Бевърли Бартън
Белези по сърцето (21)

20.

Бъди Лоулър изхвърча от кабинета си.

— Какво, по дяволите, става тук?

Преди някой от подчинените му да успее да обясни причината за вдигналата се врява, Бъди забеляза Глен Манис, който се мяташе в ръцете на сержант Т. С. Бедлоу и на полицай Майк Дейвис. Бъди очакваше и бе подготвен за това усложнение. В края на краищата, Глен и Джаки вече повече от година бяха заедно и бе напълно естествено Глен да започне да задава въпроси. Ако обаче Бъди не успееше да се справи с тази ситуация по подобаващ начин, Глен можеше да се превърне в голям проблем.

Бъди се приближи нехайно до Глен и се усмихна.

— Какво става с теб, момче? Да не си откачил нещо, или какво?

— Не съм откачил — изхърка Глен, докато се бореше да се освободи. — Нито пък Джаки беше откачена.

— Обещай ми, че ще се успокоиш и ще започнеш да се държиш разумно и ще наредя на Т. С. и на Майк да те пуснат — предложи му Бъди. — Трябва обаче да ми дадеш дума, че ще се държиш прилично.

— Обещавам. — Глен преустанови борбата, но продължи да диша тежко и шумно като бик, който се кани да нападне. — Искам единствено да получа някои отговори.

Бъди даде знак на полицаите, наобиколили Глен.

— Пуснете го.

Те изпълниха заповедта и освободиха Глен, който незабавно измъкна една носна кърпа от задния си джоб и избърса потта от дебелото си, червендалесто лице.

— Аз и чичото на Джаки, Рони, уреждаме погребението й и бих искал да зная кога ще ни дадете тялото й.

Бъди въздъхна, залят от вълна на неописуемо облекчение. Последното нещо, което искаше в този момент, бе да арестува приятеля на Джаки. Колкото по-скоро приключат със случая Джаки Къмингс и погребат тялото й, толкова по-добре за всички засегнати страни, и най-вече за Мери Марта. Точно поради тази причина бе поискал незабавна аутопсия. Искаше да окачестви случая като самоубийство и да му сложи край час по-скоро.

— Защо не влезеш в кабинета ми, Глен? — Бъди махна с ръка, за да го покани вътре.

Изчака гостът му да влезе пръв, след което го последва и затвори вратата след себе си.

— Заповядай, седни. — Бъди посочи един дървен стол в средата на стаята, а той самият се подпря на бюрото и кръстоса ръце пред гърдите си. — Помолих доктор Томсън да ми направи лична услуга и да извърши аутопсията още днес, ако е възможно. Той приключи преди около половин час и ми изпрати доклада си. Тук е, при мен. — Бъди се извърна на една страна, пресегна се назад и взе една папка от металното си бюро. — Можеш веднага да се обадиш в погребалното бюро и да им кажеш, че могат да вземат тялото на Джаки още утре сутринта.

Очите на Глен се напълниха със сълзи. Бедното копеле, помисли си Бъди. Очевидно бе, че той наистина бе обичал Джаки, независимо от факта, че вероятно една четвърт от мъжете в този град бяха спали с нея поне по веднъж. По дяволите, той самият си спомняше гимназиалните години, когато Джаки разтваряше краката си не само за него, но и за половината му приятели от отбора по футбол.

— Доктор Томсън съгласен ли е със заключението ти, че Джаки се е застреляла? — попита Глен, а след това шумно издуха носа си в бялата, пропита с пот носна кърпа.

Бъди вдигна папката, удари с нея по разтворената длан на другата си ръка и въздъхна драматично.

— Боя се, че да.

Глен издаде някакъв звук — нещо средно между презрително изсумтяване и стон — след което поклати глава.

— На мен обаче това ми се струва напълно безсмислено. Тя нямаше причина да посегне на живота си. Двамата говорехме за брак, а тя ми каза, че… е, спомена, че скоро ще спечели много пари.

— Мога да ти дам да прочетеш копието от предсмъртното й писмо, ако искаш — каза Бъди. — Мис Едит вече го разгледа и заяви, че почеркът наистина е на Джаки.

— Не че се съмнявам в думите на мис Едит, но бих искал и аз да видя това писмо. — Глен повдигна малко дебелия си задник и напъха носната кърпа в задния джоб на панталона си.

