Бевърли Бартън
Белези по сърцето (22)

21.

Джони Мак стисна силно ръката на Уайът Фостър и му предложи да седне, но високият грубоват на вид частен детектив отрицателно поклати глава.

— Предпочитам да остана прав — изграчи той с дрезгавия си глас, който стържеше подобно на шкурка по метал.

Фостър кимна учтиво на Лейн и хвърли един бърз поглед на Уил. Лейн си помисли, че властността, която се излъчваше от този мъж, вероятно бе сплашила не един човек през годините. Само че Лейн напоследък не се плашеше лесно. И слава богу, защото в момента се намираше в една стая с трима изключително самоуверени и силни мъже. С периферното си зрение зърна Уил, застанал от лявата страна на Джони Мак и побърза да увеличи бройката на въпросните мъже на четири. Уил беше истински син на баща си, в това нямаше никакво съмнение. Беше силен. Упорит. Красив. Първокласен мъж.

— Разбрах, че си изровил някаква информация, която може да ни бъде от полза. — Джони Мак се пресегна и хвана ръката на Лейн.

— Точно така. Мисля, че успях да ви намеря нов заподозрян в убийството на Кент. Трябва обаче да разберете, че за момента всичко е все още в сферата на предчувствията и предположенията.

— На този етап сме благодарни и на това — прекъсна го Куин. — Освен това, както и сам знаеш, и друг път съм се сблъсквал с твоите предчувствия. — Обърна се към останалите и поясни: — Щом инстинктите на Уайът Фостър му подсказват нещо, значи то е неопровержима истина. Неговите предчувствия на практика се оказват безпогрешни.

Фостър бе горещо препоръчан от Куин, който неведнъж се бе възползвал от услугите на бившето ченге от Далас. А щом Куин се доверяваше на инстинктите на този човек, защо да не го стори и тя? В края на краищата, новият й адвокат не бе губил дело в съда и тя трябваше да повярва, че той и този път ще намери начин да спечели и да докаже невинността й.

Устните на Фостър леко потрепнаха, но той не се усмихна.

— Наистина ли искате детето да участва в този разговор? — Той погледна към Уил.

— Мога да изляза. — Уил се запъти към вратата.

— Не. — Джони Мак сграбчи ръката на сина си. — Уил не е дете. Той вече е един млад мъж. И участва в цялата тази каша наравно с всички нас. Затова остава.

В този момент Лейн разбра защо обича Джони Мак Кейхил, даде си сметка защо го бе обичала през целия си живот. В битката за доверието на сина му той едва ли би могъл да направи или каже нещо, което да му спечели повече точки пред Уил. Ако му дадяха шанс, той щеше да стане изключително добър баща.

— Ти съгласна ли си, мамо? — попита Уил.

— Разбира се — отвърна Лейн, осъзнала изведнъж колко важно е за всяко момче да има баща, който със своята мъжка психика и подход да балансира вродения у всяка майка стремеж да защитава и закриля детето си.

— Давай, Фостър — подкани го Куин.

Уайът Фостър отвори кафявото си кожено куфарче и извади една папка.

— Документирал съм цялата налична информация. Разполагам и с няколко снимки.

— Дай папката на Куин — каза Джони Мак. — А сега ни разкажи какво си открил.

— Джеймс Уеър, кмет на Ноубълс Кросинг и съпруг на Едит Уеър, от доста време поддържа любовна връзка с фризьорка на име Арлийн Дотън. — Фостър присви очи, погледна към Уил, изкашля се леко и продължи: — Този човек не разполага с никакви собствени капитали. Съпругата му управлява финансите на семейството, а двамата се подписали предбрачен договор преди сватбата. Ето защо веднага възниква въпросът с какви пари кметът е платил новата кола на госпожа Дотън. Защото преди шест месеца в Хънтсвил той закупил чисто нов буик на нейно име. В Декатур пък попаднах на един приказлив бижутер, който разпозна Джеймс Уеър и Арлийн Дотън на снимките, които му показах. По всичко личи, че пред последните няколко години господин Уеър е купил на изгората си няколко изключително скъпи бижута. Пръстен с рубин. Ръчен часовник, украсен с диаманти. Няколко златни огърлици и диамантен медальон под формата на сърце.

