Бевърли Бартън
Белези по сърцето (14)

13.

— Влез и седни. — Джони Мак се присегна, за да хване ръката на Лейн, но тя демонстративно се отдръпна назад към затворената врата.

Не смяташе, че може да понесе допира на плътта му. Ако му позволеше да я докосне, сигурно веднага след това щеше да се прекърши и да се хвърли в прегръдките му. След смъртта на Кент единствено силната й воля и дух не й позволяваха да се пречупи и й помагаха да запази разсъдъка си. И макар че изпитваше отчаяна потребност да се облегне на някого и да потърси подкрепа и разбиране, тя си даваше сметка, че този човек не би могъл да бъде Джони Мак. В продължение на много години бе свикнала да разчита единствено на себе си. Сама се грижеше за себе си, сама вземаше всички решения, сама влачеше тежкото бреме на живота. Заради нея самата и заради Уил Лейн трябваше да бъде силна дори и в най-ужасните мигове от живота си. Лили Мей винаги й бе помагала според възможностите си, но нейната подкрепа в трудните и мъчителни дни не можеше да се сравни с присъствието на един силен и благороден мъж. А и нещата се усложняваха допълнително от несигурността, която Лейн изпитваше. След всичко, причинено й от Кент, тя не беше сигурна, че би могла да се довери на Джони Мак, или на който и да било друг мъж.

— Няма как да знаеш със сигурност, че ще бъдеш обвинена — изтъкна Джони Мак. — Десетки хора в този град неведнъж са пожелавали смъртта на Кент. Сигурен съм, че полицията… Забрави за това! За момент забравих, че се намирам в Ноубълс Кросинг, където шефът на полицията е просто пионка в ръцете на мис Едит.

Лейн нервно усукваше дръжката на дамската си чанта, която висеше преметната през рамото й.

— Полицаите събират доказателства от две седмици, но аз дълбоко се съмнявам, че изобщо им е хрумнала мисълта, че всеки друг в този град би могъл да е извършител на това престъпление.

— Което ми подсказва, че Едит не желае да има друг заподозрян. Как смяташ, защо толкова държи да те прати в затвора?

— Може би вярва, че аз наистина съм убила Кент.

— А може би знае кой е истинският убиец и предпочита да стовари вината върху теб.

— Не мога да повярвам, че мис Едит би прикрила убиеца на Кент — възрази Лейн. — В края на краищата, тя му е майка.

— Едит не притежава майчински инстинкти. Отнасяла се е към децата си така, както и към останалите хора в този град — опитвала се е единствено да ги управлява. Мис Едит винаги е правила само онова, което е най-добро за нея самата. И не смятам, че тази ситуация е по-различна.

Лейн кимна в знак на съгласие, а след това си позволи бавно да плъзне поглед по Джони Мак. Веднага забеляза, че ризата му е почти изцяло разкопчана и под нея се вижда тъмната плът на голите му гърди. Беше по-едър и по-широк в раменете, отколкото преди петнадесет години, но изглеждаше все така мускулест и красив. Още от четиринадесетгодишна обичаше да го наблюдава — обикновено седеше пред прозореца и го гледаше как коси моравата и подкастря храстите в градината. През горещите летни месеци той работеше гол до кръста — само с едни отрязани до коленете стари дънки. А тя, подобно на всички останали момичета в града, въздишаше и мечтаеше за ласките на това толкова лошо момче — най-лошото момче, раждало се някога в Ноубълс Кросинг.

Почувства, че я облива гореща вълна. На чувствено желание и копнеж. Не можеше да допусне това. Нито сега. Нито по-късно. Проблемите в живота й бяха предостатъчно, за да прибавя към тях и една връзка с Джони Мак. Връзка, която щеше отново да разбие сърцето й и да й донесе единствено болка и разочарования.

Мисли само за работа, каза си тя. Тук си, за да приемеш предложението му. Да му позволиш да изплати отдавнашния си дълг. Както се изрази Лили Мей, тук си, за да си събереш вересиите. Да си позволи да мисли за Джони Мак като за мъж, когото желае, беше все едно да си играе с огъня. Веднъж вече бе изпепелила сърцето си с огнената си любов към този мъж и не можеше да допусне това да се случи отново.

