Бевърли Бартън
Белези по сърцето (27)

26.

— Мадам, търсят началника на полицията Лоулър по телефона. — Госпожа Ръсел, покорната и изпълнителна икономка, стоеше пред двойната стъклена врата, водеща към всекидневната. — Сержант Бедлоу се обажда.

— Обади се от тук — рече на Бъди Едит, след което отпрати икономката само с едно махване на ръката си.

Бъди се надигна от фотьойла, в който се бе настанил докато уверяваше мис Едит, че няма нищо общо с почти фаталния инцидент, сполетял Уил Грейъм. Не мислеше, че тя му вярва, а пък той, на свой ред, просто не можеше да проумее загрижеността й. Тя прекрасно знаеше, че Уил не е неин внук, знаеше, че той е дете на две бели отрепки, родени и израсли в бедняшки каравани, и въпреки това сякаш все още обичаше момчето. Не би трябвало мис Едит да проявява интерес към сина на Джони Мак, но тя очевидно правеше точно това. Дали привързаността й към Уил не бе свързана по някакъв начин с факта, че той беше внук на Джон Грейъм? Бъди предполагаше, че независимо от бурния им брак Джон Грейъм си оставаше единственият мъж, когото Едит бе обичала някога.

Бъди вдигна слушалката на ексцентричния телефон от злато и кристал, поставен върху шкафа от черешово дърво.

— Полицейски началник Лоулър слуша.

— Бъди, обажда се Т.С. Реших, че трябва да знаеш, че току-що проведох изключително странен разговор с Лейн Грейъм.

— Какъв странен разговор?

Очите на Едит се разшириха и тя погледна право в него. Бъди само поклати глава, давайки й да разбере, че все още не разполага с цялата информация.

— Ами… тя поиска да разговаря с мен и с никой друг — обясни Т. С. — След това ми каза, че би било най-разумно аз да поема случая, тъй като ти си твърде близък със семейството на Кент. Тя изглеждаше искрено загрижена и настояваше да ти спестим това изпитание. Но аз реших, че няма нужда да идвам лично заради нещо, което сигурно ще искаш да направиш сам. Още повече, че и без друго вече си в дома на семейство Грейъм.

— За какво става дума? По дяволите, човече, говори по същество. — Бъди изведнъж почувства, че се задушава и веднага разхлаби яката на ризата си.

— Това няма да ти хареса, особено ако се окаже, че е истина. Сигурно ще ти е дяволски трудно, ако се наложи да арестуваш мис Едит.

Сърцето на Бъди подскочи в гърдите му и запрепуска с тревожна скорост.

— Какви ги говориш, по дяволите? Какво ти каза Лейн?

Едит скочи от канапето. Изглеждаше обезумяла от тревога. Бъди вдигна ръка, предупреждавайки я да седне отново и да запази тишина.

— Ами, както изглежда, Уил май си е възвърнал паметта — информира го Т.С. — Или поне си е спомнил, че е видял убийството на Кент. Казал е на своята терапевтка, че е видял баба си да се спотайва в шубраците на живия плет, след като преди това е пребила Кент до смърт с бухалката на Уил.

— Но това е нелепо! — възкликна Бъди. — Момчето е било принудено да повярва на някаква откачена история, втълпена му от Лейн и Джони Мак, които всячески се опитват да прехвърлят вината за убийството на Кент върху някой друг.

— Възможно е, но, каквато и да е истината, твърденията на момчето отварят кутията на Пандора пред теб, шефе. Представяш ли си какво ще стане, когато в града се разчуе за това ново развитие? Ще бъде думата на момчето срещу тази на баба му.

— Никой, който познава мис Едит, не би повярвал, че тя може да убие собствения си син. Тя обожаваше Кент. Беше съсипана от неговата…

— Всичките тези доводи са ми известни — прекъсна го Т.С. — Но точно в този момент трябва да разрешиш един непосредствен проблем. Мис Лейн ме помоли да се срещна с нея и с Джони Мак в дома на семейство Грейъм. Те вече идват към вас.

— По дяволите!

— Има и още нещо, което би трябвало да знаеш — те вече са се обадили на Уес Стивънс и са му съобщили онова, което казаха и на мен. Така че те съветвам да подготвиш мис Едит за предстоящите нелеки разпити.

