Бевърли Бартън
Белези по сърцето (13)

12.

— Бъди, много те моля, ще изведеш ли Мери Марта на следобедната й разходка? — Едит погледна към госпожа Ръсел, която продължаваше да чака на вратата. — Качи се горе и кажи на Джаки да побърза с шала на Мис Мери Марта.

Мери Марта стисна ръката на Джони Мак.

— Ще ме извиниш, нали? Майка настоява всеки ден да се разхождам на слънце.

— Разбира се.

Какво, по дяволите, се е случило с Мери Марта, зачуди се Джони Мак. Тя открай време си беше не особено стабилна в емоционален план — и това бе напълно обяснимо, ако историята, която му бе доверила преди петнадесет години, беше вярна. Той си спомни как през онази нощ пияната и разстроена Мери Марта го умоляваше да я люби. Дори и тогава момичето като че ли от време на време губеше връзка с реалността, но сега… Мили боже, сега тя изглеждаше напълно откачила.

Дали смъртта на Кент бе оказала такова пагубно въздействие върху психиката й? Дали най-накрая не бе станала жертва на чувствата на любов и омраза, които бе изпитвала към брат си?

Мери Марта пое ръката на Бъди и той я поведе към френските прозорци, отварящи се към страничната веранда. Преди да излезе, Мери Марта се спря за момент, обърна се през рамо и се усмихна на Джони Мак. На лицето й бе изписано странно изражение.

— Ще дойдеш да ме видиш отново, нали? Винаги си бил толкова добър с мен. Но не трябва да идваш, когато Кент е тук. Боя се, че той изпитва към теб ужасна ревност.

Джони Мак погледна с разбиране Бъди и за част от секундата изпита нещо като съжаление към този нещастен човечец. И двамата знаеха, че с Мери Марта е свършено, че тя най-после е преминала отвъд емоционалния ръб, по който се бе клатушкала през целия си живот. Бъди обичаше тази жена, но каква част от истината знаеше за нея? Дали тя някога е разказвала и на Бъди фантастичната история, която на времето сподели с него? И ако му е доверила тази своя тайна, дали Бъди й е повярвал?

Бъди отмести поглед от Джони Мак и побърза да изведе Мери Марта навън, оставяйки на Едит да се справи сама с неканения гост.

В стаята се възцари гробна тишина. Чуваше се единствено звукът от дишането на Едит Уеър. После във фоайето се чуха нечии стъпки. В стаята отново се появи икономката.

— Джаки ще слезе всеки момент — съобщи госпожа Ръсел.

— Да, благодаря ти. — Едит отпрати жената само с едно кимване.

Едит подпря на кръста си ръце, отрупани с блестящи пръстени, отметна назад глава и измери Джони Мак с поглед от главата до петите.

— Сега приличаш много повече на Джон, отколкото, когато беше двадесетгодишен.

— Това комплимент ли е или…

— Комплимент е и ти го знаеш дяволски добре. Джон беше красив дявол. И ти си същият като него. — Тя го погледна право в очите. — И моят Кент беше като вас.

— Предполагам, че би трябвало да кажа колко съжалявам за Кент и да ти изкажа съболезнованията си, но ми е трудничко да проявя такова съчувствие към човека, поръчал убийството ми. — Той отбеляза лекото трепване и почти недоловимата промяна в изражението на Едит. Тя запази леденото си самообладание, но думите на Джони Мак очевидно бяха попаднали право в целта.

— Надявам се, че нямаш намерение да разпространяваш налудничавата си история из Ноубълс Кросинг. — Едит плъзна лявата си ръка по елегантното си бедро и погали меката вълна на сивия панталон, с който бе обута. — Никой в този град няма да повярва на думите ти.

— Да не би да се страхуваш, че съм се върнал, за да отмъщавам, мис Едит?

Този път тя цялата потрепери и го дари с натежал от презрение и ярост поглед.

— А за какво друго би могъл да си тук? Бъди ми предаде красноречивото ти послание. И аз го възприех като заплаха. Да не би сега да се опитваш да ми кажеш, че в думите ти не се съдържа предупреждение?

