Бевърли Бартън
Белези по сърцето (20)

19.

Джони Мак мразеше болниците, не можеше да понася миризмата на медикаменти и антисептици, примесена с дъха на човешки страдания и смърт. Той изпитваше неприязън към шумните сестри и техниците, които изпълняваха задълженията си като роботи и нерядко мислеха не толкова за пациентите си, колкото за храната, която щяха да хапнат на обяд. Стомахът му се стегна при вида на старите, болни и безпомощни хора, които лежаха в леглата си, а вратите на стаите им зееха широко отворени, за да може околният свят да стане свидетел на нерадостната им участ. Още по-силна мъка изпита, когато видя тъжните, изпити лица и беззвучните сълзи, когато чу жалостивия плач на близките, очакващи смъртта да предяви правата си над нечий съпруг, съпруга, дете или родител.

Два пъти през живота си бе влизал в болница. Беше още дете, когато Фейт Кейхил умря, промушена с нож от ревнивата съпруга на последния й любовник. Тогава Уили го заведе в спешното отделение на болницата и двамата заедно застанаха до леглото на Фейт. Тя отвори очи, погледна го и му речи: Изчукай ги всичките, преди да са имали шанс да те прецакат, момчето ми. Това бяха последните й думи. Той не проля нито една сълза: нито на погребението й, нито след това. Много преди смъртта на Фейт бе научил, че сълзите никога не помагат.

А когато Уили Питърс най-после намери смъртта си, повален след годините на алкохолно опиянение и съсипан от емфизема, вследствие на навика му да пуши като комин, Джони Мак прекара цялата нощ край леглото му. Предполагаше, че по онова време Уили бе човекът, когото бе обичал най-много през живота си. По някакъв странен начин бе започнал да възприема Уили като свой баща. Господ му е свидетел, че старият пияница бе единственото постоянно мъжко присъствие в живота му. Джони Мак беше на осемнадесет години, когато Уили умря. Разноските по погребението бяха поети от държавата, тъй като Уили беше заслужил ветеран от войната във Виетнам. Джони Мак измъкна стоте долара, които бе спестил до този момент, и купи цветя за гроба. Като се изключи неговия венец от червени рози, на погребението нямаше никакви други цветя. Никой, освен него в Ноубълс Кросинг не го бе го грижа за героя от войната, изпратен неоценен и неоплакан в последния му път. Само лошото момче на градчето скърбеше за него.

Вратите на асансьора се отвориха и мислите на Джони Мак се върнаха към настоящето. Той бързо последва Лейн, която подтичваше, за да не изостане от Уил. Синът му беше ужасно разстроен и се боеше, че пристигайки в болницата може да открие, че леля му е вече мъртва.

Уил изобщо не се поколеба, когато стигнаха до стая 310. Той отвори вратата и влезе в затъмненото помещение. Щорите на прозореца бяха пуснати, а лампата над леглото бе изключително слаба — единственото й предназначение бе да осветява копчето за звънеца, който трябваше да бъде натиснат в случай на нужда. Край леглото на болната, като безмълвен страж, стърчеше стойка, на която бе закачена банка за венозно вливане. Мис Едит седеше до леглото и държеше безжизнената ръка на Мери Марта. Бъди Лоулър стоеше зад нея, положил ръка върху рамото й. Джеймс Уеър, кръстосал ръце пред гърдите си, се подпираше на стената.

— Как е леля Мери Марта? Ще се оправи ли? — попита Уил.

Едит погледна Уил, а след това му махна със свободната си ръка.

— Ела тук, скъпи. — Очите на Едит се напълниха със сълзи.

Тя изглеждаше изпита и изтощена, а очите й бяха зачервени от пролетите сълзи. Облеклото и външният й вид обаче бяха безупречни. Всеки косъм от прическата й беше на мястото си, а гримът й бе съвършен. Как е могла да прахоса толкова време в поставяне на червило и грим рано сутринта, когато още не е знаела дали дъщеря й ще живее или не?

Джони Мак предполагаше, че Едит Грейъм Уеър е способна почти на всичко — включително и на любов към единственото й останало дете. Но дали тази егоистична и себична жена някога щеше да стигне дотам, че да постави нечии потребности и желания над своите собствени?

Той премести поглед от майката към дъщерята. Мери Марта изглеждаше бледа и крехка — по лицето й нямаше и следа от руменина, несресаната й руса коса се стелеше по раменете й. Като се изключи едва забележимото повдигане и спускане на гърдите й, Мери Марта лежеше напълно неподвижно в леглото си, но дори и в това си състояние бе запазила неповторимото си излъчване на финес и невинност.

Уил се приближи и клекна край Едит, която незабавно наведе глава и го целуна по челото.