Бъди стисна слушалката, която подскачаше в несигурно треперещата му ръка.

— Оценявам това, че ме предупреди.

— Искаш ли да дойда и аз? Ако някой трябва да арестува мис Едит…

— Не, аз ще се погрижа за всичко. И, моля те, обади се на Уес и му кажи, че провеждам разследване и ще му докладвам веднага щом успея да се ориентирам в тази бъркотия. — Бъди остави слушалката и се обърна към Едит. — Паметта на Уил е започнала да се възстановява. Спомнил си е, че те е видял зад живия плет в деня, в който бе убит Кент. Казал е на своята терапевтка, че ти си пребила Кент до смърт.

Едит затвори за миг очи и дълбоко си пое дъх. Повдигна елегантните си рамене, а след това бавно ги отпусна. И изведнъж се състари. Изглеждаше на шестдесет години и на нито ден по-малко. Напрежението през изминалите няколко седмици си бе казало думата.

— Уил е объркан в момента — рече тя. — Но щом си спомня, че ме е видял, само въпрос на време е да си спомни какво точно се случи тогава.

— Ще трябва да започна разследване. Няма начин да го избегнем. Но ти би могла да потвърдиш, че наистина си била там през онзи ден. Само че ще отричаш, че си убила Кент. Можеш да кажеш, че си видяла Уил да пребива Кент, но си запазила това в тайна, за да предпазиш момчето, което през целия му живот си обичала като свой внук. — Бъди сграбчи Едит за раменете и я разтърси. — Ще бъде твоята дума срещу неговата. И на кого мислиш, че ще повярват хората в този град?

— Ти си пълен идиот! Да натопя Лейн за убийството на Кент беше едно, но да обвиня Уил е нещо съвършено различно. Няма да обвиня това дете в нещо, което не е извършило. — Едит се откопчи от хватката на Бъди. — Не разбираш ли, че в мига, в който Уил си спомни всичко, а Джони Мак разкаже онова, което знае за Мери Марта и Кент, хората веднага ще разберат, че това е истината. Гнусната, отвратителна истина.

— Няма да я въвлечеш във всичко това — предупреди я Бъди. — Няма да позволя тя да страда повече.

Беше допуснал да бъде въвлечен в кроежите на мис Едит с едничката цел да й помогне да защити Мери Марта. Беше готов да направи всичко за нея. Да стигне до крайности, за да осигури безопасността й. От известно време го разяждаха вина и огромно съжаление — чувства, загнездили се в душата му в мига, в който научи какво бе причинил Кент на Мери Марта. Ако само бе разбрал за това преди години… Ако само се бе досетил за истината… Тогава лично щеше да убие Кент. С огромно удоволствие щеше да го пребие до смърт.

Мис Едит му бе позвънила няколко минути след убийството на Кент и двамата заедно бяха измислили една сравнително убедителна версия за случилото се, която трябваше да защити както Едит, така и Мери Марта. Преди обаче да успеят да поговорят с Уил и да го убедят да подкрепи изфабрикуваната им история, Лейн се бе прибрала у дома и бе телефонирала в полицията, заявявайки, че е открила тялото. Шокът, причинен от смъртта на Кент — за техен късмет — бе причинил толкова сериозна психическа травма на Уил, че той бе изпаднал в състояние на частична амнезия.

— Не виждам как бихме могли да изолираме Мери Марта от всичко това. Поехме риск, надявайки се единствено на амнезията на Уил — отбеляза Едит. — Надявах се, че Уил няма да си спомни нищо, а ние ще успеем да осъдим Лейн и да сложим край на цялата история. Само че онзи проклетник Джони Мак взе, че се върна в Ноубълс Кросинг и обърка всичко.

— Е, съветвам те да се подготвиш за среща с дявола — промърмори й Бъди. — Точно в този момент Лейн и Джони Мак идват насам — додаде той. — Вече са телефонирали на Уес Стивънс и са му казали, че ти си убила Кент. Слава богу, че Т.С. ми се обади, вместо да изпълни молбата на Лейн и да дойде лично до тук.