Бъди отвори папката, прелисти я, а след това вдигна лист хартия и го подаде на Глен. Ръката му потрепери едва доловимо, когато се пресегна да вземе предсмъртното писмо. Бавно прочете посланието, спирайки се поотделно на всяка една дума, а очите му отново се напълниха със сълзи. Преглътна няколко пъти, полагайки очевидни усилия да не зареве като бебе.

Бъди знаеше писмото наизуст. Беше прочел шибаната бележка поне дузина пъти.

„Моля да ми простите, че избрах пътя на страхливците. В живота си извърших някои ужасни неща, но се надявам, че господ ще ме приеме на небето, независимо от всичките ми грехове. Ако съществуваше някакъв друг начин… Но няма такъв. Много съжалявам за всичко.“

Джаки.

Бележката уж казваше всичко, но в същото време не даваше никакво обяснение за цялата проклета ситуация. Бъди обаче бе виждал предсмъртни писма, които разкриваха още по-малко. Освен това бе разследвал не един случай, в който самоубиецът дори не бе оставил предсмъртно писмо.

— Казвам ти, Бъди, тази бележка ми изглежда също толкова необяснима, колкото и самоубийството на Джаки. — Глен стискаше листа с все сила. — Готов съм да се обзаложа, че тя щеше да сподели с мен, ако наистина изпитваше такива ужасни притеснения и тревоги.

Бъди се надигна от бюрото, приближи се до Глен, постави ръка на рамото му и го стисна окуражително.

— Ужасно съжалявам за случилото се и зная, че имаш безброй въпроси, на които аз не мога да отговоря. За жалост на част от въпросите би могла да отговори единствено бедничката Джаки. Нещо ужасно трябва да я е измъчвало напоследък, нещо, подтикнало я към самоубийство.

— Все още не мога да повярвам, че го е извършила. — Глен подсмръкна няколко пъти, опитвайки се да преглътне сълзите си. — Тя не притежаваше пистолет. А и не мисля, че знаеше как да го използва.

Бъди го потупа по гърба.

— Доказателствата са ясни. Доктор Томсън и аз сме напълно единодушни в заключенията си — Джаки се е застреляла сама. Може никога да не разберем защо. А що се отнася до пистолета… ами… тя го е взела от колекцията на господин Джон Грейъм, която се е намирала на тавана на къщата. Мис Едит съвсем ясно си спомня, че е разказала на Джаки за оръжейната колекция в деня, в който двете с Джаки са разговаряли за колекцията от кафеници на мис Едит.

Глен се изправи. Писмото падна от ръката му и се приземи на застлания с плочки под. Бъди преметна ръка около широките рамене на Глен, изведе го от кабинета си и го придружи до стария му шевролет никан, паркиран на улицата. Знойното слънце, спуснало се ниско до хоризонта на запад, всеки момент щеше да залезе. Бъди погледна нагоре и надолу по улицата и отбеляза, че почти няма улично движение, а тротоарите са пусти и безлюдни. Ноубълс Кросинг опустяваше веднага след мръкване и се превръщаше в едно спокойно, сънливо малко градче. На Бъди това му допадаше. В градчето не се случваше нищо предизвикателно, невъздържано и неморално. Поне не и в публичното пространство. Тъкмо обратното — всичките прегрешения и грехове в Ноубълс Кросинг се вършеха зад затворени врати. И най-често по тъмно.

— Грижи се за себе си — посъветва го Бъди. — И ме информирай за деня и часа на погребението на Джаки. Мис Едит сигурно ще иска да присъства. Аз, естествено, също ще дойда.

— Това е голям жест от страна на мис Едит. Джаки изпитваше искрено възхищение към нея. Беше ужасно развълнувана, когато я назначиха за медицинска сестра на Мери Марта. — Глен се задави от надигналото се в гърлото му ридание. Стисна устни, полагайки отчаяни усилия да не заплаче.

Глен се качи в пикапа, погледна Бъди право в очите и поклати глава. По небръснатото му лице се стичаха сълзи.

Когато пикапът изчезна нагоре по Трета улица, Бъди въздъхна с огромно облекчение. Беше очаквал с ужас срещата с Глен, защото не беше сигурен, че ще успее да го убеди, че Джаки наистина е извършила самоубийство.