Погледите им се срещнаха и останаха така само за част от секундата. Въздухът помежду им затрептя от напрежение. Лейн потрепери, изпитала чувството, че той някак си бе успял да я докосне, но веднага след това осъзна, че това е само плод на въображението й.

— Няма ли да седнеш? — Той й посочи единствения стол в стаята.

Лейн седна на стола, а Джони Мак се настани на ръба на леглото. Тя кръстоса глезените на краката си, остави чантата в скута си, преплете пръсти и подпря ръце върху чантата.

— Ще позвъня на Куин и ще го информирам за това развитие на нещата.

— Благодаря ти! Надявам се, разбираш, че не бих била тук… че не бих приела предложението ти да поемеш разходите за адвоката, ако можех да си позволя сама да изплатя хонорара на Куин Кортез.

Каква ирония само! Мъжът, който на времето бе работил като момче за всичко в двора на родителите й, сега имаше повече пари от нея. Ако нещата бяха по-различни, тя щеше да е изключително щастлива заради Джони Мак, щеше да се радва, че е постигнал толкова много в живота си. Той сигурно изпитваше огромно задоволство от факта, че може да се върне в родния си град като богат и преуспял мъж, за да натрие носовете на всички ония, провъзгласили го още от раждането му за безполезно, лошо момче.

— Не е нужно да ми обясняваш каквото и да било — увери я той. — И определено не трябва да ми благодариш. Аз ти дължа живота си. — Той се наведе напред, отпусна ръце между коленете си и преплете пръсти. — А освен това ти дължа и живота на сина си. Не мислиш ли, че размерът на адвокатския хонорар е твърде малка отплата за два спасени живота?

Лейн не можеше да си приписва заслуги за неща, които бе извършила инстинктивно, тласкана единствено от любовта си. Беше спасила него, а след това и сина му, защото, за нея лично, просто не бе съществувал друг избор.

— Има едно нещо, за което искам да се погрижиш — каза му Лейн.

Той вдигна очи и настойчиво се вгледа в нейните.

— Веднага. Само кажи какво е то.

— Не желая Уил да бъде въвлечен в това дело — заяви Лейн. — Не желая господин Кортез да му задава въпроси и да го разстройва. Бъди се отнесе много внимателно с Уил в деня, в който бе убит Кент. Едит вече знае, че Уил не е син на Кент, но, независимо от това, тя все още е силно привързана към него и аз съм сигурна, че ще успее да убеди Бъди и Уес Стивънс, че Уил във всички случаи трябва да бъде защитен.

— И от какво по-точно трябва да защитаваме Уил?

— От необходимостта да преживее отново онзи ден. — Лейн седна на самия край на стола и леко се приведе напред. — По-скоро бих признала, че съм убила Кент, отколкото да допусна Уил да бъде съсипан от… — Можеше ли да се довери на Джони Мак? Не, не още.

— Съсипан от какво? От истината? Но моят опит учи, че лъжите са тези, които ни нараняват.

— Трябва да вървя. Моля те, обади се на господин Кортез и ме информирай за резултата.

Лейн скочи от стола. Чантата й падна на пода. Когато се наведе, за да я вземе, ръката й се сблъска с тази на Джони Мак. Той вдигна чантата; двамата се изправиха едновременно и застанаха един срещу друг. Без да каже нито дума той преметна дръжката на скъпата кожена чанта през рамото й. Ръката му обаче се задържа близо до шията й.

Сърцето й ускори ритъма си. Главата й започна да бучи оглушително от силния приток на кръв. Той беше толкова близо до нея, че тя чувстваше топлината на дъха му, долавяше слабия аромат на афтършейва му, усещаше напрежението на мускулите му.