— Красноречиво послание. Сбито и стегнато. Без излишни думи. — Хареса му изненадата, изписала се на лицето на Едит. — Момчето, което на времето не можа да завърши гимназия, все пак продължи образованието си в колеж и там научи едно друго. Като например значението на простите, ясни думички, които ме затрудняваха всеки път, щом ги чуех от теб или от някой друг от обкръжението ти.

— Ти си учил в колеж?

— Сигурен съм, че вече и сама си се добрала до тази информация. Предполагам, че си накарала Бъди да изрови всичко за мен. Изненадан съм, че не си наела частен детектив за целта.

— Все още не е късно да го направя.

— Що се отнася до посланието, което ти изпратих по твоя лакей — Джони Мак се изсмя, — не зная дали е заплаха, или предупреждение, или… хм… Ако отмъщението бе сред основните ми приоритети, щях да ви навестя много по-рано. Още преди пет години разполагах с достатъчно пари, за да изкупя целия Ноубълс Кросинг и да ви оставя голи като пушки!

Как му се искаше да се бе върнал преди пет години! Ако само бе знаел… Но след бягството му от този проклет малък градец, след изминалите дълги години, желанието му за мъст бе започнало бавно да умира. В края на краищата бе осъзнал, че и той носи немалка вина за събитията, довели до нощта, в която Бъди и приятелчетата му го изхвърлиха полумъртъв в реката.

— Ако наистина си толкова богат, не мога да разбера защо наистина не си се върнал, за да огласиш обвиненията и претенциите си. Никога не си се отличавал с особено благородство. Нито със стремеж към доброта и опрощение.

Благородство. Проявил бе благородство само веднъж в живота си. Когато напусна града и отказа да вземе Лейн със себе си. Опрощение? Доброта?

— Аз съм толкова склонен към опрощение, колкото и ти, мис Едит.

Някой се изкашля предупредително. Едит се напрегна. Джони Мак се обърна и видя Джаки Къмингс, която тъкмо влизаше във всекидневната. И тя, както и останалите хора от градчето, уж изглеждаше променена, а всъщност си беше пак същата. Същата избелена до бяло коса. Същото кокалесто тяло. Джони Мак поспря поглед върху униформата, която прилягаше перфектно върху приятно заоблените й гърди, и се зачуди дали Джаки все още носи подплънки в сутиена си, както бе правила като ученичка в гимназията, или се бе подложила на хирургично уголемяване на бюста. На първата им среща той бе пъхнал ръка в сутиена й и с огромно изумление бе открил там нещо като малко лимонче, което изобщо не се връзваше със сочните портокали, които тя така охотно демонстрираше пред света.

Изминалите години обаче очевидно не са били особено благосклонни към Джаки, макар Джони Мак да подозираше, че част от щетите се дължат на отколешния й навик да пуши по две кутии цигари на ден. Тя беше на тридесет и пет години, но изглеждаше с десет години по-възрастна. Беше видимо изхабена и уморена и по всичко личеше, че животът й не е бил от лесните.

— Ей, здравей, страннико! — Джаки се примъкна по-близо до него и му се усмихна подканящо. — Къде се изгуби толкова години? Без теб този град просто не е същият.

— Джаки, занеси, ако обичаш, дрехата на мис Мери Марта. — Едит ядосано изгледа медицинската сестра на дъщеря си. — Бъди я изведе на разходка в градината.

— Разбира се, мис Едит. — Джаки дари Джони Мак със съблазнителна усмивка, а след това бързо прекоси стаята и излезе през френските прозорци.

— Една от бившите ти любовници? — попита Едит.

— Не съм от мъжете, които се хвалят със завоеванията си — отвърна той. — Ти би трябвало да знаеш това по-добре от всеки друг.

Независимо от железния си самоконтрол, Едит все пак се изчерви. Дишането й леко се ускори и Джони Мак предположи, че тя отлично си спомня всичко. Онова последно лято в града. Вечерта, в която тя прелъсти незаконороденото копеле на съпруга си. Навремето той се бе забавлявал не по-малко от нея самата, но впоследствие се наложи да заплати прекалено висока цена за отмъщението им срещу Джон Грейъм. Кент ги бе видял да се любят в лятната къща. И това бе началото на края за Джони Мак. А случилото се, по всяка вероятност, бе променило завинаги взаимоотношенията на Кент с майка му. Джони Мак изобщо не се съмняваше, че Кент бе използвал тайната на майка му срещу нея самата. Той беше от хората, които не биха се посвенили да изнудват дори собствената си майка.

