Бевърли Бартън
Белези по сърцето (15)

14.

Глен Манис отпи жадно от бирата си Милър лайт и намести дебелия си задник в старото кресло. Взе дистанционното за телевизора и се оригна шумно. Докато прещракваше каналите, търсейки някое интересно спортно състезание или предаване, посветено на любимите му лов и риболов, той от време на време поглеждаше през рамо, за да види дали Джаки вече е излязла от банята. Тя бе оставила вратата открехната и през пролуката се виждаше част от душ кабината. Джаки обичаше да се прави на секси и да си въобразява, че той пощурява от страст всеки път щом зърне мокрото й тяло, излизащо изпод душа. Не би могъл да каже, че кокалестото й тяло го възбужда чак толкова, но виж, онова, което Джаки постигаше с опитната си уста, определено го караше да полудява.

Вече повече от година се виждаше с Джаки и понякога дори си мислеше, че би могъл да я помоли да се омъжи за него. В края на краищата, и двамата не бяха в първа младост, а и той едва ли щеше да си намери по-свястна жена от Джаки, щом не бе успял да го направи досега. Освен това Глен определено предпочиташе да си вземе грозна и кокалеста, но добра в леглото съпруга, отколкото някоя студена като лед красавица.

Джаки не беше красавица. Но и той не беше по стока. В училище всички се подиграваха на несръчния, тъп дебелак, с когото не иска да излезе нито едно момиче. А Джаки беше едно ококорено, тънко като върлина момиче, което никой мъж не би погледнал втори път. Когато стана на шестнадесет години Джаки измисли начин да привлича вниманието на мъжете. Изруси до бяло косата си, започна да слага подплънки в сутиена си, спря да носи бельо и взе да работи с уста. Съвсем скоро всеки мъж в града вече знаеше къде да отиде за една добра свирка.

В ония години Глен не проявяваше романтичен интерес към Джаки. Тогава правеше и невъзможното, за да накара едно друго момиче да го забележи. И това момиче беше Шарън Хикман. Тя, за разлика от Джаки, беше хубавица — с големи гърди, сладко дупенце и личице като на филмова звезда. Освен това беше чувал, че няма нещо, което Шарън да не е готова да направи, за да ощастливи мъжа, с когото е избрала да се чука. Но, като се изключи Джони Мак Кейхил, който се бе подписал почти върху всяко женско тяло в града, единствените други момчета, на които Шарън обръщаше някакво внимание, бяха богаташките синчета от района на привилегированите.

Но момичето, на което бе посветил най-хубавите си мечти, момичето, за което бе фантазирал през всичките си тийнейджърски години, беше едно от най-недостижимите в града. Мери Марта Грейъм. Ангелът. Той беше убеден, че не познава по-красиво момиче от нея. Дори и Шарън Хикман не можеше да се мери с нея. Само че, доколкото му беше известно, единственото момче, с което Мери Марта излизаше през онези години, беше Бъди Лоулър.

Внезапно думите, долетели от телевизионния екран, върнаха Глен обратно в настоящето. Той рязко се изправи на стола и усили звука. Добре ли беше чул? Пресвети боже! Целият град от известно време очакваше да чуе тази новина и ето че най-накрая я обявяваха официално.

— Днес следобед началникът на полицията Бъди Лоулър арестува Лейн Ноубъл по обвинение в убийството на бившия й съпруг, местния бизнесмен Кент Грейъм. — Репортерът продължи да говори, а на екрана показаха репортаж, на който Лейн, с оковани в белезници ръце, тъкмо влизаше в полицейския участък. Бъди я държеше за ръката малко над лакътя и я насочваше сред тълпата. Двама високи и тъмнокоси мъже вървяха плътно зад тях, сякаш бяха там, за да охраняват Лейн.

— Проклет да съм! — възкликна Глен. — Та това там е самият Джони Мак Кейхил. Приказките, който се разправят из града, май ще се окажат истина. Той като че ли е твърдо решен да остане в Ноубълс Кросинг.

Когато репортажът свърши и Лейн изчезна в сградата на полицейския участък, телевизионният говорител продължи да разисква най-големия скандал в Ноубълс Кросинг през последните петдесет години.