— Уил, сладко дете, как разбра?

— Госпожа Ръсел се обади и ни каза за случилото се.

— Беше истински кошмар — рече Едит. — Онази ужасна Джаки Къмингс да се самоубие точно в стаята на Мери Марта. А моето бедничко момиче се е събудило и е намерило мъртвото й тяло… А може би дори е видяла… Никой не е очаквал тя да се събуди. Беше взела приспивателно и…

Джони Мак не можа да не забележи, че ръката на Бъди стисна с все сила рамото на мис Едит, която веднага замълча.

— Леля Мери Марта ще се оправи ли? — повтори въпроса си Уил.

— Лекарите й направиха стомашна промивка — включи се Бъди. — Смятат, че ще се оправи. — Той пусна рамото на Едит, след което протегна ръка и подкани Уил да се изправи. — Баба ти… тоест, мис Едит, е уморена. Защо не я убедиш да си почине малко и да изпие едно кафе?

— Не искам да оставям бебчето си само. — Едит с все сила стисна ръката на дъщеря си.

— Аз ще остана при нея — заяви Бъди. — Ти си много уморена и вече не можеш да разсъждаваш разумно. Защо не тръгнеш с Уил.

— Хайде, бабо — подкани я Уил. — Бъди има право. Наистина имаш нужда от почивка. Изглеждаш изтощена.

Уил помогна на мис Едит да се изправи и я изведе от стаята. Лейн и Джони Мак се отдръпнаха, за да им направят път. Джеймс се отмести от стената и ги последва в коридора. Когато мина край Джони Мак, той му кимна, но не каза нищо.

— Защо не отидеш с Уил? — предложи Джони Мак и погледна Лейн. — Искам да задам на Бъди няколко въпроса относно случилото се.

Лейн стисна ръката на Джони Мак и го изгледа въпросително, но каза само:

— Ще заведем мис Едит в салона. Ела при нас, след като свършиш разговора си с Бъди.

— Няма да се бавя.

В мига, в който двамата останаха сами в стаята на Мери Марта, Бъди го изгледа враждебно и изръмжа:

— Какво, по дяволите, искаш, Кейхил?

— Да отговориш на няколко въпроса.

— И кое те кара да мислиш, че ще отговоря на въпросите ти?

Джони Мак седна в големия разтегателен фотьойл, който се включваше в стандартната мебелировка на всяка болнична стая. Облегна се назад, преметна десния крак над лявото си коляно и се отпусна.

— В една къща се извършват едновременно самоубийство и опит за самоубийство. При това в една и съща стая. Почти по едно и също време. Странно, не мислиш ли?

— Няма нищо странно. Джаки Къмингс се е самоубила, а когато Мери Марта видяла мъртвото й тяло, явно е превъртяла и по причини, които никога няма да разберем, взела свръхдоза от приспивателните си.

— И защо, според теб, го е направила?

— Кой би могъл да проумее мотивите на Мери Марта? — Бъди се наведе над спокойната, смълчана фигура в болничното легло. — След убийството на Кент тя изобщо не прилича на себе си.

— Тя като че ли прие много тежко смъртта му, нали?

Сърдитият поглед на Бъди прониза Джони Мак.

— Той беше неин брат. И тя го обичаше.

— Хмм… наистина го обичаше. Обичаше го почти толкова, колкото го и мразеше.

Бъди постоянно свиваше и отпускаше юмруци.

— Недей да ровиш в миналото, независимо от това, което си мислиш, че знаеш. Запази мълчание. Заради всички нас.

— И заради Лейн ли?

— Няма състав от съдебни заседатели, който да признае Лейн за виновна — умолително изрече Бъди. — Тя никога няма да бъде осъдена.

— Щом си толкова сигурен в това, защо, според теб, Уес Стивънс представи доказателствата, с които разполага, в съда? Защо успя да убеди съдебните заседатели да повдигнат обвинение срещу Лейн?

— Ще трябва да зададеш този въпрос на Уес. — Ситни капчици пот избиха по горната устна на Бъди.

Забелязал нервността на Бъди, Джони Мак стана от фотьойла, погледна началника на полицията, а след това му се усмихна.

— Може и да го направя.

— Прави каквото искаш. Никой никога не е могъл да те спре. Но те предупреждавам, че ако започнеш да разпространяваш някакви долни лъжи за Мери Марта, ще…

Гневният, предупредителен поглед на Джони Мак го накара да замълчи по средата на изречението.

— Никога не съм наранявал Мери Марта и мога да ти обещая, че и сега нямам намерение да го правя. Но предполагам, че ти вече и сам си го разбрал. Някъде през годините изведнъж си открил, че не аз съм лошият и порочен брат, нали?