Бъди знаеше какво трябва да направи, какво трябваше да направи още преди седмици. Болните коне ги убиват, за да ги избавят от теглилата им, а хората остават да страдат и да понасят търпеливо мъките на обречените. Той обаче нямаше да позволи това да продължава. Никакви страдания повече. Никаква болка. Само покой и тишина. Покоят на вечността.

Бъди излезе от всекидневната, готов да се справи с положението по единствено възможния начин — с едничката цел да предпази жената, която обичаше. Едит изтича във фоайето и го последва до подножието на стълбището.

— Бъди, къде отиваш? Лейн и Джони Мак ще бъдат тук всеки момент. Трябва да планираме стратегията си.

— Ти планирай собствената си стратегия, мис Едит — отвърна той. — Аз се качвам горе да видя Мери Марта.

— Няма смисъл да разговаряш с нея. Тя не е в състояние да разбере какво става. — Едит преплете пръстите на ръцете си. — Каквото и да се случи с мен, аз ще оцелея. Но ако отведат Мери Марта и я затворят в някоя клиника…

— Никой никога няма да затвори Мери Марта в клиника за душевно болни — тихо изрече Бъди и продължи да се качва по стълбището.

 

 

Лейн позвъни няколко пъти на звънеца, след което се отказа и натисна бравата на входната врата. Беше отключено. Колко странно.

— Т.С. все още не е пристигнал — каза Джони Мак. — Мисля, че трябва да го изчакаме.

— Аз пък не мисля така. Искам да говоря с мис Едит веднага! Ще я накарам да ме погледне в очите и да отрече, че е убила Кент.

— И тя вероятно ще го направи — отбеляза Джони Мак. — Не мисля, че доброволно ще признае, че е убила собствения си син.

Джони Мак последва Лейн в просторното фоайе и едва не се блъсна в нея, когато тя рязко спря по средата на помещението. Лейн стоеше съвършено неподвижно. В къщата цареше необичайна тишина. Нямаше никакви признаци на живот. Къде беше госпожа Ръсел? Къде се бе дянала Едит?

— Слушай — промълви Лейн.

— Не чувам абсолютно нищо — отвърна Джони Мак.

— Нито пък аз. Нещо не е наред. В тази къща никога не е било така тихо. А и входната врата никога не стои отключена.

Джони Мак я сграбчи за раменете и я завъртя с лице към него.

— Искам да излезеш отвън и да изчакаш Т.С.

— А ти какво ще правиш, докато аз го чакам?

— Ще претърся къщата. Все трябва да има някой тук. Знаем, че Едит уволни госпожа Брайънт, а това означава, че при Мери Марта непременно трябва да има човек.

— Ще ти помогна в търсенето.

Джони Мак стисна раменете й още по-силно.

— Не искам да те забърквам, в случай че нещо се обърка. Остани тук.

— Чакай! — извика Лейн, когато той я пусна и се обърна, за да продължи с търсенето. — Ами ако… може би не трябваше да казваме всичко на Т.С. Той може да е предупредил Бъди, а той на свой ред — мис Едит, която вероятно вече е напуснала града.

— Не мисля, че мис Едит е разполагала с достатъчно време за бягство. Освен това тя е човек, който би предпочел да остане и да се бори, а не да бяга. Тя е достатъчно самоуверена, за да смята, че в този град може да й се размине всичко. Дори и обвинение в убийство.

— Ако тя е тук, аз няма да напусна тази къща, преди да съм говорила с нея. Няма да й позволя да се измъкне от това. Тя ще си признае извършеното престъпление, дори и ако трябва да я ударя, за да изтръгна истината от нея.

В къщата прокънтя пронизителен писък и смрази кръвта на Лейн. Двамата с Джони Мак се спогледаха с уплаха, след което обърнаха глави по посока на оглушителния вик. Беше долетял от втория етаж на къщата.

— Остани тук — нареди Джони Мак и се запъти към стълбището.

— Няма да ходиш никъде без мен.

Той се спря и я изгледа предупредително, но тя само поклати глава, отказвайки да се подчини. Догони го на петото стъпало. Той кимна и изсумтя, осъзнавайки очевидно, че тя е твърдо решена да го придружи. Лейн държеше да види онова, което ставаше в тази къща, със собствените си очи.

