен това не се осмеляваше да заговори за онова, което изцяло занимаваше мислите му — телефонното обаждане, което бе получил от областния прокурор сутринта. Уес Стивънс го бе информирал, че човек, твърдящ, че е Джони Мак Кейхил, му позвънил по телефона и му задал много въпроси относно смъртта на Кент Грейъм и относно възможността Лейн да бъде арестувана заради извършеното престъпление. Проявил интерес и към Уил. Освен това намекнал, че има намерение да се върне в Ноубълс Кросинг.

Но как беше възможно това? Джони Мак Кейхил беше мъртъв, нали така? Беше умрял в нощта, в която Бъди Лоулър бе изхвърлил тялото му в река Чикасоу.

— Защо не измислиш как двамата с теб да прекараме още един уикенд далеч от тук, както направихме през март? — попита Арлийн. — Харесва ми, когато не се налага да се крием.

— Ще видя какво мога да направя, захарче. — Джеймс се изправи, вдигна боксерките си от пода и ги обу.

Когато приключи с обличането, той погледна към Арлийн и отново се възбуди. По дяволите, какво ли не би дал, за да я има в леглото си всяка нощ! От десет години бе женен за Едит, през първите четири, от които се бе питал дали нейната властност и ръководна роля в брака им не го бе лишила завинаги от мъжествеността му. След това поднови връзката си с Арлийн — веднага след втория й развод. В началото и двамата се срещаха с едничката цел да си прекарат добре. Но с времето връзката им се бе задълбочила, а отношенията им бяха станали по-сериозни.

Бяха започнали да се срещат тайничко още като тийнейджъри, но той още по онова време си бе давал сметка, че не може да се ожени за нея. Двамата живееха на двата противоположни бряга на река Чикасоу. Родителите му никога не биха приели в семейството си момиче като Арлийн. Сега му се искаше да бе намерил сили да прати родителите си, както и целия град, по дяволите. Щеше му се да бе събрал куража да се опълчи на семейството си. Ако се бяха оженили и бяха напуснали Ноубълс Кросинг преди двадесет години, сега двете деца на Арлийн щяха да са негови и изобщо нямаше да им се налага да се крият, за да прекарат няколко часа заедно.

Имаше моменти, в които му се струваше, че е достатъчно смел, за да помоли Едит за развод, но след това се сещаше за парите й. Старият прилеп щеше да го сдъвче и изплюе на малки парченца, ако той някога реши да я напусне, особено пък заради жена като Арлийн Викъри Кеш Моутс Дотън — три пъти развеждана и родена на противоположния бряг на реката.

За момента беше хванат като в капан в този лишен от любов и деца брак. Щеше да му се наложи да изчака още малко — до момента, в който щеше да задели достатъчно пари, за да могат той, Арлийн и двете й деца да напуснат Ноубълс Кросинг и никога повече да не погледнат назад. Едит неминуемо щеше да разбере какво е направил, но тогава вече щеше да е прекалено късно, за да предприеме каквото и да било.

 

 

Джони Мак шофираше посред бял ден по Магнолия авеню, изложен пред очите на целия град, и се питаше дали не постъпва като пълен глупак. През последните петнадесет години така и не бе могъл да изличи последния си спомен от тази Земя на богатите, както я наричаха местните жители. Колкото и да се опитваше да забрави всичко и всеки, свързан с Ноубълс Кросинг, никога не бе успял да забрави нея. Тя бе спасила живота му през онази нощ — нощта, в която няколко от добрите стари момчета, предвождани от Бъди Лоулър, го бяха пребили до смърт зад къщата на семейство Ноубъл, а след това, решили, че е мъртъв, го бяха хвърлили в река Чикасоу.

Чудеше се дали тя все още живее на Магнолия авеню. Дали се бе върнала при майка си след развода? От всички жени, които бе познавал в Ноубълс Кросинг, от всички жени, играли някаква роля в живота му по онова време, точно Лейн Ноубъл продължаваше да го преследва и да витае в мислите му и до днес и този факт никога не бе преставал да го удивлява.

Не си спомняше за Шарън Хикман въпреки приятелството им и страстния секс, който бяха споделяли. Не мислеше и за грандамата Едит Грейъм, която го бе вкарала в леглото си с едничката цел да отмъсти на съпруга си. Не се сещаше дори и за Мери Марта Грейъм, за сламенорусата коса, за бледото красиво лице и покъртителната тъга, която таеше в себе си.

Защо точно Лейн Ноубъл? Лейн Ноубъл Грейъм. Майката на момчето, което може да е негов син.

Тя беше умно, мълчаливо момиче с външен вид, който не се набиваше на очи. Но той я бе забелязал. Забелязал бе, че е много различна от приятелките си — онези надути дебютантки със синя кръв във вените. Всичките те се правеха, че не го познават, ако той случайно се появеше в близост до естественото им обкръжение, макар че с времето бе успял да ги изчука до една. Но Лейн, която не бе докосвал и с пръст, винаги го даряваше със срамежлива усмивка и го поздравяваше с искрена топлота.

В онази нощ, през която Кент Грейъм бе стоял отстрани и бе наблюдавал Бъди Лоулър и приятелчетата му да го пребиват до смърт, Джони Мак бе осъзнал, че те са решени да го убият. И той със сигурност щеше да умре през оная дъждовна септемврийска нощ, ако срамежливата и сладка Лейн Ноубъл не го бе намерила на брега на реката, след като бе успял да се измъкне някак си от студената и смъртоносна вода.

Джони Мак намали скоростта пред дома на семейство Ноубъл — къща, строена преди Гражданската война, в която живееха членове на рода Ноубъл от шест поколения насам. Преди петнадесет години бе прекарал три дни и три нощи в тази къща. Лейн го бе скрила, с грижите си го бе върнала едва ли не от оня свят и му бе осигурила единствените добри спомени от живота му в Ноубълс Кросинг.

Джони Мак продължи да се движи с наетата кола по Магнолия авеню и пред погледа му една след друга минаваха величествените сгради от двете страни на улицата. По време на отсъствието му малкото градче бе претърпяло някои промени и сега изглеждаше по-съвременно и модерно, но на Магнолия авеню не бе променено нищо. Абсолютно нищо. Същите красиви къщи и грижливо окосени морави, които сякаш казваха на останалия свят: Частна собственост, не влизайте!

Точно тук бе сбъркал преди всичките тези години. Позволил си бе да влезе без разрешение. И никой, най-малко пък Кент Грейъм, не му бе простил за това. По дяволите, никой не го бе грижа какво прави и с кои момичета се чука, стига да си седеше на другия бряг на реката, при Шарън Хикман и подобните й. В момента, в който обаче той си позволи да вдигне летвата малко по-високо, адът сякаш се отприщи над главата му, а флиртовете му с дебютантките на Ноубълс Кросинг едва не му костваха живота.

Преди петнадесет години се бе заклел, че никога повече няма да се върне в този прокълнат от господа град. Но това беше преди да открие, че може да е оставил дете след себе си.