— Защо се върна в Ноубълс Кросинг? — отново попита Едит.

— Поради две причини. — Той замълча, принуждавайки я да чака — нещо, което Едит ненавиждаше. — Първа причина — дойдох, за да предявя претенции върху сина си.

Едит мълчаливо изохка, а след това прехапа долната си устна, за да се овладее, преди да е задала въпроса, който не й даваше мира: Откъде разбра за Уил?

— Ти май се надяваше, че все още не съм научил за Уил? Съжалявам, че трябва да те разочаровам, но зная цялата история.

— Значи си научил как Лейн направи Кент на глупак. Лъга го години наред, а когато истината най-после излезе наяве, той беше съсипан. И сега, за нещастие, Лейн е главната заподозряна в убийството на Кент.

— Което ни изправя пред втората причина за завръщането ми в града. Искам да съм напълно сигурен, че Лейн няма да бъде обвинена по бързата процедура и тикната в затвора.

— Да не би да намекваш…

— Нищо не намеквам — прекъсна я Джони Мак. — Просто ти съобщавам един факт. Приеми го като заплаха, или като предупреждение, или както там решиш, по дяволите! Но запомни едно — всеки, който реши да напакости на Лейн, ще трябва първо да се справи с мен. — Той пристъпи по-близо до Едит и спря едва, когато помежду им останаха не повече от няколко сантиметра. После хвана брадичката й с палеца и показалеца на едната си ръка. — Никой вече не може да ме сплаши. Никой не може да ме прогони. Нито пък да ме купи.

Когато я пусна, Едит разтърка брадичката си и злобно изсъска:

— Това все още е моят град. Моят окръг. Моят щат. Ти може и да си важна клечка в Тексас, но по тези места не си нищо повече от един бял боклук, който има много пари.

Джони Мак нахлупи шапка и се изхили високо и неприлично.

— Да, мадам, мис Едит, ти си безусловно права. Но може би трябва да запомниш това — аз все още не играя по правилата. А напоследък неизменно печеля.

Изрекъл тези думи, той кимна, обърна се и излезе, оставяйки Едит да се опитва да смели току-що чутото. Искрено се надяваше тя да се задави с онова, което й бе наговорил.

 

 

Бъди се качи на горния етаж с Мери Марта и изчака Джаки да я настани в люлеещия се стол и да й даде куклата. Тя незабавно я залюля и започна да й пее. Бъди я целуна с любов по челото, кимна на Джаки и излезе от стаята. Поспря се за миг на стълбищната площадка. Искаше да остане за малко сам със себе си, преди да слезе долу и да се изправи пред мис Едит.

Бъди беше влюбен в Мери Марта още от дванадесетгодишен. Тя беше най-сладкото, най-красивото създание, което бе срещал през живота си. Като принцеса от приказките. На всичкото отгоре го харесваше. Като приятел. После, когато тя стана на шестнадесет, Бъди я покани на среща и не можа да повярва на късмета си, когато тя прие. По-късно му обясни, че Кент й бил казал, че трябва да излиза с Бъди, защото той бил добро момче и с него щяла да бъде в безопасност. И тя наистина беше в безопасност с него. О, той я желаеше! Желаеше я така отчаяно, че се възбуждаше само при мисълта за нея. Но тя го отблъскваше всеки път, когато опиташе нещо повече от целувка.

А той беше достатъчно глупав, за да повярва, че тя го отблъсква, защото се пази. Пази се за деня, в който двамата щяха да се оженят. Впоследствие се оказа, че се бе заблуждавал. Защото тя изобщо не бе имала намерението да се омъжва за него. Нито пък бе пазила девствеността си заради него.

И така, годините минаваха, той продължаваше все така силно да обича Мери Марта, но междувременно успя да се ожени и да се разведе, както и да завърже няколко по-продължителни връзки. Но когато и последната му връзка приключи преди малко повече от година, той, както бе правил винаги преди това, се върна отново в тази къща като гълъб, долитащ неизменно в гнездото си.