Двамата заедно се затичаха нагоре по стълбите и започнаха да отварят врата след врата, търсейки източника на ужасяващия писък. След като излязоха от третата стая, която бяха проверили, Лейн забеляза отворената врата в края на коридора. Със зяпнала от уплаха уста и разтреперани рамене, госпожа Ръсел излезе от там, олюлявайки се. Когато забеляза Лейн, жената се спусна се към нея. Устните й се движеха, но от тях не излизаше никакъв звук.

— Това е стаята на Мери Марта — каза Лейн и погледна Джони Мак.

Втурнаха се по коридора към икономката, която бавно вървеше към тях. И макар че продължаваше да мърда устни, тя все не успяваше да проговори.

Лейн сграбчи разтрепераните й ръце.

— Какво става, госпожо Ръсел? Какво се е случило? Вие ли изпищяхте?

Тя кимна, а след това здраво стисна ръцете на Лейн.

— Помогнете… помогнете им. Моля ви. — Госпожа Ръсел се наведе напред, обви ръце около талията си и започна да се люлее напред-назад, без да спира да плаче.

— Елате тук и седнете. — Лейн поведе жената към канапето, поставено в малка ниша в коридора, а след това коленичи пред нея. — Ще можете ли да постоите сама, докато ние влезем вътре, за да видим как е Мери Марта?

— Ще се оправя — отвърна госпожа Ръсел. — Но тя не е… тя не е… тя… моля ви, помогнете на мис Едит.

Лейн не знаеше какво да очаква, нямаше и най-малка представа с какво ще се сблъскат в спалнята на Мери Марта. На пръв поглед стаята си беше същата. Приказната спалня на едно малко момиченце. Боядисана в ярки тонове, красива и изпълнена със светлина. Не се виждаше кръв. Не миришеше на лошо. В стаята нямаше нищо, което да предизвика страх и тревога.

Мис Едит седеше на леглото, прегърнала с ръце Мери Марта, която лежеше мълчаливо, положила глава в скута на майка си. Идилична картина на майчина любов и привързаност. Едит не спираше да милва косата на Мери Марта и да отмества кичурите, паднали на лицето й.

— Мис Едит? — Лейн се приближи до леглото. Джони Мак я следваше по петите.

Едит вдигна поглед. Очите й бяха замъглени и тъжни, лицето й изразяваше неописуема мъка и скръб.

— Тя никога повече няма да страда. Намери покой за пръв път от детството си насам.

Лейн сякаш остана без дъх. Господи, не! Нима Едит бе посегнала на живота на дъщеря си? Нима бе убила и двете си деца? Когато застана до леглото, Лейн забеляза, че Мери Марта е неестествено спокойна и неподвижна. Тя не дишаше!

Джони Мак постави ръка на рамото на Лейн.

— Намери телефон и се обади на Т.С. Кажи му да домъкне задника си тук по най-бързия начин и да изпрати линейка.

Лейн кимна и понечи да излезе от стаята. В този момент Едит заговори.

— Изобщо не подозирах за отношенията между Кент и Мери Марта. Знаех, че двамата са много близки, че се обичат дълбоко, но никога не ми бе хрумвало, че Кент би… че би могъл… изобщо не трябваше да се омъжвам. Не трябваше да раждам деца.

— Мис Едит, знаеш ли какво си направила? — попита я Джони Мак, застанал до леглото.

— Да, зная — отвърна тя, а когато Джони Мак коленичи край леглото, тя протегна ръка и погали лицето му. — Толкова приличаш на Джон. Във всяко едно отношение. На времето той ме обичаше. Непосредствено след сватбата ни. И искаше син. Макар да знаех какъв риск поемам, раждайки му дете, аз… Нямах право да раждам деца, след като знаех, че майка ми през целия си живот беше болна. Толкова болна. Баща й също е бил болнав. Знаех това и въпреки всичко рискувах. Само че децата ми трябваше да платят за това.

— Какво се опитваш да ни кажеш? — Джони Мак взе двете й ръце в своите.