— Интересно — отбеляза Куин. — Как един човек, финансово зависим от жена си дори и за ежедневните си разходи, е могъл да плати колата и скъпите бижута?

— Има и още — продължи Фостър. — От събраната информация става ясно, че двамата на няколко пъти са пътували заедно. До Ямайка. До Смоуки Маунтинс. До Аспен. Че дори и до Дисни Уърлд. На това последното пътуване са взели със себе си и двете деца на госпожа Дотън.

Джони Мак изсвири продължително.

— Явно Джеймс се е докопал до нечии пари и разполага с тях без задръжки. Кой ще предположи от къде ги е взел?

— От Едит — изрече очевидно Лейн.

— Баба никога не би му дала толкова много пари — обади се Уил. — Освен това всичките тези пътувания са били обявени от него като служебни командировки и срещи на кметовете от страната.

Джони Мак се ухили.

— Мис Едит наистина не му е дала тези пари. Той ги е откраднал от нея.

— Разбира се! — веднага се съгласи Лейн. — След смъртта на баща ми Джеймс стана наш адвокат — мой и на мис Едит. Той се грижи за всичките спестявания и вложения на Едит. И без никакви затруднения отмъква по малко и за себе си.

— Никой не би могъл да каже колко пари е заделил за себе си. — Джони Мак насочи вниманието си към Уайът Фостър. — Успя ли да намериш някакви тайни банкови сметки?

— Ако този човек наистина има тайна банкова сметка, тя вероятно е в Швейцария — информира ги Уайът.

— Разбирам, че тази информация е силно компрометираща — отбеляза Лейн. — Не разбирам обаче каква е връзката между финансовите злоупотреби на Джеймс и убийството на Кент. Освен това изобщо не ми е ясно как бихме могли да използваме тази информация в моя полза.

Уайът леко повдигна рунтавите си вежди и я изгледа назидателно.

— В момента просто изказвам предположения… но какво би станало ако и някой друг е научил за злоупотребите на Джеймс? Ами ако този някой го е заплашил с разобличение? Да допуснем още, че този някой е бил Кент Грейъм. Аз лично смятам, че при подобно развитие на нещата Джеймс Уеър е разполагал с напълно основателен мотив за убийство.

— Мили боже! — Лейн сложи ръка на устата си. Възможно ли беше този толкова непосредствен, любезен и добродушен човечец да е способен на убийство?

— Вие обаче не разполагате с никакви доказателства, че Кент е научил за финансовите злоупотреби на Джеймс. Не знаете и дали изобщо е заплашил Джеймс, че ще го разобличи. — Уил прегърна майка си през раменете. — От каква полза ни е тази информация, щом не можете да докажете теорията си по безспорен начин? Освен това не смятам, че Джеймс е способен да убие човек. Та той не би посегнал и на муха!

— Аз само събирам информация — сви рамене Уайът. — Не познавам лично нито едно от засегнатите лица. Смятам обаче, че познавам човешката природа достатъчно добре и съм убеден, че всеки човек е способен на убийство. Нужна му е единствено добра мотивация.

— Сигурен съм, че няма да ни е никак трудно да измъкнем истината от Джеймс. — Джони Мак преплете пръстите на големите си ръце и стисна врат, симулирайки душене.

— Недей да вършиш глупости — предупреди го Куин.

— Няма. Но утре сутринта смятам да направя едно малко посещение на нашия кмет.

— Ще дойда с теб — обади се Лейн.

— Не, скъпа. Ще трябва да отида сам. С Джеймс ще си поговорим по мъжки — само той и аз.

 

 

Арлийн въздъхна със задоволство и продължи да наблюдава Джеймс, който се обличаше, докато тя лежеше на дивана в задната част на фризьорския салон. В очите на повечето жени Джеймс едва ли би изглеждал особено привлекателен. Косата му вече бе започнала да посивява и оредява. Беше среден на ръст с широк гръден кош и добре оформено бирено шкембенце. За нея обаче той беше принцът от приказките. Арлийн обичаше този мъж ужасно много и живееше за деня, в който щяха да заживеят заедно без постоянно да се крият и оглеждат. Тя искаше единствено да се оженят и да започнат нов живот далеч от Ноубълс Кросинг. Джеймс обаче непрекъснато я убеждаваше, че имат нужда от повече пари. Нима той все още не разбираше, че тя иска единствено да са заедно и е готова да живее с него дори и в палатка.