— Госпожа Грейъм ще бъде представлявана в съда от известния адвокат по наказателно право Куин Кортез, който, според осведомени източници, пристигнал днес след обяд с частния си самолет от Хюстън. Както повечето от вас вероятно помнят, господин Кортез си спечели име на един от най-добрите адвокати в страната преди шест години, когато, като млад адвокат, завършил юридическия факултет само преди година, бе избран от латиноамериканския певец Пако Урбано, за да го защитава в сензационното дело за убийството на приятелката му. Въпреки всички доказателства срещу Урбано, Кортез успя да убеди съдебните заседатели, че испаноезичният певец е невинен. Господин Кортез се ползва със славата — твърде позорна по мнението на някои — на адвокат, който никога не е губил дело в съда.

Пауза, колкото да си поеме дъх, и гласът от телевизора продължи:

— Що се отнася до другия мъж, забелязан близо до госпожа Грейъм, това е бившият жител на Ноубълс Кросинг, Джони Мак Кейхил. От бюрото на Си Би Ес в Хюстън научихме, че Кейхил в момента е богат предприемач, мултимилионер, добре известен сред обществото в Хюстън както като щедър филантроп, така и като безмилостна бизнес акула, с изключителен нюх към развитието на печеливши предприятия.

Глен се ококори. Заслуша се с непресекващ интерес.

— Някои от зрителите сигурно вече се питат каква е връзката между Кейхил и делото за убийството на Грейъм. Жителите на Ноубълс Кросинг, които познават Кейхил още от детските му години, си задават и друг, още по-интересен въпрос: Каква е връзката на Кейхил с госпожа Грейъм и колко лични са отношенията помежду им.

— Е, проклет да съм! — възкликна високо Глен. — Ама ако и това не е ритник в слабините! Журналистите сега направо ще побеснеят.

— Какво си мърмориш там? — Джаки, загърната само с една кърпа, стоеше пред банята, поставила едната си ръка на вратата, а другата върху мършавия си таз.

— Ела тук, сладурче. — Глен й махна с дебелата си и отпусната ръка. — Няма да повярваш какво става. Току-що са арестували Лейн за убийството на Кент и…

— Това не е никаква новина. Целият град очаква това да се случи от деня, в който Уес Стивънс представи доказателствата пред съдебните заседатели. — Джаки пристъпи във всекидневната. На лицето й грееше подканяща усмивка. — Повечето хора в града смятат, че Лейн няма никакъв шанс. Убедени са, че ще бъде осъдена без значение дали наистина е убила Кент. По всичко личи, че мис Едит държи да я смачка.

— Е, този път мис Едит може и да не получи онова, което си е наумила.

— Защо смяташ така? — Джаки се тръсна в скута на Глен и обви ръка около дебелия му врат.

Глен се поразмърда в креслото, за да се нагласи така, че голият задник на Джаки да бъде точно над члена му. Току-виж се възбудил ако тя позавърти дупе няколко пъти. Ако пък не се получи по този начин, ще се остави на милостта на опитните й пръсти, които обикновено успяваха да го докарат до нужното положение.

— По всичко личи, че Лейн си е осигурила високоплатен и опитен адвокат.

— И кой е той? — Джаки разхлаби кърпата, която бе завързала около себе си я остави да се свлече до кръста й.

Глен за нищо на света не би наранил чувствата на Джаки и затова предпочете да не й казва, че циците й, с размери на яйца на очи, по никакъв начин не можеха да му помогнат да се възбуди.

— Куин Кортез, ето кой!

— Куин Кортез? Той със сигурност ще й струва много пари. Хонорарът на този човек трябва да е поне милион долара за дело за убийство като това.

— Е, Лейн е богата, нали така? А ако случайно остане без пари, Джони Мак веднага ще й се притече на помощ. Току-що съобщиха по телевизията, че нашето лошо момче спечелило цяло състояние в Тексас.

— Браво на Джони Мак! Ще кажа браво и на всеки друг човечец от тази страна на река Чикасоу, ако намери начин, за да забогатее. — Тя близна ухото на Глен и описа цяла окръжност с влажния си език. — Искаш ли да споделя с теб една моя тайна? Измислих начин да спечеля за нас едно малко състояние. — Джаки се надигна достатъчно, за да измъкне кърпата и да я захвърли на пода. — Как ще ти се отрази един меден месец във Вегас с два милиона долара в джоба?