Неспособна да се помръдне и да избяга, както й диктуваше здравият й разум, Лейн погледна надолу и изведнъж си даде сметка, че телата им почти се докосват. Само веднъж през живота си бе стояла толкова близо до Джони Мак и това беше миг, който щеше да помни до сетния си дъх. Случи се през последното му лято в града. В хангара за лодки край реката. Под една от големите върби на брега. Тогава той осъществи най-съкровените й мечти — наведе се към нея и я целуна. А когато я придърпа по-близо до себе си, тя почувства възбудения му пенис, който пулсираше, притиснат към корема й. Беше готова да се отпусне на земята и да му се отдаде напълно, но в следващия миг той я освободи от прегръдките си и без никакви обяснения си тръгна.

Ако не си беше тръгнал през онази нощ, ако я бе любил на речния бряг, може би не Шарън Хикман, а тя щеше да зачене детето му.

Джони Мак хвана брадичката й и леко я повдигна, принуждавайки я да го погледне. Не ми причинявай това, безмълвно се примоли тя. Бяха ми нужни петнадесет години, за да престана да те обичам. Не ме карай да се влюбвам отново. Не ме принуждавай пак да те обичам.

Хипнотизирана от смъртоносния му мъжки чар, Лейн изобщо не възрази, когато той я обгърна през кръста с едната си ръка. А когато другата му ръка се спря на врата й, той едва-едва я побутна напред и гърдите й се опряха в него. Дясната й ръка сякаш се задвижи сама — Лейн се видя да я вдига и да поставя длан върху голата плът на гърдите му. Какво ставаше с нея? Та тя съвсем убедено вярваше, че е неспособна да реагира по този начин на едно мъжко докосване.

Обхвана я странно чувство за нереалност. Това беше мечта. Една лелеяна през годините, неосъществена мечта. Мечта, родена преди много години, когато тя беше млада, наивна и доверчива. И изгаряща от нетърпение да усети насладата от секса с мъжа, когото обичаше.

Тази мечта обаче бе попарена и унищожена по най-брутален начин. Както и много от другите й мечти. Всичките те бяха потъпкани от реалността. Унищожени след заминаването на Джони Мак, предпочел да изчезне от живота й завинаги. Смазани от безчувствеността на Кент, която с годините бе прераснала в жестокост.

— Лейн — прошепна името й той. Гласът му прозвуча тихо, гърлено и страстно.

Цялото й тяло потрепери, от дълбините на душата й се надигна сладостно очакване. За разрешение ли ме моли, трескаво си помисли тя. А може би просто я предупреждаваше?

В мига, в който устните му докоснаха нейните, Лейн се подготви за жестоката, нараняваща бруталност, с която бе свикнала след съжителството си с Кент. Само че този път нямаше настоятелност, нямаше болка и властна сила.

Спомни си, нашепваше душата й, спомни си целувките на Джони Мак. Тя въздъхна — от сладкия спомен и от удоволствието на настоящия миг. Устните му бяха топли и влажни; те я галеха бавно и чувствено, с обиграност, от която й спираше дъхът. Устните му я докосваха и милваха, възбуждаха я, обещаваха още изкушения. Нежно. Търпеливо. Едва, когато тя леко разтвори устни, за да изпусне въздишката на задоволство, зародила се в душата й, езикът му намери пътя си към по-интимни и чувствени кътчета.

Всяка разумна мисъл напусна Лейн и цялото й същество бе завладяно от копнеж, на какъвто не можеше да устои. Тя искаше още. О, боже, имаше нужда от още много ласки и обич…

Стегнатото му и сгорещено тяло, което усещаше под дланите на ръцете си, я вълнуваше по начин, по който не бе смятала за възможно. Не и след като Кент я бе измъчвал и унижавал години наред. А когато Джони Мак плъзна ръце надолу по тялото й и я притисна силно към себе си, Лейн просто не можа да овладее инстинктивния ответ на тялото си. Почувства силната влага на възбудата, изпита разтърсващата болка, която единствено сексът можеше да облекчи.

— Искам да те любя — прошепна й той, притиснал устни към ухото й. — Преди петнадесет години отказах и на двама ни това, което искахме най-много, но ние вече не сме същите. Не сме децата, които бяхме тогава. Ако това е, което желаеш…

Защо му трябваше да говори? Защо просто не я бе отвел до леглото, защо не я бе любил без много приказки? Той искаше тя да вземе решението. Искаше да я люби, но държеше да й даде право на избор.

