Бевърли Бартън
Белези по сърцето (28)

27.

Лейн беше против решението на Уил да посети мис Едит в затвора, но синът й настояваше да види баба си. Предполагаше, че Уил винаги ще възприема майката на Кент като своя баба. Макар да знаеше за ролята, която тя бе изиграла в трагичните събития, предизвикали смъртта на толкова много хора, Уил изпитваше потребност да утеши жената, която преди време бе обичал с цялото си добро и щедро сърце. А и мис Едит, по своя си начин, сигурно също обичаше Уил.

Джони Мак чакаше заедно с Лейн. Тя беше силно разстроена и притеснена, но той демонстрираше завидно самообладание и издръжливост. Бяха изминали двадесет и четири часа откакто мис Едит призна съучастничеството си в потулването на истината за убийството на Кент и в действията, които Бъди Лоулър бе предприел, за да защити и предпази Мери Марта. Независимо от високомерното отношение на Едит, Джеймс Уеър бе застанал твърдо зад гърба на съпругата си. Той й нае високо платен и опитен адвокат от Атланта, погрижи се за погребението на заварената си дъщеря и дори намери време да се срещне с Джони Мак и Лейн, за да ги помоли да не го предават на полицията.

— Дайте ми възможност да върна парите, които откраднах от Едит — примоли се Джеймс. — Единственото, което искам, единственото нещо, което съм искал през целия си съзнателен живот, е да бъда заедно с Арлийн. Ще намеря начин да се справим и без парите на Едит.

Но дори и след всичките си признания мис Едит продължаваше да премълчава най-гнусната и позорна семейна тайна. Ужасяващата истина за кръвосмешение и за погубения живот на едно дете, заченато в грях. И тя, както и Джони Мак, не виждаше причина да разбули тази тайна. Още повече, че тя не би могла да й помогне по никакъв начин.

Лейн никога нямаше да забрави деня, в който едва не бе намерила смъртта си в ръцете на Бъди Лоулър. Дължеше живота си на Джони Мак. Той бе убил човек, за да я защити. Задължена бе и на мис Едит. В края на краищата именно нейната бивша свекърва бе дала на Джони Мак оръжието, с което бе застрелял Бъди.

Т.С. Бедлоу влезе заедно с Уил. Беше го придружил до арестантските килии, разположени в задната част на сградата на полицейското управление. Сержантът, изпълнен с разкаяние, ги бе засипал с извиненията си, а те, на свой ред, го бяха уверили, че не го държат отговорен за случилото се. В края на краищата той нямаше как да знае, че Бъди е превъртял и се е превърнал в заплаха за хората около него. Никой не би могъл да предположи подобно развитие на нещата.

— Вече съм готов да си ходим — каза Уил, когато се приближи до родителите си.

— Как мина срещата с мис Едит? — попита Лейн.

— Добре, предполагам. — Уил сви рамене. — Нейният адвокат е от Атланта и се казва Стив Уитакър. Предполага се, че е толкова добър, колкото и Куин Кортез.

— Да, знаем — отвърна Лейн. — Разговарях с Джеймс тази сутрин. Той лично се е погрижил господин Уитакър да поеме защитата на мис Едит.

— Тя е сигурна, че днес след обяд съдията ще определи гаранцията й и ще се прибере у дома си преди мръкване. Попита ме дали бих могъл някога да й простя.

Джони Мак сложи ръка на рамото на Уил.

— И ти какво й отговори?

— Казах й, че все още не зная.

— Лейн, защо двамата с Уил не се приберете у дома? — предложи Джони Мак. — Аз имам тук една недовършена работа. Трябва да се погрижа за нещо, преди да тръгна.

— Много време ли ще ти отнеме? — попита Лейн.

— Не, не много.

Тя стисна ръката му.

— Бихме могли да те изчакаме в колата.

— Не, не ме чакайте. След като свърша тук мисля да се отбия в кабинета на кмета. А след това ще се поразходя из Ноубълс Кросинг. Трябва да взема някои решения и имам нужда да остана сам.

— Добре. Значи ще се видим по-късно у дома. — Тя го целуна по бузата. Той й се усмихна колебливо.

Лейн бързо изведе Уил през вратата. Той не я попита защо бърза толкова, но когато се качиха в колата, се пресегна и я прегърна.

— Не си ти причината за лошото му настроение, мамо — каза й Уил. — Вчера Джони Мак уби човек. Това е, което не му дава мира. Макар че направи онова, което трябваше, за да спаси живота ти, той не може да не се разкайва заради отнетия човешки живот. Просто е такъв човек.

Лейн разроши косата на сина си.

— Кога порасна толкова много и стана такъв умник?