Бъди се върна в кабинета си и свали клетъчния телефон от колана на панталона си. Предпочиташе да използва личния си телефон за това обаждане. Набра познатия номер.

Положението с Мери Марта беше наистина плачевно. След всичките тези години на умствени и емоционални проблеми, защо бе решила точно сега да посегне на живота си? Нима наистина не можеше да продължи живота си без Кент? А може би просто се бе събудила, видяла бе мъртвото тяло на Джаки и, превъртяла от уплаха, се бе подчинила на първия споходил я импулс. Ами ако е била будна през цялото време и бе станала свидетел на смъртта на Джаки?

Едит отговори на третото позвъняване.

— Ало?

Бъди предположи, че е очаквала обаждането му.

— Глен Манис беше при мен и смятам, че приключих с този проблем. Той е объркан и много разстроен, но двамата с него си поговорихме и мисля, че прие всички факти без никакви подозрения. В края на краищата, какво друго би могъл да стори?

— Този тъпак Манис изобщо не ме притеснява — отвърна рязко Едит. — Но виж, Джони Мак Кейхил ще ни създаде огромни проблеми.

— Не мисля, че Джони Мак би наранил Мери Марта по някакъв начин.

— Ти си пълен идиот! Да, той би предпочел да не наранява Мери Марта, но ще го направи, ако с това ще помогне на Лейн. Толкова ли не ти стига ума, за да проумееш, че ако не се отървем от него той ще повтори всичките онези гадости, които ми наговори за Кент? А какво ще стане, ако някой все пак му повярва?

Бъди стисна очи и скръцна със зъби, а лицето му се разкриви от гняв. Майната й на тази жена! Нима наистина се тревожеше единствено за репутацията на Кент?

— Всичките онези гадости, които Джони Мак наговори за Кент, отговарят на истината. Твоето скъпоценно синче съсипа Мери Марта. Унищожи я напълно и никой вече не е в състояние да й помогне.

— Да не мислиш, че аз не го зная! Всеки един ден от живота си живея с тази мисъл… раздирам се от угризения всеки път, когато погледна Мери Марта. — Едит леко се изкашля. — Трябва да предприемем нещо по отношение на Джони Мак. И колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Какво си намислила?

— Довечера късно ще дойда у вас. И двамата с теб ще обсъдим възможностите си.

— В десет часа?

— Единадесет — отвърна тя и затвори.

Бъди закачи клетъчния телефон на колана си и се облегна назад на въртящия се стол зад бюрото му. Доколкото познаваше мис Едит — а той я познаваше добре — тази вечер Джони Мак едва ли щеше да е измежду главните й приоритети. Друга беше целта на посещението й — искаше отново да бъде изчукана.

 

 

Джони Мак искаше разстоянието помежду им да не е толкова голямо — и тридесет сантиметра му се виждаха много, да не говорим за трите метра, които ги разделяха в момента. Въпреки това продължаваше да седи на канапето в кабинета и да наблюдава Лейн, която неуморно кръстосваше напред-назад из стаята. Откакто се бяха върнали от болницата, тя беше изключително нервна и раздразнителна. Първоначално Джони Мак бе решил, че състоянието й се дължи на загрижеността й за живота на Мери Марта. Но Мери Марта бе оцеляла след опита си за самоубийство и след няколко дни болнично лечение щеше да се прибере у дома. Уил също не беше причина за безпокойството на Лейн. Момчето се успокои веднага щом видя със собствените си очи, че леля му ще се оправи. Така че оставаше само едно обяснение — раздразнението на Лейн вероятно се дължеше на малката бомба, която той бе хвърлил право в лицето на мис Едит. Истинска бомба, която несъмнено щеше да вземе не една жертва.

— Искаш ли да поговорим за това? — попита я той.

— Да, искам да поговорим. — Лейн рязко спря, подпря ръце на кръста си и го погледна изпитателно. — Защо не си направил нищо, след като от толкова време знаеш истината за Кент и Мери Марта? Защо не си казал на някого?

— И какво според теб е трябвало да направя? — попита Джони Мак. — На кого е трябвало да кажа?

— Могъл си да кажеш на господин Джон или на мис Едит. Могъл си дори да отидеш в полицията.