— Ако не бях толкова погълната от светския живот в града и от многобройните си любовни връзки… ако бях обръщала повече внимание на Кент и на Мери Марта, може би щях да видя какво става под собствения ми покрив. Мислех си, че Кент е нормален. Ако бях прекарвала повече време с него, щях да успея да сложа край на ужасните му деяния и да му осигуря помощта, от която се нуждаеше. Вероятно щях да успея да помогна по някакъв начин и на Мери Марта.

Дълбока въздишка прекъсна думите й.

— Но децата ми никога не се превърнаха в мой основен приоритет. Родих ги само защото Джон ги искаше. Животът ми беше толкова запълнен… бях прекалено заета, за да се занимавам и с тях. И виж докъде я докарах…

Лейн пристъпи по-близо до главата. Ударите на сърцето й отекваха като камбана в главата й. Нима наистина бе възможно да изпитва състрадание към мис Едит? Да я съжалява, макар да знаеше, че е убила и двете си деца?

— Какво се случи? — настойчиво попита Джони Мак. — Кажи ни какво направи в деня, в който умря Кент, и какво точно направи днес?

Едит издърпа ръцете си от дланите на Джони Мак и погледна надолу към дъщеря си.

— Погледни я. Толкова е красива. Толкова нежна, добра и обичлива. Но напълно съсипана. И за всичко съм виновна аз. Ако бях по-добра майка, сигурно щях да й спестя много страдания. Но през всичките тези години аз така и не разбрах какво става. Просто не знаех. Научих едва, когато изплува истината за истинския баща на Уил. През онзи ден Кент дойде при мен в къщата, а Мери Марта подслушала разговора ни. Никога преди не я бяхме виждали да избухва така, раздирана от силна ярост и възмущение.

Едит покри лицето си с ръце и заплака. Джони Мак погледна Лейн и тя осъзна, че и той е не по-малко объркан от нея. И двамата бяха силно смутени от необяснимата си симпатия към жената, която и двамата презираха. Бяха объркани от неспособността си да проумеят мотивите, подтикнали я да убие и двете си деца.

Едит продължи да говори. Гласът й, призрачно тих, беше абсолютно равен и овладян.

— Мери Марта се втурна към Кент и започна да го налага с малките си юмруци. През цялото време не спираше да повтаря: Ти ме накара да убия моето бебе, а си позволил на нейното бебе да живее. Ти не искаше моето бебе, но си поискал нейното. Изобщо не разбирах за какво говори. Но тогава чух Кент да обяснява на Мери Марта, че Уил е нейно дете, да я уверява, че бебето й не е умряло.

Лейн ахна от изумление. Възможно ли бе Мери Марта да е била бременна? И то от Кент? Да, разбира се, че е възможно.

Кент бе направил дете на собствената си сестра!

— Мис Едит, да не би да се опитваш да ни кажеш, че Мери Марта е била бременна от Кент? — изрече хрипкаво Джони Мак.

— Да — отвърна Едит. — През онова лято, преди петнадесет години, само няколко месеца преди Шарън Хикман да разбере, че носи детето ти, Кент завел Мери Марта в една частна клиника в Бирмингам, където тя направила аборт.

Лейн си помисли, че всеки момент ще повърне. Горчив жлъчен сок се надигна от стомаха й, опари гърлото и езика й. Бедничката, нещастната Мери Марта. А онзи негодник Кент я бе насърчавал да вярва, че Уил е нейното дете, бебето, което е била принудена да абортира. Нищо чудно, че през всичките тези години Мери Марта упорито бе вярвала, че Уил е неин син.

— След аборта Мери Марта заровила спомените за случилото се дълбоко в подсъзнанието си и те изплували на повърхността чак, когато излезе наяве истината за Уил — не спираше да говори Едит. — И тогава изведнъж започнала да си спомня… да си спомня онова, което Кент й бе причинил. Да си спомня, че именно Кент е човекът, накарал я да абортира детето им. В деня, в който умря Кент, я оставих сама в градината и влязох в кухнята, за да помоля госпожа Ръсел да ни приготви малко чай с лед. Когато се върнах обратно в градината, Мери Марта бе изчезнала. Уплаших се и тръгнах да я търся. Когато наближих живия плет, отделящ нашата собственост от тази на семейство Ноубъл, я чух да разговаря с Кент. Минах през градинската беседка по средата на плета и тогава видях… — Едит дълбоко си пое дъх. — Кент, очевидно пиян, стоеше на колене, а Мери Марта държеше в ръцете си бейзболната бухалка на Уил. Тя го удряше с нея и, докато успея да стигна до нея, му нанесе няколко силни удара по главата.