Обичаше Мери Марта и вероятно щеше да я обича до края на дните си. Господ му е свидетел, че бе готов на всичко заради нея. Готов беше дори да излъже, че и да умре, ако се наложи. Никога обаче нямаше да я има — не и по начина, по който един мъж би искал да притежава жената, която обича. Тя бе съсипана много отдавна — физически и емоционално. Нищо не бе останало от Мери Марта Грейъм — само едно трогателно малко момиченце, което се преструваше, че в живота му всичко е наред. И макар да не можеше да стори нищо повече за нея, Бъди можеше поне да направи така, че илюзорният свят, в който тя живееше, да продължи да бъде все така чист, безметежен и сигурен.

Бъди сви ръцете си в юмруци, за да спре треперенето им, пое си дълбоко дъх и закрачи надолу по стълбите. Още от фоайето чу гласа на мис Едит. С кого ли разговаряше? Джони Мак си бе тръгнал преди повече от час.

Бъди влезе в библиотеката и се поспря за миг до вратата. После, осъзнал, че мис Едит не забелязва присъствието му, се заслуша в телефонния й разговор.

— Чу ме, Уес — заяви Едит. — Време е да представиш доказателствата срещу Лейн пред състав от съдебни заседатели, които да дадат ход на делото. Чакахме достатъчно дълго. Нищо повече не би могло да излезе наяве. Кент е мъртъв вече повече от две седмици. Искам да бъде повдигнато обвинение срещу Лейн. И още нещо — направи и невъзможното, но настоявам за обвинение в предумишлено убийство! — Тя с все сила затръшна слушалката.

Ръцете на Бъди настръхнаха. Значи тя все пак щеше да изпълни заканите си — щеше да принуди Уес Стивънс да вкара в съда случая с убийството на Кент, макар да разполага само с косвени улики срещу Лейн. По бейзболната бухалка, с която бе извършено убийството, не бяха намерени никакви пръстови отпечатъци. Бъди и подчинените му полицаи бяха стигнали до заключението, че, човекът, пребил Кент до смърт, който й да беше той, бе действал изключително бързо. В състояние на афект. А заключенията на съдебния лекар потвърдиха версията им. Бъди дълбоко се съмняваше, че Уес ще успее да изгради обвинение в предумишлено убийство. Единствено фактът, че именно Лейн бе намерила тялото и бе телефонирала в полицейския участък, както и убеждението, че тя би могла да посегне на живота на Кент, за да предпази и защити Уил по някакъв начин, я превръщаха в главния заподозрян. Много хора в града не харесваха Кент. През последните няколко години той бе изгубил симпатиите на съгражданите си с постоянните си пиянски изстъпления, по време на които мис Едит често се обаждаше в полицията, за да го приберат на топло и да го спасят от него самия. Бъди вече не си спомняше колко пъти той лично бе затварял Кент в участъка. И всеки път едва бе устоявал на изкушението да въздаде справедливост и правосъдие със собствените си ръце.

Поне още пет-шест човека в този град, включително и той самият, имаха основания, не по-малки от тези на Лейн, да посегнат на живота на Кент. Тя обаче беше единствената заподозряна, която нямаше алиби за времето, през което е било извършено убийството. Освен това именно Лейн бе намерила трупа. Лили Мей е била през това време с Уил, което означаваше, че и двамата имат алиби. Мис Едит е била с Мери Марта. Джеймс Уеър е бил с Арлийн Дотън — факт, който Джеймс призна с голяма неохота. А той самият се намираше в полицейския участък. И да — и той, както и всички останали, от дълго време искаше да види Кент мъртъв.

— Никога няма да успее да постигне обвинение в предумишлено убийство — обади се Бъди и се усмихна, когато мис Ели подскочи от изненада и извика уплашено.

— Мили боже, Бъди, изплаши ме до смърт. — Тя вдигна ръка и започна да я вее пред гърдите си. Пред пищните си гърди.

Той все още се изумяваше от факта, че една шестдесетгодишна жена може да бъде толкова привлекателна и откровено сексапилна. Но Едит се бе възползвала от богатството си по най-добрия начин и през годините се бе подложила на някоя и друга корекцийка. Последното нещо, което му се искаше, бе да се възбужда при вида на майката на Мери Марта. Само че той вече месеци наред не се бе любил с жена, а мис Едит съвсем открито флиртуваше с него напоследък. Не беше нужно човек да е гений, за да се досети, че му е хвърлила око. А силната прилика между майка и дъщеря допълнително увеличаваше шансовете на мис Едит.