— Много си добър — заяви Лейн и изви тяло, опитвайки се да се освободи от прегръдката му. — Тази обиграност несъмнено е резултат от богатия ти опит, нали?

Той я пусна веднага, но остана все така близо до нея. Погледна я право в очите и видя блясъка на обхваналия я гняв. Имаше и още нещо. Съжаление?

— Когато нещо, случващо се между един мъж и една жена, е правилно, тогава няма никакво значение колко други връзки са имали те преди това. Или поне така би трябвало да бъде.

Лейн знаеше, че той не е тъгувал по нея през всичките тези години и определено не е водил монашески живот. Тя обаче бе тъгувала и вехнала по него. Година след година. Докато накрая го намрази. Не се беше любила с мъж от деня, в който поиска развод от Кент; не желаеше връзка с никой друг мъж. Изпитала бе огромно облекчение само при мисълта, че никога повече няма да й се налага да допуска Кент, или който и да било друг мъж, близо до себе си.

— И колко пъти си имал усещането, че случващото се между теб и някоя жена е правилно? — попита Лейн.

Той я изгледа, така сякаш отговорът на този въпрос беше повече от очевиден.

— Изпитвал съм наслада всеки път, когато съм се любил с жена. Било ми е добре. Забавно. Вълнуващо.

Точно както си мислеше. Жребецът си оставаше жребец. Ако сега му се отдадеше, щеше да се изложи на голям риск, защото сигурно щеше да се влюби в него отново. А за него тя щеше да бъде само поредното лесно завоевание. Мисълта, че може да се превърне в една от многото креватни партньорки на Джони Мак Кейхил, изобщо не й се понрави.

— Трябва да тръгвам — изрече тя, но краката й отказваха да й се подчинят и продължаваше да стои като закована непосредствено пред мъжа, от когото искаше да избяга.

— М-м-м… — той кимна с глава.

— Моля те, обади ми се, след като разговаряш с господин Кортез.

Той кимна отново.

Лейн успя най-после да застави краката си да се раздвижат и се запъти към вратата. Отвори я, спря се, завъртя се към него и додаде:

— Ако наистина искаш да бъдеш баща на Уил, ще ти помогна. Няма да е лесно и не мога да ти гарантирам, че някога ще те приеме в живота си. Той обаче има нужда да разбере, че истинският му баща е по-добър човек от Кент Грейъм.

— Благодаря, Лейн.

— Недей да ми благодариш. Рано е още. — Тя успя да изобрази нещо като усмивка на лицето си. — А ще те предупредя още сега. Ако някога нараниш това момче, ще те накарам да съжаляваш, че си решил да се върнеш в Ноубълс Кросинг.

— Приличаш на тигрица, която защищава малкото си — отбеляза Джони Мак.

— Да, такава съм. И ако подозираш, че съм убила Кент, за да защитя Уил, искам да ти кажа, че подозренията ти съвсем не са лишени от основание. Защото със сигурност щях да го направя. Само че някой ме изпревари.

— Иска ми се аз да бях този някой. Иска ми се още преди много години да бях прекършил шибания му врат. Преди да успее да се докопа до теб.

Лейн не можеше повече да се преструва — и несигурната усмивка, и демонстрираният кураж бяха повече от престорени. Съзнаваше, че ако не тръгне веднага, сигурно ще се разпадне пред очите на Джони Мак. И, също като Хъмпти Дъмпти^[1], никога повече нямаше да може да възвърне целостта си.

— Обади се по телефона, ако решиш да дойдеш до къщата — каза Лейн. — А аз ще се постарая Уил да си бъде у дома.

Тя забързано излезе навън и изобщо не разбра, че Джони Мак върви след нея. Едва, когато чу стъпките му, Лейн се спря и погледна през рамо. Той също спря. Приличаше на човек, който има да й каже още нещо.

— Какво има? — попита го.