Глен разкопча ципа на панталона си, сграбчи ръката на Джаки и я пъхна в боксерките си.

— За какво говориш? По какъв начин двамата с теб можем да се докопаме до два милиона долара?

Тя обхвана пениса му и започна да го гали с бавни, отработени движения, които скоро изтръгнаха приглушен стон от устата на Глен.

— Няма да ти казвам засега, ти сам ще разбереш. Съвсем случайно научих нещо, което определени хора биха искали да запазят в тайна, а пък аз съм повече от сигурна, че същите тези хора ще ми платят на драго сърце, за да са сигурни, че ще си държа устата затворена.

— Това се нарича изнудване, Джаки Джей.

— Точно така, скъпи! Изнудване, което може да ме направи богата.

 

 

— Защо не можеш да измъкнеш мама от затвора още тази вечер? — Уил яростно се взираше в баща си. — Мислех си, че имаш намерение да й помогнеш.

Джони Мак се чувстваше също толкова безпомощен колкото и Уил. Полудяваше от гняв при мисълта, че Лейн ще прекара дори една нощ зад решетките. По дяволите, нямаше ли справедливост на този свят! Мястото на жена като Лейн не беше зад решетките на затвора. По дяволите, та дори и да беше убила Кент — а той вече вярваше, че не го е сторила, — тя не трябваше да бъде третирана като криминален престъпник. Не трябваше да й вземат отпечатъци. Да я снимат. Да я разпитват. Тъкмо обратното! Трябваше да й връчат медал, да я наградят, че е отървала света от гадина като Кент Грейъм.

— Готов съм да направя всичко, за да помогна на майка ти.

— Отстрани не изглежда точно така — обвини го Уил.

— Значи не гледаш добре — обади се Куин Кортез. — Баща ти ме нае да защитавам Лейн и…

— Той не ми е баща! Не е заслужил правото да бъде част от живота ни — моя и на мама.

Бузите на Уил пламнаха. В очите му проблесна влага. Джони Мак си даде сметка, че момчето едва сдържа сълзите си и смело се опитва да се пребори с тях, за да не се разплаче пред него и Куин. Никога до този момент Джони Мак не бе мислил за себе си като за баща, но сега с цялото си същество копнееше да сграбчи Уил, да го притисне силно към себе си и да намери начин да го накара да повярва, че всичко ще се оправи.

— Не се интересувам от проблемите между теб и Джони Мак. Това е нещо, което вие двамата трябва да разрешите — заяви Куин. — Исках обаче да подчертая две неща, за да ти обясня, че твоят… че Джони Мак действително помага на Лейн. И тези две неща са следните: Първо, той плаща хонорара ми, а повярвай ми, аз не взимам евтино. И второ, аз съм най-добрият в бранша и ако има някой, който да успее да оправдае майка ти напълно пред съда, този някой съм аз и Джони Мак го знае.

— Само защото егото ти е голямо колкото целия щат Тексас, не означава, че ще успееш да измъкнеш мама без присъда. — Притиснал здраво стиснати юмруци към бедрата си, Уил яростно се взираше в Куин, сякаш го предизвикваше да му възрази.

Куин погледна към Джони Мак и ъгълчетата на устните му се разтегнаха в едва забележима усмивка.

— Това хлапе наистина е твое. Няма спор по въпроса. Не само че изглежда точно като теб, ами и се държи по същия противен начин.

Джони Мак, опитвайки се да не поглежда към сина си, кимна в знак на съгласие с констатацията на Куин. Без да изрече и дума повече, Уил изхвърча от стаята, прекоси антрето и хукна нагоре по стълбите. Куин само сви рамене.

Лили Мей внесе сребърен кафеник и две чаши за кафе. Огледа стаята и попита:

— Къде е Уил?

— Качи се в стаята си — посочи Джони Мак.

— Вие двамата пак ли се скарахте? — Тя остави подноса на бюрото.

— Нищо сериозно. — Джони Мак се приближи, наля кафе в двете чаши и взе едната. — Уил е разстроен заради ареста на Лейн. Иска му се да хвърли вината за случилото се върху някого и аз просто случайно се оказах най-удобната за целта мишена.