— Най-доброто, на което може да се надява, е убийство по непредпазливост, а аз предполагам, че ако изобщо се стигне до съд, повдигнатото обвинение ще бъде най-много в непредумишлено убийство — додаде Бъди. — Ако Лейн е защитавала Уил, както се говори напоследък из града, тя едва ли е имала намерение да убие Кент, а само да му попречи да измъчва момчето и тогава…

— Въпреки това няма да се откажа — заяви Едит, а устните й се свиха в злобна гримаса. — Лейн заслужава да бъде наказана. Джони Мак също.

— И защо смяташ, че като обвиниш Лейн в убийството на Кент, ще накажеш и Джони Мак?

— Защото Джони Мак е дал клетва да бъде неин защитник и спасител. Рицар в блестящи доспехи. — Едит се приближи до Бъди и положи ръка на гърдите му. — Това означава, че изпитва някакви чувства към нея, които може да се окажат много по-силни, отколкото предполагаме. А когато един мъж като Джони Мак е влюбен… о, скъпи Бъди, това означава, че вече сме намерили оръжието, което ще използваме срещу него.

— Не си готова да приемеш факта, че Кент сам си навлече всички неприятности и напълно заслужи бруталната си смърт, нали? — Бъди сграбчи ръката на Едит, която се плъзна надолу по гърдите му, докато пръстите й стигнаха до колана на панталона му. — Трябва да прехвърлиш вината за провала на децата ти върху някой друг, така ли? Ако беше обърнала внимание на онова, което се случва в собствената ти къща, вместо да се опитваш да надминеш по разгул разпасания си съпруг…

— Никой не може да ми говори по този начин! — Едит отдръпна ръката си и се приготви да го удари, но Бъди сграбчи китката й и възпря удара й по средата.

— Как смееш! Веднага ме пусни! — Едит се опита да се освободи, но Бъди продължи да засилва натиска върху ръката й докато тя не извика. — Дявол да те вземе, причиняваш ми болка…

Бъди рязко я дръпна към себе си и пищният й бюст се притисна към гърдите му. Изви ръцете й зад гърба й и наведе глава. Устните му докоснаха нейните. Тя го изгледа с широко отворени очи. Беше останала без дъх.

— Това е, което искаш, нали, мис Едит? — Бъди притисна тяло към нейното и тя почувства огромната му ерекция. — Това е, което ти харесваше у господин Джон и у Джони Мак. И това е, което Джеймс не може да ти даде. Ти обичаш по-грубичък секс, нали? Искаш мъжът, с когото се любиш, да те доминира напълно.

— Ти, долен кучи син, пусни ме или ще ти издера очите. — Тя оголи зъби и изръмжа, сякаш се опитваше да приведе заплахата си в действие.

Устните на Бъди отново с все сила се впиха в нейните. Смазващи, нараняващи, покоряващи. В мига, в който езикът му докосна нейния, тя изстена и внезапно престана да се бори. Тялото й сякаш изведнъж се разтопи в ръцете му. Той задълбочи целувката.

Не тук! И не сега! Онази част от мозъка му, която все още бе в състояние да разсъждава трезво, му налагаше предпазливост. Не можеше да изчука мис Едит в тази къща. Не и, когато Мери Марта е в стаята си на горния етаж.

Бъди рязко прекрати целувката и внимателно отблъсна Едит. Тя го погледна разярено. Дишаше тежко и гърдите й се повдигаха и спускаха при всяко вдишване.

— Ако искаш да довършим започнатото, знаеш къде живея — каза й той.

— И не се ли чувстваш поне малко виновен заради Мери Марта? — попита Едит. — В края на краищата, винаги си твърдял, че обичаш дъщеря ми повече и от самия живот.