Едит преглътна сълзите си.

— През цялото време повтаряше: Ти ме накара да убия бебето си. Ти ме накара да убия бебето си.

— Уил също е видял какво се е случило — обади се Лейн. — Само че все още не си спомня всички подробности. Ето защо той… Ти не си питала него какво е направил; въпросът ти е бил насочен към Мери Марта. Нейният плач е чул Уил. — Лейн тъжно поклати глава, проумяла най-после цялата истина за преживяната трагедия. — Защо ни накара да преживеем целия този кошмар? Защо не призна истината? Мери Марта не можеше да бъде държана отговорна за деянията си. Никой нямаше да я прати в затвора.

— В затвора не, но щеше да прекара остатъка от живота си в клиника за душевно болни — отвърна Едит. — Не можех да позволя това да се случи.

Джони Мак се изправи и се обърна към Лейн.

— Обади се на Т. С. Аз ще остана с мис Едит. Обади се също и на Джеймс. Тя ще има нужда от адвокат.

— Точно така. Ще проверя как е госпожа Ръсел и ще се опитам да я заведа на долния етаж. Т.С. вероятно е бил възпрепятстван от нещо. Иначе отдавна щеше да е тук.

Лейн намери икономката там, където я бе оставила преди малко. Попита я дали иска да се прибере в стаята си на долния етаж, но жената отказваше да се помръдне.

— Трябва да се върна там вътре и да се погрижа за мис Едит. Бедната жена. — Госпожа Ръсел тихичко ридаеше. — Мис Мери Марта е мъртва. Сладкото, нещастното дете…

— Да, Мери Марта е мъртва.

— Предполагам, че за нея така е по-добре, но смъртта й е такъв шок. Когато влязох и я видях, си помислих, че е заспала, но тогава мис Едит ми каза, че е умряла… Не трябваше да пищя така, но не можах да се овладея. Бях толкова шокирана.

— Няма нищо. — Лейн потупа госпожа Ръсел по гърба. — Сигурна съм, че Джони Мак ще има нужда от помощ, за да се погрижи за мис Едит. Той ще остане при нея, докато аз проведа няколко телефонни разговора.

Лейн помогна на икономката да се изправи, потупа я отново по гърба и тръгна да търси телефон, за да се обади. Тъкмо щеше да влезе в най-близката стая, когато чу шум на долния етаж. Някой като че ли крачеше по мраморния под на фоайето. Може би Т.С. най-сетне бе пристигнал.

Лейн се затича надолу, но рязко се закова на мястото си в мига, в който зърна Бъди Лоулър да я чака в подножието на стълбището. Той е началник на полицията тук, напомни си тя. Ще му се наложи да арестува мис Едит, дори и да не му се иска да го прави. Той просто няма друг избор. А когато научи, че тя е убила Мери Марта… Бъди ще обезумее, когато разбере, че момичето, което обичаше още от детските си години, е било убито от собствената си майка.

— Какво правиш тук? — попита Бъди.

Лейн направи още няколко колебливи крачки надолу по стълбите.

— Бих могла да ти задам същия въпрос.

— Т. С. ми каза за телефонния си разговор с теб — информира я Бъди. — Аз му казах, че лично ще поема разследването.

— Значи Т.С. няма да дойде?

— Каквато и полицейска работа да трябва да бъде свършена тук, аз съм този, който ще се заеме с нея.

— Добре. — Лейн изпита необяснимо безпокойство. — Аз обаче продължавам да смятам, че би било по-лесно за теб, ако оставиш Т.С. да арестува мис Едит.

Защо Бъди беше толкова блед? Защо се потеше така обилно в ден, в който температурата не надвишаваше осемдесет градуса^[1]? И защо ръцете му трепереха?