— Сексът е бил много неща за мен, но никога не е бил съвършен. Защото нито веднъж не повярвах, че жената, с която го правя, е най-подходящата, най-съвършената жена за мен.

— О!

— Просто исках да го знаеш. — Той се обърна и се прибра в мотелската си стая.

Когато затвори вратата след себе си, Лейн пое дълбоко дъх и се затича към колата си. Не мисли за онова, което ти каза, строго си напомни тя. Ако смяташ, че ти си жената, с която сексът би бил съвършен, ако се надяваш, че ти си единствената подходяща жена за него, значи си пълна глупачка. Да се любиш с Джони Мак би било грешка. Както за теб, така и за него.

Но, мили Боже, щеше да е толкова хубаво… Щеше да е прекрасно!

 

 

Джони Мак се облегна назад в удобния шезлонг от ковано желязо, и се загледа в сина си, който лудуваше в далечния край на басейна с две от приятелчетата си. Джордж Маркъм Трети и Тиъдър Тед Ъптън Четвърти. И двете момчета бяха синове на родители от Магнолия авеню. А Уил беше един от тях — аристократ до мозъка на костите, въпреки съмнителния си произход. Може би не беше нужно много, за да може човек да се държи като аристократ със синя кръв — достатъчно бе само да бъде отгледан като неразделна част от привилегированото малцинство.

В далечните, отдавна отминали дни, когато работеше като помощник на градинаря, той често бе чувал писъците, кикота и дръзките смехове, долитащи иззад оградата на плувния басейн в имението Ноубъл. И винаги се бе питал какво ли е чувството да бъдеш един от приятелите на Лейн и да прекарваш всеки ден в игри и закачки край басейна.

Когато започна работа в дома на Бил Ноубъл, Джони Мак беше шестнадесетгодишен и живееше почти без пари — като се изключат случаите, в които Уили печелеше на карти, а това не се случваше често. През това първо лято, късно надвечер, когато всички деца се прибираха по домовете си, а членовете на семейство Ноубъл се събираха в елегантната си трапезария, за да вечерят, той се промъкваше в района на басейна с надеждата, че Лили Мей все още не е изчистила след следобедните гости. Понякога намираше половин сандвич, недокосната бисквита или пък остатъци от чипс по чиниите. Често заварваше и полупълни чаши с кола или чай, силно разредени от разтопилите се вече кубчета лед. По онова време не мислеше, че извършва кражба като си хапва от остатъците, които прислугата щеше да изхвърли на боклука. Освен това подозираше, че Лили Мей съвсем съзнателно отлагаше чистенето за по-късно, защото знаеше, че без тези трохи от трапезата на семейство Ноубъл той почти всяка вечер би си лягал гладен. Но тя знаеше и още нещо — че той никога не би приел подаяние от нея.

Всичко това се бе случило преди двадесет години и преди цял един живот, изпълнен със съжаления и угризения. Джони Мак си напомни, че в деня, в който бе напуснал Ноубълс Кросинг, той бе оставил зад себе си и онова буйно, вечно сърдито и необуздано младо момче. Същият онзи ден, в който бе казал на Лейн, че не може да я вземе със себе си. От тогава насам бе преуспял в живота, натрупал бе пари и богатство, но някъде дълбоко в душата му и до ден-днешен продължаваше да живее онзи сърдит и постоянно гладен тийнейджър. Част от него все още изпитваше глад и ярост и се измъчваше от съзнанието, че не е достатъчно добър, за да целува хубавите малки крака на Лейн Ноубъл.

Той погледна надолу към земята и зърна десет червени нокътя, спрели точно до шезлонга му. Десет пръста. Два плажни сандала. Вдигна леко поглед и зърна два идеално оформени прасеца. Червената, рядка като рибарска мрежа, плетена роба достигаше до средата на бедрата й, но кройката й бе такава, че не оставяше почти нищо скрито, което да провокира въображението му. Прилепналият към тялото й червен бански костюм с дълбоко изрязан гръб подчертаваше съблазнително всяка извивка от съвършеното й тяло. Цялата му мъжка същност реагира мигновено на съблазнителната женска фигура, застанала до него.