Бъди не отговори, но неподправеният ужас, появил се в очите му, даде на Джони Мак всички необходими отговори. Бъди, също като него, знаеше тайната. Джони Мак отклони поглед, обърна се и тръгна да излиза от стаята. После изведнъж се спря и погледна отново към Бъди, седнал край леглото на Мери Марта. Изписаните на лицето му обожание и копнеж почти възпряха Джони Мак да му зададе един последен въпрос. Почти.

— Между другото, как точно се е самоубила Джаки Къмингс?

— Какво? — Бъди рязко вдигна глава, а очите му се разшириха от изненада.

— Как се е…

— Застреляла се е в главата.

— Странно, че никой не е чул изстрела.

— Използвала е заглушител.

— Ужасно мило от нейна страна, нали? Очевидно не е искала да обезпокои обитателите на къщата.

Преди Бъди да успее да отговори каквото и да било, Джони Мак излезе в коридора. В цялата тази история имаше много скрити и неизяснени моменти. Беше готов да заложи и последния си милион на това. Две жени, медицинска сестра и нейната пациентка, правят опит за самоубийство в една и съща нощ? И защо? Има ли някаква връзка между случилото се през изминалата нощ и убийството на Кент? Все някъде се криеха отговорите на тези въпроси. От него се искаше единствено да ги намери.

 

 

На Лейн й се искаше Джеймс и Уил час по-скоро да се върнат с кафето. Не желаеше да стои сама с Едит, с майката на Кент, с жената, обвинила я в убийството му.

— Благодаря ти, че позволи на Уил да дойде в болницата. — Едит дари Лейн с насилена, неискрена усмивка. — Сигурна съм, че той ще е първия човек, когото тя ще пожелае да види, след като се събуди.

Едит седеше с изправен гръб на самия край на един пластмасов зелен стол, поставен в единия ъгъл на чакалнята. Кръстосала глезени и скръстила ръце в скута си, тя създаваше впечатлението, че е истинска аристократка. Но Лейн знаеше, че това не е истина. Едит Ноубъл Грейъм Уеър може и да беше родена в богато и аристократично южняшко семейство, може и да беше отгледана като дама с безупречни маниери и възпитание, но в действителност майката на Кент беше само една безжалостна бизнес дама, алчна и жадна за власт жена и първокласна кучка.

— Защо смяташ, че бих попречила на Уил да дойде, при положение, че зная, че той и Мери Марта изпитват силна обич един към друг? — Лейн преустанови нервните си разходки и се спря на едно място.

— Предвид обстоятелствата… Не бих могла да те обвинявам, че ме мразиш достатъчно, за да…

— Мисля, че за момента, заради Уил, двете с теб трябва да забравим личните си разногласия.

Лейн познаваше Едит от много години, още от детството си, но в този момент й се стори, че жената пред нея за пръв път изглежда на истинската си възраст. Независимо от гладкото й лице, постигнато след немалко пластични операции, въпреки стройната й, дребничка фигура и идеално боядисана коса, мис Едит вече не изглеждаше жизнена и младолика.

Вярно, че същата тази жена бе изгубила сина си само преди няколко седмици, а днес едва не бе загубила и дъщеря си. Скръбта и тревогите бързо състаряват хората. Каквато и да бе истинската причина, все нещо бе успяло да отмие блясъка и лустрото на вечно младия образ, който Едит бе създала за себе си.

— Независимо че изпитвам дълбока благодарност към теб, задето позволи на Уил да дойде днес тук, аз все пак смятам, че е невъзможно да забравя за разногласията ни. — Едит стана от стола, прекоси помещението с царствената си походка и застана пред Лейн. — Обвинявам теб за случилото се с Мери Марта. Тя се разстрои ужасно след смъртта на Кент. Ако ти със своите действия не я бе лишила от брат й, тя едва ли щеше да загуби разсъдъка си дотам, че да погълне свръхдоза приспивателни.

— Разбирам, че си ужасно разстроена, но дори и ти не би могла да ме обвиняваш за постъпките на една жена, която през целия си живот е била умствено и емоционално нестабилна.

— Мога и те обвинявам! До смъртта на Кент дъщеря ми беше сравнително стабилна. Моите деца бяха много близки помежду си. Мери Марта обичаше дълбоко Кент. И той й отвръщаше със същото.

Лейн отвори уста, за да отговори, но изведнъж чу гласа на Джони Мак, който, застанал някъде зад нея, направи изненадващ коментар.

— Мери Марта мразеше Кент точно толкова, колкото го и обичаше, и ти, мис Едит, знаеш това не по-зле от мен! — Джони Мак стоеше на вратата на чакалнята.

