Бевърли Бартън
Белези по сърцето (29)

Епилог

Лейн си почиваше в големия люлеещ се стол на верандата, а двегодишната Кати Сю Кейхил спеше спокойно в скута й. Четиригодишният Майкъл Кейхил се бореше на пода с черния лабрадор на семейство Бейли. Духаше хладен есенен вятър, който се усещаше и на широката веранда на къщата. Лейн се бе влюбила в къщата на Джони Мак в ранчото му в Хил Каунтри в мига, в който я бе зърнала за пръв път преди пет години, когато двамата пристигнаха тук за медения си месец. От тогава насам тя прекарваше все повече и повече време в нея. А миналата година, след като Уил напусна семейството, за да се запише в университета на Алабама, университета, който бе завършил и нейният баща, Джони Мак продаде къщата им в Хюстън и семейството се премести за постоянно в ранчото.

— Бисквитките с шоколад вече са готови. — Лили Мей излезе на верандата и се загледа в далечината. — Мисля си, че Уил и Джони Мак трябваше да са се прибрали до сега.

— Струва ми се, че Уил има проблеми с някакво момиче — засмя се Лейн. — И сега иска съвет от баща си.

— Господ да ни е помощ, ако той наистина се е обърнал за съвет по тези въпроси точно към баща си.

Лейн се разсмя.

— Джони Мак може и да е негодник, но той си е моят негодник. А и кой по-добре от него би могъл да даде правилен съвет на Уил? В края на краищата той прекрасно си дава сметка за грешките, допуснати от него в миналото.

— Ето ги, идват! — Майкъл започна да подскача по верандата. — Виждам конете им.

— Престани да викаш, защото ще събудиш сестра си.

Лейн се опита да успокои превъзбудения си син. Той посрещаше с искрено вълнение всяко посещение на по-големия си брат, който си идваше у дома само през уикендите. Уил обожаваше по-малките си брат и сестра и те му отговаряха с не по-малка обич и привързаност.

— Майкъл е прав — обади се Лили Мей. — От тук виждам големия Апалууса на Джони Мак. — Тя се наведе и взе Кати Сю от скута на Лейн. — Ще отида да я сложа в креватчето й, преди да започна да приготвям вечерята.

Лейн се изправи, протегна се и хвана ръчичката на Майкъл. Двамата заедно се затичаха към конюшнята. В мига, в който Джони Мак слезе от коня, той придърпа Лейн към себе си и я целуна страстно и ненаситно. Уил се наведе и вдигна Майкъл на раменете си.

— Те непрекъснато се целуват — отбеляза Майкъл. — А ако не се целуват един друг, тогава целуват мен или Кати Сю.

— А ти не обичаш ли да те целуват? — закачливо попита Уил и свали Майкъл от раменете си. Пусна го на земята и започна да го гъделичка. — Това може би ти харесва повече от целувките, а?

Майкъл се разсмя и се отскубна от Уил, който веднага хукна да го преследва. Докато момчетата тичаха към къщата, Джони Мак обви ръка около кръста на Лейн и отново я привлече към себе си.

— Госпожо Кейхил, благодарил ли съм ти напоследък?

— Да ми благодариш за какво? — невинно попита тя.

— За това, че ме направи най-щастливия мъж на света.

— О, за това ли! — Тя вдигна ръце, обви ги около врата му и допря нос до неговия. — Думите са приятни, но аз предпочитам действията. Дали няма да можеш да ми изкажеш благодарността си тази вечер, след като децата си легнат?

— Няма нищо на този свят, което да искам повече.

Хванати за ръце и с щастливи усмивки на лицата, Лейн и Джони Мак тръгнаха към дома си. И макар че миналото завинаги щеше да остане част от тях, те живееха в настоящето, в сигурността на споделената си любов, свързани навеки от връзките в семейството, което бяха създали заедно.