Даниел Стийл
Без драскотина (9)

Глава 9

Когато на другия ден Джак и Мади излязоха за работа, двамата полицаи все още стояха навън, а охраната в сградата на телевизията изглеждаше засилена. Проверяваха всеки, който влиза и Мади трябваше да премине три пъти през детектора за метал, докато открият, че реагира на гривната й.

— Но какво става? — попита тя Джак.

— Предполагам рутинна проверка. Може би някой е подметнал, че сме се отпуснали.

Мади се качи горе, за да се срещне с Брад и повече не се замисли над този въпрос. Двамата постигнаха съгласие да прекарат известно време заедно, за да поработят върху общото си представяне. Стиловете им на водене бяха толкова различни, че Мади дори го помоли да направят няколко репетиции, за да свикнат един с друг и да се отпуснат. Новините бяха много повече от просто четене пред камерата, въпреки твърдението на Джак.

След това Мади се обади на Грег, за да му разкаже за срещата с д-р Флауърс, но не го откри и реши да излезе, за да си вземе един сандвич. Беше прекрасен следобед, подухваше ветрец, който разхлаждаше горещия въздух, типичен за лятото във Вашингтон. Отново имаше усещането, че някой я следи, но когато се огледа, не видя нищо подозрително. Двама мъже минаха покрай нея, увлечени в разговора си. Когато се върна в офиса, се обади Бил.

Искаше да знае как е и дали е взела някакво решение.

— Не знам — отвърна Мади, — може би греша. Може би е само по-различен. Знам, че звучи налудничаво. Но аз го обичам и съм убедена, че и той ме обича.

— Ти най-добре можеш да решиш — отвърна спокойно Бил. — Но след като чух д-р Флауърс вчера, не мога да престана да мисля, че си в положението на щраус. Криеш си главата в пясъка и не виждаш истината. Може би трябва да й се обадиш и да говориш с нея, за да разбереш какво мисли тя по този въпрос.

— Имам визитката й. Ще й се обадя.

— Направи го непременно.

— Добре — обеща Мади и каза, че иде му се обади на следващия ден.

Бил беше добър човек и тя му бе благодарна за приятелското отношение и вниманието, което й обръщаше.

Мади посвети целия следобед на репортажите и предаването в пет часа мина малко по-гладко, но не толкова добре, колкото искаше. Дразнеше я тромавостта и несъобразителността на Брад. Нещата, които казваше, бяха смислени, но начинът, по който ги представяше, го правеше да изглежда новак. Преди това никога не бе работил като асистент — говорител и въпреки интелигентността си нямаше капчица чар или стил.

Когато си тръгна, Мади все още беше ядосана от представянето им.

Преди да потегли за срещата си в Белия дом, Джак й каза да вземе колата и да заключи вратите, когато се прибере вкъщи, което й прозвуча доста глупаво. По принцип никога не оставяше отворено. А и с тези полицаи, които патрулираха пред къщата, беше в пълна безопасност. Вечерта бе много приятна, затова Мади каза на шофьора да спре няколко пресечки преди къщата им. Чувстваше се по-щастлива и спокойна в сравнение с предния ден. Мислеше си за Джак, когато зави зад последния ъгъл. Неочаквано нечия ръка я сграбчи и преди да успее да реагира, я завлече в храстите. Нападателят я дърпаше със страшна сила и държеше здраво ръцете й. Мади започна да пищи, но непознатият затисна с ръка устата й. В опитите си да се освободи, тя го блъскаше и дращеше като тигрица. Паниката й нарастваше, но тя продължи да се бори с нападателя. В един момент успя да се извърти и да го изрита, но загуби равновесие и падна на земята. Мъжът неочаквано се оказа върху нея, като се опитваше с едната си ръка да вдигне полата, а с другата да свали бикините й. Затова му бяха необходими и двете ръце, така че той освободи устата й и Мади завика колкото сили имаше. Дочуха се приближаващи се стъпки и в момента, в който той все пак успя да смъкне бикините й и започна да откопчава ципа на панталоните си, някой го дръпна от нея. Мъжът сякаш полетя във въздуха, а Мади остана да лежи задъхана на земята. От всички страни се появиха полицаи и я осветиха с фенерчетата си. Някой й помогна да стане, тя оправи дрехите си и си пое въздух. Косата й беше разрошена, а полата изцапана, но не бе наранена. Само дето трепереше цялата, докато един полицай я придържаше:

— Добре ли сте, госпожо Хънтър?

— Да, така мисля.

Мади продължи да трепери, докато наблюдаваше как вкарваха нападателя й в полицейската кола.