— А господин Джон и мис Едит веднага щяха да ми повярват, нали? А и в полицията сигурно щяха да повярват на думите на едно пропаднало копеле от къмпинга с караваните, което клевети златното момче на града, така ли? — Джони Мак рязко се изправи и сграбчи ръцете на Лейн. Тя се опита да му се противопостави за миг, но когато той я дръпна към себе си, тя с готовност отстъпи. — Когато Мери Мерта ми каза, че Кент я малтретира сексуално още от единадесетгодишната й възраст, тя беше полупияна и ядосана, защото не исках… защото я отблъснах. По дяволите, част от мен изобщо не й повярва.

— Но другата част от теб е знаела, че тя говори истината.

— Да, но, по дяволите, Лейн, нито един човек в този град нямаше да ми повярва. Освен това предполагам, че Мери Марта щеше да отрече всичко и да ме нарече лъжец и клеветник.

— Могъл си да отидеш при баща ми. Той…

— Той сигурно щеше да ме изслуша с разбиране, но и на него щеше да му е трудно да повярва на мен, а не на Кент. — Джони Мак я прегърна през кръста. — Баща ти ме харесваше, но и двамата знаем, че ако се стигнеше до там, че да ти избира съпруг, този съпруг щеше да бъде Кент.

— Да, така е. Татко щеше да предпочете него и щеше да сбърка. — Лейн положи глава на гърдите на Джони Мак и обви ръце около него. — Как е възможно всички ние да сме били толкова слепи по отношение на Кент? Как не сме видели що за човек е в действителност? Зная, че след като започна да пие, той се превърна в злобно, отмъстително чудовище, но нямах и най-малка представа… Бедничката Мери Марта…

— Кент Грейъм заслужаваше точно такава смърт — пребит и смазан на пихтия. — Джони Мак нежно погали гърба на Лейн. — Убиецът му, който и да е той, е изпитвал към него силна омраза. Това поне е сигурно.

— Ти не мислиш, че Мери Марта… — Лейн изпъшка.

— Може би. А може би дори мис Едит. Освен това не бих изключил от този списък и Бъди Лоулър. Той е знаел за отношенията между Кент и Мери Марта, а според мен Бъди е готов на всичко за тази жена.

— Но мис Едит и Мери Марта са били заедно по времето, по което е бил убит Кент. А Бъди се е намирал в кабинета си в града.

— Мммммм…

— За какво мислиш? — Лейн вдигна глава от гърдите му и го погледна в очите.

— Питам се дали има някаква връзка между така нареченото самоубийство на Джаки Къмингс и убийството на Кент.

— Какво искаш да кажеш с това така наречено самоубийство?

— Наречи ме циничен мъжки шовинист, ако желаеш, но по мое мнение жените обикновено не използват пистолети, за да извършат самоубийство.

Лейн хвана двете ръце на Джони Мак и леко се отдръпна от него.

— Какво означава това?

— Скъпа, мъжете са тези, които обикновено си пръскат мозъците. А жените се нагълтват с хапчета.

— Като Мери Марта.

— Да.

— Значи според теб Джаки не се е самоубила.

— Мисля, че някой ужасно се е постарал да представи случилото се като самоубийство. Погрижил се е дори за предсмъртното писмо. Въпросът е обаче: защо?

— И отговорът е?

— Отговорът е, че Джаки Къмингс е знаела нещо, което не би трябвало да става публично достояние и някой я е убил, за да й затвори устата.

— Но кой? — Лейн рязко си пое дъх и тогава я осени прозрението. — Ти смяташ, че Кент и Джаки са били убити от един и същи човек?

— Да, така предполагам.

— О, Джони Мак… — Лейн въздъхна. — Възможно ли е животът ни да стане по-сложен отколкото вече е?

Той отново я придърпа в прегръдките си, целуна я нежно, а след това вдигна глава и се усмихна.

— Случилото се между нас тази сутрин е още едно усложнение, нали? Предполагам, че си объркана. Не знаеш какво да мислиш за чувствата си. А също и за моите. Не знаеш как ще реагира Уил, ако разбере, че ти и аз сме били… заедно.

— Наистина ли сме заедно?

Той плъзна ръце надолу по бедрата й, повдигна я леко и я притисна така, че да почувства възбудата му.

