Бевърли Бартън
Белези по сърцето (1)

Пролог

„Твоят син има нужда от теб. Върни се у дома.“

Джони Мак Кейхил прочете бележката отново. Проклетото писмо не му говореше нищо. Той нямаше син, а през изминалите петнадесет години домът му беше в Хюстън и околностите му. Разгледа отново написаното на ръка съобщение като обърна внимание на листа, откъснат очевидно от ученическа тетрадка. Взе плика, който бе захвърлил върху канапето заедно с останалата поща, и се опита да разчете размазания и нечетлив печат. Успя да различи единствено буквите АЛ, както и цифрата 35.

Алабама? Кой би могъл да му пише от Алабама след всичките тези години? Макар че от време на време изпращаше по малко пари на Лили Мей, тя никога не му пишеше в отговор. А освен нея там не бе останал друг човек, който да го е грижа дали е жив или мъртъв. Или грешеше?

Кой би му изпратил едно толкова загадъчно послание? Върни се у дома. У дома в Алабама? В Ноубълс Кросинг? Никога! По скоро адът ще се скове в ледове.

Джони Мак вдигна плика към светлината и забеляза вътре очертанията на още нещо, което не бе изпаднало заедно с краткото и мистериозно писмо. Той почука с пръст по плика. Два предмета се изтърсиха близо до отворения му край. Бръкна с палеца и показалеца си и измъкна сгъната вестникарска изрезка и една ученическа снимка.

Изблъска останалата поща настрани, седна на канапето и се загледа в цветната снимка. Оттам го гледаше лицето на симпатичен тийнейджър. Стомахът на Джони Мак се стегна на възел. Младото лице му се струваше странно познато — изсечените скули, тъмните очи, закачливата усмивка. Докато се взираше в снимката, той имаше чувството, че се оглежда в огледало и вижда пред себе си собствения си момчешки образ отпреди двадесет години.

Твоят син има нужда от теб. Върни се у дома. Джони Мак прегледа набързо статията и разбра, че това четиринадесетгодишно момче от Ноубълс Кросинг, Алабама, страда от амнезия след бруталното убийство на баща си. Майка му, Лейн Ноубъл Грейъм, заподозряна като извършител на въпросното убийство, все още не била официално обвинена.

Джони Мак се загледа в снимката на заподозряната, публикувана във вестника. Лейн. Мили Боже! Лейн Ноубъл. Той продължи да мести поглед между ученическата снимка на момчето, за което някой твърдеше, че е негов син, и снимката на Лейн Ноубъл, майка на момчето. Лейн Ноубъл Грейъм. По дяволите, нима Лейн все пак се бе омъжила за Кент Грейъм? Винаги бе смятал, че тя е твърде умна, за да се увлече по онзи кучи син. Но очевидно бе сгрешил.

Твоят син има нужда от теб. Върни се у дома.

Който и да бе човекът, изпратил му това послание, той бе допуснал една съдбоносна грешка — приел бе, че Джони и Лейн са били любовници на времето. А това не беше истина. Лейн беше единствената дебютантка от Магнолия авеню, която той не бе чукал в онези години. И единствената, която наистина бе желал.