Лейн се спря на най-долното стъпало. Инстинктът й, й подсказваше, че не може да се довери на Бъди. Той беше полицай наистина, но главен негов приоритет винаги е била лоялността му към семейство Грейъм. Задължението му да спазва и прилага законите идваше след това.

 

 

— Донеси на мис Едит чаша вода — нареди Джони Мак и погледна икономката.

Госпожа Ръсел кимна, бързо влезе в съседната баня и се върна със стъклена чаша, която подаде на господарката си. След това погледна Джони Мак.

— Не мога да повярвам, че мис Мери Марта е мъртва. Но тя е мъртва, нали?

— Да — кимна той.

Госпожа Ръсел стисна ръце и тъжно поклати глава.

— Днес сутринта се чувстваше добре. Но след обяд, когато влязох да й донеса купа сладолед, тя беше… — Госпожа Ръсел кимна по посока на купата, която се търкаляше по средата на пода, а разтопеният шоколадов сладолед бе образувал локва върху килима. — Тя много обичаше тези малки следобедни почерпки. — Икономката продължи да клати глава. — Аз се паникьосах, когато мис Едит ми каза, че мис Мери Марта е мъртва. Не трябваше да пищя. Само че изобщо не разбирам какво точно се е случило. Как е умряла?

— Била е задушена — спокойно отвърна Едит и вдигна една атлазена възглавница от пода. — С това.

— Мили боже, имай милост! — проплака госпожа Ръсел.

— Защо го направи? — попита Джони Мак. — Как можа да я убиеш?

— Аз… аз… Ти смяташ, че аз съм удушила Мери Марта? — Едит го погледна. На лицето й бе изписано неподправено изумление. — Не съм убила дъщеря си. Той го направи.

— Кой? — попита Джони Мак, а сърцето му се сви от страх.

— Бъди. Каза, че я е убил, защото я обича. Направил го, за да я предпази, да я спаси от перспективата да прекара остатъка от живота си, заключена в някоя клиника за душевно болни.

— Бъди е направил това?

— Да, уби я, защото я обича твърде силно. И той, също като мен, беше готов да направи всичко, за да я предпази и защити. Той уби Джаки, която, след като бе подслушала един разговор между мен и Бъди, започна да ни изнудва. Пак той стреля по теб. И се опита да убие Уил.

— И ти през цялото време си знаела какво върши и не си направила нищо, за да го спреш?

— Твърде късно си дадох сметка до какви крайности е готов да стигне, за да не позволи на истината да излезе наяве. Пък и вече бе прекалено късно, за да направя каквото и да било. Двамата с Бъди действахме в комбина. Не можех да го разоблича, без да разкрия истината за убийството на Кент.

Тежка въздишка се откърти от гърдите й.

— Нямах никаква представа, че той ще може… че той ще вземе възглавницата й и ще я задуши. Последвах го нагоре по стълбите и го заварих да притиска възглавницата върху лицето й. Опитах се да го спра, да издърпам възглавницата от ръцете му, но…

Едит изведнъж се пречупи и се захлупи върху безжизненото тяло на дъщеря си.

— Остани при мис Едит — каза Джони Мак на зашеметената икономка.

Служителите от полицейския участък трябваше да бъдат предупредени, че техният началник е убиец. Бъди Лоулър беше опасен човек, чиито по-нататъшни ходове бяха напълно непредсказуеми. Лейн беше сама на долния етаж. Лили Мей и Уил бяха съвсем сами в съседната къща. А нито един местен полицай не би се усъмнил в своя началник, ако той ненадейно се появи в коя да е от двете къщи. Стомахът на Джони Мак се сви от притеснения, почувствал надвисналата опасност. Трябваше да отиде при Лейн. Веднага.

Когато стигна площадката, дочу гласове. Лейн разговаряше с някого. С мъж. Спря се в горния край на стълбището и погледна надолу към фоайето. Бъди Лоулър вдигна очи и погледите им се срещнаха за част от секундата.

— Джони Мак е горе с мис Едит. — Лейн вдигна единия си крак и гърбом се изкачи на по-горното стъпало. — Хайде да му кажем, че си тук.

Бъди се спусна към Лейн преди Джони Мак да успее да стигне до нея. Запуши устата й, изви ръката й зад гърба й и я помъкна надолу по стълбите към фоайето.