— Какво всъщност се случи? Вие откъде се появихте?

— Хванахме го. Бях сигурен, че ще го хванем! Беше въпрос на време. Макар и да е болен, ще отиде в затвора. Не можехме да направим нищо, преди да ви нападне.

— Нима сте го следили? — Тя остана изненадана. Смяташе, че нападението е съвсем случайно.

— Да, откакто започна да ви изпраща писма.

— Какви писма?

— По едно на ден през последната седмица, доколкото знам. Съпругът ви се срещна и говори с лейтенанта.

Мади кимна, защото не искаше да изглежда глупаво, както всъщност се чувстваше, и се зачуди защо Джак не беше й споменал нито дума за това. Най-малкото можеше да я предупреди. И тогава се сети за предупрежденията му: да вземе колата, да не ходи пеша по тъмно, да заключи вратите, когато се прибере вкъщи. Но не й беше казал защо, каква е причината за подобна предпазливост и затова тя се чувстваше спокойна, вървейки последните метри към къщата, докато попадна право в ръцете на нападателя.

Когато Джак се прибра вкъщи, Мади все още не беше се успокоила от инцидента. Но не само това я караше да трепери, беше възмутена от поведението му. От полицията се бяха обадили в Белия дом и го бяха известили, че нападателят е хванат.

— Добре ли си? — попита я Джак. Изглеждаше разтревожен. Трябваше да напусне срещата по-рано по настояване на президента, който също бе разбрал за нападението и й изпращаше най-добрите си пожелания.

— Защо не ми каза нищо? — попита тя съпруга си. Все още беше бледа.

— Не исках да те плаша — отвърна той.

— Не ти ли мина през ума, че имам право да знам? В края на краищата става дума за мен. Слязох да повървя малко и той ме нападна.

— Казах ти да вземеш колата — отвърна Джак едновременно ядосан и разтревожен.

— Не знаех, че съм заплашвана. За Бога, Джак, не съм дете! Трябваше да ми кажеш! Мога да се пазя и сама!

— Не сметнах, че е необходимо. Полицията те пазеше и тук, и в работата. — Това обясняваше усещането, че някой я следи през последните няколко дни. Наистина я бяха следили.

— Не искам да вземаш решения вместо мен!

— А защо не? — попита той. — Ти не можеш да се оправяш сама. Загубена си, ако не съм аз. Имаш нужда от закрила.

— Много благодаря. Високо оценявам загрижеността ти — отвърна Мади. Чувстваше се смачкана и унижена. — Но аз съм голяма жена и имам право на собствен избор. Мога да вземам сама решения. Мога да имам свои приятели. И дори да не одобряваш това, което правя, аз имам право да го правя.

— Не и ако действията ти са погрешни. Защо трябва да се обременяваш? През последните девет години всички решения вземах аз. Не ти ли беше хубаво? Удобно? Какво се е променило?

— Може би съм пораснала. Което не означава, че не съм престанала да те обичам.

— Аз също те обичам, именно за това те защитавам и предпазвам да не правиш глупости.

Джак изглежда не допускаше, че тя има право на известна независимост. Мади се опита да не му противоречи, сякаш искаше да повярва, че онова, от което се страхува, не е истина.

Но имаше и нещо друго. Не желаеше да отстъпи нито на сантиметър от непоколебимото си убеждение, че трябва да я контролира, да подрежда и направлява живота й.

— Ти си красиво момиче, Мад, но само това. Нямаш достатъчно ум в главата си. Съжалявам, сладурче, но ме остави да мисля вместо теб. Единственото, което трябва да правиш, е да си четеш новините и да изглеждаш красива на екрана.

— Не съм малоумна, Джак! — изкрещя възмутено тя. Мога да правя много други неща, освен да си реша косата и да чета новините. По дяволите, да не би да си мислиш, че съм недоразвита или идиотка?

— Това вече е въпрос с повишена трудност — усмихна се подигравателно Джак и за пръв път в живота си Мади изпита желание да го удари.

— Ти ме оскърбяваш!

— Защо? Това е самата истина. Защо се засягаш? Доколкото си спомням нямаш образование. Не си завършила колеж. Всъщност не съм съвсем сигурен дали изобщо си завършила гимназия. Смяташе я за прекалено глупава и необразована, за да може да мисли самостоятелно. Искаше да я унижи. И преди го беше казвал, но Мади не му бе обръщала внимание.

Този път обаче много се ядоса.

— Но това не те спря да ме вземеш на работа, нали? Нито да ме използваш, за да постигнеш най-високия рейтинг в бизнеса.