— Трябва да тръгвам. — Джеймс се наведе над нея и я целуна по устата. — Господи, толкова мразя да се разделям с теб…

— Не го прави тогава. Остани при мен през нощта.

— Виж, захарче, знаеш, че не мога да го направя. — Той я целуна отново, но когато Арлийн закачливо подръпна вратовръзката му, Джеймс я стисна за ръката. — Наистина трябва да вървя. Трябва да отида да взема Едит от болницата и да я заведа на вечеря.

Арлийн издърпа ръката си, кръстоса ръце над голите си гърди и нацупи устни в гневна гримаса.

— Хайде сега, не ми се сърди! Знаеш, че правя каквото трябва, за да подсигуря съвместното ни бъдеще. Твоето, моето и на децата.

— Започвам да се уморявам от всичкото това чакане и от обещанията ти. Времето минава, а никой от двама ни не става по-млад. Ще ми се да се съберем, преди да съм остаряла прекалено много, за да мога да ти родя поне едно дете, което да е само наше.

Думите й го накараха да замръзне на мястото си. Точно според очакванията й. Джеймс обожаваше двете й деца, но Арлийн подозираше, че би искал да има и свое собствено. Той хвана лицето й с двете си ръце и я погледна право в очите.

— Обичам те, Арлийн! И ти обещавам, че ще получиш всичко, което искаш от живота. Включително и това дете.

Арлийн сведе очи и въздъхна.

— Май ще е най-добре да вървиш. Не трябва да караме жена ти да те чака.

— Захарче, съжалявам. Наистина.

— Няма нищо — кимна тя.

— Не, има, но в момента не мога да направя нищо повече. Скоро обаче всичко ще се промени, Арлийн. Обещавам.

Тя пак кимна. Джеймс тръгна да излиза, но тя скочи от канапето, затича се след него и го настигна само миг преди да е отворил задната врата на салона. Обви ръце около него и обсипа лицето му с целувки.

— Мисли си само за мен, докато вечеряш с мис Едит.

Знаеше, че Джеймс се разкъсва между желанието да я обладае отново и необходимостта да се срещне със съпругата си. Може би трябваше да изпитва неудобство заради номерата, с които допълнително усложняваше живота му, но и тя самата не можеше да прецени още колко ще да издържи, знаейки, че Джеймс живее с друга жена. Макар Джеймс да й се кълнеше, че от години не споделя леглото на мис Едит, на Арлийн все не й се вярваше, че жена му би могла да не го желае. Това й се струваше невъзможно при положение, че тя самата го желаеше толкова отчаяно.

— Пусни ме да вървя, захарче — примоли се Джеймс.

Арлийн го освободи и отстъпи назад, а на лицето й се появи престорена усмивка.

— Обади ми се, след като си легнеш довечера.

Джеймс кимна и побърза да излезе. Арлийн се хвърли на канапето. Ето това е. Пак хукна при мис Едит като добро момче. Все едно, че е неин покорен роб.

Арлийн започна да блъска с юмруци по възглавницата. Щеше й се ударите й да попадаха в изпънатото и гладко лице на Едит Уеър. След като даде воля на гнева и безсилието си, Арлийн се изправи, облече се и влезе в предната част на салона, за да почисти. Тази вечер Джеймс трябваше да вечеря с нея, а не с Едит Уеър. Тя беше жената, която трябваше да спи в леглото му всяка нощ и да носи фамилното му име.

Арлийн не си спомняше период от живота си, в който да не бе обичала Джеймс Уеър младши, макар още от първия миг на запознанството им да бе осъзнала, че двамата с него принадлежат на два различни свята. Неговият баща беше адвокат на всички богаташки семейства на Магнолия авеню, а майка му, бивша дебютантка от Ню Орлианс, макар и не особено богата, притежаваше завидно родословие. Джеймс обаче също се влюби в нея, независимо от факта, че тя живееше на другия бряг на река Чикасоу в къща, която едва ли бе много по-голяма от гаража на семейството му.