Лейн стоеше над него, стиснала по чаша леден чай във всяка ръка.

— Помислих си, че може да си жаден. Лили Мей току-що приготви кана пресен чай.

Джони Мак се изправи до седнало положение и протегна ръка към една от чашите.

— Благодаря.

Тя кимна по посока на трите момчета, които лудуваха в басейна.

— Уил като че ли наистина се забавлява. След смъртта на Кент го виждам за пръв път да се смее от сърце. — Лейн седна на един стол от ковано желязо, който, заедно с малката масичка пред него, бе скрит от слънцето от огромен плажен чадър. — Все още ли те отбягва?

— А ти как мислиш?

— Съжалявам. Надявах се, че ще започне поне да разговаря с теб, без да се налага аз постоянно да го подтиквам към това. — Лейн поднесе чашата към устните си и отпи от студения чай.

— Той ме избягва много успешно, независимо от факта, че вече почти цяла седмица ви посещавам всеки ден. Очевидно е твърдо решен да се преструва, че аз просто не съществувам.

— Предупредих те, че няма да е лесно да го спечелиш.

Лейн остави чашата си на масата и взе от там едно шише с плажно масло. Сложи малко от него на ръката си, а след това внимателно намаза носа си. Джони Мак отбеляза, че носът и раменете й все още се покриваха с лунички от слънцето, но останалата част от тялото й бе равномерно и приятно загоряла. В много отношения тя си оставаше сладкото малко момиченце, което, също като баща си, бе проявило уважение и доброта към него. Но едновременно с това Лейн се бе превърнала в жена, която той не познаваше. Дали и тя го възприемаше по същия начин — като стар приятел, превърнал се в непознат?

— От другата седмица Уил тръгва отново на училище — каза Лейн. — Не смея да си помисля какво би могъл да чуе от другите деца. В края на краищата, баща му бе убит преди три седмици и съществува напълно реалната възможност майка му да бъде арестувана като извършителка на това престъпление.

— Той е силен. Може да се справи с някоя и друга недоброжелателна забележка. — Джони Мак изгълта почти половината от чая си, а след това остави чашата си на масата, редом с чашата на Лейн.

— Боя се, че може да реши да се справя с досадниците по начина, по който ти го правеше преди години. Подобни конфликти при теб винаги завършваха с бой и юмруци. — Лейн въздъхна. — Хрумна ми дори да го изпратя на училище в друг град, но искрено се съмнявам, че ще се съгласи да замине. Няма да пожелае да ме остави сама. А ако трябва да бъда честна, и аз не мога да понеса мисълта за раздяла с него. Ако бъда осъдена за убийството на Кент и изпратена в затвора, просто не зная…

— Куин вече ти обясни, че дори и да те изправят пред съда, малко вероятно е да бъдеш обвинена в нещо по-сериозно от непредумишлено убийство. — Джони Мак се излегна на шезлонга и изпружи напред дългите си крака. — Полицията не разполага с достатъчно доказателства. А и всичките им улики са косвени. Освен това, ако този съдебен състав от съдебни заседатели прояви глупостта да те осъди, ние ще продължим със собственото си разследване и неминуемо ще открием истинския убиец на Кент. Наетият от мен частен детектив пристигна в Ноубълс Кросинг преди четири дни и вече се е заел с издирването на други заподозрени. Ако има поне един човек, който е разполагал не само с мотив, но и с възможност да убие Кент, Уайът Фостър ще го намери.

— Ще похарчиш цяло състояние, докато се опитваш да докажеш невинността ми.

Въпреки слънчевите очи, които закриваха очите й, Джони Мак беше сигурен, че тя гледа право в него. Тялото й леко се наведе към него.

— И без друго имам цяло състояние — отвърна той.

— Да, така е. — Лейн въздъхна дълбоко. — Не мисля, че някой от нас двамата някога си е представял, че ще дойде денят, в който ти ще се превърнеш в мой благодетел, а аз в благотворителна кауза за теб.