— Да, съвсем определено сме заедно.

— Двамата с теб правихме секс, Джони Мак, но не е задължително това да означава нещо повече.

— За мен определено означава. А и ти не би могла да отречеш, че и с тебе е така, госпожо. Не би могла да се отдадеш на един мъж по начина, по който се отдаде на мен, и това да не означава нищо за теб.

— Ти си правил секс безброй пъти, с безброй жени — възрази тя. — Не можеш да ме убедиш, че повечето от тези жени са били нещо повече от…

Той я целуна. Настойчиво. Страстно. Защо не можеше да проумее с хубавата си главичка, че жените преди нея са без значение? Че в сравнение с нея никоя от жените, с които се бе любил, не означава абсолютно нищо.

— И двамата знаем, че на младини извърших много глупости — рече той. — Само че аз отдавна вече не съм разпасаното хлапе, поставило си за цел да изчука всяка фуста в града. Аз съм мъж, който знае какво иска. И този мъж иска теб, Лейн Ноубъл.

— Лейн Ноубъл Грейъм — поправи го тя. — Никой от двама ни не би могъл да забрави, че в продължение на десет години бях съпруга на Кент.

— Добре. Значи не можем да забравим нито моето, нито твоето минало. Можем обаче да го сложим там, където му е мястото. Зад нас. Единственото, което има значение сега, е настоящият момент. Днешният ден. И онова, което можем да имаме заедно.

— Без никакво обвързване? Без обещания и планове за бъдещето? — попита тя. — Ще живеем ден за ден, а връзката ни ще се развива от само себе си?

О да, той искаше обвързване. Лейн беше негова и той за нищо на света не би се отказал от нея. Но може би тя не бе готова за постоянна връзка и за желанието му да я направи своя. В края на краищата, какво бе направил, за да я заслужи? Той обаче можеше да бъде изключително търпелив — особено когато ставаше въпрос за неща, които силно желае. А той наистина силно желаеше Лейн. И бе твърдо решен да я има. Тази вечер. И утре. До края на дните си.

— Ще я караме бавно, ден за ден — излъга я Джони Мак. — Стига да ми позволиш да продължа да те обичам. Защото този един път изобщо не ми е достатъчен. Не мога да ти се наситя, скъпа. Не разбираш ли това? — Той зарови ръка в косата й и сведе устни към нейните.

Тя посрещна целувката му с тихо стенание, отдавайки му се изцяло. Господи, как обичаше звуците, които тя издаваше — тези изкусителни, женствени въздишки и стонове, които без думи му разкриваха начина, по който тя реагираше на всяко негово докосване и ласка.

— Джони Мак… — Уил забързано влетя в библиотеката. — Ей, извинявайте. Не знаех, че… съжалявам. — Уил замръзна неподвижно на няколко метра от прага. Лицето му пламна от смущение.

Лейн рязко прекрати целувката, подпря ръце на гърдите на Джони Мак и се опита да го отблъсне, но той не й позволи да се освободи от прегръдката му.

— Уил, позволи ми да ти обясня — помоли се Лейн.

— Няма нищо за обясняване. — Уил сви рамене.

Джони Мак плъзна ръцете си нагоре и прегърна Лейн през раменете.

— Майка ти и аз изпитваме чувства един към друг. Не сме правили никакви планове за бъдещето, но ти обещавам, че когато настъпи моментът да се вземат някои сериозни решения, ти ще бъдеш включен в обсъждането им. Майка ти никога не би направила нещо…

— Виж, спести си приказките — прекъсна го Уил. — Ако между вас с мама има някакво привличане, аз нямам нищо против. — Уил леко изпъчи гърди и се изпъна като струна. — Искам обаче да запомниш едно — ако я нараниш по някакъв начин, ще трябва да отговаряш пред мен.

— Ще го запомня. — Джони Мак се постара да прикрие усмивката си. Неговият син се оказа страхотно хлапе. Да, наистина беше страхотен.

— Уил, скъпи, искаш ли нещо?

— Да. Куин ме изпрати да ви кажа, че господин Фостър, наетият от Джони Мак частен детектив, е тук. И разполага с информация, която може да докаже, че освен мама има и друг човек, силно мотивиран да убие Кент.