 

 

Джони Мак огледа изпитателно Едит Уеър. Нито смъртта на дъщеря й, нито нощта, прекарана зад решетките, бяха успели да сломят царствената й осанка. Беше родена като аристократката на Ноубълс Кросинг и несъмнено щеше да си умре като такава.

— Какво, дойде да злорадстваш ли? — стрелна го с мрачен поглед тя.

— Нищо подобно. Дойдох да сключа сделка с теб.

— Каква сделка? — Тя прокара яркочервените си нокти по крачола на черния си панталон — жест, който говореше за нервност и неувереност.

— Лейн и аз знаем истината за Кент. Знаем, че е малтретирал сексуално Мери Марта в продължение на години, а след това я принудил да абортира детето му.

— Да, наистина знаете прекалено много. Ако вчера бях запазила способността си да разсъждавам нормално, едва ли бих споделила с вас двамата толкова много тайни. Трябваше просто да ви кажи онова, което казах и на полицията — че емоционалните проблеми на дъщеря ми са се задълбочили до степен, в която тя, изгубила представа за действията си, е посегнала върху живота на брат си.

— Само че ние нямаше да повярваме на едно такова обяснение и ти го знаеш чудесно.

Едит кимна, а леката усмивка на устните й трепна несигурно.

— Давам си сметка, че не ми дължите нищо и не искам нищо за себе си, но…

— Лейн и аз нямаме намерение да споменаваме нищо за кръвосмесителната връзка на Кент и Мери Марта. Нито пред пресата, нито дори пред полицията.

— Благодаря ти.

— Не бързай да ми благодариш — парира той. — Нашето мълчание няма да ти излезе без пари.

— Какво означава това? — Тънко очертаните вежди на Едит подскочиха нагоре, а очите й се разшириха от любопитство.

— Ами, стана ясно, че съпругът ти от години злоупотребява с финансите ти и отклонява пари от банковите ти сметки…

— Какво!

— Според мен той вече си е заделил поне сто хиляди долара, ако не и повече.

— Тази невестулка, това жалко и страхливо копеленце!

— Ето я и сделката, мис Едит. — Джони Мак не можа да сдържи усмивката си, когато тя изведнъж преустанови гневната си тирада и го изгледа заплашително. — Даваш на Джеймс развод без никакви спорове и условия, изплащаш му обезщетение от сто хиляди долара и обещаваш под клетва, че няма да го съдиш за финансова измама. Ако изпълниш тези условия, мръсната ти семейна тайна никога няма да излезе наяве. Лейн и аз ще я отнесем в гроба. Аз, естествено, не бих могъл да гарантирам по същия начин и за госпожа Ръсел…

— Нелда Ръсел е моя лоялна и доверена икономка.

— При все това, на твое място бих й отпуснал щедра коледна премия в края на годината.

— Защо толкова си се загрижил за Джеймс? Вие двамата никога не сте били приятели. — Устните на Едит се изкривиха в нещо, наподобяващо усмивка. — Ти нали си наясно, че Джеймс прекрасно знае какво ти причиниха Бъди и Кент преди петнадесет години? Нали си даваш сметка, че той не е направил нищо, за да ти помогне?

— Съвсем наясно съм с всички минали грехове на Джеймс.

— Защо тогава му помагаш?

— Нека да кажем просто, че зная какво означава човек да направи някои наистина ужасни грешки, а след това да получи втори шанс с единствената жена, която е обичал през живота си.

— Джеймс има друга жена до себе си? — Изражението на Едит окаменя. — Това ли се опитваш да ми кажеш? Трябваше и сама да се сетя. Той категорично отказваше да сподели леглото ми.

— Е, ще сключим ли сделката или не? — подкани я Джони Мак.

— Имаш думата ми. — Едит се усмихна. С порочната и самоуверена усмивка на човек, който никога не губи. — Кажи на Джеймс, че за него ще е най-добре, ако веднага след развода грабне парите и уличницата си и напусне Ноубълс Кросинг завинаги. Защото аз скоро ще се прибера у дома и не искам никога повече да виждам лъжливата му, измамна и крадлива физиономия.

Преглътна и продължи, все така самоуверено:

— Нямам никакво намерение да лежа в затвора. Стив Уитакър би трябвало да успее без особени затруднения да докаже, че Бъди е истинският злодей в цялата тази история, а аз просто съм се страхувала да му се противопоставя. Нали разбираш, той обичаше дъщеря ми до полуда, а аз трябваше да му се подчинявам, защото се страхувах да не я нарани. Както и стана, в края на краищата. Бях толкова травматизирана от факта, че Мери Марта уби Кент, че изобщо не нося отговорност за последвалите си действия.

Едит се разсмя. Студен, злобен смях, който, подобно на тъп нож, остърга опънатите до скъсване нерви на Джони Мак.