— Аз наистина обичам Мери Марта, но и ти, и аз чудесно знаем, че двамата с нея нямаме общо бъдеще. Никога няма да мога да я взема в прегръдките си, да я отнеса до леглото и да я любя така както желая. — Бъди избърса уста с опакото на ръката си, опитвайки се да изтрие вкуса на мис Едит от устните си. — Аз съм мъж и имам своите нужди. Но не си мисли, че изпитвам нещо към теб. Ако можех да имам Мери Марта вместо теб, тогава…

— Млъкни! Просто млъкни!

— Какво има? Нима никога не ти се е случвало да си единствената жена, която един мъж би могъл да пожелае? Господин Джон предпочиташе пред теб всяка по-хубавичка жена в града, нали така? А Джеймс… е, това че отказваш да ощастливиш леглото му, не означава, че той не ощастливява нечие чуждо. Ами Джони Мак? Наистина ли мислиш, че някога си означавала нещо за него? — Едит ахна от изненада, а Бъди само се изсмя. — Да, Кент ми разказа как ви изловил вас двамата. Дори се питам на колко ли още хора е казал.

— Млъкни! Мога да съсипя живота ти, мога да те прогоня от града заради това ти отношение. Но знаеш, че няма да го направя, защото си ми нужен. Защото Мери Марта има нужда от теб.

За пръв път през всичките тези години, през които, по един или друг начин, бе свързан със семейство Грейъм, Бъди изпита чувство на превъзходство. И то му хареса. Много му хареса. Но не смееше да предизвиква повече мис Едит. Защото я познаваше добре и знаеше прекрасно на какво е способна.

— Щом Уес разполага с достатъчно доказателства, за да свика съдебния състав, това означава, че още днес мога да отида да арестувам Лейн, нали? — попита Бъди. — Това ли желаеш?

— Ти какво, опитваш се да ме омилостивиш ли?

— Опитвам се да ти сътруднича — уточни той. — И за двама ни е важно тази история да приключи по един определен начин, а това означава, че трябва да припишем смъртта на Кент на Лейн. Затова те питам отново — искаш ли да я арестувам днес?

— Не. Не днес. Изчакай обвинителния акт. А след това арестът й ще бъде отразен с най-големи подробности на първа страница на Хералд.

— Ще я изправиш пред съда и ще я съдиш чрез собствения й вестник? Ти си една долна кучка!

— Да, такава съм. И никога не го забравяй.

 

 

Лейн почиваше на старинното си легло в стил Луи Шестнадесети. Лежеше по гръб, сплела ръце под главата си и се взираше в тавана. След развода с Кент тя се бе прибрала у дома и веднага бе реставрирала и обновила старата си спалня. Беше свалила от тавана някои от старинните мебели, принадлежали на баба й по майчина линия, които майка й бе изхвърлила в края на шейсетте години. Лейн искаше спалнята й да се превърне в нейно светилище, изолиращо я от външния свят, в гостоприемно и женствено убежище, в което да се оттегля насаме със себе си.

Тя се огледа наоколо и се усмихна, когато погледът й обхвана чисто белите стени, аленочервените пердета и съответстващите им по цвят щори, които красяха три от прозорците с изглед към задния двор. След това очите й се спряха върху италианския шкаф от осемнадесети век, върху който бяха подредени снимки на Уил — от бебе до ден-днешен. Лятната памучна нощница, с която бе спала през нощта, лежеше преметната на гърба на италианския фотьойл, който Лейн бе претапицирала с копринен брокат в приглушено червено и златисто райе.

Тя обичаше тази стая. Тук се чувстваше в безопасност, това бе място, което никога не бе споделяла с Кент. И между четирите му стени не се спотайваха мрачни спомени, не я преследваха привидения.

Как бе могла да падне толкова ниско? Как стана така, че скъпоценното, разглезено момиченце на Бил и Селест Ноубъл изведнъж се превърна в главен заподозрян в дело за убийство? Беше изживяла живота си до този момент като добро момиче, винаги бе следвала правилата, подчинявала се бе на всичко и всички. За нея беше от изключително значение да накара родителите й да се гордеят с нея. Както майка й прекалено често изтъкваше, тя бе всичко за тях и, понеже й осигуряваха само най-доброто, в замяна очакваха същото и от нея.