Лили Мей взе втората чаша и я занесе на Куин.

— Ще можете ли още утре сутринта да измъкнете Лейн от затвора?

— Ще бъде свободна да си тръгне веднага щом съдията определи гаранцията. Но по всичко личи, че тази вечер съдията просто не може да бъде открит, което означава, че не ни остава нищо друго, освен да чакаме.

— Съдия Харпър е стар приятел на Едит — изплю с омраза името на жената Лили Мей.

— А също така и съдия Гилс, и съдия Уелч. — Джони Мак прекрасно знаеше как стават нещата в този град. Щеше да бъде истинско чудо, ако на Лейн бъде осигурен справедлив процес, но въпреки това не съществуваше начин да се докаже, че Едит Уеър използва всички сили и средства, цялото си влияние и авторитет, за да е сигурна, че Лейн няма да има никакъв шанс пред съда.

— И друг път ми се е налагало да се справям с подобни ситуации — увери ги Куин. — Ако Уес Стивънс не разполага с други доказателства срещу Лейн, освен тези, за които вече знаем, мисля, че ще успея да убедя съдебните заседатели, че вината на Лейн не може да бъде доказана по безспорен начин.

— Няма да позволя това момиче да отиде в затвора. — Лили Мей хвърли бърз поглед по посока на Джони Мак. — По-скоро ще призная, че аз съм убила Кент, отколкото да допусна това да се случи.

— Вие ли го убихте, госпожо Хикман? — заинтересува се Куин.

— Какво? — Лили Мей рязко се завъртя. Очите й се разшириха от изненада, ръцете й започнаха неудържимо да треперят.

— Вие имате почти същите основания да убиете Кент, каквито се приписват и на Лейн. — Куин поднесе чашата към устните си и отпи от гъстото, ароматно кафе. — Уил е ваш внук. Бихте направила всичко, за да го защитите. Също като Лейн. Прав ли съм?

— Прав сте. Бих направила всичко… и все още съм готова на това. — Лили Мей вирна предизвикателно брадичка и погледна Куин право в очите. — Ако с това ще помогнете на мис Лейн, аз искам да ме изправите на свидетелската скамейка, за да покажете на онези съдебни заседатели, че и аз, също като нея, съм могла да грабна онази бейзболна бухалка и да светя маслото на Кент.

Джони Мак постави ръка на рамото на Лили Мей.

— Зная, че Лейн ще оцени това, което се опитваш да направиш, но ти не си убила Кент и…

— Откъде знаеш, че не съм го направила? — С тези думи Лили Мей се обърна и излезе от кабинета.

— Какво според теб означава това? — попита Куин.

— Не съм сигурен.

— Смяташ ли, че възрастната жена е могла да го извърши?

— В този момент не мога да съм сигурен в каквото и да било — призна Джони Мак. — Зная само, че на горния етаж — той кимна с глава към тавана на стаята — имам син, който ме мрази. А в другия край на града, в градския затвор, се намира жената, която изцяло зависи от мен.

 

 

Бъди съблече подгизналата от пот риза и я захвърли на пода. След това разкопча ципа на панталона си. Беше много гореща нощ, мамка му! Влажна и знойна. Добър знак, че скоро ще завали. Точно от дъжд имаха нужда, за да се поразхладят малко.

А той самият имаше нужда от студена бира и здрав сън. Беше прекарал един дяволски труден и изтощителен ден. Вече повече от седмица се приготвяше за него, каляваше нервите си за момента, в който ще трябва да прочете правата на Лейн и да я арестува. Днес след обяд в къщата на семейство Ноубъл в един момент си бе помислил, че Джони Мак ще скочи отгоре му. Ако погледите можеха да убиват, Бъди отдавна вече да е мъртвец. Мисълта, че човекът, когото той на времето се бе опитал да убие, сега беше богат и влиятелен мъж, го изпълваше с неподправен страх. А арестът на Лейн само увеличаваше броя на престъпленията му срещу Джони Мак.

Всеки човек обаче правеше онова, което трябва. Да арестува Лейн беше част от работата му. Вярно, че можеше да изпрати някой от заместниците си, но той бе убеден, че дължи на Лейн поне това — да я арестува лично.