— Нямам представа за какво говориш. — Едит изсъска думите, а след това демонстративно обърна гръб на Джони Мак.

— Напротив, знаеш прекрасно за какво говоря.

Той хвърли един бегъл поглед на Лейн и съсредоточи цялото си внимание върху Едит. Застана точно зад нея, но тя отказа да го погледне.

— Зная тайната — прошепна той.

Лейн пристъпи по-близо, опитвайки се да чуе какво си говорят Джони Мак и мис Едит. Той наистина ли спомена нещо за някаква тайна. Каква тайна?

Едит потрепери едва-едва, но успя да запази самообладание — нито помръдна, нито направи опит да отговори. Лейн неведнъж бе виждала Едит да реагира по този начин — всеки път, когато чуеше нещо, което не би искала да се споменава, тя правеше всичко възможно, за да го пренебрегне. Точно така постъпваше и в този момент.

— Знам малката ти долна, мръсна тайна — повтори Джони Мак. — Мери Марта ми разказа всичко още преди години. През онази нощ, в която Кент ме хвана заедно с нея, докато й помагах да се прибере у дома. Нали се сещаш, след като я намерих да се скита недалеч от кънтри клуба. Тя беше пийнала и много разговорлива.

Раменете на Едит се напрегнаха. Лейн чакаше, сдържайки дъха си и се питаше за каква точно тайна говори Джони Мак.

— През онази нощ тя ме умоляваше да я любя, но аз отказах. — Джони Мак хвърли на Лейн един поглед, с който мълчаливо я умоляваше да прояви разбиране. — Казах й, че ако в слуховете има някаква истина, тя може би ми е наполовина сестра.

— Слуховете бяха верни — промълви Едит с гробовно тих глас. — Ти не по-зле от мен знаеше, че Джон беше твой баща. Защо мислиш, че аз… — Тя рязко замълча, усетила се, че е на път да признае един от най-тайните си грехове.

Е, бащинството на Джони Мак със сигурност не беше толкова добре пазена тайна. Нямаше човек в града, който да не бе чувал слуховете по този въпрос. Не, каквато и да беше въпросната тайна, тя очевидно не бе публично достояние.

Джони Мак обаче не се отказваше.

— Знаеш ли какво ми довери Мери Марта, когато й заявих, че двамата с нея не бива да се любим, защото може да се окаже, че сме брат и сестра?

Едит рязко се завъртя, стиснала ръце пред себе си с оголени за атака нокти.

— Никой няма да ти повярва. Чуваш ли ме? Каквито и мръсни лъжи да изречеш, никой няма да ти повярва.

— Така ли? Онова, което научих от Мери Марта, според теб не обяснява ли защо тя през целия си живот бе съпътствана от умствени и емоционални проблеми?

— Тя просто е прекалено деликатна и чувствителна — също като майка ми на времето — възрази Едит и вирна предизвикателно нос.

— Това може и да е вярно, но…

— Отказвам да те слушам повече. Теб и твоите брътвежи.

Джони Мак обаче не мирясваше. Никой не бе в състояние да го накара да замълчи. Лейн чакаше, сдържайки дъха си, чудеше се и дори малко се страхуваше от тайната, която всеки момент щеше да излезе наяве.

— Мери Марта ми каза, че няма нищо лошо в това двамата с нея да правим секс. Според нея нямаше никакво значение, че може да съм неин брат, защото и тя, и Кент вече били…

Едит изпищя, запуши ушите си с ръце и се развика с пълно гърло. Лейн погледна към Джони Мак за помощ. Мили боже! Мили боже! Той наистина ли намекваше, че… Не! Не може да е истина! Колкото и силно да бе мразила Кент заради бруталното му отношение към нея, тя не вярваше, че той е бил способен на… Не! Моля те, господи, не…

— Направи нещо за нея! — нареди Лейн.

Джони Мак сграбчи Едит за раменете и я разтърси силно. След това свали ръцете й от ушите й и я изправи точно пред себе си.

— Мери Марта е била сексуално малтретирана от Кент още от единадесетгодишна възраст, нали?

— Неееее… — Като ридаеше неудържимо, Едит изведнъж се пречупи, тялото й се сгърчи и тя се отпусна безпомощно на гърдите на Джони Мак.

Лейн ахна. Коленете й се разтрепериха, краката й омекнаха. Тя се отпусна на най-близкия стол. Стиснала треперещите си ръце, тя се насили да диша — бавно и дълбоко. През цялото това време думите на Джони Мак кънтяха в главата й. Отново и отново. Подобно на реплика от някой долнопробен телевизионен сериал.

Мери Марта е била сексуално малтретирана от Кент още от единадесет годишна възраст.