Къде остана тъжната, изпълнена с угризения майка, която държеше главата на мъртвата си дъщеря в скута си и бе готова да поеме цялата отговорност за съсипания и опропастен живот на двете си деца? Очевидно бе победена и погълната от истинската Едит Ноубъл Грейъм Уеър — егоцентричната, себична кучка, решена да оцелее на всяка цена. Джони Мак нито за миг не се съмняваше, че тя ще излезе от това изпитание без изобщо да лежи в затвора. Разполагаше с огромно богатство и власт, която се простираше не само в рамките на окръга, но и в целия щат, и знаеше, че везните неминуемо ще се наклонят в нейна полза.

Най-странното в цялата история обаче бе, че на него изобщо не му пукаше. Пет пари не даваше за мис Едит. Всъщност изобщо не го интересуваше какво ще се случи в Ноубълс Кросинг, след като той си тръгне от тук. Защото той за нищо на света не би могъл да остане в града, който го бе унижавал, пренебрегвал и обиждал, а накрая се бе опитал да се отърве от него като от непотребен боклук. Колкото по-скоро се върнеше в Тексас, толкова по-добре за него.

— Ще информирам Джеймс, че искаш развод — каза й Джони Мак.

— Да, направи го.

Той се обърна да си върви, но тя извика след него.

— А ти не възнамеряваш да се установиш за постоянно в Ноубълс Кросинг, нали?

Джони Мак отговори без дори да си направи труда да се обърне и да я погледне.

— Не, мадам. Съвсем скоро ще си тръгна и този път ще е завинаги. Никога повече няма да се върна тук.

 

 

Лейн свали тъмносинята си сламена шапка и я остави на тоалетната масичка. След това събу сините си обувки с високи токове и раздвижи изтръпналите си пръсти. Без да съблича костюма си, тя се излегна по гръб на леглото и се загледа във високия таван.

Погребението на Мери Марта беше горчиво-сладко преживяване — също като жената, с която се разделяха. През цветните стъкла на църквата проникваха ярките слънчеви лъчи. Хорът изпя няколко химна, които разплакаха присъстващите. Ковчегът бе отрупан с цветя. А Едит Уеър, облечена цялата в черно, седеше редом с Джеймс на първия ред в църквата и, вдигнала високо царствената си глава, плачеше, без да издаде нито звук.

Мислите на Лейн бяха прекъснати от потропване по вратата на спалнята й. Тя седна в леглото, прокара пръсти през косата си и провеси крака от края на леглото.

— Може ли да разговарям с теб? — попита Джони Мак през затворената врата.

— Да, разбира се. Заповядай.

Той влезе точно, когато тя се изправи, за да го посрещне. Тъгата, обхванала ги на погребението, сякаш ги бе последвала и тук, в къщата. Джони Мак застана пред нея, облечен в сивия си костюм на ситно райе, и я погледна. Изражението на лицето му беше сериозно.

— От известно време отлагам този разговор. — Той леко наведе глава и погледна надолу към пода.

Сърцето на Лейн сякаш спря за миг. Тя сдържа дъха си.

— Ти си тръгваш — констатира тя.

Той кимна.

— Да. Изпълних онова, за което дойдох тук. Запознах се със сина си и го опознах. Освен това разкрихме истинския убиец на Кент. Днес погребахме Мери Марта. Процесът на мис Едит ще започне след няколко месеца. — Той вдигна поглед към лицето на Лейн. — Не мога да остана в Ноубълс Кросинг. Мястото ми не е тук. Моят живот е в Тексас.

— Твоят живот е в Тексас, а моят живот е тук. Това ли се опитваш да ми кажеш?

— Не точно. Само се опитвам да ти обясня, че не бих могъл да живея в Ноубълс Кросинг.

— Значи смяташ да ме напуснеш… да ни напуснеш. Отново.

Не плачи. Да не си посмяла да плачеш. Щом е готов да те напусне толкова лесно, значи не те обича. Никога не те е обичал.

— Точно в това е проблемът — отвърна той. — Не искам да ви напускам. Нито теб, нито Уил. Обичам те, Лейн! Мисля, че съм те обичал през целия си живот. Обичам и сина си.

— Как тогава можеш да ми говориш за заминаване? — Тя пристъпи колебливо към него, а сърцето й се изпълни с надежда.

— Не мога да остана тук, но ти и Уил можете да дойдете с мен. Лили Мей също.

— Искаш ние да дойдем при теб…

Преди петнадесет години го бе умолявала да я вземе със себе си. Преди петнадесет години щеше да тръгне с него без изобщо да се замисли. Но нима сега можеше просто ей така да опакова една чанта с багаж и да замине? Тя си имаше своите отговорности. Все още притежаваше четиридесет и девет процента от Хералд. Нейна бе отговорността и за фамилния дом, който бе наследила. Ами Уил? Как би погледнал Уил на едно преместване в Тексас? Изобщо не можеше да е сигурна, че той ще пожелае да живее с баща си.