Любовта й към Джони Мак Кейхил беше първото й по-голямо прегрешение, мълчалива демонстрация на дръзко непослушание, чувство, за което майка й само се досещаше, а баща й пренебрегваше с мълчаливо високомерие. Родителите й никога не научиха истината за Уил, а сега, когато вече не бяха сред живите, Лейн се радваше, че си бяха отишли от този свят, без да узнаят подробностите за истинските му родители. Баща й сигурно щеше да я разбере и дори да я подкрепи, но майка й вероятно щеше да се откаже от нея.

Лейн затвори очи, въздъхна и се опита да се отпусне. Беше се качила тук с намерението да подремне малко. Чувстваше се уморена — след убийството на Кент не можеше да спи добре. Имаше намерение да поговори с Уил, след като той се прибере у дома, но момчето бе телефонирало на Лили Мей, за да предупреди, че отива на кино с няколко приятелчета от училище и ще си дойде чак за вечеря. Уил я избягваше — нея и цялото положение, в което се бяха озовали. Рано или късно обаче на Уил щеше да му се наложи да приеме факта, че Джони Мак е негов баща, който няма намерение да напусне града и живота им, само защото синът му иска това от него.

А ти ще трябва да приемеш факта, че Джони Мак е отново в града, а ти не можеш да се пребориш със старите си чувства, които напират да излязат на повърхността. Ти си мислеше, че съвместният ти живот с Кент е унищожил завинаги способността ти да изпитваш сексуални пориви, смяташе, че неговата жестокост е попарила желанията и сексуалния ти глад. Беше започнала да вярваш, че никога повече няма да пожелаеш друг мъж, никога няма да изпиташ потребност от мъж в живота си. Но след всичките тези години изведнъж откриваш, че онова, което смяташе за отдавна погребано и мъртво, е само жестоко наранено и потъпкано и сега отчаяно се стреми към изцеление.

Джони Мак обаче не е изцелител, напомни си Лейн. Не беше разрушител като Кент, но и той използваше хората според нуждите си. И тя не смееше да му се довери. Не смееше да му повери живота си. И живота на Уил. Не още. И в никакъв случай не можеше да му повери сърцето си. Никога повече.

Настоятелният звън на телефона, поставен на шкафчето край леглото й, рязко я върна към настоящето. Тя се претърколи, присегна се и вдигна слушалката.

— Ало?

— Лейн?

— Джеймс, ти ли си?

— Да.

— Говориш толкова тихо, че едва те чувам.

— Слушай, Лейн, като твой адвокат… и като приятел, ти съобщавам, че Уес Стивънс възнамерява да представи доказателствата срещу теб пред състав от съдебни заседатели, което означава, че в рамките на една седмица или дори по-скоро ще бъдеш обвинена в убийството на Кент.

— О, боже! — Тя рязко пое няколко големи глътки въздух. — Знаех, че това неминуемо ще се случи, но все се надявах…

— Ще имаш нужда от по-добър адвокат — продължи Джеймс. — Ако разполагах със собствен капитал, щях да ти предложа да ти наема такъв, но се съмнявам, че Едит…

— Високо ценя желанието ти да ми помогнеш — увери го Лейн. — Няма защо да се тревожиш за мен.

— Но аз се тревожа. Зная, че не разполагаш с пари в брой…

— Имам приятел, който ми предложи да наеме за мен един от най-добрите адвокати по наказателно право в страната.

— Ако бях на твое място, Лейн, щях да го накарам да изпълни обещанието си.

 

 

Джони Мак обмисляше бъдещите си планове. Можеше да си остане във Форуей, или пък да напусне мотела още на следващата заран и да се настани в Холидей Ин, или пък в Рамада Ин — другите две възможности в Ноубълс Кросинг. Всъщност би могъл да отседне в хотелчето на мис Шарлот, която предлагаше стая и закуска. Можеше, естествено, да наеме апартамент, или дори цяла къща. Макар че от време на време щеше да му се налага да пътува по работа до Хюстън, той нямаше никакво намерение да си тръгне от този град, преди да е сигурен, че е направил всичко възможно, за да се сближи със сина си. А и в никакъв случай не би изоставил Лейн, при положение, че съществуваше напълно реалната възможност тя да бъде обвинена в убийството на Кент.