Още тогава, като тийнейджъри, започнаха да се крият от света, за да прекарат известно време заедно. Джеймс беше първият мъж в живота й. И тя благодареше на съдбата за това. Тогава двамата градяха планове за съвместното си бъдеще, но бащата на Джеймс го изпрати в колеж в мига, в който откри, че синът му има сериозни намерения към нея и категорично му забрани да се вижда отново с онази бедна фльорца. По онова време Арлийн вярваше, че Джеймс ще се опълчи на баща си и ще откаже да скъса с нея, но по-късно разбра, че той е просто един покорен и послушен син.

Тогава Арлийн се омъжи за първото момче, което поиска ръката й. А единствената причина, поради която Уейд Кеш й предложи брак, бе откритието му, че Арлийн не проявява интерес към никого. Освен към Джеймс. Само Джеймс. Тя беше добро момиче и единствено любовта можеше да я накара да се прости с девствеността си. Предполагаше, че повечето хора биха посрещнали с насмешка твърдението, че Арлийн Викъри Кеш Моутс Дотън, развеждана три пъти, счита себе си за морална жена. Но това беше самата истина. Като се изключи Джеймс, тя бе правила секс единствено с тримата си съпрузи. А Джеймс на практика също й беше съпруг, нали така? Дълбоко в сърцето си тя възприемаше Джеймс като свой съпруг. Двама души, свързани от дълбока любов, бяха точно толкова обвързани, колкото и всяка друга двойка, сключила официално брак.

Трябваше само да прояви още малко търпение. Джеймс й бе обещал, че съвсем скоро ще вземат децата й и ще напуснат Ноубълс Кросинг. Трябваше да изчакат още съвсем малко — докато той задели още малко пари.

 

 

Когато Джеймс Уеър влезе в приемната на кабинета си на следващата сутрин, той завари вътре един неочакван посетител. Преди секретарката му, Пени Уолш, да успее да каже каквото и да било, Джони Мак Кейхил се изправи от фотьойла край камината и замислено огледа Джеймс.

— Наближава единадесет — отбеляза Джони Мак. — Днес май доста си позакъснял, а?

— Отбих се в болницата, за да видя Мери Марта.

— Какъв съвестен и грижовен баща.

Джеймс се изкашля едва-едва, погледна към Пени Уолш, която попиваше всяка казана дума, а след това се осмели да погледне Джони Мак право в очите.

— По една случайност аз съм изключително привързан към Мери Марта. — Джеймс отвори вратата на кабинета си, обърна се с лице към своя гост и попита: — Какво мога да направя за теб?

— Е, въпросът не опира до това, което можеш да направиш за мен, а до онова, което аз мога да сторя за теб.

— Боя се, че не успявам да следя мисълта ти.

— Съвсем наскоро се сдобих с много интересна информация и съм готов…

— Заповядай, влез — покани го Джеймс и махна с ръка, за да отпрати секретарката. — Пени, ще бъдеш ли така добра да отидеш до хлебарницата, за да купиш малко сладки? Ще те помоля след това да ни приготвиш и каничка прясно кафе.

— Разбира се, господин кмете.

В мига, в който Пени напусна офиса, Джеймс затвори вратата на приемната и се обърна към Джони Мак.

— Предполагам, че си разбрал за… за връзката ми с една определена дама.

— Да, научих за любовната ти връзка с Арлийн Дотън.

— Аха. Да.

— Дай да си изясним нещата още от самото начало — предложи Джони Мак. — Пет пари не давам коя е жената, която чукаш. И не съм тук, за да те заплашвам и изнудвам заради изневярата ти.

— Защо тогава? — Тялото на Джеймс се обля в студена пот. Джони Мак, естествено, не знаеше нищо за парите. Разбира се, че не. Как би могъл да разбере?

— Наел съм един от най-добрите частни детективи в страната, който си е поставил за цел да разнищи живота на хората в Ноубълс Кросинг. Що се отнася до мен, заподозрян е всеки, който е поддържал някакви взаимоотношения с Кент Грейъм.