— Отговорът ти този път ти отнема твърде много време. Спомням си, че имаше време, когато би се съгласила без изобщо да се замисляш.

— Нещата тогава бяха далеч по-прости. Днес животът ми е доста по-сложен. По онова време бях едно обикновено момиче, а сега съм жена с много задължения и отговорности…

— Решението, което трябва да вземеш, не е никак сложно, Лейн. Много е просто дори. Или ме обичаш достатъчно, за да дойдеш с мен в Тексас и да станеш моя съпруга, или не ме обичаш.

Съпруга на Джони Мак. Мечтата на живота й. Да бъде единствената жена на земята, която той наистина обича.

— Обичам те — изрече тя, протегнала умолително ръце. — Никога не съм обичала друг мъж. Но ти искаш от мен да взема мигновено решение, да лиша Уил от корените му, да променя целия си живот, да напусна дома, в който семейството ми живее от векове. Ти би могъл да останеш тук при нас. Бихме могли да си създадем добър живот заедно. Ти, Уил и аз.

— Щом си мислиш, че бих могъл да остана в Ноубълс Кросинг, значи не ме познаваш толкова добре, колкото си мислех. Обичам те и искам да изживея остатъка от живота си с теб, но това не може да стане тук. Готов съм да живея с теб на всяко друго място по света, но не и тук.

— Аз също те обичам, но…

— Тръгвам тази вечер — прекъсна я той. — От доста време насам съм зарязал напълно бизнеса си в Хюстън. Ако промениш решението си…

Той я остави да стърчи по средата на стаята си. Зашеметена от изненада. Наранена. Ядосана. Той очакваше от нея да се откаже от живота си и да тръгне с него, а не желаеше да направи подобен жест заради нея.

Ще бъдеш пълна глупачка ако не тръгнеш с него, нашепваше й някакъв вътрешен глас. Ако се откажеш от тази възможност да бъдеш щастлива, никога повече няма да получиш подобен шанс.

— Мамо?

Лейн вдигна поглед и видя Уил да стои на вратата.

— Уил, миличък, какво има?

— Боя се, че подслушах разговора ви — призна си той. — Чух, че Джони Мак те помоли да се омъжиш за него и да се преместиш да живееш в Хюстън.

— А ти как ще се почувстваш, ако се наложи да напуснем Ноубълс Кросинг? Как гледаш на възможността да се омъжа за Джони Мак? — попита го тя. — Би ли могъл да живееш в Тексас с баща си?

— Бих могъл да живея в Тексас — отвърна той. — Бих могъл да живея навсякъде, стига да съм заедно с теб, мамо. Не го ли знаеш? А ако обичаш Джони Мак и искаш да се омъжиш за него, аз нямам нищо против. Бих казал дори, че е крайно време вие двамата да се съберете завинаги. Не мислиш ли?

— Сериозно ли говориш? Наистина ли ще можеш да живееш в Тексас с Джони Мак?

— Разбира се. Защо не? Кое дете не би искало да живее с двамата си родители?

— О, Уил… — Тя го прегърна и с все сила го притисна към себе си.

— Не мислиш ли, че ще е най-добре да отидеш да съобщиш на Джони Мак добрата новина и да го избавиш от мъките му?

Лейн се разсмя.

— Имаш право. Наистина имаш право.

Намери го в спалнята му. Прибираше дрехите си в куфара, който зееше отворен върху леглото.

— Може ли да вляза? — попита Лейн.

— Разбира се. — Изобщо не вдигна поглед, а продължи да подрежда чорапи и бельо редом с ризите и дънките си.

— Няма да продам тази къща — рече му тя. — И ще запазя моите четиридесет и девет процента от Хералд. Бих искала един ден да ги завещая на Уил и на другите деца, които може би ще имаме. Това устройва ли те?

Той вдигна очи, а устните му бавно се разтегнаха в усмивка.

— Искам малка, дискретна сватба и свещеник, който да ни ожени. Искам Уил и Лили Мей да бъдат наши свидетели. И искам да отидем на меден месец. Не държа да е нещо специално. Само няколко дни, които да прекарам само с теб.

— Какво ще кажеш за ранчото ми в Тексас Хил?

— Звучи чудесно.

Джони Мак разпери ръце, а Лейн се хвърли в прегръдката му. Той я повдигна във въздуха и започна да я върти из стаята. Спря едва, когато се строполи на леглото и я повлече със себе си.

— Обещавам ти, че никога няма да съжаляваш…

Тя постави пръст на устните му.

— Единственото нещо, за което съжалявам, е, че изгубихме толкова много години, през които можехме да сме заедно.

— Ще наваксаме за всеки пропуснат миг — обеща й той и покри устните й със своите.