Джони Мак неспокойно кръстосваше из стаята. Чувстваше се нервен, бездействието го убиваше. Тази вечер би могъл да похапне в съседната закусвалня и да отиде на кино след това. Или пък да се закотви в някой от баровете. Зачуди се дали Бууги Баракс все още е най-посещавания бар в града, или старото, долнопробно заведение бе престанало да съществува още преди години. Той често се бе отбивал там заедно с Уили Питърс — много преди да навърши възрастта, позволяваща му да пие алкохол. Собственикът на бара беше старо приятелче на Уили от войната и обикновено не си правеше труда да проверява документите за самоличност на клиентите си.

В ония години Шарън много харесваше Бууги Баракс. Двамата с нея често ходеха там, за да пийнат и да потанцуват. А веднъж дори се изчукаха в мъжката тоалетна, скрити в една от кабинките. Господ да му е на помощ на Уил, който бе наследил гените си от Шарън и от Джони Мак Кейхил — самия Сатана. С тази генетична обремененост момчето лесно можеше да се превърне в пълен нехранимайко и непрокопсаник. Но това не се бе случило. Не още. А двамата му биологични родители на неговата възраст вече бяха поели по пътя към ада.

Джони Мак не знаеше дали изобщо би могъл да направи нещо за Уил, но много се надяваше, че ще успее да го предпази от грешките, които самият той бе допускал. В ония години той изобщо не се интересуваше дали това, което върши, е правилно, пет пари не даваше за чувствата на околните. Единствената му цел бе да оцелее и да намери начин да забрави за самотата си, да притъпи болката от факта, че не е обичан и желан.

По онова време никой от жителите на Ноубълс Кросинг не го бе грижа за Джони Мак Кейхил, а той, на свой ред, им се отплащаше със същото презрително безразличие. Недей да обичаш и няма да бъдеш наранен. Недей да се стремиш към онова, което не можеш да притежаваш, и няма да изпиташ разочарования.

Но Уил не беше като него. И макар че Шарън бе жената, дала му живот, той беше много повече дете на Лейн, отколкото на Шарън. Наетият от него частен детектив бе направил задълбочено проучване на Уил и от доклада му бе видно, че Уил Грейъм не беше малък непрокопсаник с лоши гени. Той беше младеж, отгледан и възпитан от Лейн — интелигентен, ученолюбив и прилежен, атлетичен и, в повечето случаи, учтив, внимателен и благовъзпитан. Като син на Кент и Лейн Грейъм Уил бе получил всички преимущества, което името и положението им в обществото можеха да предложат. Още съвсем малък бе научил кое е отреденото му място в това малко градче, в което той неминуемо е бил възприеман като краля от хълма. Макар винаги да е знаел, че е бил осиновен, той вероятно никога не се е съмнявал в правото си да заеме мястото си на единствен наследник. Също като Кент преди него.

Но как се чувстваше Уил сега? Какво изпитваше сега, когато знаеше истината? Дали унаследената от родителите му непокорност и дръзка самоувереност нямаше да вземе превес и да го вкара в неприятности?

— Не и ако зависи от мен!

Вниманието на Джони Мак бе привлечено от силно почукване по вратата на мотелската му стая. Не очакваше никого. Той грабна ризата си от леглото, където я бе захвърлил, преди да влезе в банята, за да се избръсне за втори път през този ден. Напъха ръце в ръкавите на черната риза и се запъти към вратата. Разкопчаните перлени копчета на ризата проблясваха на приглушената светлина на двете настолни лампи. Погледна през шпионката и веднага отвори вратата.

— Лейн?

— Може ли да вляза?

Лъчите на късното следобедно слънце блестяха зад гърба й и й придаваха неземен, златист ореол. Тя приличаше на златна богиня — истинско видение от мечтите, които толкова дълго се бе мъчил да забрави.

— Нещо не е наред — констатира той и отстъпи встрани, за да я пусне да влезе.

Тя го изчака да затвори вратата и едва тогава отговори.

— Джеймс ми телефонира, за да ми каже, че Уес Стивънс възможно най-скоро ще представи доказателствата за убийството на Кент пред състав от съдебни заседатели. Мисля, че е време да се обадиш на Куин Кортез. Предполагам, че в близките няколко дни ще бъда обвинена в убийството на Кент.