Бъди почеса рошавите си гърди, излезе от спалнята, прекоси коридора и влезе в кухнята. От всекидневната влизаше достатъчно светлина и Бъди дори не си направи труда да запали флуоресцентното осветление в кухнята. Отвори хладилника, взе си бутилка бира Будвайзер и я отвори. Отпи дълга и освежителна глътка и започна да рови из шкафовете, опитвайки се да открие някаква консерва, която да си притопли в микровълновата фурна. Намери една кутия с консервирани спагети с кюфтета, а след това започна да тършува из едно от чекмеджетата за отварачка.

Той харесваше Лейн. Винаги я бе харесвал. Даже и когато бяха деца. И как би могъл човек да не я харесва? Лейн беше добра жена, която се омъжи за един изключително лош човек и съсипа целия си живот. Бъди изпитваше съжаление към нея, но какво би могъл да стори? Не можеше да тръгне срещу мис Едит. Не можеше да застраши авторитета, който си бе изградил в града. Щом Едит Уеър искаше Лейн да бъде съдена за убийството на Кент, значи така трябваше да стане.

Бъди искрено се надяваше, че Куин Кортез наистина ще се окаже толкова добър, колкото се говореше. Ако репутацията му отговаря на истината, то Лейн щеше да бъде оправдана и освободена, макар че повечето от гражданите в Ноубълс Кросинг щяха да продължат да вярват, че е виновна. След това той щеше да направи изявление, че полицейският участък ще продължи разследването в търсене на други заподозрени, но, в крайна сметка, щеше да се погрижи убийството на Кент да остане поредното неразкрито от полицията престъпление.

Бъди намери отварачка и тъкмо я вадеше от чекмеджето, когато чу няколко забързани почуквания на задната врата на къщата му. Кой ли беше, по дяволите? Часът беше почти единадесет и половина.

Той се приближи до вратата, погледна пред стъклото и видя неясна женска фигура. Какво, по дяволите, правеше тази жена на прага му? Отключи и отвори вратата. Едит Уеър нахлу в къщата и затръшна вратата след себе си.

— Когато ми каза, че зная къде живееш, ти изтъкна, че мога да те посетя, когато реша да довършим започнатото преди няколко дни. — Тя прокара отрупаната си с пръстени ръка по гърдите му — започна от врата и се спря чак на пъпа му. — Е, днешният ден беше изключително добър и аз искам да празнувам. — Пъхна ръка под колана на боксерките му и веднага сграбчи пениса му. — Готова съм да довършим онази работа.

Пенисът на Бъди се втвърди като камък само пет секунди след като малката й топла ръка го обгърна. Бъди мразеше мис Едит. Мразеше я, защото тя беше отчасти отговорна за ужасното, достойно за съжаление, състояние, в което се намираше Мери Марта. Мразеше я, защото през целия си живот бе предпазвала и защитавала лъжливия си, презрян син Кент. Мразеше я, защото се опитваше да разпне на кръст една толкова добра и почтена жена като Лейн.

А най-силно я мразеше заради умението й да го накара да я желае.

Чувстваше се като тъп глупак. Мис Едит бе достатъчно стара, за да му бъде майка. Но у Едит Уеър нямаше нищо майчинско. Дори и на шестдесет години, тя си оставаше просто една постоянно разгонена богата кучка.

Бъди сграбчи Едит за косата, завлече я до кухненската маса, повдигна я и я тръсна върху покривката от изкуствена материя. Яростно раздалечи краката й, вирна нагоре бялата й ленена пола и изобщо не се изненада, когато видя, че тя не носи нито чорапи, нито някакво друго бельо. Продължавайки да стиска косата й с едната си ръка, той пъхна другата между краката й. Пръстите му стигнаха до венериния й хълм и докоснаха гола, гладка плът. Беше се обръснала.

— Кучка! — Бъди извади пениса си, а след това огледа продължително жената, която лежеше разчекната пред очите му. В сумрачния полумрак в кухнята Бъди лесно можеше да се престори, че това е Мери Марта.

Тя потрепери сякаш се възбуждаше само от мисълта за онова, което се канеше да направи. А когато той с все сила проникна дълбоко в нея, тя го сграбчи за задника и издаде строга заповед:

— Чукай ме! Силно и продължително!