Преди да успее да й отговори, тя се изправи, съблече робата си и се затича към басейна. Джони Мак изпита болезнена възбуда само, докато я наблюдаваше как се движи — полюляването на закръглените й бедра, примамливото движение на сочната й гръд, извивката на тънкото кръстче… Няколкото часа, които прекарваше с нея всеки ден, се бяха превърнали в мъчение. Тя беше единствената жена в целия му живот, която бе желал с отчаяна настойчивост, но никога не бе имал. В младостта си бе задоволявал този свой копнеж, преспивайки с други жени. С много други жени. Но дори и тогава сексът с другите жени не можеше да притъпи желанието му да притежава Лейн. А сега не бе имал връзка с друга жена от деня, в който бе пристигнал в Ноубълс Кросинг, и стремежът му да убеди Лейн да стане негова любовница започваше да се превръща в маниакално обсебване.

Дали гърдите й наистина бяха толкова закръглени и сочни, колкото изглеждаха? Дали зърната й бяха големи и тъмни, или малки и розови? Дали беше гъсто окосмена между краката? Дали косъмчетата по венериния й хълм бяха къдрави? Щеше ли да успее да я извиси до оргазъм само с ласките на пръстите си и нежния допир на устните си? Дали викаше по време на оргазъм, или тихичко стенеше? Щеше ли да извика името му на глас, или щеше да го прошепне едва-едва?

— Мис Лейн, търсят те по телефона. — Лили Мей излезе в задния двор през вратата на кухнята и извика на Лейн само миг преди тя да скочи в басейна.

— Кой е?

Лили Мей подаде на Лейн преносимия телефон и остана отстрани, за да изчака края на разговора. В сивите й, уморени очи се четеше тревога.

— Джеймс Уеър е.

Джони Мак веднага скочи от шезлонга, застана зад Лейн, която тъкмо поднасяше слушалката към ухото си, и сложи ръка на рамото й. Тя потрепна — едва доловима тръпка премина по цялото й тяло.

— Здравей, Джеймс.

Джони Мак се приближи още малко и сведе глава. Лейн отдръпна леко слушалката от ухото си, за да може и той да чуе какво ще й каже Джеймс.

— Лейн, обаждам се, за да те предупредя — рече Джеймс. — Съставът от съдебни заседатели е повдигнал срещу теб обвинение в убийство по непредпазливост. Сега е моментът онзи дяволски добър адвокат, нает от твоя приятел, да поеме случая от мен. Бъди ще дойде да те арестува днес след обяд.

— Да, разбирам. Благодаря ти, Джеймс.

— Ужасно съжалявам за всичко това. Не смятам, че си убила Кент, но… както прекрасно знаеш, никой в този град не ме слуша. Иска ми се да можех да направя нещо, за да ти помогна. Иска ми се… по дяволите, иска ми се да не ме беше толкова страх от жена ми.

— Всичко е наред. Много ти благодаря, че се обади да ме предупредиш.

Джони Мак взе слушалката от ръката й и я подхвърли на шезлонга. Лейн лекичко залитна към него. Без да се поколебае нито за миг, той я прегърна през кръста, за да я подкрепи.

— Какво точно те предупреди той? — попита Лили Мей.

— Обвинена съм в убийството на Кент.

Уил излезе от басейна и загърна една хавлия около раменете си.

— Какво става?

Лейн се притискаше силно към Джони Мак.

— Уил ще бъде ужасно разстроен от всичко това.

— По дяволите, Лейн, веднъж поне помисли за себе си — сгълча я Джони Мак.

— Мамо? — Уил се спря на няколко крачки от нея, приковал поглед върху ръката на Джони Мак, обгърнала кръста на Лейн.

— Съставът от съдебни заседатели е обвинил майка ти в убийство — информира го Джони Мак. — Заради нея всички ние трябва да запазим спокойствие и да насочим усилията си към измъкването й от тази каша. Сега, Уил, е важно да се държиш като мъж, а не като някое капризно хлапе. Можеш ли да го направиш? Можеш ли да проявиш мъжеството, което майка ти е възпитала у тебе?