Запази спокойствие, повтаряше си Джеймс. Не позволявай на Джони Мак да те сплаши. Не се издавай.

— Разбирам мотивите ти и начина ти на мислене. Опитваш се да направиш и невъзможното, за да помогнеш на Лейн. Ако мога да направя нещо, за да…

— Можеш. Можеш да си признаеш, че си убил Кент.

— Какво!

Джони Мак да не се е побъркал? Никой по никакъв начин не би могъл да го свърже с убийството на Кент. Освен това той имаше алиби. Арлийн щеше да се закълне пред цяла купчина библии, че по това време той е бил в салона й, за да се погрижи за маникюра си. Това бе обяснението, което бе дал на Бъди Лоулър, който вероятно бе заподозрял, че Арлийн се грижеше не само за маникюра му. Но, каквото и да станеше от тук насетне, Джеймс възнамеряваше да се придържа към първоначалната си версия.

— Ти ли уби Кент? — попита Джони Мак.

Дяволите да го вземат този Кейхил, който го плашеше до смърт! Винаги се бе страхувал от него. Джони Мак беше висок, силен и подъл. На всичкото отгоре имаше поглед на убиец, всяващ страх у себеподобните му.

— Не, не съм убил Кент. Защо ми е да убивам заварения си син? Кент и аз сме били приятели през целия ми живот. Дори му бях кум на сватбата с Лейн.

Джеймс забеляза видимото потреперване на Джони Мак и заключи, че темата за брака на Лейн и Кент не беше измежду любимите му. Реши, че ще е в негова полза, ако не засяга въпроси, които допълнително биха усложнили положението.

— Откъде взе пари, за да купиш на Арлийн кола и скъпи бижута, как успя да финансираш няколкото ви съвместни и доста разточителни ваканционни пътувания? — Джони Мак прикова погледа си върху Джеймс, а очите му, стеснили се до зловещи цепнатини, проблясваха заплашително.

Джеймс подръпна яката на ризата си, неволно разхлаби възела на вратовръзката си и преглътна няколко пъти, преди да направи опит да отговори. Как, по дяволите, бе научил за това? О, да, неговият частен детектив. Но дали знаеше за злоупотребите му? Естествено, че знаеше. Кейхил не беше глупак. И вече се бе досетил, че съществува един-единствен източник на средствата, които Джеймс така самодоволно бе изхарчил за Арлийн и децата й — и този източник беше Едит.

— Ти и сам знаеш отговора на този въпрос, нали? — Джеймс се отпусна на стола зад бюрото му, тапициран с тъмночервена кожа.

— Зная, че крадеш пари от мис Едит и ги внасяш в тайна банкова сметка. — Джони Мак се ухили, надвеси се над бюрото на Джеймс и го погледна право в очите. — Зная още, че Кент Грейъм е разбрал какви ги вършиш и ти е поискал обяснение.

Джеймс се разтрепери като лист, ръцете му заподскачаха неудържимо. Той ги подпря върху бюрото си, опитвайки се да ги укроти. Джони Мак блъфираше, нали така? Това бяха само предположения. И най-добрият частен детектив в света нямаше как да стигне до тази информация.

— Играеш си на предположения и догадки, Кейхил. — Джеймс се надяваше гласът му да прозвучи достатъчно убедително, независимо от факта, че в момента не изпитваше никаква увереност.

— Кент те е заплашил, че ще те разобличи и ти си го убил, за да го накараш да замълчи.

Джеймс скочи от стола си, надвеси се над бюрото си и гневно изгледа Джони Мак.

— Не можеш да докажеш и думичка от това, което твърдиш.

— И двамата с теб знаем каква е истината, нали? Сигурни сме, че Лейн не е убила Кент, а това означава, че някой друг го е направил.

— Но не съм аз. Кълна се. Не съм аз!

— Тогава няма от какво да се притесняваш, нали?

— Ти… ще кажеш ли на Едит за… Ако споделиш подозренията си със съпругата ми, тя ще ме унищожи.

— Дойдох тук, за да ти дам възможност да ни помогнеш да докажем, че Лейн е невинна. Ще ти бъдем изключително благодарни, ако споделиш с нас онова, което знаеш за случилото се.