— Много добре знаеш, че хората обичат да гледат красиви лица на екрана. Затова те взех. Е, ще си лягаме ли?

— Какво значи това? Че си се надървил и искаш да ме чукаш ли? Тази вечер вече направиха опит да ме изнасилят.

— Виж какво, Мади! — Джак се приближи към нея, като се задъхваше от ярост. Мади трепереше цялата, но не отстъпи назад. Беше уморена да бъде насилвана независимо под каква форма. Страстта не можеше вече да служи за прикритие.

— Ставаш нахална — просъска в лицето й Джак.

— Ти също, когато ме нараняваш.

— Аз да те наранявам? Та на теб ти харесва.

— Обичам те, но не ми допада начина, по който се отнасяш с мен.

— На кого смяташ, че говориш, кучко! На малкия черен помияр, който работеше с теб? Знаеше ли, че е бисексуален или това е изненада за теб?

Това, че се опитваше да очерни Грег, още повече вбеси Мади.

— Да, знаех, в интерес на истината. Но това не е нито моя, нито твоя работа. Затова ли го уволни? Ако е така, надявам се да те даде под съд за дискриминация. Заслужаваш си го.

— Уволних го, защото имаше огромно влияние върху теб. Носеха се слухове за вас двамата. Спестих ти затруднението да ги обсъдя с теб и вместо това го натирих там, където му е мястото.

— Това е отвратително! Знаеш, че никога не съм ти изневерявала! Дори не съм поглеждала друг мъж!

— Ти така казваш. Откъде да знам дали не ме лъжеш? В този случай реших, че е най-добре да отстраня изкушението.

— Затова ли назначи тази надута мумия? Та той дори не може да чете новините. Използва екран с размерите на билборд. И е на път да запрати рейтинга на мрежата ти право в тоалетната чиния.

— Ако това стане, скъпа, ти заминаваш заедно с рейтинга. Така че по-добре се надявай мумията да внесе малко живот в предаването ти и то колкото е възможно по-скоро. Или се погрижи за него, така както навремето за черното си приятелче. Защото, ако рейтингът падне, може да останеш без работа и тогава ще си отидеш вкъщи да миеш подове и тоалетни, защото не можеш да правиш нищо друго, нали така?

Джак наговори куп отвратителни неща, които бяха неоспоримо доказателство за истинското му отношение към нея. Нямаше и помен от любов.

— Защо правиш това, Джак? — Очите й се напълниха със сълзи, но той очевидно не им обърна внимание, защото пристъпи, сграбчи я за косата и я разтърси.

— Правя го, момиченце, за да си спомниш кой командва тук! Изглежда си забравила. Не искам да чувам повече нито дума, нищо от твоите заплахи или желания. Ще ти кажа какво искам, кога го искам и как го искам, ако го искам. И ти ще изпълняваш. А ако не ти казвам нищо, то значи не ти влиза в работата. Всичко, което трябва да правиш, е да си седиш на задника, да четеш новините, понякога да правиш по някое специално предаване и нощем да си на разположение в леглото ми и да не мрънкаш, че те било боляло. Ти дори не знаеш какво значи да те боли и по-добре се моли никога да не научиш. Имаш късмет, че въобще се занимавам с теб и те чукам!

— Ти си отвратителен — отвърна тихо Мади. Направо й се повръщаше от него. Чувстваше се ужасно. Той не проявяваше никакво уважение към нея, камо ли любов. Искаше да му каже, че си тръгва, но се страхуваше. А и полицаите си бяха отишли, след като бяха заловили нападателя. За пръв път изпитваше страх от Джак.

— Писна ми да те слушам, Мад. А сега марш в леглото и ще стоиш там, докато дойда. Ще ти покажа какво искам да правиш.

Мади цялата трепереше. Помисли си дали да не му откаже да си легне с него, но сетне реши, че това може да доведе до нещо още по-лошо. И в миналото бе проявявал грубост, докато я любеше, но това май не бе нищо в сравнение с обзелата го ярост и склонността му към насилие, особено след случая с Джанет Макгътчинс, когато бе пренебрегнала забраната му и бе говорила за нея и смъртта й. Оттогава Джак непрекъснато и все по-явно я наказваше.

Мади се качи в спалнята и легна в леглото, без да промълви нито дума, само се помоли горещо мъжът й да няма желание да прави любов. Страхуваше се от него. И като по някакво чудо, когато легна, Джак се обърна на другата страна и захърка.

Мади въздъхна с облекчение.