— Не я наранявай! — Джони Мак се затича надолу по стълбите. Сърцето му изстина от страх, лицето му цялото се ороси от пот.

— Остани на мястото си, Кейхил — предупреди го Бъди.

Джони Мак замръзна неподвижно, изминал само половината от пътя, отделящ го от Лейн.

— Пусни я. Не искаш да прибавиш още едно убийство към списъка с престъпленията си, нали? Лейн никога не ти е причинявала каквото и да било.

Бъди разкопча кобура на пистолета си. Джони Мак осъзна, че няма начин да стигне до Лейн навреме. Намираше се твърде далеч. Наблюдаваше безпомощно Бъди, който извади магнума си и го насочи към главата на Лейн.

Бъди свали ръка от устата на Лейн и я плъзна надолу към гърлото й.

— Кажи сбогом на любовника си.

— Бъди, моля те, сигурна съм, че не искаш да ме нараниш. — Лейн говореше на своя похитител, но не сваляше поглед от лицето на Джони Мак.

— Права си, не искам да те нараня — отвърна Бъди. — Но аз не исках да нараня и Мери Марта. Просто нямах избор. И направих онова, което трябваше да бъде направено. Тя беше твърде нежна, твърде крехка, за да понесе режима в някоя лудница. Знаех, че би предпочела да е мъртва, отколкото да бъде принудена да изтърпи това.

— Ти си убил Мери Марта? — Лейн зяпна от изненада.

Бъди, който целият трепереше като лист, стисна Лейн по-силно и я повлече назад към полуотворената входна врата. Джони Мак изчака Бъди да изведе Лейн навън и се затича надолу по стълбите. Трябваше да измисли начин да възпре Бъди. Човекът не можеше да разсъждава разумно — действията му бяха ирационални и лишени от здрав смисъл. Никой не би могъл да предвиди какво ще му хрумне в следващия момент. И къде, по дяволите, беше Т.С? Трябваше отдавна вече да е дошъл. През ума на Джони Мак изведнъж премина смразяваща кръвта му мисъл — ами ако Т.С. е съобщил на Бъди за обаждането на Лейн и е решил да не идва лично до тук? Ами ако Т.С. изобщо не пътуваше в момента към дома на семейство Грейъм?

Ако разполагаше с някакво оръжие, сигурно щеше да успее да спре Бъди. Не смееше да се спусне към него с голи ръце, защото Бъди със сигурност щеше да простреля Лейн.

— Ето, вземи това.

Джони Мак рязко се завъртя, чул познатия женски глас. Мис Едит стоеше на няколко метра от него и държеше пушка. Подаде му я.

— Това е една от пушките на баща ти — рече му тя. — Качих се горе на тавана, взех я и я заредих. Вземи я и направи каквото е нужно за спасяването на Лейн. Убийствата станаха твърде много. Време е да им сложим край. Заради Уил.

В ума на Джони Мак се блъскаха всевъзможни мисли, душата му се разкъсваше от противоречиви емоции. Той грабна пушката и хукна. Бъди, застанал на алеята, се опитваше да вкара Лейн в колата си, но тя се съпротивляваше отчаяно. Къде, по дяволите, си мислеше, че отива този Бъди? Нима бе напълно откачил?

Джони Мак знаеше, че разполага с една-единствена възможност. Един изстрел, за да спаси живота на Лейн. Ако пропусне, Бъди ще я убие. А ако това се случи, всичко останало губеше смисъла си. В този кратък миг той разбра как точно се чувства мис Едит в момента. И двете й деца бяха мъртви и тя просто нямаше за какво повече да живее.

Джони Мак бе боравил с пушки през целия си живот. Уили Питърс го водеше на лов за елени през целия ловен сезон. А съдия Браун, който също беше запален ловец, го обучаваше в спортна стрелба. Сега обаче за пръв път в кариерата му на стрелец нечий живот зависеше напълно от неговата точност и майсторство.

Джони Мак бързо се приготви за стрелба. Нямаше време за излишни движения. Хвана жертвата си на мушка, пое дълбоко въздух, задържа дъха си, прицели се и стреля.