— Но аз не разполагам с информация, която би могла да е в полза на Лейн. — Когато забеляза недоверието в очите на Джони Мак, Джеймс си даде сметка, че трябва да каже нещо, което поне временно да задоволи мъжа, притежаващ властта да опропасти бъдещето му. — Зная, че Едит използва цялото си влияние, за да направи така, че Лейн да бъде обвинена в убийството на Кент. Твърдо е решена да види Лейн осъдена. Но аз ти се кълна, че не съм убил Кент и не зная кой го е направил.

Джони Мак прониза Джеймс със смъртоносния си поглед.

— Ако ме лъжеш… ами, нека просто да кажем, че затворът ще бъде за предпочитане пред онова, което ще ти сторя, ако разбера, че съзнателно оставяш Лейн да понесе отговорността за нещо, което самият ти си извършил.

— Разбирам.

Без да изрече и дума повече Джони Мак отвори вратата, но преди да успее да излезе отвън, Джеймс го настигна и го спря.

— Няма да кажеш на Едит за… нещата, които обсъждахме с теб, нали?

Джони Мак сведе глава и прошепна в ухото на Джеймс.

— Мис Едит отдавна си е заслужила всяка злина, която би могла да я сполети. Ако ти наистина не си убил Кент и не знаеш кой го е направил, то няма защо да се притесняваш, че ще те издам. Но ако делото на Лейн стигне до съда и видим, че нещата не вървят добре, Куин Кортез ще те призове като свидетел. И ако сметне, че по този начин помага на Лейн, би могъл дори да те обвини.

Неспособен да се помръдне, изгубил напълно дар слово, Джеймс видя Джони Мак да се усмихва и да докосва учтиво периферията на шапката си, сбогувайки се с Пени, която тъкмо се бе върнала от хлебарницата. Тананикайки си някаква мелодия, Джони Мак излезе от офиса и остави вратата след себе си отворена. Пени бързо я затвори, след което се обърна и погледна Джеймс.

— Добре ли сте, господин Уеър? Изглеждате ми пребледнял.

Джеймс кимна няколко пъти. Не, не беше добре. Беше прецакан и изигран. И какво щеше да прави сега, по дяволите? Компрометираща информация като тази, с която разполагаше Джони Мак, не можеше дълго да се пази в тайна. Може би трябваше да грабне Арлийн и децата й и да се махне от този град по възможно най-бързия начин? Не разполагаше с достатъчно пари, но щеше да им се наложи да се справят със сумата, която вече бе успял да задели.

— Кмете, нещо не е наред ли? — отново попита Пени.

— Не, всичко е наред — смотолеви той. — Аз… трябва да проведа един телефонен разговор, Пени. Моля те, погрижи се никой да не ме безпокои.

— Разбира се.

Джеймс влезе обратно в кабинета си, затвори и заключи вратата, приближи се до бюрото и вдигна телефонната слушалка. Набра номера, седна в кожения си стол и зачака да му отговорят.

— Фризьорски салон Кън енд Кърл. На телефона е Арлийн Дотън. Какво мога да направя за вас?

— Арлийн?

— Ей, здравей, скъпи. — Гласът й беше сладък като шербет.

— Слушай ме внимателно. Искам да започнеш да се приготвяш за отпътуването ни от града. По възможно най-бързия начин.

— Какво се е случило? Защо така внезапно…

— Джони Мак Кейхил е научил за нас. Знае за нещата, които съм ти купил, а също и за парите, които заделям за нас. Наел е частен детектив и е разбрал всичко.

— Всичко? — Арлийн снижи гласа си до шепот. — Дори и за Кент?

— Да, дори и за Кент. Не разполага с никакви доказателства, но изпитва силни подозрения. И ако реши да сподели догадките и подозренията си и предизвика разследване, аз със сигурност ще свърша зад решетките.

— Но какво ще правим?

— Бъди готова да тръгнем в мига, в който ти кажа — инструктира я Джеймс. — И ме остави аз да се погрижа за всичко останало.

— Ами ако Джони Мак отиде при мис Едит или пък при Бъди Лоулър и изложи подозренията си?

— Не се притеснявай. Аз ще се оправям с Джони Мак.